Интервюта

В свят на забавления с широка гама от музикални жанрове е непосилно да се спрем на един. Освен ако не си устойчив професионалист като Константин и не си се спрял на най-дехуманизираното изкуство, а именно техно музиката. Константин с псевдоним KR:KD K е техно DJ и съорганизатор, който с ексцентрично мелодичните си тракове и позитивно настроение ще ви накара да си изтъркате подметките от танци. Същевременно докато е зад пулта през нощта, през деня работи като финансов анализатор.

Йоана за философията в рисуването, за знанието и за духа

Днес ще ви срещен с Йоана или още както я наричат – Tvorilo, Това творило, което с „Палитра от знания“ изрисува училищна стена и вдъхнови павелбенци. Тя  израства в гр. Павел баня. Завършва висшето си образование във Велико Търново, специалност

„Педагогика на изобразителното изкуство – скулптура“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В момента се занимава със живопис и съвременен стенопис. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“ за реализирания си проект „Палитра от знания“:

- Йоана, ще ни разкажете ли как се роди идеята за „Палитра от знания“?

- Повечето от нас имат нощи, в които разсъждават над миналото и мислят за предстоящото. В една такава нощ в мен запърхаха пеперудите на вдъхновението – да нарисувам картина на голямо платно, а то, от своя страна, се превърна в училищна стена, където учениците могат да се срещнат с изкуството, което да ги вдъхновява, мотивира и възпитава да обръщат поглед към красивото.

„Палитра от знания“ е името на проекта. Знанието, обагрящо нашата същност и мислене. Това е тема, която засяга всеки един от нас, а училището е едно от местата, където го придобиваме.

Замислих се за мястото, където мога да реализирам идеята си. Тогава си казах: „Защо не в моя роден град, в моето училище?!“.

Осъзнавах колко мащабна е мечтата ми и колко много средства изисква тя. Започнах да търся начин и тогава попаднах на конкурсната сесия от Национален фонд Културна програма „Дебюти“.

Чудесно – казах си, - та нали ще е първият ми проект с този мащаб. Значи мога да пробвам – и започнах създаването на творбата.

- Какво успяхте да съберете в „Палитра от знания“?

- На картината съм изобразила ученик, върху чиито дрехи са изписани различни букви от нашата азбуката – символ на началото към познанието. Знаем, че без език и азбука, няма наука.

Палитрата и перото върху книгата в ръцете на момичето са символ на изкуството – изобразителното и литературата.

Физиката, химията и биологията, са представени чрез дъгата, молекулата на водата и веригата на ДНК.

Географията е представена посредством нашия общ дом – планетата Земя. От нея се заражда животът, изобразен чрез покълването, а то, от своя страна, води до съзряването и мъдростта – философията.

Музиката е представена чрез ксилофона, върху който е седнала ученичката.

Отделила съм място и на символи, които представят историята и математиката.

Съвсем спонтанно картината премина и на другата стена. Появи се пеперуда – символ на метаморфозите в живота и природата.

И всеки, който наблюдава стената, може да открие нещо различно, нещо свое.

- Ще има ли следваща стена, която да изпъстрите с красота и знания?

- Стени много, чакащи своя Streat артист да остави своето послание. Аз съм силно вдъхновена от изразителните възможности на съвременното стенописно изкуство и ще се стремя и търся начини да реализирам и други идеи, които биха били по-впечатляващи на голям формат и споделени в градското пространство. За едно по-цветно ежедневие.

- От какво има нужда, според Вас, българското образование и култура?

- Хм, може би съхраняване на старите ценности и отваряне към нови. Даване на повече шансове на младото поколение и доверие към тях. Децата могат да променят света към по-добро.

- Какво обича да рисува Йоана?

- В творчеството си търся философията, свързвам предметите с човешкото тяло и дух, материята с не материята. Напоследък използвам илюстративен подход изпълнен с цветове насочен към децата. Рисувам винтидж предмети, навяващи спомени по едно отминало време и криещата се в тях нечия история. Обичам да излизам от рамките на комфорта и често сменям  формата и материалите за изразяване на вдъхновенията си. От миниатюра към някоя стена, от четката, към туш – перо, хартия, вълна или спрей. Не на заден план е и любовта ми към триизмерното изкуство и инсталациите. През студентските си години имах възможността да се докосна и създам няколко скулптури от камък, дърво. 

- А за какво мечтае…

- Мечти! Мечтите са онези гласчета, които ни прошепват и напомнят, за какво сме тук и каква е нашата същност. Но за някои мечти се изисква голяма борба и смелост, за да помогнем реализирането им. Мечтая за изкуство, пътуване, за добруването на другите, здраве, за развитие към по-добро. Искам да не спирам да мечтая и да имам смелостта и възможността да вдъхвам живот на мечтите, осъществявайки ги. Именно тогава човек се чувства жив, чувства себе си.

