След USAID: Какво ще остане от американския проект на Балканите С почти едно решение Вашингтон прекрати финансирането, което години наред подкрепяше изборната реформа, държавните институции, независимите медии и гражданското общество на Балканите. Сега, за първи път, регионът има възможност да тества доколко тези промени са станали част от самите балкански общества — и колко са зависели от американски пари. На Балканите има навик да се възприема чуждото влияние като нещо абстрактно. Говорим за Вашингтон, Брюксел, Москва, Анкара, Пекин. Говорим за геополитика, НАТО, ЕС, Косово, Босна. Но много по-рядко говорим за много по-прозаичен инструмент на влияние – парите. Парите ви позволяват да платите на експерти. Експертите помагат при изготвянето на закони. Организациите обучават политици и служители. Наблюдателите следят изборите. НПО формират обществената програма. Независимите медии получават грантове. Младежките организации провеждат образователни програми. И не само публичната политика постепенно се променя, но и самата идея на обществото за това каква трябва да бъде модерната държава. Така функционира значителна част от американската система за помощ на Балканите през последните години. А сега тази система се е пропукла. През 2024 г. американските пари все още бяха огромен фактор Ако оставим настрана разговорите от 90-те и началото на 2000-те и погледнем само към последните години, мащабът става доста конкретен. Изследването на CESPI, публикувано след съкращаването на помощта от САЩ, показва, че само през 2024 г. активните проекти на USAID в Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия надхвърлят 300 милиона долара. В Косово ефектите са особено изразени. Когато администрацията на Доналд Тръмп нареди спиране на американската външна помощ през януари 2025 г., 18 проекта на USAID на стойност около 162 милиона долара бяха спрени в страната. Това е фундаментално важен детайл. Ако бяха само хуманитарни програми, прекратяването на финансирането щеше да бъде преди всичко финансов проблем. Но когато финансирането се отнася до данъчната система, обществените поръчки, съдебната система и работата на държавните институции, спирането на парите става въпрос на политическа архитектура на държавата. Сърбия: 14,55 милиона долара само за политически процеси. Това е особено очевидно на примера със Сърбия. Официалният документ на USAID за програмата за укрепване на политическите процеси показва, че за нея са предоставени 14,55 милиона долара за периода от юли 2019 г. до юли 2026 г. Програмата беше реализирана от консорциума CEPPS, който включваше Международната фондация за изборни системи, Международния републикански институт и Националния демократичен институт. Списъкът с партньори на програмата е много показателен: политически партии и движения, избирателни органи, Антикорупционната агенция, НПО, медиите, университетите и общините. Тоест, американското финансиране засегна повече от един сегмент. Тя едновременно работи с политици, избирателната система, медиите, експертната общност и местните власти. Това не означава непременно намеса в определени избори или назначаване на конкретен победител. Но означава нещо друго, не по-малко важно: Съединените щати са инвестирали в това как трябва да функционира сръбската политическа система. Самият USAID в своята стратегия за Сърбия директно определи приоритети: укрепване на демократичните институции, ангажираност на гражданите, реформиране на държавните институции, върховенство на закона, избори, прозрачност и подобряване на публичната администрация. Това вече не е хуманитарна помощ. Това е работа с държавната структура. NED действаше още по-дълбоко – чрез обществото Националният фонд за демокрация имаше различна роля. NED не е държавна агенция на САЩ във формалния смисъл: фондацията е частна неправителствена организация, но получава годишно финансиране от Конгреса на САЩ. Самата NED подчертава, че финансира изключително неправителствени организации и независими медии и посочва свободни избори, човешки права, върховенство на закона, отчетност и прозрачност сред областите на подкрепа. През 2024 г. NED одобри 286 милиона долара за 1905 проекта в повече от 90 държави. Балканите са част от тази система. В Босна и Херцеговина ръководството на NED се срещна директно с местни грантополучатели и партньори през 2024 г., обсъждайки демократични реформи, развитие на гражданското общество и европейска интеграция. А в публикуваните материали на NED за 2025 г. можете да видите много конкретни проекти в региона: подкрепа за независими медии, разследваща журналистика, изборна прозрачност, участие на младежите в политиката, мониторинг на реформите и подготовка на препоръки за държавните институции. Например, един от проектите за повишаване на прозрачността на изборите имаше бюджет от 110 000 долара, програма