Председател на журито беше, д-р Данка Попова, преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, гр. Пловдив. Членове: Петър
Аркалиев, зам. Директор на НУФИ „Филип Кутев”, гр. Котел и Деян Митев, директор и главен художествен ръководител на АНПТ –
Сливен. Нa конкурсната програма участваха 152 индивидуални изпълнители, 7 дуета, 13 колектива от Сливен, Казанлък, Хасково, Варна, Карлово, Ямбол, Несебър и др. ВГ “Пеещи звънчета” към ОДК "Свети Иван Рилски" Казанлък, с р-л Тони Говедарова, се включи с 9 индивидуални и 1 групово изпълнения. Кристина Парова, взе 1 награда също първа е Цветелина Иванова. На второ място се класираха Кристина Стоянова, Александра Косева и Теа Динева. Бронзовите медали са за, Александра Мишева и Ангелина Митева, а с поощрителна награда са Симона Стойнова- поощрение  и Ивелина Димитрова. ВГ “Пеещи звънчета”, с най-малките си възпитаници грабна 2 награда, като за
някои от децата това беше дебютно участие на конкурс. С труд, любов към музиката, дисциплина и постоянство ще продължаваме да
надграждаме постигнатото!

Заповядайте на комедийният спектакъл "Скръбна вест" , които ще види бял свят на сцената на Военен клуб град Казанлък. Билети във фоайето на Военен клуб всеки делничен ден от 10 ноември - 11:30-16:00 часа. Цена само 30 лв. / 15.34 евро. Телефон за връзка: 0899136044

И тази година, по традиция деца от от клуб „Светлини сред сенките” при ОДК „Св. Ив. Рилски” са отличени с награди от престижния международен конкурс за литература и рисунка, организиран от Министерство на образованието и науката, Община Несебър, Национален дворец на децата и Общински детски комплекс – Несебър. В първа възрастова група с дубюта си като автор блесна една от най- малките светлинки Екатерина Чубрикова – 6г., красирана на 2 място, раздел „поезия”. В същия раздел, на трето място е Виктор Колев – 10г. Отново в раздел „поезия”, но във втора възрастова група, на второ място е Фая Гератлиева – 15г. Две светлинки са отличени с награди за рисунка от Националния конкурс „Българсите приказки – извор на мъдрост и доброта”, организиран от Сдружение "Дай, бабо, огънче" и НЧ"П. К. Яворов" 1926 г. В първа възрастова група, на второ място е класиран Христо Бончев – 10г., а във втора възрастова група на първо място е Вероника Евлогиева – 14г. Клубът навлиза в по интензивна фаза на рисуване, тъй като започват любимите ни коледни конкурси за картичка и комикс, но не спира и усилената подготовка за участие в литературните конкурси на светлата, празнична тематика.

Първите ми впечатления от България
Айше Османлъ, Турция
Дългосрочен доброволец от октомври по програма „Европейски корпуса за солидарност“ с посрещаща организация „Младежки център за развитие-Взаимопомощ“ гр. Казанлък Първото нещо, което забелязах от самолета, беше колко зелена е България. Полетата, горите и малките градчета изглеждаха толкова спокойни и това ме накара да се почувствам още по-любопитна към страната. Във влака от София до Казанлък ми направи впечатление, че хората са
много отзивчиви. Въпреки че не знам български, все пак успявах по някакъв начин да общувам с тях. Хората ме гледаха с топлина. Освен това осъзнах, че комуникират помежду си с много смях и усмивки. Все още не съм посетила друг град, но вече започнах да опознавам Казанлък. Това е толкова
приятно място за разходки и снимки. Преди да дойда тук, не знаех много за града — когато търсих информация онлайн, не намерих много снимки. Но мисля, че това всъщност е нещо хубаво, защото така градът остава автентичен и защитен. Казанлък се оказа по-сладко и подредено място,
отколкото очаквах. Обожавам да живея близо до парк Розариума. Сега е октомври, а есента в България е наистина ярка и цветна, защото има толкова много дървета около града. Обичам да ходя пеша, а Казанлък е идеален за това. Няма много баири, а навсякъде има малки
паркове, където можеш да седнеш, да си починеш и после да продължиш разходката. Чувствам се наистина щастлива, че съм тук и че имам възможност да откривам това малко градче. Винаги съм обичала розите, а тъй като Казанлък е известен като Градът на розите, това ме прави още по-
щастлива. Баба ми отглеждаше рози в малката си градина, преди да почине, и Казанлък ми напомня за нея. Това е красив, чист и приятно ухаещ град.
Още нещо, което ми направи впечатление, е колко много деца живеят тук. Когато бях в Германия, не беше толкова обичайно да виждаш толкова много деца навън. Освен това по улиците има котки — нещо, което много обичам в тази страна. Аз съм от Истанбул, където уличните котки са част от
ежедневието, така че като ги виждам тук, се чувствам на познато и уютно място. Мисля, че българите наистина обичат животните.
Въпреки че много хора не говорят английски, успявам да разбирам някои думи, защото знам малко руски. Много ми е любопитно да открия и други градове в България и да науча български език поне на начално ниво. Очаквам с нетърпение да науча повече, да се запозная с нови хора и да създам красиви спомени по време на моето доброволчество по програма ЕКС тук, в България!

