Доайенът на левицата в Града на розите е категоричен, че социализмът на бъдещето, както в света, така и в България исторически е неизбежен 

 

Днес, в октомврийското слънце на припек в казанлъшкото село Кънчево си говорим с един от онези големи мъже в Долината на розите, на България, на социалистическия идеал, който като ти заговорят за България, като ти заговорят с такава чистота за лявата идея, те карат да настръхваш. Да, има такива хора и един такъв човек е именно казанлъчанина Георги Захариев. За него Казанлък е оазис по житейския му път. Той признава, че е пристрастен към него, но и му харесва, направил го е съзнателно.

2021 година е година с много годишнина за Захариев, но и много равносметки. Той е любородец и патриот, за него България е мисия, а БСП…Бих казала, че за него е начин на живот, но той се опитва да си остане реалист и да поглежда на партията и от безпристрастния си „остър ъгъл”.

Няма да скрия, че обичам да ходя на кънчевско кафе, приготвено от очарователната и интелигентна Таня, съпругата на Георги Захариев, с която заедно 60 години делят добро и зло. Обичам да попивам от мъдростта им, да почерпя опит, вяра и надежда … или просто да си побъбря с приятели.

Днес ще ви потопя в един такъв наш разговор, като споделя една малка част от него:

- г-н Захариев, тази година навършихте 85 години. Какво успяхте да преборите и какво не през този период?

- Нормално е, когато човек премине през борба на годините, да направи опит да оцени как е вървял по житейската си посока. По този път съм срещал и препятствия, някои от които трудно съм преодолявал. Полагах усилия да не се отклонявам от избрания път. Доволен съм, че въпреки покушенията на живота, които ми е предлагал успях да се предпазя от тях. Гордея се, че и днес останах идеалист и непоправим романтик.

Сега, когато слагам на кантар преминалите години оценявам, че  съм допускал и грешки, които самокритично се мъча да осмисля, според светогледа и идейната си ориентация. Наясно съм, че никой не може да бъде за себе си справедлив съдия. Опасна е заразата от самохвалство. Това ме притеснява да не сполети и мен. Старая се да се предпазя от идеализирана представа за себе си.

- Вие сте един от доайените на социалистическия идеал в Казанлъшкия край. Кажете ми има ли почва социализма днес в България?

- Социализмът има не само минало, съвременна актуалност, но и бъдещо звучене. Поуките от човешката история ни напомнят, че въпросите за експлоатацията на хората на наемния труд, въпроса за социалната справедливост е стоял в ежедневието на всички общества, откакто човекът се е осъзнал, като социален субект. Днес, в условията на глобалния капитализъм, този въпрос е още по-актуален. Теоретичният модел за социализма, който създаде Карл Маркс и днес е актуален. За това потвърждават социално-икономическото развитие на многомилионната държава Китай, на героичен Виетнам. В други страни успехите на социализма не могат да бъдат зачеркнати от историята, като в България например. Това е истински социално-икономически ренесанс за България. През този период, в сравнение с прехвалената от антикомунистите 1939 г. на царство България, е произведена 103 пъти повече индустриална продукция. Мощностите в Енергетиката нараснаха 100 пъти повече. Годишната продукция в машиностроенето нарасна 24,5 пъти, а делът на общата промишлена продукция за страната 12,5 пъти. Невиждан тласък получи и селското стопанство. Сътвореното модерно земеделие даваше на България 8,4 пъти по-голяма продукция от сирене, 9,5 пъти повече кашкавал, 33,7 пъти повече млечни масла и т.н. В България нямаше безработица. Безплатно беше здравеопазването и образованието, списъка може да продължа. Както се казва, когато цифрите говорят и боговете мълчат…

Всичко това ми дава основание да вярвам, че социализмът на бъдещето, както в света, така и в България исторически е неизбежен. Каквито и отрицания да му правят зложелателите на Марксовата теория, апологените и еничарите на капитализма, не могат да опровергаят залеза на капитализма. Днес още по съвременно звучат думите на Фридрих Енгелс, че социализмът ще бъде „скок на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата”.

