Преди месец ви разказахме за едно момче от китното павелбанско село Александрово. Той се казва Ерен Белберов и е в седми клас. Разказахме ви за младият александровец и неговото хоби, което той разкри пред своите съученици.

Затова днес решихме за ви срещам с Ерен, който безкрайно много обича родното си село и България.

Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“:

- Здравей, Ерен, ще се представиш ли за нашите читатели…

- Здравейте! Казвам се Ерен Белберов, ученик съм в 7.клас и уча в училището в село Александрово. Живея в петчленно семейство – с родителите си, с по-малката си сестра и с баба си.

- Ерен, през миналата учебна година си потопил своите съученици в тайните на твоето хоби. Моля да разкажеш на нашите читатели за хобито си. Какво точно майсториш

- Изработвам миниатюрни предмети от бита от дървени клечки и метал. Изключително приятно занимание за мен!

- Как пламна любовта ти към това твое начинание, как започна всичко?

- Всичко започна преди 2 години. Гледах веднъж един видеоклип в Yutube, където правеха миниатюрни неща. И се впечатлих силно. Казах си защо да не опитам и аз. И…започнах

- Какъв искаш да станеш като пораснеш – като човек, професия…?

- Искам да стана голям ножар и автомонтьор. Това ми е желанието.

- Ерен, кой ти е любимият предмет в училище и защо?

- Обичам часовете по български език и литература, защото ми дават възможност да изуча по-добре езика. Обичам и упражненията по физика при г-жа Миткова, където свързваме електрически вериги.

- Любима книга имаш ли?

- Обичам приказките на братя Грим.

- За какво мечтае Ерен…

- Мечтая да правя истински ножове, с които да се прочуя в цял свят. Да се чуе и името на моето село!

- И за финал на нашия разговор, кажи ми какво е за теб България и родното ти село Александрово?

- За мен България е моята родина. Тук съм роден и не бих я оставил никога.  Обичам Александрово, моето село, и искам тук да си остана.

Яница Станчева

Средно училище „Христо Ботев“ в Павел баня работи по редица проекти, свързани както с осигуряването на съвременна образователна среда, така и с новости в обучението на  учениците. Целта на ръководството и учителския екип е образованието в училището да бъде, колкото може по-достъпно, по-интересно и по-близко до ежедневието. Последният спечелен проект е по програма на Министерството на образованието и науката, в модул „Безопасност на движението по пътищата“. По този проект са изградени две площадки в училище – външна и вътрешна, закупено е и оборудване на площадките, които ще бъдат използвани по време на учебни занятия. Какво представлява този проект и по какви други проекти работи СУ „Хр. Ботев“ , на въпросите на нашите репортери отговаря директорът на училището госпожа Ганка Гогова.

Преди по малко от месец Президентът на Азербайджан Илхам АЛИЕВ назначава наша треньорка по художествена гимнастика за заместник министър на младежта и спорт в Азербайджан. Това е Мариана Тотева Василева. Тя е родом от град Търговище. В младежките си години тя се занимава с художествена гимнастика. Завършил Великотърновския университет. Започва треньорската си кариера в българския спортен клуб „Левски“. Тя е треньор на българския юношески национален отбор. През февруари 2008 г. получава покана да стане треньор на националния отбор по художествена гимнастика на Азербайджан, а през ноември същата година е назначена за негов главен треньор. През 2013 г. получава званието Заслужил треньор на Азербайджан. През 2015 г., след успешното представяне на националния отбор на Европейско състезание, тя е удостоена с Почетната грамота на президента на Азербайджан.

По време на треньорския период на Василева националният отбор на Азербайджан успя да спечели призови места на европейските първенства през 2009 , 2011 , 2013 , 2014 , 2018 и 2020 г.

Със заповед на Президента на Азербайджан от 29 ноември 2021 г. Мариана Василиева е назначена за заместник-министър на младежта и спорта на Република Азербайджан.

С Мариана Василева ще си говорим искрено за спорта, за това как той я отвежда в Баку, за топлите отношения между България и Азербайджан. Ето какво сподели за нашите читатели слънчевата и сърдечна Мариана Василева: 

Днес, в навечерието на коледно-новогодишните празници, когато е време за равносметки и чертаене на нови хоризонти за следващата година, ще си говорим с Рени Малева – зам. кмет на Община Мъглиж, за Сдружение с нестопанска цел „МИГ – Мъглиж, Казанлък, Гурково”.

Рени Малева е един от учредителите на сдружението от 09.03.2016 г. и е член на Управителният съвет. Тя е председател на Сдружението от октомври 2020 г.

