От България |#ffcc00

Величието на една държава не се измерва с размера на нейната карта, а с това доколко гражданите ѝ виждат собственото си бъдеще в рамките на тази карта.
 
6 септември 1885 г. е символ на Съединението в българската история. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е политически акт с огромно значение, който променя баланса на силите на Балканите.
 
Но 141 години по-късно не е достатъчно да гледаме на тази дата единствено през призмата на историческата победа.
 
Днес трябва да зададем един много по-важен въпрос:
България, която през 1885 г. успя да обедини своите територии, успява ли през 2026 г. да обедини своите граждани, региони, икономически възможности и общото си бъдеще?
 
Защото в съвременния свят държавите вече не стават силни само като пазят границите си.
 
Издигат се онези държави, които съхраняват човешкия си капитал, задържат младите хора, ограничават корупцията, укрепват институциите, включват малцинствата в обществения и държавния живот и изграждат икономически връзки със своите съседи.
 
Именно оттук трябва да започне новото Съединение на България.
 
1885 Е ИСТОРИЯ, НО 2026 Е ВЪПРОС НА СТРАТЕГИЯ
 
България от 1885 г. е млада държава, която се опитва да разшири политическото си пространство сред интересите на Великите сили.
 
България през 2026 г. е член на Европейския съюз и НАТО и е изправена пред съвсем различни предизвикателства.
 
Днешната заплаха
Не е Турция.
Не са турците.
Не са помаците.
Не са и българите.
 
Истинските заплахи днес са други:
демографският срив, изтичането на млади хора, регионалното изоставане, корупцията, влиянието на организираната престъпност върху държавата, недоверието към институциите, политическата фрагментация и общественото разделение.
 
Следователно българската политика трябва да изразходва енергията си не за възкресяване на враговете от миналото, а за решаване на проблемите на бъдещето.
 
НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕ ОТВЪН, А ВЪТРЕ В ДЪРЖАВАТА
 
Една държава може да отслабне и без чужда армия да прекоси границите ѝ.
 
Ако доверието в съдилищата изчезва;
ако лоялността измества професионализма;
ако обществените поръчки се превръщат в средство за обогатяване на определени кръгове;
ако младите казват: „Тук нямам бъдеще“ и напускат страната;
 
ако малките градове и селата се обезлюдяват, докато всичко се концентрира в столицата;
тогава държавата постепенно започва да губи собствените си хора.
 
Това е стратегическата заплаха.
В XXI век националната сигурност не може да означава единствено армия, самолети, танкове и охрана на границите.
 
Правосъдието също е национална сигурност.
Демографията е национална сигурност.
Образованието е национална сигурност.
Борбата с корупцията също е национална сигурност.
 
АКО СОФИЯ РАСТЕ, А РОДОПИТЕ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВАТ, СЪЕДИНЕНИЕТО ОСТАВА НЕДОВЪРШЕНО
 
През 1885 г. въпросът е бил териториалното обединение.
Днес България има нужда от регионално обединение.
Между София и Кърджали не трябва да има пропаст във възможностите.
 
Родопите, Лудогорието, Шумен, Разград, Силистра и останалите региони не могат да бъдат припомняни само преди избори.
 
Държавата трябва да се запита:
Защо един млад човек, завършил образованието си в Кърджали, не вижда бъдещето си там?
 
Защо селата се обезлюдяват?
Защо хората търсят бъдещето си в Германия, Нидерландия и други европейски държави?
 
Когато една държава не може да задържи гражданите си на собствената си територия, тя не губи само население.
 
Тя губи бъдеще.
Затова България се нуждае от дългосрочна Стратегия за регионално равновесие.
 
Инвестиционните стимули, модерният транспорт, цифровата инфраструктура, професионалното образование, трансграничната търговия и сътрудничеството между университетите и бизнеса трябва приоритетно да достигнат до регионите, които губят население.
 
ДА СЕ ГЛЕДА НА ТУРЦИТЕ КАТО НА ПРОБЛЕМ Е СТРАТЕГИЧЕСКА ГРЕШКА
 
Тук стигаме до въпрос с огромно значение за дългосрочното бъдеще на България.
 
В определени исторически периоди към българските турци се е гледало като към проблем на сигурността.
 
Тази философия трябва окончателно да остане в миналото.
Защото при правилна държавна политика българските турци могат да бъдат един от стратегическите активи на България.
 
