Интервюта

Разговор на Яница Станчева с Н.Пр. Елеонора Митрофанова - посланик на Руската федерация в България. Ето какво каза за читателите на вестник „Долина” Посланик Митрофанова:  

Днес, когато лятото се разхожда из улиците на градовете, когато в природата цъфтят най-омайните български билки, когато от дворовете на къщите лъхат най-свежите цветове на цветните лехи. Лятото, когато се зреят житните класове избрах да ви срещна с една със слънчевата и лъчезарна Роси Савова. Роси е от Козлодуй, тя е един от съвременните будители на България. По професия учител, но в себе си тя носи цяла вселена… цветна, прекрасна, българска. Роси е председател на Конфедерация на българските писатели – клон Козлодуй. Тя е категорична, че няма по-добър и безкористен приятел от писаното слово и книгата.

В живота Роси е тандем със Сашо Савов. Професионалното развитие на Савов е свързано с АЕЦ „Козлодуй”, но той съчетава в себе си и магията на словото. В следващия брой ще надигнем завесата на тандема Роси и Сашо и ще ви потопим в литературния свят на Сашо Савов.

Ето какво сподели за читателите на вестник „Долина” Роси Савова:

- г-жо Савова, като човек на словото бихте ли се нарисували с думи за нашите читатели…

- Роси Савова е действен човек, енергичен, емоционален, чувствителен, добронамерен и открит… Нима тук става дума за мен?!? Едва ли бих могла да се нарисувам в цялост, като толкова често откривам в себе си нови неподозирани качества и черти, неразгадани посоки… Продължавам да се опознавам. Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. Но човешката природа е необхватна и ние оставаме непознати дори за себе си.

Като малка бях дребно пъргаво човече, което не се спираше пред нищо и никога не разбра що е скука. Тренирах спортна гимнастика и този хъс и борбеност за справяне с трудности ми остана за цял живот. В училище изготвяхме стенвестници. Под снимките пишех кратки римувани текстчета и бях много горда, когато идваха да ги четат и деца от другите класове, и учители. Първата си литературна награда получих в 6-ти клас за стихотворение, посветено на Г. Димитров. А от кога пиша изобщо – нямам отговор и до днес. Възрастната Роси продължава да е завладяна от магията на словото, но може би е по-улегнала и помъдряла, без излишни напъни за изява, но не и безразлична и спокойна. Всяка емоция минава през сърцето ми, извиква понякога сълзи, понякога гняв. Вулкан! Изригвам за кратко и после кротко потичам в руслото на дните си. Вълнуват ме думите, случките, ароматите, сезоните, дори обикновени за околните преживявания. Предизвикват ме. Често сърцето се раздира на късчета обич или болка и тогава ръката ме води да запиша мислите. Пропуснеш ли момента, магията изчезва завинаги. Но затова пък се появява нещо ново и ме завладява до забрава, опияняващо, вълшебно и отварящо следваща вратичка.

Начален учител съм по професия, вече пенсионер. Работила съм и като завеждащ сектор „Културно-масова работа“ в Културен дом. Пиша поезия за възрастни и деца, проза, пиеси за деца. Обичам да се заигравам с думите, да търся нови несъществуващи словесни комбинации. Но това се получава без насилване на речевия поток, съвсем спонтанно. Някои автори са стилово разпознаваеми. Аз не съм от тях, изненада съм. При мен всяко стихотворение е различно, зависи от емоционалното ми състояние в момента и от нишката, която запридам от първата дума – получава се класически, бял или свободен стих. Понякога  линията на стиха ме изненадва, защото ритъмът му идва отвътре и неконтролируемо се подрежда. Само го записвам. Обръщам се и към хайку, хайбуни, апева и др. Експериментите са стихията ми, без да е самоцел и непременност. Просто е обреченост и вътрешна същностна необходимост. Автор съм на стихосбирките „Вълшебства“ 2008, „Въглени за късна есен“ 2014 и „Плетеница от мигове“ 2020. Участвам като автор в алманасите „Бразди” (Севлиево), „Под лъчите на слънцето” (Враца) и национален алманах „Думите” (КБП). Лауреат съм на националния  конкурс на ССП за новоиздадена книга „Голямата книга на малкия град”през 2015. Цикъл мои стихове са публикувани в сайта на българската културна общност в Чикаго, в превод на украински във в-к „Заря” и на френски в списанието за култура и изкуство „Ревю Периодик”.

