Интервюта

Днес, когато пролетта навън набира сила и кокичетата ни се усмихват от градините се срещаме с един скромен човек от Казанлък, на който слънцето е в сърцето му, а красотата на пролетта е в душата му. Повечето от казанлъчани го знаят като първия директор на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък – Стефан Папукчиев. Той е родом от Казанлък, където завършва начално, прогимназиално и средно образование. Завършил е физика в СУ „Климент Охридски“ и ВМЕИ Габрово.

„Работих 3 години по разпределение в Трявна. По-голямата част от трудовия ми живот премина в ЗИНО Казанлък. Щастлив съм, че съм първия директор, на отвореният през 2015 година първи и единствен в България, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства.”, разказва за себе си Папукчиев.

Той е от онези хора, които не харесва особено да е под светлините на прожектора, но в себе си носи цял един свят – на смиреност, красота и хармония.

Със Стефан Папукчиев днес ще си говорим за Музея на фотографията и историята на кадрите в него. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта www.kazanlak.co:

Никога няма да имаме такава личност, която да повтори живота и делото на Васил Иванов Кунчев, категоричен е доктор Зарев

В началото на месец февруари – месецът на любовта, както обичаме да го наричаме ще си говорим със скъп приятел на вестник „Долина“ Спас Марков.

Два месеца преди Парламентарните избори в България се срещаме с председателя на най-голямата изселническа организация  БУЛТЮРК Рафет Улутюрк. С него ще си говорим за изборите и възможните сценарии на развитие. Но започвам разговора с уговорката, че не бива да забравяме, че какво ще се случва и какво се случва в България, зависи и от самите нас. Ето какво сподели за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co Рафет Улутюрк:

- г-н Улутюрк, на 4 април в България ще се проведат Парламентарни избори. Какви са вашите очаквания и вашия коментар по темата?

- Искам да започна от тук, че демократизацията в България и коренното преобразуването на обществения живот няма да може да се осъществи с пресаждане на кълнове по изгнилите клонове на партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. В условия на пандемия, извънредно положение и рестрикции трудно се провеждат избори. Избирателите са не спокойни и пасивни. Не се очаква да има промени в Изборния кодекс. Според мен, политическите партии на прехода са загубили доверието на народа, а там където няма доверие не може да става дума за честност, следователно за самостоятелно успешно ръководство. Тази безизходица, като че ли ни осакати. Обществото ни е половин общество, болно общество, демокрацията ни е осакатена също.

- Въпросът тогава е ще има ли критична маса, която ще промени статуквото?

- През пролетта на миналата година я имахме. В момента проблемите на хората са социални, медицински, образователни… Хората не искат да свикват с ограниченията, търсят обикновеното нормално, към което бяха свикнали. Трудно свикват да живеят със страха от нещо, което не го виждат.

- Като представител на най-голямата изселническа организация „БУЛТЮРК, какво мислите за гласуването по пощата?

- Впечатлен съм от социологията на президента. Срещите с Президента Румен Радев, замениха исканата от опозиционните сили и от нас като БУЛТЮРК Кръгла маса по темата. Получи се консенсус: политическата опозиция и диаспорите в чужбина поискахме дистанционно гласуване или гласуване по пощата. Гласуването по пощата за пръв път се конкретизира: Изборната бюлетина в плик да се изпрати по пощата до обслужващата района дипломатическа мисия. В Турция например българските консулства са в градовете Анкара, Истанбул, Едирне (Одрин) и Бурса. Получените писма в определения период да се отварят и преброят пред юрист от дипломатическата служба, представители на ЦИК, на политически партии и местните изселнически дружества или пред упълномощени представители. Но и този път нещата спряха до тук...  Като че ли властта се бои от българските граждани живеещи в чужбина и високата избирателна активност.

- Какви са прогнозите за тези избори?

