Интервюта

Днес, в навечерието на коледно-новогодишните празници, когато е време за равносметки и чертаене на нови хоризонти за следващата година, ще си говорим с Рени Малева – зам. кмет на Община Мъглиж, за Сдружение с нестопанска цел „МИГ – Мъглиж, Казанлък, Гурково”.

Рени Малева е един от учредителите на сдружението от 09.03.2016 г. и е член на Управителният съвет. Тя е председател на Сдружението от октомври 2020 г.

Рени Малева е и заместник-кмет „Социални дейности, образование, култура и вероизповедания в Община Мъглиж от януари 2016 г.

Ето какво сподели тя за нашите читатели:

- Поводът да ви потърсим за това интервю е Сдружението „Местна инициативна група - Мъглиж, Казанлък, Гурково”. Разкажете ни малко повече, как се роди Местна инициативна група, кога започна работа тя?

- Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група - Мъглиж, Казанлък, Гурково” е юридическото лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, на представители на публичния, стопанския и нестопанския сектор от територията на трите общини – Мъглиж, Казанлък и Гурково. В териториалния обхват на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково“ са включени три административно обособени териториални единици това са община Мъглиж, община Гурково, Община Казанлък извън строителните  граници на гр. Казанлък. Територията на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково” обхваща изцяло териториите на граничещи общини. Територията е с непрекъснати граници и е включена в списъка със селски райони, съгласно приложение № 1 на Наредба № 22 от 14.12.2015г.

- Какви са цели и задачи на Сдружението?

- Основната цел на „МИГ- Мъглиж, Казанлък, Гурково” е устойчивото развитие на територията на трите общини, като за целта се прилага интегрирана  Стратегия за местно развитие (СМР).

    Стратегията е многофондова, като мерките са по Програма за развитието на селските райони, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“ за периода 2014-2020 г. Прилагане на многофондово ВОМР позволява на територията да се приложи целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на спецификата на територията и за преодоляване на наличните проблеми.

- Какво успяхте да постигнете през 2021 година?

- През периода се извърши оценка по процедура за подбор на проектни предложения по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ - подмярка 8.2 „Достъп до пазара на труда на безработни и неактивни лица“ и подмярка 3 "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. Сключени са общо три договора, които са в процес на изпълнение. По Програма за развитие на селските райони са сключени три договора със земеделски производители.

Обявени са три процедури по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, които са в етап на оценка.

- Какво предстой през 2022 г. за потребителите на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково”?

- Предстоят отваряне на процедури по Програмата за развитие на селските райони с остатъчни средства от предходните процедури. Управляващият орган удължи срока на изпълнение на програмата до 2025 г. и се надяваме да стартираме процедура по подготовка на новият програмен период 2021-2027 г.

- Г-жо Малева, в навечерието на светлите празници какво ще пожелаете на потребителите на „МИГ - Мъглиж, Казанлък, Гурково”, а и на своите съграждане като цяло?

- Пожелавам на всички да посрещнат празниците с любимите си хора в здраве и щастие. Нека новата 2022 г. ни донесе много щастие и късмет..

На снимката: Кмеът на Община Мъглиж д-р Душо Гавазов и Рени Малева подписват Договор за подмярка 8.3 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. 

В навечерието на коледно-новогодишните празници за любовта към изкуството, за силата на думите и за България ще си говорим с Божидара Ангелова. Тя е родом от Ямбол, но от години живее и твори в Кърджали. Учила е специалност „Здравен инспектор” в Медицински колеж - Варна, после „Теология” в ПУ „Паисий Хилендарски”, Филиал „Любен Каравелов” в Кърджали. Изучава и „Специална педагогика – Ресурсен учител“ в Тракийски университет. Осемнадесет години е работила като здравен инспектор в ХЕИ (днес РЗИ). От 2011 г. е библиотекар в СУ „П.Р.Славейков“ – Кърджали, а от 2015 г. и журналист в регионалния всекидневник „Нов живот“.

На 1 декември, когато се навършиха 125 години от рождението на великия композитор академик Петко Стайнов се срещаме с неговия внук, който носи неговото име – Петко Стайнов. Срещнахме се там - в Дом „Петко Стайнов”, където още като че ли се носиха стъпките и гласа на самия Стайнов. Там в домът му, където музиката е светлина и от всяка поличка лъха на добрина и човечност. Мястото за мен е магия, всеки път прекрачвайки прага аз чувам музиката на Стайнов, попадам в чистия свят на светлината и доброто.

И за да ви потопя в сета на великия композитор, роден в Казанлък и оставил душата си тук ще си говорим с внука му Петко Стайнов.

Ана Цанкова: „Очите на поезията никога не лъжат!”

