Петко Стайнов (внук): ”Дядо ми винаги към Казанлък и казанлъчани се е отнасял с особена обич и топлота!”

На 1 декември, когато се навършиха 125 години от рождението на великия композитор академик Петко Стайнов се срещаме с неговия внук, който носи неговото име – Петко Стайнов. Срещнахме се там - в Дом „Петко Стайнов”, където още като че ли се носиха стъпките и гласа на самия Стайнов. Там в домът му, където музиката е светлина и от всяка поличка лъха на добрина и човечност. Мястото за мен е магия, всеки път прекрачвайки прага аз чувам музиката на Стайнов, попадам в чистия свят на светлината и доброто.

И за да ви потопя в сета на великия композитор, роден в Казанлък и оставил душата си тук ще си говорим с внука му Петко Стайнов.

 

Ето какво сподели той специалнo за читателите на вестник „Долина”: 

- г-н Стайнов, ще споделите ли за читателите на вестник „Долина” малко повече за тазгодишното онлайн издание на Международен хоров фестивал „Петко Стайнов – София, 2021 г.”?

- Таз годишното издание е всъщност отложеното миналогодишно Трето издание на фестивала, като според първоначалния замисъл на организаторите той трябваше да се провежда на всеки две години. Миналата година за съжаление, в момента в който бяхме планирали да проведем фестивала в аулата на Софийския университет, същия беше затворен и не беше възможно да се случи концерта. Решихме да го отложим с една година и за да нямаме отново неприятни изненади, още от самото начало решихме да го организираме онлайн, В основата на това решение беше проф. Теодора Павлович, която вече имаше опит с други такива фестивали. Тя потвърди пред нас, че формата работи добре, обещаваща е, така че приехме да го организираме по този начин.

Опитахме първоначално да направим Третото издание на фестивала, като второто, тоест да обявим конкурс за хорове, които да кандидатстват и евентуално да бъдат селекционирани да участват в него. Броят на кандидатите беше много малък. Оказа се, че причината за това е, че хоровете дълго време не са репетирали, а още по-малко имат възможност да записват нови записи. Нашите условия за участие във фестивала бяха записите да не са по-стари от 2019 г. и да има задължително по едно произведение на Петко Стайнов. На фона на малкото кандидатури решихме да постъпим така, както направихме с първия фестивал - да поканим хорове. Когато каним хорове можем да си позволим да каним хорове от по-високо ниво и практически всички участници в тазгодишния ни фестивал бяха поканени специално за участие във фестивала. Някои от условията за участие трябваше да бъдат променяни в движение, защото примерно  чуждестранните хорове нямаше как да запишат произведение на Петко Стайнов за толкова кратко време. Имаше негови произведения, които бяха изпети в това издание на  фестивала, но не от всички хорове, за съжаление бих казал. Някои изпълнения на други чуждестранни хорове бяха по-стари изпълнения от предишните издания, които слава Богу бяхме записали и успяхме да закачим към тазгодишната програма на тези хорове.

- Разкажете ни малко повече за участниците. Тази година са толкова пъстри - Москва, Китай, Германия…

- Москва и Тай Пей са едни от най-старите участници в нашите фестивали. Те участваха в Първото издание през 2016 година, което беше посветено на 120-та годишнина от Петко Стайнов. Тогава те бяха поканени и бяха на живо в аулата на Софийския университет, но тази година изпратиха нови записи. Единствено, както ви казах изпълнението на произведенията на Петко Стайнов останаха от концерта им през 2016 г. Всички други техни изпълнения не бих казал, че са специално направени за тазгодишния фестивал, но отговаряха на условията да са относително пресни. Освен това бяха с много високо качество записите, които ни предложиха те, както изпълненията, така и видеоматериали, които изпратиха.

