ПОКАНА!

На 11февруари/вторник/, от 18.00 часа, в АРТ-БИСТРО в Казанлък ще се проведе ВЕЧЕР НА ИТАЛИАНСКАТА МУЗИКА! Световни шлагери на: Доменико Модуньо,Рита Павоне, Рики е повери, Боби Соло,Тото Котуньо,Джани Моранди, Адриано Челентано,Андреа Бочели и много други! Ще си припомните или научите:
* коя беше песента във филма „Оркестър без име”, след като Велко Кънев обяви:”А сега за вас ще пее Рени Ковачева”?

- кой и защо е дал името на състава”Рики е повери”?!
- кое беше онова малко, 13-годишно момче, което запя в началото на
60-те и печелеше големи награди ?
- кой певец раздваваше не една,а цели 24000 целувки?
- кои изпълнители започнаха своята кариера от най-големия конкурс
за италианска песен-„САНРЕМО”?
- кои от тези изпълнители са пяли и на нашия конкурс”Златния
Орфей”,който беше единстменият конкурс в света, побратимен със „САНРЕМО”?

На тези и други въпроси ще може да получите отговор, ако посетите ВЕЧЕРТА НА ИТАЛИАНСКАТА МУЗИКА, която ще се проведе на 11
февруари 2025г/ вторник/, от 18.00ч в АРТ-БИСТРОТО на ул.” Паисий Хилендарски”, 8 !

Раабира се-всичко ще бъде гарнирано с много песни, напитки и мезета!
ЗАПОВЯДАЙТЕ в АРТ –БИСТРОТО на 11 февруари ,в 18.00 часа!

Вече година се чудя какъв човек трябва да бъдеш, за да кажеш : „Казанлък е магия и любов вплетена в нишката на миналото на траките, ярка звезда в настоящето и бунтовен пламък на бъдещето”. Колко отдаден на родния си град трябва да бъде човек, за да го осъзнае и приеме, като свое кредо?  Една година продължавам да търся потвърждението на тези думи, но…продължавам да търся, може би все някога ще открия. Тези думи, разбира се бяха казани от Яни точно преди година и два месеца, в едно интервю, направено по време на кметската надпревара. Не искам да съм голословен и поради тази причина го публикувам без редакторска намеса:

В днешния брой на „Долина” ще ви срещнем с един светъл човек. Тя е позната на част от обществено-политическия живот на Казанлък. Къде може да я откриете ли?! Отговорите са два и то кратки: в редакцията на вестник „Долина” и в справедлива кауза, която трябва да бъде защитена. Нейното име е Яница Станчева, а другото и име е СПРАВЕДЛИВОСТ. Или казано по друг начин Справедливостта в Казанлък си има своето име и то е Яница Станчева.

Яница Христова Станчева е родена в Казанлък. Тя е с висше образование със специалност „Реклама”. Притежава магистърска степен „Администрация и управление на системата на националната сигурност”. Тя е председател на НД „Русофили” – Казанлък, част е от УС на Фондация „Чудомир” и Сдружение „Жените на Казанлък”, Яница Станчева е част и от голямото семейство на Конфедерацията на българските писатели и има издадена една книга и десетки публикации в годишници. Тя е журналист, общественик, книгоиздател и издател на регионален вестник „Долина”.

С нея днес ще си говорим защо решава да скача в кметската надпревара, когато обожава професията си, за походите и за справедливост и каузите, които е защитила.  Ето какво сподели тя за читателите на „Долина”

- г-жо Станчева, защо сега! Защо точно в този момент се решихте да се кандидатирате за кмет на Община Казанлък?

- Защо сега ли?! Сигурно много хора търсят отговора на този въпрос! Защото сега е необходимо. Защото сега страната ни я грози морален, политически и социален упадък. Днес, България е изправена пред пълен морален, икономически, политически и териториален разпад. Обществото спря да вярва на политически партии, които загубиха физиономия, загубиха единичност, загубиха идеология, загубиха интелигентност. На власт дойдоха корпоративните интереси. На власт дойдоха парите.

