Интервюта

Ако Америка иска да воюва с Русия, да го прави в Аляска, но не и тук!

Ние се борим за 200 хиляди избиратели, за да защитим политически русофилството

Господин Малинов, на 23-ти декември посетихте Плевен. Защо бяхте в нашия град ?

Бях поканен от координатора на партия „Възраждане на Отечеството” Пламен Александров, за откриване на областна структура на партията в Плевен с цел подготовка за предстоящите избори и  мобилизиране на членовете ни  за защита в обществото на нашите ценности и интереси.

Значи се гласите да участвате в предстоящите избори.

Да.

Защо искате да влезете във властта г-н Малинов ?

Дали това ще стане, е въпрос на избор от страна на народа. Важно е дали ще успеем да стигнем до хората с нашите виждания и разбирания. Виждате, че последните социологическите проучвания показват 50 % недоверие в политическите партии. Ето защо задачата ни е изключително сложна, тъй като трябва да убедим хората, че  сме лица с морал, с ясни биографии и ясни цели. Смятам, че  никак няма да е лесно и това е едно голямо предизвикателство, което ни предстои.

Как ще накарате хората да ви повярват, че влизате във властта, за да защитите техните интереси, а не лични и чисто партийни ?

Ние влизаме във властта, за да защитим възгледите на определена група хора. Това е целта на партиите, а не да защитават възгледи на всички. Защото не може да защитиш всички ценности и възгледи.  Не може да защитиш ценностите и на фашиста и на антифашиста едновременно.Казвам това, защото за мен русофобите са съвременните фашисти.

След миналогодишните арести разбрахме , че нашите ценности могат да бъдат преследвани, а пропагандирането им – забранено.А ние сме хора, които се борят за приятелски отношения между България и Русия, както и за традиционни ценности, за многополюсен  свят и силна държава. Смятам, че тези наши ценности са в интерес на целия български народ.

Политиката е сблъсък на идеи, така че ние с нашите идеи смятаме, че защитавайки интересите на  определена част от обществото, ще сме  полезни за България. Например наш приоритет  е евроконтинентализма, а не на евроатлантизма.  При това  без да отричаме възможността за диалог и  сътрудничеството между Изтока и Запада, но не в тази мракобесническа обстановка, която ни се предлага.

Как ще защитавате тези интереси, като отново ще има разделение на русофили и русофоби ?

Вижте, цялата  история на човечеството, е разделяне на различни социално икономически групи, народи и нации. Ние смятаме да работим за повече българщина и славяно – българщина. 30-годишният преход в държавата показа къде в класациите е България през 89-та година например, и къде е сега по време на неолиберализма.Навсякъде сме на последните места.

Ние смятаме, че това може да се промени чрез радикална промяна, а не чрез рестарт, както говорят повечето български политици в последните две години.Защото може да си рестартираш телевизора или телефона. А държавата се нуждае от промяна. Но кардинална промяна става с кардинална промяна на геостратегическия курс на държавата.

Той означава ли  излизане от НАТО и ЕС ? Как ще я направите тази кардинална промяна и на каква цена ?

Според нас, това включва излизане от военните структури на НАТО. Това е моделът, който през 1966-та година предложи Франция, но тогава президент на  Франция беше генерал Де Гол. 

В същото време не сме против диалога с атлантиците, напротив. Политически можем да си говорим за всичко. Можем да си говорим за покупка на самолети, на розово масло или за нещо друго.

Но който има амбиции да воюва с Русия, както преди месец и половина каза военният министър на Америка, че трябва войските от Германия да ги придвижи по-бързо до Русия – в България и Румъния, естествено, че излязохме с категорична позиция  Ние сме категорично против това. Ако Америка иска да воюва с Русия, имат си граница в Аляска, на Беринговия пролив, и да воюват колкото си искат- Но не и тук ! И ние се борим за 200 хиляди избиратели, за да защитим политически тази позиция и русофилството като цяло!

