Яница Станчева

Яница Станчева

За България, за правотата на съдебната система, за фондация „Гео Милев” ще си говорим с адвокат Сашо Лозанов. Той е от Стара Загора, но говори за Казанлък, с вдъхновение и любов.  

„Винаги съм хранил едино особено чувство към град Казанлък. Признавам, че ми е любим. Когато застана в центъра на града, на площада и погледна към Балкана имам чувството, че се намирам в Швейцария. В тази насока, много въздействаща ми беше и старата архитектура в града, към чието отреждане имам скромен принос.”, споделя с усмивка в началото на нашия разговор адвокат Лозанов. Ето и още какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co:

- Почти в началото сме на 2021 година, каква ще е за България тази година? Какво според Вас предстои в обществено-политически и икономически план

- Считам, че нашата страна влиза в един период, който трудно може да бъде определен еднозначно. Според мен ни чака "мътно" развитие на събитията във външнополитически аспект. Споменавам най-напред външнополитическите механизми, защото нашата вътрешнополитическа конюнктура винаги пряко се влияе от външни фактори. Ще се наложи да се вземат решения в кризисна обстановка и по значими проблеми. Боя се, че сред палитрата от български политици, такива, компетентни за управление в криза няма. Това несъмнено предполага възникване на парламентарна криза и опасност от радикализиране на политическата обстановка в страната. Родината ни не бива да бъде място и/или територия, от където излиза или се провежда  екстремална политика. Платили сме жестока историческа цена. Това винаги трябва да изтъкваме пред онези, които ни предлагат бляскави и хегемонни перспективи. Това не е комплекс за малоценност. Това е политическа зрелост.

- г-н Лозанов, кой е урока, който не успяхме да научим като общество и какво не можаха да научат българските политици?

- Родината ни е регионален фактор, който предизвиква внимание. Ние сме "наблюдавана" демокрация. Трудно ни се дава самостоятелност, но историята познава държави, които са били в тежка зависимост и въпреки това, с умела, хитроумна политика и такт, политиците им са успявали да постигнат ползи. Следва да се поучим от този опит. Когато ни се отреди лимон, не следва да се цупим, а да търсим начин да си направим лимонада.

Що се отнася до политиците, то те са преекспониран израз на съвременното ни общество.

Като мое кредо, в този смисъл, искам да цитирам едно японско "хайку", което си спомням от годините във факултета по Източни филологии в СУ "Св.Климент Охридски": 

                                                         "Не враждувайте в дългия път 

                                                          и в беда си помагайте братски, 

                                                          мои прелетни птици".

- г-н Лозанов, в каква България искате да живеете?

- В страна, в която да се вее свободно българското знаме. Да дава желано бъдеще на децата ни. Да осигурява спокоен живот 

на ВСИЧКИ български граждани.

- Какви са приоритетите, за които бих искали да работите?

- Актуалната законодателна инициатива трябва да бъде насочена към създаване на авангардни и солидни икономически

основи. Пазарната икономика трябва да се използва, а не да властва! Да спрем разрухата и нейните многостранни последствия. Ред и дисциплина, но и свобода за мисълта и полезната инициатива.

- Вие сте адвокат, имате солидна практика, според Вас винаги ли Съда е справедлив и винаги ли Прокуратурата си върши работата като главен обвинител?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. Като адвокат, мога да отговоря по адвокатски. Но не е лесно да си практикуващ юрист понастоящем. Разбира се, че  биха могли да се установят изкушения, зависимости, тенденции. Но както засегнах по-горе темата, каквото е обществото, такива са институциите ни. А за посочване на негативни примери касаещи органите на Съда и Прокуратурата, не мога да кажа нищо повече от онова което медиите ни поднасят и европейските институции ни сочат. Тъжно и срамно.

- г-н Лозанов, вие сте член на Международната фондация „Гео Милев”. Разкажете ни малко повече как вървят нещата във Фондацията, в къща-музей „Гео Милев”?

- Имам специално и чувствено отношение към българската култура. За мен няма съмнение в израза: "Разрушена култура, разрушена държава". Утвърждаването на българската култура е утвърждаване на България. Не приемам за култура изявите на автори, които паразитно се възползват от провокацията и творчески я развиват.