Рени Малева е и заместник-кмет „Социални дейности, образование, култура и вероизповедания“ в Община Мъглиж от януари 2016 г.

Ето какво сподели тя за нашите читатели:

- Поводът да ви потърсим за това интервю е Сдружението „Местна инициативна група - Мъглиж, Казанлък, Гурково”. Разкажете ни малко повече, как се роди Местна инициативна група, кога започна работа тя?

- Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група - Мъглиж, Казанлък, Гурково” е юридическото лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, на представители на публичния, стопанския и нестопанския сектор от територията на трите общини – Мъглиж, Казанлък и Гурково. В териториалния обхват на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково“ са включени три административно обособени териториални единици това са община Мъглиж, община Гурково, Община Казанлък извън строителните  граници на гр. Казанлък. Територията на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково” обхваща изцяло териториите на граничещи общини. Територията е с непрекъснати граници и е включена в списъка със селски райони, съгласно приложение № 1 на Наредба № 22 от 14.12.2015г.

- Какви са цели и задачи на Сдружението?

- Основната цел на „МИГ- Мъглиж, Казанлък, Гурково” е устойчивото развитие на територията на трите общини, като за целта се прилага интегрирана  Стратегия за местно развитие (СМР).

    Стратегията е многофондова, като мерките са по Програма за развитието на селските райони, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“ за периода 2014-2020 г. Прилагане на многофондово ВОМР позволява на територията да се приложи целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на спецификата на територията и за преодоляване на наличните проблеми.

- Какво успяхте да постигнете през 2021 година?

- През периода се извърши оценка по процедура за подбор на проектни предложения по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - подмярка 8.2 „Достъп до пазара на труда на безработни и неактивни лица“ и подмярка 3 "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. Сключени са общо три договора, които са в процес на изпълнение. По Програма за развитие на селските райони са сключени три договора със земеделски производители.

Обявени са три процедури по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, които са в етап на оценка.

- Какво предстой през 2022 г. за потребителите на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково”?

- Предстоят отваряне на процедури по Програмата за развитие на селските райони с остатъчни средства от предходните процедури. Управляващият орган удължи срока на изпълнение на програмата до 2025 г. и се надяваме да стартираме процедура по подготовка на новият програмен период 2021-2027 г.

- Г-жо Малева, в навечерието на светлите празници какво ще пожелаете на потребителите на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково”, а и на своите съграждане като цяло?

- Пожелавам на всички да посрещнат празниците с любимите си хора в здраве и щастие. Нека новата 2022 г. ни донесе много щастие и късмет..

На снимката: Кмеът на Община Мъглиж д-р Душо Гавазов и Рени Малева подписват Договор за подмярка 8.3 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. 

В навечерието на коледно-новогодишните празници за любовта към изкуството, за силата на думите и за България ще си говорим с Божидара Ангелова. Тя е родом от Ямбол, но от години живее и твори в Кърджали. Учила е специалност „Здравен инспектор” в Медицински колеж - Варна, после „Теология” в ПУ „Паисий Хилендарски”, Филиал „Любен Каравелов” в Кърджали. Изучава и „Специална педагогика – Ресурсен учител“ в Тракийски университет. Осемнадесет години е работила като здравен инспектор в ХЕИ (днес РЗИ). От 2011 г. е библиотекар в СУ „П.Р.Славейков“ – Кърджали, а от 2015 г. и журналист в регионалния всекидневник „Нов живот“.

На 1 декември, когато се навършиха 125 години от рождението на великия композитор академик Петко Стайнов се срещаме с неговия внук, който носи неговото име – Петко Стайнов. Срещнахме се там - в Дом „Петко Стайнов”, където още като че ли се носиха стъпките и гласа на самия Стайнов. Там в домът му, където музиката е светлина и от всяка поличка лъха на добрина и човечност. Мястото за мен е магия, всеки път прекрачвайки прага аз чувам музиката на Стайнов, попадам в чистия свят на светлината и доброто.

И за да ви потопя в сета на великия композитор, роден в Казанлък и оставил душата си тук ще си говорим с внука му Петко Стайнов.

Под лъчите на ноемврийското слънце, в драматизмът на ежедневието и в периода на така красивия листопад се срещаме с талантливата поетеса Ани Цанкова. С нея ще се опитаме да ви пренесем и потопим в колоритния и нежен свят на поезията.

Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература и др.

В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова. През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно книгата е номинирана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют’’. В IX Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, авторката е отличена със специалната награда на БНР - Пловдив.