Да, ние сме за излизане от военните структури на НАТО, но чрез референдум. Нямаме намерение да ходим по улиците и да замеряме българските държавниинституции с камъни и с кисело мляко.

Що се отнася до  Европа ние сме политически проект, който не отрича Европейския съюз.  Но смятаме че Европа на нациите е бъдещето за Европа, а не Европа подчинена на полюса „Европа – Америка“.

В многополюсния свят, който се задава, тъй като има полюс Китай, полюс Русия, полюс Америка, Европа трябва да има своето достойно място като един от полюсите. За да може да противостои на тези предизвикателства, основното от което е нарастващото до 3 -4 млрд. население на Африка, според прогнозите на ООН. Ако 10 или 15 % от тях тръгнат гладни и жадни към Европа, ние няма да можем да се справим по начина, по който сме я подкарали.

А говорите ли си за това със Соломон Паси и Атлантическия клуб ?

Ние с Атлантическия клуб си говорим от много години, защитавайки всеки своите тези и различни азимути на развитието на българското  общество.

Как си говорите, чрез медиите или лично ?

 По всички канали и по няколко пъти, ако ви интересува  конкретно личността Соломон Паси. Това обаче не е необходимо.Защото една партия, или обществена организация, излиза със своите тези пред обществото. Не е нужно да използва формата на прекия диалог. Ние в телевизионни студиа сме си говорили с тези хора и азне ги наричам врагове. Ние може да сме политически опоненти и да виждаме различно пътя за развитие на българското общество и България, но аз съм дълбоко убеден, че ние, русофилите, и атлантиците желаем добруването на България. Разбира се, всеки го разбира по своя начин.

 Затова ли нарекохте партията си  „Възраждане на Отечеството” ?

Партията е кръстена  така още през 2008 година от нейния създател и бивш министър на отбраната, генерал Йордан Мутафчиев /1940 – 2015, б.а./. Това е партия създадена и стъпила върху военно патриотичните структури в България, а смятам, че офицерите са хора на честта. Затова от направените ми няколко предложения да оглавя съществуващи партии, приех именно това предложение, защото смятам, че в партията има достоен екип от достойни мъже, с които се познаваме отдавна и работим добре.

Има обаче още една партия в България, с име сходно на вашето. Партия „Възраждане”.

Тази партия е възникнала 10 години след нас. Така че, аз няма как да коментирам защо и по какъв начин съдът е допуснал това дублиране.

 Да, това беше странно и за нас, затова искахме да ви попитаме  дали не разчитате на това съвпадение в имената, за да привлечете членска маса ?

 По-скоро този въпрос трябва да зададете на другата партия, възникнала 10 години след нас. Аз  с такива политически шмекерлъци нямам намерение да се занимавам. Нашата позиция е ясна, категорична и открита.

 Добре. А как набирате членската си маса ?

Като всички други партии. Чрез изграждане на структури, чрез национални координатори,чрез срещи и беседи с хората.

Къде имате такива структури ?

Миналата седмица открихме в Бургас и бургаска област такива структури и подразделения. Също в Карнобат, Айтос, Созопол. Вчера ми докладваха, че и в Царево се открива. Някои структури на други партии и ръководители се обръщат към нас за преминаване в нашата партия. Например от „Нова сила”, земеделци, русофилските организации  и други.Влизат хора от цялото политическо пространство – от крайно ляво до крайно дясно, което ме радва. Членството само по себе си обаче не е най-важното. Вече казах, че на нас са ни необходими от порядъка на 200 хил. избиратели. Ние се обръщаме към хората с надежда и молба да повярват в нашите тези и разбирания за добруването на България. Така ще превърнем русофилството в един незаобиколим фактор, тъй като сме притеснени от световните тенденции на противопоставяне между Изтока и Запада, вместо сътрудничество.

 Г-н Малинов знаете, че българите в голямата си част са почитатели на руската култура, но и голяма част знаят, че Русия винаги е преследвала имперските си цели.

