Интервюта
Последователността в действията и целите е нещото, което липсва на хората. Именно това правя до момента. Това каза Ваня Григорова - общински съветник от „БСП за България", лидер на „Солидарна България", в предаването „Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.
От 2010 г. тя е председател на сдружение „Солидарна България". Осем години и половина е била икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа", а в СОС продължава да защитава същите политики, припомни тя. „Нито лявото, нито синдикалното могат едно без друго. Ако не го прави лявата партия, кой да защитава", смята Григорова.
БСП се дистанцира от останалите формации вляво и това е причината „Солидарна България" да се обърне към тях. Тя посочи, че Корнелия Нинова в последните месеци не е спряла да отправя критики към групата на общинските съветници от „БСП за България".
„И БСП, и „Левицата" са формации, с които трябва да работим, и аз смятам, че в бъдеще ще работим заедно, защото решението на проблемите на хората трябва да са обща цел за всички ни. Трябва да се разграничим преди да се обединим, понякога трябва да се мине и през това", смята Григорова.
Тя изрази надежда, че до края на годината голямо ляво обединение може и трябва да бъде постигнато.
БНТ, „Денят започва с Георги Любенов"
Всеки път, когато слушам неолибералните клишета и великия глобалистки апломб за спасяване на мигрантите, се сещам за оня виц, в който един оптимист вървял през гробищата и периодично възкликвал: "Боже, колко много плюсове!". Така изглежда мисловната концепция на Европа по отношение на мигрантите. Всякаква критика или повдигане на съмнение относно това трябва ли Европа да приема непрекъснато мигранти е абсолютно табу и повлича обвинения в расизъм, ксенофобия, нецивилизованост и т.н.
Единствената допустима гледна точка в европейската политическа доктрина е изказване на алармено притеснение за съществуването на масова антипатия към миграцията. И съответно назидания към властите в европейските държави как да се борят с "варварските" антиемигрантски настроения на собствените си граждани. Толерантността е признак на цивилизованост. Но върховната мистерия на новите форми на контрол е в това хората да се манипулират през създаване на убеждения, че са част от хуманни каузи и че е благородно да преотстъпват свои налични блага. Затова европейските граждани се борят за унищожаването на Европа с убеждението, че се борят за величието й.
А властта ни насърчава да сме оптимисти и да видим "многото плюсове". Със сигурност светът не би могъл да съществува с нула миграция, но въпросът е всяка национална власт каква миграционна политика счита за приемлива, има ли право наднационален фактор да разпределя мигранти и да вменява задължение на суверенна държава да ги приема и обслужва. Въпрос е също така и от кой момент нататък миграцията се превръща в минно поле, което атакува етнокултурната тъкан на обществото-домакин и създава предпоставки за сблъсък на напрегнати обществени групи, за протести и безпорядък?!
Изследване на Харвард посочва, че колкото по-голям е делът на мигрантите в едно общество, толкова по-ниско е нивото на доверие между мигрантите и коренното население. Тоест увеличаването на мигрантите не води до сближаване и интегриране, а точно обратното - води до нарастване на взаимните подозрения. И както се посочва в изследването, получава се ефект на "преминаване в отбрана".
Най-интересното от това изследване е, че с увеличаване на количеството мигранти, нарастват и нарушенията на правилата в държавата-приемник, и тези нарушения и безпорядъкът започват да се разпространяват като стил и върху коренното население. И тогава едно сбиване между мигранти прераства в порой от палежи и грабежи, в които участници вече не са само мигранти, а младежи от страната-приемник. Подобен резултат се обяснява от психолозите и антрополозите със съкращаване на социалния капитал на нацията.
А социалният капитал представлява способността на нацията да организира живота си в благоденстващ социален модел. Поначало миграцията е преместване на маси от хора от бедните страни към по-богатите в търсене на по-добър социален модел. Но мигрантите пренасят елементи от дисфункционалните социални модели на своите държави в страната-приемник и така създават деструкция на културологичните предимства, заради които именно са мигрирали към по-добрия свят. Всеки, който познава Париж от 80-те и може да го сравни с Париж от 2024 г., придобива представа за този процес.