- В България няма политическа партия, която самостоятелно да може да управлява страната. Според прогнозите на предстоящите избори в България ще гласуват 23 %. По последни анкетни данни гласовете са разпределени по следния начин: 24.1 % за ГЕРБ, 16 % за БСП, 15.9 % за „Има такъв народ“, 10,0 % за ДПС и 8.8 % за „Демократична България“. При тази ситуация новото изборно уравнение е с 2 нови неизвестни. Първото: легитимността на изборите при толкова нисък процент на участие и Второто: дали 11,5 % от активното население победителят може ли да представи волята на целия народ.

До април ще се случат много неща, но страхът в обществото както от вируса, така и от нов тоталитарен режим няма да изчезне.

Според мен признаването на идентичността на избирателите е най-късия път за насърчаване на тяхната изборна активност. Българските граждани искат да гласуват с достойнство. За турския етнос в България най голяма ценност е нейната индивидуална и колективна идентичност. Властта все още отбягва да използва този инструмент. Не търси и нови форми за единение на народа. Въпреки, че се неглижират проблемите и противоречията на етническите малцинства с властта, то те са действен фактор в политическото разделение на обществото. Без да се разбули енергията на етносите България не може да се обнови. Трябва ни нова морална матрица. Българите са имали общностни ценности, но сигурно са ги загубили през вековете.

- Как според Вас ще е съдбата на двете най-големи партии в България?

- В тези избори - изборното решение на субективното противоречие между ГЕРБ и БСП няма да доведе до нищо. То не крие енергия. Явно е, че основното противоречие на изборната платформа ще е между двете крила на българското статукво - ГЕРБ и БСП. През 2020 година тези две партии продължиха да се разцепват и топят, но все още продължават да охраняват разклатените устои на родния тоталитаризъм, който в много страни вече е забравено минало. Нашите социалисти и консерватори днес са като сиамски близнаци в едноличното партийно управление и на двете партии.

- Може ли обаче да се появи нова ситуация?

- Може. Класическият изборен сблъсък на твърдия електорат на ГЕРБ и БСП, за съжаление няма да реши проблемите на общественото ни развитие. Независимо от това, коя от двете ще получи повече гласове, няма да настъпят никакви промени. Те даже няма да имат куража на Филип Димитров (1991-1992 г.) или Борисов (2009 – 2013 г.), които рискуваха и съставиха правителства на малцинството. Явно в България ще настъпи нова ситуация. Обкръжените с конюнктура партийни ръководства ще искат повторен опит за надмощие като ще се надяват, че някой от малките играчи ще отпадне от играта. Възможно е резултатите да се повторят… ако новопоявилата се трета сила в изборната надпревара отхвърля контакти и диалог с партиите на статуквото. Така, че формулата на единението все още не е намерена.

- г-н, Улутюрк, възможно ли е сливането на лявото и дясното в България?

- В пред изборната надпревара, която се очаква да започне на 5-ти март и да продължи до 3-ти април се очакват и по различни светове в сравнение с тези от последните парламентарни избори. През месец март 2017 г. политическия фон беше друг - кафяв. Сега в националното въображение на българския народ се откроява, като че ли лилава нагласа. Лилавото не е основен цвят. Тя се получава от смесване на червено и синьо. При повече червено става светло лилаво, което традиционно се харесва на Българите социалисти, отколкото тъмно лилавото, което е любим свят на богатата елитна част на обществото. 

През 1990 г., когато в България като противовес на комунистическото червено с номер на боята 5555 се появи блудкаво синьо без идентификационен номер, под името СДС и всички бяха си въобразили, че се разделихме за вечни времена и повече никога няма да можем да се обединим. През 2001 година Симеон Втори се върна след 50 години в Родината си като магьосник и успя да направи обща софра на всички. Вероятно е тази картина да се появи и през тази изборна година по някое време. Бедствията събират хората, а сегашната е много степенна криза и сигурно ще засегне всички. А лилавото е надежда във всички нюанси. Турската поговорка за подобни случаи пък гласи: „Посред блато муле не се сменя…“

Има и друга възможност - в бъдещия парламент е възможен и общ фронт срещу ГЕРБ. Каквато и да е коалицията, тя няма да има сили да преразгледа ценностите на българската национална доктрина, да преоцени българския национален интерес, недостатъците по етническата и национална политика. Смятам, че и на тези избори ще останем точно на пресечната права между Запада и Изтока и гледайки на Изток ще чакаме да изгрее слънцето.