В обществото се отчита липсата на човечност, уважение, родолюбие – отсъстват всички човешки и духовни ценности. На лице са времена, в които, лесно под чуждо влияние, решаваме да подменяме история, да рушим паметта си, да продаваме земята си. Всяка педя българска земя се е защитавала с пролята българска кръв през годините. Това са свещени земи!

Господството на капитала трябва да бъде сменено с господство на нормалността. Нормалността може да се върне тогава, когато се чува гласа на обикновения човек, на редовия гражданин, на работника. Тогава, когато той без да е окован във веригите на страха, свободно и високо може да изрази своето мнение, своето желание. Промяната винаги започва от долу нагоре. Затова сега! Защото ако като общество не прозрем, че  съществуването на България е под въпрос, утре ще бъде късно. Казанлък е част от цялото. Казанлък  заслужава своята интелигентна сила и справедливостта да се завърне. Да се чуе гласа на работещия, на обикновения казанлъчанин.

- Какво е усещането да искаш неща, който днес звучат архаично – примерно Родина?

- Думата Родина, принадлежност към Родина е нещо, което ти дава единичност. Родината ни обединява като народ, като нация. Родината не е подвластна на времена и модни тенденции. Тя е самосъзнание, принадлежност, емоция, чувство на дълг. Родината е всичко. Без род и родина – какво сме всъщност?! Дърво без корени, без памет, без история. Израснала съм в семейство, в което съм възпитана на родолюбие. Двамата ми дядовци са участници във войните за освобождението на България. Братовчед на майка ми – полк. Крондев е бил част от Българската армия. Брат ми е офицер от резерва. Така, че на въпроса ви – чувствам се горда българка и се радвам, че съм такава. Обичам Родината си и народа български такъв, какъвто е, дори и с неговите кривинки. Още като студентка имах възможността да замина за Америка, да продължа там своето образование и да работя по специалността си. Но аз избрах – България и Казанлък. И не съжалявам. И днес пред мен отново да стои този избор – пак бих избрало отново България и Казанлък!

- Справедливост в България?

- Въпросът ви е двуяк. Чудите се дали е възможно да има справедливост в България или съществува ли тя като понятие?! Има ли справедливост според Вас в днешния неолиберален свят въобще, а не само България да слагаме под въпрос и да обясняваме, колко добри са другите страни и колко лоши сме ние. Не, в света е нарушен баланса между материалното и духовното, а когато баланса в нарушен справедливост няма и тя винаги е в ущърб на бедния, на работника, на човека в неравностойно положение, на дейците на културата. В 21 век сърните влагат повече пари в производство на оръжия, от колкото в култура, в грамотност на подрастващите, очевидно са забравили за ужаса на Втората Световна война и за ужаса от войните като цяло. Ако ме питате как бих определила справедливостта ще ви отговоря така – свобода, равенство, братство и ще допълня и единство, творчество, красота.

- Виждате ли надежда в утрешния ден за Казанлък?

- Надежда винаги има! И тя е в децата. Казанлък е буден град и освен с всички дадености е надарен и с младежта си. Градът има своите шампиони в олимпиади по математика, физика, астрономия. В областта на спорта и изкуствата. Казанлък има своите поети, писатели и художници. Казанлък е хилядолетен град и пазител на свещените български земи. Шипка – символа на българската свобода. Бузлуджа – олицетворение на справедливостта. Блясъкът на храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка, където лежат костите на загиналите руски войни. Храм олицетворяваш саможертва и човеколюбие.

Когато отглеждаме децата си по такива земи, когато поели първата гладка въздух, тук в полите на Шипка, на Стара планина няма как да не виждаш надежда.

Демографският срив заема все повече застрашителни размери. Казанлък в момента, по статистически данни е около 48 000 човека с населените места в общината е около 72 000 души. За 33 години е намалял с над 35 000 човека. Град Казанлък през 1989 г. е наброявал около 80 000 души, или с други думи ние сме били най-големия неокръжен ( областен днес ) град в България.

Затова с колегите от Коалиция „Левицата!” предлагаме да бъдат включени еднократни помощи, за първо дете – 2 000 лв., за второ дете – 3 000 лв., за трето дете – 4 000 лв.,. С единственото условие и двамата родители да имат навършени 21 години и завършено средно образование.

