В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост се срещаме с една жена – български учител – Лиляна Ушева. От 1975-та година тя не е спирала да прекрачва прага на детската градина и вече 45 години е посветила живота си и отдава любовта си на най-малките граждани на България. Тя определя професията на детски учител като мисия и разказва за нея с любов, отговорност и удовлетворение. Тя не обича светлините на прожекторите и показността. Смята че не е геройство да си детска учителка, а призвание.

„Родена съм в едно малко селце на 20 километра от Казанлък – Асен. В нашето село и семейство господари бяха любовта и веселбата. И считам, че това и до ден днешен е така.”, със свенлива усмивка на лицето разказва Ушева.

Завършила е Институт за детски учители „Анастасия Тошева” - Стара Загора.

„Осъществих лесно мечетата си - да бъда детска учителка и това е удовлетворението и смисъла на живота ми.”, казва още Ушева.

Прощъпулникът в професията тя прави в Седмична детска градина – язовир Копринка през 1975 година и споделя: „това местенце е скътано дълбока в сърцето ми – усетих какво означава да живееш в хармония с природата”.

След това работи в детска градина в Казанлък. По-късно живота я отвежда в детската градина в Горно Сахране, където среща и любовта на живота си Борис Ушев, директор по това време на дървообработващото държавно предприятие „Цвятко Радойнов”.

Животът отново я връща в детска градина в Казанлък. Лиляна Ушева е дългогодишен учител в ДГ№15 „Звънче”.

Днес тя продължава да раздава любовта и сърцето си на малчуганите от ДГ №3 „Теменуга” в Града на розите.

Няма да скрия, че познавам Лили от много години и ако се чудите, къде е била първата ни среща с нея – няма да изненадам никого с отговора – в детската градина. Ако трябва да я опиша с няколко думи – първата, за която се сещам е любов, а след това ще прибавя родолюбие, будител и фина душа.

Фина душа – тя крие зад широката си усмивка, много сълзи и бури, които са я помитали в живота, но никога не е спирала да дарява любовта си на децата, на близките си, на приятелите си, на света…

За 24 май, за мисията да си детски учител, за рецептата как да стигнеш до сърцето на децата, за причудливите форми и светлина на любовта ще говорим с Лиляна Ушева:  

- Лили ще се опишеш ли с няколко думи?

- Най-точно мога да се опиша с думите на Шекспир: „Воюват в мен разум и сърце!” Това е моята същност.

„Лудият” на Петьофи казва: „Човекът! Бил той земен корен на прекрасен цвят….”

Животът ми е минал точно сред тези цветя. В детската градина децата са като цветята и „тъжен е безкрая без тяхната омая…”

Но „Лудия” продължава: „Не вярвайте измама е това! Човекът сам е цвят, но коренът му черен в ада никне.”

В животът и на детския учител има разочарование и болка, има сълзи, които са неизбежни, но „детските усмивки са вълшебни, знам на всички са потребни”. Те са моето лекарство.

- За теб самата 24 май е…

- За мен този ден, този празник е емоция! За разлика от другите празници, когато говорим за герои, които са посветили живота си на България това е история, урок. А 24 май е емоция, защото той е свързан с най-раните години в училище, той е част от детството на всеки един от нас. Спомням си как в нашето малко селце на този ден, от всичките му краища, през входа на училището влизаха майки, бащи, баби, дядовци. Те прекрачваха прага на училищния с усмивка и прегърнали прекрасни градински цветя.  От тези цветя правихме огромен венец, които поставяхме на прага на училището и окичвахме портретите на светите братя Кирил и Методий. В училищният двор ехтеше „Върви народи възродени…” Магия имаше в тези моменти - магията на доброто, на признателността, на гордостта, че сме българи.

Тези моменти ги помня и до днес. Те все още ме омагьосват толкова силно както и тогава.

- В навечерието на 24 май какво искаш да кажеш на своите възпитаници от подготвителна група в ДГ „Теменуга“ и на своите вече пораснали деца?

- Да бъдат добри, да бъдат добри хора! Често през годините и сега им разказвам приказката за тримата братя и вълшебните предмети. И искам пак да им я припомня. Имало трима братя и всеки от тях имал вълшебен предмет. Единият имал вълшебно огледало, другия вълшебно килимче и третия вълшебно лекарство. Огледалото – символизира информацията, килимчето - енергията и вълшебното лекарство - материята. С огледалцето те видели три прекрасни девойки на другия край на света, но те били болни и никой не можел да ги спаси. С килимчето те решили да отлетят при тях. И го направили. Дали им от вълшебното лекарството и ги излекували.

Изводите от тази приказка, които правим с децата са, че ако един от тримата братя откаже да помогне приказката няма да има щастлив край. Така стигаме до заключението, че към тези три вселенски същности (вълшебните предмета) трябва да прибавим най-важното - сътрудничеството между тримата братя.

В живота вълшебства няма, но можем да сме щастливо само ако си сътрудничим.

„..как да станем по-добри, сърдечни, мили

и дори когато изпаднем във беда да си подаваме ръка..”   

- Няма да скрия, че с теб се познаваме от години. И това, което винаги съм виждала в теб е …любов – любов към децата, любов към професията, въобще любовта във всичките и измерения. Лили, вярваш ли в любовта?

- Любов! … най-красивата дума. Работата, семейството, приятелите ми дадоха толкова любов, че поглеждайки назад събирам кураж и не се страхувам да обичам…дори и през сълзи понякога.