Погледнете икономическите отношения между България и Турция.
 
Погледнете Балканите.
Черно море.
Европейските транспортни коридори.
Връзките на Европа с Турция и Азия.
 
Българските турци познават езика, културата и обществената среда от двете страни на границата.
 
Това е естествен човешки мост.
Да бъде пренебрегван подобен потенциал не е стратегическо мислене.
 
Напротив – той трябва да бъде използван в образованието, дипломацията, бизнеса, местното самоуправление, централната администрация и международните отношения.
 
Българските турци не трябва да бъдат разглеждани като общност, която трябва да бъде държана настрана от България, а като граждани, които могат да свързват България с Турция и един много по-широк регион.
 
НО И БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ СТРАТЕГИЯТА СИ
 
Отговорността обаче не принадлежи единствено на държавата.
 
Турската общност също трябва да промени начина, по който мисли за своето политическо бъдеще.
Вече не е достатъчно да питаме:
 
„Кой ще защитава нашите права?“
Новият въпрос трябва да бъде:
 
„Как ще участваме в управлението на държавата с по-подготвени и по-компетентни кадри?“
Това е голяма промяна в мисленето.
 
Не е достатъчно турските младежи да бъдат възпитавани само като избиратели на една или друга партия.
 
Необходими са:
юристи,
икономисти,
инженери,
дипломати,
академици,
журналисти,
предприемачи,
общински ръководител
и държавници.
 
Целта не трябва да бъде просто изпращането на няколко турски депутати в Народното събрание.
 
Трябва да възпитаме хора от турски произход, способни да поемат отговорност за управлението на цяла България.
 
Младият турчин не трябва да мисли единствено за политиката в Кърджали.
 
Трябва да мисли за София.
За Истанбул.
За Брюксел.
За Балканите.
За Европа.
 
ЛИНИЯТА БЪЛГАРИЯ–ТУРЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА ПО НОВ НАЧИН
 
Географското положение на България е изключително важно.
За Турция България е един от естествените сухопътни пътища към Европа.
 
За България Турция отваря връзки към Черно море, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток.
Затова отношенията България–Турция не трябва да остават само на равнището на дипломатически посещения.
 
Новата епоха изисква сътрудничество в транспортните коридори, енергийните връзки, логистиката, модернизирането на граничните пунктове, промишлените инвестиции, университетите, туризма и трансграничната търговия.
 
Капъкуле–Капитан Андреево не е просто граничен пункт.
Това е една от стратегическите артерии между Турция и Европа.
Пловдив не е само исторически град.
 
Той може да укрепва ролята си като ключов логистичен и индустриален център на Балканите.
 
Кърджали също не трябва да бъде разглеждан единствено като регион със значително турско население.
 
Той може да се превърне в един от важните южни центрове на българо-турското икономическо сътрудничество.
 
Когато погледнем картата по този начин, дори въпросът за малцинствата придобива различно стратегическо значение.
 
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕ: ТРАНЗИТНА ДЪРЖАВА ИЛИ РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР?
 
През следващите години значението на Балканите ще нараства.
 
Сигурността в Черно море, бъдещата архитектура на европейската сигурност, енергийните маршрути и транспортните връзки между Европа и Азия отново поставят региона в стратегическия център.
 
Пред България стои важен избор:
Ще бъде ли просто транзитна държава или ще се превърне в регионален център?
 
Едно е камиони и влакове просто да преминават през територията ти.
 
Съвсем друго е върху тези потоци да изграждаш индустрия, логистика, технологии, инвестиции и работни места.
 
България трябва да избере втория път.
А Турция в тази картина не трябва автоматично да бъде разглеждана като конкурент, а като стратегически партньор там, където интересите на двете държави съвпадат.
 
ДА ПОМНИМ МИНАЛОТО, БЕЗ ДА СТАВАМЕ НЕГОВИ ЗАЛОЖНИЦИ
 
Всичко това не означава миналото да бъде забравено.
Насилствената смяна на имената не трябва да бъде забравяна.
 
Изселванията не трябва да бъдат забравяни.
Белене не трябва да бъде забравян.
 
Страданията на хората заради тяхната идентичност трябва да бъдат изследвани и документирани.
 
Но целта на историческата памет не трябва да бъде създаването на нова омраза.
 
Смисълът на паметта е една и съща грешка никога повече да не бъде повторена.
 
