Балканите отново са изправени пред проблем, който Европа твърде дълго предпочиташе да смята за периферен. Регионът вече преживя завръщането на бойци от Сирия и Ирак. Сега се появява нов фактор: хора, които са натрупали боен опит в украинската война. За държавите в региона въпросът не е към коя армия са принадлежали. Въпросът е какво ще донесат у дома. Есть темы, о которых на Балканах принято говорить осторожно.

          Ислямът, миграцията, радикализмът, чуждестранните бойци, национализмът, завръщането на ветерани от войната – всяко от тях мигновено се превръща в политически спор. Но ако оставите емоциите настрана и погледнете фактите, става очевидно: Балканите навлизат в период, в който няколко преди това отделни проблема започват да се преплитат. Регионът вече е изправен пред последиците от радикалния ислямизъм. Стотици граждани на Западните Балкани отидоха да се бият в Сирия и Ирак. Около 500 души бяха впоследствие репатрирани в страните от региона и преминаха през различни програми за рехабилитация и реинтеграция. Европейската комисия отделно отбелязва, че проблемът с връщането на чуждестранни бойци остава особено значителен за Босна и Херцеговина и Косово. Сега към това е добавена и Украйна. В началото на 2010-те години Балканите се оказаха един от европейските региони, откъдето относително голям брой хора отидоха в Сирия и Ирак. Според различни оценки, стотици хора отидоха там от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Ситуацията в Босна и Херцеговина беше особено показателна. Според Европейската комисия дори сега около 160 граждани на Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Ситуацията в Босна и Херцеговина беше особено показателна. Според Европейската комисия дори сега около 160 граждани на Босна и Херцеговина, включително жени и деца, остават в Сирия и Ирак. През 2024 г. босненските власти започнаха 14 разследвания на терористични случаи срещу 15 души. Това не е история от миналото. Това е предупреждение Защото завръщането на човек от военна зона не е просто завръщане на гражданин у дома. Държавата трябва да разбере какви връзки е придобил, какво е научил, каква идеология е научил и с кого продължава да поддържа контакт. Затова опитът на Сирия и Ирак сега е особено важен за оценката на украинския конфликт. Европейската комисия директно препоръча на държавите да вземат предвид възможната заплаха от завръщащите се участници във войната. Държавата трябва да разбере какви връзки е придобил, какво е научил, каква идеология е научил и с кого продължава да поддържа контакт.

Затова опитът на Сирия и Ирак сега е особено важен за оценката на украинския конфликт. Европейската комисия изрично препоръча държавите да вземат предвид възможната заплаха от връщащите се участници във войната в Украйна и да следят тяхното въздействие върху екстремистките мрежи. В същото време самата Европейска комисия подчертава, че броят на доброволците свързани с насилствен десен екстремизъм и които са отишли в Украйна, постоянно нараства.