За съжаление и в условията на статукво плюс коронавирус българското обществено мнение се движи по старото си речно корито, като все още се чака да се появи нов мъдрец, който ще съедини двата бряга. А бреговете не са неизвестни в нашето предизборно уравнение, те са винаги постоянна величина. И се оказава, че в предизборна България броя на нерешимите проблеми са повече от онези, които могат да бъдат решени на 4-ти април пред урните.

Възможна е обаче и къса хватка - избори след избори, докато едната от двете големи сили се предаде. Може да имаме и избори по формулата две в едно – президентски и парламентарни, като в сянката на президентските да се променят нещата и в парламента. Тези избори ще са за България - дали да остане като държава или...

Днес, когато светът се тресе от световната пандемия от covid-19, политически препирни и различния – реших да ви срещна с един приятел на вестник „Долина” – Росен Димитров. Нищо. Че Росен е избрал съдбата на емигрант в Германия – той остава все толкова влюбен в своята България и Казанлък.

Росен е възпитаник на ОУ „Кулата”, след което завършва немска гимназия в Бургас. Инженер по машиностроене е. До 2001 година развива частен бизнес в родния Казанлък.

Различни причини го отвеждат до Германия и първоначално заминава за там за година – две, но … остава да живее там и до днес.    В Германия от десетина години работи като техник в завод на известна марка автомобили.

„Работата не е точно работата на моите мечти, но човек не може да има всичко.”, с усмивка споделя Росен.

С Росен ще ги говорим за издадените от него книги „Момичето на моите мечти” и „Силата в теб”, ще си говорим за света на книгите и за силата на пианото слово:

- г-н Димитров, броени дни преди Коледа излезе от печат книгата Ви „Момичето от моите мечти“. Разкажете ни малко повече за новата Ви хартиена рожба?

- Винаги съм обичал да чета книги, но най-много ме привличаше жанра - научна фантастика. Всеки ден бях в книжарницата с надеждата, че се е появило нещо ново. Може би това, което най-много ми харесваше във фантастиката, беше това, че тя всъщност събира в себе си всички останали жанрове – и романтиката, и хумора, и кримито... Малко по малко започнаха да ми идват идеи за моя книга, но не се осмелявах да ги реализирам.

Един ден срещнах момиче, младо и красиво момиче, което имаше своите проблеми и страхове, но не се отказваше от поставените си цели и правеше всичко, за да ги постигне. Това момиче ме вдъхнови и ми даде силата да повярвам в себе си и да се опитам да постигна моята мечта.

- Какво е момичето от Вашите мечти?

- Всъщност отговорът на този въпрос се крие в едно мое стихотворение, което написах преди повече от 30 години:

Момичето – мечта

Когато вечерта настъпи

и Вселената потъне в тишина,

очите ми, затворени, пак търсят

от тебе някаква следа.

И виждам те високо в небесата,

където само птиците летят,

ти нежно се усмихваш и дори луната

засенчваш с твойта красота.

В косата ти, от вятъра развяна,

звездите златни ослепително блестят,

а ти, от лунна светлина огряна,

към мен пристъпяш сред вечерния хлад.

Протягам две ръце към тебе,

целувам с трепет звездните очи,

а твоят глас, тъй приказен и нежен,

най-xубавите думи ми шепти.

Но ето – вече слънцето изгрява,

в прозореца нахлуват първите лъчи,

нощта навън се тихо разтопява,

А с нея разтопяваш се и ти …

Допреди няколко години си мислех, че момичето от моите мечти ще си остане само една недостижима мечта. Но един ден съвсем случайно го срещнах и веднага се влюбих в него. И колкото и невероятно да звучи, то отвърна на обичта ми и скоро след това се оженихме Беше една прекрасна сватба през месеца на розовия цъфтеж. От тогава имам щастието всеки ден да бъда с момичето от моите мечти

- Първата Ви книга е „Момичето от моите мечти“, а „Силата в теб“ продължение ли е на първата Ви книга?

