Румен Денев: Списание „Кула” е част от моя живот

Кула” има съществено значение за литературния живот в Казанлък и е свързано с националния литературен процес, споделя неговия главен редактор 

 

 

РУМЕН ДЕНЕВ е български поет и есеист, главен редактор на списанието за литература и изкуство „Кула – издание на Община Казанлък. Роден е на 21 април 1958 г. в Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. в казанлъшкия вестник „Искра“. Следвал е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски. Магистър по библиотечно-информационни технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има 13 издадени книги с поезия и есеистика.

Член на Българския ПЕН-център.

Румен Денев е член на семейството на „Долина” и е автор на колонката Дневник на поета.

Днес повода обаче да разговаряме с него е 100-годишнината на списание „Кула”.

Ето какво сподели Денев за читателите на „Долина”:

− г-н Денев, общинското списание за литература и изкуство „Кула“ отбеляза 100-годишен юбилей. Ще ни разкажете ли малко повече за историята на списанието? Как тръгва всичко?

−Списание „Кула” е един от запазените знаци на културен Казанлък. Неговото съществуване е едно от нещата, които доказват, че казанлъчани обичат традицията, обичат да пазят дори и малкото, което поколения преди тях са оставили.

Основната идея на списанието винаги е била да се съхрани най-вече творческия дух на Казанлък и региона. По своята тематична насоченост списанието обхваща въпроси на литературата, изкуството, историята, философията, религията. В него се публикуват произведения на изобразителното изкуство, скулптурата и фотографията. Създадено да дава възможност за изява на местни творци, днес на страниците му присъстват автори от Стара Загора, Варна, Велико Търново, София и други градове, а също така и от чужбина.

В първите месеци на 1923 година един казанлъшки поет – Никола Загоров е осенен от идеята да издава „Хумористичен лист” – нещо много популярно по онова време. За тази цел той прави подписка сред свои именити съграждани. Това се оказва доста хитроумно решение, тъй като почти никой не отказва да даде пари от страх да не бъде осмян в бъдещото издание. Събира се прилична сума, но когато споделя идеята със своите приятели – дейци на културата на Казанлък, те предизвикват още няколко срещи и разговори, за да се обсъди всичко по-задълбочено и детайлно. Димитър Йовчев, Христо Бояджиев, Петко Христов Стайнов, Стефан Енински настояват за месечно литературно списание. Аргументите им са, че нямат достатъчно на брой сатирици-хумористи, освен това вестникът неизбежно ще добие тесен локален характер, а за едно литературно-обществено издание може да се разчита и на писатели, и публицисти и от други градове, което ще повиши нивото на списанието. Накрая решават да подкрепят предложението на Петко Стайнов в града да излиза списание за култура и обществен преглед, като част от него може да бъде посветена на хумора и сатирата. Заглавието идва от само себе си, свързано със старата римска кула в най-стария квартал на града – „Кулата”. Обаждат се на Иван Милев, студент по онова време в Художествената академия, за да изготви корицата. Всичко в печатница „Гутенберг” е договорено. За броени дни редакцията се организира и през април 1923 година излиза първият брой на списание „Кула” с подзаглавие „Месечно списание за литература и обществен преглед”.

В последствие като сътрудници са привлечени писателите и обществениците: Павел Павлов, Димитър Чапкънов, Петко Стайнов – доцент в Софийския университет, Димитър Скордев, Анна Каменова, Матей Георгиев, Антон Страшимиров, Иван Стоянов, К. Т. Бозвелиев, Тихомир Павлов, Ботьо Савов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Гено Дочев, Никола Филипов, Стефан Гевгалов, Цвятко Петков, Тодор Христов и други. Не всички от тях са успели да публикуват в списанието свои творби.

През август 1923 година, след петата книжка, списанието спира да излиза. Основната причина за това са събитията от 9 юни същата година. В цялото течение на изданието има само един кратък текст, посветен на 9 юни с автор Петко Стайнов, но този текст е по-скоро философски и разглежда въпроса „що е това бележита дата”. Тежките условия при издаването му и развихрилите се след това политически страсти наложили спирането му. Списанието попада във водовъртежа на събитията и целият редакционен екип се пръсва.

