Назми Мюмюн, като дългогодишен активист на БСП и общественик в град Кърджали беше поканен в новата централа на изселническата организация „Бултюрк“ в град Истанбул, Република Турция. Посещението се възприема, като израз на уважение и признателност към общността на изселниците, която поддържа живи връзките между България и сънародниците зад граница. Назми Мюмюн сподели: срещата премина в дружелюбна обстановка, обединявайки двете страни в географски и културен мост за бъдещото развитие на двата града – Кърджали и Истанбул по комшийски, българските турци, които бяха и сега се явяват като посланици на Република България в Република Турция, представляват душевното и физическото ядро и са трамплин на добросъседство, приятелство, взаимно уважение и доверие – сплав, която е фундамент за бъдещото прагматично развитие на двустранните отношения. Подаряването на националното знаме на България – трибагреника – беше посрещнато сърдечно, топло и с голямо уважение, с признанието, че българското знаме е и тяхно. Освен това те се гордеят, че са и български граждани, тачат знамето като ценен символ на своята родина България.Местните също проявиха уважение към знамето на България.
Аз самият, през годините, където и да съм бил извън моята родина – България – в градове като Анкара, Истанбул, Измир, Бурса, както и в
Брюксел, Берлин, Вашингтон, Ню Йорк, Мелбърн, Сидни и др., винаги с гордост съм носил на ревера си позлатен трибагреник. Турците в България винаги са уважавали и почитали националните символи – трибагреника, герба и химна на Република България, също така и всички български държавни институции. До сега няма хвърлен чакъл по тях! За съжаление, наскоро екзалтирани футболни фенове нарекоха достойни
български граждани „гаджали“, заявявайки, че „не искат чуждо т. знаме“ на стадиона и други подобни обидни изказвания, придобиват елементи на контрастност. Важното е, че ние – пазителите на ценностите на патриотизма и на искреното зачитане на всичко родно и българско – сме на правилната страна на историята, както днес, така и в бъдеще. Нека да изграждаме нови душевни и културни мостове, които са по-здрави от бетонните и да ги  надграждаме. Както Мустафа Кемал Ататюрк заявява: „Който е враг на България, той е враг и на Турция.“

Кратка биография на Назми Мюмюн:

Назми Мюмюн е активист на Българската социалистическа партия в гр. Кърджали, бивш дългогодишен член на националното ѝ ръководство.
Ръководител е на работна група за сътрудничество с изселническите организации и с Републиканската народна партия (CHP) в Република
Турция. Освен това е бил дългогодишен общински съветник, заместник-областен управител, както и изпълняващ длъжността областен управител на област Кърджали. Роден е в с. Млечино, общ. Ардино, обл. Кърджали.
Завършил е Софийския университет, специалност „Педагогика и психология“, както и управленско образование в АОНСУ.

На 17 и 18 октомври в Амстердам се проведе Конгресът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) под наслов „Готови за по-добра Европа" . Форумът събра премиери, еврокомисари, евродепутати и лидери на леви партии от цяла Европа и света. Всички те обсъждаха стратегическите приоритети на левицата в контекста на социалната и икономическата трансформация в динамичната геополитическа ситуация.

Българската социалистическа партия взе активно участие в събитието чрез делегация, водена от Атанас Зафиров, вицепремиер на Република България и председател на БСП. В състава ѝ бяха Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент от групата на социалистите и демократите (S&D) и международен секретар на БСП, Кристиан Вигенин, евродепутат от БСП, Николай Бериевски, заместник-министър на външните работи, както и народните представители Габриел Вълков (и председател на Младежкото обединение в партията) и Петя Цанкова от парламентарната група „БСП - ОЛ".

На Конгреса традиционно взе участие и Сергей Станишев, председател на ПЕС в периода 2011-2022 г..

