В първите дни на 2019 година се срещнахме с председателя на дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“ към БСП Казанлък Станимир Стефанов. С него ще си говорим за дейността на клуба, за БСП, за лявата идея в България и не на последно място за искането за смяна на името на един от символите на българската свобода връх Щипка. Ето какво сподели Стефанов за читателите на вестник „Долина“:

Ели Видева е родена в Хасково. Завършила е математика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Работи като учител по математика и информационни технологии в Хасково. Председател е на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни „Южна Пролет”. Очарователната Ели е автор на стихосбирките „Огън под дъжда” /1992/, „Дом” /1997/, „Версия Живот” /2000/, „Небесен конник” /2003/, „Думи за нататък” /2005/, „По оста”/ 2008/, “Оживявам”/2011/, “Под кривата круша” /2014/. Само преди няколко месеца излезе десетата й поредна стихосбирка със заглавие „Палимпсест”. В нея е включена и поемата „Бележки върху учебника по математика”, което не е случайно. Ели Видева е математик и дългогодишен преподавател. Тя е член на Съюза на българските писатели и на Съюза на математиците в България. Тя казва за себе си, че обича да се шегува, обича работата си, влюбена е в литературата и обича да пише стихове. 

С обаятелната и талантлива поетеса, на която математиката и е в кръвта –  Ели Видева, разговаряхме по време на визитата й в Града на розите, когато беше гост в рубриката за поезия на Румен Денев „Очи в очи с поезията“

- Кое е общото или обединяващото звено между математиката и думите?

- Много общо има. За мене разликата е само знаковата система. Литературата борави с думата, със словото, с метафората. Математиката борави със числото, с геометричната фигура. И до там е разликата. Оттам нататък е задължителната логическа мисъл, която е необходима, за да се реши една математическа задача. И е точно толкова нужна, за да се изведе идеята в едно стихотворение. Въображението е много важно за математиката. Как да си представя един чертеж, ако нямам въображение?! Не става! А за литературата то е абсолютно задължително. И в тоя смисъл казвам, че на моята математика съм и много благодарна, защото тя ми помага в литературата. А на литературата съм и много благодарна, защото тя ми помага, когато трябва да се изразявам по време на работата ми в училище. Вече 40 години съм преподавател. За мене тези неща са свързани, някак естествено свързани. Ровейки се в старите книги разбрах, че в древна Гърция, за да признаят един учен за философ първо трябва да го признаят за геометър, което е много сериозно, защото както в математиката има философия, така и в литературата има философия. Тези неща са много съществени поне така мисля аз. Тук е мястото да спомена и за отговорността. Отговорността от това, което правиш, отговорността пред думите, отговорността пред знака и числото, защото едното е знак на дума, а другото е знак на число. Знакът бележи развитието на човечеството и на цивилизацията. Тази отговорност я има и в двете неща.

- В този ред на мисли говорейки за знаците, вярвате ли в знаците на съдбата и в силата на думите?

- Да, вярвам в силата на думите. През Възраждането е била популярна една фраза за тях – оружие. Действително с думи може да убиеш човек. А съдбата … тя общо взето си прави с нас каквото си иска. Днес ние се опитваме да я врътнем, но до колко успяваме е друг въпрос. Големите езотерици казват, че в Акашовите записи всичко било написано предварително. Тук трябва да кажа, че математиката е една много сериозна наука и литературата разбира се също. И в двете имат съдбовност. Не всеки човек решава да посвети съзнателните си мисли на едното или на другото, защото и едното и другото е еднакво трудно и точно това е съдбовността - да избереш да се занимаваш с трудното, защото лесното и баба го знае.

 -За какво мечтае Ели?

- Ели мечтае светът да стане по-добър. Мечтае за повече красота разбира се. Мечтая - аз, съпругът ми и синовете ми да сме здрави. Това са едни прости, обикновени човешки мечти. Това е нещото, което предопределя за мене човешкото щастие - простите неща. А пък големите мечти - това е светът! Той и без това е прекрасен, но хората да сме малко-по добри. Това ми се иска много. Макар, че човек с времето става малко по-тъжен като вижда наоколо какво се случва. Но въпреки всичко има надежда, до като има мечта.

- Позволете ми сега да Ви върна в класната стая. След четиридесет учебни години на къде смятате, че върви българското образование?

