Под лъчите на ноемврийското слънце, в драматизмът на ежедневието и в периода на така красивия листопад се срещаме с талантливата поетеса Ани Цанкова. С нея ще се опитаме да ви пренесем и потопим в колоритния и нежен свят на поезията.

Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Живее и работи в София. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература и др.

В края на 2018 г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова. През 2019 г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно книгата е номинирана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют’’. В IX Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, авторката е отличена със специалната награда на БНР - Пловдив.

С Ани Цанкова ще си говорим за белезите на душата, за поезията и за нейния откровен и чист свят, с който тя напоява своите читатели.

Ето какво сподели Ана Цанкова за читателите на вестник „Долина”:

- Здравейте, бихте ли се нарисували с думи за читателите на вестник „Долина”?

- Малко странна, търсеща, непримирима. Понякога взривоопасна, а друг път кротка като ручей.

Ако думите имаха цвят, тези, с които рисувам себе си, щяха да имат черно, лазурно синьо и малко жълто.

- Ако мога да Ви попитам – от кога сте влюбена в словото?

- Винаги съм се изразявала по-добре пишейки. Още докато бях малка имах безброй дневници и тефтери. Думите ме приютяват. В главата ми непрекъснато се редят картини от думи, чувствам словото като кожа.

Поезията непрекъснато ме спасява, дори от мен самата.

- Поезията ли изразява най-добре чувствата на Ани?

-  Честно казано, не знам. С годините писането стана толкова естествен за мен процес, че го приемам за част от себе си.

Поезията е по скоро опит за приемане на света и болката в него. Опит за обяснение на необяснимото, необходимата глътка въздух.

Викът срещу стената.

- Дебютирате със стихосбирката „Археология на белезите”, защо археология?

- Защото всеки човек има болки и белези, които се старае да скрие дълбоко в себе си, а не трябва.

Всяко едно чувство заслужа да се изживее, ако си тъжен - плачи, ако си радостен - бъди, ако те боли - остави се да те боли.

Само така можем да продължим да живеем, с по-малко белези, когато приемем болките и ги пуснем да си идат.

- Какви белези събра Ани в тази стихосбирка?

- Белези - всякакви, съкровени, общочовешки дори. Белези от несбъдвания, от неразбраност, от самота. Белези от любов.

От неща, които си отиват, а не можем да ги спрем.

В едноименното стихотворение от книгата имам любим финал обаче:

              …само крилата ми са цели
                заради тях съм жива.

- В Казанлък гостувахте в рубриката на ОБ „Искра” и Община Казанлък – Очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията, какво открихте в тях?

- Очите на поезията никога не лъжат, затова обичам да гледам винаги право в тях.

А очите на поезията в Казанлък са очи, които няма да забравя, защото бяха честни, добри и истински.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели с ваша вълнуващата поезия?

- Да не губят надежда никога! Дори в най-тъмното тъмно има капка светлина, просто трябва да не се отказат да я търсят.

- Моля ви да подарите един Ваш стих на нашите читатели?

като охлюв който се крие в тревите

на своето отшелничество

нощта протяга пипала навън

опипва полека крайпътните камъни

затваря очите на врабчетата

измамна е като август на надеждата

август винаги е вярвал

че топлината е вечна

като любовта

колко си малка  

влачиш душата си ръцете ти се откъсват

сърцето ти тиктака смее се задъхва се

не пиши за умирането през август

виж колко е топъл дъхът на пътищата

вече познаваш птици които не желаят да летят

не се препъвай дръж здраво сърцето си

дръж юздите на бъдещето

какво като конят препуска към пропаст

какво пък

вдигни високо очите си

може и да прескочи

Стихотворението е от втората ми книга „Гибла”, излязла преди броени месеци отново под знака на Издателски кръг „Смисъл”, с подкрепата на Министерство на културата.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Пожелавам на читателите здраве и дръзновение!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co