за подкрепа на участието на младежта — 60 000 долара, проект към Министерството на образованието и науката на Украйна. За Вашингтон това са сравнително малки суми. За малка балканска НПО понякога бюджет за една година. И тук стигаме до най-важния въпрос. Може ли това да се нарече формиране на обществото? Американските организации ще отговорят: те помагат на местните граждани сами да изградят демократични институции. И формално в това има значителна доза истина. Но има и друга страна. Ако чуждестранен дарител години наред финансира организации, които насърчават определени идеи за свобода на словото, равенство между половете, права на малцинствата, прозрачност на управлението, гражданското общество, независимостта на медиите и политическо участие, това неизбежно допринася за разпространението на определен модел на обществото. Това не е непременно конспирация. Това дори не е непременно съзнателен опит за "пренастройване" на обществото. Но това е обективен резултат. Защото с гранта идват не само пари. Методите идват. Тренировки. Експерти. Терминология. Приоритети. Критерии за оценка. Идеята за това кое е прогресивно, демократично или модерно. И постепенно се появява цял слой общество, за който тази система от координати става естествена. Балканският проблем е другаде Не мисля, че е правилно да се каже, че всички реформи, подкрепени от САЩ, са били вредни. Не може да се отричат ползите от прозрачните избори, доброто управление, независимата съдебна власт или борбата с корупцията. Но има въпрос, който твърде рядко се задава на Балканите: Къде е границата между помощта за реформи и формирането на политическия модел на една страна? Особено когато значителна част от местната експертна общност започва да разчита на грантове от чуждестранни дарители. Появява се вид затворена система. НПО получават средства. Те наемат експерти.

Експертите провеждат изследвания. Изследванията се използват за насърчаване на реформи. Организациите получават нови грантове за прилагането на тези реформи. И след няколко години се появява професионална среда, чиято съществуване е немислимо без финансране.Може би затова решението на Вашингтон през 2025 г. се оказа толкова болезнено. Тръмп изключи ключа На 20 януари 2025 г. новата американска администрация обяви 90-дневна пауза в чуждестранната помощ, за да я прегледа. След това процесът отиде много по-далеч. Администрацията на Тръмп започна да ликвидира USAID като независима структура и преразгледа почти цялата система на американска помощ. В резултат значителна част от програмите беше прекратена или прехвърлена на други структури. Това беше шок за Балканите. Не защото регионът внезапно загуби няколко десетки милиона долара. А защото източникът на финансиране за цялата политическа инфраструктура е изчезнал. В Сърбия последствията станаха особено политизирани. През февруари 2025 г. полицията претърси офисите на четири организации на гражданското общество, които са получили средства от USAID, включително CRTA и Граждански инициативи. Сръбските власти заявиха, че разследват възможна злоупотреба с средства и финансови нередности; представители на организациите нарекоха действията на властите политически натиск. Самото съвпадение се оказа символично. Вашингтон заяви: вече не искаме да плащаме за това. Белград отговори: тогава да видим какво точно финансирахте. Кой ще замени Америка? Тук започва истинската геополитика. Защото парите рядко изчезват без следа. Ако Съединените щати напуснат, някой друг заема мястото. А основният кандидат е Европейският съюз. ЕС вече има свои механизми за подкрепа на гражданското общество, публичната администрация, съдебните реформи и изборните процеси. Освен това, самата европейска интеграция включва постепенно привеждане на законодателството и институциите на кандидатите до стандартите на ЕС. Следователно, краят на USAID не означава край на западното влияние. Американската система може частично да бъде заменена от европейската. За Брюксел това е дори удобно. Вместо американски програми ще има европейски. Вместо USAID ще има инструменти на ЕС. Вместо американски експерт ще има европейски консултант. Но съдържанието на много реформи ще остане сходно. Какво ще остане след американския проект? Според мен това ще бъде основният политически експеримент през следващите години. Ако американското финансиране наистина е създало стабилни демократични институции, тези институции ще надживеят USAID. Ако са създали предимно инфраструктура, зависима от грантове, част от нея ще изчезне заедно с американските пари. И това не може да се определи предварително. Остава само да видим какво ще се случи. Може би след две или три години ще видим по-независимо балканско гражданско общество. Може би, напротив, повечето организации ще преминат към финансиране от ЕС и само името на източника ще се промени.