От България |#ffcc00

Към 31 май 2026 г. черната статистика отчете 168 загинали(с 25 повече спрямо същия период на 2025 г.) и 2841 тежко ранени

Към 31 май 2026 г. черната статистика отчете 168 загинали(с 25 повече спрямо същия период на 2025 г.) и 2841 тежко ранени
 
 

/КРОСС/ ДОКЛАД

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) алармира за критична точка на пречупване по българските пътища. Към 31 май 2026 г. черната статистика отчете 168 загинали(с 25 повече спрямо същия период на 2025 г.) и 2841 тежко ранени.

Само за последния месец май труповете на пътя са с 7 повече - най-кървавият месец от началото на годината. Тези цифри са директно наследство от системния провал и неадекватните законодателни, наказателни и инфраструктурни мерки на кабинета "Желязков". Правителството на Росен Желязков беше официално предупредено от ИПБ, че политиките му ще донесат само нови жертви - прогноза, която днес се потвърждава с кръв.  Време е за разликата.

Новото правителство управлява от близо месец. Напълно ясно е, че то не е авторът на този хаос. Но също толкова ясно е, че до този момент новото управление показва само едно: опасно затишие пред провала.Обявиха пътната безопасност за свой приоритет, но до сега това намерение не е подкрепено с нито едно конкретно действие. Вместо реформи, чуваме добре познатото и износено клише на вътрешния министър Иван Демерджиев, че „полицаите се вадят от храстите".

Точно с тези фрази и с този празен пиар се провалиха поредица от правителства преди. Реалността доказва, че полицейският контрол сам по себе си е безполезен.

Порочният 12-месечен кръг на българската политика:
България е заложник на абсурдна и повтаряща се закономерност:

1. Институциите спят, докато статистиката тихо расте. 

2. Случва се тежка катастрофа с голям обществен отзвук (загинал журналист, политик, дете или масова трагедия). 

3. Държавата имитира дейност - извънредни мерки, показни проверки и шумна репресия пред камерите. 

4. Общественият натиск отслабва и всичко се връща към завареното положение.

Този цикъл се повтаря на всеки 12 до 18 месеца. Ако новото правителство продължи по утъпкания път на своите предшественици, следващата голяма трагедия на пътя е въпрос на седмици.

Предизвикателството на ИПБ: 
България няма нужда от поредното правителство, което обещава и се снишава. Нуждаем се от лидер, който да спре войната по пътищата с реални действия, а не с лозунги.

Възможността за промяна е изцяло във в ръце на Премиера Румен Радев .

Очакваме действия.

Историята записва някои дати не само в календара, но и в паметта на народите. За българските турци 29 май 1989 г. е именно такава дата. Този ден не е просто началото на едно масово преселение, а дълбок исторически прелом, оставил трайни следи в паметта на общност, чиято идентичност, език, вяра и обществено присъствие са били подложени на тежък натиск.
 
Страданията на българските турци не започват за един ден. Преди това имената на помаците бяха променени, а в края на 1984 г. и началото на 1985 г. турските и мюсюлманските имена бяха заменени насилствено. Имената бяха заличени от личните документи, но не можаха да бъдат изтрити от паметта, сърцата и семейното наследство на хората.
 
Защото името не е просто административен запис. То е връзката на човека със семейството му, с вярата му, с миналото му и с паметта на неговата общност. Да отнемеш нечие име означава не просто да промениш един документ, а да посегнеш на неговата идентичност и достойнство.
 
Изселването – нещо повече от преминаване на граница
 
На 29 май 1989 г., след изявлението на тогавашния държавен ръководител Тодор Живков за отварянето на границите, за стотици хиляди турци започва болезнен процес. Хората напускат домовете си, земите си, работата си, гробовете на своите близки и спомените си.
 
Това не беше обикновено преселение. Това беше откъсване на хора от земята, на която са родени и живели поколения наред. Майки се сбогуваха за последен път с праговете на домовете си. Бащи оставиха зад себе си гробовете на своите предци. Деца поеха към неизвестното, носейки в паметта си селата и улиците на своето детство.
 
