Интервюта
Доктор Красимир Пейчев е роден на 16 октомври 1959 г. в Казанлък. През 1977 г. завършва казанлъшката Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“. Дипломира се като лекар през 1985 г. във Висшия медицински институт „Ив. Павлов“, Пловдив. Има защитени специалности по хирургия и онкология.
„От тук започва моята лекарска кариера и така изминаха 36 години.”, споделя с усмивка д-р Пейчев. Той уточнява, че е започнал работа в завод „Арсенал”, след това 25 години работи в Окръжна болница, след това 10-11 г. в ЕМБАЛ „Тракия” – Стара Загора.
През 2020 година д-р Красимир Пейчев печели обявения конкурс за възлагане управлението на ДКЦ „Поликлиника - Казанлък“ ЕООД. С решение на Общинския съвет от 21 декември 2020 година той е избран за управител на дружеството.
Семеен, с една дъщеря, която е лекар-педиатър. Радва се на двама внуци.
Съпругата му също е лекар – д-р Генка Пейчева, специалист по детски и инфекциозни болести.
За ДКЦ „Поликлиника” и за здравната система ще си говорим с д-р Красимир Пейчев.
В навечерието на Международния ден на жената – 8-март ще ви срещнем с една очарователна дама, която с воля и мъдрост преобразява старопланинското градче. Днес се срещаме с кмета на град Шипка Василка Панайотова. „Шипка съм я приела като моя мисия, а хората като моето голямо семейство“, споделя в началото на нашия разговор Панайотова. „Направила съм своя избор от малка – избирайки да живея с красота и позитивизъм, подминавам негативното и продължавам напред. Зодия Козирог съм и това обяснява всичко…“, споделя още за себе си кмета на Шипка
За България, за правотата на съдебната система, за фондация „Гео Милев” ще си говорим с адвокат Сашо Лозанов. Той е от Стара Загора, но говори за Казанлък, с вдъхновение и любов.
„Винаги съм хранил едино особено чувство към град Казанлък. Признавам, че ми е любим. Когато застана в центъра на града, на площада и погледна към Балкана имам чувството, че се намирам в Швейцария. В тази насока, много въздействаща ми беше и старата архитектура в града, към чието отреждане имам скромен принос.”, споделя с усмивка в началото на нашия разговор адвокат Лозанов. Ето и още какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co:
- Почти в началото сме на 2021 година, каква ще е за България тази година? Какво според Вас предстои в обществено-политически и икономически план
- Считам, че нашата страна влиза в един период, който трудно може да бъде определен еднозначно. Според мен ни чака "мътно" развитие на събитията във външнополитически аспект. Споменавам най-напред външнополитическите механизми, защото нашата вътрешнополитическа конюнктура винаги пряко се влияе от външни фактори. Ще се наложи да се вземат решения в кризисна обстановка и по значими проблеми. Боя се, че сред палитрата от български политици, такива, компетентни за управление в криза няма. Това несъмнено предполага възникване на парламентарна криза и опасност от радикализиране на политическата обстановка в страната. Родината ни не бива да бъде място и/или територия, от където излиза или се провежда екстремална политика. Платили сме жестока историческа цена. Това винаги трябва да изтъкваме пред онези, които ни предлагат бляскави и хегемонни перспективи. Това не е комплекс за малоценност. Това е политическа зрелост.
- г-н Лозанов, кой е урока, който не успяхме да научим като общество и какво не можаха да научат българските политици?
- Родината ни е регионален фактор, който предизвиква внимание. Ние сме "наблюдавана" демокрация. Трудно ни се дава самостоятелност, но историята познава държави, които са били в тежка зависимост и въпреки това, с умела, хитроумна политика и такт, политиците им са успявали да постигнат ползи. Следва да се поучим от този опит. Когато ни се отреди лимон, не следва да се цупим, а да търсим начин да си направим лимонада.
Що се отнася до политиците, то те са преекспониран израз на съвременното ни общество.