Източния елемент във фестивала беше още повече подсилен с присъствието на още един китайски хор, този път от континентален Китай, от Хонг Конг. Интересното е, че доколкото имам обратна връзка от хора, които са гледали фестивала, азиатските хорове и Руския хор са направили най-силно впечатление на публиката. Това не ме учудва, защото тяхното ниво е наистина световно. За първи път във  Фестивала имахме немски камерен хор, от град Лимбург, в Германия и един Словенски академичен хор от град Копер в Словения. Те представиха една малко по-нетрадиционна програма, която  се вписваше в профила на фестивала, такъв какъвто беше зададен, тоест хоровете да са младежки от една страна, а музиката под една или друга форма да бъде свързана с някаква национално-културна традиция. Във българските хорове този фолклорен елемент прави по-малко впечатление на публиката. Идеята беше да направи впечатление и на чуждестранната публика. Надявам се, че с времето записа на фестивала ще се гледа все повече и повече и ще получим обратна информация, за това как са приети изпълненията на всички хорове.

Като организатори изказваме благодарности на всички хорове, които участваха тази година, тъй като всеки един от тях трябваше да направи специално усилие, за да може да осигури програмата за участието във фестивала.

- г-н Стайнов, ще ни споделите ли за Фондация „Петко Стайнов” за настоящите й цели и задачи. Знаем, че отпуска стипендии на незрящи ученици и студенти с музикални дарби. Тази традиция продължава ли?

- Да, традицията напълно продължава. И тази година имаме такива стипендианти. Стипендиите от няколко години ги даваме съвместно със американската фондация „За България”, която всъщност е фондация създадена от българи живеещи в Съединените щати. Те са си поставили за цел да подпомагат талантливите български ученици и студенти във всички области – културни, научни и технически. Програмата със стипендиите се разшири по време на пандемията. Защото средствата, които използвахме за организиране на прояви на живо, ги пренасочихме към програмата на стипендиантите. И се получи добре, защото поне стипендиите не са засегнати от световните събития от последните години. За щастие или за нещастие, в същото време, броя на талантливите незрящи деца е достатъчно голям, за да неможем да задоволим цялото търсене, което има на такъв тип помощ. Ние бихме желали повече стипендии да даваме и мисля, че в бъдеще ще се организираме в тази посока. Ще обединим усилия да привличаме повече средства специално за целево финансиране на такъв тип помощ.

- Фондацията организира ли концерти с незрящите и талантливи деца?

- Да, вече имаме два концерта „Музиката е светлина”. В тях взеха участие Хора на слепите и бивши или настоящи към момента на концерта стипендианти на фондацията. Овен това във всички празници „Петко Стайнов”, които се провеждат в Казанлък, винаги сме давали възможност на поне един стипендиант на фондацията от съответната година, да се представи пред публиката на музикалните празници.

- г-н Стайнов, за Вас музиката светлина ли е ?

- Да, очевидно е светлина!

- Ще ни разкажете ли история, която пазите дълбоко в сърцето си от Вашия дядо?

- Аз пазя дълбоко в сърцето си образа на моя дядо, даже още чувам гласът му. В съзнанието ми не е избледнял неговия образ, въпреки че спомените от общуването с него са доста поизбледнели. Тъй като от датата на неговата смърт са изминали близо 45 години. През 2022 година ще се навършат през юни 45 години от кончината му. Какви са спомените ми за него?! Спомените ми са за един много добър човек. Моят дядо никога не ми се е карал, не ми е повишавал тон при положение, че все пак аз съм бил дете в по-голямата част от времето, в което съм имал възможността да общувам с него и със сигурност съм заслужавал да бъда порицаван за някакви неща. Такива думи на порицание от него никога не съм чувал. От него съм научил много неща. В юношеските ми години аз имах моменти, в които съм прекарвал по-дълго време с него в разговори. Задавал съм въпроси по теми, най-малко свързани с музиката и съм получавал информация и знания, които от днешна гледна точка ми изглеждат неочаквани. Примерно: от него съм научил страшно много неща за Германия. Той е прекарал част от младежките си години в Германия, където е следвал и знаеше, за тази страна изумителни неща. Не само фактологични, но той имаше зрителна представа за географията, за това как изглеждат различни германски градове, в които е бил, какви произведения на изящното изкуство са били излагани по негово време в съответните галерии и т.н. Това са неща, които са останали запечатани в съзнанието ми.