- Много тъжен въпрос… Освен, че е тъжен, е и тежък. Защото през последните години благодарение на чуждо влияние в България образованието не е ценено. Образованието е средство за печелене на пари, евентуално за по-лека работа … по възможност на бюро с компютърче и до там. А колко си образован няма абсолютно никакво значение.  И от тук се почва една луда гонитба за дипломи, за престижна работа. Като кажа престижна се предполага офис плюс добра заплата, а всъщност истинските неща ги няма. Да не говорим за този безумен закон, който го приеха. Това беше черешката на сладоледа, един безумен закон, който за мен е престъпление спрямо децата. Защото той им пречи да постигнат някакво знание, осигурявайки им едно много лесно преминаване от клас в клас, по този начин се мачка учителя. Той е принуден просто да го прави от обстоятелствата. Въпросът е в делегираните бюджети, които са абсолютно безумие за мен. Няма да забравя да спомена и великата заблуда – компютъра, които е проводник на огромен информационният поток. Да така е, децата знаят много неща. Те са много по-информирани. Ние четяхме по библиотеките и се ровихме из читалните и получавахме същата информация, която те днес получават с един клик. Чудесно и аз се ползвам от тия технологии - много хубава работа вършат, великолепна, обаче за определени неща. Не може едно дете, което е играно на компютърни игри до два чеса през нощта сутринта да дойде на училище и да каже: „Ама аз забравих да си напиша домашното!”. Това не е естествено. Как ще работи по материала при положение, че той не е усвоил никакво знание, което с годините да надгради. Няма как да стане! Детето е обсебено от точно този технически бум, който се получава днес, а в същото това време той е вреден за децата.

Смея да твърде, че Закона за образованието е антидетски. С моя стаж, който имам със стотиците хиляди ученици, които съм изучила и с които продължаваме да си говорим и поддържаме приятелски отношения и си говорим за вихрещата се неграмотност. Ами от къде да дойде тази грамотност?! Аз му казвам напиши ми „Здравей ” , хайде мързи те пиши ми „Здрасти“ - той ми пише „ЗДР”. Замяната на букви с цифри, въобще чудеса! Те обаче са пълно безумие и са вредни за децата. Така че, тъжна картинка е! А има и прекрасни деца, слава Богу има ги. Някак напук на всичкото това, решават че ще вървят, че ще се развиват и го правят. Аз на тях гледам като на празник и им се радвам. Да има, има в тая държава все още прекрасни деца. Лошото е, че масата е затлачена.  

Тук е момента да спомена и че обществото ни има огромни очаквания към учителя. Има очаквания от учителя, които той сваля от себе си и прехвърля на учителя. И в същото време не стига, че не дават нищо от себе, ами и сипе само ругатни към учителя. Става едно пълно неглижиране на учителската професия. Съвременният родител очаква детето му в училище да бъде обгрижвано, гледано, да му се обръща внимание, да му се задоволяват капризите и в същото време да получава високи оценки – не смятатели, че това е пълен дисбаланс. И до къде ще стигнем така… Тъжа и тежка е за мен тази тема…Много тъжна.

- Нека отново ви пренеса в един друг свят… Светът на Ели. Десет книги имате зад гърба си. Какво е посланието, което отправяте към вашите читател през творбите си?

- Любов! Да се обичаме един друг, да обичаме света, да обичаме земята, по която ходим, която един ден ще ни прибере.

- Значи вярвате, че любовта ще спаси света?

- Абе надявам се. (Усмихва се!)

- Какво е за Вас България?

- Всичко! България ми е майката, това ми е земята, това ми е вярата, това ми е небето, това е праха, в който ще се превърна един ден. България ми е всичко!

За протестите, за БСП и за България днес ще си говорим с народния представител от БСП Красимир Янков. Пред „Долина” той сподели, че за него винаги е била водеща гражданската позиция. Политиката е само инструмент да се работи в полза на обществото.

„Всяка кауза и идея, които подкрепям и за които работя са свързани със стремежа към справедлив свят, в който всеки да има достоен живот, шанс за реализация и развитие на неговите талант, знания и умения. Социалната справедливост е платформата, на която е положена основата на партията, която припознах като идентична с личното ми кредо. В динамичните времена в които живеем, технологичното развитие и "логиката" на пазара не трябва да отклоняват погледа ни от отделния човека. Той е истинският творец. Всяко наше действие трябва да е с мисъл да опазим природата за идните поколения, защото Светът не е за ничия лична употреба!”, допълни още Янков.

