Обнародват в Държавен вестник решението Илияна Йотова да бъде президент, а Кирил Вълчев - вицепрезидент

„В две последователни седмици ЦИК успя да организира спокойни, бързи и честни избори. Комисията обявява за избрана за президент Илияна Маринова Йотова, а за вицепрезидент - Кирил Александров Вълчев. Решението предстои да бъде обнародвано още тази седмица в Държавен вестник". Това заяви говорителят на ЦИК Стоянка Балова на последния брифинг на комисията за президентските избори. 

Действителните гласове, които са събрали Йотова и Вълчев, са 1 093 852 гласа, като избирателната активност към 20 ч. на 1 ноември е 28,67%, а на първия тур - 22,98%.

„Машинното гласуване протече успешно. Избирателите в страната и чужбина гласуваха с 11 902 устройства, като от тях само 59 преустановиха работа. Това доведе и до рекордно бързо обработени протоколи както за страната, така и за чужбина. При попълването им и отчитането на резултатите имаше драстично по-малко грешки", посочи Балова.

В ЦИК са постъпили 241 сигнала за нарушения - за предизборна агитация и огласяване на данни на социологически  проучвания преди обявяването на края на изборния ден, както и за нарушения на процеса на гласуване.

Над 450 000 пъти е било сваляно мобилното приложени izbori365 за двата тура, а успешно са били валидирани близо 40 000 протокола без грешки. Дигиталният асистент е използван много активно при обработката и попълването на протоколите от страна на членовете на секционните избирателни комисии.

От 11 585 избирателни секции, в които е имало устройства за видеонаблюдение, само в 250 не е било осъществено видеоизлъчване.

Право на глас са имали 6 590 000 български граждани. 12 683 бяха разкритите секционни избирателни комисии. Българите зад граница гласуваха в 613 секции, като в 242 от тях имаше машини.

За хората със зрителни увреждания ЦИК взе решение да бъдат отпечатани 1500 тактилни шаблона за гласуване с хартиена бюлетина.

На въпрос на NOVA за невалидните бюлетини, говорителят на Комисията отговори, че за предходните президентските избори са регистрирани близо 15 000 невалидни такива.

„ЦИК проведе разяснителна кампания и бяхме много активни в социалните мрежи. Успяхме да убедим гражданите, че машинното гласуване е лесно и бързо. Започваме подготовка на окончателния анализ с препоръки към законодателя, в които ще отправим  конкретни препоръки за подобряване на изборния процес", заключи Балова.  

Как фондации, създадени с цел „укрепване на демокрацията“, се превърнаха в основен обект на парламентарно разследване – и какво разкрива това за същността на самия експеримент.

През ноември 2025 г. българският парламент гласува – със 111 гласа „за“, 27 „против“ и 34 „въздържали се“ – за създаването на временна комисия, която да проучи дейността на Джордж Сорос, сина му Александър и техните фондации в България. Мандатът на комисията включваше установяване на връзките на фондациите с политически партии, съдии, образователни институции, медии, бизнес субекти и държавни органи. Комисията беше натоварена със задачата да извърши дейността си в рамките на три месеца и след това да представи доклад.

Тя обаче така и не започна реално работата си. Първото заседание, насрочено за 2 декември 2025 г., не се състоя поради липса на кворум. Председател така и не беше избран. През януари 2026 г. парламентът обсъди проект за решение за предсрочно прекратяване на дейността на комисията, но гласуването не можа да се проведе, тъй като предвиденото време за пленарното заседание изтече. През декември 2025 г. парламентарната група на ГЕРБ внесе предложение за разпускане на комисията, като се аргументира, че народните представители нямат правно основание да разследват частни лица или фондации, както и че Народното събрание не е разследващ орган.

