Емил Христов: Заедност е думата на днешния ден, на утрешния ден. ако искаме да има утре

В България няма български дух в момента, имаме Макдоналдски дух, категоричен е заместник председателя на 44-то НС и общински съветник в настоящия Местен парламент на Стара Загора Емил Христов 

 

Днес наш гост е една доста разпознаваема в национален и регионален аспект личност – г-н Емил Христов. Той е общински съветник в Стара Загора. Бил е зам.-председател на 44-то Народно събрание. За народен представител е избран от листата на ГЕРБ от 27-ми старозагорски избирателен район.
Роден е в плевенското село Крушовица, израства и учи в Плевен. Завършва противовъздушна отбрана във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен и Военната академия в София. Хармонията му с реда и дисциплината са тренирани от спорта в юношеските му години, когато се занимава активно с лека атлетика. Професионалната му биография изцяло е свързана с Българската армия.  Служил е в 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада в Стара Загора и в 61-ва Механизирана стрямска бригада в Карлово, където е отговарял за покриване на изискванията на стандартите на НАТО. Бил е начело на един от първите български контингенти в Босна.

През периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към командването на многонационалните сили в Ирак.
През 2010 г. е избран за общински председател на ГЕРБ в Стара Загора, а през 2011 г. – за общински съветник и за председател на Общинския съвет на Стара Загора, който ръководи до влизането си в 44-ото Народно събрание. Бил е начело на Постоянната комисия по регионално развитие и местно самоуправление към Националното сдружение на общините в Република България
. Владее руски и английски език.
Извън политиката обича хубавите книги, планината и туризма, за които през последните години намира все по-малко време.
това да е по средата на страницата, със снимката в каре

 

- Г-н Христов, позволете ми да попитам в началото на нашия разговор каква година изпратихме каква беше за вас лично 2023 г. и каква за България?

Емил Христов: Годината беше трудна и за мен, и за страната. За държавата годината беше много объркана, мисля, че тя има своето място в този низ от години, в които ние упорито обърквахме държавата си и се стремяхме да я поставим в трудна ситуация. Тук визирам всички. Невинни няма! Не можем да виним само политиците, не можем да виним само медиите, вина имат и хората, които са гласували и които не са гласували на последните избори, но и тези, които реагират на всяка неправда, както и тези, които си мълчат и нищо не предприемат, тоест тази България, която имаме в момента тя е резултат на общите ни усилия и ако искаме нещо да променим, ако искаме нещо да бъде по-различно, да го направим по-добро, то може да бъде само резултат на общи усилия. И на медиите в това число.

- В края на 2023 г. бяха приети промени в най-важният закон за нашата държава – Конституцията. Как бихте коментирали тези промени?

- Малко ми е трудно да говоря за това, защото много конституционалисти вече изказаха мнението си за този зловреден опит. Професор например каза, че това едва ли е най-необходимото нещо на България в момента. Въздържам се да коментирам това, което е написано, но мисля, че не беше сега моментът да правим точно това. Тези промени, които са отхвърлени от хората, които наистина разбират от конституция, говорят много.

- От националното ще Върна тук в Стара Загора и региона, какво се случва с Минно-маришкия басейн, г-н Христов?

- Мнението ми, както и на много хора тук, включително и политици с различен цвят - много закъсняхме. Ще ви върна през 2018 г,, когато по идея на Живко Тодоров в Стара Загора в общината поканихме на среща господин Борисов, Сергей Станишев, министър Теменужка Петкова, лидерите на КНСБ и на Подкрепа, директори на ММИ, ТЕЦ и медии. Опитахме се да кажем, че усещаме, че нещо се задава, което ще ни създаде проблеми, което ще постави пред нас много тежки въпроси за решаване. Да започнем да работим в тази посока така, че да не ни изненада в последния момент. Обединихме се върху идеята, че виждате ли там нещо има и ние трябва да реагираме, всички бяха съгласни. За съжаление това си остана в зала „Славейков“, където се бяхме събрали и нищо. Това можехме да направим ние тук в Стара Загора - кметът, народните представители тогава, да алармираме и политиците от всички цветове, и гражданите, и синдикатите, че нещо идва и ние трябва да бъде умни, да реагираме преди то да се е случило. То вече ни се случи, а ние още не сме реагирали. Оставете тези блокирания на пътища и стачки и изобщо всичко онова, което се лее по медиите. Това е опит по някакъв начин да кажат на хората: ние реагирахме, но някой не слуша. Кой е тоя, който не е чул, защото това беше казано през 2018 г., имахме време досега да знаем, какво искаме да правим, какво точно правим… Дори утре да започне да се строи разширението в АЕЦ Козлодуй –са нужни 10 годни, през тези 10 години какво правим?!

