Йоана Митова на 8 г. възпитаничка  на школа "Арт линия" бе отличена с бронзов медал в националния конкурс "Вълшебния свят на Родопите".Новината съобщи нейният художествен ръководител Ваня Запрянова.  

В понеделник, в залите на първия в България Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства светлина огря и „погълна” казанлъчани. „В плен на светлината” – така се казва дебютната фотографска изложба а Величка Николова. Светлината на нейните фотоси запечатала с фотоапарата си пренесоха посетителите в едни по-прекрасен и топъл свят – света на Величка. Вили е кротък човек, тя не се натрапва с присъствие има блага усмивка и вярва, че света е колкото красив, толкова и светъл.

В Читалня на Общинска библиотека „Искра” е разположена изложба „Първите… Началото…/Книжовна дейност, книжовници, българска книжнина/”. От екипа на библиотеката поясняват , че изложбата е посветена на годишнини, свързани със знакови за българската книжнина печатни книги.

455  г. от основаването на най-голямата славянска печатница във Венеция и излизането на „Часослов” „Часословец” е първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар. Часословът е най-богато илюстрованата книга на Яков Крайков – 47 заставки и винетки само за декоративно оформяне на текста и повече от 30 гравюри на дърво с ликове на православни светци и с евангелски сцени.

Започната е на 15 май 1566 г. и е завършена за 105 дни на 30 август същата година. Това е книга, предназначена за всекидневните нужди на свещениците, която е служила за ограмотяване на обикновените хора, а също така и за просвещение. Включени са и сказания и жития на славянските просветители св. Кирил Философ, св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и др.

370 г.  от отпечатването на сборника с молитви „Абагар“ от Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи /1651 г./.

„Абагар” се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете на босненска кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.

Книгата се състои от пет големи листа във формата на свитъци, върху чиято лицева страна са напечатани кратки апокрифни молитви. Листовете са с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента с дължина около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Книгата е отпечатана  в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип Станиславов. Единственият запазен такъв екземпляр се намира в Библиотеката на Болоня.

Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове.

Показваме фототипно издание от 1979 година.

280 г. от отпечатването във Виена през 1741 г. на  „Стематография“ – първата българска печатна книга със светско съдържание от Христофор Жефарович.

Албум с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и гербове на различни страни – България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този богат илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съотвентната старна, за произхода на герба и замисъла му. Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович. Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. От нея е взет и образът на лъва в днешния герб на България.

Показваме факсимилно издание от 1986 година.

215 г.  от издаването на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, с която се налага говоримата реч като език на книжнината /1806 г./

Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Отпечатани са 1000 екземпляра. „Неделник” е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин - чрез преписи.  Претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний.

Библиотекари от Общинска библиотека „Искра” съвместно с група „Приятели” от ДГ „Звънче” и техния преподавател г-жа Въглярова проведоха демонстрация на открито, представяйки възможностите за ранно детско програмиране, споделиха от екипа на библиотеката. Децата се включиха с интерес в събитието.

След като беше обявено класирането от I тур на VIII Международен конкурс за класическа китара „Алхамбра“ – Валенсия станаха ясни финалистите от него. Сред тях е името на 8 годишния казанлъчанин Божидар Вонев от Клас по класическа китара с преподавател Стефан Христов.

Млади таланти  от Казанлък са сред победителите на Осмия  световен конкурс за детска рисунка "Малък зограф" 2021. Казанлък беше представен в конкурса от две от най-добрите школи по рисуване – „Арт линия” и „Ренина”.