Четирима са отличените от клуб „Светлини сред сенките” при ОДК „Св. Иван Рилски” от осемнадесетия национален ученически конкурс за литературно творчество и
журналистика „Стоян Михайловски”. Жури в състав - Председател:
Нели Пигулева - поетеса, преводач и редактор
Секретар: 
Анна Русева, експерт в ОбДЦКИ-Русе
и Членове:
Пламен Абаджиев - издател, писател, управител на издателска къща ”Парнас” /Русе/
Красимир Манев – поет, избра най-добрите от авторите в цялата страна, по категории и
възрастови групи.
При по- малките, в първа възрастова група на първо място е класирана Ралица Спасова –
11г. А с втора награда е Виктор Колев – 10г. В трета възрастова група, при най-големите участици, награди получават Мариела
Велинова – 14г. и Рая Енева, също четиринадесет годишна. Светлинките продължават заселеното си участие в Национални и международни
конкурси за литература, илюстрация и картичка, от които скоро очакваме нови престижни отличия.

Младежите по проектите „Екологията като начин на живот” и „Медия и доброволчество”, финансирани по програма „Еразъм+” с посрещаща организация „Младежки център за развитие-Взаимопомощ” по време на дейностите работиха по различни теми — но всъщност не съвсем. Обединени от желанието си да насърчават устойчивото мислене и отговорното общуване, те заедно подготвиха текста за климатичната дезинформация и екологичните заблуди.

Дезинформацията относно климата се отнася до невярна или неточна информация за изменението на климата и действията за неговото ограничаване, която обикновено се разпространява без злонамерени намерения.
Тя обикновено възниква в резултат на неразбиране или погрешно тълкуване на данни, или просто поради остарели знания.

Въпреки това има начин да се борим с нея — всъщност всеки може да се научи как да предотвратява климатичната дезинформация, като следва тези стъпки:

1. Проверете източника си.
2. Проверете информацията.
3. Консултирайте се с експерти.
4. Споделяйте истината.

Хартиени или пластмасови чаши?
Повечето хартиени чаши имат тънко покритие от пластмаса (обикновено полиетилен), което ги прави водоустойчиви. Това покритие обаче затруднява рециклирането, защото изисква специализирани съоръжения за отделяне на материалите.
Производството на хартиени чаши обикновено използва повече вода и енергия, отколкото това на пластмасовите. Производството на хартия включва сеч на дървета, пулпиране, избелване и формоване – процеси, които изразходват значителни ресурси.

Залесяването компенсира ли изсичането на стари дървета?
Горите действат като филтри на планетата – те пречистват въздуха и предпазват почвата от ерозия.
Невъзможно е загубата на едно възрастно дърво да бъде компенсирана чрез засаждането на пет млади, защото новите фиданки не могат да охлаждат и овлажняват въздуха, да абсорбират прах или да служат като източник на храна и местообитание за животни в същата степен.
Все пак младите дървета първоначално нямат зелената биомаса, която едно зряло дърво е натрупвало с десетилетия. А именно биомасата е това, което носи ползи за околната среда, а не броят на засадените фиданки.

Авокадото полезно ли е за околната среда?
Говеждото месо има много висок въглероден отпечатък – до 60 кг CO₂ на килограм месо.
Авокадото има отпечатък от около 2.5 кг CO₂ на килограм,
докато ябълките – само 0.4 кг CO₂ на килограм.

Авокадовите дървета обаче са много водоемки растения, като се нуждаят средно от 1000 литра вода за 1 килограм плодове. Основният проблем е, че авокадото често се отглежда в региони, които вече страдат от недостиг на вода.
В някои райони новите авокадови насаждения причиняват обезлесяване.

Този път признанието за Диан дойде от ХXVII  Национален конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството”, който е включен  в
програмата на Министерството на образованието и науката за извънкласните дейности през настоящата учебна година и е под патронажа на първия български космонавт генерал Георги Иванов. Конкурсът е сред най-престижните форуми за литература и рисунка, в страната, а отличието на Диан идва веднага след таз годишното му
участие в космическия лагер на НАСА, в Турция. Диан Драгнев е един от най-изявените автори и илюстратори на клуб
„Светлини сред сенките”, като през изминалата учебна година той е носител на повече от тридесет награди за литература, рисунка и
комикс. Освен автор и илюстратор на предстоящият ни роман в стихове „Момчето на прозореза” – Диан, съвместно с Рая Енева – 14г.,
са художници и създатели и на корицата на книгата.