Интервюта

Днес когато света се тресе от не равенство и дискриминация решихме да ви срещнем Емилия Господинова, която е регионален представител на Комисията за защита от дискриминация от гр. Стара Загора. С г-жа Господинова ще си говорим за дейността на Комисията и как можем да се свържем с тях, за да ни окажат подкрепа.

Ето какво сподели Емилия Господинова за читателите на вестник „Долина“ и сайта kazanlak.co:

Днес, когато света се треси от скандали и на заден план са останали кълъурата и духа ще ви срещнем с един истински съвременен будител, който с чувство и всеотдайност, без да пести сили пръска пламъка на българщината из земите на Розовата долина. Днес ще ви срещнем с Мария Желева - библиотекар в НЧ „Пробуда – 1920”, село Копринка. За нея като че ли доброто е начин на живот, а книгите, словото и културата са смисъла, който дава смисъл на дните ни.

Ето какво сподели слънчевата и чаровна Мария Желева за читателите на вестник „Долина“:

 - Читалището е онзи пламък, които съхранява българския дух от векове. Как и каква дейност развива НЧ „Пробуда“ в село Копринка?

- Повече от 150 години читалищата са онези огнища, които сеят просвета и култура сред българската общественост и са наистина едно национално богатство. А читалището в село Копринка е единствената културна институция в селото и вече 103 години работи за запазване на традициите и обичаите на народа ни, за осигуряване на равен достъп до знание и информация. Стремим се да бъдем културен и духовен обединителен център за хората от всички възрасти. А това, разбира се, налага не само да пазим изконните читалищни добродетели, но и системно да развиваме и обогатяваме дейността си. Но за да го има читалището днес, безспорна е заслугата на стотиците самодейци, преминали през читалищните колективи, както и на техните ръководители, предавали своя опит и знания. Безспорна е ролята и на читалищния секретар Емилия Бисерова, на Председателя Васил Вълчанов и настоятелството, и на всеки един читалищен член.

През годините читалището ни е преминало през редица трудности, но това и за момент не ни е отчайвало. Напротив, търсили сме начини за тяхното преодоляване, за разширяване на дейността, за набиране на средства за ремонтни дейности.Защото, за да идват хората в читалището, ние трябва да им осигурим една приятна и уютна обстановка. И разбира се, резултатите са налице – можем да се похвалим с една изключително богата и разнообразна дейност с много творчески колективи, в които участват хора от 5 до 80 годишна възраст. Трудно ми е да отлича някой от тези колективи, защото всеки един от тях има своите огромни успехи. Но с гордост мога да говоря за всеки: за Клуб за народни хора и танци „Мома Копринка”, с ръководител Таня Георгиева, за Младежка фолклорна група „Славейче”, с ръководител Анелия Жекова и Фолклорна група „Детелина”, с ръководител Каньо Илийков, за Детската вокална група с ръководител Емилия Бисерова, за Групата ни за художествено слово и за групата за пресъздаване на обичаи, сред които са нашите прекрасни коледари и лазарки, за нашите малки театрали „Врабчета”, които се представят блестящо на ежегодния конкурс Чудонемирчета. Благодарение на всички тях нашето читалище е едно от водещите в община Казанлък.

Едно от събитията, с които много се гордеем, е пресъздаване на ритуал Розоварене, който реализираме съвместно с ИМ „Искра” в Етнографски комплекс „Кулата“ в рамките на фестивала на розата. Друга наша гордост е традиционната вече лятна академия, която всяка година е с различна тематична насоченост и привлича около 60 деца от 7 до13 годишна възраст.Темите за работа са свързани не само с интересите,но и с проблемите на децата, а целта ни е да спомогнем за част от тяхното разрешаване. И мисля, че успяваме. Още повече, че в едно интервю децата споделиха, че при нас научават много нови и полезни за тях неща. А през изминалата година получихме признание и от Министерство на културата – Грамота за творчески постижения за организиране на лятна академия. Радваме се и на отношението на родителите, които се доверяват на читалището като институция. Радваме се и на приятелството на десетки организации. Особено ползотворни са съвместните инициативи с местните училище „Кирил и Методий”, ПК „Надежда” и ДГ „Слънчице”, с. Копринка, с ОБ „Искра”, с МЦР „Взаимопомощ”, ТД „Орлово гнездо”, ИМ „Искра”, НПМ „Шипка – Бузлуджа”, с ПГ „Петко Стайнов”, РЗИ и ОИЦ – гр. Стара Загора. Изключително добре работим и с местната и общинска власт. Всички тези патрньорството са особено полезни, защото взаимно ни обогатяват и сме благодарни на всеки един за добронамереното отношение, за отзивчивостта и честността им.