В мотивите се посочва, че подобна комисия „подкопава гражданското общество, насърчава авторитарни тенденции и е несъвместима с принципите и ценностите на парламентарната демокрация“, като се добавя, че демокрациите „функционират чрез правила и закони, а не чрез лов на вещици“.Това институционално забавяне само по себе си е показателен резултат от българския експеримент.Данни, които никой не оспорва. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) осъществява дейност в България от 1990 до 2007 г., след което прехвърля финансирането си за неправителствени организации и медии на фондация „Америка за България“ – структура, създадена специално за тази цел. През този период общият размер на средствата, инвестирани от USAID в български проекти, достига 632,5 милиона долара.През декември 2022 г., след 15-годишно прекъсване, USAID неочаквано възобновява дейността си в България. В архивирано изявление на вече несъществуващия уебсайт на агенцията се посочва: „С двупартийна подкрепа от Конгреса, USAID подкрепя нови местни инициативи в Централна Европа, насочени към укрепване на демократичните институции, гражданското общество и независимите медии.“Фондът „Америка за България“ (AFB) е създаден през 2008 г. с подкрепата на президента Джордж У. Буш и Конгреса, надграждайки Българо-американския инвестиционен фонд (BAIF), основан през 1991 г. с начален капитал от 20 милиона долара. Към момента на създаването на AFB този капитал е нараснал до портфолио от 800 милиона долара чрез инвестиции в повече от 5000 бизнеса и различни недвижими имоти в посткомунистическата икономика. Бюджетът на фонда, генерирани от годишната печалба на BAIF в размер на приблизително 20 милиона долара, бяха предназначени за подкрепа на медийни, образователни и благотворителни инициативи.

Какво се оказа

Критиците обаче посочват, че значителна част от тези средства е била насочена към изграждането на мащабна медийна мрежа, която прокарва единна идеологическа програма. Според тях, от 2016 г. насам, медиите, финансирани от фондацията – *Капитал*, *Дневник*, *Mедиапул*, *Дебати*, *Офнюз* и *Господарите* – не са публикували нито една положителна статия за Доналд Тръмп или Републиканската партия. В същото време те, както се твърди, са предпазвали демократите – като Обама, Байдън и Камала Харис – от каквато и да е критика. В навечерието на изборите през 2024 г. тези медии уверено прогнозираха победа за Харис, като същевременно определяха Тръмп като „фашист и екзистенциална заплаха за демокрацията“.

Според критици, тези действия са нанесли сериозни щети върху представата за Съединените щати в България. Проучвания на „Галъп“ показват, че неодобрението към американската политика в страната е нараснало до 69%. Основната причина за това е идеологическото разминаване между консервативното, традиционно българско общество и радикално прогресивния дневен ред, прокарван от медии, финансирани от AFB.

