Възобновиха църковния магазин към архиерейското наместничество в град Казанлък точно, когато Българската православна църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани.

Подготовката на Община Стара Загора за работа през зимния сезон на 2021/2022 год. е насочена към поддържането проходимостта на пътната мрежа, както и за своевременно провеждане на аварийно-спасителни работи в условията на снеговалежи, силни ветрове, съпроводени с образуване на снегонавявания, при оптимално използване възможностите на наличната техника и човешки ресурси.

Йоана Митова на 8 г. възпитаничка  на школа "Арт линия" бе отличена с бронзов медал в националния конкурс "Вълшебния свят на Родопите".Новината съобщи нейният художествен ръководител Ваня Запрянова.  

Преди сто години Цар Борис III е пристигнал за откриването на гарата с парен локомотив, на пролет изложба ще покажи тези знаменателни за Казанлък моменти

В понеделник, в залите на първия в България Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства светлина огря и „погълна” казанлъчани. „В плен на светлината” – така се казва дебютната фотографска изложба а Величка Николова. Светлината на нейните фотоси запечатала с фотоапарата си пренесоха посетителите в едни по-прекрасен и топъл свят – света на Величка. Вили е кротък човек, тя не се натрапва с присъствие има блага усмивка и вярва, че света е колкото красив, толкова и светъл.

От началото на влизане на сила на Наредбата, под формата на ваучери са получили 405 новородени деца, като общата стойност на всички раздадени ваучери е 202 500 лв.

Под лъчите на ноемврийското слънце, в драматизмът на ежедневието и в периода на така красивия листопад се срещаме с талантливата поетеса Ани Цанкова. С нея ще се опитаме да ви пренесем и потопим в колоритния и нежен свят на поезията.

Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература и др.

В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова. През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно книгата е номинирана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют’’. В IX Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, авторката е отличена със специалната награда на БНР - Пловдив.

С Ани Цанкова ще си говорим за белезите на душата, за поезията и за нейния откровен и чист свят, с който тя напоява своите читатели.

Ето какво сподели Ана Цанкова за читателите на вестник „Долина”:

- Здравейте, бихте ли се нарисували с думи за читателите на вестник „Долина”?

- Малко странна, търсеща, непримирима. Понякога взривоопасна, а друг път кротка като ручей.

Ако думите имаха цвят, тези, с които рисувам себе си, щяха да имат черно, лазурно синьо и малко жълто.

- Ако мога да Ви попитам – от кога сте влюбена в словото?

- Винаги съм се изразявала по-добре пишейки. Още докато бях малка имах безброй дневници и тефтери. Думите ме приютяват. В главата ми непрекъснато се редят картини от думи, чувствам словото като кожа.

Поезията непрекъснато ме спасява, дори от мен самата.

- Поезията ли изразява най-добре чувствата на Ани?

-  Честно казано, не знам. С годините писането стана толкова естествен за мен процес, че го приемам за част от себе си.

Поезията е по скоро опит за приемане на света и болката в него. Опит за обяснение на необяснимото, необходимата глътка въздух.

Викът срещу стената.

- Дебютирате със стихосбирката „Археология на белезите”, защо археология?

- Защото всеки човек има болки и белези, които се старае да скрие дълбоко в себе си, а не трябва.

Всяко едно чувство заслужа да се изживее, ако си тъжен - плачи, ако си радостен - бъди, ако те боли - остави се да те боли.

Само така можем да продължим да живеем, с по-малко белези, когато приемем болките и ги пуснем да си идат.

- Какви белези събра Ани в тази стихосбирка?

- Белези - всякакви, съкровени, общочовешки дори. Белези от несбъдвания, от неразбраност, от самота. Белези от любов.

От неща, които си отиват, а не можем да ги спрем.

В едноименното стихотворение от книгата имам любим финал обаче:

              …само крилата ми са цели
                заради тях съм жива.

- В Казанлък гостувахте в рубриката на ОБ „Искра” и Община Казанлък – Очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията, какво открихте в тях?

- Очите на поезията никога не лъжат, затова обичам да гледам винаги право в тях.

А очите на поезията в Казанлък са очи, които няма да забравя, защото бяха честни, добри и истински.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели с ваша вълнуващата поезия?

- Да не губят надежда никога! Дори в най-тъмното тъмно има капка светлина, просто трябва да не се отказат да я търсят.

- Моля ви да подарите един Ваш стих на нашите читатели?

като охлюв който се крие в тревите

на своето отшелничество

нощта протяга пипала навън

опипва полека крайпътните камъни

затваря очите на врабчетата

измамна е като август на надеждата

август винаги е вярвал

че топлината е вечна

като любовта

колко си малка  

влачиш душата си ръцете ти се откъсват

сърцето ти тиктака смее се задъхва се

не пиши за умирането през август

виж колко е топъл дъхът на пътищата

вече познаваш птици които не желаят да летят

не се препъвай дръж здраво сърцето си

дръж юздите на бъдещето

какво като конят препуска към пропаст

какво пък

вдигни високо очите си

може и да прескочи

Стихотворението е от втората ми книга „Гибла”, излязла преди броени месеци отново под знака на Издателски кръг „Смисъл”, с подкрепата на Министерство на културата.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Пожелавам на читателите здраве и дръзновение!

Районен съд – Казанлък постанови присъда, с която наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години и  шест месеца, при първоначален „общ“ режим, на 35-годишен мъж. Това съобщиха от пресцентъра на Окръжен съд – Стара Загора.