В куфарите можеше да се събере покъщнина, но не и цял един живот.
 
Какво загуби България
 
По онова време държавата смяташе, че отслабва турската общност. В действителност обаче отслаби самата себе си. Турците не бяха просто етническа група; те бяха важна част от икономическия, селскостопанския, индустриалния и обществения живот на България.
 
Масовото напускане на работа, изтеглянето на спестяванията от банките и последвалото изселване нанесоха сериозен удар върху икономическата и социалната структура на страната. Когато една държава възприема своите лоялни и трудолюбиви граждани като заплаха, тя всъщност застрашава собственото си бъдеще.
 
Този урок остава актуален и днес: силата на една държава не е в потискането на различията, а в способността ѝ да ги съчетава чрез справедливост, равноправие и взаимно уважение.
 
Политическото представителство и въпросът за доверието
 
Един от важните въпроси след 1989 г. е този за политическото представителство на турската общност. Натискът върху обществените лидери и отслабването на естествените механизми за представителство оставиха дълбоки следи.
 
През годините се наложи въпросът дали турците в България са имали възможност за пълноценно и свободно представителство или са били ограничени в рамките на определени политически модели.
 
Истинската демокрация не означава една общност да бъде ограничавана до една политическа ниша. Българските турци трябва да могат да участват пълноправно във всички политически партии, държавни институции, местни власти, университети, дипломатически структури и обществени сфери.
 
Представителството има смисъл тогава, когато защитава правата, достойнството и бъдещето на хората.
 
Проблемът не е между хората
 
През вековете българи и турци са живели заедно, работили са заедно и са споделяли както радостите, така и трудностите на живота.
 
Затова днес основният въпрос не е в отношенията между обикновените хора. Истинското предизвикателство е преодоляването на страховете, предразсъдъците и политическите наследства от миналото.
 
България има нужда не от отричане на историята, а от честен разговор за нея. Само така може да се изгради по-силно и по-справедливо бъдеще.
 
Да се научим да живеем заедно
 
Бъдещето на България не може да бъде изградено чрез изключване на която и да е общност. Българските турци не са гости в тази страна. Те са част от нейната история, култура, икономика и обществен живот.
 
Равноправното гражданство, уважението към културната идентичност, защитата на езиковите и религиозните права и участието на основата на способности и заслуги не са заплаха за държавата. Напротив – те са нейно предимство.
 
Там, където има справедливост, има доверие. Там, където има доверие, има стабилност. А там, където има стабилност, има развитие.
 
От паметта към бъдещето
 
29 май 1989 г. няма да бъде забравен. За едни това е болезнен спомен, за други – урок от историята. Но за всички той трябва да бъде напомняне колко важни са човешкото достойнство, свободата и взаимното уважение.
 
Пред България стои избор: да остане пленник на страховете от миналото или да изгради бъдеще, основано на равноправие, справедливост и обща гражданска отговорност.
 
Една държава се укрепва не когато се страхува от идентичността на своите граждани, а когато уважава тяхното достойнство, култура и принос към обществото.
 
29 май 1989 г. остава една от най-болезнените страници в съвременната история на България, но и напомняне, че помирението и общото бъдеще са възможни само чрез памет, справедливост и уважение.
 
Защото народите, които забравят историята си, трудно изграждат бъдещето си.
А народите, които имат смелостта да се изправят пред нея, стават по-силни.
 
Рафет Улутюрк
 
Днес България не преминава през обикновена политическа криза. Въпросът не е само в съставянето на правителство, спечелването на избори или борбата между партиите. Истинският проблем е опасността България да загуби своя държавен разум, човешки потенциал и вяра в бъдещето.
 
Една държава първо губи хората си, после икономиката си, а след това и силата си. Именно това преживява България днес: младите заминават, образованите хора се разпръскват из Европа, а гласът на онези, които мислят за държавата, отслабва.
 
Най-голямото богатство на държавата: Човекът
 
Територията, знамето и институциите са важни, но истинската сила на една държава е човекът. Държава, която губи своите лекари, инженери, учители, предприемачи и млади умове, започва да губи и бъдещето си.
 