- г-жо Савова, вие сте председател на клона в Козлодуй на Конфедерацията на българските писатели, моля Ви, разкажете ни повече за дейността на клона?

- Още от далечното минало Козлодуй е бил средище на прогресивни и будни българи. Днес традицията продължава. В Атомната столица на България с творците от Козлодуй и района на 21 април 2016 г. създадохме творческо сдружение – клон към Конфедерацията на българските писатели. В него влязоха 19 поети, писатели, краеведи, есеисти, сатирици, преводачи. Обединихме утвърдени вече творци с издадени стойностни книги и млади хора, които имат интерес към литературата и правят първите си творчески опити. На учредяването присъстваха Станислав Марашки – председател на КБП и Валентина Панова – областен координатор за Враца. Бях избрана за председател, а функцията заместник председател пое Деница Ангелова – един перспективен и много талантлив млад поет от с. Хърлец, автор на 2 стихосбирки. Творците ми поставиха задача – да стоя над жанровите и личностни пристрастия, да обединявам колектива и да го водя напред през годините.

Да се опиташ да прокараш пътека за нещо ново и непознато като творческо сдружение в малко населено място е рисковано начинание. Толкова много бодли и тръни трябва да изкорениш, че няма начин да излезеш от битката с бездуховието и неразбирането без да разраниш ръцете и сърцето си. Още през първата година проведохме Козлодуйски литературни дни. Продължихме със срещи, на които обсъждахме новородени творби, давахме насоки за тематичната насоченост и стиловото разнообразие и похвати в писането на младите автори-ученици. Споделяхме информация за новоизлезли книги и алманаси, за предстоящи конкурси, премиери, представяния и др. В тези срещи не е толкова важно да получиш одобрението на останалите, а да намериш приятелски кръг и да разбереш, че има добронамереност, съпричастие, подкрепа и доверие.

През 2018 г. организирахме и представихме пред обществеността новите книги на краеведа Николай Пачев „Козлодуйски бряг” – трето допълнено издание и албум-справочник „Свещената педя българска земя – Козлодуйски бряг“. Това бяха всъщност неговите последни финализирани творчески трепети, следващите краеведски изследвания останаха недописани и неиздадени.

Членове на нашия творчески колектив се включваха редовно в поредните броеве на алманах „Под лъчите на слънцето” Враца и в представянията му. През 2019 и 2020 г. участвахме в Литературен фестивал „Враца – книжен град”, а през 2021 г. – със свой щанд в „Десант на книгата” Русе. Там се проведоха много сърдечни срещи с читатели, творци и издатели от цялата страна. Наши представители участваха в три поредни литературни срещи на пишещи хора от цялата страна в местността Узана, Габровско. Радио Видин излъчи няколко предавания и интервюта за Козлодуйските литературни дни и за дейността на сдружението.

- Какви цели сте си поставили в работата на клона през 2022 година?

- През м. март КБП клон Козлодуй беше  инициатор за създаване на Литературен клуб „Нашето слово” към НЧ Храм-паметник „Христо Ботев - 1879” и читалищна библиотека, който обедини творци и любители на словото от козлодуйския район. Община Козлодуй ни съдейства и ще подпомага дейността ни. Искаме да запълним интелектуалната празнота, усетила се през последните  години. Решили сме да работим заедно, за да бъдем полезни на по-широк кръг от обществеността и да интегрираме творците с любителите, прохождащи в словотворчеството. Приобщили сме към нас и актьорите от Юношески театрален състав към НЧ с ръководител Ваня Кожухарова. Вече проведохме литературна творческа вечер с поетите от КБП. Предстоят и още редица творчески срещи и събития в нашия културен календар. Яна Кременска ще ни гостува с новоизлязла стихосбирка. Ще провеждаме срещи в ЛК „Нашето слово”, ще издирваме и приобщаваме пишещи млади хора, ще обменяме опит. Целите ни са сериозни и отговорни: да се популяризира българската класическа и съвременна литература и да се отдаде заслужена почит и уважение към български съвременни творци от района на община Козлодуй; да се стимулира желание за четене и изграждане на зрели критерии към художествените творби; да се изгради приемственост между различните поколения любители и професионални писатели, като се създаде школа по творческо писане за млади хора. Всяко време ражда своите личности. Нашето – също. Мечтите за достоен живот са будни и ярки. Завещаха ни ги предците, а ние ще ги завещаем на наследниците си. Така у всеки от нас ще живее частица от будителския дух на българските творци. Защото няма по-добър и безкористен приятел от писаното слово и книгата. 

