Лора Кекевска: „Думите са моите, а защо не и нашите, цветя!”

Броени дни преди Деня на народните будители – 1 ноември ще се срещнем с една истинска вълшебница на словото. Тя е от Русе и се казва Лора Кекевска. Слънчевата Лора е родена на 30 декември 1960 г. в гр. Тутракан. Завършва Руска езикова гимназия и Русенски университет, специалност - машинен инженер. Тя е дългогодишен служител на Община Русе.

Лора Кекевска е носител на много награди. През 2012 г. получава първа награда в литературния конкурс "Недоизречено".  През 2014 година получава номинация за приза “Поэт года 2014“ на най-големия руски електронен портал за литература Стихи.ру.  През 2016 г. получива наградата “Отличие“ в поетичен конкурс “Доброглед“, а през 2018 г. получива втора награда в националния литературен конкурс "140 години от Освобождението на България от турско робство".

Лора със стиховете си докосва любимката на българската публика Тони Димитрова. Какво се случва след това докосване ще разберете от разговора ми със слънчевата Лора Кекевска, която със своята усмивка украсява дори и дъждовните и мрачни октомврийски дни.

 

Ето какво сподели Лова Кекевска:

- г-жо Кекевска, нека да започнем нашия разговор от тук… Бихте ли се нарисували с думи…

- Благодаря за поканата да Ви гостувам тук – на страниците на вестник „Долина”.

И така… хващам четката и започвам: Обичах да рисувам. С маслени бои върху платно. Дори два пъти, преди много години, имах участие в две общи изложби. Винаги съм казвала, че всяко едно изкуство на практика е „думи, казани по различен начин“… Затова и опитвах с рисуването… Моят свекър беше художник и той ме научи. Но с времето усетих някак магията на „…В началото бе Словото…“. Думите все повече ме завладяваха с многоликостта, която носят и трудно оставях редовете на тетрадката или дори полетата на прочетения вестник, празни. Много често имах и имам какво да кажа, но изчаквам подходящия момент - емоцията да ме докосне с рима… Обичам римуваното слово! Понякога толкова искаш това да се случи на момента, че тогава става и чудо, както съм го описала в едно от стихотворенията си… Емоцията слиза гола по белия лист и това е най-красивият танц на думите…

Всъщност моето първо стихче съм го написала на девет години по повод Осми март и, разбира се, е посветено на майка ми. Тя пази този лист! След това имаше затишие и чак в зряла възраст думите отново ми сложиха най-красивите си окови… с надпис: „Твори“! Не мога да избягам от тях! И не искам…

Голяма част от стиховете ми са посветени на моите най-близки хора в живота. Но думите все пак се смиляват над мен и ми позволяват и да си върша задълженията като съпруга, майка на двама сина и баба на четири внучета.

А усмивката ли?! Да, поканила съм я трайно на лицето си и тя се радва на моето гостоприемство!

И да сложа последния щрих – дълги години работих в Община Русе като главен експерт и се занимавах с проекти по европейските програми, както и с публично-частното партньорство, с множество презентации в страната, включително и в Сент Уан, Франция.

Но всичко това не ми отне и едничка макар думичка, която съм искала да остави своята следа с поетичен нюанс.

- Само преди малко повече от месец получихте приз от Конфедерацията на българските писатели за цялостен принос в развитието на българската поезия. Какво е за Вас тази награда

- Изключително съм благодарна за високата оценка, която ми даде Конфедерацията на българските писатели! Това за мен е един вид „Оскар“.

Тази награда ми дава още сили да продължа, зарежда отново и отново живеца, който държи буден всеки един творец, независимо в коя област на изкуството се изявява. Но ние имаме още много прекрасни поети и затова  бих искала, чрез тези си думи по някакъв начин да споделя тази голяма награда с всички, чиито вдъхновено перо е зарадвало поне едно човешко сърце! Дори само едно! И да не ви отегчавам бих казала само, че всеки един от нас по неведоми начини има заслуга, за което и да било, в частност моето, творчество. Пътищата ни се пресичат така или иначе по Вселенските коридори… и няма как да избягаме от „ефектът на пеперудата“. А резултатите са налице! Така че – отново благодаря на всички!

- Бихте ли разказали на нашите читатели уютно ли се чувствате в голямото семейство на Конфедерацията?

- Тук е мястото за още една благодарност – към почетния председател на Конфедерацията на българските писатели господин Станислав Марашки, от когото преди четири години, в качеството му тогава на председател на КБП, получих покана за членство. Това също бе една много висока оценка за мен. Радвам се, че интересът към организацията става все по-голям, а това означава едно – Доверие! Да, доверие за взаимна подкрепа, но и доверие за обмяна на идеи и творчески платформи. Разбира се, това е и една огромна отговорност, която както аз, така и всеки от членовете има, давайки своя принос за високото ниво на организацията. Горда съм, че съм част от голямото семейство на Конфедерацията и макар съвършенството в творчеството по принцип да е само химера, винаги е било моя мишена. А предполагам и на всички. И като говорим за семейство, винаги съм се радвала на топлината, с която се обгръщат всички прояви на Конфедерацията и сърдечната подадена ръка при новите начинания на творците. Така че много се надявам усещането за уют да е взаимно!