На вчерашното заседание на българския парламент слушахме пламенна реч на политкоректен прогресист от ПП/ДБ, който защитаваше удоволствието държавата ни да приема колкото се може повече мигранти, защото това е цивилизованост. Бих искала да напомня, че миграционните вълни не могат да бъдат посрещани заради човеколюбие. И не трябва да се допуска единственият фактор, който влияе на увеличаващата се вълна от миграция, да бъде решението на самите мигранти.
От гледна точка на концепции, свързани с националната сигурност, миграцията може да се разглежда като елемент от хибриднте войни. Масовото пропускане на мигранти е възможно да даде преимущества на заинтересовани фактори в целите им за дестабилизация на конкретна държава, регион или континент.
Миграцията не е конвенционална война, но тя е инструмент на войната в широкия смисъл на това понятие. Мигрантските вълни са много древен инструмент за поразяване на противник, конкурент, прицелна територия за унищожаване. Защото масовата миграция има икономически, психологически и подриващ ценностно-културен ефект спрямо държавата-приемник. Свидетели сме как миграцията започва да размива или дори диктува промени в традициите на държавите в Европа.
Колкото по-голяма е диаспората, толкова по-малко мигрантите общуват с коренното население и степента на интерграция намалява. Могат да се изброят много примери за миграцията като оръжие. Включително и най-елементарното, в средата на 80-те години на миналия век ГДР пропуска бежанци от Шри Ланка към Западен Берлин, за да шантажира Западна Германия за безлихвени кредити.
В по-нови дни икономическият възход на Европа с евтините енергийни ресурси на Русия в началото на това хилядолетие нямаше как да бъде спрян и беше въпрос на време икономическото взаимодействие между Европа и постсъветското суровинно и пазарно пространство да се превърне във форма на политическо взаимодействие. Подобна симбиоза не можеше да бъде допусната дори с цената на деформирането на Европа и превръщането й във врящ котел на възможни етно-религиозни сблъсъци.
На този външнополитически фон на вчерашното заседание на парламента се гласува центровете за настаняване на бежанците да се охраняват от полицията, а не от частни фирми, за които депутати намекнаха от трибуната, че гравитират около ПП/ДБ.
Хубаво е да се знае, че аутсорсването на сигурността е една от формите на разграждане на националната държава и унищожаването на правомощията на националната власт. Изключителен парадокс е, когато самата национална власт допуска да бъдат извлечени функции на държавността и предоставени без съпротива на частни играчи. Тоест изземването на функции на националната власт се случва със съдействието на самата власт и произтича от самата нея с цел "да вземем едни пари".
Без дори да осмисля, че става дума за прехвърляне на права от държавата към частни структури, което постепенно превръща държавността в оглозган либерален скелет, безпомощен да управлява каквото и да е било в едно общество на деспотизма на свръхлиберализма. Аутсорсването на сигурността към частни структури прелива контрол и създава лостове за външен натиск върху все по-безпомощната политическа власт. Същото се отнася и за изземването на суверенитет от наднационални структури, които ни въдворяват възгледи за подвижния пол, нареждат квоти за въглеродните емисии, управляват цензурата в медиите и ни разпределят мигранти.
Източник:БНР
Едно интервю на екипа на в-к „Долина” и електронен сайт „Любословие.бг” с г-н Божидар Чипов направено в град Истанбул направено по рано през годината
Водещ: Добър ден на зрителите на „Любословие“. Тук при нас е господин Чипов. Първо Ви моля да се представете на ншите читатели.
Божидар Чипов: Роден съм в Истанбул. Родителите ми са от Егейска Македония от османско време. Тук в Турция имаме черкви, но най-хубавата е „Св. Стефан“. Имаме още няколко черкви. Аз работя тук. Аз имам своя фирма тук. В Турция системата не е като в България. Тук поп не може да влезе в църковното настоятелство. Има 7 души църковно настоятелство. Аз до 2007 г. бях настоятел за 15 г. на българската черква. Ако видите в българската история, тук има гръцка мегалидея и тя казва, че всички православни са елини, аз не съм елин, аз съм българин. Ние 15 г. гръцките попове не ги вземахме в черквата. 15 г. не е малко. Аз казах, стига толкова. Тук църковното настоятелство са гъркомани. Влязохме в контакт с гръцката патриаршия. По турските закони, тя не е вселенска. Моята книга по темата, която писах 15 г. „Какво стана с българските черкви в Турция?”. От гръцката патриаршия искат да асимилират нашите черкви, водеха се две дела. През 2007 г. решението на съда беше, че гръцката патриаршия не е вселенска. Книгата си искам да дам на вас..