- Определено да! Всъщност това трябваше да бъде една цяла книга, но в един момент написаното достигна около 400 страници, а аз бях още много далеч от финала. Един мой добър приятел, ментор и треньор по бойни изкуства, шихан Явор Дянков, ми даде идеята да я разделя на три части и да издам първите две, докато през това време довършвам третата част.

- Работите ли над нова книга в момента?

- В момента работя усилено над третата част на книгата, тъй като една голяма част от хората, които купиха първите две части, ги прочетоха буквално за два-три дни и ме засипват с въпроси, кога ще излезе третата част. Когато приключа и с нея, със сигурност ще започна нова книга. Имам вече няколко проекта в главата си, но още не съм решил на кой от тях дам зелен светофар. Основната битка ще се води между книга, описваща живота на емигрантите в Германия през моите очи и моя опит, ще се нарича „Еднопосочен билет за Германия“, и друга трилогия, продължение на „Момичето от моите мечти“. Времето и степента на интерес към сегашната ми книга ще ми покажат правилния път.

- г-н Димитров, от кога пишете?

- Винаги съм обичал не само прозата, но и поезията. В гимназията се запознах с творчеството на нашата неповторима и уникална поетеса Петя Дубарова, и бях толкова възхитен от него, че започнах да правя опити да пиша сам. За съжаление исках да пиша толкова добре, колкото и Петя, а това не се получаваше и хвърлях в кошчето всички тогавашни опити. Запазих много малко от тях, а после животът ме грабна и забравих тази моя страст. Когато отидох в Германия, обаче, бях сам-самичък и далеч от приятелите и семейството ми. В дългите и самотни нощи отново се върна желанието да визуализирам емоциите си върху белия лист. От време на време пишех и статии за родината ми, за мен и за родния ми град за местния градски вестник. Да започна да пиша книга, обаче, събрах кураж едва преди 7-8 години, когато срещнах момичето, което ме вдъхнови. На няколко пъти спирах и забутвах написаното в някое чекмедже, след 2-3 години започвах наново. И така до последната ми среща това лято с моя треньор Явор Дянков, който здраво ми се накара и ме мотивира да сложа ръкавиците и да изляза на ринга.

- Как се решихте да издадете тези книги в този електронен свят?

- Знам, че много хора, особено младото поколение, предпочитат да четат в електронен вариант или дори да слушат книгите. Може и да е старомодно, но за мен докосването на книгата създава едно специално отношение към историята в нея и електронните и аудио-варианти на книгите в никакъв случай не могат да заменят това усещане.

- Смятат ли, че силата на писаното слово ще се завърне?

- Много се надявам това да стане. Мои приятели ми разказват, как децата им предпочитат да купуват книги пред това да четат в интернет. За съжаление качеството на книгите падна драстично, книжарниците се напълниха с книги за вампири, върколаци и зомбита и това неминуемо се отразява негативно върху желанието за четене.

- Смятат ли, че книга само по празниците се подарява?

- Съвсем наскоро участник в една от фейсбук-групите, в които членувам, поиска да купи книгите. Успях да му ги пратя бързо и пристигнаха преди Коледа. Бях много приятно изненадан, когато той в специална публикация в групата ми благодари за възможността да получи тези книги преди Коледа и разказа, че в Исландия е традиция да се подаряват книги на всеки един празник и това е най-предпочитания подарък там, особено за Бъдни вечер. Може би е недостижима мечта, но много бих искал това да се случи и в България.

Екипът на вестник "Долина" пожелава много здраве и нови творчески успехи на Росен. Всеки, който иска да се докосне до неговото творчество може да закупи книгите му от редакцията на вестник "Долина". 

Днес за читалищата и тяхната дейност на територията на Община Казанлък ще си говорим с Георги Ташев – експерт читалищна дейност в Община Казанлък.

