Мениджър срещу Лидер
Има голяма разлика между мениджър и лидер. Мениджърът не е демократ и не е длъжен. Той казва – “Аз смятам, че така ще спечеля.”, казва още “Уволнен си.” – без да дава мотивация. Докато политическият лидер, поне в модерната държава, винаги се стреми да изрази фалшиво колективната воля. Ами Хитлер говори само за народа. В последната си реч през 1945 година той казва: “Да спасим Европа от болшевиките!” И той е европеец! Макар че самото понятие Европа е многосмислово и разтегливо.
Има обаче някой константни величини, дори и да са фалшиви. Такава е и днес е идеята за социална справедливост. Тази идея никога не е била спазвана, но никога не е загивала. Тя е безсмъртен инстинкт за справедливост. Дори и тогава, когато аристократите в Атина са разсъждавали, докато плебсът и робите са гниели в бедност и нищета, дори и тогава се е приемало, че те говорят от името на народа.
Андрей Пантев и лидерството
Няма никакво значение, как си оценил собствения си живот, може да се чувстваш пренебрегнат, може да се чувстваш унизен, но не случайно поколенията днес търсят и изравят точно шушумиги и ги пратя герои, по простата причина, че никой не е знаел нищо за тях.
Моята личност, не е толкова значима, че да ви занимавам с нея. Но ще ви кажа - не съм партиен член, не съм произнасял фразата “Искам да стана депутат” /б.а. Андрей Пантев не е член на нито една партия. За депутат от Коалиция за България той е поканен като представител на гражданската квота/. И не се отказвам от нито едно изречение написано от мен през тези години. Не че е мъдро, не че е наука, но понеже казахте за шушумигата – не се отказвам от нито едно от тях. Много се надявам някой от вашите съвременни идоли, ако разбира се имате такива, да каже същото.
Бъдещето на България?
Не съм оптимист. И това го казвам не като някаква апокалиптична присъда. Просто хората започнаха много да се променят, не като анатомия, а като манталитет. А чалгаджии раждат чалгаджии, зли хора раждат зли хора. Не е необходимо да си тънък познавач на народопсихологията, за да видиш какво се случва докато вървиш по улицата – ами какви са тия потомци на 13 вековна цивилизация, които ще се избият, за да влязат в един МОЛ?!? Има оскотяване, което, може би, никога вече няма да може да бъде спряно. Има един брутален марш на парите. Не че преди това не го е имало, но сега това е сведено в една абсурдна идея – да си покажеш бикините е израз на добродетел. Много е лесно да си оптимист, когато си като мен – защото няма да видя последствията. Но не мога да лъжа пред вас. Много тежко е ранено нашето усещане за стойности човешки. Човечността! Най-големият липсващ артикул днес е добрият човек. Затова се харесват турските сериали – че си целува ръка, че се иска разрешение да станеш от масата, че ти казват “Да ти е сладко” ... Затова, защото това ужасно ни липсва, а не защото тези филми били пропаганда. И не знам вече как, един човек на 15 години, може да научи това. Родителите вече са неспособни да му създадат такава семейна среда, затова той пуска телевизора и главния герой е оръжието. Мините през всички програми и вижте – ами 80 % от тях са гонитби, престрелки и насилие. Едно семейство не може да опази детето си от това, ами то е ежедневие. А и защо му е? В крайна сметка, родителите вече се питат – на добро или на тарикътлък да учат децата си? Май е по-добре на тарикатлък... защото ще бъдат щастливи. За това става дума, а не ... нали знаете колко много ние се самооплюваме. Много е интересно това – ние сме най-нафуканата и най-себеунижаващата се етническа единица на Балканите може би. Но плюенето е – “Те – Той”, “Аз” съм настрани от тях... От друга страна пък сме изобретили компютъра, пък сме учили и японците на земеделие, пък сме разбили и панагюрските турците .... А в крайна сметка, в цялата история на Третата Българска държава имаме 7 години бойна слава и не винаги е била бойна. Военна история, ама 7 години. Не можеш ти да замажеш другите работи с тия седем години, с епични битки и прочие. Това обаче е световно явление, не е само българско. Естествено че французите сега не ги интересува коя е била Жана Д`арк, примерно... Но при нас е чудовищно! Даже, на мен ми се струва, че понякога, самите фолк певици, или поне на не всички от тях, им се ще да си покажат пъпа. Но това е потреблението. Затова ви казвам, че хората правят лидерите. Потреблението е такова, че ако си покаже бедрото ще има клип, ако не – няма. Може ли Валери Петров да събере публиката на Кондьо и на Милко Калайджиев? Тоест, моят песимизъм, не е от типа апокалиптични предсказания на разни писатели, които вече не са на трапезата, образно казано, но защото римуват кон със слон, държавата трябва да ги храни. Не! Това също беше лентяйство, една друга крайност и също не беше справедливо. Но това тук е масово.
