140 години след епичната битка при Сливница, която  променя хода на българската история, структурите на „Възраждане“ от Перник, София, София-област и Кюстендил отдадоха почит на загиналите за Родината. Тържественото отбелязване се състоя на пантеона „Майка България“ край село Гургулят.

Пред паметника бяха поднесени венци и цветя, а събитието събра десетки граждани, членове и симпатизанти на политическата организация. Историкът Георги Съйков и народният представител Димо Дренчев припомниха накратко драматичните събития от ноември 1885 г., когато младата българска армия защитава Съединението срещу многократно по-числен противник и постига една от най-славните победи в новата ни история. Именно Димо Дренчев и Съйков бяха сред хората, извоювали окончателното уреждане на въпроса със собствеността на пантеона, което направи възможен и навременният му ремонт. Повече от 30 години паметника бе "ничий".

Пред присъстващите се обърна и председателят на „Възраждане“  Костадин Костадинов, който акцентира върху актуалното значение на Съединението  като национален завет за сила.

Тържеството завърши с рецитиране на „Новото гробище над Сливница“ от Иван Вазов, последвано от изпяване без музикален съпровод на химна на Република България. Благодарение на акустиката на паметника песента прозвуча гордо и внушително.

Над 2300 учебни заведения в страната отварят врати, само допреди 36г. те са били над 5000, но това е ситуацията днес.

Днес се открива новата нова учебна година. Над 716 хил. са учениците в страната, като 57 000 ще прекрачат училищния праг за първи път.

Броят на първокласниците е с 1000 по-малко сравнение с миналата учебна година. Над 2300 училища в страната ще отворят врати, за да посрещнат учениците си.

В 22 училища учениците ще започнат новата учебна година в други сгради заради недовършени ремонти. Около 1500 учебни заведения са ремонтирани през лятото, като в около 250 от тях ремонтите ще продължат и по време на учебната година, уточняват от образователното министерство.

Ново изследване на Института за пазарна икономика показва, че 10% от зрелостниците постигат резултат под "среден 3" на матурата по български език и литература.

Анализът използва данни за последните три години, от които става ясно, че за около 22% от училищата в страната проблемът е системен.

Зрелостниците от повече от 200 училища в страната за трета поред година постигат среден резултат под 3.00 на Държавния изпит по български език и литература, а в близо 20 училища всички зрелостници получават кръгли двойки.

Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато тези ученици са били в 10 клас. Тогава резултатите им на Националното външно оценяване също са много ниски. В нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не надхвърля една трета от максималния брой точки, посочи през БНР Зорница Славова от Института за пазарна икономика:

"Учениците не ходят на училище. Те имат огромния проблем, че не могат да пишат и да четат, тоест нямат базовата грамотност. В 12 клас, ако не можеш да пишеш и да четеш, няма как, дори да имаш някакви познания, да го покажеш".

Училища с неграмотни ученици има не само в малките и отдалечени населени места, но и в София, и в други големи градове, а неграмотността не е само сред малцинствените групи, отбеляза Славова:

"Доста голяма част са, и в средни училища, не всички са професионални, повечето са професионални. Между другото, много е показателно, че от 11 професионални училища, за които няма нито един кандидат за директор, 9 са такива училища - със слаби резултати. Никой не иска да е директор".

Експертите предлагат:

"Въвеждане на повече гъвкавост и консултации по български. Ако имаме задължително присъствие и индивидуална работа с учениците, а не работа само по държавните образователни стандарти, само по тази програма и всеки час какво трябва да се вземе, това би елиминирало поне половината от тези случаи".

Влязоха в сила нови правила за пешеходците, които предвиждат допълнителни задължения с цел повишаване на безопасността на пътя. Промените са в отговор на нарастващия брой инциденти с пешеходци, особено в градските зони, съобщават от Главна дирекция "Национална полиция".

• Да спрат;
• Да се огледат внимателно;
• Да преценят скоростта на приближаващите превозни средства;
• Едва тогава да пристъпят към пресичане.

Изрично се забранява използването на мобилни телефони и други устройства, които разсейват вниманието, докато пешеходецът пресича платното. При установено нарушение, глобата е в размер на 100 лева, допълва bTV.

Увеличават се и санкциите при определени нарушения:

• Глобата за пресичане на червен сигнал на светофара се увеличава от 50 на 100 лева.
• Същата глоба се прилага и при пресичане през ограждения, където това е изрично забранено.

  Пешеходците нямат право да пресичат платното непосредствено пред или зад спрял автобус на спирка. Те са длъжни да изчакат автобусът да потегли и едва тогава, при осигурена видимост, да продължат пътя си. Тази мярка е въведена заради редица инциденти с внезапно изскочили пешеходци зад превозни средства на спирки.

   

  От "Пътна полиция" отправят апел и към шофьорите - да бъдат особено внимателни при приближаване към пешеходни пътеки или кръстовища, особено ако на тротоара има деца. 

Председателят на Управителния съвет на Българския Антифашистки Съюз - г-н Евгений Белии, бе удостоен с медал за положените усилия от него и неговата организация за развитието на българо-руските взаимоотношения. Наградата за всеотдайната работа на БАС, и лично на г-н Белий  ще бъде връчена в първия удобен момент, в предвид усложнената международна обстановка, коментираха от руското посолство в София.

На състезанието, което се провежда от 10 до 20 юли в Съншайн Коуст, Куинсланд, Австралия, българският национален отбор спечели 3 сребърни и 3 бронзови медала. В олимпиадата участваха 630 ученици от 110 държави.

Със спечелените медали България се класира на 23-о място в света в неофициалното класиране по държави, казаха от сдружението.

Сребърни медали спечелиха Ангел Христов от 12. клас в Природоматематическата гимназия "Акад. Никола Обрешков" в Бургас (ППМГ Бургас), Андрей Стефанов от 10. клас в Първа частна математическа гимназия (ПЧМГ) и Веселин Маркович от 12. клас в Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" - Варна, съобщи БТА.

Бронзовите медали спечелиха Петко Лазаров от 12. клас в ППМГ Бургас, Георги Николов от 11. клас в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (СМГ) и Илия Василев от 12. клас в ПЧМГ.

Ръководители на българския отбор са проф. Емил Колев и проф. Станислав Харизанов от Института по математика и информатика към БАН.

Международната олимпиада по математика е най-старата олимпиада по природни науки в света. Основана е през 1959 г. в Румъния, като България участва във всяко издание от самото начало.

С медалите от тази година общо до момента България е спечелила 309 медала от Международната олимпиада по математика - 57 златни, 130 сребърни и 122 бронзови.

Формирането на националния отбор се извършва на база резултатите от няколко национални състезания, националния кръг на олимпиадата и финално контролно по правилата на Международната олимпиада по математика, обясниха от сдружението.