Близкото минало на България е история на окупации, съдилища, лагери и преселнически пътища.
История на унищожени семейства, разбити домове и прекършени съдби…
История на бащи, гниещи в затвори, на деца, тръгнали към неизвестното във влакови вагони, на хора, обявени за „врагове“ за една нощ.
Тези болки не принадлежат само на миналото. Тяхната сянка все още е над нас.
Днес въпросът, който трябва да си зададем, е следният:
След всички жертви, които сме дали като общество, ще продължим ли да се оставяме да бъдем водени от чужди политически интереси?
Години наред – едни и същи имена, едни и същи обещания, едни и същи резултати.
36 години гласуваме.
Но какво се промени?
Младите напускат страната.
Селата се обезлюдяват.
Корупционните скандали не спират.
Политиката се превърна в поле за тесни кръгове, а не за народа.
Време е честно да се запитаме:
Докога ще приемаме това за „нормално“?
Това не е въпрос на етническо превъзходство.
Това не е въпрос на разделение.
Ние не искаме да се отделяме от българското общество.
Ние искаме да живеем като равноправни граждани в собствената си държава.
Не искаме привилегии.
Искаме равни права, справедливо представителство и чиста политика.
Не искаме „турска партия“.
Не искаме и „българска партия“.
Искаме партия на всички – такава, която не разделя по произход, а обединява чрез справедливост.
Силна България се изгражда не чрез противопоставяне, а чрез единство.
Периодът на „пробите“ отдавна приключи.
35 години са достатъчни, за да видим резултатите. Ако едни и същи партии не са решили проблемите за толкова време, защо да очакваме различен резултат утре?
Утре нашите внуци може да ни попитат:
„Когато имаше шанс за промяна, защо мълчахте?“
„Когато виждахте несправедливостта, защо я приемахте?“
„Когато беше възможен нов път, защо останахте в стария?“
Днес гласуването не е просто политически акт.
Това е отговорност към бъдещето на България.
Искаме държава без мафия и корупция.
Искаме България, в която младите остават, а възрастните живеят достойно.
Искаме държава, в която законът е над всички.
Голяма България не се постига чрез изключване, а чрез равенство и справедливост за всички.
И нека повторим:
Един окупатор никога не може да бъде освободител.
Но един осъзнат народ може сам да бъде спасителят на своята съдба.
Сега е време за избор.
Мълчание или промяна?
Рафет Улутюрк-Председател на "Бултюрк"