Красимир Янков е роден на 11 декември 1974 г. Завършил Икономически университет – Варна със специалност “Счетоводство и контрол” и Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов със специалност „Финанси“.
Началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката и енергетиката, Председател на съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив“ АД и на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Народен представител в 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Член е на комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Член на НС на БСП.

- В България започнаха протести, хора излизат на улицата. Какъв е Вашият коментар по тази тема?

- Месеци наред регулацията на социалните потребности в обществото намират изразна форма в протестите на различни групи онеправдани хора. Най-ярък, като дълбочина на проблема и постоянство на протестиращите е протеста на майките под надслов “Системата ни убива!”. При настъпване на есента и новия политически сезон проблемите нараснаха лавинообразно. С увеличението на цените на горивата и повишението на редица данъци стана още по-фрапантна  разлика между доходите и нужните средства за оцеляване. Това изкара хората на улицата за протести, като последна възможна реакция на недоволство. Разнородни са мотивите, затова и протестиращите не са обединени нито организационно, нито като формулировка на претенциите. Една част протестират срещу монополите и картелите, друга срещу ниските доходи, трети срещу безобразното управление в секторните политики - здравеопазване, инфраструктура. Иска се оставка на правителството, Велико народно събрание, президентска република, безлимитен мандат на служебен кабинет... всякакво народотворчество породено от отчаянието, но което е и добра среда за прокарване на недобросъвестни интереси в условия на хаос. Ние имаме Конституция, правова уредба на  модерна демократична държава и обществото трябва да използва механизмите за моделиране на държавното управление от суверена и обществен контрол именно в рамките на закона. Ако не си гласувал или пък си дал подкрепа за популисти нямаш основание за екстремистко поведение, защото гражданските права дават достатъчна сила на всеки глас. Проблемът е, че политическите партии не са истинският изразител на случващото се, защото вървят след събитията. Затова гражданите търсят решения извън партийните платформи и идейни рамки, дори достигат до отрицание на съществуващите партии, като причинител на натрупаните проблеми.

- Издигат се лозунги за промяна на системата в България, тези протести приличат ли ви на онези от 1989 г.?

- Такава връзка могат да правят хора, които не познават историята и модела на двете общества, по който бе конструирано държавното устройство до 1989 и след това. След 1989 година България всъщност изгражда капиталистическо общество и то в най-нехуманния му вид, защото българските “капиталисти” искат да постигнат финансови натрупвания, с които в ускорени темпове да се изравнят със себеподобните от западните общества, които са създали богатствата си за няколко поколения. Всичко това е в полза на печалбите и за сметка на доходите на трудещите се. Протестиращите все още не са осмислили породилото се огромно социално неравенство, като назряваща причина за смяна на обществено икономическата система. Те търсят изход чрез политически реформации да постигнат социални придобивки. Това е само половината от решението. Да, корупцията и злоупотребите с публичния ресурс води до лоша инфраструктура, здравеопазване, образование, но за корекция на това е нужно съществуващите институции да се превърнат в работещи институции. Докато за подобряване на социалния статус на хората, отговорността във все по-голяма степен е в ръцете на частните работодатели, в модела на обществото, в което живеем след 1989.

- Има ли нужда според вас от смяна на системата?

