Интервюта
Клиниката по анестезия и интензивно лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора разполага с необходимите лични защитни средства, медикаменти и апаратура за лечение на пациенти, заразени с коронавирус. Това съобщи началникът ѝ доц. д-р Георги Арабаджиев.
В Шейново предстои да бъде издигнат паметник на загиналите във войните. За идеята за изграждането и кога ще бъде реализиран проекта ще си говорим с председателя на Инициативен комитет за изграждане на паметник на загиналите в Шейново - Яни Ташев. На паметника ще бъдат изписани имената на загиналите шейновци в Балканската, Първата световна и Втората световна война.
Ето какво сподели Яни Ташев пред вестник „Долина”:
- г-н Ташев, как се зароди идеята за издигане на паметник на загиналите във войните в Шейново?
- Идеята е на баба ми Янка Ташева, която е заслужил учител по български език и литература на няколко поколения казанлъчани и след пенсионирането си се отдава на писането. В нейната книга “България – Обич и Болка” описва пътуване с Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” - гр. Казанлък. Те отиват на екскурзия в Гърция – до родното село на Капитан Петко Войвода - Есими, някогашното Доган Хисар, Беломорска Тракия.
Там в двора на един хотел, под българският трибагреник се намира и бюст-паметник на капитан Петко Войвода. След като се прибират в Казанлък, тя се заинтересува кой е авторът на скулптурата и с изненада разбира, че това е Велин Дечков – скулптор и преподавател в Художествената гимназия “Акад. Дечко Узунов” в Града на розите.
Сулпторът долавя духът на храбрия водач, като влага в творбата си цялото си сърце, цялата си вътртешна енергия и сила на Духа. Впечатлена от факта, че авторът е казанлъчанин, тя решава да се срещне с него. У нея се поражда идеята за издигането на паметник в родното й село – Шейново. Двамата й чичовци са загинали във войните - редник Мирчо Кънев Карабаджаков е загинал на връх Сива Кобила, а ефрейтор Лалю Кънев Карабаджаков при Кенали.
Баба ми се среща със скуптура Велин Дечков и споделя идеята си за издигане на паметник на загиналите във войните в Шейново. Скулпторът приема топло идеята и се ангажира с изработването на макет на паметника.
- Как ще изглежда паметника?
- Историята обаче не спира до тук… Било е предвидено паметникът да бъде изграден от мрамор и гранит, с голяма фигура на жена (майка), която тъгува за незавърналия се войник.
Проектът остава като идея над 10 години, като макетът е бил в кметството през цялото това време. В селото се говори, че навремето от Министерството на Войната са били отпуснали средства, за да се построи паметник на загиналите, на мястото на пресъхналата чешма в центъра на селото. Парите обаче незнайно как изчезват и проектът не е бил изпълнен.
Тези слухове бяха потвърдени от г-жа Кристина Алексова - старши експерт “Военни паметници и военно-патриотично възпитание” към Министерство на отбраната, която ми изпрати документите от 1940 г.
За съжаление през годините не са се намерили хора, които да увековечат имената на героите, дали живота си в името на България.
Така през 2017 г., 87 годишната ми баба все още не оставя идеята да се построи паметника. Реших да й помогна и заедно да продължим и довършим това благородно дело. Свързах се с Велин Дечков, като се уговорихме да бъде направен нов макет на паметника. Необходимата сума за изграждането на предходния паметник е била близо 50 000 лв. Той направи нов макет с по-малки размери и различни материали, който ще струва около 23 000 лв.
- На паметника е предвидено да бъдат изписани имената на всички загинали във войните от този край, успяхте ли да съберете имената?
- През януари 2018 г. - точно 11 години след създаването на Инициативен комитет за първия проект на паметника, на среща в читалището на село Шейново, бях избран за председател на Инициативен комитет. Веднага след това се заех с търсенето на имената на загиналите герои. Първо отидох на място в селото – в църква „Свето Благовещение“, където в една от стаите има списък с имената на загиналите шейновски герои загинали за Отечеството. Освен тях е имало и още имена – трудни за разчитане, имена – покрити с вар при ремонтите в червката, имена, които днес вече напълно са заличени... Слава Богу, че Отец Теодор ги е преписал преди заличаването им и ми ги предостави.
Търсенето продължи … В сборникът “Краеведски четения” (свитък III, Казанлък) намерих 8 загинали войни родом от Шейново. След това се свързах с директора на ИМ “Искра” - гр. Казанлък, д-р Момчил Маринов, който ме посъветва да направя справка за имената в Държавен Военноисторически Архив – гр. Велико Търново. От там получих списък с 86 имена! 86 загинали от едно малко село!
