Няма нищо очарователно в прагматизма.

Вероятно знаете за Николо Макиавели – прагматизим, непукизъм, цинизъм. Разбира се, нито един политик не смее да се нарече макивеалист, но се нарича прагматик. Извинявайте! Нищо очарователно няма в прагматизма, не само като романтика и ежедневие. Но онова, което днес изглежда като прагматично, утре може да се окаже грандиозна глупост. Например през 1915 година по силата на всички прагматични съображения България прави правилния избор – присъединява се към Австро-Унгария и Германия. До известна степен с прагматизъм може да бъде мотивирано дори и присъединяването на България към Тристранния пакт. Но онова, което тогава е било прагматично, се е оказало грандиозна престъпна глупост е невежество, катастрофа, само след няколко години. Затова, казвам, ако трябва да дам дефиниция, че политикът е медиатор, мотиватор, той трябва да убеди другите, че онова, което предлага той е мъдро не само за следващия ден с текущата динамика, с текущата конюнктура, а ще бъде оправдана след 3, след 4, след 10 години. Често пъти, заради едно такова далеко-гледане, той заплаща, той е обругаван, подиграван. Но той трябва да види, какво ще бъде в България и в Европа и в света, не догодина, а 10 години напред. И много достойни мъже са си отивали с горчивината, че са били неразбрани именно поради тази неспособност, на онова, което наричаме обществена среда да разбере за какво става дума като перспектива. Затова е важна комуникацията, затова е важно да кажеш – аз съм един от вас, но, малко по-скромно, разбира се, да кажеш и – аз виждам по-добре от вас бъдещето. Което е специфично качество.

Каризмата не винаги е позитивно състояние

Като негативно аз бих го превел – напористост с двустранно и многостранно съдържание. И Каризма като способността да притегляш хората. Но нима Хитлер не е имал позитивна каризма? Йосиф Весерьонович е имал позитивна каризма, макар че от самото начало са го харесали, защото са решили че е “шушумига”, който ще бъде по-безопасен за командването. Оказва се обаче, че е точно обратното. Но така или иначе, стремежът да бъдеш над другите, е колкото благородно, толкова и порочно, да не кажа зловещо, състояние. Ти заплащаш за това, че си вожд, с всичките останали радости на този свят, които обикновените хора изпитват.

Аз съм написал една скромна книга, нищо особено не е, казва се “Носът на Клеопатра”. В нея е описан животът на 25 велики, световни дейци, от Кромуел до Сталин и от Чърчил до Стефан Стамболов. Според моите представи за човешко щастие, може би те не са конвенционални, но аз не видях нито един щастлив от тях. Всеки умира с чувство за недовършеност, с чувство за неудовлетвореност, с чувство за самота. Но това е цената, която трябва да платиш. Затова, преди да тръгнете да ставате лидери, трябва да сте наясно със себе си и да решите – готови ли сте непрекъснато да пускате тези протоколни усмивки, да преглъщаш разни закачки и шегички на журналистите, да не смееш да кръшне поне малко – дали с чаша или с жена, няма значение, заради тази особена тръпка – да бъдеш лидер.

И в този смисъл аз не одобрявам тази макевиалистка теория, за която ви казах, която издига интересите като най-важно. Но интересите на едни, засягат интересите на други. Много ми е интересно като казват – Национална сигурност. Добре. Но и сърбите искат национална сигурност и румънците искат национална сигурност. Все някъде в тези страни някой ще се “мине”. За да има румънска национална сигурност вероятно трябва да им върнем Добруджа. Те мечтаят за Добруджа. И това не е само на Балканите. Това е друга тема разбира се, за историческото право, но така или иначе трябва да внимаваш до какво степен можеш да станеш пленник на историята, без, като лидер, да виждаш реалностите дори да са сурови. Но винаги, за жалост, и това е другата цена, трябва да даваш пример.

Много е лесно приятелството на маса. Но критичната ситуация е индикация за стойностите на една клетва, на един ангажимент, на едно обещание.

Едно неформално интервю с Андрей Пантев.

Анжел Вагенщайн гостува в Града на розите. С казанлъчани той се срещна, за да представи новата си книга "Серенада за балканска гайда".