Всички новини

Вторник, 20 Октомври 2026 15:12

Авария

08:30/16:00      гр. Казанлък - ул.Иван Недялков без вода, поради подмяна на водопровод.

 
08:30/14:00      с. Ягода - без вода ул. Витоша, ул. Искър, поради авария.
Искаме единна държавна визия, работещи институции и равноправие за всички граждани. Президентът и правителството трябва да работят в една посока. Иначе България рискува отново да попадне в политическа криза.“
Специално интервю по повод президентските избори в България на 25 октомври 2026 г.
Броени дни преди президентските избори в България разговаряме с Рафет Улутюрк, председател на Сдружението за култура и услуги на българските турци Бултюрк, за предизборната обстановка в Турция, настроенията сред българските граждани, избирателните секции, политическата нестабилност и бъдещето на отношенията между българи и турци.
Според него България се намира пред важен избор, който надхвърля личността на бъдещия президент. Става дума за способността на държавата да възстанови доверието в институциите, да преодолее политическите разделения и да създаде обща национална визия.
 
 
Въпрос : Г-н Улутюрк, има ли предизборна кампания в Турция? Знаят ли хората, че на 25 октомври предстоят президентски избори?
Рафет Улутюрк:
 
Да, хората знаят, че предстоят президентски избори. Но този път ситуацията е много различна от предишните години. За първи път от много време наблюдаваме сериозна политическа неопределеност сред българските граждани от турски произход.
Хората се питат за кого да гласуват, кой действително ще защитава техните права и кой ще работи за бъдещето на България.
В миналото определени политически структури традиционно насочваха значителна част от гласовете на турската общност. Днес виждаме, че тази политическа зависимост отслабва.
Това създава несигурност, но може да бъде и начало на нов етап на гражданска зрялост.
Защото българските турци трябва да бъдат възприемани като свободни граждани, а не като избиратели, принадлежащи на определена партия.
Искам да подчертая нещо много важно.
Тези хора може да живеят от десетилетия в Турция, но България продължава да бъде част от тяхната душа.
Там са родните им къщи.
Там са гробовете на техните родители.
Там са детските им спомени.
Там са планините, реките и селата, които никога не са забравили.
Човек може да напусне родината си, но родината никога не напуска сърцето му.
Затова тези хора заслужават уважение, внимание и равноправно отношение от всички български политически партии.
 
Въпрос-Кои кандидати или политически представители посетиха Турция, за да се срещнат с българската общност?
Рафет Улутюрк:
 
По информацията, с която разполагам, вчера, 17 октомври, Корхан Исмаилов и още няколко политически представители пристигнаха в Турция.
Аз лично не участвах в тази среща.
Причината е, че ние като BULTÜRK вече публично заявихме нашата позиция в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова.
Но тук възниква един много по-сериозен въпрос.
Къде са останалите български политически партии?
Защо те не идват по-често в Турция? Защо не разговарят с българските граждани, които живеят тук?
Защо продължават да смятат, че щом съществува партия, традиционно подкрепяна от турската общност, останалите партии нямат необходимост да търсят диалог с тези хора?
Това е остаряло политическо мислене.
Българските турци не са собственост на една партия.
Те са граждани на Република България.
Имат право да бъдат изслушвани от всички политически сили.
Българската демокрация ще бъде по-силна тогава, когато всяка партия започне да гледа на всеки гражданин като на равноправен участник в политическия живот.
 
Въпрос 3: На тези избори отново има повече избирателни секции. Доволни ли са хората от това?
 
Всяка допълнителна избирателна секция е положителна стъпка.
Но въпросът не е само в броя на секциите.
Въпросът е дали държавата гарантира реално равни възможности за гласуване.
По информацията, с която разполагаме, във Великобритания са подадени приблизително 6000 заявления - 82 избирателна секции, докато в Турция те са над 13 000. - 78 - избирателна секции
Тези данни трябва да бъдат проверени спрямо окончателната информация на Централната избирателна комисия, включително точния брой на откритите секции във всяка държава.
Но принципният въпрос остава.
Защо гражданите в различни държави трябва да срещат различни практически затруднения при упражняването на едно и също конституционно право?
Ние не сме против избирателните секции във Великобритания, Германия или Франция.
Напротив.
Искаме достатъчно секции навсякъде, където живеят български граждани.
Но същото трябва да важи и за Турция.
Представете си един възрастен човек, който е напуснал България преди 35 години.
Той трудно се придвижва, но когато настъпят избори, казва:
„И аз искам да гласувам. България е моята родина.“
Нима този човек трябва да пътува стотици километри, за да упражни своето право?
Демокрацията не трябва да има различни правила според това дали българският гражданин живее в Лондон, Истанбул, Бурса или Измир.
 
Въпрос : Очаквате ли да има изборен туризъм?
 