Водещ: Връщам ви към екзархията и тази книга, която е събрала истини за там. Казвате, че има над 200 документа посочени, те от българския държавен фонд ли са или от турските архиви?
Божидар Чипов: Аз много години имах един роднина, той беше секретар към екзархията. От него имам един архив, той стана много голям кореспондент с българската патриаршия. Българската държава не разбирам защо все е заедно с гърците, а българският народ няма симпатии към гръцката патриаршия. Нашата екзархия е от 1870, в България от 1908 г., защо му целуват ръка на Вартоломей.
Водещ: Вие казахте, че българската държава е абдикирала от това екзархията, в момента всички на служение служат на гръцки, а хората, които живеят тук, които посещават църквата те искат попове на славянски да се водят литургиите, това ли е заложено като основа на книгата?
Божидар Чипов: Когато влязох в църковното настоятелство всичките служби се водеха на гръцки език. Ние имаме поп Константин Костов, но му направиха номер. От България дойде един поп брат на дядо Дометиан, Ангел Велков тук дойде, но сега нямаме нито един поп, който да води на български. Какво ще правим? На гръцката патриаршия има един поп – Минчев, той дойде, служи и се върна. Когато някой почине ,той идва,прави службата и се връща. Ние не можем да кажем нашия поп, той служи на гръцката патриаршия. Имаше поп от Одрин, един и половина месец много млад почина. Сега и в Одрин няма.
Водещ: Аз доколкото знам за този случай, той почина съвсем скоро. Доколкото знам се е очаквало ако БПЦ реши синът му да го замести тук, за да може да продължи делото на баща си, който се грижеше и за българското гробище в Одрин. Виждате ли във всичко това международна политика и сблъсък на политики затова да се стига дотук? Защото разбирам по думите ви, че българската държава и българската патриаршия е абдикирала от влиянието си от това, което трябва да е тук, това е българска екзархия? Аз съм посещавала няколко пъти, това място е заредено с енергия.
Божидар Чипов: България преди да влезе в ЕС имаше много голяма подкрепа от Гърция, сега за подкрепата България плаща назад.
Водещ: И в този ред на мисли, тази книга, която сте издали за екзархията, предвиждате ли тази книга да бъде издадена на български език, за да може да даде знания за вашия поглед, вашето виждане по въпроса за българските читатели?
Божидар Чипов: Много неща се смениха от 2007 г. насам. Нямам толкова голяма енергия. Идваха за този период много журналисти от България да правим интервю. Ние имаме един диалект старобългарски и малко македонски. Един човек един път дойде и ме попита откъде сте? И аз казвам защо? Ами много старовремски български говорите. Нашият диалект е от дядовците и бабите ни. И гърците, и арменците имаха училища, ние нямахме. Ние не можахме да научим българския език добре. Аз не мога да чета и пиша на кирилица. Азбуката на кирилица не знам.
Водещ: Предвиждате ли да продължите?
Божидар Чипов: В Анкара има един турски институт – 21 век, аз редовно пиша тежки неща за гръцката патриаршия. Има много написани неща. От много време нашата църква нищо не пише. Аз докато съм жив, ще работя за справедливост!
Водещ: А има ли сътрудничество между българските църкви в Одрин, Истанбул и др.?
Божидар Чипов: Има две настоятелства, едното е в Одрин, едното в Истанбул. Тук има „Св. Стефан“, „Св. Иван Рилски“ има, „Св. Димитър“, тук има три. В Одрин е черквата „Св. Георги“, тя е много стара. „Св. Константин и Елена“ е в ремонт, гърците правят все там служби. Гърците не искат да се ремонтира „Св. Стефан“. От патриаршията до черквата е 1 км, те не искат ремонт. 17 или 18 млн. турски лири струва ремонтът на „Св. Стефан“, от България дойде 1 млн.
Водещ: Българският народ за което е благодарен и не възрази за обратното, защото в София беше ремонтирана джамията, когато българската държава даде пари и Турция даде малко пари. Господ има различни имена, но една е силата и това трябва ли да разделя хората или вярата е една?
Божидар Чипов: Вярата е една, има един Бог.
Водещ: Как смятате, че ще продължи и България ще възвърне ли позициите си в църквата?
