ПРИЗИВ

„Куба не е сама“ е мотото на широка международна кампания с участието на многобройни организации и известни общественици от десетки страни по света, които по суша, въздух и море изпращат „конвои на солидарността“ към островната страна, подложена н „петролно задушване“ от САЩ. Кулминацията е на 21 март, обявен за Световен ден на солидарност с Куба. По крайбрежния булевард Малекон в Хавана ще премине масово интернационално шествие. Митинг в София също ще се включи в глобалната кампания

От 17 до 26 март се разгръща мащабна международна кампания за солидарност с Куба и за изпращане на хуманитарна помощ за острова, на който президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи енергийна блокада със свой указ от 29 януари т. г. Анонсираната цел на тази брутална санкция, влошаваща драматично последствията на действащата вече над 60 години антикубинска икономическа, търговска и финансова блокада, е „петролно задушаване“ на Куба, смяна на властта там и „поглъщане“ от САЩ на суверенната държава, както нееднократно се закани Тръмп. От 9 януари насам до карибския остров не е бил допуснат да достигне нито един петролен танкер.

Отговорът на приятелите на Куба по света е сегашната солидарна кампания, координирана от Прогресивния Интернационал и от многобройни организации за подкрепа и приятелство с Острова на свободата, действащи в различни страни. Конвои с хуманитарна помощ за кубинския народ са изпращани по суша, въздух и море. Пратките съдържат медикаменти, консумативи, санитарни и хигиенни материали, дълготрайни храни, а особен акцент както са фотоволтаичните системи за оборудване предимно на здравни заведения и училища.

Както е известно, блокирането на доставките на нефт, мазут и дизел за Куба е фатално за функционирането на нейната енергийна система, в чиято основа са ТЕЦ-овете. Без тези доставки страната е обречена на чести и дълги сривове в електрическата система, което пряко застрашава здравето и живота на населението, като в особен риск са пациентите на болници и здравни центрове. Алтернативата са фотоволтаичните системи, поради което те сега са ключова съставна част в хуманитарнта помощ.

Посланието на кампанията, подета от Европа и от страни в Северна, Централна и Южна Америка, е „Куба не е сама“. Стремежът е също така да се демонстрира отхвърляне на налагания в момента от правителството на САЩ силов подход в световните дела, съпроводен с драстично погазване на международното право и с прилгане на фактически геноцид спрямо кубинския народ чрез скандалното „петролно задушаване“.

Първата пратка хуманитарна помощ от тази инициатива под надслова „Нашата Америка. Европейски конвой за Куба. Нека Куба да диша“ пристигна на летището в Хавана с полет от Рим на 18 март. Пратката възлизаше на общо пет тона, разпределени в стотици кашони, на обща стойност около 500 000 евро. В подготовката ѝ са се включили над 50 организации за приятелство и солидарност с Куба от 18 европейски и средиземноморски държави и общности, сред които и нашата страна чрез Асоциацията за приятелство „България-Куба“. Представени са Австрия, Алжир, Англия, Белгия, България, Германия, Гърция, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Мароко, Португалия, Турция, Франция, Швеция, Швейцария, Шотландия. Важен принос имат 700 индивидуални дарители.

Пратката е координирана от Агенцията за културен и икономически обмен с Куба (AICEC). В 120-членната съпровождаща делегация участват активисти от различни националности участват, включително и четирима евродепутати от групата на Левицата в Европейския парламент – Илария Салис и Мимо Лукано от Италия, Марк Ботенга от Белгия и Ема Фуро от Франция.

Веднага след кацането в Хавана на 18 март, кашоните от европейския хуманитарен конвой са разпределени към 4 кубински болници, във всяка от които с проведени емоционални срещи за предаване и приемане на помощта.Среща на открито с пратениците на европейската солидарност бе организирана и от Кубинския институт за приятелство между народите (ИКАП). Участниците в „Европейски конвой за Куба“ бяха приветствани сърдечно от председателя на ИКАП Фернандо Гонсалес, от д-р Хулио Гера, който е ръководил кубинската медицинска бригада в Торино, Италия, по време на пандемията от Ковид-19 и който днес е зам.-министър на здравеопазването, от д-р Алейда Гевара, педиатър и дъщеря на легендарния революционер Ернесто Че Гевара. Гостите бяха запознати с трудностите, предизвиквани от „петролно задушаване“, наложено от Тръмп.

