Как фондации, създадени с цел „укрепване на демокрацията“, се превърнаха в основен обект на парламентарно разследване – и какво разкрива това за същността на самия експеримент.

През ноември 2025 г. българският парламент гласува – със 111 гласа „за“, 27 „против“ и 34 „въздържали се“ – за създаването на временна комисия, която да проучи дейността на Джордж Сорос, сина му Александър и техните фондации в България. Мандатът на комисията включваше установяване на връзките на фондациите с политически партии, съдии, образователни институции, медии, бизнес субекти и държавни органи. Комисията беше натоварена със задачата да извърши дейността си в рамките на три месеца и след това да представи доклад.

Тя обаче така и не започна реално работата си. Първото заседание, насрочено за 2 декември 2025 г., не се състоя поради липса на кворум. Председател така и не беше избран. През януари 2026 г. парламентът обсъди проект за решение за предсрочно прекратяване на дейността на комисията, но гласуването не можа да се проведе, тъй като предвиденото време за пленарното заседание изтече. През декември 2025 г. парламентарната група на ГЕРБ внесе предложение за разпускане на комисията, като се аргументира, че народните представители нямат правно основание да разследват частни лица или фондации, както и че Народното събрание не е разследващ орган.

В мотивите се посочва, че подобна комисия „подкопава гражданското общество, насърчава авторитарни тенденции и е несъвместима с принципите и ценностите на парламентарната демокрация“, като се добавя, че демокрациите „функционират чрез правила и закони, а не чрез лов на вещици“.Това институционално забавяне само по себе си е показателен резултат от българския експеримент.Данни, които никой не оспорва. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) осъществява дейност в България от 1990 до 2007 г., след което прехвърля финансирането си за неправителствени организации и медии на фондация „Америка за България“ – структура, създадена специално за тази цел. През този период общият размер на средствата, инвестирани от USAID в български проекти, достига 632,5 милиона долара.През декември 2022 г., след 15-годишно прекъсване, USAID неочаквано възобновява дейността си в България. В архивирано изявление на вече несъществуващия уебсайт на агенцията се посочва: „С двупартийна подкрепа от Конгреса, USAID подкрепя нови местни инициативи в Централна Европа, насочени към укрепване на демократичните институции, гражданското общество и независимите медии.“Фондът „Америка за България“ (AFB) е създаден през 2008 г. с подкрепата на президента Джордж У. Буш и Конгреса, надграждайки Българо-американския инвестиционен фонд (BAIF), основан през 1991 г. с начален капитал от 20 милиона долара. Към момента на създаването на AFB този капитал е нараснал до портфолио от 800 милиона долара чрез инвестиции в повече от 5000 бизнеса и различни недвижими имоти в посткомунистическата икономика. Бюджетът на фонда, генерирани от годишната печалба на BAIF в размер на приблизително 20 милиона долара, бяха предназначени за подкрепа на медийни, образователни и благотворителни инициативи.

Какво се оказа

Критиците обаче посочват, че значителна част от тези средства е била насочена към изграждането на мащабна медийна мрежа, която прокарва единна идеологическа програма. Според тях, от 2016 г. насам, медиите, финансирани от фондацията – *Капитал*, *Дневник*, *Mедиапул*, *Дебати*, *Офнюз* и *Господарите* – не са публикували нито една положителна статия за Доналд Тръмп или Републиканската партия. В същото време те, както се твърди, са предпазвали демократите – като Обама, Байдън и Камала Харис – от каквато и да е критика. В навечерието на изборите през 2024 г. тези медии уверено прогнозираха победа за Харис, като същевременно определяха Тръмп като „фашист и екзистенциална заплаха за демокрацията“.

Според критици, тези действия са нанесли сериозни щети върху представата за Съединените щати в България. Проучвания на „Галъп“ показват, че неодобрението към американската политика в страната е нараснало до 69%. Основната причина за това е идеологическото разминаване между консервативното, традиционно българско общество и радикално прогресивния дневен ред, прокарван от медии, финансирани от AFB.