Като мое кредо, в този смисъл, искам да цитирам едно японско "хайку", което си спомням от годините във факултета по Източни филологии в СУ "Св.Климент Охридски":
"Не враждувайте в дългия път
и в беда си помагайте братски,
мои прелетни птици".
- г-н Лозанов, в каква България искате да живеете?
- В страна, в която да се вее свободно българското знаме. Да дава желано бъдеще на децата ни. Да осигурява спокоен живот
на ВСИЧКИ български граждани.
- Какви са приоритетите, за които бих искали да работите?
- Актуалната законодателна инициатива трябва да бъде насочена към създаване на авангардни и солидни икономически
основи. Пазарната икономика трябва да се използва, а не да властва! Да спрем разрухата и нейните многостранни последствия. Ред и дисциплина, но и свобода за мисълта и полезната инициатива.
- Вие сте адвокат, имате солидна практика, според Вас винаги ли Съда е справедлив и винаги ли Прокуратурата си върши работата като главен обвинител?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Като адвокат, мога да отговоря по адвокатски. Но не е лесно да си практикуващ юрист понастоящем. Разбира се, че биха могли да се установят изкушения, зависимости, тенденции. Но както засегнах по-горе темата, каквото е обществото, такива са институциите ни. А за посочване на негативни примери касаещи органите на Съда и Прокуратурата, не мога да кажа нищо повече от онова което медиите ни поднасят и европейските институции ни сочат. Тъжно и срамно.
- г-н Лозанов, вие сте член на Международната фондация „Гео Милев”. Разкажете ни малко повече как вървят нещата във Фондацията, в къща-музей „Гео Милев”?
- Имам специално и чувствено отношение към българската култура. За мен няма съмнение в израза: "Разрушена култура, разрушена държава". Утвърждаването на българската култура е утвърждаване на България. Не приемам за култура изявите на автори, които паразитно се възползват от провокацията и творчески я развиват.
Да , още се считам за член на МФ "Гео Милев". Наскоро, по повод рождения ден на Гео Милев, бяха поднесени цветя на бюст-паметника на Патрона. По обясними причини, ръководството на Фондацията се намира понастоящем в София. Що се отнася до къщата музей "Гео Милев" в Стара Загора, с удовлетворение трябва да споделя, че потокът от посетители не е секвал.
Разбира се, че настоящата епидемиологична обстановка оказа своето влияние, но изследователската работа и културни изяви не са преставали. Предстоящи са актуални културни събития в тази връзка.
Нека не забравяме, че името и делото на Гео Милев са достоен принос в Банката за Национално Самочувствие. И никой да не е посмял да ме опровергае!
- В последно време избуяха вандалщините срещу паметници от изминали епохи, на различни личности, смятате ли че е крайно време това деяние да бъде вкарано в НПК и да бъде криминализирано и посегателството над общинско и държавно имущество?
- Относно проявите на вандализъм към паметниците от изминалите епохи… Какво да очакваме в една страна където "чалга поколението", роди "чалга поколение". Забелязва се обаче и една нагла тенденция за дясноекстремистки прояви. Едно перчене, едни отривисти военни команди, едни призиви. Опити за овековечаване и факелни шествия и пр… Само дето Лени Рифенщал им липсва. Историческите резултати от тази политика за България са печално известни. Обществото ни трябва ясно и категорично да ги спре! По своя характер и манталитет, българският народ винаги е бил чужд на такива изстъпления и има трезви сили за отпор. Що се отнася до наказателната репресия чрез закона, то и сега има подходящи текстове в Наказателния кодекс. Просто трябва обществото да подобри своята чувствителност и гражданска съвест. Останалото е процесуално отношение.
- И на финала на нашия разговор да ви попитам – какво е за Вас България?
- Не зная дали мога да отговоря достойно, но си спомням, че преди години един човек ми каза: "Ти нямаш представа, колко си щастлив, защото имаш Родина, защото имаш България!"