Георги Ташев е роден в град Казанлък през 1955 година. Средното си образование е завършил в Града на розите. „За пръв път съм стъпил на сцената на читалище „Искра” в четвърто отделение. Десетгодишен. Бях ученик в групата по художествено слово с ръководител Иван Кебапчиев. Същата година станах лауреат на националния конкурс за Ботева поезия. С още девет участника присъствахме на откриването на възстановения кораб Радецки. Незабравими мигове… След това в читалището мои учители бяха  Васил Шивенков, старозагорският актьор Нино Луканов, Любомир Кабакчиев, режисьорът Васил Апостолов.”, развълнувано разказва за тези моменти от живота си Ташев. 

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1983 г. Работил е в Старозагорският куклен театър и Пловдивския куклен театър до 2001 година. След това се прибира в родния Казанлък, където продължава своята работа в областта на културата.

С Георги Ташев ще си говорим и за Закона за читалищата и затова как се прави култура днес. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:   

По традиция в началото на всяка година срещаме нашите читатели с представител на дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” – Казанлък. И понеже традициите си са традиции и тази година се срещаме с председателя на клуба Станимир Стефанов. С него ще си говорим за дейността на клуба през 2021 година, ще правим равносметки, ще си говорим за развитието на Казанлък и региона, ще си говорим за развитието и пътищата, които стоят пред България.

Ето какво сподели председателя на Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” – Казанлък за читателите на вестник „Долина” и сайта  www.kazanlak.co:

- г-н Стефанов, каква беше за Вас и дискусионнияt клуб 2020 година?

- Тази година, както за мен, така и за всички българи беше много трудна. Разразилата се пандемия от Ковид-19 доведе до промяна на всички нас, като хора на първо място, нашите навици и социални контакти. Промени се изцяло начинът ни на живот и съществуване. Допреди една година тези промени съществуваха само във фантастичните романи и филми, но уви … вече са реалност. Социалната дистанция, желанието за запазването на живота на ближния, на хората, станаха наши задължения и убеждения. Новата социална промяна разбира се, не подмина и дейността на Дискусионния клуб и неговите членове. Ние се събирахме ежемесечно преди пандемията, правехме постоянно дискусии с различни гости, но за съжаление се наложи да разредим тези срещи след март месец миналата година и даже отложи някой от тях поради наложената от правителството национална здравна карантина.

Въпреки всичко, през изминалата година успяхме да вземем решения по важни политически събития, чествахме годишнини от историческия календар на Българската Социалистическа Партия, участвахме и в градските чествания организирани от Община Казанлък свързани с отбелязване на исторически събития и дати от българската и казанлъшката история. Една от най-важните задачи, според мен, която Клубът си постави и реализира през 2020 година е стартирането на излъчване на клипове в социалните мрежи и Канал на YouTube свързани с историята на Българската Социалистическа Партия, от основаването й до ден днешен, клипове свързани с историята на България, с важи дати и значими културни наследства от Казанлъшкия край. Снимането на клиповете ще продължи и тази година, защото това е един от начините да разкажем историята и историческите събития и процеси на младото поколение, след като 30 години се пренаписаха учебниците по история, а и доста исторически събития бяха премахнати от тях. Няма да звучи пресилено, ако кажа, че тя бяха свалени от учебниците на българските деца твърде умишлено.

Относно припомнянето на историята на Българската Социалистическа Партия в клипове също е наложително, защото поколенията израснали във фалшивата медийна среда не знаят, а оттам и бъркат в оценките си по отношение на 129 годишна история на Партията. Няма как да имаме бъдеще, ако се отричаме и непомним историята си!

Достатъчно дълго време нашия народ беше противопоставян по различни теми и виждания, толкова се нагнетяват отношенията, че започнахме да се мразим - смятаме, че е крайно време да се обединяваме, да се съберем, независимо от политическите ни виждания и разбирания – ние сме българи и защитата на българския интереси минава през обединението ни като народ! 

- Какво още успяхте да реализирате през 2020 година?

- Тук е мястото да отбележа, че през 2020 година с мен се свързаха председатели и членове на други Дискусионни клубове из страната, които пожелаха да направим обща среща. Изразиха надеждата, че тези срещи можем да ги направим ежемесечни. Следователно нашите другари виждат в дейността ни смисъл и надежда. Надежда, че социализмът в България е бъдеще, а не минало! Българската Социалистическа Партия като носител на Благоевите идеали и ценности през годините назад винаги е намирала сили в себе си да убеди народа в правотата и смисъла на Свобода та, Равенството и Братството. Вярвам, че с малки стъпки, но постоянни, ние членовете на Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” все пак успяваме да запазим тези идеали живи и днес.