- Промяната на системата е процес - следствие от взаимоотношенията между труда и капитала. Така го е формулирал основоположникът на нашата идеология Карл Маркс. Обществото узрява за промяна. Има драстична нужда от промяна. Корпорациите вече тотално властват над националните държави. В условия на регулация сме от закони и правила, в които отделният човек вече е извън обхвата на вниманието, като първостепенно значим. Обществената система има своето развитие и то вървеше за десетилетие с приоритет на глобализацията. И това достигна своя пик. Все повече виждаме индикации за промяна на посоката. Хората търсят промяната и се намират политици, които да се превърнат в изразители на това. Доналд Тръмп, открито още в предизборната кампания прокламираше мотото “America first” (Първо Америка) и го избраха. Такава политика води от момента на избора му. В интерес първо и единствено на САЩ, но респективно и на всеки гражданин на САЩ. Такива призиви се чуват все по-гласно и от Европейските държави. Да не говорим за Русия, в която Путин се води изцяло и единствено от националните интереси. Ако нямаме капацитет нашият модел на държавно устройство да отстои историческите реалности, трябва да потърсим други модели. Защото има нужда от промяна, от социална справедливост, от честно и открито управление за по-добър живот на обикновения човек, с грижа за неговото здравеопазване, образование, чиста околна среда. Пред народа ни трябва да застанат политици, които да кажат: България е на първо място! Решението не е в това дали сме президентска или парламентарна република, а в смяна на тази генерация, която все още е фактор в Българската политика, а носи бремето на грешките от няколкото последни десетилетия, като преки участници.

- Кой е верният път за България?
- Верният път за България е това тя да е държава, която работи за повишаване на благосъстоянието на всеки свой гражданин. Звучи абстрактно, но това са ключовите думи, които трябва да са в съзнанието на всеки политик. Няма как човек отдаден на тази мисъл да е корумпиран чиновник или недобросъвестен правораздавател. Да сложим държавата в ред е сложен и дълъг процес, но това е възможно само с възпитаването на морални ценности и критерии в цялото общество, което в своята нетърпимост да се бори с всяка неправда и вредни прояви. Няма силна държава без активно и будно гражданско общество, което да е целеустремено към общото благосъстояние. Затова е нужно образование! За всеки български гражданин!

- Мислите ли, че ще има предсрочни парламентарни избори и до какво биха довели те?
- Дали да има или да няма предсрочни избори не зависи от логически обосновано развитие, а от форсмажорни обстоятелства. Мотиви отдавна съществуват, но в крайна сметка това зависи от волята на управляващите, защото няма капацитет за външен натиск. Както казах, протестите са толкова разнородни и разнопосочни, че протестиращите не могат да концентрират нужната мощ и да създадат нестабилност в нормалното функциониране на държавата, което да свали управляващите. БСП в лицето на ръководството няма своята адекватна реакция, защото непрекъснатите призиви към управлението на Бойко Борисов за оставка, не са съпътствани от никакви съдържателни инициативи, които да провокират широки слоеве за промяна. Ако Борисов реши да хвърли оставка, той сам ще си измисли благовиден мотив. Ще влезем в кампания, която няма да даде преднина на опозицията, защото тя не е в представите на избирателите очертана като алтернатива, а дори няма да е тази, която е снела Борисов от власт. Това сочат и всички социологически проучвания.

- Готова ли е БСП за евентуални предсрочни избори?

- БСП има разгърнати структури и функционални звена в цялата страна. Това дава възможност за провеждане на предизборни кампании, като организационна система по всяко време. Друг е въпросът за тази кампания дали ще са достатъчни организационните мероприятия или ще има дефицит на трайни нагласи и позитивно възприемане на политическата сила, като носител на по-добро за управлението на страната. За това е нужна дългосрочност и последователност, а не набързо скалъпени предизборни лозунги.

- През януари месец предстои заседание на 49 Конгрес на БСП и се очаква да бъде приет един от основните документи на партията „Визия за България. Тя отговаря ли според Вас на обществените очаквания?

- Личното ми отношение към материала “Визия за България” не е определящо за предназначението и прилагането й, като предизборна или каквато и да било програма, защото Корнелия Нинова не пожела да се допита до мен, както и до мненията на останалите членове на Националния съвет. На конгреса ще се случи същото, както и на разширеното национално съвещание, на което на присъстващите беше представен текст без обозначено авторство и с уговорката, че това не е окончателен вариант, а нещо което ще се надгражда. Да видим до конгреса колко и от кого ще се надгради.

- Какво е за Вас България, г-н Янкова?
- Аз съм българин и моята родина България е всичко за мен.

В самия финал на отминалата 2017 г. краеведческата литература за казанлъшкия регион се попълни с нова книга – „Възродени след потопа“. В нея е описана историята на село Виден, частично потопено след 1962 г. под водите на язовир „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“) и на неговия храм „Св. Атанасий“. Автор на книгата е твореца и журналиста Йорданка Трополова. Днес с нея ще ги говорим раждането на книгата, за храма, за малкото селце Виден и за човечността.

