Програмата е за обучение, подкрепа и заетост на жени, пострадали от насилие или в
риск, създава безопасна среда в която участничките могат да възстановят своята
увереност, да развият професионални и личностни умения за да постигнат устойчива
икономическа независимост.
Програмата включва безплатни обучения в сферата на фризьорство и козметика ,
маникюр и ноктопластика и стартиране на собствен бизнес; обучения по ключови
умения за заетост, индивидуални консултации от психолог и кариерен консултант.
Основните цели, които си поставя програмата са:
-укрепване на личностната увереност и възстановяване – подобряване на
самооценката, развитие на умения за вземане на решения, психологическа подкрепа за
преодоляване на травми и стрес;
-развитие на ключови умения за заетост – придобиване на професионални умения,
според профила на жените, подобряване на умения за работа в екип, комуникация и
др.;
-подготовка за успешна реализация на пазара на труда – обучение за явяване на
интервю за работа, консултации за избор на професия или преквалификация, среща с
работодатели, ментори;
-осигуряване на достъп до заетост и финансова независимост – съдействие за
намиране на работа, подкрепа за започване на собствен бизнес, насърчаване на
дългосрочна икономическа независимост;
-създаване на безопасна и подкрепяща среда – осигуряване на защита, психо –
социални консултации и юридическо консултиране, групи за взаимопомощ и
изграждане на общност;
-подкрепа за съчетаване на работа с грижи за децата – достъп до детски занимални
като временна грижа , гъвкави графици за обучение;
-дългосрочно проследяване и подкрепа – менторство 6 месеца след започване на
работа, проследяване на напредъка и подпомагане при трудности.

Школа ,,Орфей"при НЧ ,,Възродена Искра-2000"с вокален педагог Мариана Мъгева взе участие в VI Международен конкурс ,,Christmas Confession" организиран от Музикална агенция ,,Artvoices",София. Кристиян Йовчев спечели първо място с песента „Rocking around the Christmas tree“ и получи възможността да се състезава за Grand prix. Ники Николаев бе възнаграден с първо място за доброто си изпълнение на
песента на Shakin Stevens - Merry Christmas. Ирина Димитрова получи второ място за песента „Коледна звезда на
надеждата“. „Имахме много успешна 2025 година, изпълнена с много концертни изяви по сцените в град Казанлък и страната и пълни комплекти със спечелени награди от Национални и Международни конкурси!

Благодарни сме за всичко, което ни се случи и сътворихме заедно в красивия
свят на музиката!
Да си пожелаем здрава и много успешна 2026 година!“ сподели г-жа Мариана
Мъгева.

В навечерието на най-светлите празници, в споделеното пространство на сдружения „МЦР-Взаимопомощ“ и „Юнайтед Авангард Артист“ в музея на Бай Ганьо в с. Енина, се реализира тиха, но дълбоко смислена инициатива, обединила хора, каузи и български традиции.

В духа на народната култура, с автентични български песни и музиката от акордеон, изпълнена от доброволец по проект на програма „Европейски корпус за солидарност“, организаторите подготвиха празничен обяд за потребителите на Защитено жилище „Оптима“ – с. Дунавци. Събитието се превърна в истински празник на споделянето, топлината и човешката близост.

С песни и добро настроение беше открита и фотоизложба по повод Деня на планината, реализирана по проект „Еко академия 2024–2025 г.“ на „МЦР-Взаимопомощ“, финансиран от програма „Еразъм+“. Изложбата разказва историята на планината чрез впечатляващи кадри, голяма част от които са дело на пътешественика Александър Атанасов, уловил красотата и духа на природата в своите снимки.

По време на събитието бяха раздадени и последните седем от събраните „Кутии, пълни с щастие“, а празничната трапеза допринесе за усмивките и искреното забавление на всички гости.

Сърцето на инициативата обаче беше каузата „Парниче за мечти – зелените стъпки на детството“, чрез която организаторите вярват, че правят малки, но значими крачки към по-зелена, здравословна и вдъхновяваща среда за децата в детските градини на града.

Събитието показа, че когато общността, традициите и солидарността се срещнат, се раждат моменти, които оставят трайна следа – не само в празничния календар, но и в сърцата на хората.