Хората, които напускат България, не търсят само работа. Те търсят справедливост, ред, професионализъм, сигурност и перспектива. Затова проблемът не е само икономически — той е морален и политически.
 
Най-голямата задача пред България днес е да създаде среда на доверие, която да върне напусналите.
 
България се нуждае от нова национална доктрина
 
България вече няма нужда от политики за ден за ден. Страната се нуждае от дългосрочна държавна визия. Тази визия трябва да се основава на три основни стълба:
 
прочистване на държавата, създаване на нов елит и обръщане на процеса на изтичане на мозъци.
 
Със старото мислене не може да се изгради нова България. С кадри, които гледат на държавата като на лична територия за интереси, не може да се гради бъдеще за народа. В центъра на държавата трябва отново да застанат моралът, професионализмът и чувството за служба към обществото.
 
Историческата отговорност на Румен Радев
 
Румен Радев има исторически шанс пред себе си. Ако остане само в рамките на ежедневната политика, България ще продължи да се върти в същия кръг. Но ако успее да изгради нов държавен модел, може да отвори нова страница за страната.
 
Президентската система или френският полупрезидентски модел трябва сериозно да бъдат обсъдени. България има нужда не от нестабилна политика на коалиционни сделки, а от силно, балансирано, отговорно и стратегическо управление.
 
Но промяната на системата сама по себе си не е достатъчна. Ако новата система бъде запълнена със старите навици и същите хора, старият ред ще продължи под ново име.
 
Нов елит: Въпрос на национална съдба
 
Най-голямата нужда на България днес е нов национален елит. Този елит не трябва да идва от износени бюрократични кръгове или групи на лични интереси, а от образовани, морални, трудолюбиви и далновидни хора с държавническо мислене.
 
В Европа живеят много ценни хора български граждани — учени, предприемачи, академици, специалисти по технологии и млади професионалисти. Те не трябва да бъдат разглеждани само като емигранти, а като стратегически човешки ресурс за бъдещето на България.
 
Критерият трябва да бъде един: Полза или вреда за държавата
 
Хората в България вече не трябва да бъдат разделяни по етнос, партия или произход. Истинското разделение е друго:
между онези, които допринасят за държавата, и онези, които я изтощават.
 
Всеки, който пази обществения интерес, защитава държавата, дава надежда на младите и работи честно за страната, принадлежи към страната на доброто. Всеки, който използва държавата за лична изгода, унищожава професионализма и лишава младите от надежда, вреди на бъдещето на България.
 
Национална програма за връщане на българските граждани
 
България трябва да започне специална държавна политика за връщане на своите хора от Европа. Това не може да стане само с призиви. Необходими са реални условия за завръщане.
 
Младите трябва да получат работа и перспектива. Предприемачите — подкрепа. Учените — условия за развитие. Лекарите и инженерите — уважение и достойни условия на труд. Трябва да има върховенство на закона, борба с корупцията и държавна система, основана на професионализъм и заслуги.
 
Човек се връща в родината си само когато вярва в нея.
 
България или ще се обнови, или ще се смалява
 
Пред България стоят два пътя. Първият е да продължи старият модел и постепенно да губи своите хора, енергия и бъдеще. Вторият е смела държавна трансформация, създаване на нов елит и национално възраждане.
 
Днес България няма нужда само от ново правителство. 
Тя има нужда от нов държавен морал, ново мислене, нови кадри и нова визия за бъдещето.
 
Държавите понякога се разрушават от войни. Но много по-често те се смаляват тихо заради липса на визия, липса на професионализъм и загуба на хора.
 
Това не трябва да бъде съдбата на България.
 
Ако Румен Радев и хората, които истински милеят за държавата, проявят смелост, България може да тръгне не към изчезване, а към ново национално възраждане.
Последните избори в България не бяха просто смяна на властта; те бяха отражение на натрупаната през годините обществена умора. Възходът на Rumen Radev разказва нещо повече от политически успех: общество, което е изгубило доверие в държавата си, млади хора, които гледат навън, и възрастни, които повтарят „нищо няма да се промени“ – направиха своя последен опит.
 
