Президента на Европейското женско лоби - Илиана Балабанова за домашното насилие и неравнопоставеността на половете

Илиана Балабанова има повече от 25 години опит в областта на равнопоставеността на половете с фокус върху превенция и защита от насилие над жени и момичета, участие на жените в процесите на вземане на решения, превенция на сексизма, жени и медии и други.

Била е Вицепрезидент на Европейското женско лоби /ЕЖЛ. Национален експерт в Обсерваторията срещу насилието над жените към ЕЖЛ, член на различни консултативни съвети и експертни групи на национално и международно ниво. През юни 2022 г. е определена от Европейската Комисия за член на Експертния форум към Европейския институт по равнопоставеност на половете в качеството ѝ на представител на неправителствените организации на ниво ЕС. От юли месец тази година е президент на ЕЖЛ.

Балабанова споделя, че: „Вярвам, че патриархалните структури създават общество, в което всеки е ощетен. Стереотипите, основани на пола, сексизма, насилието над жените, неравностованетостта е не само резултат, но и причина за утвърждаване на патриархалните структури, в които всички ние продължаваме да живеем.“

В Казанлък Илияна Балабанова се включи в Националната конференцията „Равнопоставеността и новите предизвикателства”, организирана от Сдружение „Жените на Казанлък” с помощта на фондация „Фридрих Еберт”.

Ето какво сподели Балабанова за читателите на вестник „Долина”:

 - г-жо Балабанова, какви са новите предизвикателствата пред организациите работещо по проблемите на насилието и неравнопоставеността?

- Съвременните предизвикателства пред неправителствените организации, които работят за правата на жените и за човешките права са много сериозни, а за България те се засилиха от 2018 година насам с Истанбулската конвенция или Конвенцията на Съвета на Европа срещу домашното насилие и насилието над жени. Начинът, по който българските политици реагираха на тази Конвенция, начинът, по който се водеше цялата дискусия по отношение на конвенцията, е срамен за българските политици, защото бяха изказани лъжи по отношение на нейното съдържание. Това беше един период на политическа несигурност, която продължава и до сега и българските политици вместо да се замислят за това как да защитят живота и достойнството на всеки един български гражданин, всъщност поставиха на първо място своите политически амбиции да продължат да управляват страната и живота на същите тези хора. Домашното насилие е институционален проблем, а в България всяка трета жена е жертва на насилие. Тези крайно реакционни движения не са зародени у нас, те циркулират в целия свят, а създаваното по този начин отношение към правата на жените довежда до загуба на онова, което организациите вече са постигнали и довежда до открито, от страна на някои политически сили в света, говорене за “поставяне на жената на мястото ѝ и връщане към традиционната ѝ роля, в която тя е единствено майка и съпруга”, до отказ от защита на правата на жените в много отношения, Всичко това поставя неправителствените организации в твърде тежка ситуация, те биват демонизирани и сочени с пръст, че са онези, които водят до разруха на цялото общество.Това е абсолютно невярно и всъщност точно НПО-тата полагат ежедневни и ежеминутни усилия за това да спасят човешки живот.

- Само в България ли не се разбира смисъла на Конвенцията?

- Истината е, че не само в България не се разбира смисъла на Истанбулската конвенция, но истината е и че България е една от малкото европейски страни, която все още не я е ратифицирала. Това, което се разпространи в обществото и по-голямата част вярва в него е, че тя отваря врата към например узаконяване на хомосексуални бракове, просто няма един текст, една единствена дума няма в тази Конвенция, където да се говори за хомосексуални бракове. Единственото нещо, което се казва, е че всяка жертва на домашно насилие или на насилие, основано на пола, има право на защита, без значение от раса, образование, сексуална ориентация и т.н. България още преди подготвянето на Истанбулската конвенция е приела Закон за защита от дискриминация и там е посочено точно това – всеки има право на защита от дискриминация. Затова смятам, че проблемът е, че политиците използват тази манипулация спрямо обществото, не само на национално, но и на световно ниво. 

- От юли месец сте президент на Европейско Женско лоби (ЕЖЛ), какви са задачите, по които ще работите? 

- ЕЖЛ е най-голямата асоциация от неправителствени организации на ниво ЕС. Тя обединява над две хиляди организации от всички страни членки на ЕС и страните кандидатки за членство и съществува от 30 години. Има представителство в Брюксел и национални платформи. Още когато се създава ЕЖЛ си поставят две основни цели – да обедини гласа на всички жени в Европа, така че той да бъде чут на европейско ниво от политиците и да бъде отчетен и взет под внимание при формирането на политиките. Другата голяма цел на ЕЖЛ е да бъде медиатор между европейските и националните политики. Процесът е двупосочен – от една страна влияние на европейски политики и от друга страна влияние на национални политики. Тези две големи цели продължават да бъдат такива от самото начало. Жените в различните държави имат еднакви проблеми, но с различна острота в различни области. Един от основните проблеми, които съществуват навсякъде, но държавите, които са ратифицирали Истанбулската конвенция, отчитат много по-малък брой на случаи на домашно насилие, много повече възможности за защита на жертвите и много по-добра реакция от страна на правораздавателните органи.

Друг много сериозен проблем е бедността на жените в Европа и той е факт. Това се дължи на факта, че жените заемат по-ниско платени длъжности. В продължение на кариерното си развитие въпреки, че сме по-многобройните с университетско образование, сме по-малко представените в управлението на бизнеса, политиките и във всеки един процес на вземане на решения, включително и на местно ниво. От десетилетия насам в България максимумът на женско представителство на местни избори е около 11 на сто, което е недопустимо за този век, в който живеем, в който жените са образовани, произвеждат блага за обществото докато гледат деца и се грижат за близките си. В същото време официално според законодателството имаме право, но поради други структурни проблеми, нямаме достъп до решаване на политиките, в момента 26 % на национално ниво. Ако не можем да намерим грижи за децата, жената е тази, която остава в семейството. Преди няколко години Европейският институт за равнопоставеност на половете направи едно изследване по отношение на стереотипите по отношение на пола. 81 на сто от българите казаха, че ролята на мъжа е да печели пари, а ролята на жената – да си гледа семейството.

- г-жо Балабанова, новите промени в Закона за домашното насилие ще доведат ли до резултат?

- Приетите промени в Закона за домашното насилие са положителни и създават много повече възможности за защита и превенция. Много е хубаво, че интимната връзка влезе като понятие, което дава възможност не само на онези жертви, които имат роднински контакти с извършителя на насилие да ползват правата си по този закон. Добри промени са увеличаването на срока за подаване на защита, който беше 1 месец и твърде недостатъчен. Положително е изграждането на така нареченото координационно звено, което ще обхваща всички онези институции и НПО-та да изграждат политики, свързани с превенция и защита на жертвите на домашно насилие, много е положително и това, че може би най-сетне в България ще има официална статистика колко са жертвите на такова. Ние сме единствената държава в ЕС, която няма такава, а като нямаш статистика, нямаш проблем. Статистиката, която ние познаваме, или идва от НПО-та, или от МВР, но тя е само за подадените случаи, а тази от съдебната система обхваща само заведените дела. Много е важно да знаем за какъв мащаб става дума. Много е хубаво за интимната връзка, но е формулирана по един безумен начин, в рамките на 60 дни можеш да бъдеш убивана по три пъти на ден, не знам как законодателят реши, че 60 дни е връзката, която ще отчете, не знам как ще измерва. Много по-лесно беше да се каже всяка жертва на домашно насилие има право, без значение дали е омъжена, разведена и т.н. Има неща, които трябва да се променят. Имам надежда, че това е една много сериозна стъпка към едно много добро законодателство. Нека не забравяме, че ЕС ратифицира Истанбулската конвенция, което е интересен казус за България. За съжаление ЕС не предвижда санкции за държавите, които не я прилагат, но в същото време България като част от ЕС би трябвало да я прилага и съм любопитна какво ще се случи от тук нататък, вероятно няма да променим Конституцията си. Има нещо много положително – очаква се всеки момент да бъде приета Директива на ниво ЕС, която ще бъде задължителна за България и която в по-голямата си част обхваща разпоредбите на Истанбулската конвенция, дори отива отвъд като включва т.нар. онлайн насилие, което е много сериозна форма на насилие. То е също толкова травмиращо, както и офлайн насилието, особено сред младите хора.  

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co