- Тежат ли ви постоянните битки за справедливост – отстоявахте Шипка да си остане Шипка, защитавахте Бузлуджа, пазехте паметника на Георги Димитров, настоявахте да бъде ремонтирам паметника на Георги Кирков, сега браните 3-ти март да си остане национален празник на България?

- Както казах по горе в интервюто, аз съм израснала и съм възпитана в семейство в което думите – чест, достойнство, род, Родина не са думи лишени от съдържание. Покойният ми баща Христо Станчев ми завеща през работата си, до сега като журналист, да търся и казвам винаги истината, да защитавам справедливи каузи, да отстоявам българската единичност и интереси и винаги да давам глас на обикновения човек, на работника и това не е архаична дума, да си работник е достойно. Защото именно работническата класа след ВСВ построи България. Знаете ли… битките в името на справедливостта, в името на Родината, в името на хората - те винаги имат смисъл, никога не тежат, само понякога малко изморяват. Но когато видиш пламъка в очите на хората, които те следват, на тези които разчитат на теб, на тези, които приемат битката за справедливост за своя - всичко си заслужава и никога не тежи. Мисля че битката за Шипка на младите български опълченци не е била по-лека от нашите днес. Техният подвиг е ненадминат и е мерило по което да се равняваме. А днес български историци – приравнили се до „български еничари” се налага да се борим с тях за запазване на един от най-ярките символи на българската свобода – Шипка. Налага се да пазим националния си празник 3-ти март. Налага се да отбраняваме паметта си, миналото си, за да имаме бъдеще.

Затова в Програмата на коалиция „Левицата!” е залегнало и опазване на всички исторически паметници, на територията на Община Казанлък, без значение по време на кой строи са изградени. Също така и опазване на всички паметници на културата от местно и национално значение – Историята ни е низ от събития и дати, а ние казанлъчани сме призвани да бъдем едни от пазителите и защитниците на паметта на българите, на историята, на езика, ние ходим по свещени зими, напоени с кръвта на герои загинали за свободата на България.

- г-жо Станчева, дали Казанлък ще чуе вашите призиви?

- Живеем във времена, в които информацията ни залива. Пренаситени сме от нея. Така наречения „политически елит” насища пространството къде с информация, къде с дезинформация, лошите новини са ежеминутни, информационния натиска над обществото е огромен. Живеем във времена, в които диалога, чуваемостта ни един с друг е нарушена. Но добрите каузи, добрите примери обединяват хората. Един от слоганите ни в тази кампания е: „С Казанлък в сърцето!’, Само когато обичаш можеш да градиш. Само когато се чувстваш част от този град, от тази общност, от хората и пулсираш заедно със сърцето на Казанлък можеш да стигнеш до хората! Само когато казваш истината и не страхуваш да го правиш стигаш до хората и те те чуват. Аз вярвам в моите съграждани, Казанлък е буден град, неговите жители са хора със самочувствие, и има защо, хора с изисквания и очаквания и те пазят, много от посланията на свои именити казанлъчани и ще поемат всяко добро послание в името на Казанлък и ще го пренесат през годините.

- За Вас Казанлък е …

- Дом, семейство, родина… Казанлък е всичко… Казанлък е магия и любов вплетена в нишката на миналото на траките, ярка звезда в настоящето и бунтовен пламък на бъдещето.”

Тук е мястото да си призная, че през това време, през тази омразна година, с нея, на сън ли на яве ли, вече не помня, лично за мен е било на яве разбира се,спорихме дали написаното е вярно, дали си струваше и струва човек да вярва в тази магия, в тази любов? Спорихме, спорим и ще спорим по всяка вероятност. Някак си времето минава през нас и не ни оставя голям избор или, как да кажа / нейния любим цитат /, не ни оставя никакъв избор. Оскотяването, дребнотемието, злобата, завистта, „другарското” предателство, глупостта, жаждата за власт, сребролюбието, срещу всичко това, в своя защита, Казанлък имаше своята Яница, Яница Станчева. Имаше, но я изпусна, изпусна я да замине, остана без своята справедливост, остана без своята защита, като че ли и пламъка позагасна, може би си го заслужи, не знам, ще видим…