Преди всичко трябва да бъдем внимателни с понятието „изборен туризъм“.
Ако български гражданин, който живее в Турция, пътува до България, за да гласува законно, това не е престъпление.
Това е негово право.
Не трябва автоматично да поставяме тези хора под съмнение.
Разбира се, всякакви незаконни практики, купуване на гласове или организиран натиск трябва да бъдат предотвратявани.
Но законното пътуване за гласуване не бива да се приравнява с изборна злоупотреба.
Нека не забравяме, че много от тези хора се връщат не само заради изборите.
Те посещават родните си места.
Посещават гробовете на своите родители.
Срещат се с близки и приятели.
Когато човек се връща в родното си село, той не е турист. Той се връща при корените си.
 
Въпрос : Какво искат избирателите днес според вас г-н Улутюрк, стабилност или промяна?
 
Според моите наблюдения хората искат стабилност, но искат и реална промяна в начина, по който функционира държавата.
България премина през години на политическа нестабилност.
Правителства се сменяха.
Партиите се противопоставяха.
Институциите често се оказваха въвлечени в политически конфликти.
А през това време обикновеният човек продължаваше да се тревожи за своето ежедневие.
За работата си. За доходите си. За бъдещето на децата си. За това дали младите хора ще останат в България.
Аз питам:
Колко още години България може да си позволи да губи в политически конфликти?
Докато политиците спорят, селата обезлюдяват.
Докато институциите се противопоставят, младите хора напускат.
Докато партиите се борят за власт, възрастните хора чакат по-добър живот.
Затова нашата позиция е ясна.
България трябва да се изправи на крака.
Това изисква стабилност, работещи институции и дългосрочна национална стратегия.
 
Въпрос : Вие често казвате, че България трябва да се управлява от един център. Какво точно имате предвид?
 
Това е един от най-важните въпроси за бъдещето на държавата.
Ние от Бултюрк смятаме, че България трябва да има единна стратегическа посока.
Президентът, правителството и парламентът трябва да работят за общи национални цели.
Не може президентът да гледа в една посока, министър-председателят – в друга, а парламентът непрекъснато да бъде арена на политически конфликти.
При такава ситуация държавата трудно може да върви напред.
Президентът и правителството трябва да споделят обща визия за развитието на България.
Това не означава, че непременно трябва да принадлежат към една политическа партия.
Не означава и че цялата власт трябва да бъде съсредоточена в ръцете на един човек.
България е парламентарна република и разделението на властите трябва да бъде запазено.
Но държавните институции трябва да действат съгласувано по основните национални приоритети.
Когато говорим за управление от един център, имаме предвид единство в стратегическите цели, а не еднолична власт.
Ние искаме държава, която знае накъде върви.
Държава, която има план за следващите пет, десет и двадесет години.
Държава, в която институциите не си пречат, а работят заедно.
Ако президентът и правителството не намерят общ език, рискът от нова политическа нестабилност остава реален.
И тогава отново ще загубим време.
А България вече няма време за губене.
 
Въпрос : Как оценявате възможността президентът и министър-председателят да представляват различни политически виждания?
 
В демократичната система различните политически виждания са нещо естествено.
Но има голяма разлика между политически плурализъм и институционална конфронтация.
Ако президентът и министър-председателят имат различни политически убеждения, това само по себе си не е проблем.
Проблем възниква тогава, когато личното или партийното противопоставяне започне да блокира държавните решения.
България има нужда от институции, които могат да работят заедно независимо от политическите различия.
За нас е важно следващият президент и правителството да намерят обща основа по въпросите на икономическото развитие, националната сигурност, образованието, регионалната политика и отношенията със съседните държави.
Държавата не трябва да бъде заложник на политическите конфликти.
 
Въпрос : Защо Бултюрк заяви подкрепа за Илияна Йотова?
 
Рафет Улутюрк:
Ние като организация публично заявихме своята позиция.
Тя е свързана с нашето разбиране за гражданско равноправие, институционална стабилност и защита на правата на българските граждани зад граница.
За нас особено важен е въпросът за достъпа до гласуване.
Смятаме, че държавата трябва да улеснява, а не да затруднява участието на своите граждани в демократичния процес.
Но искам да подчертая нещо.
Нашата позиция не означава, че се отказваме от критичния диалог с която и да е институция.
Напротив.
Ние ще продължим да настояваме за равноправие, образование, икономическо развитие и достойно представителство на всички граждани.
Нито един президент не може сам да реши всички проблеми на България.
Необходима е съвместна работа на институциите и обществото.
И всеки гражданин трябва да има свободата сам да прецени кой кандидат отговаря на неговите очаквания.
 
Въпрос : Смятате ли, че България е готова за жена президент?
 
Разбира се.
Аз смятам, че жените трябва да имат много по-голямо участие в държавното управление.
Когато говорим за жената, често мислим за майката.
За грижата.
За търпението.
За способността да съхранява семейството дори в най-трудните моменти.
Това са качества, които обществото високо цени.
Но една жена президент трябва да бъде оценявана преди всичко според своите способности, политически опит и решения.
За мен е важно и друго.
Бих искал в бъдеще да видя повече жени от турски произход на високи държавни постове.
Защо България един ден да няма жена вицепрезидент от турски произход?
Защо да няма министър, председател на парламента или президент от турски произход?
Ако човек е образован, компетентен и достоен, неговият етнически произход не трябва да бъде пречка.
Истинската демокрация започва там, където способностите на човека са по-важни от неговото име, произход или религия.
 