- Ако днес погледнете през „остър ъгъл” БСП, какво искате да кажете на българските социалисти?

- Да вярват в бъдеще на социализма в България и да работят активно за него. Да устояват и се борят за Бузлуджанските послания на партията от 1891 г. „Хляб за всички!”, „Работа за безработните”, „Любов и преданост към България”.

Не е тайна, че днес БСП не е в кондиция да се бори за тези завети. Под  натиска на Горбачовите „перестройчици” от нея беше изтръгнато жилото на социалната чувствителност, класова непримиримост и я наредиха в редиците на дейните социалдемократи. Ние социалистите не бива да се изненадваме, че днес партийната върхушка не говори за социализъм. Тя доведе БСП до теоретично неизбистрена недостатъчност. Усеща се идейно капитулиране. Днес партията е в остра организационна криза. Това ми дава основание да кажа на себе си и на всички български социалисти да стегнем нашите редици и да отстраним от ръководството на партията тази перестроечна върхушка, която е злокачествено заболяване.

- г-н Захариев, тази година имате и друг юбилей – 60 години съвместен брак с вашата съпруга. Какво е чувството 60 години да делиш доброто и злото с един човек. Какво е съпругата ви за Вас?

- Съдбата ме ощастливи да бъде изпратен да се уча в едногодишната комсомолска школа „Георги Димитров” на ЦК на ДКМС. Школата се оказа и щастлива в личния ми живот. Тя ме свърза завинаги с моята, тогава съкурсистка – Таня Христова Божилова. Създадохме задружно семейство, в което вече 60 години по равно делим радостни и скръбни дни. За наше щастие, разгорялото се семейно огнище никога не угасна. Дарени бяхме със син и дъщеря, с които се гордеем. Те ни зарадваха с добри и умни внук и внучка.

Питате ме какво е съпругата ми Таня за мен. Ще кажа с няколко думи. На нея се падна главната тежест по отглеждането и възпитанието на нашите деца и внуци. Силно грижовна към мен. Отличен учител. Работохолик по характер. Образцова къщовница. Не мога да представя живота си без нея.

И днес, когато съм в дълбока пенсионна възраст, ме гложди вината, че увлечен от задълженията си на политически функционер, не успявах да я обгрижвам с полагащото й се внимание. Но съвместните 60 години прекарани заедно ни удовлетворяват със светлината си и щастливата хармония в живота ни.

- г-н Захариев, издадохте няколко книги събрали много история. Предвиждате ли написването на нова?

- Преди 10 ноември 1989 г., не съм имал намерение да пиша книга. Тогава живота на българите беше подреден и сигурен. Нямаше какво да кажа повече. След станалото след 10 ноември 1989 г., след предателството на социализма от Горбачов и кликата му, след появилите се в страната ни опустошителни държавни баталии, когато бе отречено и оплюто всичко създадено по време на социализма, след връхлетялата страната ни криминална революция, бях провокиран да опонирам на антикомунистите, на долнопробните им лъжи и клевети срещу създаденото по време на социализма. Това направих в книгите, които написах. От съзерцател на протичащите политически процеси и избуяващата простащина, се постарах да им направя критичен прочит. Положих усилия преодолявайки субективната си пристрастност, да бъда по-голям реалист. За сега не съм планирал следваща книга макар, че ме преследва мисълта, че не всичко съм успял да споделя за днешното време.

- Какво е за Вас Казанлък?

- Казанлък и Казанлъшкия край са родното ми място. То е свято за мен. Тук възмъжах и професионално израснах. Пристрастих се неизличимо към него. В съзнанието ми се роди представата, че няма по-красиво място от нашия край. Зарекох се никога да не го напускам. Когато не по мое желание се налагало да се отдалеча от него, винаги с радост се завръщах. Казанлък за мен е оазис по житейския ми път.

Яница Станчева

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co