- Ще ни потопите ли в атмосферата на Козлодуйските литературни дни?

- 2016 година. Тогава беше началото на една нова и непозната инициатива за обществеността на атомния град.

„Ненужно е

 да спъваш времето

 със дати, имена и цифри.

 То е жребец,

 преминал хоризонта.”

Това са думи на Владимир Стоянов  от книгата му „По водата ли писах”. Може и да е вярно! Но ние решихме да си вземем един отрязък от времето и да му дадем име. Козлодуйски литературни дни. Избрахме си времето от 1 октомври (Ден на поезията и музиката) до 1 ноември (Ден на народните будители) и съвместно с Община Козлодуй го превърнахме в празник за хората, защото нашата вяра в силата и значението на духовните ценности ни даде изключително силна мотивация. Започнахме с поетична вечер под надслов „Зрелите знаят, младите могат” на членовете на КБП Козлодуй. „С вълшебно нежните си трели чудото ПОЕЗИЯ събужда не само съкровените трепети на човешката душа, но и извиква за живот най-свидното човешко благородство. Но само у Човеците.”  С тези думи като поздрав към присъстващите се обърна краеведът Николай Пачев, който за съжаление вече не е сред живите. Пожелахме си точно перо, горещи сърца и разтворени души за доброто в света на книгите.

Влязохме в училищата с детски стихове и творческо писане на приказки. Гостувахме на читалища и пенсионерски клубове. Проведохме 11 срещи с читатели в цялата община. Организирахме и осъществихме 2 конкурса за ученици: „Златни страници” – за най-съдържателен и богат читателски дневник и „Чети и рисувай” – за най-точна и оригинална илюстрация към прочетена книга, разказ, стихотворение или приказка. Идеята на творците от козлодуйския клон на КБП беше Козлодуйските литературни дни да се превърнат в традиционен творчески форум, за да популяризираме българската съвременна литература, да представим сдружението като работеща организация и да продължим да радваме хората от района. Пандемичните ограничения ни попречиха за известно време, но се надяваме тази есен отново да наситим града с литературни мероприятия.

- Бихте ли подарили на нашите читатели Ваш стих?

- Избирам да подаря на читатели две мои различни по тематика и дух стихотворения. Ще се радвам, ако успеят да усетят Човека Роси Савова в тях.

НЕТЪРСЕНО НАМИРАНЕ

Не те намерих преди сто години.

Ръцете ми премръзнаха от ровене

в камари от лъжи и пустословия.

Пустинно-сухи, трънени дихания

запридаха кълба от празни мисли.

Бурееше над мен едно небе,

продънено и болно от безличност.

Не те намерих преди сто години.

Сновеше сляп предпролетният вятър

сред сенки на суетни облаци

и се стаяваше в усоите на змѝи,

а в речен пясък бягаше самотно

следа от бос и жаден детски крак

с ожулено коляно, без илюзии.

Не те намерих. Даже и не търсех.

Прострелваше ме времето, простряно

върху върлина от човешки погледи,

и беше нямо, сляпо, недоносено,

безкрай осакатяло от неслучване.

Изплакваха се нощите, забременели с теб,

и твоят образ спеше, свит по устните.

Тогава ти дойде. И ме разлисти.

Напук на всички трезвости и вери.

Отми калта и ме нахрани с нафора,

за да поема с хляба опрощение.

Закърпиха се дните отмалели

с игла от смях и капки на кокиче.

Роиха се слънца - като поверия

и за прераждане минути се родиха.

Не те намерих преди сто години,

но днес си с мен за следващите сто.

ОСТАРЯЛОТО ВРЕМЕ

С прокъсана риза, с демоде панталон,

остарялото време по пътя си крета.

А пътят му – стръмен. Без стрелки. Без заслон.

Тесен. Крив. Изкопан. И несретен.

Остарялото време дълго-дълго вървя.

