В програмата, която се състоя в централата на BULTÜRK, взеха участие известни личности от тюркския свят, както  и представители на неправителствени организации (НПО).

Основната дневния ред на срещата беше посветена на преброяването на населението, извършено в Киркук, а също и историческа, културна и национална идентичност Киркук.

В изказванията на представители на НПО от различни краища на тюркския свят, събрани от най-различни региони, от Адриатика до Великата Китайска стена, представители на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ организации заявиха, че целият тюркски свят носи отговорност за подкрепа на законните дела на туркменските потомци в Ирак.

Въпреки че имаше силен дъжд, седалището на Бултюрк бе препълнено с посетители.  Основен доклад изнесе Рафет Улутюрк- председател на Асоциацията на БУЛТЮРК. В речта си Улутюрк, подчерта единството на тюркския света, като заяви, че историческата и културна идентичност на Киркук трябва да бъде спасен, и заяви, че тази борба е обща кауза на цялата турска нация.

Ахмет Агджа, председател на Асоциацията на туркмен Бейдилли, който бе модератор на срещата, заяви, че неправителствените организации на тюркския свят трябва по-често да се събират и заедно да се борят за единство . Агджа подчерта, че опитите за провеждане на операции срещу древните туркменски територии в Киркук и опити да се промени, демографския състав никога не са приемливи. Заявявайки, че Туркменели не е сам, Агджа заяви, че за тюркския свят е жизнено важно да поеме отговорност за тази борба.

Лидерите на други неправителствени организации, присъстващи на срещата, призоваха да се обединят усилията за защита на тюркската идентичност на Киркук. Гекалп Шентюрк, председател на Асоциацията на бардове, писатели, поети и интелектуалци Туран Eller, заяви, че за запазване на тюркската идентичност Киркук се изисква голяма солидарност, и каза: "Турската нация ще защитава и защитава тюркската идентичност Киркук".

На срещата още веднъж бе подчертано, че Киркук - това не е просто град, а историческа, културна и национална част от турската нация. Президентът на БУЛТЮРК заяви, че борбата Киркук за запазване на турската идентичност продължава.

Мощна буря, наречена „Александрос", връхлетя Гърция с проливни дъждове и гръмотевични бури, съобщава в. „Катимерини".

Най-силно засегната от бурята е централната част на континентална Гърция. За Тесалия, остров Евбея, северната част Спорадските острови и Фтиотида бе обявен червен код за опасност от наводнения, както и за бурен североизточен вятър.

Властите препоръчаха на хората да избягват ненужни пътувания.

Очаква се днес бурята да се измести на изток с мощни северни ветрове със сила до 9 по скалата на Бофорт. 

Според прогнозите на Националната метеорологична служба днес могат да се очакват проливни дъждове и бури в Тесалия, Спорадите и източната част на Централна Гърция.

В източната част на Егейско море, на Додеканезите и Цикладите също се очакват проливни дъждове.

Десетки хиляди поляци, включително лидери на националистическата опозиция, преминаха днес по улиците на Варшава на ежегодно шествие по случай Деня на независимостта, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че на събитието, организирано от крайната десница, част от участниците са палели пиротехника и са скандирали лозунги със антиевропейско, антиукраинско и расистко съдържание.

Шествието се е превърнало в повод за спорове между полската крайна десница и консерватори от една страна и либералите, които дойдоха на власт след изборите миналата година, слагайки край на осемте години управление на националистите, от друга, информира БТА.  

Правителството на Доналд Туск е на власт от декември миналата година, но неговите леви и дясноцентристки младши коалиционни партньори бележат слаби резултати в допитванията на фона на вътрешни спорове около ключови по време на предизборната кампания въпроси като, например, правото на аборт.

Крайнодясната партия "Конфедерация", чиито политици са сред организаторите на шествието, бележат ръст в допитванията след изборите, като в момента получават около 12% подкрепа, отразявайки възхода на антимигрантските настроения в други части на Европа."Присъединяваме се към шествието с една цел. Искаме патриотичният лагер да е единен, искаме патриотичният лагер да върви заедно на това шествие и в други политически начинания", заяви по време на пресконференция, малко преди да се присъедини към събитието, председателят на националистическата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински. "За да бъде Полша суверенна и нейният народ да не е обект на левичарски експерименти, които да увредят социалните структури", допълни той.

По време на осемте си години на власт "Право и справедливост" поддържаше по-консервативни и традиционни семейни ценности в обществото, включително въвеждайки почти пълна забрана за аборта, а също така упражняваше контрол над медиите и правосъдната система.