„В спомените ми едно селце живее

на Сърнена гора в полите сгушено

и от далеч къщурките му се белеят

на стръмен бряг – делящ вода от сушата…“

С този стих от стихотворението „Носталгично“, което е част от стихосбирката „Бели люляци“ на Йорданка Трополова излезнала през  2016 г. започна разговора ми с нея.

- Г-жо Трополова, с какво ви привлече съдбата на това малко и сякаш забравено от Бога и хората селце, та решихте да напомните за него?

- Покойният писател Йордан Радичков казваше, че в човешката история остава само онова, което е съградено от камък и слово. Не случайно родното му село Калиманица – отдавна потопено от водите на язовир „Огоста“ – продължава да живее в негови творби. Та и аз последвах примера на Радичков с този скромен опит да възкреся историята на Виден – родното село на моя баща. Още повече, че сега – повече от половин век след „потопа“, то живна и започва да се възражда…

- Книгата ви излъчва много силни емоционални послания, които не биха оставили равнодушен нито един читател. Обичта към селото ли ви мотивира да се отклоните от творческото си амплоа, за да я напишете?

-Наистина я писах с голяма любов, възпитана у мен от баща ми. Той беше привързан до себеотдайност към с. Виден и земляците си. От завършването на Търговската академия във Варна през 1941 г. до пенсионирането си работеше в Българска народна банка, Казанлък, но всяко свободно време прекарваше във Виден, посветен на културния му живот – като председател на читалището, режисьор на самодейната театрална трупа, актьор и дори художник на декорите. След като той почина през 1981 г., открих в неговия архив голяма тетрадка с червени твърди корици, в която беше преписвал части от летописните книги на църквата и училището, спомени на местни хора за миналото на селото, данни с наименованията на местностите в землището му, песни и ритуали от селския фолклор... Предадох тетрадката на един от младите хора, преселени от Виден в Павел баня, с молба да оползотворят събраната информация. Преди няколко години ме потърси пенсиониран полковник от Виден, който живее в Кюстендил. Предаде ми папка с машинописни текстове и каза: „Момчета от Виден ме помолиха да издам тези записки – имам печатна база. Прегледах ги – от тях книга не става. Но на теб, като журналист, мога да разчитам, че ще напишеш книга за селото.“ Зачетох се в свитъка и се стъписах – това бяха преписи от червената тетрадка на татко! След повече от три десетилетия се връщаха обратно при мен и в този факт съзрях някакво знамение – искал е да ми внуши: „Продължи делото ми, дъще, няма кой друг да го направи!“ А аз не съм проумяла завета му навреме… Затова, въпреки че наближавах 80-та си годишнина, приех предизвикателството да възкреся спомена за миналото на селото и неговия великолепен някога храм. И нямаше как да не вложа емоция! Макар да съм родена в Чирпан, от където беше мама, във Виден са преминали най-щастливите години от детството ми. И както баща ми така и аз съпреживяхме тежко драматичното раздвоение на хората по времето на неговия „потоп“. Младите се радваха на шанса да се преместят в по-перспективни села и градове, но голяма част от възрастните не можаха да преживеят раздялата със селото си… 

-Има ли в книгата неизвестни до сега факти, които биха изненадали по-младите поколения виденци?