Станимир Стефанов

Районен съд – Казанлък наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален „общ“ режим,
на 37-годишния К. Т., осъждан преди това. С постановена присъда К. Т. е признат за виновен в това, че на
01.07.2022 г. в гр.Казанлък е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - отправял закани и обиди и правел неприлични жестове срещу младши полицейски инспектор от РУ гр.Казанлък, както и
демонстрирал агресивно поведение - ритал автомобила на съпругата си и паркомат, собственост на община Казанлък.
Другото обвинение, за което е признат за виновен е, че на същата дата в с.Бузовград отново извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи, обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като разлепил картонени бели листа с надписи,
гласящи обиди срещу младши полицейския инспектор. Деянията се отличават с изключителен цинизъм и дързост според Наказателния кодекс. Отделно от това наказание К. Т. ще търпи още шест месеца ефективно лишаване от свобода, тъй като е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок по предходно осъждане.
Непристойните действия подсъдимият първоначално проявил по време на рутинна проверка от органите на реда, а впоследствие в
селото, в което живее. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския окръжен съд в петнадесет дневен срок.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл.16 от НПК обвиняемият се смята за
НЕВИНЕН до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Отличените от конкурса за картичка, рисунка и сурвачка „Моята коледа”, провел се в гр. Кюстендил, са Рая Енева – 12г. – второ място
и Христо Бончев -9г. – трето място. Заради силното си представяне на конкурса, клуб „Светлини сред сенките” печели колективното първо място.
Отличия от Националния конкурс за изработване на коледна картичка „Моят поздрав за Коледа”, получиха: Радост Бранчева – 7г., Алекса Димова – 5г.,
Мариела Илиева – 8г., Карина Карагьозова – 8г., Сенел Сарач – 8г. и Гюляй Али – 6г. Грамоти за отлично представяне в Националния конкурс „Дядо
коледа на мотор”, получиха Цветин Радевски – 7г.,  Христо Бончев – 9г, Алекса Димова – 5г., Радослав Чолпанов – 8г., Мариела Илиева – 8г., а
специалната награда на организаторите на конкурса взе Рая Енева – 13г. Само след няколко дни, „светлинките”, ще представят и своята първа,
цялоста изложба, по проекта „Имаш само това, което си дал”, по койт работиха много усилено през изминалата учебна година. Малките творци
канят всички изкушени от изкуството граждани, на 21 януари, от 17 часа, в Общинска библиотека „Искра”.

Към момента не са известни причините за смъртта на Елена Дюлгерова и 4-годишният й внук

В следствие на пожар в апартамент на ул. „Цар Калоян“ 20 в Стара Загора, възникнал късно снощи са починали 62-годишна жена и 4-годишно момче, съобщиха от ОДМВР. Сигналът в полицията е бил подаден минути след 23 часа. Огънят е погасен от два екипа на РДБПЗН. При извършения оглед на местопроизшествието е открит трупът на жената, а днес и тялото на 4-годишното момче. В резултат на пожара са причинени значителни материални щети. До момента не са установени данни пожара да е причинен умишлено. Във Второ РУ-Стара Загора е образувано досъдебно производство под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора, гласи още съобщението на ОДМВР.

Жертвите на пожара са старозагорската журналистка Елена Дюлгерова – кореспондент на вестник „Телеграф“ и сътрудник на „Старозагорски новини“, както и 4-годишният й внук Иван.

В деня на злощастният инцидент, по молба на „Старозагорски новини“ Елена Дюлгерова отразяваше съдебно дело срещу полицай от Раднево, пребил двама 19-годишни младежи.

И вместо да получим информация от колежката за съдебното решение, научихме злощастната новина за нейната смърт.

Вероятно последният разговарял с нея е издателят на „Старозагорски новини“ – няколко часа преди пожара.

За изясняване на причината за пожара е назначена пожарно-техническа експертиза, съобщи старши инспектор Михаил Миков, началник на група „Оперативен център към РДПБЗН-Стара Загора.