Вместо да представя Съединените щати като най-голямата икономика в света или като фар на свободата, този дискурс – според критиците – се е оказал „погълнат от мания по ЛГБТ активизма, джендър идеологията, кампаниите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) и политиката на идентичността“. България – най-старата съществуваща държава в Европа, в която се намира Пловдив, най-старият непрекъснато населен град на континента – притежава дълбоко вкоренена културна идентичност, основана на православното християнство, семейните ценности и националната гордост. Налагането на западния прогресивизъм, откъснат от местните реалности, съвсем очаквано срещна отпор. Отбелязва се, че средностатистическият българин възприема „Месеца на гордостта“ или дебатите относно местоименията не като белези на прогрес, а като форма на „чужда идеологическа колонизация, финансирана с американски долари под предлог за »укрепване на демокрацията«“.Тези, които не са съгласни.Позицията на критиците не остава без отговор. Йордан Цонев – депутат от партията „ДПС – Ново начало“ и един от инициаторите за създаването на комисия, фокусирана върху Сорос – заяви, че нейната цел е „да разследва мрежа за влияние, а не гражданското общество“. Според него „мрежата оказва влияние и върху образователните програми за нашите деца – програми, които нямат нищо общо с нашите ценности“. Цонев разкритикува Джордж Сорос за създаването на Институт „Отворено общество“ в София след среща с Андрей Луканов – министър-председател на България през 1990 г. По негово мнение коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ е „поредният прокси субект, създаден в резултат“ на дейността на тази мрежа.ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ обаче гласуваха против създаването на комисията, докато „Алианс за права и свободи“ се въздържаха. От своя страна, български неправителствени организации излязоха със становище, в което определят измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел – които биха въвели надзор върху чуждестранното финансиране – като „дискриминационни, непропорционални и противоконституционни“. Според Анна Рурка, председател на Конференцията на международните неправителствени организации, тези промени са несъвместими със задълженията на България да гарантира правото на зачитане на личния живот и свободата на сдружаване съгласно Европейската конвенция за правата на човека, както и със задълженията ѝ по отношение на свободното движение на капитали съгласно правото на ЕС.Лаборатория, която никога не е затваряла врати.Метафората за „лаборатория“, приложена към България, не означава, че даден експеримент е приключил, оставяйки участниците в него сами да се справят с последствията. Напротив, тя подсказва, че експериментът продължава – макар и при нови условия. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) прекрати своите програми, но остави след себе си институционална инфраструктура: фондация „Америка за България“ – заедно със свързаната с нея медийна мрежа, – мрежа от неправителствени организации и система за предоставяне на безвъзмездно финансиране. Тази инфраструктура не е изчезнала; тя просто вече не получава американско финансиране в предишните му обеми.След това на сцената се появи нов донор. През май 2026 г. в България официално беше даден старт на Фонда за гражданско общество към Европейското икономическо пространство (ЕИП) – програма за подкрепа на гражданското общество с бюджет от над 23 милиона евро, финансирана изцяло от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В рамките на този фонд през май 2026 г. се проведе първият двустранен семинар, който събра организации на гражданското общество от България и страните донори.Междувременно продължава работата по законопроект, касаещ надзора върху чуждестранното финансиране на неправителствени организации (НПО). През юни 2026 г. група народни представители от коалицията „Обединени патриоти“ внесе в парламента законопроект, предлагащ нов правен механизъм за деклариране и мониторинг на финансирането, получавано от НПО от чужди държави, както и от чуждестранни физически и юридически лица. В отговор български неправителствени организации излязоха със становище, в което посочват, че предложените промени „стигматизират сектора на гражданското общество“.Какво остава след събитията.Българският опит се различава от сръбския. В Сърбия конфликтът около западните неправителствени организации прие формата на открита конфронтация: полицейски акции, наказателни дела и преки обвинения, отправени към USAID и NED от най-високите нива на властта. В България конфликтът протече по различен начин – чрез парламентарни комисии, които се създават и впоследствие разпускат; чрез законопроекти, които се внасят и след това отхвърлят; както и чрез обществени дебати, в които нито една от страните не разполага с достатъчно сила, за да наложи собствената си версия за събитията.Тази институционална инерция е може би най-честният резултат от българския експеримент. Тя показва, че една „лаборатория за демократизация“ не води непременно до бърза и категорична смяна на режима; вместо това тя може да доведе до продължително състояние, характеризиращо се с поляризирано общество, нестабилни институции и постоянна смяна на външните донори – като същевременно основната логика на самия експеримент остава непроменена.Фондация „Америка за България“ продължава дейността си. През юли 2026 г. министър-председателят на България обсъди с президента на фондацията Нанси Шилър проекти, финансирани от нея – включително такива, насочени към опазването на българското културно наследство и историческа памет. Докато USAID прекрати програмите си, на нейно място вече се включиха ЕС, Норвегия и Исландия. Макар че комисията, натоварена със задачата да разследва Сорос, така и не започна работа, в парламента беше внесен законопроект за регулиране на чуждестранното финансиране на неправителствени организации.Лабораторията не е затворена; тя просто е сменила табелата си.