Професор Илия Пеев: Трябва да се борим всеотдайно с пълни сили за независимостта, честта и достойнството на България

капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Пеев да бъде създаден кът в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък посветен на полковник Христо Гюлмезов - славния командир на легендарния 23 Шипченски полк 

 

- Професор Пеев, позволете ми да Ви поразходя из родината ни и да Ви върна за малко в Казанлък. Вие имате идея от години, в Казанлък да бъде създаден кът на полковник Христо Гюлмезов – един от най-видните командири на 23 пехотен Шипченски полк. Ще помоля първо да ни разкажете малко повече за полковник Гюлмезов.

- Автор съм на монография за полковник Христо Гюлмезов в две издания и много ме зарадва откриването на „Стая на воинската слава и летопис в Казанлък” във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14.08.1858 - 17.09.1906) е един от най-ранните и най-видните командири на Двадесет и трети пехотен шипченски полк. Известно е, че 23-ти пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името 23-ти пеши Шипченски полк с княжески указ №11 от 19 януари 1889 г. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.

Полковник Христо Гюлмезов има богата творческа биография – той е преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология - Войската и нейната психология, издаден през 1906 г.

На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:

„Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната съвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизъм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на съгражданите си.“

В рецензията за издадената през 1906 г. студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (05.07.1843 – 26.8.1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”

През 2008 г. във формат една книга бяха преиздадени две книги на полковник Христо Гюлмезов: Гюлмезов, Христо Панайотов. Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г.; Четата на капитан Набоков 1887 г. Редактор доцент Ивета Бенрей. ИК „Божич”. Бургас, 2008.

Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.

През 2001 г. и 2002 г. бяха издадени две мои монографии с встъпителна студия за полковник Христо Гюлмезов:,- Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. Монография. Издателство „Военно издателство” ЕООД. С., 2001, стр. 124. ISBN 954-509-221-1 и Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов. 2. доп. и прераб. изд. Издателство "Славена". Варна, 2002, стр. 124. ISBN 954-579-232-9.

В хода на работата върху изследването беше публикувана и статията:
- Илия Петров Пеев. Приносът на полк. Гюлмезов в развитието на българската военна психология. Военно-исторически сборник, 1995, No 5, с. 221-237.

Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.

Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 г., професор д.ист.н. Иван Карайотов публикува специална рецензия:

Иван Димитров Карайотов. Забележителен военен психолог. Черноморски  фар (Бургас), ХVI, N 234, 27 ноем. 2002, с. 9. Рецензия за: Илия Петров Пеев. Полковник Христо Гюлмезов: Монография  Илия П. Пеев.

Професор Иван Димитров Карайотов (20.12.1941 – 31.01.2018) е почетен гражданин на Бургас, дългогодишен директор на Археологическия музей в Бургас, един от най-видните изследователи и краеведи на Бургаския регион.

Полковник Христо Гюлмезов е военен учен, преводач, писател - автор на студии и статии, разкази, статии, басни:

Считам, че в „Стаята на воинската слава и летопис” в Казанлък е целесъобразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в град Карлово по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полковник Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.

Убеден съм, че възгледите на полковник Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини, не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските. Освен това концепцията на полковник Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, могат да превърнат военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник

- Как се движи реализацията на тази идея?

- На този етап мога да споделя пред читателите на вестник „Долина”, че бригаден генерал Маргарит Тенев Михайлов, новият командир на 61 Стрямска механизирана бригада, назначен с Указ № 269 от 11.2022 г., Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2022 г., изпрати следния отговор (16.10.2023 11:35) на мое писмо до него (30.09.2023 22:33):

„Уважаеми професор д.пс. н. Пеев, искам да изкажа своето искрено и дълбоко уважение и признателност към Вас за изключително положителното отношение към Българската армия, нашето воинство, традиции и ценности.

Респект и почитания към Вашата задълбочена и детайлна изследователска дейност, която допринася за съхраняването на воинските традиции, възпитава в патриотизъм и родолюбие нашето общество и военнослужещи.

Със задоволство отбелязвам, че има потенциал във Вашето предложение за изграждане на кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, трайно свързан с историята на 23 Пехотен Шипченски полк.

Приемете моите най-искрени пожелания за здраве и нови все по-значими успехи в достойната Ви изследователска работа, на която сте се посветили! С уважение:Командир на 61 Стрямска механизирана бригада

Бригаден генерал Маргарит МИХАЙЛОВ“

Това писмо-отговор на командира на 61 Стрямска механизирана бригада, бригаден генерал Маргарит Тенев Михайлов ми дава увереност да вярвам, че настина в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък, ще бъде изграден специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади откриватели ще проучват неговия принос за развиването на 23-ти Пехотен Шипченски полк.

Предложил съм също на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада по време на годишните конференции (брифинги) на командирите, да се проведат полемики за военно-педагогическото и психическото завещание на полковник Христо Гюлмезов и неговото модерно значение. Готов съм лично да участвам в такава дискусия.

- Според Вас паметникът на 23 пехотен Шипченски полк трябва ли да бъде изведен от Военното формирование в Казанлък и да бъде на видно за казанлъчани място?