-Книгата е обемна – 294 стр. и е от две части – Селото и Храмът. Надявам се да прочетат в нея много неизвестни и любопитни за тях неща, след като дори аз – една от малцината възрастни живи хора свързани със селото – се натъкнах на такива. Ще се опитам да изброя по-важните: предположението на Чудомир, че виденци най-вероятно са наследници на траките от Севтополис и Долината на тракийските царе; съществуването на селището от дълбока древност – макар и километър-два северно от сегашното – с наименованието Курухимитлий и неговите важни функции по време на Османското владичество над тези територии – да съхранява в 80 хамбара зърното от наряда в натура беглик, събиран ежегодно от „раята“, да отглежда коне за смяна и осигурява охрана на колите, превозващи пощата по главния подбалкански път и др.; причините за преместване на селото в полите на Средна гора и преименуването му в Карагийклий (Карагитлий) – Черно Еленово в превод от турски. (Името му е сменено с Виден едва през 1906 г.). Ще ги изненада може би и богатата история на образователното, читалищното и кооперативното дело в селото. Не може да не ги впечатли фактът, че будните карагитлийци са издействали през 1770 г. ферман от султан Мустафа ІІІ да си построят православна църква и, макар много по-късно, започват да я градят с майстори от Дебърско и с дарения от населението. Интерес представлява фактът, че в изписването на иконостаса и стенописите на църквата, включително и при възстановяването й след опожаряването през Освободителната война, е участвал казанлъшкият зограф Петю Ганин – сподвижник на Васил Левски. В книгата отделям специално място за неговата биография, както и на житието на свети Атанасий Велики, патрон на виденската църква. Специално внимание съм отделила на географските особености, поминъка, нравите и бита, обществено-политическия живот, духовната атмосфера и социалните отношения в селото. Лансирала съм своя аргументирана хипотеза, че тайният революционен комитет в с. Карагитлий е основан не през 1875 г., както се твърди в някои изследвания, а в периода 1869-1872 г. и то може би лично от Апостола. Поместила съм и някои литературни произведения – стихове и проза – посветени на селото. Представила съм духовните лица, служили в неговата църква или оказвали покровителство над енорията. Отразила съм и тенденциите за възраждане на Виден и строителството на нов храм, след като язовирните води превърнаха стария в руини. Книгата е илюстрирана с много снимки, автентични архивни материали и документи и мисля, че ще представлява ценност за всички потомци на старите виденци. Надявам се тя да  послужи и като основа за бъдещо надграждане, ако по-млади хора положат усилия да издирят още материали и документи за историята на с. Виден, до които за съжаление не успях да се добера…

-Написването и издаването на книгата „Възродени след потопа“ е вашето дарение към селото. От къде може да бъде закупена?

-Целият й тираж е на разположение на кметството във Виден, а средствата от продажбата й ще се събират във фонда за довършване на новия му храм „Св. Атанасий“.

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в град Казанлък. Отраснал е в Русе. Казва, че не е роден инцидентно в Казанлък – до 9 месечна възраст семейството му е било тук. Майка му е от Казанлък. След това заминават за Русе, откъдето е баща му – Здравко Кисьов, изключителен поет, попълнил с много творби съкровищницата на словото на България. Роман споделя, че още пази топлите спомени от всяко свое лято, което е прекарвал тук, при баба си, леля си и неговия свако – стожера на казанлъшката култура Цвятко Цветков.

По време на откриването на изложба в Художествената галерия в Казанлък, посветена на 140-годишнината от освобождението на България от турско робство, чийто основен организатор е НД „Русофили” разговаряхме с председателя на движението Николай Малинов. НД „Русофили” има 226 структури, над 35 000 члена и е най-голямата неправителствена организация в България.

За падането на санкциите срещу Русия, за българо-руските отношения и за целите на русофилите през 2018 г. си говорихме с Николай Малинов, ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:

Станимир Стефанов е роден в София на 4 юли 1977 г. Завършил е висше образование в УНСС със специалност „Стопанска логистика“. 16 години членува в БСП. От почти година е начело на казанлъшката структура на социалистите. Днес със Стефанов ще си говорим за работата на столетницата в Града на розите, за Казанлък и хората.

• Изпратихме 2017 година – каква беше тя за БСП Казанлък?
• Изминалата година за БСП Казанлък беше трудна, но и добра. Годината беше изпълнена със сътресения, но в същото време тя беше изпълнена и с надежда. Сътресенията се породиха от оставката на Николай Терзиев в следствие на абсолютното арогантно погазване на всякакви етични и уставни документи на БСП от страна на Областното ръководство на БСП Стара Загора .

На IV заседание на XX Конференция, която се проведе на 07.04.2017 г.  казанлъшката организация ми гласува огромно доверие и ме избра за свой Председател. Пред мен стоеше отговорната задача да успея да вдъхна надежда и кураж на хората в една 125-годишна организация, както и да продължим да работим и вървим напред. Казанлъшката организация е жива, будна и работеща, в нея има дух и през годините тя е доказала, че е стожер на социалистическия идеал.