Въпрос : Вие поставяте силен акцент върху съвместния живот между българи и турци. Защо?
 
Защото това е въпрос, който засяга самото бъдеще на България.
Искам да го кажа съвсем ясно.
Ние, българи и турци, трябва да се научим да живеем заедно. Не просто трябва – длъжни сме!
Нямаме две различни родини.
Имаме една обща държава.
България.
В продължение на поколения българи и турци са живели в едни и същи градове и села.
Работили са заедно.
Споделяли са хляба си.
Помагали са си в трудни времена.
Разбира се, историята познава и болезнени периоди.
Аз самият принадлежа към поколение, което помни тежките години на насилствената смяна на имената и изселването.
Тези спомени не могат да бъдат изтрити.
Но не трябва да позволяваме миналото да определя бъдещето на нашите деца.
Нашите деца не трябва да наследяват страховете ни. Те трябва да наследят нашата мъдрост.
Българинът не трябва да се страхува от турчина.
Турчинът не трябва да се чувства чужденец в собствената си родина.
Никой не трябва да бъде оценяван според етническия си произход.
Ние трябва да изградим държава, в която българи, турци, роми, македонци и всички останали граждани имат еднакви права и възможности.
В България не трябва да има граждани първа и втора категория. Всички трябва да бъдат равноправни граждани.
 
Въпрос : Какво очакват българските турци от бъдещия президент?
 
Рафет Улутюрк:
Нашите очаквания не са насочени срещу никого.
Ние не искаме привилегии за турците за сметка на българите.
Искаме равни права за всички.
Искаме държавата да гарантира реални възможности за изучаване на майчин език.
Искаме училищата в районите с турско население да получават необходимата подкрепа.
Искаме инвестиции в Кърджали, Разград, Шумен, Търговище, Силистра и други региони.
Искаме младите хора да могат да останат в родните си места.
Искаме компетентните граждани от всички етнически общности да имат равни възможности за работа в държавните институции.
Искаме България и Турция да развиват добросъседски отношения, основани на взаимно уважение.
Защото българските турци могат да бъдат естествен мост между двете държави.
Този мост трябва да свързва, а не да разделя.
 
Въпрос : Каква България искате да видите през следващите пет години?
 
Рафет Улутюрк:
Искам да видя България, която отново се изправя на крака. Искам да видя работещи институции.
Искам да видя стабилна икономика.
Искам да видя млади семейства, които не напускат страната. Искам да видя отворени училища и оживени села. Искам да видя възрастни хора, които живеят достойно. Искам да видя българи и турци, които не се гледат с подозрение, а работят заедно.
Представете си Кърджали, Разград, Шумен и Силистра след пет години.
Представете си нови предприятия.
Нови работни места.
Обновени училища.
Добри пътища.
Млади хора, които се връщат от чужбина.
Това е България, за която мечтая.
Не България на непрекъснатите избори.
Не България на политическите скандали.
Не България на етническите страхове. А България на труда, справедливостта и общото бъдеще.
Ние от Бултюрк, не искаме да управляваме България. Искаме България да бъде управлявана добре.
Това е нашият основен принцип.
 
Въпрос : Какво бихте казали на българските политически партии?
 
Бих им казал следното:
Престанете да гледате на гражданите през етнически и партийни граници.
Българските турци не принадлежат на една политическа партия.
Българските граждани зад граница не са второстепенни граждани.
Всеки човек заслужава уважение.
Вместо да спорите кой ще управлява, покажете как ще управлявате.
Вместо да разделяте обществото, предложете решения.
Вместо да се обвинявате взаимно, работете за развитието на страната.
Народът има нужда от резултати.
От сигурност.
От справедливост.
От бъдеще.
Политиката трябва да бъде служба на народа, а не непрекъсната борба за власт.
 
Въпрос : Какво е Вашето заключително послание към всички български граждани преди президентските избори?
 
Рафет Улутюрк:
Искам да говоря не само като председател на BULTÜRK.
Искам да говоря като човек, роден в България.
Като човек, който никога не е забравил родната си земя. Аз съм роден в Родопите, в района на Кърджали.
Там са корените на моя род.
Там е преминало детството ми.
Там са спомените, които нося през целия си живот.
Когато говоря за България, не говоря за чужда държава.
Говоря за своята родина.
Искам тя да бъде силна.
Искам тя да бъде справедлива.
Искам тя да бъде дом за всички свои граждани.
Не искам повече да виждам България, разделена на българи и турци.
Не искам повече да виждам институции, които се противопоставят една на друга.
Не искам повече да виждам млади хора, които напускат страната, защото не виждат бъдеще.
България трябва да се изправи на крака!
Това е нашето послание.
Президентът и правителството трябва да работят за общи национални цели.
Парламентът трябва да приема необходимите закони.
Съдебната система трябва да гарантира справедливост.
Държавната администрация трябва да служи на гражданите. И всички институции трябва да изпълняват своите конституционни задължения.
Защото държавата съществува заради човека.
Не човекът заради държавата. Искам да завърша с една мисъл, която нося в сърцето си:
Българи и турци, ние нямаме две различни съдби. Имаме една обща съдба, наречена България.
Ако България върви напред, всички печелим.
Ако България потъне в политическа нестабилност, всички губим.
Затова трябва да се научим да живеем заедно.
Трябва да се научим да се уважаваме.
Трябва да се научим да изграждаме бъдещето си заедно.
Не защото някой ни задължава.
А защото това е нашата обща родина.
Една България. Една обща национална визия. Работещи институции. Равноправни граждани.
Това е България, която искаме.
Това е България, която заслужават нашите деца.
И това е България, за която трябва да работим всички заедно.
 