През 2020 година изразихме принципни позиции по някой наболели национални теми.

През месец ноември миналата година изпратихме Апел до Президента на Република България, до Министър председателя, до централите на всички парламентарно представени политически партии, с които настояваме всички те да се обедният зад спасяването на българския народ, за извеждането на България от това критично състояние. И ние сме убедени, че спасението на България и на българския народ минава през обединение и единодействие в името на страната ни и защита на българския интерес. А това зависи от всяка една политическа партия – на власт или в опозиция.

- С какво не успяхте да се преборите или искахте, но не постигнахте?

- Не успяхме да постигнем – резултат оъ Апела, за който говорих преди малко. Според нас – членовете на Дискусионния клуб, на първо място е опазването живота на нацията, на етноса, а не на моментните политически сметчици, произтекли от разразилата се пандемия от Ковид-19. Не сме лекари и не мога да давам мнение по този въпрос, но впечатление направиха опитите на новопоявилите се „революционери”, да заложат здравето на българските граждани на карта, която обслужва единствено и само техния интерес. Това е изцяло в разрез с нашите убеждения. Ние искахме да отбележим и друго мнение чрез този Апел, защото е възможно и има и друго решение. Знаете ли, че единствено от Министерски съвет ни върнаха отговор на Апела, от БСП /въпреки, че сме членове на БСП/, ДПС, Воля и Президентството…замълчаха!

Явно политиците не са узрели още, не ни е дошъл моментът все още да сме единни – макар, че „цената” е спасението на България и българския народ. Това е едно от нещата, което искахме, но не можахме да запалим, да запалим искрата на българското обединение.

Поради зимното време не успяхме да почистим и паметника на Георги Димитров край язовир Копринка, който в края на миналата година беше залят с блажна боя, навярно от безпаметни българи, които не са прочели и ред на героя от Лайпцигския процес. Но на пролет имаме организация за почистването на паметника.

- Какви цели и задачи стоят пред дискусионния клуб през тази година?

- През 2021 г. продължаваме с реализирането на идейните дискусии в търсене на отговор на въпроса „Каква партия е БСП днес?”, като още сега искам да разкрия на вашите читатели, че такава дискусия ни предстои щом мерките по пандемията го позволят.

 Ще продължим с правенето на клипове, където ще припомняме за историята на БСП, Интернационализма, историята на България и казанлъшкия край.

След отпадането на карантината в скоро време, ще продължим с ежемесечните си срещи и дискусии. Предвидили сме интерсни гости да поканим, за сега от някой от тях имаме потвърждение за участие.

Тук е мястото да подчертая дебело - ние не се борим за власт, ние се борим за запазване на паметта ни като народ и държава и за отстояване на българския интерес!

- 2021 година се очертава за България – година на избори. Какви са Вашите очаквания и прогнози?

- Да, през 2021 г. ще има и Парламентарни и Президентски избори у нас. Прогнози не се наемам да давам, има много социолози и политолози, които след посещение на различните политически централи се надпреварват по медиите да ни втълпяват тяхната гледна точка. Аз съм член на БСП и е ясно, какво ми се иска – БСП първа политическа сила на идващите избори за Парламент. Дали е възможно това точно в в този момент, обаче е друг въпрос. Искрено се надявам Партията да има добър резултат.

Само ще отбележа, че избори се печелят заедно, а се губят поотделно!

Относно президентските избори тази година мога да отбележа, че Президентът Румен Радев позагуби известно доверие в избирателите, дали ще го върне предстои да видим.

- Според Вас не се ли умори българина да избира, а интересът му като народ да не бъде запазван. Очаквате ли някаква по-различна избирателна активност? По различен избор?