Яница Станчева
Днес, когато пролетта навън набира сила и кокичетата ни се усмихват от градините се срещаме с един скромен човек от Казанлък, на който слънцето е в сърцето му, а красотата на пролетта е в душата му. Повечето от казанлъчани го знаят като първия директор на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък – Стефан Папукчиев. Той е родом от Казанлък, където завършва начално, прогимназиално и средно образование. Завършил е физика в СУ „Климент Охридски“ и ВМЕИ Габрово.
„Работих 3 години по разпределение в Трявна. По-голямата част от трудовия ми живот премина в ЗИНО Казанлък. Щастлив съм, че съм първия директор, на отвореният през 2015 година първи и единствен в България, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства.”, разказва за себе си Папукчиев.
Той е от онези хора, които не харесва особено да е под светлините на прожектора, но в себе си носи цял един свят – на смиреност, красота и хармония.
Със Стефан Папукчиев днес ще си говорим за Музея на фотографията и историята на кадрите в него. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта www.kazanlak.co:
Никога няма да имаме такава личност, която да повтори живота и делото на Васил Иванов Кунчев, категоричен е доктор Зарев
В началото на месец февруари – месецът на любовта, както обичаме да го наричаме ще си говорим със скъп приятел на вестник „Долина“ Спас Марков.
Два месеца преди Парламентарните избори в България се срещаме с председателя на най-голямата изселническа организация БУЛТЮРК Рафет Улутюрк. С него ще си говорим за изборите и възможните сценарии на развитие. Но започвам разговора с уговорката, че не бива да забравяме, че какво ще се случва и какво се случва в България, зависи и от самите нас. Ето какво сподели за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co Рафет Улутюрк:
- г-н Улутюрк, на 4 април в България ще се проведат Парламентарни избори. Какви са вашите очаквания и вашия коментар по темата?
- Искам да започна от тук, че демократизацията в България и коренното преобразуването на обществения живот няма да може да се осъществи с пресаждане на кълнове по изгнилите клонове на партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. В условия на пандемия, извънредно положение и рестрикции трудно се провеждат избори. Избирателите са не спокойни и пасивни. Не се очаква да има промени в Изборния кодекс. Според мен, политическите партии на прехода са загубили доверието на народа, а там където няма доверие не може да става дума за честност, следователно за самостоятелно успешно ръководство. Тази безизходица, като че ли ни осакати. Обществото ни е половин общество, болно общество, демокрацията ни е осакатена също.
- Въпросът тогава е ще има ли критична маса, която ще промени статуквото?
- През пролетта на миналата година я имахме. В момента проблемите на хората са социални, медицински, образователни… Хората не искат да свикват с ограниченията, търсят обикновеното нормално, към което бяха свикнали. Трудно свикват да живеят със страха от нещо, което не го виждат.
- Като представител на най-голямата изселническа организация „БУЛТЮРК, какво мислите за гласуването по пощата?
- Впечатлен съм от социологията на президента. Срещите с Президента Румен Радев, замениха исканата от опозиционните сили и от нас като БУЛТЮРК Кръгла маса по темата. Получи се консенсус: политическата опозиция и диаспорите в чужбина поискахме дистанционно гласуване или гласуване по пощата. Гласуването по пощата за пръв път се конкретизира: Изборната бюлетина в плик да се изпрати по пощата до обслужващата района дипломатическа мисия. В Турция например българските консулства са в градовете Анкара, Истанбул, Едирне (Одрин) и Бурса. Получените писма в определения период да се отварят и преброят пред юрист от дипломатическата служба, представители на ЦИК, на политически партии и местните изселнически дружества или пред упълномощени представители. Но и този път нещата спряха до тук... Като че ли властта се бои от българските граждани живеещи в чужбина и високата избирателна активност.
- Какви са прогнозите за тези избори?
