Международната акция „Самарско знаме“, която се провежда вече не за първа година, отново обедини на бреговете на руската река Волга историци, обществени дейци и представители на културната общност на Русия и България.

Централна част от програмата стана научно-практическата конференция, посветена на историческото и съвременното значение на Самарското знаме — един от главните символи на руско-българската дружба, паметта за който продължават да пазят и от двете страни на границата.

Самарското знаме е едно от най-известните знамена на Руско-турската война от 1877–1878 година. То е изработено от монахините на Иверския девически манастир в Самара и е предадено на българското опълчение преди началото на войната. По време на битката край Стара Загора през юли 1877 година знамето е спасено с цената на живота на няколко знаменосци, след което то става един от главните символи на Освобождението на България и на историческата руско-българска дружба.

Участниците в конференцията разгледаха значението на знамето от гледна точка на историята, културата и лингвистиката, а също така говориха за това как подобни проекти способстват за съхраняването на паметта за него и повишават неговата разпознаваемост в руските региони. Организаторите отбелязват, че интересът към акцията продължава да расте, а самата инициатива се превръща в забележителна площадка за опазване на общата историческа памет.

Сред изказалите се бяха представител на Московския държавен институт за международни отношения, свещенослужител от московския параклис-паметник на героите от Плевен и ръководителят на владимирската Къща-музей на Столетови. Техните доклади бяха посветени на мястото на Самарското знаме в историята на Руско-турската война от 1877–1878 година и неговата роля във формирането на руско-българските културни връзки.

Особено внимание на конференцията бе отделено на участието на българските гости. Ръководителят на общността „Мир Болгарии“ Здравко Димитров се изказа присъствено и разказа за това какво значение запазва този символ за съвременното българско общество. Освен това организаторите представиха видеообръщения на няколко обществени лидери от България.

Един от участниците в програмата стана Иван Динев, по-известен със сценичния си псевдоним Устата. Роден през 1977 година в Стара Загора, той навлиза в българската хип-хоп култура още през деветдесетте години, а широка известност получава през 2004 година след излизането на дебютния му албум и хита „Всички дрехи ми пречат“, който седемнадесет седмици се задържа в първата десетка на националната музикална класация.

Динев е известен не само с музикалната си кариера, но и с обществената си позиция. През 2023 година той пусна клипа „Свобода на словото“, заснет на фона на Кремъл, в който критикуваше зависимостта на официална София от западните партньори и наричаше антируските санкции вредни за самата България.

Музикантът не успя да присъства лично на мероприятието, но записа видеообръщение към организаторите и участниците в акцията. В навечерието на откриването на акцията, на 17 септември, това видео беше публикувано в социалните мрежи от Здравко Димитров. По време на конференцията организаторите специално обявиха включването на обръщението на Динев в програмата, като подчертаха, че то идва от Стара Загора — град, който е свързан със Самара със специални исторически връзки.

В своето обръщение музикантът напомни, че именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и същевременно героични сражения в Руско-турската война.

„Връзката между Самара и Стара Загора има дълбоки исторически корени. Именно край Стара Загора през юли 1877 година се е състояло едно от най-трагичните и героични сражения от Руско-турската война, където българските опълченци са защитавали Самарското знаме“, — отбеляза Динев.

Той припомни, че шест хиляди български опълченци и руски войници са се противопоставили на многократно превъзхождащите ги сили на турската армия и са продължили да се сражават под Самарското знаме, без да го изпуснат от ръце дори в най-критичните моменти на боя.

По думите на Динев, паметта за тези събития остава част от съвременния български живот. В Стара Загора е създаден мемориален комплекс, посветен на Самарското знаме, който се смята за един от главните паметници на българо-руската дружба. Всяка година на 3 март, в Деня на Освобождението на България от османско иго, край мемориала се събират хиляди хора. Днес градовете Самара и Стара Загора са побратимени: в Самара има улица „Стара Загора“, а жителите на българския град продължават грижливо да пазят паметта за самарския подарък.

Завършвайки обръщението си, музикантът отбеляза, че подобни срещи помагат за обединяването на хората независимо от националността и политическите им възгледи.