Ако българските деца бъдат възпитавани да се страхуват от турците, а турските деца – да мразят българите, България няма да спечели.
Ще спечелят онези, които имат интерес обществото да бъде разделено.
 
Затова историята, която предаваме на следващото поколение, не трябва нито да прикрива истината, нито да произвежда отмъщение.
 
Тя трябва да бъде история, която документира, признава, помни и помирява.
 
НОВИЯТ СМИСЪЛ НА 6 СЕПТЕМВРИ: ДЪРЖАВАТА ДА БЪДЕ ПО-СИЛНА ОТ МАФИЯТА
 
Ако 6 септември действително е Денят на Съединението, днешното българско общество се нуждае от нова обща кауза.
 
Тази кауза не трябва да бъде етнически национализъм.
Тя трябва да бъде:
чиста, справедлива и работеща държава.
 
Българин, турчин, помак или ром – исканията трябва да бъдат общи:
 
Държавата да не бъде разграбвана.
Обществените средства да не се превръщат в богатство на тесни кръгове.
Съдът да бъде независим.
 
Връзките между организираната престъпност и политиката да бъдат прекъснати.
 
Държавната администрация да се изгражда върху професионализъм и заслуги.
 
Всеки, който е извършил корупционно престъпление, да отговаря пред закона независимо от своето име, произход или политическа принадлежност.
Защото корупцията няма етническа принадлежност.
 
Откраднатите обществени средства са откраднати както от бъдещето на българското, така и от бъдещето на турското дете.
 
Именно тази обща борба може да се превърне в основата на истинското обществено съединение на България.
 
„СЪЕДИНЕНИЕ 2035“ – НОВА НАЦИОНАЛНА ВИЗИЯ
 
Ако искаме да пренесем духа на 6 септември в XXI век, не са достатъчни церемонии и историческа носталгия.
 
България може да формулира една нова национална визия – „Съединение 2035“.
Нейните стратегически цели могат да бъдат ясни:
 
Да задържим хората в страната.
Да намалим различията между регионите.
Да освободим държавата от корупционни зависимости.
Да включим малцинствата пълноценно в процеса на вземане на решения.
Да разширим икономическите връзки с Турция.
Да превърнем България в транспортен, логистичен и енергиен център на Балканите.
Да обединим младото поколение около идеята за обща България.
 
Тогава 6 септември няма да остане само дата, на която си спомняме 1885 година.
Той може да се превърне във философия за бъдещето.
 
ПРЕЗ 1885 Г. СЕ ОБЕДИНИ КАРТАТА. ДНЕС Е ВРЕМЕ ДА ОБЕДИНИМ ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО
 
Поколението от 1885 г. е имало проблем с границите.
 
Нашето поколение има много по-сложна задача:
да възстанови доверието между държавата и гражданина.
 
Защото най-опасните граници, които могат да разделят една държава през XXI век, вече не винаги се намират върху географската карта.
 
Те се появяват в съзнанието на хората:
турчин срещу българин;
столица срещу провинция;
богат срещу беден;
държава срещу гражданин;
 
младото поколение срещу старата политическа система.
Докато тези невидими стени не бъдат разрушени, Съединението няма да бъде напълно завършено.
 
Затова може би най-важното послание на 6 септември 2026 г. трябва да бъде:
Не е достатъчно да се гордеем, че през 1885 г. сме обединили териториите. Трябва да се запитаме дали през 2026 г. сме способни да обединим хората около едно общо бъдеще.
 
Защото силната България на бъдещето няма да бъде България с по-големи граници.
 
Тя ще бъде България с по-силни институции, по-справедлива държава, млади хора, които не искат да я напускат, и граждани, които независимо от етническия си произход могат свободно да кажат:
„Това е и моята родина. Това е и моята държава. Тук виждам бъдещето на децата си.“
 
Ако България постигне това, тя ще осъществи своето второ голямо Съединение.
Първото беше съединението на териториите.
 
Второто трябва да бъде съединението на хората, държавата и бъдещето.
 
Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК

„Българските турци вече не са същите като преди“

 
Специално интервю с председателя на БУЛТЮРК Рафет УЛУТЮРК за бъдещето на българските турци.
 
Въпрос: През последните дни представители на ДПС – „Ново начало“ посетиха Турция и се срещнаха с организации на изселниците. Как оценявате тези посещения?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Срещите с изселническите общности са естествени. Истинският въпрос обаче е: **Защо точно сега?**
 
В момента няма насрочени парламентарни избори, което логично поражда въпроса каква е действителната политическа цел на тези посещения.
 