Под лъчите на ноемврийското слънце, в драматизмът на ежедневието и в периода на така красивия листопад се срещаме с талантливата поетеса Ани Цанкова. С нея ще се опитаме да ви пренесем и потопим в колоритния и нежен свят на поезията.

Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература и др.

В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова. През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно книгата е номинирана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют’’. В IX Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, авторката е отличена със специалната награда на БНР - Пловдив.

С Ани Цанкова ще си говорим за белезите на душата, за поезията и за нейния откровен и чист свят, с който тя напоява своите читатели.

Ето какво сподели Ана Цанкова за читателите на вестник „Долина”:

- Здравейте, бихте ли се нарисували с думи за читателите на вестник „Долина”?

- Малко странна, търсеща, непримирима. Понякога взривоопасна, а друг път кротка като ручей.

Ако думите имаха цвят, тези, с които рисувам себе си, щяха да имат черно, лазурно синьо и малко жълто.

- Ако мога да Ви попитам – от кога сте влюбена в словото?

- Винаги съм се изразявала по-добре пишейки. Още докато бях малка имах безброй дневници и тефтери. Думите ме приютяват. В главата ми непрекъснато се редят картини от думи, чувствам словото като кожа.

Поезията непрекъснато ме спасява, дори от мен самата.

- Поезията ли изразява най-добре чувствата на Ани?

-  Честно казано, не знам. С годините писането стана толкова естествен за мен процес, че го приемам за част от себе си.

Поезията е по скоро опит за приемане на света и болката в него. Опит за обяснение на необяснимото, необходимата глътка въздух.

Викът срещу стената.

- Дебютирате със стихосбирката „Археология на белезите”, защо археология?

- Защото всеки човек има болки и белези, които се старае да скрие дълбоко в себе си, а не трябва.

Всяко едно чувство заслужа да се изживее, ако си тъжен - плачи, ако си радостен - бъди, ако те боли - остави се да те боли.

Само така можем да продължим да живеем, с по-малко белези, когато приемем болките и ги пуснем да си идат.

- Какви белези събра Ани в тази стихосбирка?

- Белези - всякакви, съкровени, общочовешки дори. Белези от несбъдвания, от неразбраност, от самота. Белези от любов.

От неща, които си отиват, а не можем да ги спрем.

В едноименното стихотворение от книгата имам любим финал обаче:

              …само крилата ми са цели
                заради тях съм жива.

- В Казанлък гостувахте в рубриката на ОБ „Искра” и Община Казанлък – Очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията, какво открихте в тях?

- Очите на поезията никога не лъжат, затова обичам да гледам винаги право в тях.

А очите на поезията в Казанлък са очи, които няма да забравя, защото бяха честни, добри и истински.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели с ваша вълнуващата поезия?

- Да не губят надежда никога! Дори в най-тъмното тъмно има капка светлина, просто трябва да не се отказат да я търсят.

- Моля ви да подарите един Ваш стих на нашите читатели?

като охлюв който се крие в тревите

на своето отшелничество

нощта протяга пипала навън

опипва полека крайпътните камъни

затваря очите на врабчетата

измамна е като август на надеждата

август винаги е вярвал

че топлината е вечна

като любовта

колко си малка  

влачиш душата си ръцете ти се откъсват

сърцето ти тиктака смее се задъхва се

не пиши за умирането през август

виж колко е топъл дъхът на пътищата

вече познаваш птици които не желаят да летят

не се препъвай дръж здраво сърцето си

дръж юздите на бъдещето

какво като конят препуска към пропаст

какво пък

вдигни високо очите си

може и да прескочи

Стихотворението е от втората ми книга „Гибла”, излязла преди броени месеци отново под знака на Издателски кръг „Смисъл”, с подкрепата на Министерство на културата.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Пожелавам на читателите здраве и дръзновение!

Броени дни преди Деня на народните будители – 1 ноември ще се срещнем с една истинска вълшебница на словото. Тя е от Русе и се казва Лора Кекевска. Слънчевата Лора е родена на 30 декември 1960 г. в гр. Тутракан. Завършва Руска езикова гимназия и Русенски университет, специалност - машинен инженер. Тя е дългогодишен служител на Община Русе.

Лора Кекевска е носител на много награди. През 2012 г. получава първа награда в литературния конкурс "Недоизречено".  През 2014 година получава номинация за приза “Поэт года 2014“ на най-големия руски електронен портал за литература Стихи.ру.  През 2016 г. получива наградата “Отличие“ в поетичен конкурс “Доброглед“, а през 2018 г. получива втора награда в националния литературен конкурс "140 години от Освобождението на България от турско робство".

Лора със стиховете си докосва любимката на българската публика Тони Димитрова. Какво се случва след това докосване ще разберете от разговора ми със слънчевата Лора Кекевска, която със своята усмивка украсява дори и дъждовните и мрачни октомврийски дни.