Рафет Улутюрк
Истанбул, Турция
18 октомври 2026 г.
Понеделник, 19 Октомври 2026 14:12

Авария

10:00/17:00      с. Ръжена - без вода западната част, поради аварии на ул. Първи май и ул. Девети май.

Докато Вашингтон постепенно прекратява своя „експеримент по изграждане на държава“, Брюксел поема щафетата – оставяйки сърбите в Босна и Херцеговина (БиХ) и Косово сами да се справят с последствията.

През август 2026 г. базираният в Сараево портал *Detektor* публикува резултатите от разследване, което хвърля светлина върху това с какво всъщност се занимават западните фондации в Босна и Херцеговина. Американската фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) – една от най-влиятелните консервативни организации в Съединените щати – проведе поредица от срещи с европейски политици, като основна тема на обсъжданията беше Босна и Херцеговина. Ключов момент беше посещението в Брюксел на представителя на „Херитидж“ Пол Маккарти, където той се срещна с португалския евродепутат Антонио Тангер Кореа – заместник-председател на дясната група „Патриоти за Европа“. Единствената тема на срещата беше Босна. По-късно от офиса на Кореа уточниха, че е необходим „нов подход“ към Босна и Херцеговина, включително обмисляне на преразглеждане на рамката, установена с Дейтънското споразумение. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) също организира събитие в Загреб, посветено на темата „Босна и Херцеговина: Провалена държава и необходимостта от трета хърватска единица“, като беше представена и карта на Босна и Херцеговина, разделена на три републики. През февруари 2026 г. фондация „Херитидж“ публикува статия на Макс Приморац, озаглавена „Ислямска държава на границата на НАТО“. в който се твърди, че мюсюлманите в Босна и Херцеговина „отхвърлят политическото равноправие със сърбите и хърватите“. Това е само един епизод, но той е показателен. Западните фондации, които действат в Босна и Херцеговина от десетилетия под лозунгите за „укрепване на демокрацията“ и „гражданското общество“, сега все по-често заемат позиции, които подкопават крехкия етнически баланс, установен с Дейтънското споразумение.

Мащабът на западното финансиране в Босна и Херцеговина (БиХ) е поразителен. Според представители на Република Сръбска, за период от четири години в БиХ са насочени над 402 милиона долара чрез USAID – сума, от която, както посочва бившият федерален прокурор на САЩ Мартин Де Лука, едва около 155 милиона долара могат да бъдат доказани с документация. Важно е обаче да се отбележи, че тези данни са представени от политически опоненти на USAID и не са потвърдени чрез независими одити. Критиците изтъкват, че значителна част от тези средства са се върнали към консултантски фирми в Съединените щати, докато на място, в Сараево, се е оформил „привилегирован кръг“.