- Не смятам, че ще има голяма разлика между сегашния и бъдещия български парламент. Дали ще има нови партии там предстои да видим. Не смятам, че ще има по-висока от 50-55 % избирателна активност. За мен е по-интересно, че за първи път 3 месеца преди изборите не се води никаква политическа кампания. Няма идейност, няма словесна борба и представяне на различни виждания. За мен, като социалист е странно, че БСП се е обърнала към себе си, а не към избирателя. Доразчистването на лични сметки в БСП продължава, не знам дали ще остане някой член на Партията, който няма да бъде обявен за враг на ръководството…

По принцип няколко месеца до изборите, а политическите централи са някак мълчаливи, което наистина оставя усещането за безидейност – както в ляво, така и в дясно…   

- Кой е урокът, който не успя да научи българския политик през 2020 година?

- Според мен не само праз 2020 г., а от 1989 г. до днес българският политик не е усвоил най-ценния урок, а именно защитата на българският национален интерес. Като, че ли българските политици чакат позвъняване от някое чуждо посолство с нареждане какъв да бъде нашия интерес!

Тази практика на сервилност и чуждопоклонничество срещу няколко сребърника е пагубна за България. Ние нямаме стратегически поглед, какво е добре за България и какво не, в близките 10-20 години. Толкова ли е страшно да се изготви такъв документ?! България е била империя, а днес е превърната в джудже, което всеки го подритва!

- г-н Стефанов, Вие сте член на Българската социалистическа партия – на къде е тръгнала тя? Каква трябва да е нейната посока, за да бъде разпозната като алтернатива?

- БСП би трябвало да е тръгнала със стихийност, каквато само тя притежава в убеждаване и разпространяване на социалистическите завети на Благоев, Кирков, Димитров и Коларов към спечелване на парламентарни избори 2021 г., но…в същност изключваме и снемаме доверие от членове … Нима е нужно месеци преди избори всичко това?! Аз съм социалист и искам моята партия да бъде олицетворение на бъдещето опознало и поучило се от миналото си, а не безидейно и неориентирано бъдеще, без никакво минало!

- И на финала на нашия разговор - какво искате да пожелаете на казанлъчани, на всички, които четат тези редове?

- Пожелавам на всички най-вече здраве! В такава обстановка този поздрав звучи все по-истински и по-стойностно. Много българи починаха от Ковид-19, много хора се излекуваха или боледуват в момента от него. Много от нас вече за съжаление имат случай в своето семейство и познават жестоката действителност. Здравето е на първо място в пожеланията ми тази година. Освен това искам оттук – в Казанлък да започне борбата по единение, Казанлък има славна история в тази посока, първите преговори за мир в Руско-Турската освободителна война са водени тук в Папазовата къща, първата структура на основаната от Димитър Благоев БСДП се ражда тук, само няколко часа след основаването на Партията на Бузлуджанската поляна, 23 ПШП превзема непревземаемата Одринска крепост…мога да продължа да изброявам още…

Но най-важното е да помним, да пазим миналото си, за да може днес и утре да се борим за бъдещето си!

Яница Станчева  

В първият работен ден на новата 2021 година реших да се срещна с една слънчева и лъчезарна дама, с която ще си говорим за магията на любовта. Казват, че с какъвто човек започнеш годината – такава ще бъде тя. Така, че като за първи гост на вестник „Долина” и на сайта kazanlak.co реших да Ви срещна със слънчевата и добронамерена Пламена Терзиева.

Плами започва трудовата си кариера като журналист. В продължение на 10 години силата на нейното перо изпъстряше казанлъшки печатни издания. „Бременността и последващото майчинство, обаче, постави нови критерии пред мен за заетост и оттогава поех по пътя на сватбите. От 2014-та година съм длъжностно лице по гражданско състояние в Община Казанлък.”, разказва Пламена Терзиева за себе си. Тя нески, че се намира в меката на любовта и усмивките.

„Съзнах, че и това поприще ми е свое и го правя с огромна отдаденост, чест и удоволствие.

Днес заедно с Пламена Терзиева ще Ви отведем в меката на любовта и ще си говори за всички причудливи светлинки на любовта:

Страница 8 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co