- г-жо Кекевска, моля да ни разкажете как Ваш текст се превърна в песен, която я изпълнява обичаната от всички българки Тони Димитрова?

- Тук ще спра за малко да си поема дъх… Тази песен е също „Оскар“ за мен! Един от най-добрите български композитори, бих казала брилянтен, маестро Хайгашод Агасян, е сътворил изключително нежна музика по моите думички, а също толкова талантливия маестро Светослав Лобошки е направил невероятен аранжимент. Не мога да спестя суперлативите и за неповторимия глас на любимката на публиката Тони Димитрова, тъй като без нея всичко написано не би полетяло в ефира по такъв въздействащ начин. Ами, какво да ви кажа… случи се… видели са ми текста… харесали са го… и така… скоро нашите читатели могат да очакват песента „Сън“ и в ютюб, тъй като към момента тя само беше изпълнена от голямата Тони Димитрова на гала-концерта й в Русе, в рамките на 25-то юбилейно издание на Международния музикален конкурс „Северно сияние“.

- Има ли още Ваши текстове, които са се превърнали в песни?

- В папката си имам много стихотворения, които са напълно готови за песни, с текстове в подходяща форма, обичаща нотите. Така че се надявам в бъдеще време да зарадвам нашите читатели с още нови песни, които биха докоснали най-нежните им човешки струни.

- Ще ни разкажете ли къде бихме могли да прочетем Ваши произведения? 

- Започнах да публикувам мои произведения още през 2009 година. Но странно, хареса ми варианта те да бъдат отпечатвани на различни места като вестници, списания, алманаси и други… Имам издадени множество разкази и стихотворения в различни печатни издания, между които седем издания на алманах “Културна палитра“, две издания на международния алманах “Содружество“, алманах „Думите“, две издания на алманах „Огнище“, алманах „Зуница“ и други.

Тъй като съм сътрудник на Славянското дружество в България, мои есета могат да бъдат прочетени в книгите, издавани ежегодно от дружеството - “Годишен календар“ за 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 година.

- Като любител на словото към кое имате предпочитания – поезия или проза?

- Поезията ми е слабост още от малка, но се изкушавам понякога и от немерената реч. Заедно със стиховете, имам и седемнадесет написани разказа, повечето от които вече са издадени. Странно е чувството, което те изпълва при слагане на последния препинателен знак, на което и да е произведение… то е като да си достигнал един собствен „Еверест“ за момента. После, разбира се, всичко отминава и идва новия порив, новата вълна. Точно като безбрежието на морето… и така… до следващата среща с Негово превъзходителство – Словото…

- Пишещите хора сме едни от съвременните будители на България, в тази връзка – какво е за вас България?

- Тъй като скоро предстои да честваме Деня на народните будители – 1 ноември, бих искала да използвам възможността да поздравя априори нашите читатели с празника и да им пожелая здраве и в която и точка на света да се намират, никога да не оставят българският дух да бъде пленен от забравата! Да, точно така, както българското знаме никога не е попадало в плен, така и българският дух ще бъде свободен за всички, носещи България в сърцето си! България, с нейната история, език и природа. Тази България - на Левски, Ботев и Вазов, на Пайсий, на Райна Княгиня… списъкът е дълъг с още безброй други велики личности, които само могат да ни светят в дебрите на историята ни! Това е за мен святата България!

- г-жо Кекевска, бихте ли подарили едно стихотворение на нашите читатели? 

- С най-голяма радост! Бих искала да завърша интервюто с това, че думите са моите, а защо не и нашите, цветя! Отглеждаме ги. Поливаме ги. Понякога с усмивка. Понякога със сълзи. А понякога думите остават болезнено неоткъснати. Но на тяхно място идват други. По-красиви, пълни с живот, жадни за живот. Ето, такива думи исках да ви кажа! Докоснати от вятъра, от слънцето и от дъжда. Както всички нас...

С благодарност към хората, които дават възможност по-малко думи да остават болезнено неоткъснати!

ЧУДО

Покажи ми пътеки безкрайни,

по които се сбъдват мечти!

Аз ще ходя по тях и със рани,

без да чувствам, че даже боли.

Отдели ми от твойто огнище -

малък въглен да сложа в жарта!

Да изгарям със него стърнища

от ненужна човешка тъга.

Разпилей покрай мене Ти благост!

Аз те моля за тези зрънца,

със които понякога в ярост

да отключвам и тежка врата.

И какво да поискам аз още?!

Да рисуваш в душите любов!

Щом художникът винаги Бог е,

Той дочува и нейният зов!

Дали смея да искам и друго…

А може би точно сега

Ти пишеш чрез мене… и чудо…

писалката тръгва сама…

Разговорът води: Яница Станчева

 

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co