Трябва да възстановим нарушената си връзка с природата, ако искаме да осигурим бъдещето на планетата и на себе си

Тони Джунипър, Guardian

Ако се запитаме за стойността на животните, много хора първо ще си помислят за парите. Например по време на пандемията от Covid-19 цената на кучетата се превърна в популярна тема за разговор. Други може би ще се сетят за по-малко осезаемата, но също така много реална стойност, която отдават на отношенията си с животните-компаньони, особено с домашните любимци като котки и кучета. По-малко от тях веднага биха се замислили за начина, по който цялата ни цивилизация се крепи на животните. Факт е обаче, че нашето общество и икономика са вградени в природна система, която се поддържа от дейността на животните, и без тях нямаше да ни има.

Животните са жизненоважни за функционирането на биосферата по безброй начини. Взаимодействието им с растенията, гъбите и микробите поддържа условията, от които зависим ние и всички останали живи същества. Например големите китове, които се намират на върха на морските хранителни вериги, са свързани с някои от най-фундаменталните процеси, които определят условията в нашия свят. Те се хранят с други морски обитатели, включително крил, и в този процес вземат хранителни вещества от по-дълбоките води, които чрез изпражненията им се изхвърлят в океана, където фертилизират цъфтящите планктонни водорасли.

Докато планктонът расте, той извлича въглерод от атмосферата и отделя кислород като страничен продукт, като по този начин поддържа концентрацията на въглероден диоксид в норма и допълва кислорода на ниво, което поддържа живите същества. Същият този фотосинтезиращ планктон, захранван от слънчевата светлина, е в основата на хранителните вериги, които хранят останалите морски животни, включително рибите и в крайна сметка китовете. Някои растителни планктони отделят и газ, наречен диметилсулфид, който има важен принос за образуването на облаци, поддържащи сигурността на сладководните басейни на сушата.

Тропическите дъждовни гори са друга огромна и жизненоважна система, която премахва въглерода от атмосферата. Въпреки че сме склонни да мислим първо за дърветата в тях, тези сложни екосистеми се поддържат благодарение на опрашващите насекоми – един вид животинско свързващо звено. Безбройните растения, които обитават тези влажни и топли гори, почти всички се опрашват от пчели, оси, мравки, пеперуди и бръмбари (а някои и от птици и прилепи). Растенията в дъждовните гори произвеждат плодове, животните ги изяждат и при този процес разнасят семена из горите.

Връзките между опрашителите и разпространителите на семена са ключов, макар и подценяван аспект на въглеродния цикъл и климатичната стабилност, необходима за човешкото общество и икономическо благополучие. Дъждовните гори играят също така жизненоважна роля в глобалната сигурност на водните ресурси, тъй като работят като колосални помпи, изливащи в атмосферата милиарди тонове изпарена вода всеки ден – 25 милиарда само от Амазонка. Във въздуха тази вода се разпространява в така наречените „небесни реки“: потоци от пара, които могат да отведат валежите на хиляди километри, напоявайки обработваемите земи, които осигуряват храна за хората. Лесно е да се пропусне основната роля на животните, малки и големи, за осъществяването на всичко това.

Много същества имат и по-специфични стойности за нас. Повечето от хранителните растения, които отглеждаме, зависят от опрашването от животни, най-вече от диви насекоми. През последните десетилетия сме обсебени от химическата борба с вредителите, но пойните птици, прилепите и полезните насекоми, като например калинките, носят стойност от милиарди долари всяка година, като контролират акарите, гъсениците и други насекоми, които консумират или развалят реколтата.

Нови лекарства за лечение на ХИВ инфекцията са получени от жаби, които живеят в горите и се хранят с насекоми; крилата на пеперудите са вдъхновили по-ефективна фотоволтаична технология. Това ни напомня как естественият подбор предлага решения на много от предизвикателствата, пред които сме изправени.

Отношенията ни с животните също имат отношение към излагането ни на болести. Например преди рязкото намаляване на броя на лешоядите през 90-те години на миналия век на индийския субконтинент е имало около 40 милиона лешояди, които са играли жизненоважна екологична роля в разчистването на гниещи трупове. След това популацията се срива – причината за това е широкото използване на противовъзпалителното лекарство диклофенак за лечение на добитъка. В резултат на това 12-те милиона тона месо, които тези птици изяждаха всяка година, станаха достъпни за други мършояди. Популацията на дивите кучета в Индия рязко се увеличи, което доведе до хиляди смъртни случаи от бяс.

Колкото повече научаваме за отношенията между хората и другите живи същества на Земята, толкова по-ясно се вижда, че сме вплетени в мрежа от връзки, които имат фундаментално значение за нашето благосъстояние и сигурност. В съвременното ни откъснато от света общество тази истина твърде често се пренебрегва. Стойността на животните се възприема преди всичко като транзакционна – по отношение на пазарните цени или на полезността (например като храна).

За да оцелее и процъфти нашата цивилизация, трябва да променим колективната си перспектива от това да бъдем предимно егоцентричен вид с изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, и интереси, които трябва да бъдат задоволени, към това да се възприемаме като част от по-широка природна система, в която имаме отговорности към другите форми на живот. Това не е само етична програма, но и въпрос на оцеляване, тъй като ако искаме да продължим да живеем на Земята, нашите животоподдържащи системи трябва да бъдат защитени и поправени.