Тази вечер журналист от медията ни посети местопроизшествието. Фасадата на горелия апартамент на 4-тия етаж е повредена незначително. Във входа все още беше прекъснато електричеството, а вратата на апартамента, която не е обгоряла, беше затворена с верига. Съсед на Елена Дюлгерова съобщи, че не знае нищо за случилото се, освен, че снощи е усетил дим. Толкова…

Йовка НИКОЛОВА

"Долина" изказва най-искрените си съболезнования към опечаленото семейство

През  2001 година,  Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата.,определи 16 януари за Световен ден на Бийтълс!

Защо точно тази дата, кои са БИЙТЪЛС, има ли нещо общо името им с”бръмбари”, кога настана бийтълманията ? Коя е последната открита песен на групата?

На тези и други въпроси,свързани с великолепната четворка от Ливърпул ще може да получите отговор, ако посетите ВЕЧЕРТА НА БИЙТЪЛС,която ще се проведе на 16 януари 2025г/ четвъртък/, от 18.00ч в АРТ-БИСТРОТО на ул.” Паисий Хилендарски”, 8 !

Раабира се-всичко ще бъде гарнирано с много техни песни, напитки и мезета!

ЗАПОВЯДАЙТЕ в АРТ –БИСТРОТО на 16 януари ,в 18.00 часа!

Продължават тържествата по повод 147-годишнината от освобождението на България от турско робство,в т.ч. и в Казанлък.Направих си труда да се информирам как е
обявено това „освобождение”? Направи ми впечатление, че всички общини канеха своите граждани да отбележат „141 години от своето Освобождение”? Но от какво е било това
освобождение ... няма и дума. В рамките на тържествата обаче се провеждаха различни мероприятия, които се отразяваха от медиите. И ако се проследят всичките, се оказва че Казанлък, например, се е
освободил едновременно от „османско владичество“, „османско робство“, „османско иго“, „турско иго“, „турско владичество“, „турско робство“. Но не само в Казанлък, в цялата
страна имаше случаи, в които един и същи вестник, в една и съща статия се въвеждаха различни понятия. Например след заглавие „Четири пъти освобождават Добрич от турско
робство” в самия текст се казва, че „Добрич е освободен четири пъти от османско владичество”. Не познавам друга страна, в която да има такава каша с понятията за едни и същи
исторически събития! Във Франция, например, недей си боже,  някой дори да си помисли, че Френската революция не е „най-демократичната”, въпреки че е била поредица от
кланета на елити, тежко му и горко! Или пък да се усъмни, че Наполеон Бонапарт не е „най-великият”, въпреки че е причинил много злини на Франция! Наполеон обаче е в
Пантеона и никой не подлага на съмнение правото му да бъде там! Само  у нас платени русофоби и българомразци отдавна водят една мълчелива подкрепяна кампания срещу
българската история и национална памет. Дори и Стефан Стамболов, който най-малко може да бъде упрекнат в русофилство в
своята уводна статия „Ако някой ни попита...” /Публикувано в "Нова България", бр. 59 от 9.01.1877/ ясно и точно казва: „Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни
войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим!“      Ето как описва англичанинът Гладстон  руска война с Турция:„Каквото и
да ни говорят за някои други глави от руската история, с освобождението на многомилионни поробени народи от жестокото и унизително робство Русия оказва на
човечеството една от най-блестящите услуги, които може да помни историята, услуга, която никога няма да изчезне от благодарната памет на народите“.
А английският журналист Макгахан така описва баташкото клане:Макгахан описва така:

„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти
цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета.
Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези
жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал…“
През август 1877 г. православен храм „Св. Пророк Илия“ в Казанлък  е напълно опожарен от турските войски, които преди това убили вътре и около храма над 200 християни.
Мнимото робство?!
За огромно съжаление, кашата какво е било през тези 500 години в най-голяма степен произтича от учените-историци! Няма да коментирам идиотщините на едни
образователни нищожества, по чието време  бяха поставени в учебниците за 6-ти клас понятието „съвместно съжителство” и така искаха да изкривят, а всъщност да изтрият
нашата родова памет. И че даже „съжителството" ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни". Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни
неща и е било голяма грешка?! Няма дори да коментирам онази Мартина Балева, която заедно с един немски джендър написаха „Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското
робство е мнимо”. Омерзен съм и от алабалистиките на известни наши учени-историци в т.ч. и академици, които казват:
1. Това било „период, в който българите са били поданици на Османската империя", нищо
повече. Само че статутът на всички българи по онова време е бил „рая "! В Деветата сура
на Корана се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които
не вярват в Аллах...и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога (джизя)
безусловно и с покорство". А Добри Чинтулов пише: „Но сълзи кървави пролива в робство
милий наш народ!”