Хиляди носеха червено-бели полски знамена днес, като някои от тях скандираха "Бяла Европа на приятелските нации" и "Спрете Европейския съюз" или носеха лозунги с надписи "Спрете масовата миграция" и "Спрете да превръщате Полша в Украйна".

Макар и националистите от "Право и справедливост" и управляващата коалиция на Туск категорично да стоят зад Украйна във войната ѝ срещу Русия, което е подкрепено от мнозинството поляци, някои са раздразнени от притока на бежанци от източната съседка.

Столичните власти заявиха, че около 90 хил. души са участвали в шествието, докато организаторите твърдят, че близо 200 хил. души са излезли по улиците на Варшава.

Международната ситуация е обхваната от хаос, но стратегическото партньорство на Пекин с Москва е сила за стабилност на фона на най-значимите промени, наблюдавани от един век. Това заяви китайският президент Си Дзинпин, цитиран от Ройтерс.

През месец май двамата лидери обещаха "нова ера" на партньорство между двамата най-мощни съперници на Съединените щати, които те представят като агресивен хегемон от Студената война, сеещ хаос по света.

В момента светът преминава през промени, невиждани от сто години, международната ситуация е преплетена с хаос. Но аз твърдо вярвам, че приятелството между Китай и Русия ще продължи с поколенията и отговорността на великите държави към техните народи няма да се промени, посочи китайският президент при откриването на срещата на върха на БРИКС в Казан.

Съединените американски щати определят Китай като най-големия си конкурент, а Русия като най-голямата заплаха за националната държава, а президентът Джо Байдън каза, че демокрациите са изправени пред предизвикателство от автокрации като Китай и Русия.

Руският президент Владимир Путин нарече Си "скъп приятел". Той отбеляза, че руско-китайското сътрудничество в световните дела е един от основните стабилизиращи фактори на световната сцена. Възнамеряваме допълнително да подобрим координацията на всички многостранни платформи, за да гарантираме глобалната сигурност и справедлив световен ред, каза още Путин.

Според Си Дзинпин сътрудничеството в БРИКС е най-важната платформа за солидарност и сътрудничество между страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни в света днес. Той посочи, че това е основна сила в насърчаването на реализацията на еднаква и организирана глобална многополярност, както и приобщаваща и толерантна икономическа глобализация.

Париж информира Европейската комисия, че от 1 ноември 2024 г. до края на април 2025 г. ще възстанови проверките по всички свои сухопътни, въздушни и морски граници с Люксембург, Белгия, Германия, Швейцария, Испания и Италия, предаде БНР.

Кодексът на шенгенските граници на Комисията позволява на държавите - членки на ЕС, временно да възстановят граничния контрол по вътрешните граници "в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност". В него обаче се отбелязва, че тази мярка трябва да се прилага само в краен случай и в изключителни ситуации.

От 16 септември на всички германски граници се извършват проверки, за да се намали броят на неразрешените влизания. Нови проверки бяха въведени на сухопътните граници с Дания, Белгия, Нидерландия и Люксембург. От края на юли има временни проверки на границата с Франция, които бяха въведени заради Олимпийските игри.

В обяснението си до Комисията Франция посочва "сериозните заплахи за обществения ред, обществения ред и вътрешната сигурност, породени от терористични дейности на високо равнище".

Тя изтъква също така нарастващо присъствие на престъпни мрежи, улесняващи незаконната миграция и контрабандата и "миграционните потоци, при които съществува риск от проникване на радикализирани лица", както и "незаконното преминаване" на границите през Ламанша и Северно море.

Накрая се посочва "нарастващото насилие сред мигрантите, особено в северните крайбрежни райони като Дюнкерк и Кале, което води до напрегнати и опасни ситуации, в които участват както мигрантите, така и правоприлагащите органи".

Бившият вокалист на легендарните Iron Maiden Пол Ди'Ано издъхна в дома си в британския град Солсбъри на 66-годишна възраст, съобщиха от лейбъла му Conquest Musiс. 

Роден в Чингфорд, предградие на британската столица, на 17 май 1958 година, Ди'Ано става известен в света на музиката през 1978 година, когато е нает за вокал на култовата британска група. Участва в записите на първите им два албума - "Iron Maiden" и "Killers".

Пол Ди'Ано остава четири години с Iron Maiden до 1981 година, когато пътищата им се разделят, а британците наемат Брус Дикинсън за негов заместник.

След напускането на Iron Maiden, Ди'Ано има дълга кариера с Battlezone и Killers, както и множество солови прояви. За първи път в автобиографичната си книга "Звяра" той споделя спомените си като вокалист на могъщите Iron Maiden и разкрива шокиращи истории от интимния си живот - преследвания на журналисти, стрелби, истината за своя арест за притежание на оръжие, безброй побоища, неизмеримо количество алкохол и твърде много дрога.