От урните излезе не резултат, а настроение
 
България дълго време изглеждаше като трудно управляема държава. Поредица от избори, крехки коалиции, краткотрайни правителства и безкрайни политически сделки създадоха дълбоко изтощение в обществото.
 
Затова подкрепата за Радев не може да се тълкува само като глас за един лидер. Избирателят всъщност каза:
 
„Тази система повече не може да продължава така.“
 
Силата на Радев не е властта, а тежестта
 
Днес Радев изглежда силен. Но истинското предизвикателство не е да вземе властта, а да понесе очакванията.
 
Хората не искат само икономическо подобрение. Те искат нещо по-дълбоко:
възстановяване на държавността, връщане на усещането за справедливост и най-важното – отново да повярват.
 
Понякога най-голямата криза не е икономическа, а загубата на вяра. България е точно на тази граница.
 
Реалността на еврото: пречупването в джоба на хората
 
Една от най-обсъжданите теми е ефектът от преминаването към еврото. Усещането на обикновения човек е ясно:
 
Цените се повишиха, но заплатите останаха почти същите.
 
Дори това да не е буквално двойно увеличение навсякъде, възприятието е реално:
покупателната способност намаля.
 
Това е критичен момент. Защото икономическите кризи могат да се управляват,
но усещането за несправедливост поражда обществен гняв.
 
Ако хората започнат да мислят „всичко поскъпва, но животът ми не се подобрява“, това вече е не само икономически, а политически риск.
 
Днес има тихо напрежение.
Утре то може да се превърне в протести.
 
Как може да се поправи това?
 
Радев трябва да действа бързо и конкретно:
 
Повишаване на доходите и социалната подкрепа
 
Контрол върху спекулативните цени
 
Данъчни облекчения за малкия бизнес и средната класа
 
Ограничаване на разходите за енергия и основни стоки
 
Но най-важното е да възстанови усещането за справедливост.
 
Защото хората понякога търпят бедност,
но рядко търпят несправедливост.
 
Борбата с корупцията: сърцето на системата
 
Най-важният тест остава борбата с корупцията. В България проблемът не е само подкупът, а въпросът: за кого работи държавата?
 
Ако тук има реална реформа, дори икономическите проблеми ще изглеждат по-поносими.
Ако няма – доверието няма да се върне.
 
Тънката линия между стабилност и контрол
 
Обществото иска стабилност – това е естествено. Но Балканите ни учат:
 
Не всяка стабилност носи свобода.
Понякога тя означава просто по-тих контрол.
 
Истинското лидерство е не да концентрираш власт, а да я ограничиш.
 
Нито Изток, нито Запад: възможен ли е баланс?
 
Позицията на Радев е интересна: не изцяло проевропейска, не проруска, не и строго проамериканска.
 
Това може да е предимство.
 
За държава като България най-разумната стратегия често е:
не да избира страна, а да защитава интереса си.
 
Ако Радев успее да поддържа баланс между ЕС, Русия и САЩ,
България може да спечели.
 
Но този баланс е крехък.
Една грешка може да остави страната изолирана.
 
Защо това е важно и за региона
 
Стабилността на България има значение не само вътре в страната, но и за целия регион. Балканите са чувствителни към подобни промени.
 
Заключение: надеждата е жива, но крехка
 
България днес е между надеждата и навика.
 
Надеждата: промяната
 
Навикът: старите модели
 
Радев олицетворява надеждата. Но въпросът вече не е дали може да спечели избори.
 
Въпросът е:
 
Ще подобри ли живота на хората?
Ще върне ли доверието в държавата?
Ще успее ли да води балансирана политика в интерес на страната?
 
Ако не – подкрепата от урните може да се превърне в недоволство на улицата.
 
България може да изглежда тиха.
Но историята показва: и най-тихите общества един ден започват да говорят.
 
Рафет Улутюрк
Води ли Румен Радев страната към „президентски стил“ управление?
 
