„И най-тежко е, когато гледаш как падат човешки трупове, а в същото време в софийските локали свири лека музика, за да развлича охолните тилови герои.“ - пише в свое писмо Иван Милев до приятеля си от фронта Ангел Георгиев през 1917 г. За Иван Милев 1917-а година е период на своеобразно съзряване. Достигнал своята двадесетгодишнина той ще подреди първата си изложба, която както той посочва - „трае само два дена“. Това е и годината, в която ще се срещне за първи път с текста на Николай Райнов „Царица Ахинора“, който е отпечатан на 13 април в списание „Отечество“. През юли ще напусне официално Казанлъшкото педагогическо училище и ще се отправи към фронта. Ужасът от бойното поле го поразява с нечовешкия си образ. Превзема дори сънищата му - „Хиляди снаряди се сипеха над главата ми и парчета падаха в краката ми. Аз чувах техния грохот и се спотайвах в едно кътче, от гдето виждах в дима гърченето на много тела“. В опит да се справи със страха от видяното той рисува, пее любимите си песни и пуши. Пуши много, като че за да разтвори в дим уплаха, разочарованията, реалността. Пуши и пише. Пише своите „Писма от степта“.

Литературните експерименти на Иван Милев, изоставени от него самия още през 1919 г., днес са част от документалното архивно наследство на художника, което в по-голямата си част се съхранява в Художествена галерия - Казанлък. То не е било обект на общ изследователски интерес, а публикуването му в своята цялост предстои. През 1947 г., само три години след като архивът постъпва като дарение от майката и брата на Иван Милев в читалище „Искра“, а сетне става част от фонда на ХГ-Казанлък, първият, който се фокусира върху него е Любен Белмустаков. Той оглежда фрагменти от дневника на художника, чието начало е поставено непосредствено след завършването на ръкописа „Писма от степта“. В отпечатания през 1997 г. каталог, съпътстващ изложбата на Иван Милев, подредена в залите на Националната художествена галерия в София, Ружа Маринска и Анелия Николаева, без какъвто и да е коментар, публикуват също части от това наследство. Сред тях е и разчетеният ръкопис на „Писма от степта“, към който по неясни причини авторките на изданието причисляват и няколко по-ранни текста. След повече от двегодишна работа с архива на Иван Милев, екипът на Художествена галерия - Казанлък подготвя цикъл от изложби, в които публиките ще имат възможност за първи път да се срещнат с литературното наследство на автора в неговата цялост. Първата от тях е именно „Писма от степта“.

„Писма от степта" е художествен литературен опит в стихове и проза, създаден между 5 и 7 октомври 1917 г., когато Иван Милев е на Добруджанския фронт и Румънската кампания е достигнала до позиционен военен етап, приключил едва няколко месеца по-късно с Фокшанското примирие от 9 декември. От есента на 1916 г. Иван Милев е бил тук няколко пъти. В това свое поредно завръщане обаче освен на любимата си четка и акварелните бои, той ще се отдаде и на литературните си увлечения. Макар и неравни, подражателни и белязани от низ от слабости тези, останали непубликувани от автора си, като че ли „изоставени“ литературни опити, както отбелязва проф. Валери Стефанов са „още един процеп към душевността на този голям български художник“. Редом с ръкописа на „Писма от степта“, в изложбата публиките имат възможност да се срещнат и със завещаните ни от Иван Милев художествени образи, създадени именно през 1917 г., всички те част от фонда на галерията в родния му град.

Куратор на изложбата е Пламен В. Петров, Георги Шаров е художник, Цветан Игнатовски – фотограф, Пламен В. Петров и Теодора Манчева - разчитане на текстове.
Изложбата ще остане в Града на розите до 19 май 2024 г. в Музея на „Ахинора”

Текст и снимка: Художествена галерия - Казанлък