2. А нима понятието ”владичество” е по-малко унизително от „робство”, уважаеми
неграмотници? То произхожда от глагола „владея" и от „владение", означаващи съответно
„имам нещо, притежавам" и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага
с него". Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на
султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и
кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се
освободят, периодът, когато са поробени от турците се нарича, безспорно, турско робство.
И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-
1324). Ето защо не е логично да казваме „османско робство". Турците и Ердоган могат да
си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е
поробител е „турска империя" и робството ни е „турско робство"!

3. Когато казват, че не е имало „робство”, точно какво имат предвид драгите учени?
Робството по времето на Спартак, век преди Христа? Но става въпрос все пак за 500 г., в т.ч. и 18-ти и 19-ти век, когато светът е друг, понятието „човек” има други измерения след
Френската революция и Декларацията за правата на човека и гражданина от 26 август 1789 г. Изумен съм, че нашата историография не е мръднала с милиметър от времето
преди Христа. Да не би демокрацията, която древните гърци са практикували, да има нещо общо с това, което сега в света се нарича ”демокрация”?
«Всички съществуващи роби» Формалните историци твърдо заявяват, а русофобите усилено им пригласят в общи линии следното: "Българите са били рая, хора без права, но понеже имали собственост и плащали данъци, значи не са били роби". Горе долу до това твърдение се свеждат всички опити да бъде отречено турското робство в България. Към 1840 г. в Турция се внасят всяка година между 16 и 18 хиляди черни и бели роби от Африка, Азия и Европа. През 1876 г. на турския престол се възкачва султан Абдул Хамид ІІ (1876 - 1909). Известният реформатор Митхад паша, тогава велик везир, написва
тържественото му слово за възшествието на трона. Но султанът собственоръчно задрасква следния пасаж: „Купуването и продажбата на роби е противно на предписанията на
Свещения закон (Шериата), затова Ние освобождаваме всички роби и евнуси от Нашия Дворец и обявяваме, че занапред цялата търговия с роби, както купуването, така и
продаването е официално забранена в Нашата Империя и ще бъде определена дата за постепенното освобождаване на всички съществуващи роби, като се вземат специални
мерки, за да се попречи на възстановяването на робството.“ От този цитат ясно личи, че дори през 1876 г., след толкова „реформи“ в Османската
империя, робството не само съществува, но султанът въобще не е склонен да вземе някакви мерки за неговото ограничаване и премахване. Робство в Турция е имало, и то
съвсем официално - с робските пазари, с таксите и данъците, плащани за придобиване на роби, със заробени хора и прочее реквизити на робството по пълна програма. Ето един
откъс от ценоразпис на такси за търговия с роби, припомнен от Alexander Resilovski "Ако се продава роб или робиня, вземат се по 4 акчета от продавача и 4 от купувача."

4. Друг основен аргумент на българомразците и русофобите е следният: не всички българи
били роби... Да, някои българи не са били роби, но други са били. Колко българи е трябвало да бъдат заробвани и продавани като роби, за да се приеме, че българите са били
под робство? Нима дори по времето на т.н.”робовладелския строй” ,всички са били роби в римската империя? Има ли въобще количествен критерий за подобни аморални „изчисления" и колко
меродавен може да е такъв критерий, след като е съществувала самата възможност - съвсем законова възможност, българите да бъдат заробвани и търгувани като роби?  Защо
не се замислят над един от най-вдъхновяващите текстовете в новата Търновска конституция “всякой роб, който влезе в Княжеството, става свободен." В документи на нотариуса Маноли Брашиано от 1381-83 г. е записано: „На 12 септември 1381 г. се продава робиня Мария от рода на българите от селището Прилеп… На 8 юли
1382 г. се продава робиня Ирина от рода на българите от селището Костур… На 4 март 1383 г. се продава роб Михаил от рода на българите от селището Скопие…”
Защо и най-простият турчин е можел да влиза безнаказано в дома на българина, да яде и пие, да дерибейства, да изнасилва, а отгоре на това да иска пари за това, че си е търкал
зъбите? А когато му е скимнело, за благодарност е можел да заколи като животно, тези които по принуда са го посрещали, като „гост“.
Българският мартиролог