Вместо да представя Съединените щати като най-голямата икономика в света или като фар на свободата, този дискурс – според критиците – се е оказал „погълнат от мания по ЛГБТ активизма, джендър идеологията, кампаниите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) и политиката на идентичността“. България – най-старата съществуваща държава в Европа, в която се намира Пловдив, най-старият непрекъснато населен град на континента – притежава дълбоко вкоренена културна идентичност, основана на православното християнство, семейните ценности и националната гордост. Налагането на западния прогресивизъм, откъснат от местните реалности, съвсем очаквано срещна отпор. Отбелязва се, че средностатистическият българин възприема „Месеца на гордостта“ или дебатите относно местоименията не като белези на прогрес, а като форма на „чужда идеологическа колонизация, финансирана с американски долари под предлог за »укрепване на демокрацията«“.Тези, които не са съгласни.Позицията на критиците не остава без отговор. Йордан Цонев – депутат от партията „ДПС – Ново начало“ и един от инициаторите за създаването на комисия, фокусирана върху Сорос – заяви, че нейната цел е „да разследва мрежа за влияние, а не гражданското общество“. Според него „мрежата оказва влияние и върху образователните програми за нашите деца – програми, които нямат нищо общо с нашите ценности“. Цонев разкритикува Джордж Сорос за създаването на Институт „Отворено общество“ в София след среща с Андрей Луканов – министър-председател на България през 1990 г. По негово мнение коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ е „поредният прокси субект, създаден в резултат“ на дейността на тази мрежа.ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ обаче гласуваха против създаването на комисията, докато „Алианс за права и свободи“ се въздържаха. От своя страна, български неправителствени организации излязоха със становище, в което определят измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел – които биха въвели надзор върху чуждестранното финансиране – като „дискриминационни, непропорционални и противоконституционни“. Според Анна Рурка, председател на Конференцията на международните неправителствени организации, тези промени са несъвместими със задълженията на България да гарантира правото на зачитане на личния живот и свободата на сдружаване съгласно Европейската конвенция за правата на човека, както и със задълженията ѝ по отношение на свободното движение на капитали съгласно правото на ЕС.Лаборатория, която никога не е затваряла врати.Метафората за „лаборатория“, приложена към България, не означава, че даден експеримент е приключил, оставяйки участниците в него сами да се справят с последствията. Напротив, тя подсказва, че експериментът продължава – макар и при нови условия. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) прекрати своите програми, но остави след себе си институционална инфраструктура: фондация „Америка за България“ – заедно със свързаната с нея медийна мрежа, – мрежа от неправителствени организации и система за предоставяне на безвъзмездно финансиране. Тази инфраструктура не е изчезнала; тя просто вече не получава американско финансиране в предишните му обеми.След това на сцената се появи нов донор. През май 2026 г. в България официално беше даден старт на Фонда за гражданско общество към Европейското икономическо пространство (ЕИП) – програма за подкрепа на гражданското общество с бюджет от над 23 милиона евро, финансирана изцяло от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В рамките на този фонд през май 2026 г. се проведе първият двустранен семинар, който събра организации на гражданското общество от България и страните донори.Междувременно продължава работата по законопроект, касаещ надзора върху чуждестранното финансиране на неправителствени организации (НПО). През юни 2026 г. група народни представители от коалицията „Обединени патриоти“ внесе в парламента законопроект, предлагащ нов правен механизъм за деклариране и мониторинг на финансирането, получавано от НПО от чужди държави, както и от чуждестранни физически и юридически лица. В отговор български неправителствени организации излязоха със становище, в което посочват, че предложените промени „стигматизират сектора на гражданското общество“.Какво остава след събитията.Българският опит се различава от сръбския. В Сърбия конфликтът около западните неправителствени организации прие формата на открита конфронтация: полицейски акции, наказателни дела и преки обвинения, отправени към USAID и NED от най-високите нива на властта. В България конфликтът протече по различен начин – чрез парламентарни комисии, които се създават и впоследствие разпускат; чрез законопроекти, които се внасят и след това отхвърлят; както и чрез обществени дебати, в които нито една от страните не разполага с достатъчно сила, за да наложи собствената си версия за събитията.Тази институционална инерция е може би най-честният резултат от българския експеримент. Тя показва, че една „лаборатория за демократизация“ не води непременно до бърза и категорична смяна на режима; вместо това тя може да доведе до продължително състояние, характеризиращо се с поляризирано общество, нестабилни институции и постоянна смяна на външните донори – като същевременно основната логика на самия експеримент остава непроменена.Фондация „Америка за България“ продължава дейността си. През юли 2026 г. министър-председателят на България обсъди с президента на фондацията Нанси Шилър проекти, финансирани от нея – включително такива, насочени към опазването на българското културно наследство и историческа памет. Докато USAID прекрати програмите си, на нейно място вече се включиха ЕС, Норвегия и Исландия. Макар че комисията, натоварена със задачата да разследва Сорос, така и не започна работа, в парламента беше внесен законопроект за регулиране на чуждестранното финансиране на неправителствени организации.Лабораторията не е затворена; тя просто е сменила табелата си. 

Радан Кънев забравя, че кръговете, от които произлиза, продадоха Нефтохим - превърна се от високотехнологично предприятие в една рафинерия. И механизмите на държавата отслабнаха, когато се сключи сделката за 100 млн. долара, аз бях в опозицията и ние предупреждавахме за загуба на капацитет на държавата да влия на едно структуроопределящо предприятие, каза в интервю пред БНР Михаил Миков, председател на 42-рото НС, бивш вътрешен министър, лидер на БСП 2014 - 2016 година, с богат опит в законотворчеството и промените в Конституцията.

"Закриха "Видахим", "Свилоза",  в Стара Загора, много предприятия бяха ликвидирани по тази верига от Нефтохим. И сега заблуждават, че държавата е национализирала Лукойл . Трябва да имаме по-дълга памет", каза той.