Доайенът на левицата в Града на розите е категоричен, че социализмът на бъдещето, както в света, така и в България исторически е неизбежен 

Графитите – изкуство или вандализъм

Забелязвате ли графитите вървейки по улицата. Поглеждайки ги какви чувства подбуждат във вас? Засичате ли го като изкуство или вандализъм?
Какво всъщност представляват графитите? Границата между изкуството и
вандализма е тънка и трудно доловима. Изкуството се използва като инструмент за изразяване на трудно приети от обществото възгледи. Графитите безспорно са неизменна част от живота на съвременния човек. Това е вид улично изкуство, което представлява изписана дума или словосъчетание върху твърда повърхност, най-често стена. Макар да са проява на вандализъм, понякога могат да бъдат и вид украшение за градската среда, а също така и да носят добродетелно послание.
Дали графитите са изкуство или проява на вандализъм - има думата графити-художникът Георги
с артистичното име Гопелекс. Гопелекс е уличен артист и художник. Може да сте виждали неговите „тагове”, както по оживени места така и по закътани улички из цялата страна. Зад този псевдоним се крие Георги, който се занимава с изкуство от ранна детска възраст.
Негови творби красят, както галерии, така и гаражи, изоставени сгради и постройки. Ето какво сподели Георги с читателите на вестник „Долина“:

Днес ще се срещнем и разговаряме с една ерудирана, смела и борбена жена. Не се страхува да каже  - Не на страха и да подкрепя жените и да отстоява техните права. Тя е Илияна Балабанова. Илияна е председател и съосновател на Българската платформа към Европейското женско лоби. Има повече от 25 години опит в областта на защита на правата на жените. Тя е работила по различни проекти, различни анализи касаещи правата на жените. Илияна е била и изпълнителен директор на различни неправителствени организации в България, като и в продължение на две години  е заемала поста вицепрезидент на Европейското женско лоби, което е най-голямата неправителствена организация. Европейското женско лоби включва над две хиляди неправителствени организации от цяла Европа работещи по проблемите на жените.

Илиана Балабанова гостува в Града на розите, където със Сдружение „Жените на Казанлък“ положиха началото на дискусионен клуб „Жерав“, който да бъде арена и място за дискусии защитаващи правата на жените.

За битката за защита правата на жените, за работата на Българската платформа, за това дали жените са по-силния пол ще си говорим с Илияна Балабанова:

- г-жо Балабанова, какви са проблемите на жените?

- Проблемите в Европа на жените, както и в целия свят, както и у нас са много. В различните географски райони те имат различна острота, различни проблеми. Ако трябва да ги обобщя те са най-вече свързани с дискриминация основана на пола, насилие основано на пола. И като говоря за насилие, имам предвид и скрито насилие – психологическо насилие, не само физическо. Говоря за сексизъм, говоря за стереотипи основани на пола. Стереотипи, които не създават условия жените да бъдат равнопоставени в обществения живот, а и в личния си живот заедно с мъжете на еднакво място. Говоря също за неравно заплащане, което води до разлика в пенсиите след години, което също е сериозен проблем. Говоря за бедност, която съществува повече при жените отколкото при мъжете. Сега за България най-вероятно ще ми кажат, че това не е вярно, но е факт! Вярно е, защото в България продължава жените да взимат по-малки пенсии, от колкото мъжете, въпреки че статистиката сочи, че ги взимат по-дълго време жените, но това е друга тема за разговор.

Участието на жените в политиката също така е много сериозен проблем. Анализът, който Българската платформа към Европейското женско лоби направи, стратегическите документи по отношение на парламентарните избори, сочи че няма нито една политическа партия в България, която да поставя наистина въпроси свързани с равнопоставеността на жените. В повечето от тях разглеждат жените предимно, като майки. Говорят за това как ще увеличат социалните надбавки и детските надбавки на жените. Има една партия „Да България”, която споменава проблема за насилието над жените, но не предлага никакви конкретни решения. Да не говоря обаче за новата партия „Има такъв народ”, която пък поставя един сериозен въпрос свързан с осиновяването и неравнопоставя биологичните родители със осиновителите, което от друга страна е много сериозен проблем за жените, не само за жените разбира се, но и за жената, която е осиновила детето. И на последно място ето още един пример, който е много фрапантен според мене – жената, която може да бъде управляваща или да бъде част от политиката в България, всъщност беше единствено представена от една единствена партия - ВМРО, по следния начин – Каракачанов каза: „Не се учудвайте, ние сме за равнопоставеност на жените. Ето ние имаме една жена тя за това е тука в нашата листа, която краси нашата листа” и жената беше поставена на последно място в тази листа. Очевидно с това послание Каракачанов ни казва, че жените сме само да красим определени листи, но не и за да вземаме решения и да работим на равни начала с мъжете в процесите на вземане на решения.

