Никога няма да имаме такава личност, която да повтори живота и делото на Васил Иванов Кунчев, категоричен е доктор Зарев

Дни след 148 годишнината от гибелта на Васил Левски ще си говорим с доктор Косьо Зарев за живота и делото на Апостолът на свободата в Казанлъшкия край.

Д-р Зарев е дългогодишен директор на ИМ „Искра” и дългогодишен изследовател на делото на Левски именно в казанлъшкия край.

Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

- Доктор Зарев, бихте ли ни разказали за дейността и делото на Левски в Казанлъшкия край? Бихте ли ни обясни ли, защо Левски е избрал един от първите революционни комитети да бъде именно в Казанлък?

- Въпросът, който поставихте е много интересен. През 1973 г., когато чествахме 100 годишнината от гибелта на Апостола, написах първата си книга „Левски в Казанлъшкия край”. Тогава не осъзнавах, какво точно съм направил, но се оказа, че нещата които намерихме тогава – връзките, които Левски е имал в Казанлъшкия край, са били крайно интересни. Тогава си зададох въпроса, защо Левски наистина идва в Казанлъшкия край, и защо той в Новенската махала взима участия във Вечернята, а след това отсяда в Хана на баба Гана и съответно се свързва с нейния син Петьо Ганин. Проучвайки историята на тази махала се оказа, че това е махалата, която се създава сравнително най-късно в Казанлъшкия край. Това е така наречената Новенска махала или както казанлъчани са я наричали Новата махала. Защо Новата махала? Защото през този период вече са били създадени махалите: Къренска махала, Калпакчийска махала, Куленска махала, но тази Новата махала. Фактически махалата се създава от българи, които са прогонени от турците по време на Кърджалийските нападения 1815 -1820 година и те напускайки своите градове Панагюрище, Клисура, Карлово, Калофер идват в Казанлък. Но защо?! Защото казанлъчани тогава, точно в този период, за да се предпазят от тези нападения те построяват една дълга отбранителна стена, която са я наричали шарампола. Това действително е било една отбранителна стена, която влизайки в нея, българите са можели да бъдат съхранени. И от тези градове именно българите научават за тази стена и идват в Казанлък. Тук те не идват само да се скрият в махалата, но те създават съответно и тази Новата махала, построяват по-късно и своите къщи и така се създава най-българската махала. Между впрочем, сега честваме 160 години от създаването на читалището в Казанлък, което също е създадено в тази махала. Оказва, че Васил Левски първите връзки, които създава в Казанлък са още по времето, когато със своя вуйчо заминава за Стара Загора, за да учи. След това има един много интересен период, когато го търсят, тъй като цяла година отсъства от Карлово, той три дена престоява в Хана на баба Гана в Казанлък. От тука именно той пише писмо до своята майка да му изпрати монашески дрехи, с които да се върне безпрепятствено в Карлово. Защото всъщност той трябва да каже на карловци, че в този период е бил по задачи - събирайки средства за манастирите, но съответно е пребивавал в Казанлък. Именно поради тази причина, имайки предвид тези връзки проследявайки неговото пребиваване от Пловдив в Казанлък, отговаряме на въпроса, защо именно се насочва към тази махала. И ето го отговора – в първата българска махала той вече има приятели, тука е баба Гана, тука е и неговият бъдещ приятел и куриер Петьо Ганин. Това е времето, в което всъщност Левски се уверява, че уверен може да направи първите комитети. Между впрочем още при първата обиколка идвайки в Казанлък, той разбира, че тука има българи, които наистина ще последват неговото дело.

- Кое е първото място тук в Казанлък, където Апостола на свободата избира да направи революционен комитет. Има твърдение, че това е Шипка. Това така ли е?

- Да, тук интересен е въпроса защото избира Шипка. Именно те създават своето първо читалище и най-интересното е това, че членовете на революционния комитет в Шипка са всички ония членове, които са членове и на местното читалище. Между впрочем, в този период има една такава много интересна хипотеза, че се създават комитети, там където има дейни читалища, а Шипка е едно такова читалище.