На следващия ден – 19 март, със самолет в Хавана пристигна и друг хуманитарен конвой, съставен от представители на синдикални, обществени и правозащитни организации от САЩ, които донесоха помощ за още около 500 000 долара. Неговият координатор Маноло де лос Сантос от организацията „The People’s Forum“ („Народен форум“) обясни на пресконференция в кубинската столица, че в инициативата „Нашата Америка. Конвой за Куба“ участват около 500 души от 30 страни и общата помощ ще възлезе на 20 тона. Той изтъкна: „Ние сме тук, не само за да докараме необходима помощ като храни и медикаменти за онкоболни деца – неща, които тъкмо заради блокадата кубинското правителство е възпрепятствано да закупи свободно. Но ние сме тук и заради онова, което смятам за най-важно – да донесем желанието да сме редом до кубинския народ в този толкова труден момент. Да обърнем гръб на Куба днес означава да обърнем гръб на човечността“.

В подобен дух се изказа на същата пресконференция и белгийският евродепутат Марк Ботенга, който отбеляза, че блокадата на Куба от САЩ засяга цялото човечество, поставя остро въпроса в какъв свят искаме да живеем. Той продължи: „Дали ще приемем световен ред, който ни кара да се връщаме във времената на колониализма? Неприемливо е, защото така бихме разрушили надеждата за едно по-добро общество. Куба ни показа по различни начини, като здравеопазването ѝ е един от най-добрите примери, че чрез политически решения може да се изгради едно различно общество“.

На свой ред координаторът на Прогресивния Интернационал Дейвид Адлер припомни думите на легендарния кубински поет и революционер Хосе Марти, че „Нашата Америка“ принадлежи на народите ѝ, а не на империализма на САЩ. Според него целта на сегашната кампания е да потвърди международната солидарност с Куба и с правото ѝ на самоопределение – „свещен принцип“ в международното право.

Междувременно за Куба бе изпратена с кораб и поредна хуманитарна пратка от мексиканската държава. Пак от мексиканския бряг към Куба пое и яхта, наречена „Гранма 2.0“ – в памет на яхтата „Гранма“, с която през ноември 1956 г. кубинските революционери начело с Фидел Кастро тръгват от Мексико, за да освобождават родината си. Със сегашната „Гранма“ пътуват 32-ма души – журналисти, активисти и екипаж, които носят и хуманитарна помощ. По море пътува и друга подобна пратка, подготвена от испански организации за солидарност.

Кулминацията на кампанията „Конвой за Куба“ ще е днес, на 21 март, който е обявен за Световен ден за солидарност с Куба. Стотици чуждестранни участници в кампанията и хиляди кубинци се предвижда да е съберат във внушително шествие по крайбрежния булевард на Хавана Малекон. Очаква се за него специално да пристигнат и известни дейци като бившият лидер на британските лейбъристи Джереми Корбин и бившият водач на испанската партия „Подемос“ и бивш вицепремиер на Испания Пабло Иглесиас, който днес работи като журналист.

Издаваният от Иглесиас и съмишлениците му електронен вестник „Diario Red“ пише: „Тръмп прави в Куба същото, като в Газа: планирано убийство на цял един народ, за да завладее земята му, където да направи луксозен курорт с марката „Епстийн“. Тръмп и приятелите му ламтят за бизнес с туризма, но искат да придобият и геополитически контрол над входа в Мексиканския залив. А също и да се сдобият със символичен триумф над тази страна, олицетворяваща самоотвержената и героична борба на един народ срещу ядрена сила. Енергийното задушаване е короната на престъпната икономическа блокада, продължаваща вече над шест десетилетия. Също така е последната плочка в кулата за надмощие и жестокост на максимална степен, която гради вторият мандат на Доналд Тръмп. Днес е дошъл ред на Куба, защото вчера беше редът н Газа, както каза евродепутатката Ирене Монтеро в свое послание на солидарност с тази международна мисия. Вчера бяха Газа и Венецуела. Днес е Иран. Куба… С всяка следваща крачка, с която светът отстъпва пред варварството, се отваря нова възможност да идва редът и на която и да е друга страна. Затова днес е време повече отвсякога да заявим, че всички сме Куба“.

На 21 март, в Световния ден за солидарност с Куба, България също има възможност да заяви това. От 16 часа край паметника на кубинския национален герой Хосе Марти в София ще се състои митинг в подкрепа на Острова н свободата. Организатори са Посолството на Куба у нас и Асоциацията за приятелство „България-Куба“, която е открила и специална банкова сметка за събиране на хуманитарна помощ за Куба. Събраните средства ще са за проекта „Енергия за живот“, който се осъществява и контролира от МЕДИКУБА- ЕВРОПА, със седалище в Швейцария. Проектът е насочен към осигуряване и инсталиране на фотоволтаични системи с капацитет от 1000 kWp в кубински болници и медицински центрове.