- В България няма политическа партия, която самостоятелно да може да управлява страната. Според прогнозите на предстоящите избори в България ще гласуват 23 %. По последни анкетни данни гласовете са разпределени по следния начин: 24.1 % за ГЕРБ, 16 % за БСП, 15.9 % за „Има такъв народ“, 10,0 % за ДПС и 8.8 % за „Демократична България“. При тази ситуация новото изборно уравнение е с 2 нови неизвестни. Първото: легитимността на изборите при толкова нисък процент на участие и Второто: дали 11,5 % от активното население победителят може ли да представи волята на целия народ.
До април ще се случат много неща, но страхът в обществото както от вируса, така и от нов тоталитарен режим няма да изчезне.
Според мен признаването на идентичността на избирателите е най-късия път за насърчаване на тяхната изборна активност. Българските граждани искат да гласуват с достойнство. За турския етнос в България най голяма ценност е нейната индивидуална и колективна идентичност. Властта все още отбягва да използва този инструмент. Не търси и нови форми за единение на народа. Въпреки, че се неглижират проблемите и противоречията на етническите малцинства с властта, то те са действен фактор в политическото разделение на обществото. Без да се разбули енергията на етносите България не може да се обнови. Трябва ни нова морална матрица. Българите са имали общностни ценности, но сигурно са ги загубили през вековете.
- Как според Вас ще е съдбата на двете най-големи партии в България?
- В тези избори - изборното решение на субективното противоречие между ГЕРБ и БСП няма да доведе до нищо. То не крие енергия. Явно е, че основното противоречие на изборната платформа ще е между двете крила на българското статукво - ГЕРБ и БСП. През 2020 година тези две партии продължиха да се разцепват и топят, но все още продължават да охраняват разклатените устои на родния тоталитаризъм, който в много страни вече е забравено минало. Нашите социалисти и консерватори днес са като сиамски близнаци в едноличното партийно управление и на двете партии.
- Може ли обаче да се появи нова ситуация?
- Може. Класическият изборен сблъсък на твърдия електорат на ГЕРБ и БСП, за съжаление няма да реши проблемите на общественото ни развитие. Независимо от това, коя от двете ще получи повече гласове, няма да настъпят никакви промени. Те даже няма да имат куража на Филип Димитров (1991-1992 г.) или Борисов (2009 – 2013 г.), които рискуваха и съставиха правителства на малцинството. Явно в България ще настъпи нова ситуация. Обкръжените с конюнктура партийни ръководства ще искат повторен опит за надмощие като ще се надяват, че някой от малките играчи ще отпадне от играта. Възможно е резултатите да се повторят… ако новопоявилата се трета сила в изборната надпревара отхвърля контакти и диалог с партиите на статуквото. Така, че формулата на единението все още не е намерена.
- г-н, Улутюрк, възможно ли е сливането на лявото и дясното в България?
- В пред изборната надпревара, която се очаква да започне на 5-ти март и да продължи до 3-ти април се очакват и по различни светове в сравнение с тези от последните парламентарни избори. През месец март 2017 г. политическия фон беше друг - кафяв. Сега в националното въображение на българския народ се откроява, като че ли лилава нагласа. Лилавото не е основен цвят. Тя се получава от смесване на червено и синьо. При повече червено става светло лилаво, което традиционно се харесва на Българите социалисти, отколкото тъмно лилавото, което е любим свят на богатата елитна част на обществото.
През 1990 г., когато в България като противовес на комунистическото червено с номер на боята 5555 се появи блудкаво синьо без идентификационен номер, под името СДС и всички бяха си въобразили, че се разделихме за вечни времена и повече никога няма да можем да се обединим. През 2001 година Симеон Втори се върна след 50 години в Родината си като магьосник и успя да направи обща софра на всички. Вероятно е тази картина да се появи и през тази изборна година по някое време. Бедствията събират хората, а сегашната е много степенна криза и сигурно ще засегне всички. А лилавото е надежда във всички нюанси. Турската поговорка за подобни случаи пък гласи: „Посред блато муле не се сменя…“
Има и друга възможност - в бъдещия парламент е възможен и общ фронт срещу ГЕРБ. Каквато и да е коалицията, тя няма да има сили да преразгледа ценностите на българската национална доктрина, да преоцени българския национален интерес, недостатъците по етническата и национална политика. Смятам, че и на тези избори ще останем точно на пресечната права между Запада и Изтока и гледайки на Изток ще чакаме да изгрее слънцето.