Още по-интересен е фактът, че **БУЛТЮРК**, организация, която повече от две десетилетия работи за правата на българските турци, изготвя анализи, издава книги и защитава каузата на общността на международно ниво, не беше потърсена.
 
Причината според нас е ясна.
 
БУЛТЮРК не е организация, която просто аплодира. Ние задаваме въпроси.
 
Нашата задача е не да правим снимки за протокола, а да търсим отговорност.
 
„Какво всъщност постигнахме за 35 години?“
 
Въпрос: Кой според Вас е най-големият проблем на българските турци днес?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Най-големият проблем е липсата на честна равносметка.
 
В продължение на 35 години българските турци избираха депутати, кметове, министри и представители в Европейския парламент.
 
Днес обществото има право да попита:
 
* Защо образованието на турски език не беше достатъчно развито?
* Защо няма силни турскоезични медии?
* Защо проблемите с вакъфските имоти остават нерешени?
* Защо турските гробища продължават да бъдат изоставени?
* Защо хората все още срещат сериозни административни трудности?
* Защо историческата справедливост по отношение на насилствената смяна на имената не е напълно постигната?
 
Това не са политически обвинения.
 
Това са въпросите на обществото.
 
„Онези, които получиха доверието на народа, какво върнаха на народа?“
 
Въпрос: Къде според Вас беше допусната най-голямата грешка?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Политиката постепенно започна да обслужва повече личните позиции, отколкото обществения интерес.
 
Много хора достигнаха високи държавни постове благодарение на гласовете на българските турци.
 
Но и днес много граждани чакат с часове за административни услуги.
 
Пенсионерите срещат сериозни проблеми.
 
Местата на историческата памет се нуждаят от повече грижа.
 
Това показва една проста истина:
 
Да печелиш избори не означава непременно да печелиш доверието на народа.
 
„Нашите хора вече мислят различно“
 
Въпрос: Промени ли се обществото?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Безспорно.
 
Днес хората разполагат с информация.
 
Те сравняват обещанията с резултатите.
 
Новото поколение задава въпроси.
 
И това е здравословен знак за всяка демокрация.
 
„Подготовка за президентските избори?“
 
Въпрос: Смятате ли, че тези посещения са свързани с бъдещите президентски избори?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Не бих искал да правя категорични заключения.
 
Но обществото има право да пита.
 
Ако това е подготовка за президентските избори, тогава трябва ясно да се отговори:
 
Ще има ли визия, която реално защитава интересите на българските турци?
 
Или общността отново ще бъде търсена само когато наближат избори?
 
„Нашата борба е за истинска демокрация“
 
Въпрос: Каква е основната мисия на БУЛТЮРК?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Ние не сме срещу никоя политическа партия.
 
Ние сме за принципите.
 
Искаме истинска демокрация, върховенство на закона, равноправие на всички граждани, прозрачност и отчетност.
 
Гласът на българските турци не трябва да бъде средство за лична политическа кариера.
 
Той е обществено доверие и обществена отговорност.
 
„Необходими са нова визия и нова стратегия“
 
Въпрос: Какво трябва да се направи оттук нататък?
 
Рафет УЛУТЮРК:
Време е да говорим не само за следващите избори, а за следващите поколения.
 
Българските турци имат нужда от дългосрочна стратегия:
 
* качествено образование;
* силни независими медии;
* икономическо развитие;
* защита на културното и религиозното наследство;
* активно участие на младите хора;
* повече участие на жените в обществения живот;
* по-силно гражданско общество;
* пълноценна демокрация и равноправие.
 
„Послание към обществото“
 
Истинският въпрос не е коя партия ще спечели следващите избори.
 
Истинският въпрос е какво бъдеще ще имат българските турци след 20, 30 или 50 години.
 
Хората вече не искат да бъдат търсени само преди избори.
 
Те искат реални решения, уважение и защита на своите права.
 
Защото силните общества не се изграждат само със силни лидери, а със силни институции, активно гражданско общество и политици, които носят отговорност пред народа.
 
Станимир Стефанов

Крум Зарков: БСП влиза в президентските избори единна и мобилизирана 

"Националният съвет на БСП утвърди подкрепата на кандидатурата на Илияна Йотова за президент на Република България.  Тя беше подкрепена единодушно, без гласове "против" и "въздържали се".". Това заяви на пресконференция председателят на НС Крум Зарков след заседание на пленума на партията.