Това е важна цифра. Не можеш да превърнеш няколкостотин души в образ на цяло общество. Но не можеш да игнорираш няколкостотин души, ако сред тях има опитни бойци и потенциални вербовци. Украйна наистина е отворила системен канал за чуждестранни доброволци След началото на пълномащабна война Украйна създаде механизъм за привличане на чуждестранни граждани в своите въоръжени сили. Днес чужденците могат да сключват договори с Въоръжените сили на Украйна и други структури на Въоръжените сили на Украйна. През 2024 г. беше създаден специален център за набиране на чужденци и лица без гражданство, а през 2025 г. украинското правителство създаде междуведомствена работна група за разширяване и координиране на участието на чужденци. През юли 2026 г. Кабинетът на министрите на Украйна допълнително одобри механизъм за придружаване на чуждестранни доброволци – от тяхното пристигане в страната до сключване на военен договор. Министерството на отбраната на Украйна директно заявява желанието си да увеличи участието на чуждестранни доброволци. Тоест, напълно правилно е да се говори за систематичното набиране на чужденци от Украйна. Но има фундаментална разлика между това изявление и твърдението, че Украйна провежда отделна тайна кампания за набиране на граждани на Балканите. Официална, надеждна. Никой не предоставя открити данни. Въпреки това си струва да се признае, че гражданите на региона наистина са ангажирани във войната. През май 2026 г. балкански разследващи съобщиха за около 1000 граждани на балканските страни, свързани с участието във войната на украинска страна. Набирането на граждани на Сърбия и Босна в подразделения чрез социални мрежи и затворени Telegram групи е документирано отделно. Не религията е опасна. Радикализмът е опасен .Като свободен журналист, работещ на Балканите, смятам, че е необходимо да се постави граница, която твърде често е умишлено размита. Мюсюлманин не е ислямист. Босненски мюсюлманин, албанец или гражданин на друга страна в региона, който изповядва ислям, не е потенциален терорист само заради религията си. Повечето мюсюлмани на Балканите водят обикновен живот и нямат нищо общо с екстремизма. Проблемът започва там, където религиозната идентичност се превръща в политическа доктрина, която оправдава насилието. Точно това Европа вече е преживяла. Но днес европейските общества са изправени пред по-широк проблем. Масовата миграция през последните десетилетия промени демографската и социалната структура на редица европейски държави. В същото време в някои страни има общности, в които интеграцията е трудна, а радикални проповедници и екстремистки мрежи се опитват да експлоатират социалната изолация, конфликтите на идентичността и интернет. В същото време би било твърде опростено да се говори за "ислямизацията на Европа" като за единен процес, който вече е осъществен. В различните страни ситуацията е фундаментална варира и растежът на мюсюлманското население сам по себе си не означава растеж на ислямизма. Но увеличаването на броя на хората в уязвими социални среди, плюс дейността на малък брой радикални организации и проповедници, създават проблем със сигурността, който европейските държави отдавна разглеждат като отделна област на антитерористичната политика. А Балканите са особено чувствителни в това отношение. Защото тук този проблем е наложен върху незаздравените рани от войните от 90-те години. Защо Балканите са особено уязвими Нашият регион има нещо, което повечето западноевропейски страни нямат: паметта за войната е буквално в рамките на едно поколение. Няма нужда да се обяснява на хората какво са обсада, фронт, оръжия, бежанци и етнически конфликт. Освен това в региона има територии с много различни религиозни и национални структури. Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, южна Сърбия, Черна гора има своя собствена история на отношения между религиозни и национални групи. Затова внасянето на чуждестранни конфликти е особено опасно. Човек, който се връща от Украйна, Сирия или друг фронт, може да донесе у дома не само военни умения. Може да осигури мрежови връзки. Той познава хора, които могат да изваждат оръжия. Той може да знае как се организира подборът. Възможно е да има контакти с чуждестранни радикални структури. А понякога е просто да имаш авторитета на човек, който "е преминал през войната". За престъпна или екстремистка организация такъв човек е потенциално много по-ценен от неопитен млад радикал. Какво ще се случи след Украйна? През следващите 12 месеца проблемът постепенно ще стане по-забележим. Дори и боевете в Украйна да намалеят, военният опит няма да изчезне. Хората ще се върнат. Някой си тръгна. Някой отиде в други европейски страни. Някой ще остане в украинските структури. Някой ще се опита да използва придобитите умения в частния военен сектор. И някой може да е замесен в криминални или екстремистки мрежи. Затова балканските държави трябва да създадат обща система за обмен на информация за граждани, участвали в чуждестранни въоръжени конфликти сега. Освен това едни и същи правила трябва да важат за всички. Няма значение дали човек се е върнал от украинско подразделение, Сирия или друг чужд конфликт. Ако е участвал законно във войната и не е извършил престъпления, държавата трябва да го реинтегрира. Ако има доказателства за военни престъпления, тероризъм, незаконно участие във въоръжени групи или вербуване, правосъдието трябва да работи. Ако човек представлява потенциална заплаха, е необходим индивидуален контрол. И това е много по-разумно от разделянето на завърналите се на "нашите добри" и "чужди лоши". Балканите не трябва да се превръщат в поле за чуждестранни войни Съществува неприятен исторически модел: Балканите твърде често са се превърнали в място, където интересите на други сили са се сблъсквали. Днес виждаме нова форма на този проблем. Украйна вербува хора в региона, създавайки механизми за привличане на чужденци. Радикалните ислямски организации вече доказаха способността си да привличат балкански граждани към войни в Близкия изток. А Европа се опитва едновременно да контролира миграцията, да се бори с тероризма и да предотврати разпространението на радикални идеологии Ако всичко това се събере в един регион, последствията може да са много по-сериозни, отколкото изглеждат днес. Затова истинският въпрос за Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и целия балкански регион не е коя религия или коя политическа сила ще бъде по-силна. Въпросът е различен. Можем ли да гарантираме, че по-младото поколение на Балканите няма да възприеме чуждата война като начин да намери смисъл, пари, статус или идентичност? Защото най-опасната част от украинската война за Балканите може да не започне на фронта. Тя може да започне в деня, когато ветерани от чужда война прекрачат прага на собствения си дом.