- В момента вие сте общински съветник в Стара Загора, бихте ли ни казали каква е стратегията за следващите четири години в Стара Загора, а защо не и за региона?

- Знаете ли как убедихме Живко Тодоров да се кандидатира. Помните, че той беше се отказал. Събраха се едни хора, всякакви, с различни политически виждания, от различни професии, имаше лекари, юристи, артисти, бизнесмени, които направиха подписка и се срещнаха с г-н Тодоров. Казаха му вижте това сме ние, вижте колко сме много, ние настояваме вие да се кандидатирате за четвърти мандат. Той каза добре, не мога да откажа. Тогава започнахме разговора, какво искаме да направим в нашия град в следващите 10-15 години, защото за мен това е ключов период, който се задава за Стара Загора. Говоря за Стара Загора, но разбирайте и за Казанлък, и за България като цяло.

През следващите няколко години трябва да решим много въпроси. Ние сме поставени между Бургас и Пловдив, ако не правим големи стъпки и то големи стъпки напред, просто ще започнем да се свиваме.

Трябва да започнем стратегията за следващите години от образованието, трябва да започнем от там, където се формира човекът. Защото още от първия ден, в който заведем децата в детска ясла, те започват да се социализират и всеки ден в тях започва да се изгражда едно виждане за света около тях, средата, в която се намират, отношенията с другите деца, възприемането на това, което се представя, тоест от там трябва да започнем. Следващата стъпка, която трябва да направим е да повишим  резултатите, които имат старозагорските ученици на националните оценявания. Огромна грешка са делегираните бюджети. Повишаването на заплатата на учителите са само една частица от решаването на този голям проблем, защото ние не можем да вървим в следващите 10-20 години напред, ако нямаме хората, които мислят по подходящ начин. За съжаление започнахме да слизаме вече много надолу. В момента децата, които израснаха през 90-те години, всички помним хаосът в душите и празните погледи на хората, те възпитават своите деца, скоро техните деца ще имат деца и нещата започнаха да се усложняват…

Ние не можем обаче да виним само училището за това, което се случва. Мисля че и семейството има роля, защото училището може да се опитва да направи много, но семейството и улицата, обществото ако щете, ако не са на същата вълна, нищо няма да се получи, както виждаме, нищо не се получава. Обърнете внимание не ни е най-тежкият проблем демографският в момента, спекулира се с него, най-тежкият ни проблем е това, че ние отглеждаме деца, които са функционално неграмотни. Защото дори и с малко хора в тази страна ние можем да правим наистина чудеса. Връщам се малко назад, мисля, че ние трябва преди всичко да заложим на образованието, на културата, на общественото възпитание, на обществените връзки, на дисциплината, защото всичко това е заедно и по този начин да създадем една добра среда за израстването на децата.

Знаете ли в България няма идеал! Да кажем преди 100 г. дедите ни са знаели, отиват умират на фронта, искат обединение на българите, искат си българските земи. Това ни е карало да минат през всичко, тези на фронта са загивали, тези в тила са изнемогвали, но са вървели в една посока.

Какво можем да поставим пред себе си като национален идеал?! Присъединяването към Шенген и еврозоната не може да ни бъде националният идеал, какво искаме да направим с тази страна? Да вземам повече евро помощи, за да си ги похарчим… Някой казал ли е на целия български народ - аз искам след 10 години България да изглежда така, аз искам ние българите след 30 или след 50 години да бъдем… Ние какво имаме в момента, кой български лидер за последните не 30, не 50, много години се е изправил пред българите да каже: нашата национална цел е ей там, всички вървим натам, стискаме зъби, работим, поколение след поколение. В България трябва да стане така. Ние  нямаме национална доктрина, представиха една  и казаха никой не иска да се интересува. Имаше предложение да я обсъждаме, но нула внимание от страна на политиците, нула внимание от страна на  околните. Тоест ние самите не желаем да си поставим дългосрочна цел, която да преследваме, ние си поставяме  само целта за утре, какво ще правим утре. Няма защо да се учудваме, че сме стигнали дотук. Ние живеем ден за ден.