В рамките на събитието българската делегация проведе редица срещи с водещи представители на европейската левица. Сред тях бяха председателят на Европейския съвет Антонио Коща, министър-председателят на Испания Педро Санчес, премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре, председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иратче Гарсия Перес, бившият изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и лидерът на шведските социалдемократи Магдалена Андершон.

Делегацията участва и в редица двустранни разговори. Дискусиите акцентираха върху мирния процес в Близкия изток, икономическата сигурност на Европа, индустриалното развитие, енергийната независимост и социалната устойчивост на държавите членки.

В пленарната зала, по време на представянето и приемането на резолюциите на Конгреса, Атанас Зафиров беше сред основните говорители редом с председателя на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Иратче Гарсия Перес. В своето изказване по темата „Социална Европа, по-силна Европа" той подчерта, че Европа днес е изправена не само пред икономически и геополитически предизвикателства, но и пред социален тест - дали ще остане съюз, който защитава своите граждани, или ще позволи на неравенствата да подкопаят доверието в европейската идея.

„Социална Европа е основата на европейската демокрация. Силна социална Европа със силни социалистически партии е единствената Европа, за която си струва да се борим", заяви Зафиров, подчертавайки, че работещите хора са гръбнакът на нашите общества и че е дълг на социалистите да защитават техните права, достойнство и сигурност. „Без тях няма икономика, няма мир и няма бъдеще", допълни вицепремиерът.

Евродепутатът Цветелина Пенкова изтъкна ролята на България и страните от Централна и Източна Европа в изграждането на конкурентна и устойчива икономика. Тя акцентира върху необходимостта социалната политика, индустриалното развитие и енергийната независимост да вървят заедно като гаранция за стабилност, заетост и растеж.

„Европа не може да бъде силна без своята индустрия и без хората, които я изграждат. Социалната справедливост, високите доходи и достъпът до образование и иновации са основата на една стабилна и сигурна Европа", заяви Пенкова и подчерта, че европейската икономика се нуждае от дългосрочна индустриална стратегия, която да подкрепя производството, иновациите и сигурността на енергийните доставки.

В рамките на Конгреса Партията на европейските социалисти прие четиринадесет политически резолюции, включително и заключителната декларация „Прогресивна мобилизация 2025", които очертават визията на европейската социалдемокрация за следващите години. Приетите документи поставят акцент върху достойните работни места и социалната защита на труда, справедливата икономика и индустриалното развитие, мирът като основна ценност, качественото и достъпно здравеопазване, жилищната политика, равенството между половете, участието на младите хора, укрепването на демократичните институции и върховенството на закона, социална Европа и правото на достоен живот, силните местни власти и регионалното развитие, както и върху ролята на Европа като глобален фактор за мир, стабилност и справедливост.

Заключителната декларация „Прогресивна мобилизация 2025" поставя мира, демокрацията и равенството в центъра на социалистическата визия за бъдещето и призовава за единство на прогресивните сили в Европа и по света срещу възхода на крайната десница, нарастващите социални разделения и заплахите за демократичните ценности.

Участието на българската делегация в Конгреса на Партията на европейските социалисти затвърди позицията на България като надежден партньор в европейското ляво семейство. Тя постави акцент върху необходимостта от балансирана политика, която защитава интересите на гражданите, подкрепя индустриалното развитие и гарантира стабилността на европейските общества.

С участието си БСП и българските социалисти потвърдиха своята ангажираност към общата визия за по-справедлива, солидарна и силна Европа - визия, в която България има своя глас и своето място.

Руският президент Владимир Путин пристигна днес в северния китайския град Тянцзин за срещата на лидерите на страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), предаде Франс прес, като се позова на руски новинарски агенции.

Срещата на лидерите от ШОС започва днес, отбелязва ДПА. Днес започва и четиридневното посещение в Китай на Владимир Путин.

Съветникът на руския президент по международните въпроси Юрий Ушаков отбеляза, че толкова дълга визита в чужда страна е необикновено и доста рядко събитие, предаде ТАСС.

