В навечерието на Международния ден на жената – 8-март ще ви срещнем с една очарователна дама, която с воля и мъдрост преобразява старопланинското градче. Днес се срещаме с кмета на град Шипка Василка Панайотова. „Шипка съм я приела като моя мисия, а хората като моето голямо семейство“, споделя в началото на нашия разговор Панайотова. „Направила съм своя избор от малка – избирайки да живея с красота и позитивизъм, подминавам негативното и продължавам напред. Зодия Козирог съм и това обяснява всичко…“, споделя още за себе си кмета на Шипка

.

„Приемам, че най- големия естествен страх на човека е от непознатото. Убедена съм, че формирането на характера се крие в преодолените трудности. Всяка бръмка от живота ми е част от изграждането ми като човек, който вярва в работата си, работи усилено за целите си и стоически понася проблемите, като същевременно с това не забравя да бъде ЖЕНА…“, добавя Василка Панайотова.

За проблемите в Шипка, за царящата агресия и насилие в обществото ще си говорим с кмета на град Шипка Василка Панайотова. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“:

- Втори мандат сте кмет на град Шипка, с какви проблеми идват хората при Вас?

- Винаги съм стояла близо до хората от моето голяма семейство - Шипка, затова те ми имат доверие и се обръщат към мен за разрешаване на проблеми, за съвет, а понякога просто да си поговорят и споделят свои житейски емоции. Проблемите са разнородни по своето естество, от такива, свързани с инфраструктурата, подобряване качеството на живот, до решаване на междусъседски проблеми, а понякога и на битови … Голяма част от населението е на пенсионна възраст. Често се случва, особено сега по време на пандемията да ме помолят да им закупя продукти за домакинството или просто да ги посетя, ей така по човешки да споделят техни болки, емоции, да усетят че някой мисли за тях и да им вдъхна вяра в утрешния ден…

- Напоследък доста се говори по темата за домашното насилие, насилието над жени и деца. Срещали ли сте с този проблем в обществото и какъв е Вашия коментар по темата?

- За съжаление, това е проблем на обществото, който някак си все още стои „забулен“ ... Да, говори се напоследък, но все още на нашите балкански ширини жените рядко се осмеляват да излязат открито и да споделят, да изразят публично мъката си и да поискат помощ и защита… Статистиката показва, че върху всяка трета жена е приложена някаква форма насилие - физическо или емоционално. Това от своя страна остава като невидима и неразпознаваема пандемия на днешното общество. Ще има ли „ваксина“ за нея някога още не е ясно… В качеството си на кмет и стопанин на Шипка познавам жителите, познавам техните съдби, радости и проблеми….. Случвало се е да се  сблъскам със съдбата и на семейства, при които е упражнявано и насилие. Налагало се е да влизам в ролята на  медиатор, именно заради онзи срам и страх на жертвата, който е типичен за малките населени места и запазване на конфиденциалност. Насилието не винаги е било само физическо, а често психологическо и ментално. Налагало се е да давам подслон на жена с деца, а друг път да проведа разговор на чаша кафе със семейството и да поговорим за проблема. Радвам се , когато има добър  резултат, чувствам го като награда…. Иска ми се да вярвам в промяна на отношението към темата на  нашето общество. А  жертвите да намерят сили  в себе си, да не мълчат и преглъщат сълзите си, вярвайки, че насилника ще се види отстрани в „ огледалото „  и ще се засрами, за съжаление това не винаги се случва…  Има нужда от конфронтация, в противен случай  се появява синдрома на жабата, която ако я поставим в тенджера със вряла вода тя ще изскочи, но ако я поставим в тенджерата със студена вода и постепенно я затопляме тя ще се климатизира вътре докато накрая ще се свари, т. е. жертвата свиква с насилника си, с третирането, с униженията и обидите… Често се събираме по женски и разговаряме по различни теми, говорим, че никоя жена не бива да изоставя себе си, самоуважението си и мечтите си…Трябва да се говори по проблемите. Има път… Стига да искаме да го видим!

- Какво искате да кажете на насилниците?

- Бих искала да им кажа, че начина по който се отнасят към жените си, показва какви мъже са, че отровните взаимоотношения, мачкането на нечие достойнство е признание за дълбоки комплекси и че къща, в която жената не се чувства спокойна не е дом, а само студена сграда.

- Дискриминирани ли са жените според Вас в нашето общество?

- Отговорът на този въпрос не е еднозначен, според мен. Ще обясня защо. По мои наблюдения в последните години все повече жени заемат ръководни постове, което само преди няколко десетилетия бе немислимо. Жените от праисторически времена са били отговорни за домашното огнище, за отглеждането на децата, за грижите към всички от семейството, така мисленето ни е програмирано да бъдем по-емоционални, да предчувстваме евентуалната опасност, дори когато не е видима на хоризонта… Жените мислим за всичко. Аз например много внимателно вземам важни решения по даден проект, оглеждам го от всички посоки, мисля как ще се отрази на хората, на техния живот, какви ползи ще им носи и как ще повлияе на околната  ни среда. Едва след като взема предвид поне няколко аспекта тегля чертата, сумирам крайния ефект и вземам решението. Считам, че жените са специалисти по качественото вземане на решенията, а мъжете по количественото. Светът прекалено дълго време е бил доминиран от мъжете, от тяхната логика, тяхната амбиция и егото им. В същото време жените са били изтласквани настрани - това е довело до резултатите, които виждаме сега - кризи, гладуващи хора, замърсена околна среда… За щастие това през последните години  все повече се променя. Необходим е баланс между жените и мъжете. От друга страна в едно общество като нашето, в което се говори главно за делничните проблеми, а рядко се споменава , че жени над 50-годишна възраст са практически без шанс на трудовия пазар, трудно, а понякога е и невъзможно да си намерят работа. В ЕС действа директивата за равноправност на труда, задължаваща всички членки да заложат във вътрешното си законодателство забрана на някои форми дискриминация, включително по пол и възраст, но уви… Едно нещо са законите, а друго нещо е промяната на манталитета и практиките на работодателите. Според мен е нужно  да се дебатира повече и по тази тема.

- г-жо Панайотова според Вас от какво има нужда една жена?

- Живеем в епохата на еманципацията, но трябва да си запазим женствеността, нежността, уязвимостта, да си признаем и покажем слабостта, когато се почувстваме слаби, да не се опитваме да се справяме сами на всяка цена с абсолютно всичко… Жената има нужда от подкрепа, от съпричастност, от нежност и от свобода да следва мечтите си…

- В навечерието на 8-ми март какво искате да пожелаете българската жена

- В навечерието на деня на жената- 8-ми март искам да поздравя всички жени. Да им пожелая да бъдат здрави, истински, уверени, силни и горди! Да носят самочувствието на умни и можещи, защото много жени са превърнали успеха в традиция! Да вярват в себе си и да следват сърцето си и своето разбиране за живота! Да бъдат обичани, ценени и уважавани всеки ден! Да бъдат сърцати, защото ние сме тази част от човечеството, което прави света по- добър!

Позволете ми да завърша нашия разговор с един цитат от любимия ми артист, в  любимия ми филм: „Господ, който е създал жените, ще да е бил гений!-  казва Ал Пачино във филма „Усещане за жена“.

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co