Божидар Чипов: Сега, най-големият проблем е българската общност малко, която е малка, хората не се женят. Българската общност всичките станаха роднини сега. В годината 2-3 сватби само има. А 17 души за година умират. Колонията не е млада, има много възрастни хора. След 10 г. може би ще останат 50 души.
Водещ: А подкрепа от България към вашата кауза защита на българските църкви екзархия тук срещате ли от обикновен и хора, ваши познати, извън държавните институции?
Божидар Чипов: Ние имаме много голяма подкрепа от турската държава, а от българите нищо.
Водещ: А какво можем да направим? Ние сме тук няколко медии как можем да предизвикаме интереса на българите, за да защитят нещо, което е свое?
Божидар Чипов: През 2002 г. имаше голям конфликт, поп Константин Костов гръцката патриаршия му каза, че не може да стане поп. Тогава дойдоха синдикатите, журналисти, избълваха толкова новини. И почти нищо не се промени. Българите спряха да вярват, че нещо могат да променят в България.
Водещ: Истината като че ли днес не е на почит. Не само в България, но и може би в света. Според вас ще дойде ли времето, в което истината ще победи? какво искате сега, имате тази възможност през нас и през камерите на Любословие да се обърнете към българската държава, патриаршия, към българския народ?
Божидар Чипов: От българския народ проблем няма. Най-големият проблем на България е, че няма интерес към вярата, хората не ходят на черква, нямат голям интерес. Държавата Гърция знаем я, с Турция, България е приятел, ама с Гърция са братя. Много интересна политика. В България хората нямат голям интерес.
Водещ: Искате да ми кажете, че българските туристи, които идват в Истанбул имат повече интерес към пъстрия свят и магазините, отколкото към екзархията?
Божидар Чипов: Да. От нашата черква тука, ходят повече в гръцката патриаршия. Симеон премиерът, когато дойде тук, в Желязната черква остана само 7 минути, аз си видях часовника, 7 минути, от там отиде в гръцката патриаршия, където остана няколко часа. Само 7 минути ако е интересът, там думите свършват.
Водещ: Съжалявам, че толкова тъжен трябва да ни е финалът, от това, което разбирам, че България е абдикирала от вярата си, нека да бъдем поне оптимисти, че предстоят по-истински времена с по-достойни каузи. И дано успеем да провокираме с интервюто с вас и повдигане на част от истината за екзархията тук в Истанбул. Благодаря ви много за отделеното време.
Божидар Чипов: Благодаря и аз!
Днес ви срещаме с кмета на казанлъшкото село Кънчево Стойно Стойнов. Решихме да го потърсим във връзка с казусите, които тръгнаха в началото на годината с изграждането на фотоволтаична централа в землището на селото. Местните жители на селото въстанаха върху взето решение на ОбС – Казанлък, който даде разрешение за изграждането на фотоволтаичен парк. Жителите на казанлъшкото село организираха два протеста – единия в центъра на Кънчево, а другия пред сградата на Община Казанлък. Също така местните стигнаха и до Парламента, за да защитят земите си, както са ги защитавали дедите им.
В България няма български дух в момента, имаме Макдоналдски дух, категоричен е заместник председателя на 44-то НС и общински съветник в настоящия Местен парламент на Стара Загора Емил Христов
капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Пеев да бъде създаден кът в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък посветен на полковник Христо Гюлмезов - славния командир на легендарния 23 Шипченски полк
Доцентът по национална сигурност е категоричен, че всички поправки, които са правени в Конституцията след 1991 г. са отражение на моментната политическа конюнктура
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев е единствния български учен взел участие във II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози, който се проведе в Москва
- Здравейте, професор Пеев, бихте ли се представили за читателите на „Долина“?
- Здравейте, уважаема госпожо Станчева, Първо искам да Ви благодаря за това интервю за читателите на вестник „Долина”, който е символ на Справедливостта в хилядолетния град Казанлък - пазител на розовото масло и свещените български земи.
Роден съм на 13 юни 1948 година в китното и борческо родопско село Жребичко, община Брацигово. Основното си образование завърших в родното си село, което се гордееше с уникално за времето си училище „Антон Иванов”, в което даровити и сърцати преподаватели даваха всичко от себе си, за да ни мотивират към познанието и науката. Учил съм се в такива кабинети-лаборатории, които и днес липсват в повечето български училища.