Куба не е сама. Всички сме Куба. Да обърнем днес гръб на Куба означава да обърнем гръб на човечността.

Стратегическо интервю с Рафет Улутюрк за Балканите и Близкия изток.

Намираме се в сърцето на Истанбул Аксарай – в историческата двуетажна сграда на училището „Ебу Бекир Паша“, където днес се помещава централата на БУЛТЮРК.

Тук миналото и бъдещето се срещат – историята на Балканите и стратегическите идеи за утрешния ден.

Срещу нас стои не просто лидер на гражданско движение, а човек, който от години следи пулса на Балканите и Турския свят – стратег, писател и изследовател.

Разговаряхме открито за всичко – от напрежението в Близкия изток до политическата криза в България, от геополитическите конфликти до отговорността на обществото към бъдещето на следващите поколения.

Станимир Стефанов :Г-н Улутюрк, световната политика преминава през период на т.нар. „поликриза“. Напрежението между Иран, Израел и САЩ изглежда все по-опасно. Как БУЛТЮРК гледа на тази ситуация? Може ли тази криза да се отрази на Балканите?

-Ние в БУЛТЮРК виждаме много ясно какво се случва. Светът навлезе в период, в който сякаш е забравил езика на дипломацията.

Нашата позиция е категорична – ние сме против всяка нова война и против всяка нова сълза. Напрежението в Близкия изток никога не остава изолирано. То винаги създава геополитически ефект на доминото.

Балканите са една от първите брънки в тази верига.

Историята ни учи на нещо много важно. В продължение на близо 350 години Анадола и Балканите са живели в относителен мир по време на Османския период. Това не беше случайност – това беше резултат от справедливост, баланс и диалог между различните народи. След Руско-турската война от 1877–1878 г. обаче тази география започна да преживява постоянни конфликти, кръв и сълзи. И до днес регионът не е напълно излязъл от тази историческа травма.

Затова ние казваме ясно:

„Не война, а дипломация. Не конфликт, а право.“

Станимир Стефанов: В този контекст отново се появяват дискусии за създаването на кюрдска държава, включително и върху територията на Иран. Как оценявате тези процеси?  

-Тук трябва да бъдем много внимателни. Да превърнеш легитимното търсене на права от народите в инструмент на геополитически игри е една от най-големите опасности.

В региона има различни кюрдски движения – някои искат повече културни и политически права, други говорят за автономия. Но да се представя това като единна стратегия за създаване на държава е прекалено опростено.

Ние сме против всякакъв вид етническо инженерство.

Да се играе с етническата динамика на държави като Иран означава да се постави динамит под основите на целия регион. Видяхме подобни експерименти и на Балканите – всички знаем как завършиха.

Нашата позиция е ясна:

границите не трябва да се променят чрез конфликти, но стандартите за демокрация и справедливост в тези граници трябва да се повишат.

Станимир Стефанов: -Къде стои Турция в тази сложна геополитическа картина? Може ли Анкара да бъде посредник между Вашингтон и Техеран?

-Турция има уникална позиция. Тя е една от малкото държави, които поддържат отношения както със Запада, така и с Близкия изток.

Затова Турция може да бъде не просто мост, а балансираща сила.

Ако има политическа воля от всички страни, Анкара може да изиграе посредническа роля между Иран и Съединените щати. Това би било важно не само за Близкия изток, но и за стабилността на Балканите.

Историята показва нещо много просто:

когато Турция е стабилна и силна, Балканите също са по-спокойни.

Станимир Стефанов- Нека се върнем към България. Страната отново е в предизборна атмосфера. Позицията на БУЛТЮРК изглежда по-критична от всякога. Защо?  

-Това не е гняв. Това е тревога и отговорност.

В продължение на повече от 35 години турската общност в България беше поставена в своеобразно политическо гето. Създаде се една структура, която заяви: „Аз съм единственият представител на турците.“

Но резултатът беше тежък – бедност, зависимост и политически монопол.

Нашият народ беше използван като електорален резерв, за да могат определени политически елити да запазят властта си.

И нека бъдем честни – много български политически партии също станаха съучастници в тази система. Вместо да отворят политическите си структури за турските граждани, те предпочетоха да ги оставят в този монопол.

Така демокрацията в България беше сериозно отслабена.