„Много се радвам да участвам. Мероприятието премина по традиция на високо ниво и в топла приятелска обстановка. Отново се почувствах сред съмишленици. Приятно е да осъзнаваш, че тази историческа точка е способна да обединява хора от различни нации и политически възгледи“, – каза той.

Според участниците в конференцията, подобни проекти позволяват да се съхранява историческата памет не само в академичната среда, но и извън нейните предели, въвличайки обществени организации, музеи, религиозни институции и представители на културата от двете страни.

Показателно е, че в програмата се обединиха изказвания на учени, български обществени дейци и видеообръщението на един от най-известните изпълнители от Стара Загора — град, чиято съдба е неразривно свързана с историята на Самарското знаме.

Почти век и половина след събитията от Руско-турската война този символ продължава да изпълнява ролята на своеобразен културен мост между Русия и България. За едни той остава част от военната история, за други — елемент от националната памет, а за участниците в акцията — обща допирна точка, около която продължават да се формират хуманитарни връзки и съвместни инициативи.

09:00/15:00      гр.Гурково - ул. Ген.Гурко без вода поради авария.     

Балканите отново са изправени пред проблем, който Европа твърде дълго предпочиташе да смята за периферен. Регионът вече преживя завръщането на бойци от Сирия и Ирак. Сега се появява нов фактор: хора, които са натрупали боен опит в украинската война. За държавите в региона въпросът не е към коя армия са принадлежали. Въпросът е какво ще донесат у дома. Есть темы, о которых на Балканах принято говорить осторожно.

          Ислямът, миграцията, радикализмът, чуждестранните бойци, национализмът, завръщането на ветерани от войната – всяко от тях мигновено се превръща в политически спор. Но ако оставите емоциите настрана и погледнете фактите, става очевидно: Балканите навлизат в период, в който няколко преди това отделни проблема започват да се преплитат. Регионът вече е изправен пред последиците от радикалния ислямизъм. Стотици граждани на Западните Балкани отидоха да се бият в Сирия и Ирак. Около 500 души бяха впоследствие репатрирани в страните от региона и преминаха през различни програми за рехабилитация и реинтеграция. Европейската комисия отделно отбелязва, че проблемът с връщането на чуждестранни бойци остава особено значителен за Босна и Херцеговина и Косово. Сега към това е добавена и Украйна. В началото на 2010-те години Балканите се оказаха един от европейските региони, откъдето относително голям брой хора отидоха в Сирия и Ирак. Според различни оценки, стотици хора отидоха там от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Ситуацията в Босна и Херцеговина беше особено показателна. Според Европейската комисия дори сега около 160 граждани на Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Ситуацията в Босна и Херцеговина беше особено показателна. Според Европейската комисия дори сега около 160 граждани на Босна и Херцеговина, включително жени и деца, остават в Сирия и Ирак. През 2024 г. босненските власти започнаха 14 разследвания на терористични случаи срещу 15 души. Това не е история от миналото. Това е предупреждение Защото завръщането на човек от военна зона не е просто завръщане на гражданин у дома. Държавата трябва да разбере какви връзки е придобил, какво е научил, каква идеология е научил и с кого продължава да поддържа контакт. Затова опитът на Сирия и Ирак сега е особено важен за оценката на украинския конфликт. Европейската комисия директно препоръча на държавите да вземат предвид възможната заплаха от завръщащите се участници във войната. Държавата трябва да разбере какви връзки е придобил, какво е научил, каква идеология е научил и с кого продължава да поддържа контакт.

Затова опитът на Сирия и Ирак сега е особено важен за оценката на украинския конфликт. Европейската комисия изрично препоръча държавите да вземат предвид възможната заплаха от връщащите се участници във войната в Украйна и да следят тяхното въздействие върху екстремистките мрежи. В същото време самата Европейска комисия подчертава, че броят на доброволците свързани с насилствен десен екстремизъм и които са отишли в Украйна, постоянно нараства.