Парламентарните избори в България на 19 април 2026 г. не просто създадоха ново парламентарно мнозинство – те дадоха ясен обществен отговор на продължителната политическа нестабилност. След пет години и осем избори, избирателите изпратиха недвусмислено послание: неуправляема демокрация вече не е приемлива – нужна е ефективна власт.
 
Коалицията „Илеричи България“ на Румен Радев спечели над 44% от гласовете и 131 места в 240-членното Народно събрание. Това надхвърля прага от 121 депутати и позволява самостоятелно управление – рядкост за последните години.
 
Отговорът на кризата
 
Дълго време България изглеждаше като държава със система, която формално функционира, но реално не произвежда стабилност. Правителства се създаваха, но не издържаха; коалиции се договаряха, но не управляваха ефективно. Оставката на кабинета на Росен Желязков след протести и обвинения в корупция допълнително подкопа доверието.
 
Затова изборите през април бяха повече от рутинен политически процес – те бяха натрупан обществен рефлекс за промяна.
Победа на лидер, не само на партия. Успехът на Радев не се дължи само на партийна структура. Той е резултат от:
 
дългогодишната му легитимност като президентобраза му на „силен държавник“
антисистемната, но не радикална реторика .Той предложи на избирателите нещо рядко: едновременно сигурност и промяна.
 
Не президентска система, а „президентски стил“
 
България остава парламентарна република по Конституция. Правителството се формира от парламента, а премиерът ръководи изпълнителната власт. Но политическата реалност може да се промени без формална конституционна реформа. Силното мнозинство на Радев, съчетано с личната му легитимност, може да доведе до централизация на властта около един лидер.
 
Това не е президентска система в юридически смисъл, а „президентски стил“ на управление в рамките на парламентарна система.
 
Какво поискаха избирателите?
 
Избирателите не гласуваха непременно за промяна на режима, а за:
-край на политическата нестабилност
 
-борба с корупцията
 
-икономическа сигурност
 
-по-ефективно управление
 
Това е глас за функционираща държава, а не за нова конституция.
 
Слабата опозиция
 
Традиционните партии като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ понесоха сериозни загуби. Това показва:
-изчерпване на доверието към стария политически елит
 
-усещане за „повтаряща се криза със същите актьори“
Но отслабена опозиция означава и по-слаби механизми за контрол върху властта.
Възможност или риск?
Радев разполага с исторически шанс:
 
-бързи реформи
 
-стабилно управление
 
-институционално възстановяване
 
 
Рискове:
 
-концентрация на власт
 
-отслабване на демократичните баланси
 
-политизиране на институциите
 
 
Външна политика: баланс между Изтока и Запада
 
Позициите на Радев по отношение на Русия и Украйна изискват внимателен баланс. По-умерената линия спрямо Москва може да създаде напрежение с Европейски съюз и НАТО.
 
Новото правителство ще трябва да съчетае вътрешната си легитимност с външнополитическа предвидимост.
 
Изненадата на изборите
 
Социологическите агенции подцениха резултата на Радев с около 10 пункта. Това показва:
-силен „тих вот“
 
-късно взети решения от избирателите
 
-дълбоко недоволство, трудно измеримо предварително
 
 
Накъде отива България?
 
Страната е на кръстопът:
 
Първи сценарий:
Стабилност, реформи и възстановяване на доверието в институциите.
 
Втори сценарий:
Централизация на властта и постепенна ерозия на парламентарния модел.
 
В заключение, истинският въпрос не е дали България преминава към президентска система. Въпросът е:
 
Ще укрепи ли парламентарната демокрация чрез силно управление, или ще се превърне в система, доминирана от един лидер?
 
Избирателите дадоха на Радев власт. Но това не е безусловен чек.
Истинската оценка тепърва предстои – в начина, по който тази власт ще бъде използвана.
 
Рафет Улутюрк

Изявление на председателя на НС на БСП Крум Зарков

Резултатът на БСП е лош и ни оставя извън парламента. В същото време той е закономерен и ние сме длъжни да го признаем. През последните осем седмици се опитахме да обърнем политическата логика, но всички партии, които участваха в последното управление бяха наказани. БСП беше сред тях и това има своята цена. Опитахме се да направим необходимото, но то се оказа невъзможно. 