Един от начините да се справим с кризата на възприятието е да насърчим възстановяването на връзката с мрежата от живот, която ни поддържа. За много хора, особено в градските райони, пълноценният контакт с природата може да бъде рядък. Решения могат да се намерят например чрез преподаване на природата в училищата; създаване на парцели, където хората могат да отглеждат храна; насърчаване на по-диви пространства за отдих в градовете и около тях; и насърчаване на активния транспорт навън с пешеходни и велосипедни маршрути в зелени пространства.

Ние, хората, сме също толкова природни създания, колкото птиците и пчелите. Ако не забравяме това в ежедневието си, ще възстановим до голяма степен нарушените си отношения с останалата част от творението и ще бъдем полезни не само на животните, но и на самите нас.

*Тони Джунипър е председател на Natural England. Този текст е редактирана версия на едно от серия от 19 есета, озаглавени „Какво са направили животните за нас?“

Обикновено кафето се пие за събуждане, за удоволствие или се използва като повод да се разменят няколко думи с приятели, съобщи „Труд бг“. Но оказва се, че успоредно с това то може да се отрази положително на работата на мозъка. Причината за това е, че невронните връзки се реорганизират и по този начин подобряват когнитивните функции. Изследването по тази тема е на учени от различни изследователски центрове в Южна Корея. Тяхното проучване е публикувано в списание Scientific Reports.

В експеримента участват 21 възрастни доброволци, които са в добро здраве. За целта на изследването, те е трябвало в деня преди експеримента да не пият напитки с кофеин и да не приемат лекарства. Участниците преминават през невропсихологични и електроенцефалографски изследвания. Това се случва преди да пият кафе и половин час след това.

Учените анализират получените данни и установяват, че след като доброволците са пили кафе, структурата на функционалните невронни връзки в мозъка се променя, като тя става по-ефективна. Участниците, които са пили кафе показват по-добри резултати от тестовете, свързани с работната памет, вниманието и мисленето.

Затова получавате още една добра причина да си направите ароматно кафе. Освен да се почувствате по-добре и мозъкът ви ще може да работи по-качествено.

Дванайсет годишната Фая Гератлиева от клуб „Светлини сред сенките”, при ОДК „Св. Ив. Рилски”, беше специален гост в студиото на bTV Action по покана на големият любимец на клуба, Димитър Бербатов. Новината съобщи художествения ръководител на „Светлинките” Ваня Димова. Фая трябваше да нарисува, в ефир, емоциите които се пораждат в душата й, докато гледа финала на Шампионската лига. На края на предаването тя представи абстрактно платно, което отразяваше радостта, от победата на любимия отбор, но и трудната битка за купата, преминала през почти всички човешки емоции.

Достойните непознати“. Това е заглавието на най-новата книга на сдружение „Българска история“. Автори са Мартин Чорбаджийски и ас. д-р Теодор Борисов, които базират своя труд на десетки изследвания и публикации.

Издателството аргументира нуждата от подобно издание по следния начин:

Историята често ни среща с личности, за които няма да прочетем в учебниците, но които са дали своя значим принос за развитието на страната. Те са се сражавали за свободата на Отечеството, изградили са модерна България със своя съзидателен труд, постигнали са научни успехи или пък са ни завещали безценни произведения на изкуството. Всички тези хора днес попадат в графата „забравени“.

Историите на Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков ще ни покажат колко е важно да защитаваш своя род и родина, Рашко Зайков и Георги Христович ще са любопитни за посветените на науката, Сребра Родопска, Стефан Ватев и Димитър Павлович могат да служат за пример на занимаващите се с медицина, а приключенията на Асен Траянов в дебрите на венецуелската джунгла ще вдъхновят пътешествениците.
 

От сдружение „Българска история“ допълват още, че страниците на книгата ще ни срещнат с българска актриса, която е сред звездите на европейското кино в началото на XX в., както и със скулптор, направил бляскава кариера във Вечния град.

За лечебните свойства на ябълката е писал Хипократ. Той я препоръчвал при заболявания на бъбреците, за болно сърце и чревни заболявания. Днес този плод е широко разпространен в народната медицина. Помага при атеросклероза, инфаркт, намалява холестерола в кръвта, понижава кръвното налягане, облекчава стомаха при преяждане.

При язва на стомаха и възпаление на червата лечебно действа ябълковото пюре.

При запек се пие по 1 чаена чаша пресен сок от ябълки , три пъти дневно преди храна.

При болки в ушите в парченце ленено или памучно платно се поставя топла печена ябълка и се слага  много внимателно /не натъпкано/ в ухото.

При екзема се прави компрес  с настъргана ябълки или разреден ябълков оцет.

Ако имате домашен ябълков оцет, може да се проведе лечение при:

При болки на краката, ръцете и мускулите на гърба.  Местата се мажат и натриват със смес от 100 милилитра  ябълков оцет, 200 милилитра спирт и 1 брой говежда жлъчка. Жлъчката се залива със  спирта и престоява 24 часа. След това се прибавя оцетът.

При ревматизъм и артрит се пие по време на ядене смес от 1 чаена чаша вода, 2 чаени лъжички мед. Същевременно болните места се мажат с разтвор от 200 милилитра ябълков оцет и черупка от 1 яйце.

При мазол: Поставя се върху него парче лук, престояло 2 часа в ябълков оцет  и така се преспива.

Сутрин и вечер с ябълков оцет се мажат местата с разширени вени, а по време на хранене се вземат смес от 1 чаена чаша вода, 2 чаени лъжички ябълков оцет и мед на вкус.

С добър ефект е маската върху лицето с обелка от ябълката.

Добре е да се изяжда всеки ден по 1 ябълка, за да сте здрави и с ведро настроение.

Флавоноидите в пивото зависят основно от хмела