Средното си образование завърших в механотехникума в Пазарджик, който имаше славата на едно от най-добрите в България технически училища. През 1972 година завърших ВВМУ „Н. Й. Вапаров” във Варна, корабната ми служба премина в 10 бригада торпедни и ракетни катери в Созопол и 8 дивизион подводници във Варна. Моята флотска служба беше наситена многоплавания и интензивна научно-експериментална дейност.
Във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” имах шанса да преподавам психология и педагогика, да реализирам научните ми изследвания във военния и търговския флот, и да правя нови изследвания.
Любовта ми към хуманитаристиката нося в сърцето си от родителите ми Славка и Петър Кузеви, които ми дадоха първите уроци по човечност, които съм предал на моите деца и внуци, и възпитаници – курсанти и студенти.
Завършил съм Военна академия „Г. С. Раковски” в София. Придобих солидна професионална квалификация във Военния университет в Москва и Визбаденската академия по психотерапия в Германия, където бях избран за доцент.
Образованието, следдипломната квалификаця и плавателния стаж, които придибох, ми позволиха да създам повече от 300 публикации на английски, български и руски езици в авторитетни научни издания, популярни средства за масова информация, радио и телевизия, особено на международни научни форуми.
За моите научни трудове и многогодишна педагогическа и психологическа дейност, съм удостояван с много награди в България и задгранични институции и правителства.
Половината от научните ми трудове са посветени на морето, моряците и техните семейства, на морската психология, морското образование и възпитание, на човешкия фактор в корабоплаването, безопасността и сигурността във водния транспорт, лидерството и екипната работа на море, морската политика и морската идея, потребността от национална морска доктрина и морска стратегия, психологическите закони и принципи и тяхното проявление в морската дейност, др.
Повече от 30 мои публикувани научни и учебно-методически работи се явяват монографии, учебници, психологически практикуми и тренинги, методики, лекционни курсове, статии, научни доклади и др. Трудовете се издават в България и чужбина на български, английски и руски езици.
Бил съм научен ръководител на 10 докторанти и 20 дипломанти в областта на психологията и психотерапията. Член съм на редакционни колегии на наумни списания у нас и в чужбина.
- Професор Пеев, Вие взехте участие във II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози, който се проведе в Москва на 3-6 ноември 2023 г., разкажете ни моля за форума и изводите които могат да бъдат направени?
- Имах шанса, привилегията и отговорността да участвам с мой доклад онлайн чрез конференцията ZOOM в работата на II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози в Москва на 3-6 ноември 2023 г. – най-важното и мащабно научно събитие в света за цялата 2023 година. Главен организатор на конгреса е Общоруската професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ). Принадлежността към ОППЛ е висок стандарт за качество на професионарното майсторство и квалификацията вна специалистите.
Конгресът обедини на своите работни площадки само в режим офлайн повече от 1300 рускоезични психолози и психотерапевти от всики кътчета на земята. Това наистина е уникално по своите мащаби събитие, което не можем да видим нито в Европа, нито в САЩ. Бяха изнесени над 700 доклада. В рамките на конгреса бяха представени повече от 160 майсторски класа, десетки секции по психологически трансформациони игри, пленарни сесии, научни тематически конференции, симпозиуми, кръгли маси и дисусионни клубове, пряка транслация и възможност за включване онлайн, тържествена вечер „Психотерапевтически бал” и социална програма по забележителностите на Москва за участниците, надвхвърляща и най-приказните представи.
На въпроса Ви „Какви изводи могат да се направят?”, ще отговоря с Ваше интервю пред Вени Попова от 28 септември 2023 г., в което Вие казвате: Казанлък е магия и любов, вплетена в нишката на миналото на траките, ярка звезда в настоящето и бунтовен пламък на бъдещето
II-ият Световен конгрес на рускоезичните психолози и психотерапевти е ярка пътеводна звезда на човечеството за десетилетия напред. Конгресът предложи алтернативни и иновативни пътища на развитие на човешката цивилизация. Да се постави обикновеният Човек в центъра на света, да се развиват неговите достойнства и да се използват за благотото на човешкия род. Това на мене много ми харесва!
В работата на конгреса бяха засегнати много важни теми като: психотерапия на кризисните състояния, профилакика на болестите и поддържане на психичното здраве, психохигиена на подрастващото поколение, ролята на социалната психотерапия за формиране на здравословно дълголетие.