През 1981 година казанлъшкият поет и бивш политически затворник Христо Славейков се опитва да възстанови списание „Кула”. Броят обаче не достига до читателите си, защото е иззет от органите на Държавна сигурност под предлог, че не са имали разрешение от Комитета по печата. Благодарение на факта, че в него са поканени именитите поети от Стара Загора – Иван Мирчев, Христо Кацаров и Жеко Христов, членове на Съюза на българските писатели, инициаторите не са подведени под съдебна отговорност, а само арестувани и почти веднага освободени, а броят и пишещата машина, на която е подготвен – конфискувани.

След 10 ноември 1989 година списание „Кула” започва своя нов живот. Екземпляр от конфискувания брой е изваден от касата на МВР и върнат на Христо Славейков и Цветан Павлов – най-активните в създаваното му.

За един кратък период от време се подготвят материалите за нов брой. Няма средства, помещение, консумативи. Стиховете и разказите се отпечатват на пишеща машина, а някои се пишат четливо на ръка и се размножават на копирна машина. Работят в дома на сътрудника на редакцията Димитър Василев. Поради липса на печатница фотографите Петьо Бакалов и Тотю Маринов осигуряват титулната страница безплатно, на фотографски картон. На последната страница се оформя хумористично- сатиричен кът, главно с карикатури на Дечко Николов. Ръчно се събират колите и се лепят титулните страници. И така, след невъобразими издателски мъки, през февруари 1990 година излиза брой 1(9) на „Кула” – Списание за литература и обществен преглед. Тиражът е едва ли не символичен – 60 броя. Списанието се разпространява безплатно между приятели и вече е библиографска рядкост. Този брой се отличава от последващите го с неповторимостта си на полулегалност и полунелегалност, както и с перипетиите по неговото създаване.

Брой ІІ(10) излиза 4 месеца след първия с подзаглавие Двумесечно литературно списание. От страна на редица спонсори от фирми, банки и отделни лица постъпват средства и отпечатването започва в печатницата на „Арсенал”. Началникът на печатницата Иван Минчев става активен сътрудник, а по-късно и член на редколегията. Благодарение на неговото участие този брой придобива добро полиграфическо оформление. Увеличава се броят на авторите – 27 местни и известен брой от Стара Загора.

За редактор е назначен поетът Румен Денев, а Христо Славейков получава стаичка за редакция. С постъпването си в редакцията Румен Денев помага освен за списването и за съвременното полиграфическо оформление. През 1993 година Румен Денев подава оставка от щатната длъжност като редактор в Отдел култура към Общината, но остава като член на редколегията, а на негово място е назначен Стефан Бакърджиев.

От 1993 година „Кула” – списание за култура, излиза редовно с подкрепата на Община Казанлък.

В редакционната статия от 1923 година се казва, че „Казанлък има значително място в нашата общобългарска възродителна епоха и след Освобождението и трябва да намери своята преценка и яснота от перото на самите си съграждани и дейци”. Подчертава се нуждата от периодично издание, което да представя по-самобитните и значителни линии, които чертаят общокултурния облик на провинцията изобщо, и на Казанлък, в частност. Да изнася „постепенно и критично оригиналната битова и художествена правда на Провинцията” – това е определено като най-значителна задача на „Кула”. Списанието ще отделя достатъчно място за третиране на палещи и навременни обществени въпроси на града, за да стане трибуна на всяка здрава и компетентна обществена мисъл, която иска да изясни становище, да открие нови възможности. Ще приобщи и държи в периодичен контакт с живота на града излезлите и заживели извън него казанлъчани.

През 1981 година идейно-тематичната задача на списанието, поставена праз 1923 година, остава валидна. Издаването на „Кула” отново идва като насъщна необходимост за изява на творци от Казанлък и Стара Загора, голяма част от които поради субективни ограничения на централните литературни издания, не могат да видят отпечатани своите произведения. Заставайки срещу „ретроградната и себелюбива редакторска бариера”, издигната пред талантливите и свежи дарования, възкръсналото списание продължава традицията с отпечатването и на произведения от утвърдени автори.

