На последното заседание на Местния парламент на Община Павел баня бе приета Декларация, в която бяха обобщени притесненията на граждани и общински съветници относно инвестиционните намерения на „Дънди Πpeшъc Meтaлc Чeлoпeч“ EAД.

В първите дни на годината, под лъчите на януарското слънце наш гост е професор Александър Маринов.

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. През 1990 г. влиза в голямата политика, тогава е избран за член на Висшия съвет на БСП. През 1996 година той излиза от редовете на БСП.

Александър Маринов е професор по политология и доктор по социология. Той е преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Също така води лекции в Пловдивския университет и други учебни заведения в страната.

С професор Маринов ще си говорим за голямата политика и малките неща от живота, за младите хора и имали нужда от възпламеняването на българския възрожденски дух, за България. Ще търсим отговорите на въпросите има ли философия в политиката и във властта.

Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

- Професор Маринов, има ли философия в политиката?

- Да според мен има философия на политиката. Има философия и във властта. Това е обяснението и намирането на смисъла във властта, което е изключително важен въпрос. Защото властта без смисъл, без яснота, защо се упражнява, за кого се упражнява, защо поемаш това бреме. Да, властта е бреме, ако се упражнява отговорно. Според мен въпросът за философията на властта, на публичната власт е един от най-сериозните, най-болезнените в България и изисква не козметични промени, а кардинални. Властта в България във всичките си разновидности, на всичките си нива е безконтролна и безотчетна и затова властта в частност политиката, политическата власт се превърнаха във бизнес, в средство за бързо и безнаказано забогатяване. Това изроди българската политика, изроди публичната власт, изроди институциите и съвсем логично увреди тежко отношението на обществото към тях. Затова имаме дефицит на доверие във властите. Смятам, че в България трябва да се направят промени на всички нива от Конституцията и законите до политическите практики и гражданското съзнание, които да превърнат властта в нещо, което се получава за известен период от време и за свършване на определена работа и за което се носи отговорност. Най-лошото нещо, което може да се случи на един политик е да го накарат да си подаде оставката. Тъй като почти няма такива, които доброволно, съзнателно и убедено сами да си подават оставка, властта се превръща във враждебна сила. Това е и една от причините, за съжаление, голяма част от българите да възприемат своята държава като нещо враждебно. Защо? Защото това е сила, която е извън техния контрол, която не се съобразява с тях. Тези които имат властта  в момента в България се грижат само за своите интереси. Има изключения разбира се, но те са изключения, а не правило.

- Какво очаквате да се случи във България и за България през новото десетилетие?

- Ако трябва да избираме чисто граматическата форма на въпроса Ви, може би най-точно е – Какво на България ще й се случи? Тъй като за съжаление, ние сме в ситуация, която в много малка степен контролираме съдбата си! Аз очаквам, че през 2020 година и следващите години да берем плодовете на един порочен модел на управление на държавата. Порочен модел на уреждане на обществените отношения. Вие виждате, че от година на година, от месец на месец дори кризите зачестяват и те вече не са свързани, толкова с някакви индивидуални грешки или гафове. Виждаме, че лошото управление вече убива буквално. Виждаме, че ако преди ставаше дума за откълсечни епизоди, някои от които разтърсили обществото. Сега сме я докарали до там, че едновременно вървят кризи 4 – 5 тежки кризи, които засягат милиони хора, които засягат техни фундаментални човешки, дори и биологични потребности - вода, боклуци, въздух, епидемията на свинската чума и прочие. Което от своя страна означава, че процесите в обществото вече са спаднали под един критичен праг на управляемост. Никой не желае да носи отговорност за това, никой не предприема мерки, само се отлагат проблемите или се запушва недоволството с едни такива харчове инцидентни, които не решават проблема. Искам да кажа, че доближаваме чертата отвъд, която не може повече да продължи така. За съжаление отлагането през годините в името на властта и нейната употреба, доведе до това, че от тук нататък цената ще бъде много тежка, която ние ще трябва да платим и то само ако говорим за вътрешните си проблеми. Държавата е в окаяно състояние - администрацията е разбита, бъка от партийни протежета - малкото останалите професионалисти са демотивирани. Много е трудно да се намери опорна точка и лост, за да се бутнат нещата напред. Картината е много тежка и особено ако разсъждаваме в по-дългосрочен контекст. Има процеси, които са много по-силни, мощни и инерционни, които не могат да се овладяват за година или две. Типичния пример е с демографската криза. Това е един очеваден пример за пълна неспособност и безотговорност. От година на година се приказва, харчат се много пари има цяла национална стратегия. Обаче същите тези демографски проблеми се задълбочават и вече са достигнали критично равнище. На практика има недостиг на хора във всички области. Ние трябва да си дадем сметка, че неможе да се излъже живота, не може да се излъже действителността! Това са материални процеси, някои от тях са дори природни процеси. И няма как „послушни” медии, пиар и пропаганда да помогнат. Иначе казано, ние се сблъскваме с финалната фаза на заболяване, което дълги години се е развивало. Тези, които е трябвало да говорят, да посочат истините, да вземат мерки са лъгали, замазвали, заблуждавали обществото и сега идва време да се плаща цената. Аз се опасявам, че тя ще бъде скъпа цена.

- А има ли надежда?

- Ще стигнем до надеждата, но искам да добавя преди това още малко безнадеждност. Тук говоря само за вътрешните ни проблеми. Ние сме поставени в един нов международен контекст. България е заклещена, затисната между мощни сили и мощни интереси. Това е много сложна ситуация дори ако имаше политици, които са достатъчно образовани, интелигентни и смели да водят кораба между сила и пари. Докато управниците действат с едни дребни, селски номера. Сутринта ще се видя с американците, след обед ще отида в Истанбул при Ердуган и Путин… Няма да стане така! Заплахите нарастват, променя се средата, Европейския съюз, в който се кълнем. НАТО пък е нещо съвсем различно и независимо. Ние нямаме отговор - Кои сме, какви сме и къде искаме да отидем?!

Това е много голям проблем.

Надеждата… Надеждата умира последна. Но бих искал да кажа -това че сме малка страна не е само недостатък. Една малка страна за разлика от големите страни има своите преимущества - от гледна точка на управляемостта при определени условия. Не случайно Конфуций е казал велика мисъл, че е много трудно да управляваш голяма държава. Да управляваш голяма държава е като да пържиш малка рибка, която много бързо можеш да я прегориш. Докато малката държава, тя може бързо да се мобилизира, да се консолидира, да насочи ресурсите си в правилна посока - ако има добро управление. Надеждата е в това, че все още не е безнадеждно късно! Все още може да се поправят нещата. Вярно е че за момента няма видим прогрес. Всъщност за момента няма нито човек или хора, които да поведат нацията, няма ясна стратегия, няма добре премерени политики, няма критична маса с импулс за обединение. Няма ги всички тези предпоставки, които са позволили на други нации, в други времена да излязат от невероятни кризи и да тръгнат напред.

Има нещо, което е голям плюс на българина. Парадоксът е, че той много често се посочва като наш голям недостатък. Това е способността да се приспособяваме, някои го наричат робски синдром. Ще припомня само, че теорията на еволюцията посочва, че оцеляват не най-силните, а най-приспособяващите се. Поради тежката си история и големите перипетии българите сме си изработили, генетично сме усвоили способността да оцеляваме. Целият въпрос е в това, тази способност да бъде насочена в правилната посока, не като навеждане на главата, не като примиряване, а като способност да решаваме трудни задачи с недостатъчни ресурси и на пръв поглед при безнадеждни обстоятелства. Да повярваме, че можем да преодолеем и това, колкото и да е трудно, след като сме преодолявали много други неща. И не просто да оцелеем вегетирайки биологично или по единично, а да оцелеем като общност.

- Вие очертахте пътя на надеждата за България. Има ли според Вас личност, лидер, идея зад която, да тръгне българина?

- Да това също според мен е аргумент в полза на надеждата. Вероятно всеки от нас може да посочи поне няколко души, които биха били със сигурност много по-сериозни, по-стойностни и достойни за уважение министър-председатели на страната. Всеки от нас може да посочи хора около себе си достатъчно добри професионалисти, почтени хора, които могат да бъдат много по-добри министри, депутати, кметове, администратори. Тоест проблема в България не е в липсата на човешки материал, капацитет и стойност, а в това, че по някакви необясними противоречащи на естествените закони причини нагоре в обществената пирамида са изпълзели тотални недоразумения. И тук е големия проблем, големия грях на българската политика. Политиката трябва да осъществява преди всичко селекция, за да бъдат поверени обществените дела в ръцете на достойни хора, способни хора. При нас това е антиселекция.

Така, че хората в България ги има. Големият въпрос е как те да получат възможност да приложат своите способности. Една част от този отговор е как да станат обществено достояние. Как тези хора, които биха могли и имат желание, имат идеи да се справят да станат достъпни до обществото, за да може обществото да повярва, да ги припознае и да ги последва.

Тук естествено ние сме изправени пред една умишлено създадена информационна завеса. Не случайно не ни показват много неща, дела и хора, които заслужават да бъдат показани. И знаете ли защо?! Защото сравнението ще бъде унищожаващо, за тези които сега се наричат елит. Аз смятам, че това е въпрос първо на самоорганизация на обществото. Когато е в криза едно общество, то има две възможности: да извиква на живот своите съпротивителни имунни сили, а това означава, че извиква на живот хората, от които има нужда да го поведат или втората възможност е то да загива. Надявам се, че България няма да загине поне като нация и държава, не като географско понятие. Убеден съм, че тази самоорганизация в един момент - не далече, ще изтласка на повърхността такива хора.

- Професор Маринов, с Вас заговорихме за процеси. И тук е мястото да попитам, какво всъщност преходи българското общество, българската политика през така наречения Преход. И сега накъде?

- По тази тема може да се говори много дълго. Според мен това не беше преход. Преходът е от нещо към нещо. Горе долу беше ясно, от какво въпреки, че колкото повече време минава толкова по-големи неясноти и манипулации има за миналото. Но съвършено не беше ясно към какво вървим - имаше една утопия, една абстракция, едно такова измислено ново състояние. Но много бързо се разбра, че е невъзможно и се случи нещо съвършено различно. Чисто и просто стана едно преразпределение на богатствата и на властта в ръцете на едно малцинство, което за съжаление не се грижи за нищо друго освен за своите собствени интереси. Най-важното, което не се случи беше, че ние не създадохме реална демокрация. Аз съм дълбоко убеден и мога да го докажа, че това в което живеем днес не е демокрация! Защото от народа нищо не зависи практически – въпреки, че често го обвиняват, че не избира, както трябва. Също така, че една много малка тясна група от хора нищожна като количество и като качество контролира практически цялото обществено богатство. Това със сигурност не е демокрация. Затова няма причини да се чудим, защо при нас това, което наричаме демокрация не дава резултатите, които дава в други страни. Това при нас даде исторически опит. Големият въпрос е дали ще бъдем способни като общество да се поучим от този опит. Аз смятам, че в недрата на обществото се заражда една осмислена преценка на това докъде сме стигнали. Най-важната характеристика на тази осмислена преценка е, че огромното мнозинство от българите смятат сегашното ни обществено положение за несправедливо. Много голям брой от хората, включително и такива, които нямат чак толкова големи основания да се чувстват зле. Те се чувстват поставени в едни несправедливи условия. Според мен това е големия и съдбоносен въпрос за продължаването на прехода. Трябва да се изцери, да се възстанови социалната справедливост във всичките й фундаментални измерения. Съвсем логично е, недоволството от несправедливостта да се насочва към политиците, защото те носят основната отговорност за тази несправедлива действителност, в която живеем - къде поради неспособност, къде поради малодушие, а най-често поради лична изгода. Това, до което стигнахме след 30 години ни прави неконкурентно способни като държава и като нация. И нещо повече поставя под заплаха съществуването на нацията. Естествено гневът сам по себе си е лош съветник. Трябва да имаме не просто удушник, не просто някакви посочени жертви, пък било то и на действителни виновници. Ние категорично трябва да имаме път - да констатираме какво е повредено и как да го поправим. Трябва реформиране на всички основни елементи. Аз например съм твърдо убеден, че е нужно не просто промяна, а е нужна нова Конституция на България. Знам, че някои изпадат в бяс от такова твърдение. Тази Конституция, макар че съдържа добри намерения, добри пожелания трябва да бъде изцяло променена. Така че властта да бъде използвана за целите на социалната справедливост, а не за лично облагодетелстване. Вероятно едно нещо ще ви илюстрира моята мисъл: Американската Конституция започва с израза: „Ние народът на Съединените Американски щати…”, а българската Конституция започва с: „Ние народните представители …” Усещате каква е разликата, нали?!

- В обществото ни силно се разви индивидуализма, идеите отстъпиха в партиите, в политиката, няма го българския национален дух и интерес. Не е ли време да се „възпламени” искрата на българския възрожденски дух или както обичам да казвам, ще дойде Ново Българско Възраждане?

- Дай Боже, колкото по-скоро толкова по-добре! За съжаление, ние сме се докарали до необходимост от второ възраждане. Въпреки, че формално не сме били под чуждо робство, не сме били подложени на открита духовна и морална репресия, но упадъка е очевиден. Още повече, че една част от ценностите, които са пренебрегнати, изтикани на заден план засягат не само духа. Ще ви дам един пример - една голяма част от нашите проблеми, демографските идват не само от това, че българското семейство е низвергнато. Семейството като ценност, отношенията в семейството, отношенията между поколенията, които винаги започват да се градят в семейството, след това прерастват в обществото, семейството като фактор в социализацията, като фактор във възпитанието на подрастващото поколение, най-вече чрез утвърждаването на определени ценности ако щете дори в единството между семейството и училището, което винаги е било в основата на всеки напредък. Тук естествено е нужна някаква искра или идея, която да възпламени процеса. Очевидно това трябва да е някаква нова версия на идеята, която е идеите, които са в основата на българското възраждане. Тогава Паисий пише своята „История славянобългарская”, за да припомни забравени истини. Ние в дадения случай нямаме чак такъв проблем, въпреки, че доста истини се изопачават - става дума за способността, за искрата, която да ни накара да повярваме в себе си. Да повярваме в силата на фактори, които единствено могат да ни водят напред - духа, вярата, знанието.

Аз лично смятам, че безверието, апатията, безнадеждността са много опасни симптоми и смятам, че много хора жадуват за послание, за знак, за начало, за някакво ново начало. Като нация можем да се обединим около някакво духовно начало. Духовното начало въобще не означава да се изолираме от материалната действителност. Напротив, духовното начало е искрата, източника на трансформирането на материалната действителност.

- Като преподавател в редица български университети и контактувате с младите хора в тях виждате ли пламъка да работят и останат в България? Обичат ли държавата си?

- Предпазлив съм да правя обобщение. Младите хора, с които общувам са предимно тези, с които се срещам по силата на академичните си занимания. Смесени са чувствата! От една страна българското образование, в това число висше образование, е тежко увредено. То е системно объркано. В това отношение младите хора са жертви на серия виновници. От друга страна виждам, че през последните години има все повече млади хора, които искат да останат тук. Искат нещо да променят, но им липсва водач и посока. Тоест нещо, в което да повярват, за да го последват. В никакъв случай не са конформистки настроени. Усещат, че не могат да разчитат на добро бъдеще в едно болно общество. Опитвам се да им кажа, че в края на краищата ще живеят в един свят, в едно общество, което те самите ще направят или ще търпят. Според мен по-големия проблем е друг. С всичките недостатъци на новото поколение, които част са и недостатъци на новото време, в което живеем. Голяма част от големите постижения на новите технологии имат противоречив ефект. Компютърът може да носи много знания, но може да носи и ефекта „копи - пейст”. Но те разбират възможностите на новите технологии, тези от тях, които имат желание, се очертава да бъдат много способни и перспективни в своята област. Проблемът е че обществото не им дава тази възможност. Обществото не е създало условия да привлича, мотивира и допринася за реализацията на младите хора. Според мен младото поколение в по-голяма степен може да изиграе ролята на един скрит резерв, ако се появят фактори, които да го увлекат. Но тези фактори вероятно няма да излезнат от самите негови среди. Няма вече млади лидери има измислени назначени такива, а те не са лидери.

Вие говорихте съвършено основателно за индивидуализма и при това той в България се проявява в един увреден вид - имам всички права, нямам всички задължения, които произтичат от индивидуалистичната философия. Някак си няма изявени хора, които искат да водят, да се борят, да влезнат във битка. Но аз съм сигурен, че това не е някакъв траен дефект, просто и младото поколение се стреми да оцелява по някакъв начин. Пак казвам има голям дял от способни хора, които могат много бързо да се включат и да дръпнат страната ни напред. Но всичко зависи, от това дали ще има голяма сплотяваща, обединяваща и възпламеняваща нова кауза, нова цел, национална цел. 

- На какво искате да научите и какви послания отправяте към младите хора?

- Опитвам да отправям послания - една част извлечени от моя житейски опит, а също и от моите ценности. Внимавам, защото днешното младо поколение не понася назидателността. То вероятно никое поколение не го е понасяло! По-скоро се опитвам да ги предпазя от някои грешки или от илюзията за това, че са застраховани от грешки. Стремя се да ги накарам да се изграждат като сериозни хора, като професионалисти. Тоест човек на който може да се има доверие, човек който независимо какви са му настроенията днес или утре работи каквото трябва и най-вече работи върху себе си. Още от първият ден им казвам, че те не са някакъв материал в нашите ръце. Те работите върху себе си, те изграждате себе си с наша помощ. До къде ще стигнат – това е тяхно дело и решение.

Естествено много обичам да им повтарям една житейска мъдрост: „До 30-та си година човек работи за името си, след това името му започва да работи за него!”. т.е. необходимостта да имаш истински добра репутация, да си почтен човек, да си уважаван човек, дори това да не ти носи най-желаните моментни изгоди. Защото, както се казва пари се печелят и се губят, когато веднъж загубиш доброто си име практически е невъзможно да го възстановиш.

А иначе се ръководя от една максима, която прилагам към всички - от студентите до най-високопоставените си партньори: Не давам не поискани съвети!

- Професор Маринов, какво е за Вас България?

- Много труден въпрос е това, защото крие опасността от възпроизвеждане на някакво клише. Бих отговорил по два начина. Има една много хубава руска песен „С чего начинается Родина” и в нея се казва, с какво асоциира човек родината си. Като изключа поетичните похвати, много неща са универсални - паметта, близките, десетките поколения, родословното дърво и всичко, което тези хора са правили за България. Тук е моята среда и не мога да си представя друга, не съм и се опитвал. Това е място, което ме е създало и място, за което смятам, че всеки трябва да се опита да направи всичко, което е по силите му. Надявам се, все още да имам възможността да направя нещо наистина смислено и полезно за страната си, за хората. България не е само географско понятие, България това са хората, историята. Това означава да съм българин, не просто местоживеене, а част от една общност, която е съществувала хилядолетия и се надяваме да продължи да съществува. Това обаче зависи от всеки един от нас. България е това, за което всеки ден мислим.  

- През новото десетилетие каузата, на която се посвещава вестник „Долина” е Мисия: Да бъдеш човек! Как ще продължите тези думи…

- Възможни са различни продължения. Аз лично си мисля, че ние сме човеци, защото живеем заедно, живеем заедно с други хора. Човещината се проявява в отношенията с другите. Отделно взетия човек, трудно може да бъде определен. Да се върнем към литературната класика - Робинзон Крузо не може да се прояви като човек преди да се появи Петкан. Преди това той се проявява като оцеляващо биологично същество.

Тази кауза, която сте инициирали - наистина е кауза в добрия смисъл на думата, а не в „изтъркания” смисъл на ФБ - да се събуди човешкото, човещината. Според мен означава да разберем, че като нация, като общност можем да вървим напред, да се справяме с проблемите, ако се грижим едни за други.

Въпросите зададе: Яница Станчева

Малко след като се потопих в стъкълцата, на които Деница Добрева им бе вдъхнала живот, защото тя в тях е вградила и светлината, и любовта, които самата тя носи в сърцето си, се срещнах със самата авторка на стъклопластиките.

Днес, в първите дни на януари, когато едва сме проходили първите крачки от новото десетилетие реших да се срещна с Галина. Тя от Казанлък, има пъстра душа, която е облечена в „униформата” на кмет. По известна е като Кметът на Казанлък и по-малко просто като човека Галина. А животът е огърлица от черни и бели маниста, в него се редуват и добро и лошо, и усмивка и тъга, и победи и падения без значение от ранг, позиции и принадлежности. Просто, защото преди всичко сме ЧОВЕЦИ.

Станимир Стефанов е председател на дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“ към БСП Казанлък. Той е дългогодишен член на Българската социалистическа партия. В партийната си кариера той е записал Председател ма основна партийна организация, член на Районен и Общински съвет, близо 4 години в Организационния отдел на „Позитано“ 20 и Председател на БСП Казанлък. Стефанов е член на Казанлъшката структура на „Русофили“.

Днес със Станимир Стефанов ще си говорим за БСП, какво се очаква след 50-тия Конгрес на Столетницата, за надигащата се вълна на фашизма в България и Европа. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“:     

- г-н Стефанов, Новата 2020 г. се очертава да бъде интересна за БСП. С оглед на предстоящия 50-ти Конгрес на Столетницата и пълния цикъл „отчети – избори”, който върви в момента по места, какви са Вашите очаквания?

- Първо искам да честитя Новата 2020 година на Вас и Вашите читатели, нека да е мирна, здрава и най-вече спокойна година. Нашата страна има нужда от това. На този въпрос бих отговорил с чиста съвест, очаквам БСП след този цикъл да излезе обединена. Ако изпуснем и този път шансът за обединение, то очаквам БСП да се разцепи. До момента вътрешнопартийното напрежение избива на съвещанията на Националния съвет и после по медиите, но за съжаление има огромна пропаст между редовите членове на БСП и сегашното Ръководство на Партията. Липсата на организационен живот вътре в БСП, хаотичните обиколки на депутати и общински съветници по места и най-вече разноговоренето и различното гласуване в Парламента на Председател и парламентарна група са върхът на айсберга от съществуващия разпад на Партията! Не може хора от най-тясното Ръководство на БСП да се снимат от един от най-скъпите зимни курорти в света и да парадират с големи финансови възможности, докато Председателя на БСП г-жа Корнелия Нинова в същото време от трибуната на Народното събрание да иска увеличаване на минималната пенсия в Република България на 300 лв. За мен това е цинизъм, който води до отдръпване на пълнолетните, работещи българи и пенсионерите не само, като членове на Партията, а и като гласоподаватели, нещо което си пролича и на изминалите Местни избори. В нашата област БСП вече е трета политическа сила след ГЕРБ и ДПС! Това не се е случвало от 1989 г. до миналата година, като разбира се си има обективна причина, но не искам да навлизам в темата.

Ако мога да обобщя: очаквам БСП да излезе след 50-тия Конгрес обединена и обновена! 

- Какъв според Вас трябва да бъде профилът и личността на Председателят на БСП ?

- Интересен въпрос. Председателят на БСП трябва преди всичко да е партиен човек. Какво имам в предвид? Под партиен човек разбирам другар, който е бил Партиен секретар на ОПО, след което член на Районен или Общински партиен съвет, Председател на Районен, Общински или Областен съвет. Това е стълбица, която би следвало да е задължителна за Председател на БСП. Минавайки през тези длъжности в Партията кандидатът става свързващо звено между различни хора по възраст, пол, социално положение, но всички те - обединени от социалистическата идея. През годините му работа се вижда дали той или тя може да привлече нови членове в БСП, като по-важното е дали може да ги убеди, че социалистическата идея е по-справедливата идея, която те би следвало да отстояват и разпространяват. Никак не е лесно да убедиш млади хора на възраст между 18 и 35 години да станат реални членове на БСП. Никак не е лесно да убедиш разочарованите и предадени, според тях, от Партията гласоподаватели на средна възраст. На база опит мога да кажа, че днешните млади хора са будни и интелигентни, но за да те последват трябва да ги убедиш в правотата на социализма, което е нещо много трудно ако не си подготвен в идеологически план. Според мен сегашните изисквания записани в Устава на БСП – 8 години членство в Партията, като 4 години член на ръководните органи на Партията не са най-важното изискване към кандидат председателя.  Член на НС или ОПКК се избира от Конгреса на БСП, а член ИБ се избира от Председателя. По този начин председател на БСП може да стане човек, който не познава изобщо БСП, като Партия, история, вътрешнопартийни отношения и живот, човек който не носи огънят на борбата за справедливост в себе си. Грешния избор би довел до разцепление, идеологическа немощ, организационен разпад и не на последно място загуба на характер на партията.  Последното е най-страшното, БСП да си загуби идейният си характер!

- Какви са задачите, които стоят пред Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” през Новата година?

- Пред нас стоят ежегодните задачи, а именно ежемесечни срещи с членове на НС на БСП, също така срещи с интелектуалци и писатели. Дискусионният клуб се превърна в свободна зона за изказване на различни мнения свързани с политическата реалност в страната, както и единственото, смея с гордост да кажа, място, където социалистическата риторика е все още жива! Ние сме социалисти и се гордеем с това. Със съжаление мога да заявя, че съществуват опити от страна на Ръководството на БСП да ни разбие, закрие или дори изключи от редиците на БСП. Вместо да ни поканят на среща, те ни изключват?! Нищо ново - в предвид курса на ИБ на партията, което превърна БСП от масова в регионална сила. Ние дискутираме, а не заговорничим! Ние предлагаме различни виждания, а не заклеймяваме с обиди и епитети, нещо което местното временно ръководство на БСП - Казанлък правеше през цялата 2019 г. Върхът на наглостта и безочието беше твърдението изказано на Национален съвет, че видите ли нашия клуб е сив клуб, нас ни няма, ние не съществуваме. Обиди бяха отправени към Сергей Станишев, Михаил Миков и Георги Пирински, че те са ни посещавали без право на това?! Каква мерзост и демагогия, каква идейна немощ и липса на морал в отношенията към собствените си другари и съпартийци! В противовес на тях ние продължаваме с усилията си за съхранението на автентичното Благоево БСП. Запазването на СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ е трудна задача, но според мен през времето доказахме, че ние можем да се справим с нея!

- Г-н Стефанов, в България и Европа надига ли се отново вълната на фашизма?