Тука въпроса, който искам специално пред вашата медия да разработим и да покажем на историческата мисъл в България, че след Пловдив Левски се насочва към Казанлък, а не към Карлово. И не мога да разбера, защо историците на България не искат да го признаят. Това е един много важен въпрос, в който големите следователи не искат да се уверят. Този въпрос беше разрешен по един много истински начин, исторически начин - моя приятел и следовател от Габарево Благой Емануилов, който също се занимава с разследването за Левски. Той намери в архивите, че в Пловдив  Левски влиза във връзка с Найден Геров. Това е един българин, който е бил на турска служба и в същото време играе важна роля по-късно в историята на Казанлък. Най-интересното е това, че този българин именно докладва в руските архиви, че един поп Васил идва от Цариград, преминавайки през Пловдив и се насочва в Казанлък, където ще създаде комитети. И тук вече стигаме до въпроса, защо именно тази негова дейност става известна и в руските архиви? Всички големи разузнавателни служби по онова време се интересуват дейно от личността на Васил Левски. Тук става въпрос за руските царски хора, които са на служба в Цариград  и в Пловдив, за Турските разузнавателни служби. Бяха намерени такива архиви, които показват, че Левски е бил следен на всяка крачка. Тук става дума и за Австро-Унгария. Те се е стараела по всякакъв начин да разбере къде е Левски, какви са неговите задачи и защо той се движи именно из цяла България. И този руски архив, който беше намерен и който ние напоследък съвсем стабилно цитираме съвпада и с моите изследователски задачи по онова време. От свещеникът, които по онова време е бил свещеник в Новенската църква знаехме, че Васил Левски облечен като калугер по време на Вечернята идва в Новенската църква и взима участие в службата на българите. Интересно е, че след като свършва службата Левски отива при свещеника, казва му кой е и иска да го заведе в Хана на баба Гана. Левски знае за тази жена, знае за нейния син от предишните идвания от пребиваването му, когато е идвал по времето на Втората легия. Съответно той тука вече стабилно се изпълнява неговата първа задача. А първата задача е по време на първата обиколка, да разузнае, да разбере до каква степен българина може да създаде революционен комитет. Дали ще го последва в голямата революционна борба, която по-късно ще бъде създадена със създаването на тези комитети. И действително, при провеждането на първата обиколка на Левски в Казанлъшкия край, по-късно когато се връща отново в Букурещ той докладва, че има българи и в Казанлъшкия край, които са готови да създадат комитети и които биха създали една вътрешна тайна революционна организация. При втората обиколка, когато той се връща по обратния път в Казанлък, тука вече той създава и първите революционни комитети. Интересното е това, че в някои следователи съществува известен спор специално за Казанлъшкия комитет дали той, както казва Владимир Заимов е създаден 1871 година или е създаден 1869 година. Интересното е, че ние никога няма да можем да установим коя е точната дата, защото не са намерени документи, от които да можем да кажем коя е тази първа дата. От тук се стига до известния въпрос, че по времето на втората обиколка Левски вече създава и първите комитети в Казанлъшко. Тука вече въпросът е много интересен, който Вие зададохте дали евентуално не е в Шипка, дали пък евентуално не е в западния район на Казанлъшка околия в Габарево, както твърдят някои следователи. Важното е едно, че по време на втората обиколка Левски създава вече първите революционни комитети в Казанлъшко.

- Има ли сведения, колко на брой са революционните комитети в Казанлъшко?