През 1990 година Емил Пенчев настоява да се запази общият вид на списанието от 1923 година, като се акцентира на рубриката „Обществен преглед”, в която да влизат материали, актуални за политическия и обществен живот в града и общината, и свързани с промените в демократичен план. Христо Славейков, като най-препатил, държи за един по-умерен и чисто литературен модел на „Кула”. Стефан Бакърджиев, Елена Цанева, Румен Велев, Димитър Василев отстояват линията на списанието, определена още през 1923 година, пред опитите да се политизира остро още в началото. В последна сметка решават да сложат началото, а бъдещето да покаже кое натежава повече в съдържанието. Целта на списанието е да се дава път на млади талантливи творци от Казанлък и провинцията, без оглед на тяхната политическа, социална и фамилна принадлежност и да се поддържа буден духът на демокрацията и свободата. Списанието е отворено за взаимоизключващи се идеи, щом те са разкрити с достойнство и отговорност, с уважение и зачитане правото на равностойност на всяко чуждо мнение.

Първият главен редактор на списанието през 1923 година е Никола Загоров (1899−1965). Той е бил доброволец във войните, учител в Казанлъшко. По късно се премества в София. Работил е като учител и директор на училища. Един от основателите на І-во Българско пещерно дружество, на туристическо дружество „Фонфон” и на Клуба на интелектуалците-казанлъчани в София – „Инкаклуб”, на който е несменяем секретар до закриването му. Бил е секретар на Казанлъшката културна дружба в София „Розова долина”. Сътрудничил е в ежедневния и периодичен печат като автор на разкази и фейлетони, публицист и художествен критик. След 9 септември 1944 година му е отказвана работа и е бил принуден да работи като домакин-касиер на Зоологическата градина.

Христо Славейков, инициатор на първите двете възстановявания на списание „Кула”, е негов главен редактор на доброволни начала от 1990 г. до март 1993 година. След това е член на редакционния съвет до смъртта си през 2003 година. Поет, журналист и преводач − негови стихове са отпечатвани във вестниците „Искра”, „Септември”, в литературния алманах „Хоризонт” – Стара Загора. Самодеен актьор на сцената на читалище „Искра”, един от основателите на Естрадно-сатиричния състав на читалището. Работил в Отдел „Култура” към Околийски народен съвет. Години наред е бил кореспондент на Радио София в Казанлък. Работил е в националното радио в отдел „Вътрешна информация”.

От 1993 година главен редактор е Стефан Бакърджиев (роден 1955 г.), който е член на редакционния съвет от 1990 година. Преподавател по литература. Писател. Негови произведения са отпечатвани във вестниците „Искра” и „Учителско дело”, на страниците на списание „Кула”. Автор на разкази, повести, есета, романи.

В периода 2011-12 година редактор на списанието е поетесата и писателката Женя Димова

Макар и малка по обем книжка първа на списание „Кула” „търси” своя облик с автори като Христо Бояджиев, Павел Павлов, Петко Стайнов и Васил Налбуров, представящи се с художествени творби и литературно-критични статии. Списанието не остава встрани от веянията на символизма през 20-ти години на миналия век в българската литература. На страниците му са публикувани „Нощ” и „По море” на Иван Мирчев, „Източна коприна” на Анна Каменова, „Погребение” и „Лазар и Петкана” на Иван Хаджихристов, един превод из „Адам” на Андрей Бели, стиховете на Димитър Йовчев и Павел Павлов. Свежа историко-реалистична струя в списанието внасят „Моите спомени” на Константин Бозвелиев, откъсът от повестта „Художник” – „Руйоловият конак” на Иван Енчев-Видю, коментарите „За певческите дружества” на Петко Стайнов и „Казанлък в творенията на нашите писатели” на Стефан Попвасилев. Великолепни са преводите от английски на американските поети У. К. Аренсберг, Алфред Крейнборг и Едгар Ли Мастърс от поетесата Анна Каменова. Така „Кула” от провинциално, градско списание се превръща в трибуна, в поле за изява на настоящи и бъдещи майстори на художественото слово.