Влачи лапи, подобно на куче.

Над земята валя. После слънце горя.

Друго време така и не случих.

Беше някога. Беше... Беше преди –

полудяло с любови. Романтично. И грешно.

Тържества. Идеали. И песни. Мечти...

Време с горда осанка младежка...

Днес накуцва. Не чува. Не вижда. Не спи.

И ветрее косата си дълга и бяла.

А кое е по истинско? От сега? От преди?.....

Ще ми каже едва на раздяла.

- И аз финал на нашия разговор да Ви попитам и двамата за любим цитат от книга?

- Моят цитат е от една още неизлязла официално книга на Найден Найденов. Още е в ръцете на редактор и нямам право да издавам името ѝ, но я прочетох в суров вид с огромно удоволствие. Плени ме с дълбоката си философия, която споделям тук:

„ … Хора сме, слаби и амбициозни, лутащи се в хаос от желания. В процес на еволюиране, с все по-голи и изтънели кожи. Съвсем заличаваме мисълта, че обезперяването и обезкриляването са сигурен белег за бивши ангели, кацнали на дървото на демона. Играейки бездарна житейска шахматна партия, в отстранените фигури виждаме само и единствено себе си. Губим невинно най-голямото (може да не е хляб, а същност) и в същото време ужасно държим на трохите. Такива сме ние човеците. Конгломерат от мисли, желания, трепети… Обичаме и мразим с цялата си душа, понякога безпричинно, понякога основателно. Хаотично се лутаме търсейки истината, а тя за всеки един от нас е различна и едностранна, понякога еднопосочна, понякога с множество и различни посоки, но може би точно в това се състои и най-голямото ни достойнство като цивилизация – милиарди индивидуалности, които ангажирани в една обща цел, могат да постигнат всичко което пожелаят, но само, ако са обединени.“

Разговора води Яница Станчева

По покана на казанлъшкото списание за литература и култура „Кула” в Казанлък гостува с най-новата си книга „Кожата на света” брилянтния поет и журналист Лъчезар Лозанов.

Лозанов е роден през 1953 г. в София. Завършил в Софийски университет "Св. Климент Охридски" българска филология през 1975 година и журналистика през 1984 г. Работил в радиото и във вестници. Бил е и учител по български език и литература. Печатал е стихове във вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега", "Капитал", в списанията "Родна реч", "Септември", "Пламък", "Младеж", "Страница", в алманаха "Море". През 1999 г. е сред създателите на литературната група "Рамбо 13".

Издал е три книги. "Скъсай опаковката" (1995), "Звярът" (1999) и "Иго" (2002).

През май, на фона на рози и история - в градината на Музея на розата Лозанов потопи присъстващите в света на своята поезия.

Ето какво сподели Лъчезар Лозанов за читателите на вестник „Долина”:

Говори Селин Али – световна шампионка по ловна стрелба и първокурсничка в Тракийския университет

Мария Славова за Дните на Куба в Казанлък

Мария Славова е председател на неправителствената организация „Младежки център за развитие – Взаимопомощ”, която тази година навършва 18 години, както и на Асоциация на работещите с младежи и доброволци организации в България. Асоциацията е на 4 години и се състои от 17 организации от цяла България. В този сектор тя работя от 18 години и е ръководител на Европейски проекти по програми „Еразъм+” и „Европейски корпус за солидарност”.

От 14 години е експерт в Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора. С Мария днес ще си говорим за посещението на кубинския посланик в Казанлък и за Зелена Европа. Ето какво сподели я за читателите на вестник „Долина”:

- През април се проведоха Дни на Република Куба в Казанлък, дни изпъстрени с много събития разкажете ни малко повече за тях?

- Идеята възникна при посещението ни в кубинското посолство през декември 2021 година. От края на 2019 година търсихме възможност и обмисляхме среща с Нейно Превъзходителство. Повода бе нашата работа в насока екология. По едно от предаванията в национална телевизия на 20.12.2019 г. гледахме как „Кубинци заместиха дървото и метала с рециклирана пластмаса за мебели”. В предаването се спомена, че са използвани около 300 тона отпадъци и те вече са оползотворени в „зелена идея” – рециклирани в дъски от пластмаса и са изградени беседки и кошчета за отпадъци в обществени паркове. Идеята се осъществява от кооператив „АРТЕС” – еко мадейра мебели. Споменава се, че за 2020 –та се планира да се включи и рециклирането на стъкло, за нас идеята бе страхотна. Тя работи активно в полза на обществото, което е една от целите на МЦР-Взаимопомощ, ръка за ръка с екологията и развиването на културен обмен. Така стигнахме до среща в тези дни на Куба на 8 и 9 април.