Моето търсене обаче не се спря до тук. Срещнах се с директора на НПМ “Шипка-Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов, който е положил неимоверно големи усилия в това, да направи списък с всички загинали от казанлъшките околия. В продължение на 6 години той е ходил и търсил имена в архиви, болници и кметства. Така той ми предостави неговият списък със 115 загинали шейновци!
След подробна проверка на всички намерени документи, заедно с д-р Чавдар Ангелов стигнахме до заключение, че имената са 110. Най-много жертви – 58, селото е дало през Първата световна война 1915-1918 г. Голяма част от загиналите мъже от селото са били в състава на героичния 23-ти пехотен Шипченски полк, сочат справките от Воения архив във Велико Търново.
Селото днес е с население около 2000 души, като на времето са били около 500. Представете си за ужасът, който са изпитвали хората… сигурно всяка втора къща е проплаквала ….
- Как ще изглежда паметника според последния идеен проект?
- Докато търсех имената вече се свързах с арх. Ивелин Ортакчийски, който прегърна идеята и създадe проект на паметника. Неговата идея беше да се изгради т.н. “вечен огън” пред плочите с имената, вместо да има постамент за цветя и венци.
Инициирах среща с гл. арх. на община Казанлък и кмета на селото да разгледаме възможните варианти за позиционирането на паметника. Разгледахме общо 4 места за позиционирането на паметника, като накрая се спряхме на градинката, намираща се пред входа на кметството в селото. Концептуалната идея за паметника, разработена от скулптора и архитекта, се базира на желанието за създаване на композиция от тела, която да е едновременно сдържана и монументална, съвременна и непреходна, да създава усещане у зрителя на извисеност и подвиг, но и на смирение и почитание към предците, дали живота си за родината ни.
Паметникът представлява композиция от две тела - ниско и високо, върху общ постамент, като е едностранен и лицето му е насочено на юг и към ул. „Ген. Скобелев”. Пространството около основните тела е разработено с цел достъпност и еднакво добро визуално възприемане от всички страни. Заходите са два – отпред и отзад, съобразени със ситуационните особености и визуалното възприемане на паметника при приближаване.
Основното тяло, с размери 270 на 300 см. височина, представлява стилизиран силует на върхове на планина. Върху него се монтират петте паметни плочи от полиран врачански варовик, надписа и декоратичния релеф на лъв при върха. Ниското тяло, с размери 142 на 50 см. височина, е с формата на две стилизирани ръце, държащи купа – място за огъня, и символизира преклонението и почитта към родината и героите паднали в борбата за свободна и независима България.
Още една препратка на композицията към събитията от миналото е, че големият обем се извисява над малкия с огъня така, както се извисява Балканът над мястото, където се разгаря последната решаваща битка за освобождението на България от турско робство, именно край Шейново и Шипка. Предвижда се и осветление от три прожектора за цялостното осветяване на паметника и пет броя лампи за вграждане в земя в основата под плочите с имената и монтирането на постоянно видеонаблюдение. Материалите за облицоване на обемите на паметника и основата му са врачански варовик и гнайс, а пластичните елементи са от месинг. Достъпът до паметника за хора в неравностойно положение е осигурен като всички пътеки, водещи към него се изграждат на кота +/- 0,00, т.е. наравно със затревения околен терен.
- Какво остава да бъде направено, за да бъде издигнат паметника?
- Проектът вече е преминал през всички необходими за целта институции. С Решение №983, взето на заседание на Общински съвет – Казанлък, проведено на 28.02.2019 г., Протокол №50 е одобрено изграждането на Паметника в Шейново. Имаме и Одобрение от Министъра на отбраната с писмо Рег. № 08-00-30 от 23.05.2019 г.
Има и Съгласувателно становище, от т.3 от Протокол №60, рег. №ПР-29/08.10.2019 г. от заседание на СЕСИИ, състояло се на 20.08.2019 г. от Министъра на културата.
Имам и сключен договор с Община Казанлък за изпълнението на проекта № Д02-13/19.03.2020 г. , също така имам и Разрешение за строеж № 63/09.04.2020 г.
Сега остана само да се съберат средства за изграждането на паметника.
- Ще потърсите ли помощ от Вашите съграждани за набирането на средствата?