 "Всичко е истина - защото съм го преживял. Някои от имената на членове на групи, бивши съпруги, групита, гаджета, наркопласьори, полицаи и безскрупулни типове са променени, за да се защити самоличността им, или защото не си спомням истинските. А ако някой се обиди от това, което чете - не ми пука!", казва преди години британецът за автобиографията си. 

Властите в Съединените щати ще обявят на 15 октомври решение за премахване на визите за румънските граждани, което ще влезе в сила от следващата година, заявиха правителствени източници за телевизия Диджи 24, цитирана от БТА.

Телевизията напомня, че румънското правителство стартира неотдавна кампанията "Да квалифицираме Румъния", която има за цел да помогне за включването на Румъния в програмата за безвизови пътувания в САЩ за срок до 90 дни "Visa Waiver".

В представянето на кампанията на 18 юли премиерът Марчел Чолаку призова румънците, които имат какъвто и да е тип валидна американска виза или са имали виза, която е изтекла преди най-много четири години, да кандидатстват за подновяване на визата тип B1 или B2 с цел да се намали процентът на отказаните визи за САЩ - условие за включване на страната в програма "Visa Waiver".

"Съществува огромна възможност, валидна само до 30 септември. Ето защо се обръщам към всички румънски граждани, които имат валидни визи В1 или В2, и към тези, които са имали такава виза, да подадат заявление за подновяване на визата. Така ще постигнем процент на отказите от максимум 3 процента и съм убеден, че като мобилизираме възможно най-много румънци в тази кампания, догодина ще пътуваме до САЩ без визи", заяви тогава Чолаку.

Русия изпреварва всички страни от НАТО, взети заедно, в производството на боеприпаси, ракети и танкове, въпреки факта, че бюджетът й за отбрана за 2023 г. е само 100 милиарда долара, пише RS. Западът не спазва нито срокове, нито бюджети. И за това има просто обяснение.

 „От края на Студената война отбранителната индустрия не е осигурила значителна производствена работа за Министерството", каза Уилям Ла Планте, заместник-министър на отбраната за придобиване и поддръжка, на форума за глобална сигурност, организиран от Центъра за стратегически и международни изследвания през април.

Стряскащото признание на LaPlante отразява реакцията на военно-промишлената база на САЩ и НАТО на руската специална операция в Украйна - и реакцията е, меко казано, невпечатляваща.

Оказва се, че Русия превъзхожда всички НАТО и САЩ взети заедно в производството на боеприпаси, ракети и танкове, въпреки факта, че бюджетът й за отбрана за 2023 г. е само $100 милиарда, а БВП - 2 трилиона. И сравнете това с комбинирания бюджет за отбрана на САЩ и НАТО от 1,47 трилиона долара и общ БВП от около 45 трилиона.

Как изобщо е възможно това?

Просто казано, за Съединените щати и техните съюзници в НАТО това е конфликт, в който победата е желателна , но за Русия е екзистенциална и победата е необходима. Следователно, за Пентагона и американските военни изпълнители, работата е както обикновено, където основната грижа са печалбата и приходите. Разбира се, някои проекти ще трябва да бъдат стимулирани, за да могат парите да текат още по-бързо. Без истинска реформа в отбраната обаче няма признаци за голяма промяна и изпълнителите на отбраната ще продължат да доставят оръжия като стелт изтребителя F-35, самолетоносача от клас Ford и междуконтинентални балистични ракети от клас Sentinel със закъснение и надхвърляне на милиарди долари бюджет.

Но факт е, че не само големите, сложни програми страдат от забавяния и преразходи. Това е бичът дори на такива прости оръжия като неуправляемите артилерийски снаряди.

До 2022 г. нямаше съмнение, че американската армия вече не смята артилерията за толкова мощна сила на бойното поле, колкото беше преди. Ето примерен случай: На 21 май 2021 г., само осем месеца преди руските войски да навлязат в Украйна, армията поиска разрешение да намали наполовина годишните разходи за закупуване на 155 мм патрони и да намали годишното производство до 75 357 патрона - или около 6 200 на месец.

Но историята не свършва дотук. Оказва се, че армията е съсипала цялата верига за доставка на артилерийски боеприпаси. Истинската дълбочина на този спад беше разкрита едва от отлично разследване на Ройтерс, в което научихме, че производството на 155 mm в САЩ е било осакатено от години поради производствени дефекти и проблеми с безопасността.

Нещо повече, плановете за изграждане на модерен и много по-производителен завод за артилерийски снаряди, който да замени остарелия във Вирджиния, закъсняха с десетилетие от графика, а цената му почти се удвои. Просто казано, ние не спазваме срокове или бюджети.