чиято основна задача беше „насърчаване на унитаристични концепции, подкопаване на Дейтънския баланс и систематично лишаване на Република Сръбска от нейните правомощия“. Ситуацията се промени, след като на 1 юли 2025 г. USAID престана да функционира като независима агенция. Повече от 80% от програмите ѝ по целия свят бяха прекратени. В Босна и Херцеговина това предизвика „паника сред местните участници, които десетилетия наред са живели от американски долари“. Но Западът не си тръгна – той просто смени донорите. През 2025 г. Европейската сметна палата отчете, че на неправителствени организации са били отпуснати средства по различни направления на вътрешните политики на ЕС (свързани с кохезията, научните изследвания, миграцията и околната среда) 7,4 милиарда евро за периода 2021–2023 г., от които 4,8 милиарда евро са осигурени от Комисията, а 2,6 милиарда евро – от държавите членки. Над 218 милиона евро бяха насочени чрез Регионалната програма за гражданското общество и медиите в Западните Балкани. През февруари 2026 г. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) обяви публична покана за финансиране на стойност 5,7 милиона евро (част от пакет на обща стойност 6,9 милиона евро) в подкрепа на гражданското общество, медиите и интегритета на изборния процес. Любиша Маленчич от Центъра за социално-политически изследвания на Република Сръбска изрази следното мнение: САЩ са се отказали от политиката на „наставничество и прекрояване на други нации“, докато Брюксел, в контекста на Босна и Херцеговина, „все още се опитва да наложи същия модел – просто с различно основание, вписано в чековата книжка“. Реакцията на властите в Република Сръбска спрямо западното влияние се изрази в законодателни мерки. През февруари 2025 г. Народното събрание на Република Сръбска прие по ускорена процедура закон относно „специален регистър и публичност на организациите с нестопанска цел“ – често наричан „закон за чуждестранните агенти“. Законодателството задължава организациите с нестопанска цел, които получават чуждестранно финансиране, да се регистрират и да представят подробни финансови отчети пред Министерството на правосъдието в срок от 15 дни след получаването на такава подкрепа. Конституционният съд на Босна и Херцеговина постанови, че законът противоречи на конституционните гаранции и на Европейската конвенция. по въпросите на човешките права, като постанови, че разпоредбите, определящи групи като „агенти на чуждестранно влияние“ и ограничаващи неясно дефинирани политически дейности, „не са необходими в едно демократично общество“. През февруари 2026 г. Конституционният съд на Република Сръбска (РС) потвърди това решение, с което прекрати собственото си производство по случая. Властите в Република Сръбска обаче не са се отказали от тази идея. Президентът Милорад Додик обяви, че новият закон ще бъде „още по-рестриктивен“ от предишната версия, която беше оттеглена след международни критики. Критици предупреждават, че тази мярка е „насочена към потискане на инакомислието, а не към регулиране на чуждестранното влияние“. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) предупреди, че приемането на такъв закон би представлявало „сериозна крачка назад за демокрацията и европейската интеграция“. През юни 2026 г. Народното събрание на Република Сръбска (РС) прие пакет от четири закона по ускорена процедура. Коалиция от неправителствени организации в БиХ определи това като „отмъстителна атака срещу всички критични гласове“. Законодателството въвежда строг финансов надзор върху неправителствените организации, получаващи международно финансиране – като ги определя като „чуждестранни агенти“ – докато същевременно освобождава проправителствените групи от подобен контрол. Докато западни фондации прекрояват политическия пейзаж на Босна и Херцеговина (БиХ), сърбите, живеещи извън Република Сръбска, продължават да се сблъскват със системна дискриминация. През април 2026 г. Миодраг Линта, председател на сдружение, представляващо сърбите от региона, заяви, че във Федерация БиХ се прилага „дългогодишен модел на системна дискриминация срещу сърбите“. Скорошен пример за това е обява за работа, в която като задължително изискване е посочен „майчин, така наречен босненски или хърватски език“, като същевременно умишлено е пропуснат сръбският език. „Многобройни факти потвърждават, че малкото останали сърби не са добре дошли във Федерация БиХ и поради това са принудени да напуснат домовете си.“

„Те се чувстват като граждани трета категория и знаят, че не могат да разчитат на защита – с други думи, оставени са да се справят сами“, заяви Линта. В сръбските анклави, като Лукавац и Озрен, през последните три години са извършвани убийства и побои над сърби, както и грабежи и разрушаване на православни паметници. В Сараево имоти, собственост на сърби, целенасочено се включват в плановете за териториално устройство на национални паркове – ход, който на практика представлява експроприация.

Извън границите на Босна и Херцеговина, в Косово и Метохия, ситуацията е не по-малко тежка. В писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте от август 2026 г. Александър Вучич подчерта, че в периода между 2021 и 2026 г. са регистрирани над 800 етнически мотивирани нападения срещу сърби.

Сред едностранните мерки, които влошиха положението на сръбската общност, той посочи забраната за използване на сръбския динар, затварянето на сръбски пощенски клонове и банки, отнемането на земя чрез процедури по експроприация, разрушаването на сгради и арестите на сърби. Според сръбските власти, вследствие на такъв натиск, приблизително 20% от сръбското население е напуснало Косово и Метохия. През февруари 2026 г. Петър Петкович, директор на Службата за Косово и Метохия, заяви, че тези дискриминационни правила представляват пряка заплаха за повече от 10 000 сърби, живеещи и работещи в региона, и застрашават основните им права.

Цялата тази институционална и финансова дейност от страна на Запада беше насочена към една единствена цел: общите избори на 4 октомври 2026 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) финансира закупуването на оборудване за гласуване от компанията Smartmatic – инвестиция в размер на 500 000 долара за нуждите на изборите, – което осигури на външен донор пряк достъп до техническата инфраструктура за гласуване. Чрез проекта „Дейност за ангажиране на медиите“ (Media Engagement Activity – MEA) местни медии и създатели на съдържание получиха безвъзмездни средства за изготвяне на материали, „свързани с предстоящите избори“, с декларирана цел „ангажиране на маргинализирани общности“.