Главен извод: Настъпва времето на великите прозрения и великите откровения – скъпоценно време за мислителите!
Уверен съм, че конгресът внесе значителен дял в мирния позитивен път на човешката цивилизация и ще открои широки перспективи за развитието на метода на Позитивната Динамическа Псхотерапия, свързани с развитието на научната мисъл като планетарно явление!
Читателите на вестник „Долина” могат да се запознаят с всички материали на конгреса на специален за целта сайт с Антологията на руската психотерапия и психология:
https://elibrary.ru/item.asp?edn=lmrshk&ysclid=lpfk0o9qk0931056202
https://oppl.ru/up/files/vypuski-antologii/antologiya-v12-2023.pdf
https://oppl.ru/up/files/vypuski-antologii/antologiya-v11-2023.pdf?ysclid=lpfjtgottr84973852
https://oppl.ru/cat/antologiya-rossiyskoy-psihoterapii.html?ysclid=lpfjxpp345307898022
Сетевое научно-практическое издание, стр. 458.
АНТОЛОГИЯ РОССИЙСКОЙ ПСИХОТЕРАПИИ И ПСИХОЛОГИИ
Фундаментальное издание материалов научно-практических конгрессов
Общероссийской профессиональной психотерапевтической лиги и Национальной саморегулируемой организации
«Союз психотерапевтов и психологов»
Пояснение: За читателите на вестник „Долина”, които по някаква причина не могат да отворят цитираните линкове, прилагам пълния обем на Антологията (общо 458 страници), която ще бъде налична в редакцията на вестника и може да се ползва неограничено. Информацията за моя доклад е на стр. 341.
- Вие сте морски офицер и български учен и единствен от България бяхте удостоен на форума с две престижни научни отличия – за какво бяхте отличен и какво значение имат за Вас и България отличията?
- Със своето съдържание и иновативност моят доклад впечатли всички участници в научния форум, които изразиха подкрепата си с изказвания и бурни аплодисментите и дадоха отлична оценка, за което съм им много благодарен и признателен.
За впечатляващото ми участие във II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози в Москва 3-6 ноември 2023 г. бях удостоен с две престижни научни отличия:
Професор Виктор Викторович Макаров, президент на II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози ми изпрати своята лична благодарност за активното ми участие в мероприятията на конгреса.
Специлно искам да благодаря на уважаемия професор Виктор Макаров, президент на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ), главен организатор на конгреса, за високата оценка на моя труд за благото на професионалното съобщество!
По време на конгреса бях удостоен и с още една престижна научна награда – Орденски знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”. Наградата връчи Вицепрезидента на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ) и председател на комитета по Етика и защита на правата на ОППЛ професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, д.м., автор на метода „Позитивна Динамическа Психотерапия”, ректор на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на взаимоотношенията”, президент на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”.
Благодаря Ви, уважаеми професор Владимир Юрьевич Слабинский – ние заедно правим психотерапията по-добре!
Професор Александър Фьодорович Лазурски (31.03.1874 – 27.02.1917), доктор на медицинските науки, създател на науката за характерите (характерология), един от основоположниците на руската психология и психотерапия, психологическата теория за личността, анатомия и физиология на мозъка, др.
Орденският знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски” в три степени, е учреден от Петербургската школа по психотерапия и психология на отношенията през 2013 година и с нея се награждават учени, които са се отличили със забележителен личен принос в развитието на метода на Позитивната динамическа психотерапия и/или психологията на отношенията. Награждаването става на специална тържествена церемония веднъж на 5 години за постигнатите резултати през този период и това не е случайно.
Тези две отличия имат огромно значение за мене и за България, защото с тях се изразява международната признателност и оценка за приноса ни в областта на психологията и психотерапията. Тяхната роля е двуяка: от една страна е знак на уажение и признание, а от друга страна това е мощен мотивиращ стимул за продължаване на изследванията в тази посока.
- Във форума Вие участвате с доклад по темата „Опит в приложението на психологическите тренинги за подготовката на висши командни кадри за водния транспорт“. Какво място заема психологията в обучението на нашите висши военни кадри?
- В доклада е представен опита ми в реализирането на авторски програми по психологически тренинги, разработени на основата на позитивния подход в психологията, при подготовката на висши командни кадри за водния транспорт, Военноморските сили и Българската армия. Популяризиран е метода на латералното мислене на Едуард де Боно „Шест мисловни шапки”, който професор Илия Пеев иновативно въведе в България и го адаптира в провеждането на психологическите тренинги.