В програмата бяха включени редица събития като изложба, посветена на Куба с участието на Алексис Саласар, която се откри на 8 април от 17.30 часа във Военния клуб в Казанлък, след което имаше концерт с латино ритми на възпитаниците на Надя Тончева от Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова” - Стара Загора, микс от танци на Zumba kids & junior с Гери и др. На 9 април от 11 часа бе концертът на НЧ „Пробуда-1920” в с. Копринка.

Млади таланти от НУПИД "Акад. Д. Узунов" изработиха рециклирани арт инсталации от пластмасови капачки като изработиха портретите на Васил Левски и Чегевара, а Школа „Ренина” към НЧ „Възродена Искра-2000” подготви изложба от 30 картини на деца, която все още можете да видите на витрините на информационния център в града ни.

Дните на Куба в община Казанлък се осъществиха в рамките на дейностите по проект "Зелена Европа" на програма "Европейски корпус за солидарност".

- По време на Дните в Казанлък гостува Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милиан, какво сподели като впечатление от България Кубинския посланик?

- Тя е страхотно интелигентен и културен човек, естествено не би казала нищо лошо за никоя страна. Сподели, че се радва на близките отношения между хората на двете страни, на любовта на българите към Куба и нейната култура, на силното участие на деца в конкурса организиран през годините „Куба - близка и далечна”. Дори награди участниците от Казанлък от него. Предвид фактите от една страна, че е била посланик в Дания и Словакия преди да дойде в България и това да е точно в годините на Ковид пандемията тук…както каза тя: „Ние бяхме затворени в посолството, нямаше как да правим обмен на култури, да си помагаме, да се опознаваме”. За нея беше глътка чист въздух посещението в Долината на Тракийските царе и розите. Тя много хареса рисунките на децата на тема Куба от Школа „Ренина”. Една от тях ще и бъде изпратена, след като свалим изложбата от витрината на ул. „Искра” 4. Беше изпълнена с ентусиазъм на Храм-паметника Шипка. При посещението на Читалище „Пробуда-1921” в село Копринка бе възхитена от посрещането с питка и сол под звуците на гайдар. Игра хоро с децата, получи страхотни подаръци…родопски терлици, мед, бонбони от рози и т.н. Тръгна си с тъга в сърцето, защото си тръгва от приятели. Но ние сме сигурни, че ще се върне отново в Казанлък. Тя бе поканена от г-жа Ваня Иванова – секретар на Община Казанлък за Празника на Розата през юни.

- г-жо Славова, според Вас има ли „почва” за по-добро и ползотворно сътрудничество между Куба и България? В каква насока?

- За съжаление в насока ползотворно сътрудничество между Куба и България в политически план надали можем да кажем много. Преди години сме имали страхотен стокообмен, но сега той е доста свит. Аз не мога да говоря от името на политик, но като младежки работник мога да кажа следното: „Надявам се за по-добро и ползотворно сътрудничество между Куба и България. Работата ни в насока изпращането и приемането на български и кубински младежи между 18 и 30 години, в обмяна на опит в двете страни или участие в тренинги за зелени идеи и тяхното организиране. В разработването на съвместно производство на дъски от пластмаса и въвеждането на повече еко технологии и идеи от тяхна страна към нас. Дори можем да се опитаме да говорим и за сътрудничество в работата ни в насока тренинги за първа помощ в предвид и силно развитата им медицина.

Само ще спомена факта, който много ме изненада и с който мога да поздравя кубинците: Те имат 5 техни разработени ваксини за Ковид 19. Една от тях е специално за деца, друга за астматици и т.н.

- Какви проекти предстоят пред МЦР Взаимопомощ?

- В тези почти 18 години работа в неправителствения сектор успяхме да изградим екип, който работи успешно с много институции и партньори. Смея да твърдя, че нашата организация е разпознаваема в България от другите организации и често търсена за съдействие и помощ от останалите организации.

