- г-жо Василева, бихте ли се представили за нашите читатели?
- Казвам се Мариана Василева и съм родена в Търговище, България. Бях едва шест годишна, когато започнах да се занимавам с художествена гимнастика.
През 1997 г. основах клуб по художествена гимнастика в родния си град. През 2002 г. бях поканен да работя в клуб „Левски“ в София. Поканата дойде от известната българска треньорка Нешка Робева. По-късно бях назначена за главен треньор на група млади, талантливи и трудолюбиви хора.
През 2008 г. подготвих националния отбор на Азербайджан за Олимпийските игри в Пекин. Там нашият отбор стигна до финала.
След това в края на 2008 г. се преместих в Баку със семейството си.
Днес живеем и работим тук. 13 години работих в Азербайджан като главен треньор.
Днес вече съм заместник-министър на младежта и спорта на Азербайджан.
- г-жо Василева, кога от България дойдохте в Азербайджан?
- Както споменах по горе, в края на 2008 г. с цялото ми семейство се преместихме да живеем в Баку. Съпругът ми е футболен треньор.
В началото на 2008 г. започнах работа с националния отбор по художествена гимнастика на Азербайджан. И така започна всичко…
- Как се установиха отношенията ви с Азербайджан?
- В края на 2007 г. бях поканен от Генералния секретар на Азербайджанската федерация по гимнастика да работя с националния отбор на страната. Така дойдох в Баку. Първото ми посещение в Баку беше през 2007 г., когато с българския Национален юношески отбор по художествена гимнастика дойдохме на Европейско първенство, което се проведе в столицата на Азербайджан. На състезанието тогава с българските момичета станахме втори след отбора на Русия. И така през 2008 година започнах работа тук, но първоначално тренирах и гимнастички от България и от Азербайджан. И така пътувах между София и Баку. След Олимпийските игри ми предложиха да дойда в Баку.
- г-жо Василева, как решихте да останете в Азербайджан?
- Не мога да кажа, че съм решил да остана тук. Това решение не беше взето веднага. Първо реших да дойда тук със семейството си и да работя за националния отбор. Плановете ми не бяха да остана за дълго тук. Позволете ми да ви споделя, че първоначално ми беше трудно да работя и да се преместя да живея за няколко години в Азербайджан. Тук нямаше традиция в художествената гимнастика, както в България. Мога да кажа, че нямаше отбор, с който да започнем. Спортистите и треньорите бяха в много ограничен състав. Поставените задачи бяха много сериозни и отговорни. Поради това беше много трудно да продължа работа. След известно време решихме цялото ни семейство да останем в Баку. Това решение не беше планирано. От водените разговори тук разбрах и осъзнах, че хората имат нужда тук от нас. Цялото ми семейство се в Азербайджан се чувства много добре. Тук получихме възможността да покажем кои сме, какво можем и къде трябва да бъдем.
- Какви са отношенията между Азербайджан и България?
- Азербайджан и България винаги са имали топли отношения. Мога да кажа, че отношенията се сближиха през последните години. Президентът на България посети няколко пъти азербайджанската столица. Нашият президент Илхам Алиев също посещава България. Той се срещна и с Росен Плевнелиев. Трябва да кажам още, че преди пандемията бяха пуснати директни полети между Баку и София, заради добрите отношения между двете страни. За съжаление заради световната пандемия полетите бяха спрени. Лично аз се надявам скоро тези полет да се възобновят. Това е много важно за развитието на туризма и за двете страни.
- г-жо Василева, как вървят спортните отношения между Азербайджан и България?
- Като цяло отношенията между Азербайджан и България са много добри не само в областта на спорта, но и в международните отношения. Има редовен обмен на опит в различни области. Тук в Азербайджан работят български специалисти от различни области на индустрията. Що се отнася до спорта, през моите 13 години тук бях свидетел на използването на знанията и опита на много спортни федерации, особено спортисти и треньори в новоразвиващите се спортове в Азербайджан. Някои от тях все още работят. Мисля, че тези топли отношения ще продължат и за вбъдеще. Защото и двете страни гледат в една посока. Дейностите в областта на спорта, туризма и културата трябва да бъдат допълнително увеличени.
- Между 1950 и 1960 г. много професори, доктори и др. от Азербайджанската академия са изпратени в България. Знаете ли за това?
- За съжаление нямам точна информация по този въпрос. Мога да кажа, че в България винаги е имало образовани хора, както и в Азербайджан, преди разпадането на Съветския съюз. Особено в изкуствата и науките. Затова не бях изненадан, че тогава са си сътрудничили.
- Благодарим за отделеното време в натоварения ви график! И Ви пожелаваме успех в новото начинание!
- Благодаря ви за интереса към мен и моята работа. Надявам се, че ще оправдая оказаното ми доверие и ще допринеса за развитието на азербайджанския спорт и развитието на топлите отношения между България и Азербайджан!
Мехсети Хюсейнова
На снимката: Мариана Василева (в дясно) разговарят с Мехсети Хюсейнова от Сдружение за култура и обслужване на българските турци