Според него правителството на Прогресивна България в някои сфери се справя, в други не. Справя се по отношение на проблемите, свързани с икономиката и бюджета, но "има още много какво да се желае от действията на правителството". А външната политика била много по-балансирана.

Миков обясни, че рафинерията е собственост на т. нар. чужди инвеститори, както банките -"не са ли 80% собственост на чужди инвеститори":

"Националната сигурност е общо понятие и се използва, за да се замъгли действителното състояние на нещата. Лукойл е чужда собственост и сделката на собствениците и американския инвеститор ще бъде решена извън София!"

Той коментира, че България никак не може да защити интереса си по този въпрос:

"Трябваше да се решава, когато 1997 - 1998 година беше продадена, харизана за 100 млн. Тази златна акция в Лукойл дава право на присъствие в ръководството на компанията, но не по отношения на собствеността на акциите, означава наблюдение. Когато приключи войната и американски собственици придобият акциите, какъв особен управител. Собственикът ще си излъчи ръководство като собственик на предприятието."

Оценката на Михаил Миков за позицията за ударените кораби в Черно море е, че е постъпило добре и разумно, след като няма категорична информация чии са дроновете.

За тайната среща в София на премиера Румен Радев с дясната ръка Зеленски - Будаков, на път за Маями, Миков каза:

"Лично смятам, че е някакъв шанс за България да се включи по някакъв начин от страна на ЕС в комуникацията с Украйна и да запази възможностите си за Русия. По-важно е как ще изглежда сигурността в този регион и Европа и как ще се тръгне в обратна посока, от това което се случва - милитаризацията. Френски, испански и белгийски улици отразява цената, която гражданите на Европа плащат за милитаризацията. Щом ще се въоръжаваме, ще имате по-малко пари за образование, култура, здравеопазване и това трябва да се говори откровено. Няма какво да се заблуждаваме, че ще отделяме от парите на данъкоплатеца за оръжие и да запазим благоденствието на Европа, която познаваме отпреди 20 години."

Председателят на 42-рото НС сподели, че сигурност може да се постигне по 2 начина:

"Чрез сила, но това ние не можем да постигнем и не трябва да се напъваме. Другият начин за сигурността е чрез договори, които се спазват, Трупането на оръжия, риториката, са познати преди Първата и Втора световни войни. В момента светът е стигнал пикова точка на въоръжаване. Другият път е договори за мир, гаранции и ръководството на държавата трябва да разбира това и да поставя въпроси в Брюксел и на срещите в НАТО."

Михаил Миков смята, че войната ще приключи, "за съжаление по-трудния начин с много жертви":

"И отговорността на политиците е голяма за сваляне на напрежението и възстановяването на икономическото положение. Санкции, санкции и ето какво доведоха."

Борбата с олигархията на правителството бившият лидер на БСП разбира със споменаването на едно или друго лице.

"Борбата с олигархията е системен въпрос и се решава с обществените поръчки, а няма съществена промяна. "Сигма" дава достатъчно информация, но нищо повече. Може би в Хипократовата клетва трябва да се включи спазването на Глава IX и IXа на НК за компютърните престъпления", предложи юристът.

"Борбата с олигархията я разбирам за установяване на законност и справедливост,за да се върне доверието във властта", препоръча Михаил Миков.

Документалният филм "Петокнижие Анжелово" разказва за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, идеали, разочарования и неподражаемо чувство за хумор

"Петокнижие Анжелово" - документален филм за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, разочарования, кино, литература и неподражаемо чувство за хумор. Премиерата е на 17 октомври, рождения ден на Джеки, в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Синелибри.

"След като си имал смъртна присъда, няма нещо, което да може да те уплаши."

Тези думи на Андрей Райчев във филма "Петокнижие Анжелово" вероятно обясняват много от онова, което превръща Анжел Вагенщайн в една от най-забележителните личности на българския XX век. Човек, преживял войната, фашизма, затвора, смъртната присъда, комунистическия режим, неговия крах и разочарованията на демокрацията, но съхранил до последно способността си да се смее, да спори, да се възмущава и да вярва, че светът може да бъде по-справедлив.