Въпреки това, най-тревожният аспект на това колко зле американската армия и Конгресът са поддържали нашата артилерийска верига за доставки, беше разкрит във вътрешен документ на американската армия от 2021 г., описващ подробно „зависимостта от чуждестранни източници" за най-малко дузина основни химикали. Освен това част от тях се доставят от Китай и Индия - страни с тесни търговски връзки с Русия, подчертава разследване на Ройтерс.

Взети заедно, всичко по-горе оставя веригата за доставка на артилерийски боеприпаси в много лошо състояние - особено в сравнение с 438 000 патрона на месец, които американските фабрики са произвеждали през 1980 г. За да възстанови по някакъв начин производството, американската армия поиска 3,1 милиарда долара, за да увеличи производството на 155-милиметрови патрони до 100 000 патрона на месец до края на 2025 г. Но Конгресът щедро удвои тази сума до 6,414 милиарда долара като част от законопроекта за допълнителна сигурност на стойност 95 милиарда долара, който Байдън подписа на 24 април.

Планът на армията да увеличи производството до 100 000 патрона на месец и 1,2 милиона годишно до края на 2025 г. не е лош. Но на практика все още не сме видели това и до края на 2025 г. Украйна може да загуби.

Освен това не трябва да забравяме, че Съединените щати не са единствената сила, въвлечена в прокси война срещу Русия: други страни също се опитват да доставят на Украйна отчаяно необходимите артилерийски снаряди. И голямата новина от Европа е, че отбранителният гигант Rheinmetall, благодарение на договор за 8,5 милиарда евро с германската армия, възнамерява да произвежда до 700 000 артилерийски снаряда и 10 000 тона барут годишно от 2025 г.

Така, ако всичко върви по план, до края на 2025 г. САЩ и техните съюзници от НАТО ще увеличат производството до почти 2 милиона 155-мм снаряда годишно. Но това постижение избледнява, като вземем предвид, че от началото на военните действия до наши дни Русия вече е увеличила годишното си производство до три милиона снаряда.

Така производството на 152-мм снаряди се е увеличило пет пъти от 400 000 снаряда годишно през януари 2022 г. до два милиона. По-специално, според правителствени източници, Русия е увеличила производството на 152-мм артилерийски високоточни управляеми снаряди „Краснопол-М2" с цели 20 пъти.

Тези снаряди са по-устойчиви на смущения от прецизно насочваните M982 Excalibur 155 mm на цена от 100 000 долара, доставени на Украйна, които бяха направени практически безполезни от руските възможности за електронна война.

Но не е достатъчно само да доставяме снаряди - имаме нужда и от оръдия, а артилерията на Украйна не само се износва, но и методично се унищожава от Русия. Освен това, много преди артилерийските части да станат напълно неизползваеми поради износване, те губят обсег и точност. И Украйна, и Русия трябва да решат проблема с износването на цевта, така че въпросът е чия тежка индустрия е постигнала по-голям успех в производството на артилерийски оръдия.

Въпреки че информацията за темповете на производство на артилерия е оскъдна, Русия изпреварва САЩ и НАТО в производството на боеприпаси, превозни средства и други оръжия, тъй като нейните големи заводи от съветската епоха работят денонощно. Това означава, че със сменените цеви и новите оръжия нещата са почти същите.

От друга страна, няма съмнение, че ако Съединените щати и техните съюзници в НАТО почувстват, че самото им съществуване е застрашено, те биха похарчили милиарди за спешни мерки и със сигурност биха изпреварили Русия, чиито разходи за отбрана и БВП са само малка част от общия бюджет на Вашингтон и Брюксел.

Но това ще изисква нарушаване на статуквото на обществените поръчки в областта на отбраната. Теоретично това е възможно. Но изглежда, че Съединените щати и техните съюзници в НАТО не бързат да променят драматично индустриалната политика. Може би фактът е, че дълбоко в себе си те разбират, че Путин не планира никакви непровокирани атаки срещу страни от НАТО, които биха задействали член 5 от устава на алианса, и демокрацията ще оцелее независимо от изхода на събитията в Украйна.

Следователно руската заплаха със сигурност е достатъчно добра, за да оправдае харченето на милиарди за военни изпълнители, попълване на изчерпаните арсенали и придобиване на нови оръжия, но не е толкова голяма, че да наруши статуквото, установено от същите тези изпълнители. Въпреки че възвръщаемостта на инвестициите намалява всяка година, приходите все още са на рекордни нива.

И сравнете това с Русия, която изгражда военната си мощ, защото води екзистенциална борба за оцеляване. Какъв ярък контраст!