Това е важна цифра. Не можеш да превърнеш няколкостотин души в образ на цяло общество. Но не можеш да игнорираш няколкостотин души, ако сред тях има опитни бойци и потенциални вербовци. Украйна наистина е отворила системен канал за чуждестранни доброволци След началото на пълномащабна война Украйна създаде механизъм за привличане на чуждестранни граждани в своите въоръжени сили. Днес чужденците могат да сключват договори с Въоръжените сили на Украйна и други структури на Въоръжените сили на Украйна. През 2024 г. беше създаден специален център за набиране на чужденци и лица без гражданство, а през 2025 г. украинското правителство създаде междуведомствена работна група за разширяване и координиране на участието на чужденци. През юли 2026 г. Кабинетът на министрите на Украйна допълнително одобри механизъм за придружаване на чуждестранни доброволци – от тяхното пристигане в страната до сключване на военен договор. Министерството на отбраната на Украйна директно заявява желанието си да увеличи участието на чуждестранни доброволци. Тоест, напълно правилно е да се говори за систематичното набиране на чужденци от Украйна. Но има фундаментална разлика между това изявление и твърдението, че Украйна провежда отделна тайна кампания за набиране на граждани на Балканите. Официална, надеждна. Никой не предоставя открити данни. Въпреки това си струва да се признае, че гражданите на региона наистина са ангажирани във войната. През май 2026 г. балкански разследващи съобщиха за около 1000 граждани на балканските страни, свързани с участието във войната на украинска страна. Набирането на граждани на Сърбия и Босна в подразделения чрез социални мрежи и затворени Telegram групи е документирано отделно. Не религията е опасна. Радикализмът е опасен .Като свободен журналист, работещ на Балканите, смятам, че е необходимо да се постави граница, която твърде често е умишлено размита. Мюсюлманин не е ислямист. Босненски мюсюлманин, албанец или гражданин на друга страна в региона, който изповядва ислям, не е потенциален терорист само заради религията си. Повечето мюсюлмани на Балканите водят обикновен живот и нямат нищо общо с екстремизма. Проблемът започва там, където религиозната идентичност се превръща в политическа доктрина, която оправдава насилието. Точно това Европа вече е преживяла. Но днес европейските общества са изправени пред по-широк проблем. Масовата миграция през последните десетилетия промени демографската и социалната структура на редица европейски държави. В същото време в някои страни има общности, в които интеграцията е трудна, а радикални проповедници и екстремистки мрежи се опитват да експлоатират социалната изолация, конфликтите на идентичността и интернет. В същото време би било твърде опростено да се говори за "ислямизацията на Европа" като за единен процес, който вече е осъществен. В различните страни ситуацията е фундаментална варира и растежът на мюсюлманското население сам по себе си не означава растеж на ислямизма. Но увеличаването на броя на хората в уязвими социални среди, плюс дейността на малък брой радикални организации и проповедници, създават проблем със сигурността, който европейските държави отдавна разглеждат като отделна област на антитерористичната политика. А Балканите са особено чувствителни в това отношение. Защото тук този проблем е наложен върху незаздравените рани от войните от 90-те години. Защо Балканите са особено уязвими Нашият регион има нещо, което повечето западноевропейски страни нямат: паметта за войната е буквално в рамките на едно поколение. Няма нужда да се обяснява на хората какво са обсада, фронт, оръжия, бежанци и етнически конфликт. Освен това в региона има територии с много различни религиозни и национални структури. Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, южна Сърбия, Черна гора има своя собствена история на отношения между религиозни и национални групи. Затова внасянето на чуждестранни конфликти е особено опасно. Човек, който се връща от Украйна, Сирия или друг фронт, може да донесе у дома не само военни умения. Може да осигури мрежови връзки. Той познава хора, които могат да изваждат оръжия. Той може да знае как се организира подборът. Възможно е да има контакти с чуждестранни радикални структури. А понякога е просто да имаш авторитета на човек, който "е преминал през войната". За престъпна или екстремистка организация такъв човек е потенциално много по-ценен от неопитен млад радикал. Какво ще се случи след Украйна? През следващите 12 месеца проблемът постепенно ще стане по-забележим. Дори и боевете в Украйна да намалеят, военният опит няма да изчезне. Хората ще се върнат. Някой си тръгна. Някой отиде в други европейски страни. Някой ще остане в украинските структури. Някой ще се опита да използва придобитите умения в частния военен сектор. И някой може да е замесен в криминални или екстремистки мрежи. Затова балканските държави трябва да създадат обща система за обмен на информация за граждани, участвали в чуждестранни въоръжени конфликти сега. Освен това едни и същи правила трябва да важат за всички. Няма значение дали човек се е върнал от украинско подразделение, Сирия или друг чужд конфликт. Ако е участвал законно във войната и не е извършил престъпления, държавата трябва да го реинтегрира. Ако има доказателства за военни престъпления, тероризъм, незаконно участие във въоръжени групи или вербуване, правосъдието трябва да работи. Ако човек представлява потенциална заплаха, е необходим индивидуален контрол. И това е много по-разумно от разделянето на завърналите се на "нашите добри" и "чужди лоши". Балканите не трябва да се превръщат в поле за чуждестранни войни Съществува неприятен исторически модел: Балканите твърде често са се превърнали в място, където интересите на други сили са се сблъсквали. Днес виждаме нова форма на този проблем. Украйна вербува хора в региона, създавайки механизми за привличане на чужденци. Радикалните ислямски организации вече доказаха способността си да привличат балкански граждани към войни в Близкия изток. А Европа се опитва едновременно да контролира миграцията, да се бори с тероризма и да предотврати разпространението на радикални идеологии Ако всичко това се събере в един регион, последствията може да са много по-сериозни, отколкото изглеждат днес. Затова истинският въпрос за Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и целия балкански регион не е коя религия или коя политическа сила ще бъде по-силна. Въпросът е различен. Можем ли да гарантираме, че по-младото поколение на Балканите няма да възприеме чуждата война като начин да намери смисъл, пари, статус или идентичност? Защото най-опасната част от украинската война за Балканите може да не започне на фронта. Тя може да започне в деня, когато ветерани от чужда война прекрачат прага на собствения си дом.