Организацията преживя много трусове – вътрешнопартийно напрежение и разделение, но тези явления не са чужди за БСП, широки и тесни социалисти винаги е имало в нашата Партия. Но е време егото да бъде заместено с общия интерес, а личните ежби и закачки да останат в миналото.

Искам да отбележа и успехите на БСП Казанлък през 2017 г. На Парламентарни избори през 2017  имаме избран народен представител от Казанлък. Общинския съвет на БСП Казанлък направи сериозни усилия да продължи да бъде активен пазител на общественото несъгласие с водената от ПП „ГЕРБ” местна политика. В края на миналата година БСП Казанлък внесе предложения за Бюджет 2018 на Община Казанлък. Направените предложения дойдоха от основните партийни организации от цялата община.

В тези предложения нашите членове в диалог с гражданите по места структурираха доста обемен документ, който беше представен на провела се пресконференция през месец ноември в сградата на БСП Казанлък. Явно сме засегнали доста сериозни проблеми на местното самоуправление, които са направили впечатление с общественото си значение на кмета на Казанлък г-жа Галина Стоянова, която ни отговори предложение по предложение в също обемен документ. Този факт не убягна на паметливи социалисти, които казаха, че са сериозно изненадани от този отговор. Това е факт за първи път от 2011г. когато г-жа Стоянова отговаря на ежегодните предложения на БСП Казанлък за общинския бюджет.

През 2017 г. БСП Казанлък направи около 25-30 политически мероприятия и чествания на различни дати свързани с историята на БСП и Република България.

Не мога да пропусна да не отбележа за 2017 година активната работа на клуба на „Ветераните” и клуба на жените-социалистки, които направиха много мероприятия насочени в името на хората от Община Казанлък. „Ветераните” организираха мероприятия свързани със съхранението и опазването на дати от българската история. Дамите от клуба на жените социалистки организираха страхотни инициативи, с които казаха: „Не на насилието!” и още много други. Също така през изминалата година учредихме клуб „Млад политик”, възродихме работата на клуб „Учител” от където произлязоха работещи идеи свързани с българското образование, които бяха изпратени по съответните компетентни органи.  

• Какви цели и задачи си поставя ръководството на местната структура на Столетницата през 2018 година?
• В БСП Казанлък сме си поставели редица цели, както дългосрочни, така и краткосрочни. Като основна дългосрочна задача пред нас си остава Местни избори 2019 г. и издигането на авторитета и доверието към Партията в Община Казанлък.

През 2018 година ще продължим изключително ползотворната обществена работа. Имаме задача поставени от НС на БСП да направим преглед на числения и качествения състав на организацията до средата на февруари, след което се съсредоточаваме върху текущата работа и подготовката на събития свързани с дейността на организацията. Миналата седмица приехме план – програма за работа за първото полугодие, където сме набелязали основните задачи на организацията.

Продължаваме с работата по изготвяне на медицински и образователен паспорт на общината и както сме обещали на журналистите, когато бъде готов ще им предоставим информацията и на тях.

Клубът на жените-социалистки ще продължат своята работа и през 2018 г. Те са подготвили да осъществят редица мероприятия, които са изцяло насочени към хората от общината – продължават работата си по проектите: „Не на насилието!”, „Смели жени казват: Не на страха!”, благотворителни акции и изложби и т.н.

Членовете на клуб „Млад политик” ще продължат своята работа да работят по различни проблеми и слабости в населените места на Общината и да се борят за тяхното отстраняване. Освен това, върви подготовката им в чисто партиен план и изграждането им като политически кадри.

Тук е момента да спомена и още една задача, която си поставихме на заседание на Общинския съвет миналата седмица - да подготвим и организираме среща на потомците на ятаци и партизани от различните бригади и отряди на територията на република България. И няма да има нищо случайно, че мястото на срещата се планира да бъде в Казанлък, по точно в град Крън, на 9 септември, от 12:00 часа пред паметника на Цвятко Радойнов. Над 14 000 хиляди са загиналите ятаци и партизани в антифашистката съпротива от Казанлък и региона. И може би сега е момента за такова масирано мероприятие, когато някой се опитва да подменя историята в учебниците по история. Нека младото поколение разбере, че е имало и антифашисти и да им припомни, те са се борили и умирали за свободна България, че измежду жертвите на фашизма е имало и деца, които въпреки крехката си възраст не са се страхували да защитават Отечеството си – шестте ястребинчета, Митко Палаузов и още знайни и незнайни деца.