- А как стигнахме до тука, обществото ни е незаинтересовано, политиците и те изместиха фокуса, как се случи всичко това, как загубихме цел и посока?

- Хайде да видим, какво е било след Освобождението. България намира сили и потенциал в себе си, макар и трудно, но намира и интелектуален, и икономически да направи държава, да направи държава от нулата. Дори и Аспарух, когато е дошъл е организирал, той си имал стратези. Ние започваме отникъде и успяваме, Ние сме успели, без подготовка, успяваме да направим Съединението, да обявим Независимост, да водим войни и то успешни за България, имам предвид за българския дух. Разбирате ли парадокса, ние сме смачкани, стремят се да ни унищожат тогава и въпреки всичко ние се борим, намираме и потенциал и се вдигаме отново - българският лев става конвертируем. България има стъпка след стъпка успех в развитието си. Ние сме започнали от никъде и имаме в себе си потенциала да направим това. Ами 1944-та година нашата икономика с нищо не е по-лоша от икономиката на Гърция, Сърбия, Румъния. Направете справка да видите по онова време километрите, железопътни линии, колко училища, народни читалища са изградени, тоест ние българите сме имали не просто хъс и потенциала, а народът се е борил. И тогава сме приемаме вълни от бежанци след балканската и след Първата световна война. И те не хленчат от държавата - искам помощи да си направя…, държавата е направила това каквото може и те са започнали да работят тук като реални българи на тази държава, да се борят. Къде загубихме това ли? Където загубихме българския дух. В няма български дух, в момента имаме Макдоналдски дух в България. Слугуваме едните на едната страна, другите на другата страна, по средата няма никой. Българофилите са изчезващо племе, къде загубихме, кога загубихме българския дух. Той не се губи за година, той се губи с поколенията. Поколение след поколение след онова време, за което аз ви говоря, ние губихме българския дух, ние губихме националната цел, ние губихме ориентира на нацията, за да стигнем до тук. някой да ни оправи.  Извинявайте, дедите ни в началото на миналия век не са чакали някой да дойде да ги оправи, бабите ни не са чакали някой да дойде да ги оправи, българчетата са се връщали от чужбина, за да дойдат да работят за България в ново време. Като чуя за юпита и настръхвам. Юпитата идват в България да грабнат кой, каквото може и да бягат, защо?! Връщам ви по времето на Герака и тогава е имало брат с брата са се били за парче земя, парите и тогава са били ценност. Ама тогава е имало и нещо друго, какво е то, това е въпрос към всички. Всеки има своя отговор. Всеки трябва първо да отговори на себе си, какъв е неговият отговор, за това къде е, какво иска утре да се случи и тогава трябва да се съберем и всеки да каже - какво иска да види утрешния ден, какво иска да направи за страната.

- Когато говори за история и връщаме лентата напред и назад, искам да Ви помоля за коментар за демонтажа на Паметника на съветската армия в София?

Много е спорен този паметник, наистина е спорен със самото му построяване. Той особено през последните 30 години винаги е разделял обществото. Трябваше обаче да бъдем достатъчно умни, за да не предизвикваме ново деление, защото това, което се случва с паметника раздели българите много. Там последствията ще бъдат много дълбоки, както за нас българите вътре, така и в международен план. А трябваше ли точно сега да го бутнем по тоя вандалски начин? Никой не отговори. Не трябваше ли да го правим тоя паметник точно по този начин, защото да, едно е да има паметник да кажем на загиналите през Втората световна война, ами къде е паметникът на българите, които загинаха в Унгария, например, или в Сърбия?! Защо няма паметник на генерал Стойчев, който да символизира участието на България във войната срещу хитлеризма. Мисля, че тогава бяхме загубили посоката в една посока, сега сме загубили посоката в друга посока и не беше моментът сега и по този начин този паметник да бъде нарязан на парчета, това е моето мнение.

Водещ: Г-н Христое, как ще коментирате дебата За и против Трети март?