- Този въпрос съвсем не е случаен и никак не е маловажен, известно ми е, че по него публично се водят дискусии повече от 10 години, а и преди това също. Разбирам, че Вие искате да поставите важни въпроси, свързани с очакванията и въжделенията на казанлъчани и гостите на града, с които местната гражданска и военна власт трябва да се съобрази.

В Казанлък го наричат Паметника на 23-ти Шипчески полк, но всъщност той е построен в памет на загиналите опълченци от 9-а и 10-а дружина, взели участие в Освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.). По Ваша покана във вестник „Долина” от 17 януари 2020 г. (kazanlak.co), моят дългогодишен верен приятел подполковник о.р. Димчо Димов, бивш заместник-началник и ВРИД началник на ЦВА (днес ДВИА) от 1990 - 2000 г., разказва за това, как казанлъчани увековечават паметта на загиналите за национална независимост български опълченци от 9-та и 10-та дружини, като издигат Паметник в казармения район на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Моето чистосърдечно мнение е, че в съответствие с принципа на историчност, паметникът на 23 пехотен Шипченски полк да си остане в района на Военното формирование в Казанлък, там където е сега, и във, вида в който е сега. Същевременно, незабавно и неотлагателно, да се потърси съвместно решение от командването на 61 Стрямска механизирана бригада и Община Казанлък да се улесни и подобри достъпа на казанлъчани и гостите на града до паметника. Това безпроблемно може да стане, като специално за целта се отвори нов вход в района на военното формирование за достъп до паметника в светлата част на денонощието и се обезопаси с нужната сигнализация и наблюдателни камери.

Заедно с новия вход, който ще е отворен през светлата част на денонощието, може да се осигури вътрешна ограда около паметника в района на военното формирование. Заедно с това може да се направи и 24-часов мониторинг на района на паметника при дежурния по поделение и при полицията, а за тройна сигурност да се потърсят и услугите на охранителна фирма.

Решения има, стига да има желание за институционални решения. Убеден съм, че гражданите и гостите на Казанлък ще приветстват едно такова решение - осигуряване свободен достъп до Паметника на 23-ти Шипченски полк.

Известни ми са страховете от набезите на вандали, най-вече върху гюлетата, но сега има такива модерни системи за наблюдение и сигнализация, които ще направят такава простащина практически невъзможна, заедно с последващи санкции за съвсем неразумни антисоциални типове.

И още нещо: на видни места в града, включително в центъра и по булеварда към военното формирование, да се поставят рекламни указателни знаци с фотографии на паметника, които да улесняват гражданския достъп до паметника.

- Професор Пеев, какво е за Вас България и в каква България искате да живеете?

- България е преди всичко моята Родина, която обичам и с която се гордея. Аз се чувствам щастлив, че съхраних любовта си към род и родина, с която ме закърмиха родителите и училището и се стремя да предавам тази любов на моите деца и внуци, на курсанти, матроси, старшини и офицери, с които имах честта да бъдем заедно.

Същевременно България за мене е и огромна болка, защото през последните 3-4 десетилетия ние не можем да опазим Родината ни от попълзновенията и набезите на вътрешни и външни врагове, които зад красивите евфемизми на демокрацията разпокъсват и ограбват държавата ни, обслужват чужди интереси, прогонват най-талантливата част от народа ни и обричат хората на безпаметие и безродство.

Моето китно родно село Жребичко е борческо село и в него съм се научил, че за свободата трябва да се борим. Хората не трябва да хленчат, че от тях нищо не зависи, а ежедневно да си задават въпросите: Какво означава суверенитетът за нашата държава, за всяко семейство, за всеки човек? Какъв е неговият смисъл, стойност, истинско съдържание? Това фактически е свободата на България и за нашия народ, а следователно и за всеки един от нас!

Категорично трябва да заявим, че суверенът е Негово Величество Народът и суверенната власт е призвана да служи на всички хора, на целия народ, а не да служи на нечии лични, корпоративни, класови или чужди интереси! Човек не може да се чувства свободен, ако неговите близки, деца и отечеството му не са свободни.

В битката за суверенитет и за справедливост трябва да взимаме пример за подражание и вяра от хора като полковник Христо Гюлмезов, на когото е посветено това интервю, и да се борим всеотдайно с пълни сили за свободата, независимостта, честта и достойнството на нашата Родина България и българския народ, за нашите семейства, деца и внуци. Искам да живея с рода си в свободна, независима и просперираща България, а не както сега най-бедната и топяща се държава в Европейския съюз!

- Какво искате да пожелаете на всички българи?

-.Рождество Христово, Коледа и Нова година от векове наред хората свързват с мечтите за по-добро бъдеще, здраве, надежда, вяра, любов и късмет. На всички мои сънародници у нас и по света, искам да пожелая на първо място да съхранят любовта и вярата си в Дядо Коледа като децата и да гледат на света с детските очи, които символизират мира и добротата, чистотата и нравствеността във взаимоотношенията, любовта и мечтите.

Никой не вижда Дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува, затова на всички мои сънародници искам да припомня едно от най-красивите коледни събития, които от 1897 г. до сега английската коледна преса отразява в пълен обем – писмото на 8 годишната Лаура Вирджиния О 'Ханлън Дъглас до вестник „The Sun” с въпроса „Има ли Дядо Коледа?” и отговора на главния редактор Франсис Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост.

Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.

Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.

Слава Богу, Дядо Коледа е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце.

Интервю на Яница Стнчева

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co