- Да! За целта открих дарителска сметка. В нея всеки, който иска да подкрепи идеята, може да даде своя дан за увековечаването името на героите, дали живота си в името на България.
До този момент двама родолюбци са дарили общо 3500 лв., като единият за целта е продал нивата си.
Сметката, по която всеки може да даде своя принос за благородната кауза е:
Титуляр: Яни Иванов Ташев
IBAN: BG18UNCR70001523229643
BIC: UNCRBGSF
- Кога предвиждате да бъде завършено изграждането на Паметника?
- Надявам се проектът да бъде реализиран до тази есен и откриването да бъде тържествено с военни ритуали. Реално са необходими около 2-3 седмици за построяването на паметника. Единственото условие е да се съберат необходимите средства.
Разказите на един детски учител или как емоцията възпитава
ас. д-р Дончо Донев е социален психолог, заместник-директор и преподавател в ДИПКУ към Тракийски университет – Стара Загора.С него ще си говорим за обществото и промените в него след появата на COVID-19:
Г-н Донев каква е Вашата психологическа картина на обществото по време на пандемията, как се отразиха мерките за сигурност и ограниченията на психиката на хората?
Винаги, когато има натрупване на много промени в обществото, това води до криза. Хората реагират по два начина по време на криза, без значение дали е пандемия или война. Едната група от хора изпада в ступор – толкова са уплашени и притеснени, че не могат да реагират и ограничават действията си, заради страх от неизвестност и несигурност. Те се изолират и се затварят в себе си, не само физически. Другата група от хора приема кризата като възможност, от която да се възползва. Те реагират абсолютно полярно, сякаш цял живот са чакали този момент, за да блеснат. Пример за това са част от политиците, които се опитаха да използват кризата, за да покажат някакви лични качества. Но не е задължително човек да е политик, за да реагира така. Резултатът от тези два типа крайно различни реакции в обществото е, че започна да се трупа напрежение, което раздели хората на два лагера.
Какво отражение дава върху психика липсата на нормални социални контакти?
Маската на лицето скрива голяма част от нашите емоции, тоест нашият събеседник е аватар. Липсват лицеизразът, мимиката, жестът – това, което наричаме език на тялото, който е един от каналите за пълноценна комуникация. Това означава, че общуването е ограбено по някакъв начин, то е непълноценно и създава несигурност, тъй като остава да разчитаме само на това, което чуваме като думи.
Доскоро не можехме да удовлетворяваме друга наша базова потребност – социалния контакт.
Тази съвкупност от ограничения води човека към недоверие в останалите.
Отрази ли се на семейните отношения дългата изолация вкъщи ?
Ще посоча за пример празника Сирни Заговезни, на който се иска прошка – семействата са били изолирани заедно цяла зима и неминуемо се е натрупало напрежение. На този празник си прощават и продължават живота си отново заедно. Българските ритуали и обичаи имат психологически момент, фолклорът ни има и психотерапевтичен елемент. В момента това, което се случва също е натрупало напрежение в партньорските отношения.
Кога обществото ще излезе от психологическата криза, ако бъдем оптимисти и предположим, че няма да има втора епидемична вълна и животът отново ще влезе в нормалните си стойности?
Обществото никога вече няма да е същото, няма как да влезем два пъти в една и съща река. Всяка криза води до промяна, в основата на кризата винаги е промяната. Случиха се толкова много неща, че няма как обществото да е същото, то вече е различно.
В Департамента за информация и повишаване на квалификацията на учителите много често контактувате с учители и имате най-ясна представа за тях. Онлайн обучението стресира ли ги и успяха ли да се адаптират към тази наложителна виртуална среда?
Аз се възхищавам на учителите! Ако кризата е промяна, то те живеят в една постоянна криза, имайки предвид ежесекундните промени в училищната система години наред и в този ред на мисли – учителите са свикнали, че каквото и да стане, те трябва да се справят и имат способността да го направят.
Учителите за два месеца направиха невъзможното, те работят в момента без никога на някого от тях да е преподавана методика на обучението онлайн. Всеки от тях намери начин да достигне до учениците си и това, което направиха учителите е абсолютен подвиг.
Вие като социален психолог какъв съвет бихте дали на хората в тази ситуация?
Да се забавляват! Ние като нация сме така устроени, че гледаме в миналото и в бъдещето. Миналото ни носи вина, защото се съмняваме дали сме постъпили по най-добрия възможен начин, а бъдещето е несигурно, тъй като е неизвестно и носи страх.