5. Защо след като сме си „съжителствали” така рахат с турците през всичките тези 500 г. е имало 14 големи български въстания и много, много кланета като Баташкото и
Старозагорското са само малка чест от тях. През 1352 г. - масови кланета е имало в Айтос, Ямбол и Пловдив. През 1359-1364 -
 масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват. През
1372 г. турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува. На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово
клане на населението. През 1598 г. - клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват
във Влашко.  През 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да
разрушат 218 църкви и 33 манастира в района. На 18 октомври 1688 г. турската войска на Софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата
Копиловци, Железна и Клисура, когато са изклани над 1000 мъже и стари жени, а селищата са изгорени и сринати до основи. В края на ноември 1689 г. турските войски на
Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието
на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците
извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Бана. В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али
паша Кюпрюлюоглу при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора
от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София”. Такава е съдбата на много български
градове и села. Казанлък например, е нападан няколко пъти, Шипка през 1793 г., Тулово през  1785 г., Мъглиж през 1785 г. От  1797 г. до 1806 г. отрядите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при
завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско при подавяне на бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско. През октомври
1829 г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829 г. са посочени избити 400 български
първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.
На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание. На 30 април 1876 г. редовна
турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание. На 1 май 1876 г. редовна турска
войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени,
деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана. На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските
командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града. От края на април до средата на май 1876
г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като "башибозук", редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф и
черкезки отряди извършнат кланета, в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население.
На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.  На 15 юли 1877 г.
(3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки Старозагорско от черкези
от турската армия на Сюлейман паша. Най-жестоко е било Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклано населението  и опожарен града Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман
паша. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме.
Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на
жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите и т.н. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В
църквата „Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св.
Богородица" и „Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 други умират глад и преживяните ужаси. В
Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано
клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново. Безброй ни са примерите на кланета из всички български градове.
През 1877-1878 г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската)
долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен),
Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани
116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния
момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за
няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи
насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000
българи. Най-тежки удари били нанесени върху българската народност. Огромен брой българи били унищожени физически – избити по време на завоеванието и при многото
въстания след това. Особено много пострадало българското мъжко население. Владичество, а!!!
Кое робство имат предвид нашите историци - онова на Спартак - 1 век преди Христа? Нима не е имало робство в древна Гърция? Там роби са ставали дори бедни
граждсани, които не са могли да си плащат дълговете. Но робите са имали право на частна собственост и затова, когато говорим за „роб“ в древна Гърция, фактически говорим за
така наречените μ- dmos, което означва човек на семейството. Робите имали право да участват и в религиозни ритуали (дори храмът на Атина при Епидавър е притежаван от
роби). Убийството на роб е било наказвано както това на един гражданин (π). Съществуват данни за роби, които се развиват и стават философи. Например Федон - ученик на Сократ, Менип (пише 13 книги), както и Бион от Бористенос - циник, който получава наследството на господаря си след съдебен спор със сина му. През епохата на