- Какво е за теб България и … Павел баня?

- България е една малка част от нашия общ дом – планетата Земя. Тя е природа, история, културни ценности, моята родина. А Павел баня е още по-малка част от тази натура, но не по-малко белязана от следите на миналото, съхранява народни традиции и обичаи. Тя за мен е начало, почва, корени, път към покълване, пристан на духа.

След изминалите преди седмици парламентарни избори в България решихме да потърсим за разговор и коментар Рафет Улутюрк - председател на най-голямата неправителствена изселническа организация в Истанбул. За случващото се в България, за процесите тук през погледа на съседна Турция разговаряме с г-н Улутюрк. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“ и за сайта kazanlak.co

Бойка Андреева е родена в град Симеоновград. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” и право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Носител е на награди от национални конкурси за поезия. Тя е един от авторите на казанлъшкото списание за култура „Кула”. В града на розите тя гостува с първата си книга „Неспокойни ритуали”. С Бойка ще си говорим за човешките ценности, за очите на поезията, за светлината… Ето какво сподели за читателите на „Долина” Бойка Андреева:

- Как бихте се нарисували с думи?

- Упорита, чувствителна, често ранима за съжаление, решителна, когато е необходимо и определено обичаща.

- Обичаща …живота…?

- Живота, близките, поезията, всичко, което си заслужава.

- „Неспокойни ритуали” е първата Ви книга, първото й представяне и то пред казанлъшка публика. Защо избрахте Казанлък?

- Казанлък избра мен! Книгата е готова от пет години почти в този вид, в който излезе с малки промени. Но тъй, като считам, че поезията, която пиша и публикувам в един литературен сайт от доста време, достатъчно ми е било да пиша и публикувам само там. Не съм мислила сериозно за издаването на книга, докато моя редактор не ми каза, че е време да се направи, и че това което пиша е нещо, което заслужава да бъде издадено. По отношение на себе си, имам лошия навик да вярвам повече на другите, отколкото на самата мен. Повярвах му, но след това отново ме обхвана някаква нерешителност и книгата отлежаваше въпреки неговите настоявания. Когато Румен Данев се обади, за да ме покани да гостувам в „Очи в очи с поезията” изведнъж осъзнах, че аз нямам книжно книжно тяло, което да донеса и това изигра ролята на катализатор. Това е причината книгата, да се появи точно сега, след нейното дългогодишно отлежаване. Изцяло на Румен го дължа. Аз ззключително го уважавам, като поет и като човек. И неговата покана стана причина, всъщност точно сега, в този момент, тази книга да види бял свят.

- И днес се срещнахте очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията?

- Човешки, топли, истински! Това е поезията и такива са очите й.

- 21 век, не е векът на човешките ценности и добродетелите. Вашият кът и островче поезията ли е?

- Това е един от тези кътове. Напълно съм съгласна с това, което казвате. За съжаление този век не е уютен. Аз съм историк по образование, след това завърших и право във Пловдивския университет, но любовта на моя живот си остана историята. Обяснението за това може би се корени във въпроса, който зададохте и отговора, който давам. Миналото със сигурност ми е по-уютно. Винаги ми е било по-уютно точно заради по-ясните категории на чест, достойнство, мъжка дума, на понятия които днес не отсъстват изцяло от живота ни, но все по-рядко се срещат за съжаление. Всеки човек, който усеща по този начин нещата търси кътчетата, където да се чувства уютно и да поезията е един от тези кътове за мен.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели през първа Ви книга „Неспокойни ритуали”?

- Незнам дали нещо определено искам да кажа. По-скоро се надявам всеки от тях да намери нещо за себе си в тази книга. Това, което мога да кажа със сигурност, че всички стихове в тази книга са искрени и написани с любов. Не съм търсила широка публика, като адресат. Но както аз, или съм се припознавала, или съм попадала в друг, но красив цвят в поезията на любимите ми автори. Надявам се хората, които ще прочетат по същия начин, да намерят нещо красиво, нещо, което да ги стопли, нещо което за миг дори да направи деня им по-светъл и по-добър.

- Можем ли да определим тази книга, като ваша мисия като на поет, с която да направите света по-добър и да вдъхнете надежда на хората, които са изгубили вяра в доброто?

- Да, може би един от начините ми. Не съм се замисляла за това… Сега мога да кажа, че ако не съм очаквала, че книгата ще донесе нещо добро, за тези които ще я прочетат, не бих го и направила, не бих я издала. В крайна сметка, след толкова дълго чакане можеше да си остане и без нея. Но ето, че тя дойде на бял свят и ще се радвам, ако хората, които я прочетат за миг да се почувстват по-щастливи.

- Казахте, че историята е вашата любов, според вас тогава кое е събитието от историята на България, което ние, като българи не бива да забравяме?

- Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Защото това е единствения случай в нашата история, когато сме оправдали девиза, който стои над Народното ни събрание „Съединението прави силата!”. Когато бъдем единни, силни и мислим на първо място за народа си, а не в частност винаги на първо място за себе си, тогава мисля, че страната ни ще тръгне по по-добри пътища на развитие. Това е най-важното събитие според мен, защото сме показали, че можем да го правим за съжаление един единствен път. И разбира се примерите в другата насока са също толкова ясни, винаги когато народа ни се е цепил, когато държавата ни е била слаба и това е водило до трагични последици в историческото развитие по пътя ни.

На 22 май 2021 година се навършиха 90 години от рождението на талантливия казанлъшки художник Никола Заров.

„Станал известен с големите си битови платна, изобразяващи живота на каракачаните, Никола Заров сам разказваше за себе си, че е роден в каракачанска колиба в Карловския Балкан през 1931 г. Като бебе е оцелял, след като конят, на който го пренасяли родителите му, паднал в пропаст и загинал, но вързопчето с бъдещия художник се спасило като по чудо.“, припомнят неговите близки. Те споделиха оюе, че интересе е факта от живота на художника как е открита неговата – докато пасял овцете на Шипка, негова рисунка видял пратеник на в. „Правда“.

През 1956 г. Заров завършва първия випуск на Художествена гимназия – София. После учи в Художествената академия при проф. Илия Петров. Изпратен е от Министерството на културата на специализация в Суриковската Московска академия. Докато е в трети курс, там получава златен медал за портрета „Кавалджия“ на Седмия Световен фестивал във Виена.

Доктор Красимир Пейчев е роден на 16 октомври 1959 г. в Казанлък. През 1977 г. завършва казанлъшката Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“. Дипломира се като лекар през 1985 г. във Висшия медицински институт „Ив. Павлов“, Пловдив. Има защитени специалности по хирургия и онкология.

„От тук започва моята лекарска кариера и така изминаха 36 години.”, споделя с усмивка д-р Пейчев. Той уточнява, че е започнал работа в завод „Арсенал”, след това 25 години работи в Окръжна болница, след това 10-11 г. в ЕМБАЛ „Тракия” – Стара Загора.  

През 2020 година д-р Красимир Пейчев печели обявения конкурс за възлагане управлението на ДКЦ „Поликлиника - Казанлък“ ЕООД. С решение на Общинския съвет от 21 декември 2020 година той е избран за управител на дружеството.

Семеен, с една дъщеря, която е лекар-педиатър. Радва се на двама внуци.

Съпругата му също е лекар – д-р Генка Пейчева, специалист по детски и инфекциозни болести.

За ДКЦ „Поликлиника” и за здравната система ще си говорим с д-р Красимир Пейчев.

В навечерието на Международния ден на жената – 8-март ще ви срещнем с една очарователна дама, която с воля и мъдрост преобразява старопланинското градче. Днес се срещаме с кмета на град Шипка Василка Панайотова. „Шипка съм я приела като моя мисия, а хората като моето голямо семейство“, споделя в началото на нашия разговор Панайотова. „Направила съм своя избор от малка – избирайки да живея с красота и позитивизъм, подминавам негативното и продължавам напред. Зодия Козирог съм и това обяснява всичко…“, споделя още за себе си кмета на Шипка

За България, за правотата на съдебната система, за фондация „Гео Милев” ще си говорим с адвокат Сашо Лозанов. Той е от Стара Загора, но говори за Казанлък, с вдъхновение и любов.  

„Винаги съм хранил едино особено чувство към град Казанлък. Признавам, че ми е любим. Когато застана в центъра на града, на площада и погледна към Балкана имам чувството, че се намирам в Швейцария. В тази насока, много въздействаща ми беше и старата архитектура в града, към чието отреждане имам скромен принос.”, споделя с усмивка в началото на нашия разговор адвокат Лозанов. Ето и още какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co:

- Почти в началото сме на 2021 година, каква ще е за България тази година? Какво според Вас предстои в обществено-политически и икономически план

- Считам, че нашата страна влиза в един период, който трудно може да бъде определен еднозначно. Според мен ни чака "мътно" развитие на събитията във външнополитически аспект. Споменавам най-напред външнополитическите механизми, защото нашата вътрешнополитическа конюнктура винаги пряко се влияе от външни фактори. Ще се наложи да се вземат решения в кризисна обстановка и по значими проблеми. Боя се, че сред палитрата от български политици, такива, компетентни за управление в криза няма. Това несъмнено предполага възникване на парламентарна криза и опасност от радикализиране на политическата обстановка в страната. Родината ни не бива да бъде място и/или територия, от където излиза или се провежда  екстремална политика. Платили сме жестока историческа цена. Това винаги трябва да изтъкваме пред онези, които ни предлагат бляскави и хегемонни перспективи. Това не е комплекс за малоценност. Това е политическа зрелост.