Трябва да умееш да обичаш и с любовта си да караш човека от среща да се чувства значим. Любовта е навсякъде около нас и трябва не само да я носим в сърцето си, но и да се научим да я показваме, да я изказваме.

- Как може да бъде описана любовта, за да повярват всички онези, които се съмняват в нейното съществуване?

- Всеки носи в сърцето си любов, но се иска кураж и умения, за да я покажеш тази любов. Не трябва да се страхуваш да обичаш, защото тя носи и болка, но си заслужава да преживееш болката от любов.

Всички знаят, че любовта я има, но някои я потискат в тях, защото се иска много смелост и сила да обичаш. И ще дам следния пример в унисон с 24 май. Ако Кирил и  Методий са се страхували, как са щели да напишат азбуката в тези сурови времена, освен ако не са милеели и не са обичали своя народ?!

- След повече от 40 години като учител в детска градина, има ли рецепта, която да кара децата да слушат. Въобще каква е магията между тебе и децата?

- Моите колеги през годините знаят, че аз не извиквам от децата строга дисциплина, но винаги съм се стараела да предизвикам интереса им. Когато на децата им е интересно не е необходимо да ги караш да слушат. Един учител беше ми казал и аз вярвам в това: Емоциите възпитават!

Децата трябва да учат чрез емоциите, трябва да събудиш точно това в тях. Да заредиш емоционалния им свят и така стигаш до детското сърце.

Ще дам и един пример за това и то е от съвсем скоро: След като дълго в детската градината говорихме за художници, скулптури, рисуване заведохме децата на посещение в Художествена галерия в Казанлък. Те бяха силно впечатлени и развълнувани от срещата си с изкуството. Дни след това споделиха, че са завели своите родители там. Ето как чрез емоциите ние сме стигали до децата и не се налага да им натрапваме да ни слушат, а подвластни на емоцията те са ни чули. Просто трябва да докоснеш детското сърчице, а и по принцип сърцето на човек, за да стигнеш до него. Тогава я има магията на взаимоотношенията.

- С кой урок искаш да те запомнят твоите възпитаници?

- Искам децата да усещат, че ги обичам истински. Искам да знам, че приятелството, което изградихме през тези години е едно успешно сътрудничество за постигане на добри резултати. И искам да съхранят тази обич, която съм видяла между тях.

Нека винаги да помнят урока, през който заедно преминахме – нарисувахме земята като кръг – бял, светъл и чист. Говорихме си, че всяко лошо нещо рисува черна чертичка в този светъл кръг, а всяка добринка изтрива черна чертичка. Сигурна съм, че децата сами ще вземат решението как да запълнят този кръг, вярвам в тях и знам, че те ще вземат правилните решения.  

- Как се чувстваш днес, когато повече от 2 месеца не си прекрачвала прага на детското заведение, в което работиш, заради световната пандемията от Covid-19?

- Тъжно ми е! Тази година изпращаме подготвителна група и крояхме планове преди пандемията, какъв празник ще направим, но този вирус ни лиши от една красива и в същото време малко тъжна (заради раздялата с децата) емоция. Лиши ни от усмивки, лиши ни от прегръдки, лиши ни от споделена топлина.

Тъжна гледка днес са празните училища и детски градини, няма я детската глъч и смях, тъжно е че на 24 май денят ще загуби своята енергия. Covid- 19 ни взе и ни взима много.

Опитвам се след повече от 40 години работа с деца, днес да запълня празнотата в сърцето ми, по време на пандемията, със снимките ми в телефона, всяка от които е запазила усмивка, спомен, решен проблем… Разравям албума със снимки от преди години и се връщам назад във времето и така… запълвам празнотата днес. И не спирам да мечтая и да вярвам, че височко ще бъде наред и че скоро отново ще се прегръщаме заедно с децата, че заедно ще рисуваме кръга - земя, ще правим седенки, ще пеем, ще рисуваме мечти, ще се обичаме…

- Смятате ли, че след това изпитание света, човечеството ще бъдат по-добри?

- За съжаление не смятам, че това ще стане. Този товар с пандемията е на плещите на определени хора, от първа линия, и ние не трябва да забравяме, че да сме по-добри това означава да проявяваме уважение и грижа към  околните. Имали ги  тези чувства в сърцето ни – означава че сме мръднали малко напред като общество и сме станали малко по-добри.

Виждаме, че цял свят се лута в търсене на правилния път и посока на изход от тази ситуация. В такова време няма място да роптаем, а трябва да проявим уважение и милосърдие. Не трябва да търсим виновници и да търсим грешките, а обединени като нация заедно да вървим напред. Нима самите ние сме безгрешни?!

„…кога изпаднем във беда

да си подаваме ръка..” 

- Кой стих описва най-добре душевния свят на Лиляна Ушева?

- Това е едно стихотворение на патриарха на българската литература Иван Вазов, което не е толкова известно, но е толкова красиво и истинско. И е доказателство, че светът на децата е съвършен. И детската градина и детското сърце са нещо повече от райските градини.

РАДОСТ

- Три дни Господ чака

своята златна птичка.

Три дни глас не трепна

в райската горичка.

Птичката се върна весела, честита

и що я съгледа, Господ я попита:

• Радост светлокрила,

де така се бави

та три дена Рая

без песни остави?

• Бях, Господи благи,

долу, на земята –

гледах как играят

и скачат децата.

И нощем ги виждах

как сладко почиват

и очи засмени

как сутрин откриват.

Пусни ме, о Боже,

при тях да живея

и в сърца им светли

всеки ден да пея!

• Да бъде! – Бог рече –

Иди при децата!

И птичката литна

долу към земята.