За съжаление и в условията на статукво плюс коронавирус българското обществено мнение се движи по старото си речно корито, като все още се чака да се появи нов мъдрец, който ще съедини двата бряга. А бреговете не са неизвестни в нашето предизборно уравнение, те са винаги постоянна величина. И се оказава, че в предизборна България броя на нерешимите проблеми са повече от онези, които могат да бъдат решени на 4-ти април пред урните.
Възможна е обаче и къса хватка - избори след избори, докато едната от двете големи сили се предаде. Може да имаме и избори по формулата две в едно – президентски и парламентарни, като в сянката на президентските да се променят нещата и в парламента. Тези избори ще са за България - дали да остане като държава или...
Днес, когато светът се тресе от световната пандемия от covid-19, политически препирни и различния – реших да ви срещна с един приятел на вестник „Долина” – Росен Димитров. Нищо. Че Росен е избрал съдбата на емигрант в Германия – той остава все толкова влюбен в своята България и Казанлък.
Росен е възпитаник на ОУ „Кулата”, след което завършва немска гимназия в Бургас. Инженер по машиностроене е. До 2001 година развива частен бизнес в родния Казанлък.
Различни причини го отвеждат до Германия и първоначално заминава за там за година – две, но … остава да живее там и до днес. В Германия от десетина години работи като техник в завод на известна марка автомобили.
„Работата не е точно работата на моите мечти, но човек не може да има всичко.”, с усмивка споделя Росен.
С Росен ще ги говорим за издадените от него книги „Момичето на моите мечти” и „Силата в теб”, ще си говорим за света на книгите и за силата на пианото слово:
- г-н Димитров, броени дни преди Коледа излезе от печат книгата Ви „Момичето от моите мечти“. Разкажете ни малко повече за новата Ви хартиена рожба?
- Винаги съм обичал да чета книги, но най-много ме привличаше жанра - научна фантастика. Всеки ден бях в книжарницата с надеждата, че се е появило нещо ново. Може би това, което най-много ми харесваше във фантастиката, беше това, че тя всъщност събира в себе си всички останали жанрове – и романтиката, и хумора, и кримито... Малко по малко започнаха да ми идват идеи за моя книга, но не се осмелявах да ги реализирам.
Един ден срещнах момиче, младо и красиво момиче, което имаше своите проблеми и страхове, но не се отказваше от поставените си цели и правеше всичко, за да ги постигне. Това момиче ме вдъхнови и ми даде силата да повярвам в себе си и да се опитам да постигна моята мечта.
- Какво е момичето от Вашите мечти?
- Всъщност отговорът на този въпрос се крие в едно мое стихотворение, което написах преди повече от 30 години:
Момичето – мечта
Когато вечерта настъпи
и Вселената потъне в тишина,
очите ми, затворени, пак търсят
от тебе някаква следа.
И виждам те високо в небесата,
където само птиците летят,
ти нежно се усмихваш и дори луната
засенчваш с твойта красота.
В косата ти, от вятъра развяна,
звездите златни ослепително блестят,
а ти, от лунна светлина огряна,
към мен пристъпяш сред вечерния хлад.
Протягам две ръце към тебе,
целувам с трепет звездните очи,
а твоят глас, тъй приказен и нежен,
най-xубавите думи ми шепти.
Но ето – вече слънцето изгрява,
в прозореца нахлуват първите лъчи,
нощта навън се тихо разтопява,
А с нея разтопяваш се и ти …
Допреди няколко години си мислех, че момичето от моите мечти ще си остане само една недостижима мечта. Но един ден съвсем случайно го срещнах и веднага се влюбих в него. И колкото и невероятно да звучи, то отвърна на обичта ми и скоро след това се оженихме Беше една прекрасна сватба през месеца на розовия цъфтеж. От тогава имам щастието всеки ден да бъда с момичето от моите мечти
- Първата Ви книга е „Момичето от моите мечти“, а „Силата в теб“ продължение ли е на първата Ви книга?