Нашата позиция е ясна: турците в България не са ничия собственост.

Те трябва да могат да участват свободно във всяка политическа партия според своите способности и идеи.

Станимир Стефанов-Каква е ролята на обществото в този процес? Само политиците ли носят отговорност?

Рафет Улутюрк:

Не. Народът също носи отговорност.

В продължение на години се гласуваше заради малки лични облаги – за чувал дърва, за някаква помощ или от страх.

Но трябва да се разбере нещо много важно.

Малкият интерес, който влиза в джоба ви днес, често е право, откраднато от бъдещето на вашите внуци.

Лесно е да обвиняваме политиците. По-трудно е да се погледнем в огледалото.

Ако обществото мълчи, когато е манипулирано или използвано, то става част от проблема.

Политиците идват и си отиват.

Но народът остава на тази земя.

Затова хората трябва да мислят не само за днешния ден, а за бъдещето на следващите поколения.

Станимир Стефанов- Кого ще подкрепи БУЛТЮРК на тези избори?

-Нашата подкрепа не е за личности, а за принципи.

Ние ще изчакаме да бъдат обявени кандидатските листи.

Ще подкрепим тази политическа сила, която:

• защитава равните права на всички граждани
• не използва турската общност като политическа разменна монета
• има реална програма за борба с корупцията
• предлага истински инвестиции и развитие за нашите региони

Нашето послание към хората е ясно:

Не се страхувайте. Изправете се.

Бъдете стопани на своята воля и на бъдещето на своите деца.

Благодаря за ползотворния и откровен разговор на г-н Улутюрк. Дано в скоро време българските политици да започнат да говорят открито и честно за бъдещето на България, точно както говори по зададените от мен въпроси моят събеседник. Дано!

Интервюто взе – Станимир Стефанов

Назми Мюмюн, като дългогодишен активист на БСП и общественик в град Кърджали беше поканен в новата централа на изселническата организация „Бултюрк“ в град Истанбул, Република Турция. Посещението се възприема, като израз на уважение и признателност към общността на изселниците, която поддържа живи връзките между България и сънародниците зад граница. Назми Мюмюн сподели: срещата премина в дружелюбна обстановка, обединявайки двете страни в географски и културен мост за бъдещото развитие на двата града – Кърджали и Истанбул по комшийски, българските турци, които бяха и сега се явяват като посланици на Република България в Република Турция, представляват душевното и физическото ядро и са трамплин на добросъседство, приятелство, взаимно уважение и доверие – сплав, която е фундамент за бъдещото прагматично развитие на двустранните отношения. Подаряването на националното знаме на България – трибагреника – беше посрещнато сърдечно, топло и с голямо уважение, с признанието, че българското знаме е и тяхно. Освен това те се гордеят, че са и български граждани, тачат знамето като ценен символ на своята родина България.Местните също проявиха уважение към знамето на България.
Аз самият, през годините, където и да съм бил извън моята родина – България – в градове като Анкара, Истанбул, Измир, Бурса, както и в
Брюксел, Берлин, Вашингтон, Ню Йорк, Мелбърн, Сидни и др., винаги с гордост съм носил на ревера си позлатен трибагреник. Турците в България винаги са уважавали и почитали националните символи – трибагреника, герба и химна на Република България, също така и всички български държавни институции. До сега няма хвърлен чакъл по тях! За съжаление, наскоро екзалтирани футболни фенове нарекоха достойни
български граждани „гаджали“, заявявайки, че „не искат чуждо т. знаме“ на стадиона и други подобни обидни изказвания, придобиват елементи на контрастност. Важното е, че ние – пазителите на ценностите на патриотизма и на искреното зачитане на всичко родно и българско – сме на правилната страна на историята, както днес, така и в бъдеще. Нека да изграждаме нови душевни и културни мостове, които са по-здрави от бетонните и да ги  надграждаме. Както Мустафа Кемал Ататюрк заявява: „Който е враг на България, той е враг и на Турция.“

Кратка биография на Назми Мюмюн:

Назми Мюмюн е активист на Българската социалистическа партия в гр. Кърджали, бивш дългогодишен член на националното ѝ ръководство.
Ръководител е на работна група за сътрудничество с изселническите организации и с Републиканската народна партия (CHP) в Република
Турция. Освен това е бил дългогодишен общински съветник, заместник-областен управител, както и изпълняващ длъжността областен управител на област Кърджали. Роден е в с. Млечино, общ. Ардино, обл. Кърджали.
Завършил е Софийския университет, специалност „Педагогика и психология“, както и управленско образование в АОНСУ.