Добре е човек да се фокусира върху днешния ден, да зарадва някого около себе си или себе си. Човешката психика е като автомобилен двигател – когато се движи гори горивото си и от време на време трябва да спре и да зареди. Ние зареждаме, когато преживяваме положителни емоции.
В дните на световната пандемия – COVID-19 онлайн се срещнахме с Рафет Улутюрк. Той е председател на Изселническата организацията „Буктюрк“ в Истанбул. С него ще говорим за световната пандемия сковала света, за нюансите в нея, въпросите, който тя задава и за човешкото в човека. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“ и уеб портала за електронни услуги и обективни новини kazanlak.co:
Заради пандемията от коронавирус културните институти в цялата страна бяха затворени.
От Novapress потърсиха директора на плевенския Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Васил Василев за коментар по този и други въпроси.
- Г-н Василев, заради коронавируса спектаклите на всички сценични изкуства спуснаха завеса за неизвестен период. При условие че бюджетите им се изчисляват на база брой продадени билети, има ли решение, така че да не се стигне до фалити?
- В края на 2019 г. беше променен Закона за закрила и развитие на културата в частта си финансиране на държавни културни институти в областта на сценичните изкуства, бяха наложени редица нови правила които дадоха рамка на бюджета да не бъде надвишаван с повече от 5 процента на отчетен период, но за съжаление не се вникна внимателно в основния проблем – как се формира бюджета, на каква база и каква е правната норма на “прогнозния бюджет в частта субсидия“.
Да, в областта на сценичните изкуства съгласно действащото законодателство държавните културни институти нямат гарантиран минимум на субсидията, която те получават затова, че провеждат културната политика на държавата в областта на театралното и музикално изкуство.
Те заработват средствата си на базата на реализирания приход и по този пазарен подход формират бюджетите си т.е. авансово се финансират в началото на годината, за да ги върнат в края.
Ако спешно не се промени мисленето, ако не се вникне в човешкия фактор, който създава изкуството и не се вземат мерки за неговото развитие, ние не само ще стигнем до фалити, но ще започнем да се лишаваме от професионалната форма на реализиране на театри, опери, оперети и филхармонии.
- В средата на март организатори на културни събития и други заети в сектора изпратиха писмо до министъра на културата Банов и вицепремиера Дончев за подкрепа и финансова помощ, за да оцелеят в кризата. Какъв е отговорът?
- Не знам какъв е отговорът. Живеем в една необичайна обстановка, която е сведена до оцеляване и се мисли за един много кратък времеви отрязък – днес. Не е случайно, че в различните държави се подхожда според потребностите на народа им. Едните изкупиха тоалетната хартия, другите претъпкаха книжарниците за да се запасят с книги, а на трети им направиха шоупрограми под формата на брифинги.
Но ние трябва да си дадем по-голям времеви диапазон – все пак сме с хилядолетна история и трябва да мислим в такава перспектива.
Колегите зададоха един скрит въпрос към управляващите и той е: “Има ли Република България необходимост от национална култура и какво ще направи, за да се съхрани?“. Няма частна култура – културата е национален приоритет, елемент от формирането на една нация и част от нейната национална сигурност.
Затова трябва да бъдат приети предложените мерки от колегите в независимия и частен сектор, които в нормални времена не са разчитали на подкрепа от държавата. Но тези мерки да не бъдат кризисни, а подход към нов модел и създаване на норми и правила за съществуване на частния сектор и свободния артист. Това би позволило на държавата да направи една цялостна реформа в създаването и съхранението на културното ни разнообразие.
- Културата днес заема ли подобаващо място в държавната политика, като важен компонент на общественото развитие?
- Културата инвестира в момента в обществото. Създателите на изкуство в България изнемогват в своето битие в което са поставени в условия да оцеляват. Цивилизационния избор на човечеството е културата и инвестициите в нея създават условия за развитие на човешкия капитал и културното наследство на нацията. Ние едва ли някога сме си представяли, че здравеопазването ни няма да бъде подготвено за предотвратяване на една пандемия.
Днес светът е замрял – празни улици, страх и единствено изкуството със своите многообразни форми дава надежда за живот. И отново ще се върна към промяната на мисленето и връщане към корените ни. Ние сме наследници на една духовно извисена и културна нация, която е в основата на европейския ренесанс. Именно по тази причина днес имаме уникален шанс да се възродим, но за това са нужни сериозни инвестиции.