Демостен - ораторът, Пасион - робът е бил 3-ти най-богат между роби и граждани. В Спарта също илотите са имали права. Когато Клеомен решава, че който роб даде 5 мини
с бронз може да бъде свободен, се явяват 6000 илоти, които плащат огрoмната сума от 500 таланта и се освобождават. Това доказва, че трудът на робите е бил заплащан.
Дали робството е отмряло? Повечето хора биха искали да мислят така. Някои си представят натоварените с роби кораби от миналите векове - това били скърцащи дървени съдове с трюмове,
претъпкани с уплашени хора, които били държани в почти невъобразима мизерия. Разбира се, подобни кораби не плават повече по море и съвременните международни
споразумения обявяват този вид робство за незаконно. Но въпреки това робството съвсем не е изчезнало. Представителите на организацията за човешките права „Антислейвъри
Интернешънъл“ изчисляват, че 200 милиона души все още живеят под някаква форма на робство. Те работят в условия, които може вероятно да са по-лоши от обстоятелствата на
робите през миналите векове. Всъщност някои изследователи стигат до заключението, че „днес хората, които живеят в робство, са повече, отколкото когато и да било преди“.
Да припомняме ли за робството в „най-демократичната” държава САЩ, което беше отменено чак през 1862 г. (т.е. близо век след създаване на САЩ). Да припомняме
ли, че първият президент на САЩ Джордж Вашингтон е бил робовладелец, което не пречи столицата да е наречена на негово име.
А нима заради някакво си „владичество“ или „съжителство“, апостолите на нашето Освобождение, Левски и Ботев, са си сложили главата на дръвника?!  Заради едното
„владичество“ ли се биха на живот и смърт опълченците на Шипка?! Никой досега не е направил анализ, какво би станало ако ги нямаше тези 500 г. в нашата история? През
Средоновековието България е била една от най-развитите държави в Европа със стопанство, строителство, култура, азбука и писменост, армия и т.н. След падане под
турско робство през 1396 г. България изостава безнадеждно от европейската цивилизация, от икономическите, технологични и курлтурни постижения. А това е периодът на
великите открития на революциите. Държавите имат вече парна машина, влакове и кораби, а ние - волски каруци!
500 години над България е бил паднал тежък похлупак, който ни задушаваше! Това е робството - гнет, унищожение, подтисничество!
Имам право да говоря за това, защото знаем как не с години, а с месеци, с дни и часове се е развивала България след 1878 г.: театри, училища, университет, банки,
фабрики. През 1900 г. е построена първата ВЕЦ в Панчарево. Върхът е мобилизацията на над 600 хил. армия по време на Балканската война през 1912 г., в която побеждаваме
предишния си поробител Турция край Одрин. И това са само 34 г. след Освобождението, което за историята е миг като се има предвид, че на практика до Съединението през 1908
г., България все още не е пълноценна държава! Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия,
духовенство. Българският народ попадна не в "хладилника, а направо в "мразилника" на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние българите бяхме само два
милиона. Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни!
Не, понятието ”робство” не звучи унизително! То прави велики нашите герои -революционери и многогодишните ни борби и жертви! То извисиява и подвига на
нашата освободителка Русия! Официално е било османско владичество, но народът и тогава, и сега го усеща като турско РОБСТВО!!!
А на тези евросоросоиди, които мразят България, ще им напомня едно невероятно стихотворение, което беше рецитирано прекрасно от една ученичка по време на
тържеството на 8 януари в Казанлък:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Ива Велчев

През изминалата година посещенията във всички отдели и филиали на културния институт са над 50 000. Раздадената литература е от различни области на знанието, а художествената
обхваща български и чужди автори, като тя е и най-предпочитана от потребителите. Сред най-търсените заглавия при читателите над 14 години са „Сърце” и „Глина” на
Виктория Бешлийска, „Минута до полунощ” на Дейвид Балдачи. Сред „Топ- 10” са автори като Джоджо Мойс, Джефри Арчър, Дилия Оуенс, Даниел Стийл и др.
При най-малките най-четени са „Дневникът на един Дръндьо” на Дж. Кини, „Феята от захарницата” на Катя Антонова, „Голямото бягство на дядо” на Д. Уолямс.
Детският отдел се радва на най-малкия читател на възраст от 1г. и 7м.- Ани Богданова, а най-възрастният посетител на библиотеката е 93-годишната Живка
Зелямова, следвана от Малчо Малчев, роден през 1933 г. С най-много заети книги от един читател за една година при децата до 14 г. се отличава името на Магдалена Георгиева- 168, а при възрастните е Янка Кънева- 253.

Пожелаваме здрава и ползотворна година и Ви очакваме отново в библиотеката!