Уверен в своите способности и знаейки огромната сила на Позитивната психотерапия и Метода на латералното мислене на Едуард де Боно, реших да демонстрирам високите резутати от психологическите тренинги пред висшия команден състав на армията, като на 12 юни 2002 г. в НВУ „Васил Левски” проведох открит 4-часов психологически тренинг с курсанти-първокурсници, които до тази среща не се познават един-друг, а подборът на участниците е на случаен принцип. Този уникален експеримент е част от моето изследване в дисертацията за придобиване на научната степен „Доктор на науките” „Взможности за приложение на психотерапетични методи в подготовката на съвременната армия - проблеми и перспективи”.
Това е моят значителен личен психологически и психотерапевтически принос и мое ноу-хау (know how), с които се гордея!
На 5 ноември 2023 г. докладът беше представен пред II-я Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози в Москва, 3-6 ноември 2023 г, по време на Симпозиума „Позитивна Динамическа Психотерапия: 20 години на развитие на метода”.
Чувствам се горд, че с моята работа в продължение на повече от 30 години като преподавател по психология в Морско училище успях да докажа потребността от приложението на психологията в обучението на висши командни кадри за армията и флота. Сега виждам с удовлетворение как иновативните идеи, които съм развивал и прилагал, се стимулират от Международната морска организация в Лондон за обучение на корабните екипажи и висшия команден състав във водния транспорт. Това е така, защото дори при безекипажното обслужване на корабите на бъдещето, ролята на човешкия фактор в корабоплаването ще се увеличава.
- Професор Пеев, кой е най-важният урок, който Вие искате да предадете на днешните висши военни кадри, за да бъдем онази силна и подготвена армия със силно развит флот?
- Ще си послужа с една мисъл на чешкия историк Константин Йозеф Иречек (24 юли 1854 г. - 10 януари 1918 г.), автор на първия академичен труд по история на България, български министър на народното просвещение през 1881 – 1882 г.
- За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
Днешните висши военни кадри, ако наистина милеят да градят силна и подготвена армия със силно развит флот, на първо място трябва да обърнат внимание върху нравствеността и честността във взаимоотношенията, да създават простор за развитие на личностните качества и творческите способности на офицерския корпус.
С горчивина и болка ще споделя, че съм изпитал върху гърба си онова, за което пише Константин Иречек: при подготовката и защитата на втория ми дисертационен труд, колеги от близкото ми обкръжение, у които завистта и злобата значително надвишават техните научни и педагогически възможности, под чадъра на старшето началство, с огромно наслаждение и без офицерска чест и достойнство, се опитваха да развалят работата.
Слава Богу, стана точно обратното - получи се една блестяща защита пред Специализирания научен съвет по военните науки от 25 души, дисерацията се публикува от Министерството на отбраната като самостоятелна монография и до ден днешен, повече от четвърт век, съм първият и единствен в България до сега доктор на психологическите науки в областта на морското образование, военно-морските сили и търговското корабоплаване.
На днешните висши военни кадри с чувство на национална гордост искам да кажа да изучават, да съхраняват и да развиват оня военно-педагогически и военно-психологически скок, който направиха генерал-майор Константин Кирков, полковник Христо Гюлмезов, полковник Борис Дрангов и полковник Петър Дървингов в световната военна наука и практика: Двамата разработиха тематика за пръв път в Европа - формирането на воински добродетели на нравствено равнище, защото най-силно завладяват човека нравствените чувства и разбирания. Без доверие, любов и привързаност, у военнослужещите се поражда недоверие, омраза и отвращение към военната служба, военният живот загубва всякаква привлекателност за тях и те почват да гледат на него като на истинско мъчилище.
- Капитан I ранг Пеев, според Вас от какво се нуждае Българската армия като цяло?
- Всеизвестно е, че армията е такава, каквато я направят политиците и държавниците, а грешките в тази сфера се заплащат най-скъпо и имат най-тежки последици за държавата.
Това е изключително сложен въпрос от националната сигурност, който чака своето пълноценно решение във времето напред. Според мене на първо място е нужна адекватна държавна военна политика и адекватно отношение към Българската армия в съответствие с националните интереси на държавата.