По думите му е създаден и Национален предизборен щаб, който да се включи и да подпомогне Илияна Йотова в нейното избиране.

Зарков съобщи, че пленумът е взел решение за подсилване и на Изпълнителното бюро на партията, за да може БСП да се включи най-активно в тази толкова важна за България кампания, като към него се присъединиха Иван Пешев, Деница Иванова и Атанас Атанасов.

По думите му е била излъчена и контактна група с екипа на Йотова, в която влизат председателят на БСП, както и зам.-председателите на партията, председателят на Младежкото обединение Габриел Вълков, председателят на БСП (2001-2014) Сергей Станишев.

"Доверяваме се на политическия опит на президента Йотова да сформира един балансиран екип в Инициативния кабинет", каза още той. 

На въпрос за това кой ще бъде издигнат за вицепрезидент, Зарков заяви: "Надяваме се тя да избере човек, който ще изпълни вицепрезидентската институция със съдържание, както успя да го направи самата тя.", подчерта лидерът на левицата. 

"След днешното заседание на пленума можем да кажем, че БСП влиза в президентските избори единна, мобилизирана и напълно координирана, за да може да допринесе максимално в предстоящия дебат и за резултата, който сме сигурни, че ще бъде изборът на Илияна Йотова за президент на републиката", заключи Крум Зарков. 

"Когато подбуждането премине към действие, става престъпление", коментира експертът

Членове на международната неонацистка организация „Кръв и чест" в Пловдив бяха арестувани, а срещу някои от тях бяха повдигнати обвинения за проповядване на дискриминация, насилие или омраза. Дейността на подобни структури в България обаче не е от вчера - за присъствието им у нас се говори още от началото на новото столетие.

Около организацията отново се заговори активно през 2023 г., а сега вниманието към нея се засили след арестите в Пловдив. Предстои да се изясни и дали има връзка между групата и убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в града, извършено недалеч от клуба на „Кръв и чест". Това е предмет на разследване. Междувременно стана ясно, че един от членовете на организацията е участвал и в побоя над непалци в Пловдив.

"Чувал съм за „Кръв и чест", но не познавам организацията в подробности". Това заяви в „Интервюто в Новините на NOVA" бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов.

Според него обаче проблемът е по-широк и не се изчерпва с една конкретна структура.  По думите му броят на групите, които споделят крайно десни и неонацистки възгледи, е значителен. „Колкото и да изненадва, броят им е доста голям. „Луков марш" е част от цялата тази идеология", заяви той.

Иванов обаче изтъкна, че самото притежание на нацистка литература или обсъждането на подобни идеи не означава автоматично извършване на престъпление. „Няма нищо престъпно в наличието на подобна литература. Все пак има и свобода на словото. И е по-добре гражданите да са запознати с такава литература, отколкото тя да се забранява", посочи той.

Границата според него се преминава, когато идеологията започне да се превръща в организирани действия и насилие. „Ако един човек притежава такава литература, не е опасно. Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото", каза Иванов.

Той определи реакцията на държавата срещу подобни организации като закъсняла. Според него институциите и специалните служби трябва да наблюдават подобни формирования още от момента на тяхното създаване.

В същото време експертът подчертава, че свободата на словото и свободата на сдружаване поставят сериозни граници пред възможността държавата да забранява организации единствено заради възгледите, които членовете им споделят. „Ако тръгнем да ограничаваме свободното говорене и свободното сдружаване, отиваме в другия край на махалото", коментира той. И допълни: „Това, че се обсъждат такива идеи, не е престъпление. Но, ако такива идеи се обсъждат с последващи действия и тези действия се реализират на практика, ето това вече е престъпление".

По думите му съществена е разликата между проповядването на определени възгледи и подбуждането към конкретни действия. „Подбуждането казва какво трябва да направим, за да реализираме това, което някой иска. А проповядването казва какво трябва да мислиш", обясни Иванов.

Той смята, че именно превръщането на идеологията в реални действия представлява най-сериозната опасност. „Тази синергия между проповядване и подбуждане - когато подбуждането премине към действие, става престъпление", категоричен е той. 

Според Иванов държавата има и други инструменти за противодействие на организации, които могат да представляват заплаха, дори когато конкретните им действия все още не са престъпление. „Това е така наречената подривна дейност- която е опасна за обществото и държавата, но не е инкриминирана", посочи той.