- Определено да! Всъщност това трябваше да бъде една цяла книга, но в един момент написаното достигна около 400 страници, а аз бях още много далеч от финала. Един мой добър приятел, ментор и треньор по бойни изкуства, шихан Явор Дянков, ми даде идеята да я разделя на три части и да издам първите две, докато през това време довършвам третата част.
- Работите ли над нова книга в момента?
- В момента работя усилено над третата част на книгата, тъй като една голяма част от хората, които купиха първите две части, ги прочетоха буквално за два-три дни и ме засипват с въпроси, кога ще излезе третата част. Когато приключа и с нея, със сигурност ще започна нова книга. Имам вече няколко проекта в главата си, но още не съм решил на кой от тях дам зелен светофар. Основната битка ще се води между книга, описваща живота на емигрантите в Германия през моите очи и моя опит, ще се нарича „Еднопосочен билет за Германия“, и друга трилогия, продължение на „Момичето от моите мечти“. Времето и степента на интерес към сегашната ми книга ще ми покажат правилния път.
- г-н Димитров, от кога пишете?
- Винаги съм обичал не само прозата, но и поезията. В гимназията се запознах с творчеството на нашата неповторима и уникална поетеса Петя Дубарова, и бях толкова възхитен от него, че започнах да правя опити да пиша сам. За съжаление исках да пиша толкова добре, колкото и Петя, а това не се получаваше и хвърлях в кошчето всички тогавашни опити. Запазих много малко от тях, а после животът ме грабна и забравих тази моя страст. Когато отидох в Германия, обаче, бях сам-самичък и далеч от приятелите и семейството ми. В дългите и самотни нощи отново се върна желанието да визуализирам емоциите си върху белия лист. От време на време пишех и статии за родината ми, за мен и за родния ми град за местния градски вестник. Да започна да пиша книга, обаче, събрах кураж едва преди 7-8 години, когато срещнах момичето, което ме вдъхнови. На няколко пъти спирах и забутвах написаното в някое чекмедже, след 2-3 години започвах наново. И така до последната ми среща това лято с моя треньор Явор Дянков, който здраво ми се накара и ме мотивира да сложа ръкавиците и да изляза на ринга.
- Как се решихте да издадете тези книги в този електронен свят?
- Знам, че много хора, особено младото поколение, предпочитат да четат в електронен вариант или дори да слушат книгите. Може и да е старомодно, но за мен докосването на книгата създава едно специално отношение към историята в нея и електронните и аудио-варианти на книгите в никакъв случай не могат да заменят това усещане.
- Смятат ли, че силата на писаното слово ще се завърне?
- Много се надявам това да стане. Мои приятели ми разказват, как децата им предпочитат да купуват книги пред това да четат в интернет. За съжаление качеството на книгите падна драстично, книжарниците се напълниха с книги за вампири, върколаци и зомбита и това неминуемо се отразява негативно върху желанието за четене.
- Смятат ли, че книга само по празниците се подарява?
- Съвсем наскоро участник в една от фейсбук-групите, в които членувам, поиска да купи книгите. Успях да му ги пратя бързо и пристигнаха преди Коледа. Бях много приятно изненадан, когато той в специална публикация в групата ми благодари за възможността да получи тези книги преди Коледа и разказа, че в Исландия е традиция да се подаряват книги на всеки един празник и това е най-предпочитания подарък там, особено за Бъдни вечер. Може би е недостижима мечта, но много бих искал това да се случи и в България.
Екипът на вестник "Долина" пожелава много здраве и нови творчески успехи на Росен. Всеки, който иска да се докосне до неговото творчество може да закупи книгите му от редакцията на вестник "Долина".
