За сладките истории в живота, за битката за толерантност, за очакването в изпълнението на смъртната му присъда, за рецептата за достойнство и ценности специално за читателите на вестник "Долина" и www.kazanlak.co , разговаряме с обаятелния Анжел Вагенщайн.
- Коя по ред е книгата Ви "Серенада за балканска гайда"?
- Това е шестата ми поред книга.
- Каква е тайната или поривът на нейното раждане?
- Поводът е свързан с повода за моето раждане. Основата на раждането на книгата е животът ми. Аз съм расъл в емиграция. Баща ми е лежал в затвора в Пловдив и когато излиза от там, емигрирахме във Франция, където съм расъл. И някак си, много естествено, по семейна традиция още от много млад, се хлъзнах по неговия път - ляв, честен и достоен. Път, който ме отведе до РМС, РМС пък до партията. От там до партизанския отряд. Бях и в еврейски лагер, от който избягах, за да отида при партизаните. Бях член на щаба на партизанския отряд и имахме тежка акция, която подробно е описана в една от моите книги, при която стана провал - тежък и сложен, който завърши с моята смъртна присъда. Много често ми задават въпроса - как оцеля? Аз казвам - човек не знае точно как оцелява и аз не знам как съм оцелял, но във всеки случай, важна роля за моето оцеляване имат бомбардировките над София. По време на бомбардировките паднаха три бомби в Централния затвор в София, което наложи евакуацията на целия затвор. Кашата в София беше пълна и това отложи процеса, отложи въобще по-нататъшното развитие на събитията около този провал и още хиляда случайности най-вероятно.
- Колко нощи чакахте вашата смърт?
- 134 са нощите, които чаках да бъда обесен. Е, не ме обесиха, но 134 нощи очаквах своята смърт…
- Казват, че вашите книги са школа за толерантност. Смятате ли, че светът днес е толерантен?
- Не, светът е нетолерантен и все по-нетолерантен, и все по-опасно нетолерантен. Тъкмо в това е смисълът на раждането на такива книги, на такава литература. Аз съм само частица или както се казва - една буква от огромната, гигантска писмена библиотека в целия свят в битката за толерантност, за взаимна търпимост. Аз бих казал още и за взаимна прошка. Прошка с фашизма не може да има, но ние не сме склонни да си простим дори политическите противостояния. Трябва да се научим да си ги простим. Неотдавна получихме един от най-важните уроци на столетието. Става въпрос за Римския папа и Патриарха на руската православна църква. След 1000 години те се прегърнаха и целунаха. И къде стана това - в комунистическа Куба, на фона на гигантския портрет на Че Гевара. За да се разбере, че нещо се премести в съзнанието на хората, нещо се е случило. Щом те вече са се прегърнали, защо и ние да не се прегърнем.
- Има ли рецепта за съхранението на самоуважение, достойнство и ценности?
- Не мисля. Цялата световна хуманистична литература - това е гигантската, огромната като египетска пирамида рецепта за толерантност, за духовност, за човешки отношения между хората, за това че по-голяма ценност от златото и парите, това е приятелството, любовта, взаимното разбирателство, взаимопомощта, солидарността. Така че една рецепта е цялата световна литература.
- За какво мечтае днес Анжел Вагинщайн?
- Като всички хора може би, така и аз, мечтая за мир, за толерантност, за любов и за един свят, в който парите имат по-малко значение от духовните стойности на нашето битие.
- В самото начало, когато се запознахме, вие казахте, че една от вашите нежности е Павел баня. Ще ми разкажете ли?
- Много мила история е това. Най-близкият ми колега, приятел, състудент, съкинематографист, съмишленик - Христо Ганев, е роден в Павел баня. Чрез него научих, че Павел баня съществува. Христо Ганев е дете на телеграфопощенец. Пощенците и железничарите имат деца пръснати навсякъде, защото ги мести живота, работата. Така той се ражда в Павел баня. И като заговори с умиление и любов за "моята Павел баня", която той познава почти колкото и аз познавам. Той е роден тук и е живял много малко, но все още пази в сърцето си Павел баня и тя завинаги ще остане свидна за него. Но за мен той е павелбанчанин и понеже обичам и него, от там идва и моята любов и нежност към Павел баня, макар че не съм ходил там никога.
Яница Станчева
* Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в гр. Пловдив. Живее кратко време във Франция, където по политически причини семейството му емигрира. След политическа амнистия се завръща в България.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война - член на РМС, ръководител на бойна група, партизанин. Вследствие на предателство е арестуван и осъден на смърт. Присъдата не се реализира, поради настъплението на Съветската армия.
След 9-ти септември 1944 г. е киносценарист, автор на филми снимани в 8 страни. Голям брой от филмите заснети по негов сценарий, са удостоени с високи награди на международни кинофестивали в Кан, Еринбург, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови вари, Авелино и др., като само българо-немската продукция, филмът "Звезди", разпространен в над 70 държави, е носител на 12 най-високи отличия.
След промените през 1989 г. Вагенщайн е писател и общественик с будна съвест. Романите му освен в България, са издадени в Германия, Франция, Русия, Чехия, САЩ и други страни, радват се на най-широк и изключително позитивен медиен отзвук.
Получава наградата на София за цялостен принос в изкуството и литературата през 2007 г.; Голямата награда на Сорбоната - Франция за книгата "Далеч от Толедо"; Европейската награда "Жан Моне" за "Сбогом Шанхай"; Златен портокал - Турция за филма "Звезди в косите, сълзи в очите"; Годишна награда на Съюза на българските писатели за "Петокнижие Исааково" и др.
Носител е на наградите: Орден "Стара планина" - 1-ва степен; Офицерска степен на френския орден "За заслуги" и "За изкуство и литература"; Германска национална награда за изкуство 1-ва ст. с почетен знак "Гьоте"- златен; Два ордена "Св. Св. Кирил и Методий" 1-ва степен; Годишна държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"; Два сребърни плакета за заслуги - Испания; Почетен медал за заслуги в развитието на руско-българските културни връзки - Русия.