Въпросът дали подобни организации трябва да бъдат забранявани остава сложен, тъй като всяко ограничаване на свободата на словото може да създаде нови проблеми. В Европа съществуват различни подходи към крайнодесните и неонацистките организации, а законодателствата на отделните държави се различават съществено. Именно затова според Иванов темата за законовата дефиниция на фашизма и антидемократичните идеологии е особено чувствителна. Той посочва, че в българския Наказателен кодекс има текстове, свързани с проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология, но липсва ясно легално определение на понятието „фашизъм". „Ние нямаме следващата стъпка - нямаме легално определение що е това фашизъм", каза Иванов.

Той беше категоричен, че опасността от подобни групи не бива да бъде подценявана. „Много опасни са. Защото, когато те не се контролират и не се неутрализират точно на етапа на тяхното сформиране, в един етап те се радикализират", заяви той. И допълни: „Едно безнаказано действие, което е свързано с насилие, ражда по-голямо насилие".

След среброто в многобоя, родната гимнастичка триумфира на бухалки и така донесе първо злато на България от шампионата на планетата.

Така 25 години по-късно, България отново има световен шампион в индивидуална надпревара в художествената гимнастика.

За последно на световния връх стъпи Симона Пейчева през 2001-а в Мадрид, а четвърт век по-късно Стилияна Николова повтори нейното невероятно постижение.

Титлата на Симона Пейчева бе завоювана четири години преди Стилияна Николова да се роди, което показва колко дълго българската художествена гимнастика чака този успех.

 

Възпитаничката на Валентина Иванова завоюва своето злато с оценка от 30.150 точки.

Та изигра брилянтно своето съчетание и получи 13.400 точки за трудност, 8.350 точки за артистичност и 8.400 точки за изпълнение.Зад Стилияна Николова останаха Таисия Онофрийчук от Украйна и състезаващата се под неутрален флаг рускиня Мария Борисова, които получиха по 30.050 точки.

Около час по-късно Стилияна Николова завърши невероятното си представяне на Световното първенство по художествена гимнастика с още един медал.

След чаканото 25 години злато във финала на бухалки и вчерашното сребро в многобоя, сега родната гимнастика взе сребро и на лента.

Николова получи резултат от 30.450 точки, което я остави само на 0.050 точки от шампионката Дария Варфоломеев от Германия.

Бронзът в този финал отиде при състезаващата се под неутрален флаг рускиня Мария Борисова с резултат от 29.900 точки.

Така България вече има шест медала от Световното първенство във Франкфурт.

Освен златото, Стилияна Николова донесе сребро в индивидуалния многобой и финала на лента, а страната ни спечели сребро и в отборната надпревара.

По-рано днес пък ансамбълът ни зарадва с два бронзови медала, един на пет топки и един на три обръча и две бухалки.

Беше задействана и Националната система BG-ALERT

Взривове избухнаха във военния завод на „ЕМКО" в село Белица, Община Трявна. Информацията беше потвърдена от МВР за NOVA.

Няма данни за жертви или пострадали. Пожарът се разраства към село Радоеви. Беше задействана и Националната система BG-ALERT. Хората от региона се евакуират. По непотвърдена информация има изгоряла къща.

По неофициална информация един от цеховете е изцяло сринат от взрива.

Според кмета на Трявна Денчо Минев камион се е запалил, след което са започнали взривове в част от складовете. Според вътрешния министър Иван Демерджиев причината по-скоро е вътрешна. 

„Взривът е станал в едно от халетата. Прави се всичко възможно да се локализира пожарът, за да не се стигне до пренасянето му в други сгради", заяви Демерджиев. И потвърди, че при инцидента няма ранени.

„Информирам всички жители на община Трявна, че вследствие на запален камион има взривове в част от складовете на завода за боеприпаси в село Белица. Ще бъде задействана Националната система BG-ALERT за опасност. Поради обгазяване и замърсяване на въздуха, призоваваме хората да затворят прозорците на жилищата си, да използват предпазни маски и да не излизат на открито. Към мястото пътуват и екипи на РИОСВ - гр. Велико Търново за измерване качеството на въздуха", написа във Facebook кметът на Трявна Денчо Минев.