- Какви са целите и задачите на Българската платформа към Европейското женско лоби?

- Най-напред да кажа, че сдружение „Жените на Казанлък” е най-новата организация член на Българската платформа към Европейско женско лоби, което много ме радва. Всички нас, членовете на Лобито ни радва, защото това е и идеята и една от големите целите на Българската платформа и на Европейското женско лоби - да обедини всички онези организации, които по някакъв начин работят по темите за проблемите на жените и за равнопоставеност на половете. Всъщност Европейското женско лоби представлява мнението, исканията, позицията на всяка жена в Европа. В този смисъл българската платформа споделя тези ценности и затова е важно да имаме, както големи неправителствени организации, които отдавна съществуват, така и малки, които сега са създадени или от малки населени места, включително и от селските райони.

Нашите задачи са, на първо място, защита от насилие основано на пола във всякакъв смисъл – сексуално, физическо, психологическо, емоционално… Като говорим за защита от насилие имаме предвид на всички жени, без значение възраст, религия, просто всяка жена, всяко момиче трябва да бъде защитено от насилие. Факт е, че в България насилието над жените все още съществува. Изследванията сочат, че всяка трета жена в България е била под някаква форма жертва на насилие. Напоследък онлайн насилието е много силно застъпено, така че говорим и за това, като една основна тема в нашата работа.

Другата тема върху, която работим е участието на жените в политическото пространство. Не само на национално ниво, но и на местно. В този смисъл неправителствените организации, които съществуват на местно ниво са изключително ценен инструмент и подкрепа за онези жени, които са се осмелили да станат част от политическа партия или независим кандидат за определена местна или централна власт.

Темата за сексизма е една от последните теми, по които работим напоследък. Съвета на Европа прие една препоръка през 2019 г., която е насочена срещу сексизма във всяка една сфера включително и в личното пространство. Тя е препоръка, не е задължителен регламент. България е една от 128-те държави членки. Препоръката е много важна, защото в основата на сексизма стоят много проблеми на жените. В България не се говори за тази препоръка, а е важно да се говори и е важно да се знае, какво се случва извън България и какви документи и политики се предприемат. Даже не говоря за законодателство, говоря за политики, говоря за някакви практики, които хората са установили някъде, че са положителни и водят до положителни резултати.

- Само преди дни се учреди Дискусионни клуб „Жерав” в Казанлък, разкажете за целта на неговото „раждане“?

- Дискусионни клуб „Жерав” се „роди“ много спонтанно. Това е инициатива в рамките на „Равни БГ”, неформална коалиция финансирана от Български фонд за жените, които организираха една неформална среща през месец май в София. Там се запознах с председателката на „Жените в Казанлък”. Там с нея се обединихме, че само едни критични дискусии по наболели проблеми, между различни представители на различни организации, институции, поколения, личности биха могли да променят действителността, тоест дискусията по определени проблеми. И затова решихме да създадем един дискусионен клуб. Как да се нарича… След кратък размисъл решихме да се нарича „Жерав”, защото идва от жени и равнопоставеност. Но от друга страна пък „Жерав” дава свобода в замисляне, полет на мисълта.

Открихме и първата среща на Дискусионния клуб „Жерав” в Казанлък, при най-новите членове на Българска платформа - „Жените на Казанлък”, защото заедно създадохме този клуб, заедно го измислихме. Целите на клуба - критични дискусии по различни теми, които са не само на национално, но и на местно ниво, по различни проблеми. Например, Стела Кехайова ми сподели, че в Казанлък няма Кризисни центрове за жени жертви на домашно насилие. Това ще бъде втората тема, по която ще работим. Имаме идея тя да бъде в Бургас, темата ще бъде: „Как да се открият кризисни центрове”, „Ролята на местната власт при откриването на кризисни центрове”. Тоест това е основната цел на „Жерав”, да обедини хората, да мислят критически, да решават заедно проблемите. Като казвам хората имам предвид хората от различни институции, организации или дори отделни личности. Според мен е много важно, защото липсата на диалог води до увеличаване на проблемите, а не до тяхното решаване. А диалог почти не съществува особено по тези проблеми.

- И в този дух на разговора, г-жо Балабанова, жените ли са силния пол и днес?

- Жените са силния пол по отношение на това да оцеляват, защото ние оцеляваме въпреки всичко. Мъжете ще бъдат силния пол, ако признаят, че жените са равни на тях.

- Какво искате да кажете на българската жена, на казанлъчанката?

- Да вярва в себе си, да е достойна, да не забравя за достойнството си, да не забравя, че е силна и да не забравя, че винаги има някоя друга жена до нея, която е готова да й помогне.

Яница Станчева

Страница 6 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co