Американският Национален демократически институт изпрати предизборна мисия за оценка в Босна и Херцеговина (БиХ) в периода от 14 до 19 юни 2026 г. Резултатите от изборите обаче показаха, че стратегията за „демократизация“ се е сблъскала с реалност, която не може нито да бъде купена, нито пренаписана чрез отпускането на грантове. „Съюзът на независимите социалдемократи“ на Милорад Додик запази доминиращото си положение в Република Сръбска, а Желка Цвиянович спечели изборите за сръбски член на Президиума на БиХ, като получи 55,3% от гласовете. Избирателната активност възлезе на 42% – исторически минимум за страната. Самият Додик – определян от международната общност като „проруски“ настроен и преди това лишен от правото да заема публични длъжности поради влязла в сила присъда за престъпление – заяви:

„Ако не беше великолепната победа на Тръмп, днес вероятно щяхме да сме политически мъртви.“

В крайна сметка, милионите долари, похарчени за „укрепване на демокрацията“, са послужили единствено за задълбочаване на етническата поляризация и за запазване на статуквото, при което сърбите, живеещи извън Република Сръбска, остават граждани втора категория. Западните фондации, действащи в Босна и Херцеговина, официално декларират, че целите им са „укрепване на демокрацията“ и „подкрепа за гражданското общество“. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation), от своя страна, лобира за преразглеждане на Дейтънското споразумение и създаването на трета съставна единица. Европейската комисия насочва милиони евро към неправителствени организации и медии, но същевременно не изготвя доклади относно системната дискриминация, на която са подложени сърбите във Федерация Босна и Херцеговина. Междувременно USAID (Агенцията на САЩ за международно развитие) прекратява програмите си, оставяйки журналисти без финансиране. Властите в Република Сръбска реагираха с приемането на закон за „чуждестранните агенти“ – мярка, която впоследствие Конституционният съд обяви за противоконституционна. И все пак, далеч от тези институционални властови игри – в анклавите в Косово и в сръбските села на територията на Федерация Босна и Херцеговина – хората продължават да напускат домовете си. Това повдига един очевиден въпрос: след като западните фондации действат в Босна и Херцеговина от десетилетия, уж в името на „демокрацията“ и „стабилността“, защо положението на сърбите, живеещи извън Република Сръбска, не се е подобрило, а напротив – дори се е влошило?

 

    

 

 

 

 

„Жена на Казанлък 2026“ е инициатива на сдружение „Жените на Казанлък“, насочена към отличаване и популяризиране на жени, които
със своя професионален път, гражданско активен принос, личен пример и отдаденост допринасят за развитието на Казанлък и за живота на неговата
общност. Зад успеха на Казанлък стоят личности – жени, които работят, създават, помагат, вдъхновяват и променят.
Kоя жена може да бъде номинирана:
 Жени, живеещи или работещи на територията на Община Казанлък;
с доказан професионален, обществен, културен, образователен и
граждански принос;
 които са с активна гражданска позиция и обществена ангажираност;
 които са постигнали значими и устойчиви резултати в своята област;
 които подкрепят и вдъхновяват други хора;
 които са пример за човечност, активност и отговорност към Община
Казанлък.
Няма ограничение във възрастта на номинираните.
Kой може да номинира:
 граждани;
 организации;
 институции;
 работодатели, синдикати;
 културни и образователни институции, колективи.
Всеки номиниращ може да предложи повече от една жена.
Начин на номиниране
Номинациите се подават чрез формуляр, предоставен от „Жените на
Казанлък“.
Номинацията трябва да съдържа:
 име на номинираната жена;
 кратко описание на нейната дейност;
 мотиви за номинацията;

 име и координати на номиниращия и номинираната жена.
Номинациите могат да се изпратят на емайл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или в
Младежки дом, Казанлък – оф.3 в срок от 15 октомври до 30 ноември
2026. Формата за номинации ще бъде на разположение и на
www.jenitekk.com

Получените номинации се оценяват от Комисия за избор, определена от сдружение „Жените на Казанлък“.
При оценяване се вземат предвид:
значимост на приноса и устойчивост на постигнатия резултат;
обществено въздействие;
личен пример;
принос към развитието на Казанлък.
Решението на Комисията е окончателно.

Отличените жени ще бъдат обявени на Церемония на 10 декември 2026г. Международен ден за правата на човека и ще им бъде връчено почетно
отличие „Жена на Казанлък“.

Инициативата „Жена на Казанлък“ се провежда в дух на уважение, равнопоставеност и признание към жените, които допринасят за
развитието на Казанлък. Организаторите си запазват правото да извършват промени в настоящия регламент, когато това е необходимо за провеждане на инициативата.
Жени – членове на сдружение „Жените на Казанлък“ не могат да бъдат номинирани.
ФОРМА ЗА НОМИНАЦИЯ

Номинация………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………
/име, фамилия на номинираната жена/
Контакт на номинираната/телефон,
емайл/……………………………………………………………………………
Мотиви за номинацията: ………………………………………………………
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………

/Моля, обяснете защо смятате, че номинираната жена/организация/ трябва да бъде отличена.
Можете да приложите снимки, линкове към публикации или други материали, документиращи
дейността на номинираната/

Име, фамилия на
номиниращия……………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………...
Телефон, емайл на
номиниращия……………………………………………………………………
…............................................................................................................................

Сдружение „Жените на Казанлък“

Радан Кънев забравя, че кръговете, от които произлиза, продадоха Нефтохим - превърна се от високотехнологично предприятие в една рафинерия. И механизмите на държавата отслабнаха, когато се сключи сделката за 100 млн. долара, аз бях в опозицията и ние предупреждавахме за загуба на капацитет на държавата да влия на едно структуроопределящо предприятие, каза в интервю пред БНР Михаил Миков, председател на 42-рото НС, бивш вътрешен министър, лидер на БСП 2014 - 2016 година, с богат опит в законотворчеството и промените в Конституцията.