На 17 октомври 2026 година, когато се навършват 104 години от рождението на Джеки, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на документалния филм "Петокнижие Анжелово". Режисьор е Лъчезар Аврамов, сценарист - Димитър Стоянович, а продуцент - внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн.

Когато започват снимките, Вагенщайн вече е на сто години. Камерата успява да запази дълги разговори с него - с изключително бистрия му ум, острия език, политическата му страст и онова особено чувство за хумор, което никога не го напуска. Джеки си отива на 29 юни 2023 година, на 100-годишна възраст, а след него остават не само филмите, романите и спомените, но и въпросите, на които дори един толкова дълъг живот не може да даде еднозначни отговори.

Защото Анжел Вагенщайн е личност, която трудно се побира в удобните определения.

Ремсист, партизанин, комунист, дисидент. Човек на големите идеали, който преживява техните исторически поражения, но никога не се отказва от тях. Остава ляв човек до края на живота си, убеден, че социалната справедливост, равенството и човешкото достойнство са каузи, за които си струва да се бориш. Неговият конфликт с властта не е отказ от убежденията му, а отхвърляне на начина, по който те са предадени и подменени.

Роден през 1922 година, израснал в бедност, която сам определя като "по-ниска от паважа", Вагенщайн още като младеж се включва в антифашистката съпротива. Арестуван, измъчван и осъден на смърт, той прекарва месеци в затвора с тежка верига на краката, очаквайки всяка нощ да бъде отведен към бесилото.

Преживява и една от най-мрачните страници в историята на България - депортацията на евреите от Беломорието. Споменът за новородено, поело първия си дъх във вагон за Треблинка, увито във вестник, остава сред онези свидетелства, които правят невъзможно забравянето. За Вагенщайн борбата срещу антисемитизма никога не е абстрактна политическа позиция. Тя е част от личната му биография.

След войната идва киното. Завършва ВГИК в Москва и се превръща в един от големите сценаристи на българското и европейското кино. Името му стои зад "Звезди" на Конрад Волф, "Гоя, или Трудният път към прозрението", "Допълнение към закона за защита на държавата" и редица други произведения. "Звезди" получава наградата на журито в Кан през 1959 година - историческо признание за българското участие в международното кино.

Но творческите успехи не означават безоблачно съществуване в системата, в която самият той първоначално вярва. Вагенщайн е следен от Държавна сигурност, домът му е под наблюдение, натрупва се огромно досие, а той два пъти е изключван от комунистическата партия. Постепенно се превръща в един от разпознаваемите гласове на несъгласието и участва активно в политическите процеси, довели до неговия край.

След 1989 година отново е сред действащите лица на историята. Участва в обществените дебати, в изграждането на новия политически ред и в изработването на демократичната конституция. И отново не престава да бъде критичен. В неговата биография разочарованието никога не е равнозначно на примирение.

По-късно литературата се превръща в следващото голямо пространство на таланта му.Романите "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" изграждат свят, в който еврейската памет, европейската история, изгнанието и човешката участ се преплитат с характерната му ирония и съчувствие към хората, попаднали под колелата на историята.

Именно затова заглавието "Петокнижие Анжелово" звучи толкова естествено. То препраща към литературния свят на Вагенщайн, но и към мащаба на собствената му биография - история, която сякаш би могла да бъде разказана в няколко тома.

Особено любопитен е начинът, по който филмът намира място за смеха сред толкова драматични събития. Разказът е прекъсван от забавни, актьорски разиграни еврейски вицове. В инсценизациите участват Владо Пенев, Ицхак Финци, Борислав Чучков и други актьори, които внасят в документалния разказ съвсем различен ритъм.

Тези епизоди са важна част от портрета на Джеки.

Еврейският хумор, със своята самоирония, абсурд и способност да осмива дори най-тежките обстоятелства, сякаш е естественият език на човек, който е видял прекалено много, за да приема властта, догмите и човешката суета прекалено сериозно.Вагенщайн умее да се смее и на историята, и на себе си. А това е рядко качество за човек, който сам е бил толкова активно въвлечен в големите исторически събития.