инж. Мария Славова

Председател на СНЦ "Младежки център за развитие-Взаимопомощ"

В навечерието на Рождество Христово Граждански клуб ЛИПА и приятели традиционно зарадваха хората в затруднено положение при храм Св. Паисий Хилендарски в старозагорския кв. Зора. Членове на клуба предадоха много хранителни продукти включващи  ориз, леща, юфка, макарони, пастет, зеленчукови, рибни и месни консерви, шоколад. От Мандра „Клементина“, село Бяло поле 24 кг бяло, саламурено сирене с пластмасови кофи – дарение.

През цялото си съществуване клубът непрекъснато подкрепя храма. Благодарение на неговите членове, партньори и приятели, храмът има фасадно художествено осветление, нова камбана и голям навес за събития на открито.

Отец Йордан Карагеоргиев, предстоятел на храм „Св. Паисий Хилендарски”, след литургията, с топли думи благодари на ЛИПА за този хуманен акт, който възрастните хора очакват с надежда на всеки голям празник, както и за всестранната подкрепа на храма. 

С пожелание за здрави, светли и зареждащи Коледни и Новогодишни празници!

Поредната висока оценка получиха децата и младежите от клуб “Светлини сред сенките”, при ОДК „Св. Ив. Рилски”,  от Международният конкурс „Моята мечта за Коледа“, организиран от НЧ „Добри Войников – 1856“, гр. Шумен. Конкурсът провокира интереса на малки и големи творци /до 35г./ от страната и чужбина.  Съревноваваха се участници от Шумен, Силистра, Търговище, Разград, Попово, София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, Ямбол, Казанлък, Димитровград, Петрич и др. За поредна година свои творби изпратиха и ученици от Франция и Република Северна Македония.  На 15.12.2025 г. в съответствие със статута на Шестия международен конкурс
„Моята мечта за Коледа“ комисия в състав: председател – проф. Кина Вачкова и членове – Стела Ангелова и Елена Начева отличи най-добрите
автори по възрастови групи. В Първа група – от 7 до 11 г. - второто място е за Рая Мутафчиева, 9 г, а Нина
Кириченко,  8 г. е отличена с поощрение. Във втора група – от 12 до 18 г. Първо място за Рая Енева, 14 г.  и трето място за Фая Гератлиева,  16 г.
Трета група – над 18 г. Трето място – Кирил Димов, 20 г. Светлинките изпращат 2025г. с много благодарност и удовлетворение от
наградите, участията в премиери, проекти и фестивали, като ще посрещнат новата година с новата си книга и усилена работа по два нови проекта.

Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че битката на Шипка е на 9 - 14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен на 28 ноември! Какво още е станало през това време, което принуждава Осман паша на тази крайна стъпка, която е предрешила края на войната?

И наистина, след като бил изгубил битката при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, на 2 ноември 1877 г. Сюлейман паша потърсил други възможности да окаже помощ на обсадените турски войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се отзове в гръб на руските войски. Голямото настъпление на войските на Сюлейман паша започва на 22 ноември. Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов (племенник на писателя Михаил Лермонтов) - първият освободител на Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди. Сюлейман паша действа с главните си сили - 31 табора, 39 оръдия и 19 000 войника срещу Елена от изток, а от юг шест табора при Твърдишкия проход нанасят удар по десния фланг на руската позиция.

Силите на Еленския руски отряд под командването на ген.-майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия са разположени в три участъка - главните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци - село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е изградена резервна позиция. Към 10 часа руските части се оттеглят на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на подкрепления не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15 часа османците обхващат главната руска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски нарежда изтегляне към манастира "Свети Никола", като с войските тръгва и българското население. Турското настъпление е спряно от 26-а пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на резервната позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени. На 23 ноември руският щаб се установява в Капиновския манастир "Свети Никола", а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се оттегля към село Капиново в резерв на Йовковската позиция. На 24 ноември 1877 г., под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13-и хусарски Нарвски полк с численост 5000 войници атакуват 12 000 отряд на противника при Миндя и Златарица и към 18 часа османците са прогонени и фронтът е заздравен. Изрично искам да отбележа, че начело на 13-и хусарски Нарвски полк е не кой да е, а генерал Александър Александрович Пушкин - син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин!