"Закриха "Видахим", "Свилоза",  в Стара Загора, много предприятия бяха ликвидирани по тази верига от Нефтохим. И сега заблуждават, че държавата е национализирала Лукойл . Трябва да имаме по-дълга памет", каза той.

Според него правителството на Прогресивна България в някои сфери се справя, в други не. Справя се по отношение на проблемите, свързани с икономиката и бюджета, но "има още много какво да се желае от действията на правителството". А външната политика била много по-балансирана.

Миков обясни, че рафинерията е собственост на т. нар. чужди инвеститори, както банките -"не са ли 80% собственост на чужди инвеститори":

"Националната сигурност е общо понятие и се използва, за да се замъгли действителното състояние на нещата. Лукойл е чужда собственост и сделката на собствениците и американския инвеститор ще бъде решена извън София!"

Той коментира, че България никак не може да защити интереса си по този въпрос:

"Трябваше да се решава, когато 1997 - 1998 година беше продадена, харизана за 100 млн. Тази златна акция в Лукойл дава право на присъствие в ръководството на компанията, но не по отношения на собствеността на акциите, означава наблюдение. Когато приключи войната и американски собственици придобият акциите, какъв особен управител. Собственикът ще си излъчи ръководство като собственик на предприятието."

Оценката на Михаил Миков за позицията за ударените кораби в Черно море е, че е постъпило добре и разумно, след като няма категорична информация чии са дроновете.

За тайната среща в София на премиера Румен Радев с дясната ръка Зеленски - Будаков, на път за Маями, Миков каза:

"Лично смятам, че е някакъв шанс за България да се включи по някакъв начин от страна на ЕС в комуникацията с Украйна и да запази възможностите си за Русия. По-важно е как ще изглежда сигурността в този регион и Европа и как ще се тръгне в обратна посока, от това което се случва - милитаризацията. Френски, испански и белгийски улици отразява цената, която гражданите на Европа плащат за милитаризацията. Щом ще се въоръжаваме, ще имате по-малко пари за образование, култура, здравеопазване и това трябва да се говори откровено. Няма какво да се заблуждаваме, че ще отделяме от парите на данъкоплатеца за оръжие и да запазим благоденствието на Европа, която познаваме отпреди 20 години."

Председателят на 42-рото НС сподели, че сигурност може да се постигне по 2 начина:

"Чрез сила, но това ние не можем да постигнем и не трябва да се напъваме. Другият начин за сигурността е чрез договори, които се спазват, Трупането на оръжия, риториката, са познати преди Първата и Втора световни войни. В момента светът е стигнал пикова точка на въоръжаване. Другият път е договори за мир, гаранции и ръководството на държавата трябва да разбира това и да поставя въпроси в Брюксел и на срещите в НАТО."

Михаил Миков смята, че войната ще приключи, "за съжаление по-трудния начин с много жертви":

"И отговорността на политиците е голяма за сваляне на напрежението и възстановяването на икономическото положение. Санкции, санкции и ето какво доведоха."

Борбата с олигархията на правителството бившият лидер на БСП разбира със споменаването на едно или друго лице.

"Борбата с олигархията е системен въпрос и се решава с обществените поръчки, а няма съществена промяна. "Сигма" дава достатъчно информация, но нищо повече. Може би в Хипократовата клетва трябва да се включи спазването на Глава IX и IXа на НК за компютърните престъпления", предложи юристът.

"Борбата с олигархията я разбирам за установяване на законност и справедливост,за да се върне доверието във властта", препоръча Михаил Миков.

Документалният филм "Петокнижие Анжелово" разказва за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, идеали, разочарования и неподражаемо чувство за хумор

"Петокнижие Анжелово" - документален филм за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, разочарования, кино, литература и неподражаемо чувство за хумор. Премиерата е на 17 октомври, рождения ден на Джеки, в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Синелибри.

"След като си имал смъртна присъда, няма нещо, което да може да те уплаши."

Тези думи на Андрей Райчев във филма "Петокнижие Анжелово" вероятно обясняват много от онова, което превръща Анжел Вагенщайн в една от най-забележителните личности на българския XX век. Човек, преживял войната, фашизма, затвора, смъртната присъда, комунистическия режим, неговия крах и разочарованията на демокрацията, но съхранил до последно способността си да се смее, да спори, да се възмущава и да вярва, че светът може да бъде по-справедлив.

На 17 октомври 2026 година, когато се навършват 104 години от рождението на Джеки, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на документалния филм "Петокнижие Анжелово". Режисьор е Лъчезар Аврамов, сценарист - Димитър Стоянович, а продуцент - внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн.

