Илиана Балабанова има повече от 25 години опит в областта на равнопоставеността на половете с фокус върху превенция и защита от насилие над жени и момичета, участие на жените в процесите на вземане на решения, превенция на сексизма, жени и медии и други.

Била е Вицепрезидент на Европейското женско лоби /ЕЖЛ. Национален експерт в Обсерваторията срещу насилието над жените към ЕЖЛ, член на различни консултативни съвети и експертни групи на национално и международно ниво. През юни 2022 г. е определена от Европейската Комисия за член на Експертния форум към Европейския институт по равнопоставеност на половете в качеството ѝ на представител на неправителствените организации на ниво ЕС. От юли месец тази година е президент на ЕЖЛ.

Балабанова споделя, че: „Вярвам, че патриархалните структури създават общество, в което всеки е ощетен. Стереотипите, основани на пола, сексизма, насилието над жените, неравностованетостта е не само резултат, но и причина за утвърждаване на патриархалните структури, в които всички ние продължаваме да живеем.“

В Казанлък Илияна Балабанова се включи в Националната конференцията „Равнопоставеността и новите предизвикателства”, организирана от Сдружение „Жените на Казанлък” с помощта на фондация „Фридрих Еберт”.

Ето какво сподели Балабанова за читателите на вестник „Долина”:

 - г-жо Балабанова, какви са новите предизвикателствата пред организациите работещо по проблемите на насилието и неравнопоставеността?

- Съвременните предизвикателства пред неправителствените организации, които работят за правата на жените и за човешките права са много сериозни, а за България те се засилиха от 2018 година насам с Истанбулската конвенция или Конвенцията на Съвета на Европа срещу домашното насилие и насилието над жени. Начинът, по който българските политици реагираха на тази Конвенция, начинът, по който се водеше цялата дискусия по отношение на конвенцията, е срамен за българските политици, защото бяха изказани лъжи по отношение на нейното съдържание. Това беше един период на политическа несигурност, която продължава и до сега и българските политици вместо да се замислят за това как да защитят живота и достойнството на всеки един български гражданин, всъщност поставиха на първо място своите политически амбиции да продължат да управляват страната и живота на същите тези хора. Домашното насилие е институционален проблем, а в България всяка трета жена е жертва на насилие. Тези крайно реакционни движения не са зародени у нас, те циркулират в целия свят, а създаваното по този начин отношение към правата на жените довежда до загуба на онова, което организациите вече са постигнали и довежда до открито, от страна на някои политически сили в света, говорене за “поставяне на жената на мястото ѝ и връщане към традиционната ѝ роля, в която тя е единствено майка и съпруга”, до отказ от защита на правата на жените в много отношения, Всичко това поставя неправителствените организации в твърде тежка ситуация, те биват демонизирани и сочени с пръст, че са онези, които водят до разруха на цялото общество.Това е абсолютно невярно и всъщност точно НПО-тата полагат ежедневни и ежеминутни усилия за това да спасят човешки живот.

- Само в България ли не се разбира смисъла на Конвенцията?

- Истината е, че не само в България не се разбира смисъла на Истанбулската конвенция, но истината е и че България е една от малкото европейски страни, която все още не я е ратифицирала. Това, което се разпространи в обществото и по-голямата част вярва в него е, че тя отваря врата към например узаконяване на хомосексуални бракове, просто няма един текст, една единствена дума няма в тази Конвенция, където да се говори за хомосексуални бракове. Единственото нещо, което се казва, е че всяка жертва на домашно насилие или на насилие, основано на пола, има право на защита, без значение от раса, образование, сексуална ориентация и т.н. България още преди подготвянето на Истанбулската конвенция е приела Закон за защита от дискриминация и там е посочено точно това – всеки има право на защита от дискриминация. Затова смятам, че проблемът е, че политиците използват тази манипулация спрямо обществото, не само на национално, но и на световно ниво. 

- От юли месец сте президент на Европейско Женско лоби (ЕЖЛ), какви са задачите, по които ще работите? 

- ЕЖЛ е най-голямата асоциация от неправителствени организации на ниво ЕС. Тя обединява над две хиляди организации от всички страни членки на ЕС и страните кандидатки за членство и съществува от 30 години. Има представителство в Брюксел и национални платформи. Още когато се създава ЕЖЛ си поставят две основни цели – да обедини гласа на всички жени в Европа, така че той да бъде чут на европейско ниво от политиците и да бъде отчетен и взет под внимание при формирането на политиките. Другата голяма цел на ЕЖЛ е да бъде медиатор между европейските и националните политики. Процесът е двупосочен – от една страна влияние на европейски политики и от друга страна влияние на национални политики. Тези две големи цели продължават да бъдат такива от самото начало. Жените в различните държави имат еднакви проблеми, но с различна острота в различни области. Един от основните проблеми, които съществуват навсякъде, но държавите, които са ратифицирали Истанбулската конвенция, отчитат много по-малък брой на случаи на домашно насилие, много повече възможности за защита на жертвите и много по-добра реакция от страна на правораздавателните органи.

Друг много сериозен проблем е бедността на жените в Европа и той е факт. Това се дължи на факта, че жените заемат по-ниско платени длъжности. В продължение на кариерното си развитие въпреки, че сме по-многобройните с университетско образование, сме по-малко представените в управлението на бизнеса, политиките и във всеки един процес на вземане на решения, включително и на местно ниво. От десетилетия насам в България максимумът на женско представителство на местни избори е около 11 на сто, което е недопустимо за този век, в който живеем, в който жените са образовани, произвеждат блага за обществото докато гледат деца и се грижат за близките си. В същото време официално според законодателството имаме право, но поради други структурни проблеми, нямаме достъп до решаване на политиките, в момента 26 % на национално ниво. Ако не можем да намерим грижи за децата, жената е тази, която остава в семейството. Преди няколко години Европейският институт за равнопоставеност на половете направи едно изследване по отношение на стереотипите по отношение на пола. 81 на сто от българите казаха, че ролята на мъжа е да печели пари, а ролята на жената – да си гледа семейството.

- г-жо Балабанова, новите промени в Закона за домашното насилие ще доведат ли до резултат?

- Приетите промени в Закона за домашното насилие са положителни и създават много повече възможности за защита и превенция. Много е хубаво, че интимната връзка влезе като понятие, което дава възможност не само на онези жертви, които имат роднински контакти с извършителя на насилие да ползват правата си по този закон. Добри промени са увеличаването на срока за подаване на защита, който беше 1 месец и твърде недостатъчен. Положително е изграждането на така нареченото координационно звено, което ще обхваща всички онези институции и НПО-та да изграждат политики, свързани с превенция и защита на жертвите на домашно насилие, много е положително и това, че може би най-сетне в България ще има официална статистика колко са жертвите на такова. Ние сме единствената държава в ЕС, която няма такава, а като нямаш статистика, нямаш проблем. Статистиката, която ние познаваме, или идва от НПО-та, или от МВР, но тя е само за подадените случаи, а тази от съдебната система обхваща само заведените дела. Много е важно да знаем за какъв мащаб става дума. Много е хубаво за интимната връзка, но е формулирана по един безумен начин, в рамките на 60 дни можеш да бъдеш убивана по три пъти на ден, не знам как законодателят реши, че 60 дни е връзката, която ще отчете, не знам как ще измерва. Много по-лесно беше да се каже всяка жертва на домашно насилие има право, без значение дали е омъжена, разведена и т.н. Има неща, които трябва да се променят. Имам надежда, че това е една много сериозна стъпка към едно много добро законодателство. Нека не забравяме, че ЕС ратифицира Истанбулската конвенция, което е интересен казус за България. За съжаление ЕС не предвижда санкции за държавите, които не я прилагат, но в същото време България като част от ЕС би трябвало да я прилага и съм любопитна какво ще се случи от тук нататък, вероятно няма да променим Конституцията си. Има нещо много положително – очаква се всеки момент да бъде приета Директива на ниво ЕС, която ще бъде задължителна за България и която в по-голямата си част обхваща разпоредбите на Истанбулската конвенция, дори отива отвъд като включва т.нар. онлайн насилие, което е много сериозна форма на насилие. То е също толкова травмиращо, както и офлайн насилието, особено сред младите хора.  

Ганьо Балкански или по-известен като Бай Ганьо – кой не е чувал за него?! 

Бай Ганьо е роден от талантливото перо на Алеко Константинов – познат под псевдонима Щастливеца. Константинов е български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

С книгата „Бай Ганьо“, която се появява на бял свят през 1895 г. Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социално-психологически въпроси на своето време — пътят на България и целта на нейното развитие, мястото й̀ сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен праматар (амбулантен търговец) на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях.

Книгата „Бай Ганьо” като че ли разгръща истинския талант на Алеко, който е уловил трайните черти от характера на българина, но по-важното е, че и до днес Бай Ганьо е емблема за келепирщината, тарикатлъка и оцеляването при всички условия и на всякаква цена.

Бай Ганьо е примерът на това, че не само героят надживя автора си, но и продължава да преминава с нас през годините. Изводът, че може би Бай Ганьо ще продължи да живее и след нас, означава едно - че от 1895 година народопсихологията ни е останала такава каквато е и днес. Политиците ни са същите както и днес. Душата ни е точно толкова дребна, колкото и днес. Българският народ не е еволюирал и по всяка вероятност си заслужаваме не само политиците, който избираме, а и цялата орисия, която ни се е “паднала”.

 След преминалия местен вот за  Местни парламенти по места, реших да се срещна отново с Алековия герой Бай Ганьо, 128 години след неговото раждане. С него ще поговоря в качеството му на розотъговец, като човек влезнал първи в Европа преди Европа да е влезнала в нас, като професионалист и политик.

С Ганьо Балкански ще говорим за политика, за ляво и дясно в България, за народопсихология и за това как се правят избори. Оставяме изводите да си ги направите Вие, уважаеми читатели, какво е било и как е и днес.

Аз и Бай Ганьо предварително се извиняваме, ако някой се припознае в думите ни. Всяка прилика с действителни лица е случайна.

В днешния брой на „Долина” ще ви срещнем с един светъл човек. Тя е позната на част от обществено-политическия живот на Казанлък. Къде може да я откриете ли?! Отговорите са два и то кратки: в редакцията на вестник „Долина” и в справедлива кауза, която трябва да бъде защитена. Нейното име е Яница Станчева, а другото и име е СПРАВЕДЛИВОСТ. Или казано по друг начин Справедливостта в Казанлък си има своето име и то е Яница Станчева.

Яница Христова Станчева е родена в Казанлък. Тя е с висше образование със специалност „Реклама”. Притежава магистърска степен „Администрация и управление на системата на националната сигурност”. Тя е председател на НД „Русофили” – Казанлък, част е от УС на Фондация „Чудомир” и Сдружение „Жените на Казанлък”, Яница Станчева е част и от голямото семейство на Конфедерацията на българските писатели и има издадена една книга и десетки публикации в годишници. Тя е журналист, общественик, книгоиздател и издател на регионален вестник „Долина”.

С нея днес ще си говорим защо решава да скача в кметската надпревара, когато обожава професията си, за походите и за справедливост и каузите, които е защитила.  Ето какво сподели тя за читателите на „Долина”