Филмът не заобикаля и противоречията в неговия живот.

В него има място за политическите заблуди, за вярата в комунистическия идеал, за сблъсъка с реалността на режима и за последвалите разочарования.

В разговорите участват близки, интелектуалци, историци и хора от киното, сред които Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци и Андрей Райчев.

Особено лична е гледната точка на Жаклин Вагенщайн. Във филма присъства и стар семеен кадър, в който тя е малко момиче, а дядо ѝ, застанал зад камерата, я подканя да разпери криле и да полети. Десетилетия по-късно този образ се превръща в начало на филмовия разказ за него. Красив жест, който свързва поколенията и напомня, че зад публичната фигура на Анжел Вагенщайн стои и един обичан дядо.

"Петокнижие Анжелово" идва в момент, когато свидетелите на най-драматичните събития на миналия век стават все по-малко, а паметта за историята все по-често се оказва заложник на политически интерпретации. Животът на Вагенщайн предлага рядката възможност да погледнем към този век през очите на човек, който не само го е преживял, но и непрекъснато се е опитвал да го променя.

Може би най-впечатляващото у Джеки остава способността му да съхрани убежденията си въпреки всички исторически разочарования. Да остане верен на лявата идея, без да оправдава злоупотребите, извършвани в нейно име. Да бъде непримирим към несправедливостта, независимо откъде идва тя. И да не изгуби чувството си за хумор дори когато историята съвсем не дава поводи за смях.

Премиерата на "Петокнижие Анжелово" е на 17 октомври от 17:30 часа в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри.

Днес и утре се очаква хладно и дъждовно време в Източна България и Черноморието. По Черноморието ще се спускат влажни въздушни маси от север, те ще обхващат цялото наше Черноморие. Ще има и превалявания. Утре по-интензивни ще бъдат валежите в Бургас. Те ще бъдат до 5-7 литра на квадратен метър. Централните и западните части от страната пък преживяват сиромашко лято. Там ще има много слънчеви часове. Това каза за Bulgaria ON AIR синоптикът Петър Янков. Той припомни, че шофьорите трябва да бъдат внимателни, защото ще има сутрешни мъгли.

"Те ще са повече в югозападните части от страната, където сутрин температурите се понижават чувствително. Днес минималната температура в Кюстендилско беше около 2 градуса. Трудно температурите ще се понижават до нулата, отрицателни температури ще има през уикенда по върховете.

Тези, които тръгват по високопланинските пътеки, ще усетят по-ниски температури - около -1 градуса. Това са нормални температури за началото на октомври", допълни Янков.

През следващата седмица ни очакват по-високи температури както в планините, така и в населените места.

"В събота и неделя нашата столица ще бъде с максимални температури до 21°. Ще бъде слънчево. Най-топло ще бъде в Белград - около 24 градуса. В Южна Гърция през уикенда ще превалява и там температурите ще са около 22-24°. По Беломорието не се очакват валежи. По нашето Черноморие морето ще бъде бурно, вълните ще бъдат около 3 метра", подчерта Янков.

Той прогнозира, че сиромашкото лято ще настъпи на 26 октомври - Димитровден.

"Дългосрочните прогнози за този период - последната десетдневка от октомври, е за сухо и топло време. Температурите ще са сравнително високи - между 20-25 градуса. Следващата седмица до средата отново ще има краткотрайни мъгли, намалена видимост и много слънчеви часове. Температурите ще са около 23-24°. От сряда натам времето ще бъде динамично със значителна облачност, главно в Западна и Централна България", добави Петър Янков.

От петък, 9 октомври, започва продължителен период с облачност и превалявания.

"Този период обхваща от 9 до 14 октомври. Най-значителни по количество ще бъдат валежите у нас около 11 и 13 октомври. Повече валежи в западната половина от континента се очакват през ноември".

Най-валежният месец ще бъде януари, а зимата се очаква да бъде топла.

На проведената в централата на Федерацията консултативна среща бяха обсъдени предстоящият изборен процес, демократичното участие на българските граждани в чужбина и очакванията на българските турци. След срещата ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви решението си да подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова.