Днес, когато светът се тресе от световната пандемия от covid-19, политически препирни и различния – реших да ви срещна с един приятел на вестник „Долина” – Росен Димитров. Нищо. Че Росен е избрал съдбата на емигрант в Германия – той остава все толкова влюбен в своята България и Казанлък.

Росен е възпитаник на ОУ „Кулата”, след което завършва немска гимназия в Бургас. Инженер по машиностроене е. До 2001 година развива частен бизнес в родния Казанлък.

Различни причини го отвеждат до Германия и първоначално заминава за там за година – две, но … остава да живее там и до днес.    В Германия от десетина години работи като техник в завод на известна марка автомобили.

„Работата не е точно работата на моите мечти, но човек не може да има всичко.”, с усмивка споделя Росен.

С Росен ще ги говорим за издадените от него книги „Момичето на моите мечти” и „Силата в теб”, ще си говорим за света на книгите и за силата на пианото слово:

- г-н Димитров, броени дни преди Коледа излезе от печат книгата Ви „Момичето от моите мечти“. Разкажете ни малко повече за новата Ви хартиена рожба?

- Винаги съм обичал да чета книги, но най-много ме привличаше жанра - научна фантастика. Всеки ден бях в книжарницата с надеждата, че се е появило нещо ново. Може би това, което най-много ми харесваше във фантастиката, беше това, че тя всъщност събира в себе си всички останали жанрове – и романтиката, и хумора, и кримито... Малко по малко започнаха да ми идват идеи за моя книга, но не се осмелявах да ги реализирам.

Един ден срещнах момиче, младо и красиво момиче, което имаше своите проблеми и страхове, но не се отказваше от поставените си цели и правеше всичко, за да ги постигне. Това момиче ме вдъхнови и ми даде силата да повярвам в себе си и да се опитам да постигна моята мечта.

- Какво е момичето от Вашите мечти?

- Всъщност отговорът на този въпрос се крие в едно мое стихотворение, което написах преди повече от 30 години:

Момичето – мечта

Когато вечерта настъпи

и Вселената потъне в тишина,

очите ми, затворени, пак търсят

от тебе някаква следа.

И виждам те високо в небесата,

където само птиците летят,

ти нежно се усмихваш и дори луната

засенчваш с твойта красота.

В косата ти, от вятъра развяна,

звездите златни ослепително блестят,

а ти, от лунна светлина огряна,

към мен пристъпяш сред вечерния хлад.

Протягам две ръце към тебе,

целувам с трепет звездните очи,

а твоят глас, тъй приказен и нежен,

най-xубавите думи ми шепти.

Но ето – вече слънцето изгрява,

в прозореца нахлуват първите лъчи,

нощта навън се тихо разтопява,

А с нея разтопяваш се и ти …

Допреди няколко години си мислех, че момичето от моите мечти ще си остане само една недостижима мечта. Но един ден съвсем случайно го срещнах и веднага се влюбих в него. И колкото и невероятно да звучи, то отвърна на обичта ми и скоро след това се оженихме Беше една прекрасна сватба през месеца на розовия цъфтеж. От тогава имам щастието всеки ден да бъда с момичето от моите мечти

- Първата Ви книга е „Момичето от моите мечти“, а „Силата в теб“ продължение ли е на първата Ви книга?

- Определено да! Всъщност това трябваше да бъде една цяла книга, но в един момент написаното достигна около 400 страници, а аз бях още много далеч от финала. Един мой добър приятел, ментор и треньор по бойни изкуства, шихан Явор Дянков, ми даде идеята да я разделя на три части и да издам първите две, докато през това време довършвам третата част.

- Работите ли над нова книга в момента?

- В момента работя усилено над третата част на книгата, тъй като една голяма част от хората, които купиха първите две части, ги прочетоха буквално за два-три дни и ме засипват с въпроси, кога ще излезе третата част. Когато приключа и с нея, със сигурност ще започна нова книга. Имам вече няколко проекта в главата си, но още не съм решил на кой от тях дам зелен светофар. Основната битка ще се води между книга, описваща живота на емигрантите в Германия през моите очи и моя опит, ще се нарича „Еднопосочен билет за Германия“, и друга трилогия, продължение на „Момичето от моите мечти“. Времето и степента на интерес към сегашната ми книга ще ми покажат правилния път.

- г-н Димитров, от кога пишете?

- Винаги съм обичал не само прозата, но и поезията. В гимназията се запознах с творчеството на нашата неповторима и уникална поетеса Петя Дубарова, и бях толкова възхитен от него, че започнах да правя опити да пиша сам. За съжаление исках да пиша толкова добре, колкото и Петя, а това не се получаваше и хвърлях в кошчето всички тогавашни опити. Запазих много малко от тях, а после животът ме грабна и забравих тази моя страст. Когато отидох в Германия, обаче, бях сам-самичък и далеч от приятелите и семейството ми. В дългите и самотни нощи отново се върна желанието да визуализирам емоциите си върху белия лист. От време на време пишех и статии за родината ми, за мен и за родния ми град за местния градски вестник. Да започна да пиша книга, обаче, събрах кураж едва преди 7-8 години, когато срещнах момичето, което ме вдъхнови. На няколко пъти спирах и забутвах написаното в някое чекмедже, след 2-3 години започвах наново. И така до последната ми среща това лято с моя треньор Явор Дянков, който здраво ми се накара и ме мотивира да сложа ръкавиците и да изляза на ринга.

- Как се решихте да издадете тези книги в този електронен свят?

- Знам, че много хора, особено младото поколение, предпочитат да четат в електронен вариант или дори да слушат книгите. Може и да е старомодно, но за мен докосването на книгата създава едно специално отношение към историята в нея и електронните и аудио-варианти на книгите в никакъв случай не могат да заменят това усещане.

- Смятат ли, че силата на писаното слово ще се завърне?

- Много се надявам това да стане. Мои приятели ми разказват, как децата им предпочитат да купуват книги пред това да четат в интернет. За съжаление качеството на книгите падна драстично, книжарниците се напълниха с книги за вампири, върколаци и зомбита и това неминуемо се отразява негативно върху желанието за четене.

- Смятат ли, че книга само по празниците се подарява?

- Съвсем наскоро участник в една от фейсбук-групите, в които членувам, поиска да купи книгите. Успях да му ги пратя бързо и пристигнаха преди Коледа. Бях много приятно изненадан, когато той в специална публикация в групата ми благодари за възможността да получи тези книги преди Коледа и разказа, че в Исландия е традиция да се подаряват книги на всеки един празник и това е най-предпочитания подарък там, особено за Бъдни вечер. Може би е недостижима мечта, но много бих искал това да се случи и в България.

Екипът на вестник "Долина" пожелава много здраве и нови творчески успехи на Росен. Всеки, който иска да се докосне до неговото творчество може да закупи книгите му от редакцията на вестник "Долина". 

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co