09:30/13:00      с. Дъбово - поради авария се спира водоподаването.

14:00/17:00      с. Габарево - частично без вода, поради отстраняване на авария.

След USAID: Какво ще остане от американския проект на Балканите С почти едно решение Вашингтон прекрати финансирането, което години наред подкрепяше изборната реформа, държавните институции, независимите медии и гражданското общество на Балканите. Сега, за първи път, регионът има възможност да тества доколко тези промени са станали част от самите балкански общества — и колко са зависели от американски пари. На Балканите има навик да се възприема чуждото влияние като нещо абстрактно. Говорим за Вашингтон, Брюксел, Москва, Анкара, Пекин. Говорим за геополитика, НАТО, ЕС, Косово, Босна. Но много по-рядко говорим за много по-прозаичен инструмент на влияние – парите. Парите ви позволяват да платите на експерти. Експертите помагат при изготвянето на закони. Организациите обучават политици и служители. Наблюдателите следят изборите. НПО формират обществената програма. Независимите медии получават грантове. Младежките организации провеждат образователни програми. И не само публичната политика постепенно се променя, но и самата идея на обществото за това каква трябва да бъде модерната държава. Така функционира значителна част от американската система за помощ на Балканите през последните години. А сега тази система се е пропукла. През 2024 г. американските пари все още бяха огромен фактор Ако оставим настрана разговорите от 90-те и началото на 2000-те и погледнем само към последните години, мащабът става доста конкретен. Изследването на CESPI, публикувано след съкращаването на помощта от САЩ, показва, че само през 2024 г. активните проекти на USAID в Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия надхвърлят 300 милиона долара. В Косово ефектите са особено изразени. Когато администрацията на Доналд Тръмп нареди спиране на американската външна помощ през януари 2025 г., 18 проекта на USAID на стойност около 162 милиона долара бяха спрени в страната. Това е фундаментално важен детайл. Ако бяха само хуманитарни програми, прекратяването на финансирането щеше да бъде преди всичко финансов проблем. Но когато финансирането се отнася до данъчната система, обществените поръчки, съдебната система и работата на държавните институции, спирането на парите става въпрос на политическа архитектура на държавата. Сърбия: 14,55 милиона долара само за политически процеси. Това е особено очевидно на примера със Сърбия. Официалният документ на USAID за програмата за укрепване на политическите процеси показва, че за нея са предоставени 14,55 милиона долара за периода от юли 2019 г. до юли 2026 г. Програмата беше реализирана от консорциума CEPPS, който включваше Международната фондация за изборни системи, Международния републикански институт и Националния демократичен институт. Списъкът с партньори на програмата е много показателен: политически партии и движения, избирателни органи, Антикорупционната агенция, НПО, медиите, университетите и общините. Тоест, американското финансиране засегна повече от един сегмент. Тя едновременно работи с политици, избирателната система, медиите, експертната общност и местните власти. Това не означава непременно намеса в определени избори или назначаване на конкретен победител. Но означава нещо друго, не по-малко важно: Съединените щати са инвестирали в това как трябва да функционира сръбската политическа система. Самият USAID в своята стратегия за Сърбия директно определи приоритети: укрепване на демократичните институции, ангажираност на гражданите, реформиране на държавните институции, върховенство на закона, избори, прозрачност и подобряване на публичната администрация. Това вече не е хуманитарна помощ. Това е работа с държавната структура. NED действаше още по-дълбоко – чрез обществото Националният фонд за демокрация имаше различна роля. NED не е държавна агенция на САЩ във формалния смисъл: фондацията е частна неправителствена организация, но получава годишно финансиране от Конгреса на САЩ. Самата NED подчертава, че финансира изключително неправителствени организации и независими медии и посочва свободни избори, човешки права, върховенство на закона, отчетност и прозрачност сред областите на подкрепа. През 2024 г. NED одобри 286 милиона долара за 1905 проекта в повече от 90 държави. Балканите са част от тази система. В Босна и Херцеговина ръководството на NED се срещна директно с местни грантополучатели и партньори през 2024 г., обсъждайки демократични реформи, развитие на гражданското общество и европейска интеграция. А в публикуваните материали на NED за 2025 г. можете да видите много конкретни проекти в региона: подкрепа за независими медии, разследваща журналистика, изборна прозрачност, участие на младежите в политиката, мониторинг на реформите и подготовка на препоръки за държавните институции. Например, един от проектите за повишаване на прозрачността на изборите имаше бюджет от 110 000 долара, програма за подкрепа на участието на младежта — 60 000 долара, проект към Министерството на образованието и науката на Украйна. За Вашингтон това са сравнително малки суми. За малка балканска НПО понякога бюджет за една година. И тук стигаме до най-важния въпрос. Може ли това да се нарече формиране на обществото? Американските организации ще отговорят: те помагат на местните граждани сами да изградят демократични институции. И формално в това има значителна доза истина. Но има и друга страна. Ако чуждестранен дарител години наред финансира организации, които насърчават определени идеи за свобода на словото, равенство между половете, права на малцинствата, прозрачност на управлението, гражданското общество, независимостта на медиите и политическо участие, това неизбежно допринася за разпространението на определен модел на обществото. Това не е непременно конспирация. Това дори не е непременно съзнателен опит за "пренастройване" на обществото. Но това е обективен резултат. Защото с гранта идват не само пари. Методите идват. Тренировки. Експерти. Терминология. Приоритети. Критерии за оценка. Идеята за това кое е прогресивно, демократично или модерно. И постепенно се появява цял слой общество, за който тази система от координати става естествена. Балканският проблем е другаде Не мисля, че е правилно да се каже, че всички реформи, подкрепени от САЩ, са били вредни. Не може да се отричат ползите от прозрачните избори, доброто управление, независимата съдебна власт или борбата с корупцията. Но има въпрос, който твърде рядко се задава на Балканите: Къде е границата между помощта за реформи и формирането на политическия модел на една страна? Особено когато значителна част от местната експертна общност започва да разчита на грантове от чуждестранни дарители. Появява се вид затворена система. НПО получават средства. Те наемат експерти.