Днес и утре Путин ще бъде в Тянзцин за срещата на ШОС, а на 2 и 3 септември ще бъде в Пекин. На 2 септември се планира да има руско-китайски преговори, а на 3 септември Путин ще присъства на военен парад, посветен на края на Втората световна война.

На 12 юни Русия отбелязва държавния празник - Ден на Русия. На този ден през 1990 г. първият конгрес на народните депутати на Руската Федерация приема Декларация за суверенитета на РСФСР. Според документа в Русия се признава равноправието на политически партии и обществени организации, се утвърждава принципът на разделение на властите, обявява се върховенството на Конституцията на Русия и нейните закони на цялата й територия, както и се признава необходимостта на съществено разширяване на правата на автономни републики, автономни области и окръги, крайове и области на РСФСР.

С указа на Президента на Русия от 1994 г. 12 юни е обявен за Ден на държавния суверенитет. От 16 юни 1998 г. празникът получава сегашното си название "Ден на Русия" и става национален празник на страната.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп планира сериозни съкращения на персонал в Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и други важни служби на разузнаването, съобщи в. "Вашингтон пост", като се позова на запознати с плановете, предаде Ройтерс.

ЦРУ планира да съкрати 1200 позиции, заедно с още хиляди в други служби от американската разузнавателна общност, съобщава вестникът, пише БТА.

Откакто встъпи в длъжност през януари, Доналд Тръмп и неговият съветник милиардерът Илон Мъск предприеха кампания за намаляване на разходите, довела до отстраняване на над 200 000 федерални служители, отбелязва Ройтерс.

В същото време проектобюджетът на екипа на Тръмп предвижда съкращения на разходи в размер на 163 млрд. долара, но увеличение само на средствата за отбрана и вътрешна сигурност.

Това означава съкращаване повече от една пета от разходите, които не са свързани с отбрана, с изключение на задължителните програми за социални помощи.

Предложеният рамков вариант на проектобюджета би увеличил разходите за отбрана с 13 на сто и разходите за вътрешна сигурност с близо 65 на сто спрямо нивата от 2025 г. Дискреционните разходи (съкращаване на държавни разходи, които биват определяни като "несъществени" - бел. ред.), които не са свързани с отбрана, ще бъдат намалени с 23 на сто до най-ниското ниво от 2017 г. насам, пише в изявление на Службата за управление и бюджет на САЩ .

Проектобюджетът подкрепя обещанието на Тръмп да закрие или значително да свие Министерството на образованието на САЩ, обяви Службата за управление и бюджет, като същевременно бъде запазено подпомагането на деца от семейства с ниски доходи.

Рамковият вариант на проектобюджета за 2026 г. предвижда допълнителни 500 милиона долара разходи за укрепване на граничната сигурност и подпомагане на стремежа на Тръмп за масови депортации, както и 766 милиона долара за осигуряване на финансиране на техника за гранична сигурност и осигуряване на 22 000 агенти на граничната полиция, наред с наемането на допълнителни митнически и гранични служители.

Президентската администрация предлага също съкращения от бюджите на Министерството на здравеопазването и социалната политика, Американската агенция за международно развитие (USAID) и Агенцията за опазване на околната среда (EPA), допълва телевизия Ей Би Си.

Съкращения са предвидени още и от Администрацията за транспортна безопасност на страната (Ти Ес Ей - TSA), в размер на 247 милиона долара, като същевременно се увеличават разходите за безопасност на железопътния и въздушния транспорт.

Предложено е и съкращаване на 6 млрд. долара или 24 на сто от бюджета на НАСА, който за тази година в размер на 24,8 млрд. долара. Това може да доведе до прекратяване на действащи договори с редица утвърдени фирми изпълнители на агенцията, както и до отмяна на мисии и програми, в които партньори на САЩ като Европейската космическа агенция, Канада и Япония имат ключова роля.