Четири дни след победата при Миндя и Златарица - на 28 ноември 1877 г., Осман паша предава сабята си на генерал Ганецки и Плевен пада! По-нататъшният ход на войната е известен. Руските войски с ускорен марш минават Балкана и след София - на 23 декември, и Пловдив - на 4 януари, превземат на 8 януари и неотбранявания Одрин, където е сключено и първото примирие на 19 януари, преди подписването на предварителния мирен договор в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.

Голямата истина за българското участие в нашето освобождение се съдържа в оценките на двама командири от двете воюващи страни - на Сюлейман паша и на полковник Паренсов, първия военен министър след освобождението ни. Първият казва: "Неприятелят имаше на свое разположение много средства за разузнаване. Преди всичко той имаше българите. Нито един българин не пожела да ми служи". Вторият пише: "Българите силно се стремяха да ни помагат с всичко, с което можаха, и в същото време напълно безкористно".

По този повод, през 2024 г., група от НД "Русофили" - Казанлък посети гр. Златарица! На първо място беше местната църква "Свети Николай Мирликийски", в чийто двор се намира гроб на загинал руски войник, на който свещеникът от църквата направи богослужение. Забележителното в тази църква е, че в началото на северния й кораб е изобразен ликът на руския император Александър II (Цар Освободител на България!), а под него има паметна плоча с имената на загиналите златарчани във войните за национално обединение на България!

Беше посетен и историческият музей в близост до църквата, който първоначално е бил класно училище, читалище, а по време на войната - щаб! Уредникът - г-жа Конакчиева подробно запозна всички с историята на тази сграда, с високото качество на образованието в класното училище по онова време.

Оттам групата посети къщата, в която на 8 август 1877 г. ген. Фьодор Радецки получава телеграмата за настъплението на Осман паша към прохода Шипка! Дотогава Радецки погрешно е очаквал турците да минат през Елена - Златарица, но веднага с отряд тръгва за Шипка и ние разбрахме защо дядо Вазов е написал "изведнъж Радецки пристигна със гръм"!

Групата посети и Горско Ново село, в което също има паметник на загинали 14 нисши чинове във войната!

В центъра на града се намира паметникът "Майка България" на загиналите във войните! Нашата група пое ангажимент да проучи възможността за реставриране на фрагменти от паметника, като за целта ще се направи ново посещение от художник-реставратор.

Последно групата се отправи към с. Миндя, край което се намира уникален паметник, на място, където са се водили кървави боеве от 13-и хусарски Нарвски полк на генерал Александър Александрович Пушкин! Кръстът върху паметника е дарение на вдовица на загинал в битката руски офицер!

На 24 ноември 2025 г. в Златарица тържествено ще се отбележи 148 години от победата във величавата битка, довела до падането на Плевен. Неслучайно наричат боевете край Елена "малката Шипка"! И ние трябва еднакво да почитаме всички участници в двете битки, които се жертваха за Освобождението на България!

Иван Велчев

"В голямата битка за влияние в Средна и Южна Азия, водена от Русия и Англия през миналия век, Николай Григориевич Столетов не е бил обикновен редник."

Николай Тодоров,

"Генералът на българите"

Николай Г. Столетов е роден на 14 ноември 1831 г. в гр. Владимир.  Той е брат на големия руски физик Александър Столетов. Държавният Университет в гр. Владимир е наименуван на двамата братя Александър Григориевич  и Николай Григориевич Столетови.

След завършване на образованието си във Физико-математическия факултет на Московския университет, постъпва на военна служба. Участва в боевете за Крим (1853-56г.) и отбраната на Севастопол и Инкерман.

През 1859 г. завършва Николаевската Генерал-Щабна Академия и отново се връща в Кавказката армия. 10 години по-късно е назначен за началник на Закаспийския отряд. Ръководи научна експедиция в района на р. Амударя и основава гр. Красноводск. След това командва Уралския пехотен полк и бригада, произведен е в чин генерал-майор.

Боен офицер, активен участник във войната с турците през 1877-1878 г., Николай Григорович е бил и военен разузнавач. Това са по-малко известни, но много интересни страници от неговата удивителна биография. Един от епизодите й е свързан с неговото "пътуване" до Персия.