- Колкото и странно да ви звучи, добре, че го повдигнаха. Аз следях много внимателно националния дебат, никой не постави под въпрос паметниците, никой не постави под въпрос това, което се е случило по време на Руско-турската освободителна война.  Да започнем от там, първо, войната е руско-турска, второ тя е освободителна. Четох достатъчно за този дебат, защото исках да разбера ще има ли някой наглостта, ще има ли безродник, който да постави под въпрос това, което се е случило, загиналите хора, те са било заедно - и руси и украинци и финландци, румънци, всякакви и най-вече български опълченци. Така като е тръгнало питам се утре дали някой безродни от тези, ще дойде, защото ние подготвихме чрез Конституцията чужденци да дойдат и да станат министър-председатели и министри, но и дали някой такъв един чужденец няма да постави под въпрос да бутнем Шипка, защото той не е руски паметник, Шипка е апотеоз на българските опълченци, на българския дух.

- Какво очаквате да се случи в политически план в България през 2024?

- Каквото и да се случи, няма значение, ако продължим да вървим по същия коловоз. Ако ние сме в състояние да родим нещо ново, тук нали говоря за някакви проекти, вижте непрекъснато се пръкват. И какво от това. И сега като чета,  щяло нещо ново, няма да е ново, там са хора отгледани и възпитани по този начин, виждал съм метаморфози всякакви в политиката и целият народ ги е виждал.

- Хората загубиха доверие в политиците в политическите партии, в институциите. Каква трябва да бъде точната формула, за да продължим - общество, политици, управляващи, медии в една посока?
-
Много хора не си дават сметка всъщност как се случва. Този процес не е български патент, под най-груба форма, той съществува. Първо има отдръпване от традиционните партии, ако погледнете от 50-те години насам как прогресивно намаляват членовете и на либералната лейбъристката партия, консерваторите, същия процес е и в традиционните партии в Германия, тоест за хората по някакъв начин започнаха да се отдръпват, тази организирана политика, която имаше този процес го имаше и в България. Тук обаче хората не просто се отдръпнаха от партиите, хората не искат да участват в политиката, което най-вероятно е била целта на този, който ни води по пътя, който и да е той. Отдръпването на хората от политиката това днес е убийствено, например много често се срещам с хора, които казват: защо тук се прави това, защо искате да строите тука в гората? Казвам им, защото този парцел е продаден преди 20 години и никой от вас не е реагирал тогава. Сега как да забраним на някой да строи в гората, не можем. Той ни съди и съдът взема неговата страна, това е по закон> Къде бяхте всички еколози тогава … Или искаме да направим тази улица… Добре, ами пари? Отговарят - Ами там от бюджета,.. А вие защо не бяхте, когато се обсъждаше бюджетът, за да видите какво представлява един Бюджет, как се събират пари, как се изразходват пари. Не може да си седиш вкъщи и само да недоволстваш и да искаш направете ми това, направете ми онова, всички трябва да участваме в тоя процес - да дадем нещо от себе си, но за съжаление хората не искат да дадат нещо от себе си.

- Много ми се иска в началото на годината да завършим нашия разговор позитивно…

- Опитахме се да намерим причините за това, което е в момента. Мисля, че с Вас посяхме семенцето, всеки за себе си да си отговори на въпроса - това защо се случва?

Един ден ще стигнете до заключението, когато ще можем да кажем - през всичките тези години, това беше нашата линия, ние успяхме тук, не успяхме тук, но идват други след нас, които ще продължат там, където не сме успели. Има хора в България, които мислят така, има хора в България, които мислят за България в момента.  Освен това, че ние с вас се срещаме и си говорим с болка за това, което не искаме повече да бъде, означава, че не всичко е загубено - зрънцето посято от дедите ни го има, не се е загубило и от нас зависи да намерим и други зрънца да ги посеем и да чакаме следващите поколения да пораснат и станат още повече и да успеем да променим нещата.

Заедност е думата на днешния ден, на утрешния ден ако искаме да има утрешен ден, разбира се!

Водещ: Г-н Христов, не мога да не ви попитам, каква България искате да оставите на бъдещите поколения?

- Искам онази България, която ни е завещана от дедите.

- Какво ще пожелаете на българите през 2024 година?

- На всички българи пожелавам, където и да са да бъде мирна годината, да сме здрави и нека да е малко по-спокойна от тази, която измина. Нека да бъдем малко по-добри по-човечни, да бъдем малко повече българи, отколкото бяхме миналата година, за да можем да завършим годината наистина добре, наистина в една по-уредена, по-спокойна държава.

Въпросите зададе: Яница Станчева

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co