През 2015 получава наградата "Изворът на Белоногата" за цялостно творчество,
Член е на СБП и на Литературния кръг "Смисъл". Георги Николов гостува в Казанлък миналата седмица като участник в поредицата "Очи в очи с поезията". По време на тази поредица казанлъшката публика има възможност да се докосне до поезия "разказана" от самите й автори.
- Какво мислите за поредицата "Очи в очи с поезията"?
- Тя е изключително важна. Познавам Румен Денев отдавна като един изключително сериозен автор и голям български поет. За мен е чест той да ме представя в тази поредица, особено като знам кои са били другите представени преди мен - Иглика Дионисиева и Бойко Ламбовски.
- Книгата, която представяте в Казанлък е със заглавие "Двойното дъно на небето". Защо избрахте това име?
- В тази стихосбирка има стих с това име, взех го, понеже ми се стори най-подходящо от работните заглавия. Хареса го и редакторът на книгата - голямата българска поетеса Екатерина Йосифова. Мисля, че и другите стихотворения в "Двойното дъно на небето" се връзват със заглавието, но ако читателят иска да разбере кое му е двойното дъно в книгата, трябва да я прочете.
- Върху какво работите в момента?
- В момента работя върху една книга с хайку, по-скоро с тристишия. Всъщност имам готови три ръкописа. Двата са стихосбирки, а тази третата книга е с хайку. Работейки върху нея се оказа, че тия тристишия изискват много повече работа от колкото другите неща, защото искат изчистване.
- Как се раждат думите според вас? А стиховете?
- Банално ще е, ако кажа, че се раждат спонтанно. Те се раждат от някакъв образ. Една сполучлива метафора може да бъде причината за написване на цяло стихотворение, защото поезията е природен закон, който се открива не с научни, а с художествени методи. Една оригинална метафора е равносилна на едно научно откритие. Имам чувството, че поезията съществува обективно и поетът само я открива. Тя е като плод на дърво и когато този плод узрее има един поет, който седи там под дървото като един Нютон - ябълката му пада на главата и той я откъсва сам. И така създава и творбите си. Има поети, чието дърво е отрупано с плодове, а има и други, чието дърво е с по-малко, важното е, че те откъсват този плод от дървото на поезията.
- Кое ви провокира да пишете? Къде се чувствате повече на мястото си - при поезията, или при прозата?
- Аз съм автор предимно на поезия, но издадох и два романа, които написах с огромно удоволствие и много се забавлявах. Да пишеш романи е много по-забавно, отколкото да пишеш поезия, тъй като стихотворението можеш да го напишеш за мигове. При романа все пак стоиш и пишеш, това е работа вече. Не е избухване и един фойерверк на думите, от които се ражда стихотворението, макар че и при поезията понякога по-бавно се работи. Чувствам се добре и в прозата, и в поезията.
- Как един поет оцелява социално и емоционално в днешно време?
- С журналистика съм си вадил хляба образно казано, а смисълът на поезията е да си вадя от душата, така че това са различни неща. Поетът оцелява като всеки друг и аз не смятам, че поета трябва да го изхранваш и да се грижиш за него като за непълноценен, или като за изключителен човек. Особеното при поета е, че той вижда света по друг начин и това прави оцеляването му по-трудно, защото той вижда това, което много хора не виждат. Особено в днешно време, когато много хора са повлияни от чалгата, не само в музиката, а изобщо в изкуството. Поетът е човек, който се стреми да открие истината. Поетът е необходим на себе си най-вече. Той има едно предопределение, което трябва да изпълни и това го прави с писането.
- На какво е плод изкуството?
- Изкуството е порив. Порив към красивото, но (както казваше моя приятел и редактор Георги Янев) "красотата, а не красивостта", има разлика. В изкуството и в художественото творчество се съдържат много истини, казани по друг начин. Емили Дикинсън е казвала: "До края истината казвай, ала не направо" - тоест една алегория може да каже много повече истини, отколкото една буквална истина. Възприета чрез изкуството, истината е по-силна.
- Мислите ли, че творците имат някаква мисия?
- Разбира се, те трябва да следват това, което им е предначертано. Но не вярвам в това, че от всеки творец ще остане някаква следа, напротив - много ще бъдат забравени, може би и аз, но това не означава да спра да пиша, или да се откажа.
- Искате ли да внушите нещо на читателите си с това, което пишете?
- Не. Внушението трябва да идва от само себе си, от самия контекст на творбата. Защо един добър читател да не си самовнуши нещо като прочете да кажем дадена творба. Впрочем според "Психология на творчеството" и според един забравен голям български психолог Генчо Пирьов, читателят също е съавтор, той също е творец. Авторът изгражда една идея на произведението си, а читателят я тълкува и по този начин той става също съавтор.
- Има ли неща, за които не искате да пишете?
- Бих казал, че не искам да пиша за порнография, но това не е изкуство. Не бих писал и за наркомании също. Сега това е модерно, но макар че е проблем, не бих писал за това.
- Как мислите Казанлък "четящ" град ли е?
- Ами фактът, че тук се осъществяват такива срещи доказва, че Казанлък е "четящ" град. Пък и авторите, които има този град също говорят за това.
- Какви са впечатленията ви от Града на розите?
- Идвал съм и преди тук по времето на една премиера на книга на Румен Денев, когато беше жив другият ми голям казанлъшки приятел Веселин Стоянов, лека му пръст. Това са моите, така да се каже, духовни братя от тази част на България. Идвал съм тук и с друг мой голям приятел - Гриша Трифонов, който също е покойник за съжаление. Имам отлични впечатления от Казанлък.
Интервю на Светла Димова