• Как ще коментирате Бюджет 2018 на Община Казанлък?

• Присъствах на общественото обсъждане на Бюджет 2018г., което бе в края на 2017 година. Направи ми впечатление отсъствието на Кмета на Казанлък г-жа Галина Стоянова. Смятам, че това не е добър сигнал към жителите на Общината. Бюджетът е един от най-важните документи за работата на една Община. Изборът на кмет е изцяло мажоритарен. Не може Кметът на една Община, който тръби че е избран с близо 80% ог гласовете на жителите на тази община да не застене пред своите избиратели, граждани и опозиция и да представи този така важен документ за развитието на Общината.

Лично за мен това е недопустимо. Този факт – отсъствието на кмета от общественото обсъждане на Бюджет 2018 - говори за сигурност и без алтернативна политическа среда. Искам да Ви уверя, че през 2018 г. БСП Казанлък ще направи всичко необходимо, за да промени това. Ще задава въпроси, ще отстоява обществени интереси, както и ще бди върху спазването на задълженията на кмета и на общинска администрация. Няма да премълчаване недостатъците, които виждаме в това управление на града.

Общата апатия от страна на гражданите при обсъждането на Бюджета също така е сигурен знак за липсата на доверие и чуваемост за техните проблеми.

Бюджет 2018 година г-жа Стоянова го определя като справедлив, балансиран, социален и реален. Такъв ли е обаче?! В края на месец ноември БСП Казанлък внесе над 50 предложения до Кмета на общината за Бюджет 2018. Тук мога да отбележа, че в писмен отговор г-жа Стоянова е приела част от направените предложения и те са включени за изпълнение през 2018 г. Едно такова предложение е за реконструкцията на паметника и площадчето на Георги Кирков.

Справедлив и социален – тук може да говорим дълго. Субсидиите на пенсионерските клубове – не променени от години, достатъчни ли са детските площадки в града, а достатъчно безопасни ли са?!  В Казанлък липсва и многофункционална спортна зала, както и липсата на външни инвестиции в икономиката на града. По скоро се разчита на партийната помощ в лицето на г-н Цветан Цветанов, който по-рано през месеца на свое посещение обяви помощ от Правителството в размер на повече от 20 млн.лв. за Община Казанлък. Разчита се на европейски програми. А какво ще правим след 2020 година, г-жо Стоянова? А какво ще прави Казанлък ако политическата конюнктура в държавата се промени?

• Г-н Стефанов, Вие не сте казанлъчанин и Вашите вътрешнопартийни опоненти отправят критики за това, какво е за Вас Казанлък …
• Това че не съм роден в град Казанлък е факт, но е и факт, че в страната има много Председатели на Общински или Районни организации, които не са родени в същото населено място или населен район. Никъде в Устава на БСП няма такава забрана. И няма нищо не уставно в моя избор.

В подкрепа на това и на подобни други твърдения за уставността на моя избор и цялото ръководство на БСП Казанлък потвърждава Решението на Общо партийната контролна комисия, която преди месеци излезе с решение, което гласи, че и четирите заседания на XX Общинска конференция на казанлъшката партийна организация са уставни и няма нарушения.

И знаете ли, никога няма да забравя когато за пръв път дойдох в Казанлък през 2008 година през юли месец. Усещането, което и до днес имам тук в Казанлък, че съм у дома. Всеки има място, където може да не е роден, но където се чувства у дома, място, което да обича и то завинаги да е в сърцето му. Ето това е за мен Казанлък! Аз съм респектиран Казанлък, от неговото славно минало, неговите герои, богато историческо и културно наследство. Той е Град на розите и тракийските царе, град на именити художници, поети, писатели и учени!

• Имате 1 минута време, какво послание ще отправите към казанлъчани?
• Казанлъчани, събудете се и отстоявайте гражданските си права и позиции. БСП Казанлък ще бъде до Вас и ще се борим заедно за едно по-добро място за живот. Казанлък не е преклонил глава пред несправедливостите на времето и е станал съучредител на Столетницата преди 126 години. Казанлък няма да преклони глава и сега. Време е заедно да поемем пътя за един по-достоен и справедлив свят!

Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив.