Капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки
инженер Илия Петров Пеев

Международен благодарствен адрес за капитан I ранг от запаса
професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев Член на Международния програмен комитет на Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) https://oppl.ru Почетен професор, Заместник-председател на Научния съвет на АНО
ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология”, от 2013 г. член на Съвета на директорите на Международната асоциация „Позитивна
Динамическа Психотерапия”, автор на повече от 300 научни труда, от които над 30 са монографии, учебници, студии, практикуми, тренинги, методики и др. През 2022 г. в монографията „На Океана с любов, вяра и надежда” (Песен за петте океана, Пет океански песни) представя Позитивната динамическа психотерапия на В. Ю. Слабински като метод  на съвременната социална психотерапия.През 2021 година за изключително високи резултати в науката еудостоен с две правителствени награди на Руската Федерация – Медал „За
борба с коронавируса” и Медал „75 години от Великата победа”.През 2012 година за изключително висок личен принос в развитието на
психотерапията в Русия и България е удостоен с премията „Кехлибареният делфин”. През 2023 година получи престижната научна награда Орденски знак "Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”! Той е почетен експерт в катедрата по Позитивна динамическа
психотерапия към Академията за социални технологии. Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ)
изразява благодарност на Илия Петров Пеев за забележителен принос в дейността на Модалност „Позитивна динамическа психотерапия” по В.Ю. Слабински.

През 2023 година получи престижната научна награда Орденски знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”!
Той е почетен експерт в катедрата по Позитивна динамическа психотерапия към Академията за социални технологии.
Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) изразява благодарност на Илия Петров Пеев за забележителен принос в
дейността на Модалност „Позитивна динамическа психотерапия” по В.Ю. Слабински.Президент на Общоруската Професионална психотерапевтическа лига. Професор, доктор на медицинските науки Виктор Викторович Макаров
Вице-президент на Световния съвет по психотерапия Ръководител на катедра „Психотерапия и Клиническа психология” на
Руската медицинска академия за непрекъснато професионално образование Главен редактор на „Професионален психотерапевтически вестник”, титулен и главен редактор на „Антология на руската психотерапия и психология”

На сто процента подкрепям решението на Националния съвет на Българската социалистическа партия за даване на заден ход относно
ротацията на Наталия Киселова като председател на Народното събрание на Република България. В името на България нужно е да няма избори през няколко месеца, за да се работи и живее нормално и да има спокойствие за всички български граждани. Ние знаем – крачка назад, две крачки напред! А Българската социалистическа партия разполага с най-много кадри. „Кадрите решават всичко“ – Йосиф Висарионович Сталин. В момента в БСП тече дискусия за кандидатури за президент и вицепрезидент. Добре е да по мислим алтернативно. Наталия Киселова показа, че притежава всички качества на български държавник – достойно име, почтеност и способност да обединява цялата българска нация. Тя демонстрира демократично поведение в съвременната политическа действителност. Смятам, че тя – като жена, човек на науката и знанието – притежава необходимия потенциал и подготовка за държавно управление и за преодоляване на дистанцията между властта и народа. Естествена, почтена и земна, с характера на българската жена – работлива, отдадена на рода и родината. Тя умее не само да върви напред, но и да се връща назад, когато обстоятелствата го изискват, за да направи необходимата крачка в правилната посока.
В политиката, за кратко време, успя да наложи стил на работа, основан на диалога – не само със съмишлениците си, но и с крайните си
опоненти – в името на държавата и на по-сплотена България. С поведението си вдъхва респект и увереност за спокойни дни, както на
младите, така и на по-възрастните поколения. Убеден съм, че с чувство за отговорност тя ще изпълни конституционното изискване да олицетворява единството на българската нация – на българи, турци, роми, миллет, помаци, арменци, евреи и всички
останали български граждани, независимо от етническия произход, вяра, език и традиция. Вярвам, че тя никога няма да зададе на родопчанина – пазителя на българската Родопа планина – въпроса „Коя ти е родината?“. Пред очите ми, наблюдения върху нейното поведение личат
последователност и дълбоко доверие към негово величество – човека, избирателя, българския гражданин. България се насити на разделение –
стига толкова. Време е, под нейно ръководство и управление, 1300- годишната ни държава да отвори сърцето и душата си към различния, към
другия, към всеки свой гражданин, чеда на България. Да влезнем достойно в 14 века българска държава, чието основаване се свързва с великото име на хан Кубрат (632 г.), хан Аспарух (681 г.) – България без злоба, обединени като един богат букет с различни цветя.
Силно вярвам, че в най-висшата държавна институция под нейно ръководство по естествен начин ще намерят място съветници,
консултанти, секретари и други държавни служители – български граждани с различен етнически произход и имена. Вярвам също, че тя ще
даде историческа възможност на полковници и генерали в Българската армия, полиция, жандармерия, ДАНС, както и на пилоти в гражданската и военната авиация, и в почетната гвардейска рота, независимо от техния етнически произход, да служат с чест на Родината – България.
Наталия Киселова е обединяваща личност, непринадлежаща към политическа партия – човек от гражданската квота, с мисъл, насочена към
социалната справедливост. Убеден съм, че ще представлява мнозинството от българския народ с чест, достойнство и чувство за отговорност, с
визионерство, съчетаване на българското консервативно и традиционализъм, както в България и чужбина.
Смятам, че и други социално мислещи братя могат достойно да представят нашата държава и народ – проф. Иво Христов (социолог), проф.
Румен Гечев (икономист), Янаки Стоилов (юрист), Крум Зарков (юрист) и други. За вицепрезидент бих предложил братята българи Валери
Жаблянов, Драгомир Стойнев, Трифон Панчев и др. Убеден съм, че демократичните процеси в Родината ни се развиват
добре и устойчиво, и че обществото ни все повече узрява да приеме без предразсъдъци вицепрезидент с турско име – социално мислещ, неделим от целокупния български народ, достоен български гражданин като всички нас. Такава личност е професор, доктор на философските науки, публицист – Мюмюн Тахиров, доказан в работата и живота си, би оправдал доверието на всички.
Искам да вярвам, че кандидатите за президент и вицепрезидент ще направят необходимите послания за по-нататъшното приобщаване и
интеграция на малцинствените общности към българската държавност и към всичко българско – равенство и равнопоставеност по завета на
Апостола на свободата и Конституцията на Отечеството ни. Без да чакаме партиен лидер да ги направи първа класа хора на Република България. Искам да вярвам в държавата си, в родината си – България. Това е важно за всички български граждани, сред които около два милиона се самоопределят като принадлежащи към малцинствени групи. За България, както икономическите проблеми са изключително важни и стоят в основата на реалната политическа работа, така и този въпрос има не по- малка значимост за сигурността и стабилността на майка България. Нека дадем възможност на Наталия Киселова да бъде нашият кандидат за президент – човек, с когото можем да се гордеем и който да ни води към по-светло бъдеще на европейска България.

140 години след епичната битка при Сливница, която  променя хода на българската история, структурите на „Възраждане“ от Перник, София, София-област и Кюстендил отдадоха почит на загиналите за Родината. Тържественото отбелязване се състоя на пантеона „Майка България“ край село Гургулят.

Пред паметника бяха поднесени венци и цветя, а събитието събра десетки граждани, членове и симпатизанти на политическата организация. Историкът Георги Съйков и народният представител Димо Дренчев припомниха накратко драматичните събития от ноември 1885 г., когато младата българска армия защитава Съединението срещу многократно по-числен противник и постига една от най-славните победи в новата ни история. Именно Димо Дренчев и Съйков бяха сред хората, извоювали окончателното уреждане на въпроса със собствеността на пантеона, което направи възможен и навременният му ремонт. Повече от 30 години паметника бе "ничий".

Пред присъстващите се обърна и председателят на „Възраждане“  Костадин Костадинов, който акцентира върху актуалното значение на Съединението  като национален завет за сила.

Тържеството завърши с рецитиране на „Новото гробище над Сливница“ от Иван Вазов, последвано от изпяване без музикален съпровод на химна на Република България. Благодарение на акустиката на паметника песента прозвуча гордо и внушително.