 -   г-жо Желева, вие сте библиотекар в НЧ "Пробуда - 1920", с. Копринка колко книги пази вашата библиотека?

- Към 1 януари 2023 библиотеката разполага с 14495 библиотечни единици - художествена, отраслова и справочна литература, периодика, фонотека, забавни детски игри и диафилми. Библиотечните ни колекции се обогатяват чрез системно закупуване на литература със собствени средства и чрез работа по проекти. Отново с гордост мога да кажа, че за поредна година бяхме одобрени по проект към МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”, като стойността на проекта е 1300 лв. Радваме се на добро отношение и от частни лица и институции, които даряват свои книги на библиотеката. Обновяването на фонда играе основна роля за привличане на читателите. През изминалата 2022 година те са 187 на брой. Но дейността на библиотеката не се съсредоточава единствено върху раздаване на книги. Като част от мрежата на Глобални библиотеки България ние предоставяме и неограничен достъп до глобалната мрежа за всеки потребител. Провеждаме индивидуални обучения и консултации за потребители, свързани с търсене на информация в интернет, ползване на социални мрежи и др. Предоставяме услуги в областта на е–заетост, е–здраве, е–образование, е–култура и др. Организираме и провеждаме множество инициативи, насочени към всички възрастови групи: чествания на бележити дати и събития, обсъждания на книги, литературни игри, конкурси за рисунка,”, участия в национални кампании: Маратон на четенето, Национална библиотечна седмица, представяне на книги на местни творци.

- Какви са проблемите днес на българските читалищни библиотеки?

- Не бих се наела да говоря за проблемите на всички български читалищни библиотеки. Защото те са различни – ако при някои е лошата материална база, при други е липсата на нови книги, при трети е недостатъчно квалифициран персонал /въпреки че сега има огромни възможности за обучения и квалификация/, недостатъчна мотивация за работа, произтичаща от ниската работна заплата. Но проблемът основно е един – лошото финансиране. За изминалата 2022 г. субсидирана бройка за читалищата е в размер на 12 670, 00 лв., като тук се включват работни заплати и осигурителни вноски за персонала,за издръжка, самодейни колективи, закупуване на книги и т.н. И ако в едно читалище приоритет е любителското творчество, то библиотечната дейност остава на заден план. Да, има утвърден Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, с който се определят условията за дейност на обществените библиотеки, който обаче е трудно достижим за много читалищни библиотеки.

В Община Казанлък вече от много време работим по определена Методика за разпределяне на държавната субсидия, според която средствата се разпределят в зависимост от дейността и това дава възможност на читалищата работейки повече, да получават и по-висока субсидия. Друг е въпросът по какъв начин настоятелството ще реши тези средства да бъдат разпределени и разходени.

С радост обаче мога да кажа, че библиотеките стават все по-значими в съвременното общество и все повече хора се обръщат към тях.Защото те се развиват и модернизират, а голяма част от библиотекарите са хора с много знания и интелект, хора, отдадени на професията си.

- Коя е най-предпочитаната книга от децата през изминалата година?

- Лично аз приветствам списъците с книги, които децата получават за прочит през лятната ваканция. Изключвайки тази задължителна литература, бих казала, че любими книги на децата са „Лили чудото” и „Дневникът на един дръндьо”. Тийнейджърите харесват по-романтична литература, като любим техен автор е Джон Грийн.

- А от възрастните?