Това обаче не е краят нито на БСП, нито на лявото в България. Въпросът за отговорността стои и аз няма да избягам от нея. Поемам пълната отговорност за постигнатия резултат и ще ангажирам тази отговорност пред Националния съвет на партията, който свикваме още тази събота. Ще поискам от Националния съвет вот на доверие. Не го ли получа, подавам моментално своята оставка. Получа ли го, продължаваме. 

Как продължаваме? Започваме процес на обновление и реорганизация на социалистическото движение в България - мащабен и дълбок процес, който ще доведе до качествено ново и много по-силно политическо движение.  Движение на обединените и убедените леви от целия спектър на богатата ни идеология, на защитниците на демократичната, правова и социална държава. БСП ще се промени, ще се отвори и ще заеме своето място в първите редици на този процес. Ние ще се отворим за дискусия, но и за общи действия. Ще се отворим за нови хора и свежи леви идеи. Ще се отворим за всички социално отговорни българи и за цялото ни общество. 

Не сме в парламента. Но ще излезем на чист въздух. Ще тръгнем по улиците на градовете и селата. Няма просто да агитираме и убеждаваме, а оттук нататък ще приобщаваме. Защото каузата ни е обща, тя е класово обща. Тя е наша и на голямото мнозинство от българските граждани, тя е тази на хората на труда. 

И защото е на хората на труда, започваме този процес на Първи май. Призоваваме левите хора на шествие в защита на труда и за неговото  уважение, за достойното му заплащане и за трудовите ни права. Свикваме всички не под знамената на БСП, а под тези на общата ни кауза и бъдеще. 

Скъпи български граждани, елате многобройни на Първи май в София. Елате от цялата страна, със семействата, с приятелите си, със съмишлениците си. Но дори да дойдете сами, там няма да сте сами! Елате тези, които сте от БСП. Елате тези, които сте наши коалиционни партньори. Елате тези, които през годините сте се отдалечили от нас. Елате тези, които не се разпознават в БСП, но водят своята борба за общата ни кауза. Елате да застанем рамо до рамо точно в тази борба - за свобода, справедливост и солидарност . Елате да се видим, да се опознаем, да поговорим, да се изправим срещу собствените си предразсъдъци и заедно да изградим качествено ново ляво политическо представителство в нашата страна.

Пресцентър на Българската социалистическа партия

"България има нужда от почтено, компетентно и устойчиво управление. Но то е възможно само, ако се приеме идеята за справедлива България в двата й аспекта. Единият е наказателният - разбирането, че никой не е над закона и всеки, който го е пристъпил, подлежи на съответната санкция. Корупцията е недопустима, а общественият ресурс не може да се ползва за частна облага.". Това заяви председателят на БСП Крум Зарков в Нови пазар и допълни, че това, което се случва в момента, е абсолютно нетърпимо. Като втори аспект той посочи социално-икономическата справедливост.

"БСП е единствената, която стои на определена позиция - на социалистическия идеал. Това означава справедливо разпределение на благата, които заедно създаваме. Спиране на привилегироването на най-силните за сметка на най-слабите. Справедливо бреме при събирането на приходите и подходящ аршин при тяхното разпределяне.", каза още Зарков. По неговите думи имаме данъчна система, каквато няма никъде по света - колкото повече печелиш, толкова по-малко допринасяш за общото. "В целия цивилизован свят е обратното. Парадоксално е, че тези, които се бият най-много в гърдите, че са европейци и искат европейски стандарт, са най-острите критици на европейската система.", подчерта той. Зарков коментира и публичния ресурс, който се разпределя за здравеопазване. "Публична тайна е, че печеливши клинични пътеки отиват към частните болници, а общинските са недофинансирани.", посочи той.