Универсалният модел на „Кула” се определя в голяма степен и от връзките на списанието с редица университети, музеи, научни и духовни центрове.

На страниците на „Кула” се публикуват изследвания на преподаватели във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Публикации в списанието се цитират в монографии и годишници на университета. Списанието помества периодично рецензии на книги, чиито автори са преподаватели от Великотърновския университет. Характерно е, че с тези рецензии се търси философско-културната значимост на посочените книги. Най-многобройно е присъствието на списанието в Библиографията на Философския факултет на университета. Тя е включена в личните справки и в анкетните листове на някои хабилитирани преподаватели, а така също и в документи по акредитацията на факултета.

Научни и научно-популярни издания се позовават на списание „Кула”.

− Защо Кула е прозорец във времето?

− „Прозорец във времето” е заглавието, под което докторантката по теория на литературата Деница Астахова публикува уводната статия в новия специален юбилеен брой на списание „Кула”. Използвахме това нейно заглавие и за събитието на 30 март, когато се състоя празничното отбелязване на 100-годишнината. Събитието уважи с присъствието си Кметът на Община Казанлък г-жа Галина Стоянова. През последните 7 години списанието получава пълна и безрезервна морална и финансова подкрепа от Общината. На празничното събитие Деница Астахова прочете научен доклад, който беше продължение на уводната статия от юбилейния брой. Тя се е ангажирала да напише история на „Кула”, проследяваща вековното съществуване на списанието. Убедени сме, че издаването на подобна книга ще бъде подкрепено отново от общинското ръководство.

− г-н Денев, тази година проведохте конкурс „Децата на Кула“, смятате ли да го направите ежегоден?

− В регламента обявихме конкурса като Първи общински ученически конкурс „Децата на списание „Кула””. Отговорът на Вашия въпрос е ясен. Щом има първи, ще има и втори. Целта на конкурса е стратегическа. По времето на тазгодишния конкурс десетки деца-художници и деца-писатели прочетоха нашето списание, тъй като това беше част от регламента. Тези деца са наследниците на „Кула”. Между тях, надяваме се, са авторите и редакторите на списанието в бъдещите години. Впрочем победителите от конкурса така или иначе ще бъдат публикувани на нашите страници. През последните 7 години е утвърдена практика да печатаме произведения на деца.

Като ярко перо в българската поезия и литература като цяло ще споделите ли Вашето мнение за децата на „Кула”?

− Децата на „Кула” са талантливи, умни и креативни. Те са залог за бъдещето съществуване на списанието.

−   Какво да очакват от тук нататък творците на Казанлък и почитателите на списание „Кула“?

− Почитателите на списание „Кула” ще дочакат това, което творците от Казанлък, от страната и чужбина, пишещи на български, сътворят. Българският език се обновява и развива най-вече от художествената литература. Списание „Кула” е част от този процес.

− За Вас Кула е

− През последните 34 години списание „Кула” е част от моя живот. А от 2017-та насам, от когато съм му главен редактор, го приех като моя отговорност. „Кула” има съществено значение за литературния живот в Казанлък и е свързано с националния литературен процес и с много български автори от страната и чужбина.

− Бихте ли подарили един Ваш стих на нашите читатели?

- Ще подаря на читателите на „Долина” стихотворение, което е предчувствие за предстоящия Празник на розата, едно събитие, което е най-важното в празничния календар на града ни:

Светят небесата сини −

Казанлък е цветен град.

От цъфтящите градини

рози пръскат аромат.

 

Вятърът разнася песни

на девойки в утринта.

И девойките чудесни

славят с песни младостта.

 

Слънце радостно се вдига

над празнуващия град.

И светът е нов и млад –

шарен като детска книга.

 

Светят небесата сини −

Казанлък е цветен град.

От цъфтящите градини

рози пръскат аромат.

 

Въпросите зададе Яница Станчева

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co