- г-н Лозанов, кой е урока, който не успяхме да научим като общество и какво не можаха да научат българските политици?

- Родината ни е регионален фактор, който предизвиква внимание. Ние сме "наблюдавана" демокрация. Трудно ни се дава самостоятелност, но историята познава държави, които са били в тежка зависимост и въпреки това, с умела, хитроумна политика и такт, политиците им са успявали да постигнат ползи. Следва да се поучим от този опит. Когато ни се отреди лимон, не следва да се цупим, а да търсим начин да си направим лимонада.

Що се отнася до политиците, то те са преекспониран израз на съвременното ни общество.

Като мое кредо, в този смисъл, искам да цитирам едно японско "хайку", което си спомням от годините във факултета по Източни филологии в СУ "Св.Климент Охридски": 

                                                         "Не враждувайте в дългия път 

                                                          и в беда си помагайте братски, 

                                                          мои прелетни птици".

- г-н Лозанов, в каква България искате да живеете?

- В страна, в която да се вее свободно българското знаме. Да дава желано бъдеще на децата ни. Да осигурява спокоен живот 

на ВСИЧКИ български граждани.

- Какви са приоритетите, за които бих искали да работите?

- Актуалната законодателна инициатива трябва да бъде насочена към създаване на авангардни и солидни икономически

основи. Пазарната икономика трябва да се използва, а не да властва! Да спрем разрухата и нейните многостранни последствия. Ред и дисциплина, но и свобода за мисълта и полезната инициатива.

- Вие сте адвокат, имате солидна практика, според Вас винаги ли Съда е справедлив и винаги ли Прокуратурата си върши работата като главен обвинител?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. Като адвокат, мога да отговоря по адвокатски. Но не е лесно да си практикуващ юрист понастоящем. Разбира се, че  биха могли да се установят изкушения, зависимости, тенденции. Но както засегнах по-горе темата, каквото е обществото, такива са институциите ни. А за посочване на негативни примери касаещи органите на Съда и Прокуратурата, не мога да кажа нищо повече от онова което медиите ни поднасят и европейските институции ни сочат. Тъжно и срамно.

- г-н Лозанов, вие сте член на Международната фондация „Гео Милев”. Разкажете ни малко повече как вървят нещата във Фондацията, в къща-музей „Гео Милев”?

- Имам специално и чувствено отношение към българската култура. За мен няма съмнение в израза: "Разрушена култура, разрушена държава". Утвърждаването на българската култура е утвърждаване на България. Не приемам за култура изявите на автори, които паразитно се възползват от провокацията и творчески я развиват.

Да , още се считам за член на МФ "Гео Милев". Наскоро, по повод рождения ден на Гео Милев, бяха поднесени цветя на  бюст-паметника на Патрона. По обясними причини, ръководството на Фондацията се намира понастоящем в София. Що се отнася до къщата музей "Гео Милев" в Стара Загора, с удовлетворение трябва да споделя, че потокът от посетители не е секвал.

Разбира се, че настоящата епидемиологична обстановка оказа своето влияние, но изследователската работа и културни изяви не са преставали. Предстоящи са актуални културни събития в тази връзка.

Нека не забравяме, че името и делото на Гео Милев са достоен принос в Банката за Национално Самочувствие. И никой да не е посмял да ме опровергае!

- В последно време избуяха вандалщините срещу паметници от изминали епохи, на различни личности, смятате ли че е крайно време това деяние да бъде вкарано в НПК и да бъде криминализирано и посегателството над общинско и държавно имущество?

- Относно проявите на вандализъм към паметниците от изминалите епохи… Какво да очакваме в една страна където "чалга поколението", роди "чалга поколение". Забелязва се обаче и една нагла тенденция за дясноекстремистки прояви. Едно перчене, едни отривисти военни команди, едни призиви. Опити за овековечаване и факелни шествия и пр… Само дето Лени Рифенщал им липсва. Историческите резултати от тази политика за България са печално известни. Обществото ни трябва ясно и категорично да ги спре! По своя характер и манталитет, българският народ винаги е бил чужд на такива изстъпления и има трезви сили за отпор. Що се отнася до наказателната репресия чрез закона, то и сега има подходящи текстове в Наказателния кодекс. Просто трябва обществото да подобри своята чувствителност и гражданска съвест. Останалото е процесуално отношение.

- И на финала на нашия разговор да ви попитам – какво е за Вас България?

- Не зная дали мога да отговоря достойно, но си спомням, че преди години един човек ми каза: "Ти нямаш представа, колко си щастлив, защото имаш Родина, защото имаш България!"

Яница Станчева

Страница 7 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co