„Не се знае каква е причината за инцидента. Неофициално става дума за запалил се камион,  от който е тръгнала аварията. В момента тече евакуация на персонала от завода", заяви пред NOVA областният управител Кристина Сидорова.Към мястото на произшествието пътуват още директорът на ОДМВР, началникът на противопожарната служба и допълнителни екипи на органите на реда, които да поемат координацията по обезопасяването на района.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов каза пред NOVA, че е разговарял за ситуацията с министър-председателя Румен Радев и министъра на отбраната Димитър Стоянов.

„Към момента няма опасност за махалите в района на великотърновското село Вонеща вода. Уверението е, че държавата е взела необходимите мерки и е създала организация", обясни Панов. 

Към района на инцидента са изпратени екипи на пожарната и от област Велико Търново, както и екипи на РИОСВ - Велико Търново, за измерване на качеството на въздуха.

Панов добави, че е в постоянна комуникация с директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" комисар Красимир Кръстев и кмета на Трявна Денчо Минев. „При необходимост сме в готовност да помогнем и с тежка техника за изграждане на просеки", каза още Панов.

Военният министър Димитър Стоянов каза, че има предварителна информация, че пожарът е избухнал от превозно средство. „Готови сме да изпратим специалисти, които могат да работят с взривни вещества, както и хеликоптер да гаси пожара, ако той излезе извън завода. Към момента няма заявка за това към нас", каза Стоянов.  

„ЕМКО" е собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев.

От компанията съобщиха, че инцидентът е възникнал около 10:30 часа сутринта и изключват причината да е човешка грешка. „Използваме случая, да напомним, за подобни инцидентни, в складови обекти на компанията през 2011г., 2022г., 2023г. Подобни бяха инцидентите през изминалите петнайсетина години и при други производители на отбранителна продукция, в това число „ВМЗ Сопот", през пролетта на 2015 година. Разследванията на тези инциденти и до днес, са в задънена улица, въпреки всички наши призиви за резултат", заявяват от компанията. 

Междувременно Окръжната прокуратура в Габрово започна разследване по досъдебно производство, образувано във връзка с възникналия пожар. от НК. Започнато е с разпити на свидетели-очевидци. Районът на пожара е отцепен и след пълното му обезопасяване разследващите ще извършат оглед. Предстои изискване на документацията, свързана със склада и съхраняваните в него материали. Причината за пожара и размера на причинените вреди ще бъдат уточнени чрез назначаване на необходимите експертизи.

На място на инцидента се намира окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Габрово Тихомир Петков. От там се координира работата на разследващите и се съгласуват действия със сформирания оперативен щаб.

"Войната се отразява негативно на световната икономика и някои от ефектите са по-коментирани от други. Напоследък притеснително е повишаването на основните лихвени проценти, което оказва влияние върху икономиката на държавите в конфликта. При всички случаи това ще се отрази и у нас", заяви в предаването "Денят на живо" по NOVA NEWS деканът на Факултет "Международна икономика и политика" в УНСС доц. Светла Бонева.

Тя обясни, че към днешна дата основният лихвен процент във Федералния резерв на САЩ е 3,75%. "Това повишаване говори за ръст на глобалната икономическа несигурност и ще има сериозни ефекти върху дълговите пазари, защото тези ръстове се отразяват върху дълга на развитите държави", допълни доц. Бонева.

"Възраждането на строежът на АЕЦ „Белене" с Украйна би било чудесно за нашата икономика. Според мен не е възможно, защото са такива обективните условия в момента. Ние сме държава в ЕС и тези реактори бяха проектирани да бъдат доставени от Русия. Украинците имат опит и биха могли да ни дадат експертно мнение", коментира тя.

Доц. Бонева заяви, че Европа и България се милитаризират. "Дори у нас когато започна конфликтът в Украйна, определени компании, които се занимават с оръжия, спечелиха. В дългосрочен план това е вредно за цялата останала част на икономика", изтъкна тя.

Забраняват движението на тирове с тегло над 12 тона по пътя през Кресненското дефиле и автомагистрала "Тракия".

От Агенция "Пътна инфраструктура" напомнят, че ограничението ще важи между 16:00 и 23:00 днес и от 15:30 до 22:00 в неделя. Целта е осигуряване на по-безопасно движение, като се ограничат предпоставките за неправилно изпреварване и образуване на колони от тежкотоварни камиони в пиковите часове.

За шофьорите са осигурени алтернативни трасета - по Подбалканския път към морето и през Симитли и Гоце Делчев към Гърция.

Страница 2 от 238

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co