 Думичката „винаги” не бих я използвал. Но не виждам нищо ненормално в това, всяка държава да преследва своите цели. Важното е ние да не забравяме нашите български цели. И да ги поставяме над всички останали. Затова нашата партия се казва „Възраждане на Отечеството” Името говори само за себе си.

А що се отнася до проекта„Белене” и изграждането на „Турски поток”, трябва да кажем, че Русия не настоява, а  предлага.  Решението обаче е на българските власти.

Друг е въпроса по какъв начин България ги осъществява. Това, че България е избрала да строи „Балкански поток” по трасето на „Южен поток” и цената на строежа е 3 млрд. лв.. вместо 1 млрд.,това не е избор на Русия.  Така че, тук става дума за българските власти и наши български решения.

Ясно и категорично трябва да се заяви, че всичко,  което е в интерес на България,  трябва да се отстоява и защитава. Затова говорим, че е нужна кардинална промяна. Не само  по отношение на Изтока, но и по отношение на Запада. Защото знаете ли, че нямадруги американски бази на планетата, освен в България, които  да не си плащат? Знаете ли защо цената на тока от американските централи  е 2 пъти по скъпа от тази на българските АЕЦ ?

Смятам, че трите предложения: нефтопровода Бургас  -Александропулос, „Южен поток” и „Белене”, при правилно отработване и защита на българските интереси,  са проекти, от които  България печели.  Но това е решение на българските управници.

Ако влезете в парламента, с коя политическа сила бихте си партнирали ?

С всяка политическа сила, която приеме, че евроконтинентализмът е по-важен от евроатлантизма. Която приеме, че развитието между Изтока и Запада трябва да е в тона на сътрудничеството, и която на първо място поставя българския интерес и интереса на българския гражданин. Която подкрепя връщането на историческата справедливост в българските учебници, на творения като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”.

 А на руския език в училище ?

Това е една много добра инициатива, която предстои да обсъждаме. В Плевен например казаха, че  имат по линия на „Русофили” кабинети в детските градини, а в Руското училище /сегашната Езикова гимназия, б.а./трябва да започне изучаване на руски език от 6 клас.

 Надявам се, че няма да настоявате руският език да стане задължителен.

 Не виждам смисъл да стане задължителен.

 Водим този разговор в навечерието на новогодишните празници. Затова, какво бихте пожелал на плевенчани по този повод ?

Здраве, смирение и благоденствие!

https://pogled.info/svetoven/pes/nikolai-malinov-pp-vazrazhdane-na-otechestvoto-nie-sme-za-izlizane-ot-voennite-strukturi-na-nato-no-chrez-referendum.124324

Емил Христов е зам.-председател на 44-то Народно събрание. За народен представител е избран от листата на ГЕРБ от 27-ми старозагорски избирателен район.
Роден е в плевенското село Крушовица, израства и учи в Плевен. Родителите му са учители по български език и по история. Завършва противовъздушна отбрана във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен и Военната академия в София. Хармонията му с реда и дисциплината са тренирани от спорта в юношеските му години, когато се занимава активно с лека атлетика. В спринта на 60 метра и на 110 метра с препятствия има медали от национални младежки състезания. Професионалната му биография изцяло е свързана с Българската армия.  Служил е в 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада в Стара Загора и в 61-ва Механизирана стрямска бригада в Карлово, където е отговарял за покриване на изискванията на стандартите на НАТО. Бил е начело на един от първите български контингенти в Босна. През периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към командването на многонационалните сили в Ирак.
През 2010 г. е избран за общински председател на ГЕРБ в Стара Загора, а през 2011 г. – за общински съветник и за председател на Общинския съвет на Стара Загора, който ръководи до влизането си в 44-ото Народно събрание. Бил е начело на Постоянната комисия по регионално развитие и местно самоуправление към Националното сдружение на общините в Република България и два мандата заместник председател на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общинските съветници в България.
През ноемри 2017 г. е избран за зам.-председател на парламента.
Владее руски и английски език.
Извън политиката обича хубавите книги, планината и туризма, за които през последните години намира все по-малко време.
Семеен е, има син и дъщеря, и се радва на внучка.

След като в българската политика се забелязва раздвижване - родиха се нови политически формации, а и с оглед на предстоящите Парламентарни избори решихме да потърсим за коментар председател на най-голямата Изселническа организация „Буктюрк“ в Истанбул -  Рафет Улутюрк.

Мая Манолова посети Казанлък и се срещне с граждани. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“:

Само преди няколко дни Казанлъшкия клуб по спортни танци „Роза” при ОДК „Св. Иван Рилски” навърши 30-сет години. За историята на клуба и за магията на танца ще си говорим с председателя и треньор на КСТ „Роза” Петър Радев. Ето каво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

Само преди дни Клуба по спортни танци „Роза” навърши 30 –години. Разкажете ни на кратко историята на тази приказка изтъкана с танц?

- Клубът е създаден през 1990 година от мен Петър и моята съпруга Ваня. И двамата сме завършили Институт за културно-просветни кадри с профил „Хореография”. Възпитаници сме на прославения за времето си хореограф Федя Лобанов.

И така преди 30-години с вълнение и ентусиазъм сложихме началото на школата за танци.  

- Ще споделите ли с нашите читатели най-яркия спомен от тези 30 години на клуба?

- През тези трийсет години имаме много щастливи моменти, много сбъднати мечти, изградени приятелства, като всички те са свързани с работа и успехите на младите танцьори.

Успяхме да постигнем високи успехи в състезателната дейност и това са големи поводи за радост, щастие и гордост.

- През тези години колко деца са минали през школата?

- Стотици деца са минали през клуба. И успяхме да им предадем, а те да отнесат със себе си любовта към танца и естетиката. Да възпитаме у тях трудолюбие и постоянството, които винаги водят до успех.

- Каква е рецептата за толкова медали и отличия?

- Рецептата за толкова отличия е много труд, постоянство и отдаденост към спорта.

- Танцът магия ли е според Вас?

- Танцът е най-голямата и най-красива магия, до която човек може да се докосне!

- Магията на танцът или магията на любовта доминира?

- Танцът и любовта са като една двойка танцуващи, които не могат да бъдат разделени. Те са свързани и се допълват.

- Какво си пожелавате?

- Пожелаваме си здраве, дълъг живот и още успехи на клуба.

Клиниката по анестезия и интензивно лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора разполага с необходимите лични защитни средства, медикаменти и апаратура за лечение на пациенти, заразени с коронавирус. Това съобщи началникът ѝ доц. д-р Георги Арабаджиев.

В Шейново предстои да бъде издигнат паметник на загиналите във войните. За идеята за изграждането и кога ще бъде реализиран проекта ще си говорим с председателя на Инициативен комитет за изграждане на паметник на загиналите в Шейново - Яни Ташев.  На паметника ще бъдат изписани имената на загиналите шейновци в Балканската, Първата световна и Втората световна война.

Ето какво сподели Яни Ташев пред вестник „Долина”:

- г-н Ташев, как се зароди идеята за издигане на паметник на загиналите във войните в Шейново?

- Идеята е на баба ми Янка Ташева, която е заслужил учител по български език и литература на няколко поколения казанлъчани и след пенсионирането си се отдава на писането. В нейната книга “България – Обич и Болка” описва пътуване с Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” - гр. Казанлък. Те отиват на екскурзия в Гърция – до родното село на Капитан Петко Войвода - Есими, някогашното Доган Хисар, Беломорска Тракия.

Там в двора на един хотел, под българският трибагреник се намира и бюст-паметник на капитан Петко Войвода. След като се прибират в Казанлък, тя се заинтересува кой е авторът на скулптурата и с изненада разбира, че това е Велин Дечков – скулптор и преподавател в Художествената гимназия “Акад. Дечко Узунов” в Града на розите.

Сулпторът долавя духът на храбрия водач, като влага в творбата си цялото си сърце, цялата си вътртешна енергия и сила на Духа. Впечатлена от факта, че авторът е казанлъчанин, тя решава да се срещне с него. У нея се поражда идеята за издигането на паметник в родното й село – Шейново. Двамата й чичовци са загинали във войните - редник Мирчо Кънев Карабаджаков е загинал на връх Сива Кобила, а ефрейтор Лалю Кънев Карабаджаков при Кенали.

Баба ми се среща със скуптура Велин Дечков и споделя идеята си за издигане на паметник на загиналите във войните в Шейново. Скулпторът приема топло идеята и се ангажира с изработването на макет на паметника.

- Как ще изглежда паметника?

- Историята обаче не спира до тук… Било е предвидено паметникът да бъде изграден от мрамор и гранит, с голяма фигура на жена (майка), която тъгува за незавърналия се войник.

Проектът остава като идея над 10 години, като макетът е бил в кметството през цялото това време. В селото се говори, че навремето от Министерството на Войната са били отпуснали средства, за да се построи паметник на загиналите, на мястото на пресъхналата чешма в центъра на селото. Парите обаче незнайно как изчезват и проектът не е бил изпълнен.

Тези слухове бяха потвърдени от г-жа Кристина Алексова - старши експерт “Военни паметници и военно-патриотично възпитание” към Министерство на отбраната, която ми изпрати документите от 1940 г.
За съжаление през годините не са се намерили хора, които да увековечат имената на героите, дали живота си в името на България.

Така през 2017 г., 87 годишната ми баба все още не оставя идеята да се построи паметника. Реших да й помогна и заедно да продължим и довършим това благородно дело.    Свързах се с Велин Дечков, като се уговорихме да бъде  направен нов макет на паметника. Необходимата сума за изграждането на предходния паметник е била близо 50 000 лв. Той направи нов макет с по-малки размери и различни материали, който ще струва около 23 000 лв.

- На паметника е предвидено да бъдат изписани имената на всички загинали във войните от този край, успяхте ли да съберете имената?

- През януари 2018 г. - точно 11 години след създаването на Инициативен комитет за първия проект на паметника, на среща в читалището на село Шейново, бях избран за председател на Инициативен комитет. Веднага след това се заех с търсенето на имената на загиналите герои. Първо отидох на място в селото – в църква „Свето Благовещение“, където в една от стаите има списък с имената на загиналите шейновски герои загинали за Отечеството. Освен тях е имало и още имена – трудни за разчитане, имена – покрити с вар при ремонтите в червката, имена, които днес вече напълно са заличени... Слава Богу, че Отец Теодор ги е преписал преди заличаването им и ми ги предостави.

Търсенето продължи …  В сборникът “Краеведски четения” (свитък III, Казанлък) намерих 8 загинали войни родом от Шейново. След това се свързах с директора на ИМ “Искра” - гр. Казанлък, д-р Момчил Маринов, който ме посъветва да направя справка за имената в Държавен Военноисторически Архив – гр. Велико Търново. От там получих списък с 86 имена! 86 загинали от едно малко село!

Моето търсене обаче не се спря до тук. Срещнах се с директора на НПМ “Шипка-Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов, който е положил неимоверно големи усилия в това, да направи списък с всички загинали от казанлъшките околия. В продължение на 6 години той е ходил и търсил имена в архиви, болници и кметства. Така той ми предостави неговият списък със 115 загинали шейновци!

След подробна проверка на всички намерени документи, заедно с д-р Чавдар Ангелов стигнахме до заключение, че имената са 110. Най-много жертви – 58, селото е дало през Първата световна война 1915-1918 г. Голяма част от загиналите мъже от селото са били в състава на героичния 23-ти пехотен Шипченски полк, сочат справките от Воения архив във Велико Търново.

Селото днес е с население около 2000 души, като на времето са били около 500. Представете си за ужасът, който са изпитвали хората… сигурно всяка втора къща е проплаквала ….

- Как ще изглежда паметника според последния идеен проект?

- Докато търсех имената вече се свързах с арх. Ивелин Ортакчийски, който прегърна идеята и създадe проект на паметника. Неговата идея беше да се изгради т.н. “вечен огън” пред плочите с имената, вместо да има постамент за цветя и венци.

Инициирах среща с гл. арх. на община Казанлък и кмета на селото да разгледаме възможните варианти за позиционирането на паметника. Разгледахме общо 4 места за позиционирането на паметника, като накрая се спряхме на градинката, намираща се пред входа на кметството в селото. Концептуалната идея за паметника, разработена от скулптора и архитекта, се базира на желанието за създаване на композиция от тела, която да е едновременно сдържана и монументална, съвременна и непреходна, да създава усещане у зрителя на извисеност и подвиг, но и на смирение и почитание към предците, дали живота си за родината ни.

Паметникът представлява композиция от две тела - ниско и високо, върху общ постамент, като е едностранен и лицето му е насочено на юг и към ул. „Ген. Скобелев”. Пространството около основните тела е разработено с цел достъпност и еднакво добро визуално възприемане от всички страни. Заходите са два – отпред и отзад, съобразени със ситуационните особености и визуалното възприемане на паметника при приближаване.

Основното тяло, с размери 270 на 300 см. височина, представлява стилизиран силует на върхове на планина. Върху него се монтират петте паметни плочи от полиран врачански варовик, надписа и декоратичния релеф на лъв при върха. Ниското тяло, с размери 142 на 50 см. височина, е с формата на две стилизирани ръце, държащи купа – място за огъня, и символизира преклонението и почитта към родината и героите паднали в борбата за свободна и независима България.

Още една препратка на композицията към събитията от миналото е, че големият обем се извисява над малкия с огъня така, както се извисява Балканът над мястото, където се разгаря последната решаваща битка за освобождението на България от турско робство, именно край Шейново и Шипка. Предвижда се и осветление от три прожектора за цялостното осветяване на паметника и пет броя лампи за вграждане в земя в основата под плочите с имената и монтирането на постоянно видеонаблюдение. Материалите за облицоване на обемите на паметника и основата му са врачански варовик и гнайс, а пластичните елементи са от месинг. Достъпът до паметника за хора в неравностойно положение е осигурен като всички пътеки, водещи към него се изграждат на кота +/- 0,00, т.е. наравно със затревения околен терен.

- Какво остава да бъде направено, за да бъде издигнат паметника?

- Проектът вече е преминал през всички необходими за целта институции. С Решение №983, взето на заседание на Общински съвет – Казанлък, проведено на 28.02.2019 г., Протокол №50 е одобрено изграждането на Паметника в Шейново. Имаме и Одобрение от Министъра на отбраната с писмо Рег. № 08-00-30 от 23.05.2019 г.

Има и Съгласувателно становище, от т.3 от Протокол №60, рег. №ПР-29/08.10.2019 г. от заседание на СЕСИИ, състояло се на 20.08.2019 г. от Министъра на културата.

Имам и сключен договор с Община Казанлък за изпълнението на проекта № Д02-13/19.03.2020 г. , също така имам и Разрешение за строеж № 63/09.04.2020 г.

Сега остана само да се съберат средства за изграждането на паметника.

- Ще потърсите ли помощ от Вашите съграждани за набирането на средствата?

- Да! За целта открих дарителска сметка. В нея всеки, който иска да подкрепи идеята, може да даде своя дан за увековечаването името на героите, дали живота си в името на България.

До този момент двама родолюбци са дарили общо 3500 лв., като единият за целта е продал нивата си.

Сметката, по която всеки може да даде своя принос за благородната кауза е:

Титуляр: Яни Иванов Ташев
IBAN: BG18UNCR70001523229643

BIC:  UNCRBGSF

- Кога предвиждате да бъде завършено изграждането на Паметника?

- Надявам се проектът да бъде реализиран до тази есен и откриването да бъде тържествено с военни ритуали. Реално са необходими около 2-3 седмици за построяването на паметника. Единственото условие е да се съберат необходимите средства.

Страница 9 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co