Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:
- Д-р Пейчев, като управител на ДКЦ „Поликлиника” в Казанлък какви са целите, които сте си поставили за здравното заведение?
- Ще започнем най-напред от външната визия на здравното заведение. Благодарение на Община Казанлък и на кмета Галина Стоянов и нейния екип ремонтните дейности започнаха и текат в момента. Трябва да променим онова, което казанлъчани са свикнали да виждат в изминалите десетилетия. Сградата се амортизира. Тя е облечена с камък, който във времето потъмнява и се изхабява. Този камък ще бъде изолиран, ще бъде положена нова мазилка, хидро и топло изолация на покрива, смяна на дограмите на Поликлиниката, Ще има и ново осветление в общите части. Това са стартовите промени, които започнахме. Има и вътрешни проблеми в самата сграда, които по-нататък в идната и следващата година ще искам да бъдат решени. Ако това не може да стане в рамките на моя мандат то във следващ мандат ще бъдат заложени. Тоест осъвременяването на сградата е един дълъг процес, който ние в момента инициираме, но не сме го завършили.
Иска ми се да припомня, че Поликлиниката е строена в края на седемдесетте години на миналия век. Само като споменем „миналия век“, става ясно, че говорим за едни далечни времена. 40 години не са малко. За това време сградата се е амортизирала, техниката е остаряла, макар през годините да се е обновявала. Вече са променени изискванията към този вид сгради. А ние трябва да бъдем в крак с времето и новите медицински технологии, ако искаме да бъдем полезни на хората. Трябва да предложим по-високо качество на услугите на нашите пациенти, да им създадем по-големи удобства. Това е свързано и с условията на работа на персонала в поликлиниката. Те също трябва да бъдат променени. Културата на обслужване трябва да бъде на по-високо ниво. Всичко това има здрава взаимосвързаност и ние трябва да се стремим да я постигнем като цел, наред с всички останали предначертания.
- Какво друго включва планът за промяна в ДКЦ?
- В по-далечна перспектива се мисли за газифициране на ДКЦ, подмяна на водната и ел. инсталация на цялата сграда. Навярно тези дейности ще се пренесат и в следващия мандат, заради самия обем на работата. Разгърнатата площ на сградата е около 7 дка, за което е необходим голям ресурс за изпълнение на обновителните дейности. Сегашните дейности ще се изпълняват по проект, финансиран от Националния доверителен екофонд. Общата стойност на проекта е около 800 000 лв., от които безвъзмездната помощ възлиза на над 680 000 лв. и съфинансиране от общинския бюджет – 150 000 лв. ДКЦ „Поликлиника - Казанлък“ ЕООД е 100% общинска собственост.
- Внесохте искания в ОбС - Казанлък за промяна на обстоятелства на ДКЦ „Поликлиника” и доста спекулации тръгнаха в тази посока. Кажете на жителите на Общината какво всъщност се предвижда и застрашава ли това Ваше искане и вече решение на Местния парламент, по някакъв начин интереса на казанлъчани?
- Разбира се, че нито като лекар, нито като човек ще направя нещо, което да засегне интереса на казанлъчани - всичко се прави в името на казанлъчани. Поликлиниката трябва да стане едно съвременно лечебно заведение, едно по-приятно място за работа на лекарите и едно по-приятно място за прегледи на населението.
- Какво целите с тази промяна?
- Целя обхващането на околните общини. Вие и Вашите читатели много добре знаете, че нашата поликлиника е имала и има районно значение, след като тя има районно значение предлагам тя да се казва Районна поликлиника, а пък общините участвайки с дялове в капитала на дружеството биха били защитили интересите на техните жители, които се преглеждат в нашето здравно заведение.
- От какво има нужда Поликлиниката в Казанлък?
- От много неща. Първо да я осъвременим. Осъвременяването тръгна с този ремонт, но не бива да свършва само с него. Навремето когато е строена са проектирани два малки асансьора, единият от които в момента е повреден, тоест нямаме товаро-пътнически асансьор, който да позволява превоз на граждани, както и на материали, които получава Поликлиниката. Също така и да транспортираме и носилки при нужда. Предвиждаме да оформим и транспортен вход, на който ще спира линейката за транспортиране на болния човек. Така, че предвиждам в бъдещето изграждането на един товаро-пътнически асансьор, който ще бъде външно прилепен до сградата, но няма да има външен достъп. Той ще бъде с вътрешен достъп. Всичко е свързано с много пари. Разбира се имам разбиране от всички политически партии по този въпрос и ще се мисли и как да се осигури финансиране в един следващ етап. Така всички етажи на здравното заведение ще бъдат с еднакво достъпни за товари, за хора и за пренос на носилки.
- г-н Пейчев, това са задачите от към материална база. Кои са най-належащите специалисти, от които има нужда Поликлиниката в Казанлък?
- Много ще се радвам, ако мога да намеря пулмолог, ревматолог, да кажем нов кардиолог. Бих искал да имаме ренгенолог - да назнача нови, тъй като нашите двама ренгенолози са пенсионери, Това смятам, че ще подобри състоянието и продуктовия портфейл на заведението и така бихме го отворили по-нашироко към гражданите.
- Съвсем скоро ми се наложи да търся спешна зъболекарска помощ. Това се оказа почти „Мисия Невъзможна” в петък вечерта. В тази посока ДКЦ „Поликлиника” може ли да предложи спешен зъболекарски кабинет?
- Върху това не съм мислил. За момента мисля за много други неща и спешната стоматологична помощ явно е убягнала от мен. Тук имаме стоматолози, които са на 4-ия етаж, имаме стоматологична лаборатория мога да говоря с колегите, ако те имат такова желание да помислим във следващ етап да се направи спешна стоматологичен помощ.
- Как избрахте да се посветите на лекарската професия?
- Това сигурно е било много отдавна, вероятно в миналото хилядолетие /усмихва се и се смее /. Тъй като не можах да стана художник, навремето имах такива влечения, приеха ме в Математическата гимназия, та си реших, че след като не съм могъл да стана художник, сигурно няма да стана и математик и избрах нещо съвсем различно. Това не знам дали е в рамките на шегата, но може в голяма част има и истина. Та още много рано в девети клас си спомням, на 15 години бях когато реших, че непременно трябва да стана лекар.
- Доктор Пейчев, една клинична пътека равна ли е на един човешки живот?
- Аз пътечковата медицина не я изповядвам. За мене пътечковата медицина е вредна, тя е еднакво вредна за пациентите и за нас лекарите. Защото с пътечковата медицина се отдалечаваме от самата медицина!
- Според Вас има ли нужда от оздравяване здравната ни система?
- Повече от всякога, но там трябва да се реже със хирургически нож,до здраво.
- Може ли и един личен въпрос: Много хора познават доктор Пейчев като лекар. Какво не знаят обаче за човека Красимир?
- Трябва да попитате някой, който ме познава като човек, аз не мога да дам оценка за себе си. Като интереси имам безкрайно големи интереси - обичам да чета, обичам да спортувам, обичам да карам велосипед, обичам да строя, да правя ремонти. Това може би е свързано с предишното ми увлечение по рисуването. Намирам всяко едно от тези неща за интересни, това прави пък интереса ми към живота още по-голям и не стихващ до този момент.
- И за финал, доктор Пейчев, какво е за Вас Казанлък?
- Казанлък е роза, която нося в сърцето си!
Яница Станчева