Предстои ни осъществяване на обучение за младежи работници по програма „Еразъм+”  с наименование „Заеми се - наеми се” в края на април и началото на май 2022 г., както и посрещането на младежи от различни държави по еко фестивала 2022 г. и не на последно място планираме до края на 2023 г. да изградим еко център „Зелена Европа” в с. Средногорово, както и междувременно много успешни инициативи по проект „Зелена Европа”, за който вече споменахме. До края на годината ще изпратим младежи по проекти в Полша, Словакия, Румъния и Испания.

Яница Станчева

За ролята и мястото на жената в българското общество, за ширещата се агресия в училище и в обществото ще си говорим с Деница Джурова. Тя работя като социален работник в СНЦ „Бъдеще за децата“.

Работата ми е свързана с деца с увреждания и дефицити от различен характер и степен.“, споделя Деница.

Тя с усмивка признава, че с удоволствие и страст се отдава на различни каузи, свързани с добротворството и вярва в доброто.

Ето какво сподели тя за читателите н вестник „Долина“:

- Г-жо Джурова, вие сте част от Сдружение „Жените на Казанлък“ каква е Вашата мисия да се включите в сдружението?

- В сдружението „Жените на Казанлък“ се включих, защото е прекрасна платформа за защита правата на жените, както и провежда множество инициативи в насока, близка до моето светоусещане. Неравенството между половете, насилието над жени и деца са все каузи, които дълбоко ме вълнуват.

Основната ми цел да се включа в сдружението е желанието да съм част от търсенето на решения на наболелите проблеми в днешното общество като насилието над жените и неравенството между половете. Щастлива съм, че мога да помагам.

Различните обучения, които сдружението организира дават по-голям шанс на жените да се реализират и да бъдат конкурентни в света на бизнеса на мъжете.

„Жените на Казанлък“ организираме и различни инициативи за децата, младежите на Казанлък и аз чувствам, това също приемам като своя мисия.

Изграждането на Кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие в Община Казанлък, което предстои да бъде осъществено от сдружението ще ме направи безкрайно удовлетворена. Ако можем с общи усилия да помагаме на пострадалите от насилие жени и деца ще ме накара да се чувствам щастлива.

- г-жо Джурова, агресията в училищата между децата взема връх, какъв е пътя тя да бъде овладяна?

- Агресията в училище е много тежка тема, за която трябва да се говори. Според мен именно неправителствените организации са тези, които с различни инициативи могат най-много да повлияят за решаване на проблема с насилието и агресията. Трябва да се работи и с децата, но и със семейството и хората, които ги възпитават.

- Живеем в свят, в който сме свободни, но равни ли са правата между хората, между мъжете и жените?

- За съжаление свободата не е еквивалент на равенството между половете и това също е проблем в обществото. Жените трябва да се сдружават и да търсят и познават правата си, защото само заедно можем да промени ситуацията. Подкрепата на институциите се постига много по-лесно, когато сме обединени.

- Искате ли да призовите за нещо българските жени?

- На българските жени бих искала да кажа, да не се отказват от правата си, да не се примиряват, защото ние градим бъдещето на нашите деца. Да дадем пример! Заедно можем повече!

Яница Станчева

В разговора ни Улутюрк припомни думи  на неговите предци: „Грижи се добре за хората, за да е добре държавата!“ - подзаглавие

По повод провежданата военна операция на Русия в Украйна през изминалия месец Турция заема водещо място като страна, която осигурява воденето на преговори между двете страни. В тази връзка – за мястото и ролята на Турция в мирните преговори потърсихме за коментар Рафет Улутюрк – председател на най-голямото и влиятелното изселническо дружество в Република Турция „Бултюрк“.  Ето и какво сподели той специално за читателите на вестник „Долина“   

Теодора Рабошева e на 31 години. Родена е в град Казанлък. Тя споделя, че е израснала и живее в момента в китното  подбалканско казанлъшко селце – Горно Изворово. Теодора е кметски наместник на селото от две години и половина. Слънчевата й усмивка жителите на селото я определят като „понякога е по-силна от лекарство и ликува сърцата и душите на хората“. Ето какво сподели Теодора Рабошева за нашите читатели:

Страница 1 от 30

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co