- Говоря със сигурност за създадени комитети в Казанлъшко - когато писах и третата книга за Васил Левски, попаднах на интересни сведения на един учител от старозагорските села, които дават отговор на въпроса колко са комитетите в Старозагорска околия. Това е околията, която Левски създава, като един главен център във вътрешната революционна борба. Учителят оставя сведения, че съответно в Казанлък има девет комитета. И точно това е базата на, която стъпваме, която дава един от членовете на Старозагорския революционен комитет. Той е дал точна характеристика на комитетите като дори ги изброява, което е нещо много важно за нас. И специално за мен беше много важно, защото знаех, че са създадени комитети в Казанлъшко, но не знаех колко са. За мен съществуваше един много интересен въпрос: Например някои от следователите в с. Виден (Карагитли) Павелбанско, твърдяха, че там има революционен комитет, но когато се заех сериозно да проуча дали това е така се оказа, че там комитет се е създавал по времето на Априлското въстание. Значи не бихме могли да говорим, че Левски създава комитет по време на неговата обиколка и в Карагитли. Той създава комитет в близкото село Долна Сахране, но не и във Виден. Така, че действително радвам се, че с третата книга вече много от нещата, които бяха до известна степен под въпрос, сега успяхме да ги установим. Затова, за което се радвам най-много е, че моите сведения, които свещеник Георги дава: че февруари по времето на първата обиколка Левски идва, че участва във Вечернята, която е била характерна за местните жители на Новата махала, се потвърждава и по-късно и от архивите на руските тайни служби. Има сведенията, че Найден Геров докладват, че Левски действително е бил в Казанлъшкия край по времето на тази обиколка. На тази база именно ние предлагаме на големите историци от България да бъде включен Левски и в Казанлъшкия край. Защото се оказа, че това е един много важен момент, който за съжаление в нашата национална история по някакъв начин се отбягва.

- Толкова разпалено и с толкова огън разказвате за Левски, също така голяма част от Вашата изследователска дейност сте посветили именно на него. Защо?

- През 1968 година бях млад музеен работник. Тогавашният директор Гергана Цанова, един много известен археолог свързан с археологията в Казанлъшко ни събра на едно съвещание. Тя се обърна към мене и каза: „Зарев, не е ли крайно време във връзка със 100 годишнината, на Апостола през 1973 г. да се хванеш и да проучиш дейността на Левски в Казанлъшкия край!” Аз и отговорих, че това е една много трудна задача. Попитах я дали ще мога да го направя това след като самия Чудомир не се е захванал и не е написал книга за Левски. Но… така или иначе задачата ми беше поставена и след пет години през 1973 година излезе първата ми книга посветена на Левски в Казанлъшкия край. И сега си мисля и си задавам въпроса: Дали бях прав?! И стигам до извода, че съм бил прав… Минаха години, чрез руските архиви се доказа това, за което аз на местна почва бях намерил тогава исторически факти.

И ето след толкова години – отговора на големия въпрос - ще мога ли да напиша книга за Левски се оказа, че не само една книга, аз написах три.

- Доктор Зарев, 21 век сме, България може ли да има своя Апостол отново?

- За мен като историк, винаги съм мислел и винаги съм го казвал: На България не й стига един Апостол на свободата, какъвто имаме в лицето на Левски. На мен ми се струва, че ние никога няма да имаме такава личност, която да повтори живота и делото на този човек. Вие знаете за неговия живот и дело, той до такава степен наистина обича своето Отечество и стига до голямата идея за вътрешна революционна организация. Нещо, което е колосално за онова време. Левски сам стига до въпроса да се обедини България, но за съжаление това не се харесва на големите интереси на западните разузнавателни служби, които не пестят усилия за неговото следене и планове да го заловят, което и става. И тука пак искам да кажа, че не поп Кръстьо предава Левски, а разузнавателните служби, които наистина са знаели всяка крачка на Левски.

Втора личност като Левски няма да имаме и вие помните, когато беше зададен въпроса на нашия народ - кой слагаме на пиедестала, най-високо в нашата национална история, кой обичаме и винаги ще уважаваме. Отговорът бе един – Васил Левски. Нито Димитров, нито Ботев, нито големите поети-революционери, никой не успя да измести делото на Левски.

В западните държави обикновено се честват рождените дати на героите. Забележете обаче в България ние честваме на Васил Левски с еднаква сила и рождението и гибелта. Апостолът на свободата остава високо и незаменимо мерило в националната ни история.

На финала на този разговор мога да кажа, че с доктор Косьо Зарев  повдигнахме много въпроси, постарахме се да отговорим на много въпроси. И изводът, който можем да направим, че Левски остава високо мерило за всички. И в навечерието на 146-годишнината от гибелта на Апостола да да си обещаем всеки един от нас да носи в сърцето си частичка от любовта на Левски, от идела на Апостола за Чиста и Свята Република…

 Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co