На 17 и 18 октомври в Амстердам се проведе Конгресът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) под наслов „Готови за по-добра Европа" . Форумът събра премиери, еврокомисари, евродепутати и лидери на леви партии от цяла Европа и света. Всички те обсъждаха стратегическите приоритети на левицата в контекста на социалната и икономическата трансформация в динамичната геополитическа ситуация.

Българската социалистическа партия взе активно участие в събитието чрез делегация, водена от Атанас Зафиров, вицепремиер на Република България и председател на БСП. В състава ѝ бяха Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент от групата на социалистите и демократите (S&D) и международен секретар на БСП, Кристиан Вигенин, евродепутат от БСП, Николай Бериевски, заместник-министър на външните работи, както и народните представители Габриел Вълков (и председател на Младежкото обединение в партията) и Петя Цанкова от парламентарната група „БСП - ОЛ".

На Конгреса традиционно взе участие и Сергей Станишев, председател на ПЕС в периода 2011-2022 г..

В рамките на събитието българската делегация проведе редица срещи с водещи представители на европейската левица. Сред тях бяха председателят на Европейския съвет Антонио Коща, министър-председателят на Испания Педро Санчес, премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре, председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иратче Гарсия Перес, бившият изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и лидерът на шведските социалдемократи Магдалена Андершон.

Делегацията участва и в редица двустранни разговори. Дискусиите акцентираха върху мирния процес в Близкия изток, икономическата сигурност на Европа, индустриалното развитие, енергийната независимост и социалната устойчивост на държавите членки.

В пленарната зала, по време на представянето и приемането на резолюциите на Конгреса, Атанас Зафиров беше сред основните говорители редом с председателя на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иратче Гарсия Перес. В своето изказване по темата „Социална Европа, по-силна Европа" той подчерта, че Европа днес е изправена не само пред икономически и геополитически предизвикателства, но и пред социален тест - дали ще остане съюз, който защитава своите граждани, или ще позволи на неравенствата да подкопаят доверието в европейската идея.

„Социална Европа е основата на европейската демокрация. Силна социална Европа със силни социалистически партии е единствената Европа, за която си струва да се борим", заяви Зафиров, подчертавайки, че работещите хора са гръбнакът на нашите общества и че е дълг на социалистите да защитават техните права, достойнство и сигурност. „Без тях няма икономика, няма мир и няма бъдеще", допълни вицепремиерът.

Евродепутатът Цветелина Пенкова изтъкна ролята на България и страните от Централна и Източна Европа в изграждането на конкурентна и устойчива икономика. Тя акцентира върху необходимостта социалната политика, индустриалното развитие и енергийната независимост да вървят заедно като гаранция за стабилност, заетост и растеж.

„Европа не може да бъде силна без своята индустрия и без хората, които я изграждат. Социалната справедливост, високите доходи и достъпът до образование и иновации са основата на една стабилна и сигурна Европа", заяви Пенкова и подчерта, че европейската икономика се нуждае от дългосрочна индустриална стратегия, която да подкрепя производството, иновациите и сигурността на енергийните доставки.

В рамките на Конгреса Партията на европейските социалисти прие четиринадесет политически резолюции, включително и заключителната декларация „Прогресивна мобилизация 2025", които очертават визията на европейската социалдемокрация за следващите години. Приетите документи поставят акцент върху достойните работни места и социалната защита на труда, справедливата икономика и индустриалното развитие, мирът като основна ценност, качественото и достъпно здравеопазване, жилищната политика, равенството между половете, участието на младите хора, укрепването на демократичните институции и върховенството на закона, социална Европа и правото на достоен живот, силните местни власти и регионалното развитие, както и върху ролята на Европа като глобален фактор за мир, стабилност и справедливост.

Заключителната декларация „Прогресивна мобилизация 2025" поставя мира, демокрацията и равенството в центъра на социалистическата визия за бъдещето и призовава за единство на прогресивните сили в Европа и по света срещу възхода на крайната десница, нарастващите социални разделения и заплахите за демократичните ценности.

Участието на българската делегация в Конгреса на Партията на европейските социалисти затвърди позицията на България като надежден партньор в европейското ляво семейство. Тя постави акцент върху необходимостта от балансирана политика, която защитава интересите на гражданите, подкрепя индустриалното развитие и гарантира стабилността на европейските общества.

С участието си БСП и българските социалисти потвърдиха своята ангажираност към общата визия за по-справедлива, солидарна и силна Европа - визия, в която България има своя глас и своето място.