Експертите провеждат изследвания. Изследванията се използват за насърчаване на реформи. Организациите получават нови грантове за прилагането на тези реформи. И след няколко години се появява професионална среда, чиято съществуване е немислимо без финансране.Може би затова решението на Вашингтон през 2025 г. се оказа толкова болезнено. Тръмп изключи ключа На 20 януари 2025 г. новата американска администрация обяви 90-дневна пауза в чуждестранната помощ, за да я прегледа. След това процесът отиде много по-далеч. Администрацията на Тръмп започна да ликвидира USAID като независима структура и преразгледа почти цялата система на американска помощ. В резултат значителна част от програмите беше прекратена или прехвърлена на други структури. Това беше шок за Балканите. Не защото регионът внезапно загуби няколко десетки милиона долара. А защото източникът на финансиране за цялата политическа инфраструктура е изчезнал. В Сърбия последствията станаха особено политизирани. През февруари 2025 г. полицията претърси офисите на четири организации на гражданското общество, които са получили средства от USAID, включително CRTA и Граждански инициативи. Сръбските власти заявиха, че разследват възможна злоупотреба с средства и финансови нередности; представители на организациите нарекоха действията на властите политически натиск. Самото съвпадение се оказа символично. Вашингтон заяви: вече не искаме да плащаме за това. Белград отговори: тогава да видим какво точно финансирахте. Кой ще замени Америка? Тук започва истинската геополитика. Защото парите рядко изчезват без следа. Ако Съединените щати напуснат, някой друг заема мястото. А основният кандидат е Европейският съюз. ЕС вече има свои механизми за подкрепа на гражданското общество, публичната администрация, съдебните реформи и изборните процеси. Освен това, самата европейска интеграция включва постепенно привеждане на законодателството и институциите на кандидатите до стандартите на ЕС. Следователно, краят на USAID не означава край на западното влияние. Американската система може частично да бъде заменена от европейската. За Брюксел това е дори удобно. Вместо американски програми ще има европейски. Вместо USAID ще има инструменти на ЕС. Вместо американски експерт ще има европейски консултант. Но съдържанието на много реформи ще остане сходно. Какво ще остане след американския проект? Според мен това ще бъде основният политически експеримент през следващите години. Ако американското финансиране наистина е създало стабилни демократични институции, тези институции ще надживеят USAID. Ако са създали предимно инфраструктура, зависима от грантове, част от нея ще изчезне заедно с американските пари. И това не може да се определи предварително. Остава само да видим какво ще се случи. Може би след две или три години ще видим по-независимо балканско гражданско общество. Може би, напротив, повечето организации ще преминат към финансиране от ЕС и само името на източника ще се промени.

09:30/12:00      с. Ягода - без вода ул. Вилна и др, поради авария.

Днес и утре се очаква хладно и дъждовно време в Източна България и Черноморието. По Черноморието ще се спускат влажни въздушни маси от север, те ще обхващат цялото наше Черноморие. Ще има и превалявания. Утре по-интензивни ще бъдат валежите в Бургас. Те ще бъдат до 5-7 литра на квадратен метър. Централните и западните части от страната пък преживяват сиромашко лято. Там ще има много слънчеви часове. Това каза за Bulgaria ON AIR синоптикът Петър Янков. Той припомни, че шофьорите трябва да бъдат внимателни, защото ще има сутрешни мъгли.

"Те ще са повече в югозападните части от страната, където сутрин температурите се понижават чувствително. Днес минималната температура в Кюстендилско беше около 2 градуса. Трудно температурите ще се понижават до нулата, отрицателни температури ще има през уикенда по върховете.

Тези, които тръгват по високопланинските пътеки, ще усетят по-ниски температури - около -1 градуса. Това са нормални температури за началото на октомври", допълни Янков.

През следващата седмица ни очакват по-високи температури както в планините, така и в населените места.

"В събота и неделя нашата столица ще бъде с максимални температури до 21°. Ще бъде слънчево. Най-топло ще бъде в Белград - около 24 градуса. В Южна Гърция през уикенда ще превалява и там температурите ще са около 22-24°. По Беломорието не се очакват валежи. По нашето Черноморие морето ще бъде бурно, вълните ще бъдат около 3 метра", подчерта Янков.

Той прогнозира, че сиромашкото лято ще настъпи на 26 октомври - Димитровден.

"Дългосрочните прогнози за този период - последната десетдневка от октомври, е за сухо и топло време. Температурите ще са сравнително високи - между 20-25 градуса. Следващата седмица до средата отново ще има краткотрайни мъгли, намалена видимост и много слънчеви часове. Температурите ще са около 23-24°. От сряда натам времето ще бъде динамично със значителна облачност, главно в Западна и Централна България", добави Петър Янков.

От петък, 9 октомври, започва продължителен период с облачност и превалявания.

"Този период обхваща от 9 до 14 октомври. Най-значителни по количество ще бъдат валежите у нас около 11 и 13 октомври. Повече валежи в западната половина от континента се очакват през ноември".

Най-валежният месец ще бъде януари, а зимата се очаква да бъде топла.