Днес, когато света се треси от скандали и на заден план са останали кълъурата и духа ще ви срещнем с един истински съвременен будител, който с чувство и всеотдайност, без да пести сили пръска пламъка на българщината из земите на Розовата долина. Днес ще ви срещнем с Мария Желева - библиотекар в НЧ „Пробуда – 1920”, село Копринка. За нея като че ли доброто е начин на живот, а книгите, словото и културата са смисъла, който дава смисъл на дните ни.
Ето какво сподели слънчевата и чаровна Мария Желева за читателите на вестник „Долина“:
- Читалището е онзи пламък, които съхранява българския дух от векове. Как и каква дейност развива НЧ „Пробуда“ в село Копринка?
- Повече от 150 години читалищата са онези огнища, които сеят просвета и култура сред българската общественост и са наистина едно национално богатство. А читалището в село Копринка е единствената културна институция в селото и вече 103 години работи за запазване на традициите и обичаите на народа ни, за осигуряване на равен достъп до знание и информация. Стремим се да бъдем културен и духовен обединителен център за хората от всички възрасти. А това, разбира се, налага не само да пазим изконните читалищни добродетели, но и системно да развиваме и обогатяваме дейността си. Но за да го има читалището днес, безспорна е заслугата на стотиците самодейци, преминали през читалищните колективи, както и на техните ръководители, предавали своя опит и знания. Безспорна е ролята и на читалищния секретар Емилия Бисерова, на Председателя Васил Вълчанов и настоятелството, и на всеки един читалищен член.
През годините читалището ни е преминало през редица трудности, но това и за момент не ни е отчайвало. Напротив, търсили сме начини за тяхното преодоляване, за разширяване на дейността, за набиране на средства за ремонтни дейности.Защото, за да идват хората в читалището, ние трябва да им осигурим една приятна и уютна обстановка. И разбира се, резултатите са налице – можем да се похвалим с една изключително богата и разнообразна дейност с много творчески колективи, в които участват хора от 5 до 80 годишна възраст. Трудно ми е да отлича някой от тези колективи, защото всеки един от тях има своите огромни успехи. Но с гордост мога да говоря за всеки: за Клуб за народни хора и танци „Мома Копринка”, с ръководител Таня Георгиева, за Младежка фолклорна група „Славейче”, с ръководител Анелия Жекова и Фолклорна група „Детелина”, с ръководител Каньо Илийков, за Детската вокална група с ръководител Емилия Бисерова, за Групата ни за художествено слово и за групата за пресъздаване на обичаи, сред които са нашите прекрасни коледари и лазарки, за нашите малки театрали „Врабчета”, които се представят блестящо на ежегодния конкурс Чудонемирчета. Благодарение на всички тях нашето читалище е едно от водещите в община Казанлък.
Едно от събитията, с които много се гордеем, е пресъздаване на ритуал Розоварене, който реализираме съвместно с ИМ „Искра” в Етнографски комплекс „Кулата“ в рамките на фестивала на розата. Друга наша гордост е традиционната вече лятна академия, която всяка година е с различна тематична насоченост и привлича около 60 деца от 7 до13 годишна възраст.Темите за работа са свързани не само с интересите,но и с проблемите на децата, а целта ни е да спомогнем за част от тяхното разрешаване. И мисля, че успяваме. Още повече, че в едно интервю децата споделиха, че при нас научават много нови и полезни за тях неща. А през изминалата година получихме признание и от Министерство на културата – Грамота за творчески постижения за организиране на лятна академия. Радваме се и на отношението на родителите, които се доверяват на читалището като институция. Радваме се и на приятелството на десетки организации. Особено ползотворни са съвместните инициативи с местните училище „Кирил и Методий”, ПК „Надежда” и ДГ „Слънчице”, с. Копринка, с ОБ „Искра”, с МЦР „Взаимопомощ”, ТД „Орлово гнездо”, ИМ „Искра”, НПМ „Шипка – Бузлуджа”, с ПГ „Петко Стайнов”, РЗИ и ОИЦ – гр. Стара Загора. Изключително добре работим и с местната и общинска власт. Всички тези патрньорството са особено полезни, защото взаимно ни обогатяват и сме благодарни на всеки един за добронамереното отношение, за отзивчивостта и честността им.
- г-жо Желева, вие сте библиотекар в НЧ "Пробуда - 1920", с. Копринка колко книги пази вашата библиотека?
- Към 1 януари 2023 библиотеката разполага с 14495 библиотечни единици - художествена, отраслова и справочна литература, периодика, фонотека, забавни детски игри и диафилми. Библиотечните ни колекции се обогатяват чрез системно закупуване на литература със собствени средства и чрез работа по проекти. Отново с гордост мога да кажа, че за поредна година бяхме одобрени по проект към МК „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”, като стойността на проекта е 1300 лв. Радваме се на добро отношение и от частни лица и институции, които даряват свои книги на библиотеката. Обновяването на фонда играе основна роля за привличане на читателите. През изминалата 2022 година те са 187 на брой. Но дейността на библиотеката не се съсредоточава единствено върху раздаване на книги. Като част от мрежата на Глобални библиотеки България ние предоставяме и неограничен достъп до глобалната мрежа за всеки потребител. Провеждаме индивидуални обучения и консултации за потребители, свързани с търсене на информация в интернет, ползване на социални мрежи и др. Предоставяме услуги в областта на е–заетост, е–здраве, е–образование, е–култура и др. Организираме и провеждаме множество инициативи, насочени към всички възрастови групи: чествания на бележити дати и събития, обсъждания на книги, литературни игри, конкурси за рисунка,”, участия в национални кампании: Маратон на четенето, Национална библиотечна седмица, представяне на книги на местни творци.
- Какви са проблемите днес на българските читалищни библиотеки?
- Не бих се наела да говоря за проблемите на всички български читалищни библиотеки. Защото те са различни – ако при някои е лошата материална база, при други е липсата на нови книги, при трети е недостатъчно квалифициран персонал /въпреки че сега има огромни възможности за обучения и квалификация/, недостатъчна мотивация за работа, произтичаща от ниската работна заплата. Но проблемът основно е един – лошото финансиране. За изминалата 2022 г. субсидирана бройка за читалищата е в размер на 12 670, 00 лв., като тук се включват работни заплати и осигурителни вноски за персонала,за издръжка, самодейни колективи, закупуване на книги и т.н. И ако в едно читалище приоритет е любителското творчество, то библиотечната дейност остава на заден план. Да, има утвърден Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, с който се определят условията за дейност на обществените библиотеки, който обаче е трудно достижим за много читалищни библиотеки.
В Община Казанлък вече от много време работим по определена Методика за разпределяне на държавната субсидия, според която средствата се разпределят в зависимост от дейността и това дава възможност на читалищата работейки повече, да получават и по-висока субсидия. Друг е въпросът по какъв начин настоятелството ще реши тези средства да бъдат разпределени и разходени.
С радост обаче мога да кажа, че библиотеките стават все по-значими в съвременното общество и все повече хора се обръщат към тях.Защото те се развиват и модернизират, а голяма част от библиотекарите са хора с много знания и интелект, хора, отдадени на професията си.
- Коя е най-предпочитаната книга от децата през изминалата година?
- Лично аз приветствам списъците с книги, които децата получават за прочит през лятната ваканция. Изключвайки тази задължителна литература, бих казала, че любими книги на децата са „Лили чудото” и „Дневникът на един дръндьо”. Тийнейджърите харесват по-романтична литература, като любим техен автор е Джон Грийн.
- А от възрастните?
- Радвам се, че в последно време възрастните преоткриват българската литература и все повече търсят съвременните български писатели. Една от най-търсените книги е „Живот в скалите” на Мария Лалева, както и „Глина” на Виктория Бешлийска. Особено предпочитана е трилогията на Добри Божилов „Задругата”. Разбира се, традиционно си остава търсенето на бестселърите на Сандра Браун и Даниел Стийл.
- г-жо Желева, вие сте и ръководител на децата от Клуба по художествено слово към читалището. Как се роди идеята да създадете този клуб?
- Нашето читалище има традиции в театралното изкуство и в заниманията по художествено слово, така че тази идея не е нова. Но тя се разви с пълна сила през последните няколко години, и особено в периода на Ковид пандемията, когато се появиха много онлайн конкурси за рецитация в национален мащаб. Това ни мотивира да работим все по-усилено, да търсим нови форми за представяне на текста, да привличаме повече деца.
- Ще ни разкажете ли малко повече за него и неговата дейност?
- В нашия клуб участват деца от 5 до 18 годишна възраст. С някои от тези деца работим още от детската градина, други са вече пораснали тийнейджъри, но с готовност участват в нашите занимания. Те са пример за по-малките. Провеждаме своите занимания в библиотеката, защото децата могат да ползват богатия ни библиотечен фонд, от който да избират произведенията, върху които работим и представяме.
Групата ни традиционно участва в местните чествания на официалните и националния ни празник и със своите патриотични стихотворения вълнува публиката ни. Многократно сме участвали и в общински чествания на исторически личности и събития. Наши деца са печелили призови места както в онлайн, така и в присъствени конкурси. Съвсем наскоро нашите участници спечелиха всички възможни места в конкурса „Съвременна интерпретация на Вапцаров стих”. Сега сме изпратили поредните си видеозаписи в Националния конкурс „Левски – 150 години в сърцето на България”, подготвяме се за участие в Националния конкурс „С България в сърцето”, след което продължихме с активната ни работа за конкурса Чудонемирчета. Така че, не спираме да работим. Но най-важното е, че децата го правят с много желание, хъс и стремеж да стават все по-добри. Влагат много старание и чувство, което наистина се оценява от публиката.
- г-жо Желева, на какво искате да научите децата до които се докосвате?
- В работата ми като библиотекар се докосвам до десетки деца. Когато връщат книга, имам практика да ги питам, какво им е харесало в нея, кой е любимият им герой. Не само за да разбера дали са я прочели, а за да ги накарам да разказват. Това обогатява речника им, дава им свободата да изкажат мнението и мислите си. Бих искала да разберат колко различни светове им разкриват книгите и колко много мъдрост има в тях. Колко важно е да четат и да бъдат образовани, защото само знанието може да им разкрие много хоризонти и да ги направи богати. Не в материален смисъл, а в духовен.
- Моля да споделите, коя е вашата любима книга и защо? И ако решите може да ни зачетете малко от нея...
Имам няколко любими книги. Книгите, които ме разтърсиха, са „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров и „Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни. Обожавам „Човек на име Уве”на Фредрик Бакман и с огромно удоволствие се връщам към „Малкият принц” и „Ние, врабчетата на Йордан Радичков”. От тази книга бих искала да ви прочета малък откъс: …….”Казах в началото, че всеки на тоя свят се е появил различно. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава Господ да живееш в яйце! Вътре тъмно, ни прозорец, ни врата има, на това отгоре е и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето.
Оня, който е бил затворен, най–добре разбира жаждата за свобода”
- г-жо Желева какво е за Вас България и Розовата долина?
- България е моята Родина! А Розовата долина е едно прекрасно място с древна история и богата култура. Тук е моето семейство, моите приятели, моята работа. Тук е всичко, от което имам има нужда. И това ме прави щастлива.