Да , още се считам за член на МФ "Гео Милев". Наскоро, по повод рождения ден на Гео Милев, бяха поднесени цветя на  бюст-паметника на Патрона. По обясними причини, ръководството на Фондацията се намира понастоящем в София. Що се отнася до къщата музей "Гео Милев" в Стара Загора, с удовлетворение трябва да споделя, че потокът от посетители не е секвал.

Разбира се, че настоящата епидемиологична обстановка оказа своето влияние, но изследователската работа и културни изяви не са преставали. Предстоящи са актуални културни събития в тази връзка.

Нека не забравяме, че името и делото на Гео Милев са достоен принос в Банката за Национално Самочувствие. И никой да не е посмял да ме опровергае!

- В последно време избуяха вандалщините срещу паметници от изминали епохи, на различни личности, смятате ли че е крайно време това деяние да бъде вкарано в НПК и да бъде криминализирано и посегателството над общинско и държавно имущество?

- Относно проявите на вандализъм към паметниците от изминалите епохи… Какво да очакваме в една страна където "чалга поколението", роди "чалга поколение". Забелязва се обаче и една нагла тенденция за дясноекстремистки прояви. Едно перчене, едни отривисти военни команди, едни призиви. Опити за овековечаване и факелни шествия и пр… Само дето Лени Рифенщал им липсва. Историческите резултати от тази политика за България са печално известни. Обществото ни трябва ясно и категорично да ги спре! По своя характер и манталитет, българският народ винаги е бил чужд на такива изстъпления и има трезви сили за отпор. Що се отнася до наказателната репресия чрез закона, то и сега има подходящи текстове в Наказателния кодекс. Просто трябва обществото да подобри своята чувствителност и гражданска съвест. Останалото е процесуално отношение.

- И на финала на нашия разговор да ви попитам – какво е за Вас България?

- Не зная дали мога да отговоря достойно, но си спомням, че преди години един човек ми каза: "Ти нямаш представа, колко си щастлив, защото имаш Родина, защото имаш България!"

Яница Станчева

Днес, когато пролетта навън набира сила и кокичетата ни се усмихват от градините се срещаме с един скромен човек от Казанлък, на който слънцето е в сърцето му, а красотата на пролетта е в душата му. Повечето от казанлъчани го знаят като първия директор на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък – Стефан Папукчиев. Той е родом от Казанлък, където завършва начално, прогимназиално и средно образование. Завършил е физика в СУ „Климент Охридски“ и ВМЕИ Габрово.

„Работих 3 години по разпределение в Трявна. По-голямата част от трудовия ми живот премина в ЗИНО Казанлък. Щастлив съм, че съм първия директор, на отвореният през 2015 година първи и единствен в България, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства.”, разказва за себе си Папукчиев.

Той е от онези хора, които не харесва особено да е под светлините на прожектора, но в себе си носи цял един свят – на смиреност, красота и хармония.

Със Стефан Папукчиев днес ще си говорим за Музея на фотографията и историята на кадрите в него. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина” и сайта www.kazanlak.co:

Никога няма да имаме такава личност, която да повтори живота и делото на Васил Иванов Кунчев, категоричен е доктор Зарев

В град Крън, бе чествана годишнина от рождението на видния местен общественик и опълченец Недьо Гюдюлев. Организатори на събитията по повод годишнината са местното НЧ „Цвятко Радойнов“ и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

Ще бъде разкрит и изнесен пункт за приемане на протоколите с изборни резултати в Казанлък - изнесеният пункт ще може да приема и протоколите на съседните общини 

С кратко тържество Крън отбеляза 126-години от рождението на генерал майор Цвятко Радойнов. Организатор на честванията бе местното читалище в Крън, което носи името на героя.

Лъчезарната и слънчева Нефизе Куюмджиева заедно с децата от школа "Арт линия "

Филмовият композитор на столетието Митко Щерев възроди една от най-неувяхващите си мелодии „Хризантеми“. Броени дни след 75-годишния си юбилей, той представи актуалната версия в страницата на групата си във фейсбук:

В казанлъшката Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт по предложение на директора на учебното заведение ще бъдат разкрити две нови за общината и училището паралелки.

На 1 февруари, на площад „Севтополи” в Града на розите се появиха първите сергии с мартеници. По традиция, от години площада се запълва с търговци на мартеници и някак централната част се събужда от зимата.

Страница 1 от 221

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co