-  Радвам се, че в последно време възрастните преоткриват българската литература и все повече търсят съвременните български писатели. Една от най-търсените книги е „Живот в скалите” на Мария Лалева, както и „Глина” на Виктория Бешлийска. Особено предпочитана е трилогията на Добри Божилов „Задругата”. Разбира се, традиционно си остава търсенето на бестселърите на Сандра Браун и Даниел Стийл.

-        г-жо Желева, вие сте и ръководител на децата от Клуба по художествено слово към читалището. Как се роди идеята да създадете този клуб?

-        Нашето читалище има традиции в театралното изкуство и в заниманията по художествено слово, така че тази идея не е нова. Но тя се разви с пълна сила през последните няколко години, и особено в периода на Ковид пандемията, когато се появиха много онлайн конкурси за рецитация в национален мащаб. Това ни мотивира да работим все по-усилено, да търсим нови форми за представяне на текста, да привличаме повече деца.

-        Ще ни разкажете ли малко повече за него и неговата дейност?

-        В нашия клуб участват деца от 5 до 18 годишна възраст. С някои от тези деца работим още от детската градина, други са вече пораснали тийнейджъри, но с готовност участват в нашите занимания. Те са пример за по-малките. Провеждаме своите занимания в библиотеката, защото децата могат да ползват богатия ни библиотечен фонд, от който да избират произведенията, върху които работим и представяме.

Групата ни традиционно участва в местните чествания на официалните и националния ни празник и със своите патриотични стихотворения вълнува публиката ни. Многократно сме участвали и в общински чествания на исторически личности и събития. Наши деца са печелили призови места както в онлайн, така и в присъствени конкурси. Съвсем наскоро нашите участници спечелиха всички възможни места в конкурса „Съвременна интерпретация на Вапцаров стих”. Сега сме изпратили поредните си видеозаписи в Националния конкурс „Левски – 150 години в сърцето на България”, подготвяме се за участие в Националния конкурс „С България в сърцето”, след което продължихме с активната ни работа за конкурса Чудонемирчета. Така че, не спираме да работим. Но най-важното е, че децата го правят с много желание, хъс и стремеж да стават все по-добри. Влагат много старание и чувство, което наистина се оценява от публиката.

- г-жо Желева, на какво искате да научите децата до които се докосвате?

- В работата ми като библиотекар се докосвам до десетки деца. Когато връщат книга, имам практика да ги питам, какво им е харесало в нея, кой е любимият им герой. Не само за да разбера дали са я прочели, а за да ги накарам да разказват. Това обогатява речника им, дава им свободата да изкажат мнението и мислите си. Бих искала да разберат колко различни светове им разкриват книгите и колко много мъдрост има в тях. Колко важно е да четат и да бъдат образовани, защото само знанието може да им разкрие много хоризонти и да ги направи богати. Не в материален смисъл, а в духовен.

- Моля да споделите, коя е вашата любима книга и защо? И ако решите може да ни зачетете малко от нея...

Имам няколко любими книги. Книгите, които ме разтърсиха, са „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров и „Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни. Обожавам „Човек на име Уве”на Фредрик Бакман и с огромно удоволствие се връщам към „Малкият принц” и „Ние, врабчетата на Йордан Радичков”. От тази книга бих искала да ви прочета малък откъс: …….”Казах в началото, че всеки на тоя свят се е появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава Господ да живееш в яйце! Вътре тъмно, ни прозорец, ни врата има, на това отгоре е и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето.

Оня, който е бил затворен, най–добре разбира жаждата за свобода

- г-жо Желева какво е за Вас България и Розовата долина?

България е моята Родина! А Розовата долина е едно прекрасно място с древна история и богата култура. Тук е моето семейство, моите приятели, моята работа. Тук е всичко, от което имам има нужда. И това ме прави щастлива.

Румен Денев: Списание „Кула” е част от моя живот

Кула” има съществено значение за литературния живот в Казанлък и е свързано с националния литературен процес, споделя неговия главен редактор 

Трима носители на "Аскеер" с дебют на старозагорска сцена в "Ние врабчетата"

Председателя на най-голямата изселническа организация БУЛТЮРК подчерта, че на 14 май турският народ ще "ГЛАСУВА" за своята съдба

Винаги съм смятала, че живота е като партия шах. Животът е като черно/бялата шахматна дъска, а движението на фигурите са нашите решения, които вземаме… Мислейки над това и пишейки за спортните успехи на Клуба по шах „Казанлък 21“ реших да се срещна със състезателката по шах и треньор, избрала да остане не само в България, но и в Казанлък, за да буди любовта към шаха Петранка Драганова.

Разговорът ми с нея от интервю се превърна в истинска изповед на една шампионка, останала истинска и искрена без да бъде главозамаяна от успехите си. Шампионката по шах споделя, че „Шахматът е велика игра, която ни учи на много неща! Това не е движение на фигури по определен начин, а рисува лабиринти, от които трябва да можем, да излизаме сами.“

За любовта на живота й - шаха, за това как се възпитават шампиони и живота партия шах ли е ще говорим с Петранка Драганова. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“:

- Здравейте, Бихте ли се представили за читателите на вестник „Долина

- Аз съм горда казанлъчанка, останала в родния си град, с желанието да помага. Бих искала да имам много време пред себе си, за да мога да предавам любов и умения в шахмата. Ползите от тази игра са ясни на всеки средно интелигентен човек, който пред всички други предизвикателства в нашия град, би предпочел да доведе детето си в общинския шахматен клуб, за да се научи на можене и да изгради характер, чрез шаха. Аз съм обикновена жена, педагог по образование, успяла да стане шампион по шах през годините, във всички възрастови групи, треньор в шахматен клуб ,,Казанлък21“. Просто Петранка Драганова.

- Г-жо Драганова, ще ни разкажете ли как се роди идеята за създаване на ШК "Казанлък 21" и за дейността му през годините? Колко деца обхваща клуба ?

- Определено клубът се появи, като феникс от пепелта… Бях още активен състезател в силата си, когато моя съученичка упорито започна да настоява, да поема децата на Казанлък и да ги уча на шах. Времето съвпадна с момент от моя живот, когато трябваше да взема единствени, правилни решения за себе си и двете ми малки деца, след скорошния ми развод. Бях на кръстопът, разкъсвана от дилема дали да остана в Казанлък или и да приема предложение за треньорска работа ,,навън“. Останах тук и през 1995 г. влязох в шах клуба, и направих група. Много скоро се появи и друг треньор, завършил НСА. Уж бяхме един клуб, но вижданията ни за работа с деца се разминаваха… Имахме разногласия и в педагогическите методи… И ето ти нова дилема… Решението дойде бързо. Подкрепяна от родителите на децата, с които работех и от приятели, учредихме ШК ,,Казанлък21“ през 2000 г., в началото на новия век. Затова е ,,21“. С първата ми група имам много незабравими спомени. Пътувах навсякъде сама с тях и освен за шах, с тях си говорехме, и за много други неща. Пораснаха пред очите ми! Всички до един се изучиха и реализираха в живота. И днес, когато някой си дойде в Казанлък се обажда. Помнят ме! ? И аз не съм ги забравила… Останахме приятели, въпреки че пътищата ни се разделиха.

Покрай ангажиментите ми в клуба, моите деца също пораснаха. Не беше лесно. Освен това и треньорската ми работа не беше и кой знае колко платена, да не кажа никак. Инициативата дойде от родителите… Аз също търсех възможности и за страничен доход. Сърце не ми даваше да оставя децата и клуба, и като ,,нормален“ човек да потърся друга по-доходна работа. Бях още и състезател, носех доста ,,дини“ под една мишница… Но успях, справих се!
В клуба има текучество. Неизбежно е. Шаха има своите особености. Ползите му проличават след време, интересното в играта идва след време… По-слабите по характер и по-разглезените не дочакват това време. Но броят не децата се ,,върти“ около 12-13. Все остава едно ядро, около което се събират и други. Така е било винаги, така е и сега. В момента има деца, които са при мен от детска градина и вече са в 5-ти – 7-ми клас. Те наистина обичат шаха и вероятно никога не биха се разделили с него. Виждам благодарност в очите на родителите им. Самата аз се гордея с тези деца, защото в тях има и част от мен – това, на което съм ги научила не само в играта, а и някак си житейският ми ,,почерк“… В момента върви картотека към Федерация шах, та клубът наброява около 16 деца. Радостното е, че освен изпитаните ми бойци /ядрото/, в клуба тренират 6 деца от детска градина. Обичам да ги поемам от най-ранна възраст, когато много са послушни. ?

- Какви са проблемите, които стоят пред този спорт и в частност пред Клуба по шах в Казанлък?

- За съжаление проблеми винаги е имало, но и Общината помага, ако е нещо по нейната част. По-голям проблем са родителите, които не са наясно с материята, но са много ,,компетентни“ иначе. Тежи им членският внос, с който ги запознавам още в самото начало. Тежат им ред и правила, които им се изясняват в самото начало. Има и родители, които се главозамайват след първите успехи на децата им. Тези ,,капризи“ се превръщат в проблем за спокойствието в клуба. След 25 години треньорска работа, си изясних, че предпочитам да не създавам ,,звезди“, защото забравят от къде са тръгнали, кой ги е ,,запалил“ и кой е вложил усилия, да бъдат забелязани. Няма признателност! Но има обиди и ,,плюене“ по мен, по децата… Но живот …

Сега работим в добра, нормална среда и стъпваме уверено напред, колкото ни позволяват силите. Научих се и вече питам, когато се запише ново дете, какво очакват родителите от мен, защото от всяко дърво свирка не става, но това, за което гарантирам е, при нас детето да изгради ценности, които ще му помагат в живота. Да станеш Човек, да си шампион в живота! – това е повече от всички спечелени купи и медали. Разбира се, че мисля и за другото. Предизвикателство е да накараш ,,сляпото да прогледне“. От нищо не можещото дете, да израсте добър състезател. Мечта е за всеки да спечели медали! Мечта за всеки треньор е, да види, че е успял да научи детето да спечели своите медали! Докато се стигне до този резултат, детето трябва да гради характер, да кали качества, за да не се отказва, а да гони мечтите си, да се доказва… Аз имам търпение за това!

- Какво предстои пред Клуба през 2023?

- Пред нас е Нова състезателна година. Направила съм план, къде ще участваме, според възможностите на децата. В Държавните първенства и Купи ще играят не само те, а и цялото кралско войнство на клуба. Не изключвам участия и на жените. Имаме отбор и трябва да даваме пример! Бих искала, ако успеем, да минем и границата за Международно участие, за да ,,сверим часовника“ и да разберем, как ще се представят нашите деца, когато излязат зад граница. Иска ми се да видя, колко ,,тежи“ надписът ,,Казанлък“ на екипа, който носят. Има за какво още да говорим, има какво още да им кажа и покажа. Каквото и да видя, от сега знам, че децата, които се занимават в клуба нямат аналог, що се отнася до възпитание и сериозно поведение. Запозната съм, имам впечатления от други клубове и мога да заявя, че съм горда с тези, които идват, остават в клуба и излизат едва, когато дойде време да продължат образованието си… Тогава си казвам: Свършихме добра работа!

- Г-жо Драганова, водихте занятия по шах в ОУ ‘Георги Кирков” тази добра практика продължава ли? Има ли интерес и от други училища?

- Предишната директорка на ОУ,,Г. Кирков“ Л. Абдишева, сама ме потърси преди години. По проект на МОН ,,Успех“ мисля, че беше, училището можеше да развива извънкласни форми. 11 години продължи съвместната ни работа. Всяка учебна година сформирахме групи, имах разбиране от целия преподавателски колектив, излъчихме и Държавен шампион. Харесваше ми, че в училището имаше дисциплина. Аз съм от поколението, което се възпитаваше в училище на ценности и дисциплина, и това, че намерих в това училище изисквания, ред и правила ми допадаше.