Председателят на БСП засегна и темата за образованието и начинът, по който се разпределя ресурсът. "В София и други големи градове е по-лесно да запишеш детето си да следва право в университета, отколкото да влезе в детска ясла.", допълни той. "Ако България не стане справедлива, ще стане невъзможна за живот. Затова искаме коренна промяна на тези системи.", каза още Крум Зарков.

Валери Жаблянов: Трябва да има качество на живот в България

"Социализмът е алтернативната, на това, което виждаме в момента. Защото партиите се сменят, но политическата и икономическата система остава.", заяви водачът на листата на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА в Шумен. Той подчерта, че огромната част от държавния бюджет се харчи в София и в още два-три града в страната.

"В същото време цели райони в България остават без население. Хората принудително напускат местата, където са родени. Това не може да бъде спряно без държавна политика - не просто за демографията, а за цялостно развитие на страната. Трябва да има качество на живот.", подчерта той. Според него това търсят младите поколения на България и това предлага БСП. "Като се започне от безплатното образование и се стигне до жилищна политика.

Не може хората, които създават семейства, да не знаят утре къде ще се отглеждат децата, колко ще му бъде наемът и дали ще могат да го плащат.", каза още Жаблянов.

Той подчерта, че 90% от българските граждани биха подкрепили тези мерки, защото от това имат нужда хората. "Да възстановим справедливостта.", призова кандидатът за народен представител.

Председателят на НС на БСП Крум Зарков, водачът на листата за региона Валери Жаблянов и канидати от листата се срещната с членове и симпатизанти на партията в Шумен.

Да се спре грабежът от пациентите, а и от труда на лекарите 

„Най-големият провал в здравеопазването е очевиден. Превърнаха най-хуманната и човеколюбива система в абсолютен пазар и това го допусна държавата с абдикация от сектора.". Това каза водачът на листата на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА за Варна д-р Десислав Тасков в предизборен дебат за здравеопазването в ефира на бТВ. 

Като основен проблем социалистът посочи достъпа до лечение и безконтролните печалби на гърба на пациента. Това е довело до недоверие към системата, а от другата страна - на недоволство на лекарите и медицинските специалисти. 

„БСП-ОЛ настоява за силна държава с ясни правила, достъпно лечение и спиране на този грабеж за сметка на пациенти и лекари.", бе категоричен Десислав Тасков.  По думите му другият голям проблем - липсата на кадри, се дължи на демотивацията на голяма част от медицинското съсловие, особено в общинското и областно здравеопазване. 

„Срам ме е да кажа, че медицинските сестри напускат лечебните заведения и отиват да работят във фризьорските салони, където заплащането е по-добро.", сподели социалистът. Той каза още, че има и тежка неравнопоставеност по отношение на финансирането -  и това е още една причина държавата да влезе отново на терена на здравеопазването. Тасков се спря и на заплащането на медицинския труд, като според него най-добрият вариант за това е колективният трудов договор, който, за съжаление, остава недостижим поради съпротивата на собствениците на големите частни болници. 

Доплащането за медицинско обслужване, което е най-голям процент в страните от ЕС, е друг голям проблем за пациентите според кандидата за народен представител от левицата. 

„Ако БСП ръководеше здравеопазването, лекарският и сестрински труд щяха да бъдат остойностени. Това е наша кауза от последните десет години и реален вариант доплащането да отпадне.", напомни д-р Десислав Тасков.  

Той бе категоричен, че не може да се вдигат здравните осигуровки, докато не спре изтичането и източването на средства от системата. 

Тасков подчерта, че БСП-ОЛ не подкрепя премахването на монопола на Здравната каса,  защото вкарването на допълнителен субект ще бъде на гърба на държавното здравеопазване. По отношение на постигнатото решение за повече безплатни лекарства за деца социалистът напомни, че това е основна кауза на лявото обединение. 

„Ние, от БСП-ОЛ, бяхме водещ фактор това да се случи и вече имаме 11 медикамента за деца до 7 години, които са безплатни. Ще работим тези медикаменти да бъдат безплатни и за деца до 16 годишна възраст." , обясни водачът на листата на левицата във Варна.

Страница 1 от 236

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co