- Категорично ДА! Свидетели сме на невиждана от края на Втората световна война фашистка вълна, която се надига в почти всички европейски страни. Националистическите формации успяха да яхнат вълната на недоволството от системните партии. Според мен тази вълна ще се засилва през тази година. На този процес европейските общества, в това число и българското, трябва да намерят сили за противостоене, защото в противен случай нищо добро не ни чака. За щастие в България структурата на Българския Антифашистки Съюз е жива и все още функционира. Тя е уникална структура. По моя информация, това е може би, една от малкото или даже единствената антифашистка структура действаща днес в Европа. През годините тя чества всяка една дата от дългия календар на антифашистката борба в България, като така се пази паметта на делото на борците против фашизма. Тази памет ние, техните наследници трябва да предадем на нашите деца, а те на техните. В Казанлък, по покана на Дискусионният клуб беше представена книгата на Велислава Дърева „Атентататът ’1925”. Тази книга дава уникален документален отговор на клеветите втълпявани в подрастващите поколения от новите „демократи” на тезата, че БКП е терористична организация. Видите ли тя е взривила църквата „Св. Неделя” в гр. София. Под диктовка отвън беше направен опит за изтриване на народната памет свързана с антифашистката борба. Периодът 1923-1989 г. беше пренаписван, подменян, измислян много пъти, за да може днешното подрастващо поколение да не знае какво е комунист, партизанин или ятак!  Оттогава до днес БКП, а след преименуването и БСП са единствените бариери, които внимават кафявата чума на 20 век да не надигне глава отново. Препоръчвам на Вас и Вашите читатели да прочетат тази книга! Заслужава си! В тази връзка искам да повторя един апел свързан с тази борба, който е особено валиден и днес: „Хора, бдете!”

- Смятате ли, че пред България стои опасността да бъде заличена като държава?

- Според мен това вече не е опасност, а почти реалност. Република България за съжаление все повече се превръща в територия, в географско понятие. Нашата територия е около 111 000 кв. км., население около 7 000 000 души. Според НСИ работещите извън страната са около 2 500 000 българи, пенсионерите са около 2 300 000 души, което означава, че трудещите се българи у нас са около 1 500 000 човека! Имаме около 20-25 000 армия и около 55-60 000 полиция. Основните стълбове на националната сигурност в по-голямата си част са в частни ръце, концесии с неясен собственик, от морска държава преди два месеца стана ясно, че вече не сме морска държава, изключиха България като собственик на морски флаг от Парижкия меморандум! Виновници няма, естествено. Колективната безотговорност е отличителен белег на българското правителство, което запушва скандал със скандал, но до кога ли ще работи този прийом не се знае. Не искам да звуча негативно в началото на 2020 г., но това са фактите.

- г-н Стефанов, каузата и идеята на в-к „Долина” през новото десетилетие е „Мисия: Да бъдеш човек!”, как ще продължите тези думи?

- Човек е огледало на заобикалящата го среда, в която живее! Мизерното съществуване на средностатистическия българин, безнаказаната демагогска политическа и икономическа олигархия, като не на последно място и умишленото опростяване на нацията ни водят до отключването на най-низшите инстинкти на моят любим български народ. На този фон  наистина е трудна мисия - да си човек, да си добър човек. Според мен в-к „Долина” изпълнява тази мисия изключително успешно вече близо 20 години, така че Ви пожелавам все същото дръзко отстояване на истината във всеки аспект! И нека Силата да бъде с Вас!

Яница Станчева

С настъпването на есенно-зимния период потърсихме д-р Весела Коевска за съвети как да сме здрави през зимния период. Д-р Коевска е холистичен лекар с частна практика. Тя се занимава с холистична медицина от 1992 г., когато завършва курс по ирисова диагностика. Впоследствие минава обучения по лечебни масажи, фитотерапия, фитопрофилактика, пулсова диагностика, иглотерапия, универсална енергия и рейки. Прави ирисова диагностика в първия в страната център по природолечение “Дар”. Консултира и извършва квантова диагностика на пациенти в частен кабинет в София.

Казват, че младите и интелигентни хора в България са на изчезване, че те напускат страната ни и търсят реализация в чужди страни.

Ганьо Балкански или по-известен като Бай Ганьо – кой не е чувал за него?!