С Ани Цанкова ще си говорим за белезите на душата, за поезията и за нейния откровен и чист свят, с който тя напоява своите читатели.

Ето какво сподели Ана Цанкова за читателите на вестник „Долина”:

- Здравейте, бихте ли се нарисували с думи за читателите на вестник „Долина”?

- Малко странна, търсеща, непримирима. Понякога взривоопасна, а друг път кротка като ручей.

Ако думите имаха цвят, тези, с които рисувам себе си, щяха да имат черно, лазурно синьо и малко жълто.

- Ако мога да Ви попитам – от кога сте влюбена в словото?

- Винаги съм се изразявала по-добре пишейки. Още докато бях малка имах безброй дневници и тефтери. Думите ме приютяват. В главата ми непрекъснато се редят картини от думи, чувствам словото като кожа.

Поезията непрекъснато ме спасява, дори от мен самата.

- Поезията ли изразява най-добре чувствата на Ани?

-  Честно казано, не знам. С годините писането стана толкова естествен за мен процес, че го приемам за част от себе си.

Поезията е по скоро опит за приемане на света и болката в него. Опит за обяснение на необяснимото, необходимата глътка въздух.

Викът срещу стената.

- Дебютирате със стихосбирката „Археология на белезите”, защо археология?

- Защото всеки човек има болки и белези, които се старае да скрие дълбоко в себе си, а не трябва.

Всяко едно чувство заслужа да се изживее, ако си тъжен - плачи, ако си радостен - бъди, ако те боли - остави се да те боли.

Само така можем да продължим да живеем, с по-малко белези, когато приемем болките и ги пуснем да си идат.

- Какви белези събра Ани в тази стихосбирка?

- Белези - всякакви, съкровени, общочовешки дори. Белези от несбъдвания, от неразбраност, от самота. Белези от любов.

От неща, които си отиват, а не можем да ги спрем.

В едноименното стихотворение от книгата имам любим финал обаче:

              …само крилата ми са цели
                заради тях съм жива.

- В Казанлък гостувахте в рубриката на ОБ „Искра” и Община Казанлък – Очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията, какво открихте в тях?

- Очите на поезията никога не лъжат, затова обичам да гледам винаги право в тях.

А очите на поезията в Казанлък са очи, които няма да забравя, защото бяха честни, добри и истински.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели с ваша вълнуващата поезия?

- Да не губят надежда никога! Дори в най-тъмното тъмно има капка светлина, просто трябва да не се отказат да я търсят.

- Моля ви да подарите един Ваш стих на нашите читатели?

като охлюв който се крие в тревите

на своето отшелничество

нощта протяга пипала навън

опипва полека крайпътните камъни

затваря очите на врабчетата

измамна е като август на надеждата

август винаги е вярвал

че топлината е вечна

като любовта

колко си малка  

влачиш душата си ръцете ти се откъсват

сърцето ти тиктака смее се задъхва се

не пиши за умирането през август

виж колко е топъл дъхът на пътищата

вече познаваш птици които не желаят да летят

не се препъвай дръж здраво сърцето си

дръж юздите на бъдещето

какво като конят препуска към пропаст

какво пък

вдигни високо очите си

може и да прескочи

Стихотворението е от втората ми книга „Гибла”, излязла преди броени месеци отново под знака на Издателски кръг „Смисъл”, с подкрепата на Министерство на културата.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Пожелавам на читателите здраве и дръзновение!

Броени дни преди Деня на народните будители – 1 ноември ще се срещнем с една истинска вълшебница на словото. Тя е от Русе и се казва Лора Кекевска. Слънчевата Лора е родена на 30 декември 1960 г. в гр. Тутракан. Завършва Руска езикова гимназия и Русенски университет, специалност - машинен инженер. Тя е дългогодишен служител на Община Русе.

Лора Кекевска е носител на много награди. През 2012 г. получава първа награда в литературния конкурс "Недоизречено".  През 2014 година получава номинация за приза “Поэт года 2014“ на най-големия руски електронен портал за литература Стихи.ру.  През 2016 г. получива наградата “Отличие“ в поетичен конкурс “Доброглед“, а през 2018 г. получива втора награда в националния литературен конкурс "140 години от Освобождението на България от турско робство".

Лора със стиховете си докосва любимката на българската публика Тони Димитрова. Какво се случва след това докосване ще разберете от разговора ми със слънчевата Лора Кекевска, която със своята усмивка украсява дори и дъждовните и мрачни октомврийски дни.