През целия XIX век Азия е била център на политическа и дипломатическа конфронтация между Великобритания и Русия, която чрез перото на Редиард Киплинг става известна като "Голямата игра". Великите сили се борят за сфери на влияние и не пропускат възможност да си причиняват неприятности по целия свят.

През 1864 г. руският министър на външните работи Александър Михайлович Горчаков издава циркулярно писмо "Съвременна политика", в което инструктира руските посланици в чужбина: Русия търси сигурни граници, необходима е защита на руските каравани, както и на местните племена от нападенията на "варварите". Документът е подписан от император Александър II, който определя две основни цели на азиатската политика на Русия: да попречи на Великобритания да включи Централна Азия в сферата на своите интереси и да защити интересите на руската икономика и търговия в региона.

През 60-те години на XIX век настъплението на Русия в Средна Азия се ускорява. Били присъединени обширни територии. През 1867 г. е създадена Туркестанската генерал-губернаторска област със столица в Ташкент. На 5 януари 1867 г. подполковник Николай Столетов е назначен за управител на канцеларията на военното-народно управление на Туркестанската област.

Много скоро, през юни 1867 г., по най-висша заповед Столетов е командирован в "различни азиатски държави". В документите на Министерството на външните работи е отбелязано: подполковник Столетов е заминал през Закавказието към южния бряг на Каспийско море. Явно по лични дела. На руския консул в Астрабад (Персия) Гусев е съобщено: целта на пътуването на Столетов е изучаването на източните езици. Но е подчертано, че основното намерение на Столетов е да се запознае с настоящото състояние на нещата в Средна Азия.

Николай Григорович имал намерение да пътува през Астрабад до Герат (Афганистан) и, ако е възможно, до Кашгар (Източен Туркестан). В поверително писмо се уточнявало: "Пътуването се предприема от господин Столетов на свой личен риск и отговорност, без прякото участие на правителството. Въпреки това, предвид значителната полза, която могат да ни донесат събраните от господин Столетов данни по време на това пътуване, нашето правителство е готово да му окаже възможното съдействие".

С големи трудности Столетов успява да стигне до Мешхед (Персия) - и появата му веднага много притеснила англичанина Долмедт, когото всички смятали за разузнавач. С появата на Русия в Средна Азия работата на английските специални служби в съседните на Руски Туркестан държави само се засилила. Офицерите от разузнаването в Британска Индия добивали секретни сведения за състоянието, разположението и числеността на руските войски, събирали и анализирали политическа и дипломатическа информация. Долмедт имал връзки във всички слоеве на местното общество и тези хора му съобщили: руският полковник моли за съдействие за пътуване до Герат.

Това притеснило английската дипломатическа мисия в Техеран. Англия оказала натиск върху властите на страната и те започнали да създават всякакви пречки, като не съдействали на Столетов в стремежа му да стигне до Герат. След като престоял в Мешхед около три месеца, Столетов заминал за Техеран и, по всичко личи, че там очаровал някакъв индийски велможа. Консул Гусев докладвал: Столетов се отправил в Русия с някакъв индийски принц.

Тук трябва да се поясни: от средата на 60-те години на XIX век индийските раджи на Кашмир и други княжества се опитват да установят контакти с Русия, виждайки в нея съюзник в противодействието им срещу англичаните. Впечатленията от общуването с индийския принц и собствените наблюдения на Столетов в различни страни са в основата на неговата "Докладна записка за състоянието на английските военни сили в Индия и настроенията на местните жители", която той написва и представя на началниците си през 1870 г. Ето как един съвременник на Столетов оценява тази работа: "Този проект за военна експедиция в Индия (!) показва голямата осведоменост на автора по отношение на историята на завладяването на Индия от англичаните и до какво е довело това завладяване, т.е. до съвременното положение на страната".

От секретно писмо на началника на Главния щаб Хайдън става ясно, че в края на септември 1868 г. Николай Столетов вече се е намирал в Петербург. Ръководството оценило получената от него информация - още по време на командировката Столетов бил произведен в полковник, а на 15 септември 1869 г. получил орден Св. Анна II степен с мечове над ордена.

Автор: Олга Суслина, старши научен сътрудник във ВСМЗ (Владимиро-Суздалския Музей Заповедник)