На изминалото заседание на Общински съвет – Казанлък единодушно от старейшините бе приет доклада за работата на омбудсмана на Казанлък Гинка Щерева. С нея разговаряме за акцентите в работата й, поставените цели и ще има ли баланс в отношенията между гражданите на Казанлък и ВиК и Електроразпределителните дружества.
Ето какво сподели Гинка Щерева за читателите на вестник „Долина“:
- Г-жо Щерева, какви бяха основните Ви акценти във вашата работа през 2019 г.?
- Видно от годишния отчет за 2019 година основните акценти на моята работа бяха в няколко основни направления – здравеопазване, социални дейности по отношение на социалната политика, която трябва да се прилага по отношение на гражданите. И естествено се опитвах да отговоря и откликна на необходимостите, които възникваха през годината.
- Какви бяха основните проблеми, за които Ви търсеха казанлъчани през 2019 г.?
- Основно хората се обръщаха към мен по въпроси свързани в сферата на здравеопазването и социални дейности. Това е свързано със новия механизъм за личната помощ, с очаквания нов закон за социалните услуги, с промяната на наредбата за медицинската експертиза, която пък от своя страна води до последствия всички социални придобивки и услуги, които могат да получат нуждаещите се лица.
- За разлика от 2018 г. спряха ли се жалбите на казанлъчани към ВиК и електроразпределителните дружества? Настъпи ли баланс между ползвателите на тези услуги и съответните дружества?
- Далеч от бленувания баланс във взаимоотношенията се движат отношенията в тази сфера. Второто направление с най-голям процент подавани жалби отново са доставчиците на Електроразпределение и ВиК. Като основно жалбите, които са срещу ВиК дружеството също могат да се разделят в две направления по райони жилищни. Едното е за населените места, което касае графика на отчитане, там жалбоподателите имат претенции по отношение на отчетността. През зимните месеци не се отчитат редовно водомерите, а при промяна на цената на услугите. Всичко това после рефлектират върху сметките на жителите на съответното населено място. В градът проблема е друг. Тези, които обитават етажна собственост им се разпределя водата от общия водомер, вода която те реално не са използвали.
- Какви цели сте си поставили в работата си като обществен посредник през 2020 г.?
- Да се поставят конкретни цели в работата на обществения посредник ми се струва, че би било изключително смело. Общественият посредник отговаря на необходимостите, които възникват през годината. Основно искам да засиля възможността за предоставяне на по-добро качество на консултациите. Едно от основните задължения на обществения посредник е да повишава правната култура на гражданите и да предоставя консултации. В тази посока са и предвидените инициативи, които всъщност в краткосрочен план съм предвидила. По отношение на многобройните жалби от жителите на общината към ВиК и елетроразпределителните дружества съм предвидила да направя една среща със ВиК и кметските наместници. Предвиждам и среща отново с кметските наместници, която ще бъде с представителите на Енергоразпределение Юг. Другите проблеми, които поставят гражданите като трайно неразрешени са невъзможността за справяне със мобилните оператори и рекламацията на стоки и услуги, в отговор на техните потребностите предвиждам организиране на щанд на предлаганите услуги на Комисията за защита на потребителите и Европейския потребителски център.
В работата си се старая дейността ми определено да бъде в отговор на потребностите на казанлъчани.
Искам да обърна внимание на гражданите по отношение на жалбите, които имат към Дирекция „Местни приходи”. Те твърде често считат, че Общината ги търси само за заплащане на дължимото. Колкото и да е парадоксално, когато има издадено едно изпълнително производство и лицето вече е на частен съдия изпълнител, на публичен изпълнител, това му старо задължение не го освобождава от формирането на новото задължение за новия период. Твърде често те казват: „Аз нали си плащам към частния съдебен изпълнител, защо пак да плащам?!“ Тук подчертавам: фактически на лицето тече новия период и той е длъжен да си заплати новото задължение, така и към частния съдебен изпълнител – старото задължение. Другото, на което искам да акцентирам е подаването на Декларация по чл.17 от Общинска наредба, която е свързана с освобождаването от заплащане на такса битови отпадъци. Декларацията може да бъде подадена през цялата година, но трябва да се има в предвид, че подавайки в рамките на 2020 година те претендират за освобождаването на техния имот за 2021. Гражданите като че ли на това не обръщат особено внимание. Това че ще подадеш Декларация за 2020 г. не означава, че ще се освободят за 2020 г.
Яница Станчева
Д-р Георги Желев е преподавател в Тракийски университет, доказан специалист в епидемиологията, инфекциозните болести и превантивната медицина.