Другото нещо, за което бих казал, че съм много благодарен на съдбата, че съм имал десетина - петнайсет години от съзнателния си живот, в които съм съжителствал с него. Покрай дядо ми съм прочел, условно казано, много книги. Дядо ми можеше да чете на Браил, но в онези години нямаше достъп до много литературни произведения. На дядо ми му се четеше. Аз не помня времето, в което му е чела баба ми, защото тя го е правила това най-често. Аз не го помня, защото тя като умира аз съм бил съвсем малък. След смъртта на баба ми майка ми пое щафетата и в къщи вечерите преминаваха в четене. Тези книги, които тя четеше на дядо ми и аз слушах и много неща съм запомнил и си спомням и до днес. Това са нещата, за които съм изключително благодарен на Петко Стайнов.

- Думите на Петко Стайнов "Щастието е в това да бъдеш полезен на другите", кънтят в моето съзнание от изчетените материали за академик Стайнов. Какво мислите Вие за щастието?

- Със сигурност мога да кажа, че с всекидневното си поведение той напълно потвърждава това си твърдение. Той особено в годините, в които го помня и в които не се занимаваше с музикално творчество, голяма част от своята енергия отдаваше на това - да помага на други хора. Хората знаеха, че той е склонен да помага и го търсеха много за помощ, но не е имало случай, за това някой да го потърси за помощ и той да откаже. Очевидно, че това което казва той, че щастието се състои в това, за него е вярно.

Сега времената са много различни. Аз също не съм се отказвал да помагам. Примерно една дейност, която извършвам и до ден днешен, на която гледам, като на помощ за околните е преподавателската дейност. Преподавам в Нов Български университет. Условията са такива на тази работа, че ако отсрещната страна не се нуждае от моите усилия, те стават съвършено безсмислени.

- С кои казанлъчани Петко Стайнов е дружал?

- Известна е дружбата му с Чудомир. Аз съм бил седем, осем годишен когато Чудомир за последно е посещавал нашия дом, макар че аз нямам спомен от това време. Знам от моите родители, че при всяко посещение в София той се е отбивал при своя приятел Петко и даже има много весели истории свързани със неговото пребиваване.

Други видни казанлъчани, с които той беше много близък до края на живота си са Дечко Узунов. С него той имаше близко приятелство, той е нарисувал един от най-хубавите портрети на Петко Стайнов, който стои все още в дома на моя баща. Дечко Узунов е и автор на декорите към балетното представление на базата на „Приказка за Тракия”, което е реализирано през 1943 г. от Софийската опера. Близък негов приятел бе и именития казанлъшки художник Иван Пенков. Чувал съм, че е имал някакво приятелство и с Иван Милев, с който са връстници.

- Името на Стайнов блести не само в музикалните среди, но и в българската ни история, той оставя и ярка следа в световната музикална култура, какво днес ще кажете на неговите съграждани, които отбелязваме 125 години от рождението му?

- Казанлъчани в лицето на Петко Стайнов имат повод да се гордеят, че са имали такъв съгражданин. Петко Стайно независимо от това, че още на около 30 годишна възраст напуска град Казанлък и се заселва в София, никога не е прекъсвал връзките си с Казанлък. Той винаги към Казанлък и казанлъчани се е отнасял с особена обич и топлота. Много от хората за които ви говорих, които са търсили неговата помощ, всъщност бяха казанлъчани. Той винаги с най-голяма радост и най-голямо щастие се е завръщал в родния си град. Даже в някои от записаните на живо негови изказвания казва: „колата навлезе в Розовата долина!” Той усеща се макар, че не виждаше нищо около себе си, че вече се намира в родното си място и сърцето му се изпълва с огромна радост и щастие. Така, че Петко Стайнов беше до края на живота си много тясно свързан с Казанлък и Казанлък заемаше важно място в неговото сърце. И днес казанлъчани е редно да знаят, че са имали такъв съгражданин и да се гордеят с това, че този голям композитор е роден в техния град.

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co