В момента работя в ОДК ,,Св. Иван Рилски“ и всяка нова, учебна година, сформирам нови групи от деца. Предпочитам те да са от детските градини, заради възможността аз да ходя при тях и заради това, да откривам таланти от най-ранна възраст. Предизвикателството в детските градини е голямо, защото там много малко деца знаят движението на фигурите и започвам от самото начало. С добри впечатления съм от ОУ ,,Вапцаров“. Децата са страхотни и редовно идват в детски комплекс на занимания. Ходила съм и в други училища… Определено интерес към шаха, от децата има!

- Г-жо Драганова, каква е вашата рецепта за възпитание и обучение на шампиони по шах?

- Някъде вече споменах, че шампион по шах не е главната ми цел в ШК,,Казанлък21“. Може би ме държи още неуважението ми, към един Световен шампион по шах, който остави баща си да умре, като клошар… Може би защото съм наясно, че славата не ти дава хляб и покрив..., не и в този век. Може би, цялата тази изопачена картина на домашно и училищно възпитание днес… Всичко накуп ми отваря очите и разума, че не шампионски титли трябва да гоним ние треньорите, а чрез спорта, който обичаме, да учим и възпитаваме на ценностите, които за съжаление се превърнаха в дефицит. Може, като шампиони да сме хубав пример за подрастващите, но съзнателно трябва, да акцентираме на другото, което е по-важно днес. Аз съм удовлетворена от това, което правя в нашия клуб, дори и ако нямам шампион примерно тази година. По-важно ми е, когато в края на учебната година попитам децата, с какъв успех завършват, както беше миналото лято, те да ми кажат, че малко не им е достигнало до пълен отличен… И това е моята група – вече са в 5-ти и 7-ми клас – общ успех: 5,88! Това е моето удовлетворение! Медалите и купите са нещо преходно, но характерът си го носим цял живот! Имала съм и може би ще имам още шампиони, но другото ми е кауза!

- Лично Вас като състезател и треньор по шах, на какво ви научи самия шах в живота?

- Това, което съм, дължа на шаха! Имам и добрият пример на моята майка, отгледала сама 4 деца, която ме научи на грижа и всеотдайност в това, което правя. Родена съм на 20.07., а този ден е Световен ден на шахмата! В годината, когато станах за първи път Шампион на България, 20-ти юли беше обявен за Световен ден на шахмата! Някак си целият ми съзнателен живот е бил свързан с шаха. Доволна съм от това, което съм! Сама съм се справяла с всички препятствия по пътя си. Изградих сила и характер в шаха. Като човек съм имала слаби моменти, но съм се ,,събирала“ и оцелявала, и продължавала. Шахматът е велика игра, която ни учи на много неща! Това не е движение на фигури по определен начин, а рисува лабиринти, от които трябва да можем, да излизаме сами.

- Кой е урока, на който искате да научите Вашите възпитаници?

- Може и нескромно да прозвучи, но самата аз съм им урок! Споделям с тях много от преживяното покрай състезанията ми. Давам примери и ги усещам, как правят точните си изводи. Ние не говорим само за шах. Ако сбъркат някъде, веднага реагирам, за да не пропусна да ги ,,извадя“ от ситуацията и да погледнат на случката с други очи. Усещам доверието им, обичта им и очакването да научат за правилните избори. Не натяквам, не мрънкам, но тактично ги поправям и уча. Няма подминати грешки! Има такива, които сме анализирали и осмисляли. Като семейство сме, а и те усещат клуба, като свой втори дом. О, да! – повечето са момчета и ги уча да бъдат кавалери, когато има удобна възможност!

Може много да се учи от шаха и чрез шаха! Няма друг спорт, който така цялостно да изгражда. Благодарна съм на съдбата!

Въпросите зададеЯница Станчева

Думите, които никога няма да забравя на моя баща Артин Азинян са „Една добра фотография се прави, когато в нея вложиш - сърце, ум и душа.“

  • Г-н Стоянов, започнахте годината с поредица от становища във връзка с редица промени, които настъпват в различни нормативни документи, касаещи агросектора.
Страница 2 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co