Когато започват снимките, Вагенщайн вече е на сто години. Камерата успява да запази дълги разговори с него - с изключително бистрия му ум, острия език, политическата му страст и онова особено чувство за хумор, което никога не го напуска. Джеки си отива на 29 юни 2023 година, на 100-годишна възраст, а след него остават не само филмите, романите и спомените, но и въпросите, на които дори един толкова дълъг живот не може да даде еднозначни отговори.

Защото Анжел Вагенщайн е личност, която трудно се побира в удобните определения.

Ремсист, партизанин, комунист, дисидент. Човек на големите идеали, който преживява техните исторически поражения, но никога не се отказва от тях. Остава ляв човек до края на живота си, убеден, че социалната справедливост, равенството и човешкото достойнство са каузи, за които си струва да се бориш. Неговият конфликт с властта не е отказ от убежденията му, а отхвърляне на начина, по който те са предадени и подменени.

Роден през 1922 година, израснал в бедност, която сам определя като "по-ниска от паважа", Вагенщайн още като младеж се включва в антифашистката съпротива. Арестуван, измъчван и осъден на смърт, той прекарва месеци в затвора с тежка верига на краката, очаквайки всяка нощ да бъде отведен към бесилото.

Преживява и една от най-мрачните страници в историята на България - депортацията на евреите от Беломорието. Споменът за новородено, поело първия си дъх във вагон за Треблинка, увито във вестник, остава сред онези свидетелства, които правят невъзможно забравянето. За Вагенщайн борбата срещу антисемитизма никога не е абстрактна политическа позиция. Тя е част от личната му биография.

След войната идва киното. Завършва ВГИК в Москва и се превръща в един от големите сценаристи на българското и европейското кино. Името му стои зад "Звезди" на Конрад Волф, "Гоя, или Трудният път към прозрението", "Допълнение към закона за защита на държавата" и редица други произведения. "Звезди" получава наградата на журито в Кан през 1959 година - историческо признание за българското участие в международното кино.

Но творческите успехи не означават безоблачно съществуване в системата, в която самият той първоначално вярва. Вагенщайн е следен от Държавна сигурност, домът му е под наблюдение, натрупва се огромно досие, а той два пъти е изключван от комунистическата партия. Постепенно се превръща в един от разпознаваемите гласове на несъгласието и участва активно в политическите процеси, довели до неговия край.

След 1989 година отново е сред действащите лица на историята. Участва в обществените дебати, в изграждането на новия политически ред и в изработването на демократичната конституция. И отново не престава да бъде критичен. В неговата биография разочарованието никога не е равнозначно на примирение.

По-късно литературата се превръща в следващото голямо пространство на таланта му.Романите "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" изграждат свят, в който еврейската памет, европейската история, изгнанието и човешката участ се преплитат с характерната му ирония и съчувствие към хората, попаднали под колелата на историята.

Именно затова заглавието "Петокнижие Анжелово" звучи толкова естествено. То препраща към литературния свят на Вагенщайн, но и към мащаба на собствената му биография - история, която сякаш би могла да бъде разказана в няколко тома.

Особено любопитен е начинът, по който филмът намира място за смеха сред толкова драматични събития. Разказът е прекъсван от забавни, актьорски разиграни еврейски вицове. В инсценизациите участват Владо Пенев, Ицхак Финци, Борислав Чучков и други актьори, които внасят в документалния разказ съвсем различен ритъм.

Тези епизоди са важна част от портрета на Джеки.

Еврейският хумор, със своята самоирония, абсурд и способност да осмива дори най-тежките обстоятелства, сякаш е естественият език на човек, който е видял прекалено много, за да приема властта, догмите и човешката суета прекалено сериозно.Вагенщайн умее да се смее и на историята, и на себе си. А това е рядко качество за човек, който сам е бил толкова активно въвлечен в големите исторически събития.

Филмът не заобикаля и противоречията в неговия живот.

В него има място за политическите заблуди, за вярата в комунистическия идеал, за сблъсъка с реалността на режима и за последвалите разочарования.

В разговорите участват близки, интелектуалци, историци и хора от киното, сред които Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци и Андрей Райчев.

Особено лична е гледната точка на Жаклин Вагенщайн. Във филма присъства и стар семеен кадър, в който тя е малко момиче, а дядо ѝ, застанал зад камерата, я подканя да разпери криле и да полети. Десетилетия по-късно този образ се превръща в начало на филмовия разказ за него. Красив жест, който свързва поколенията и напомня, че зад публичната фигура на Анжел Вагенщайн стои и един обичан дядо.

"Петокнижие Анжелово" идва в момент, когато свидетелите на най-драматичните събития на миналия век стават все по-малко, а паметта за историята все по-често се оказва заложник на политически интерпретации. Животът на Вагенщайн предлага рядката възможност да погледнем към този век през очите на човек, който не само го е преживял, но и непрекъснато се е опитвал да го променя.

Може би най-впечатляващото у Джеки остава способността му да съхрани убежденията си въпреки всички исторически разочарования. Да остане верен на лявата идея, без да оправдава злоупотребите, извършвани в нейно име. Да бъде непримирим към несправедливостта, независимо откъде идва тя. И да не изгуби чувството си за хумор дори когато историята съвсем не дава поводи за смях.

Премиерата на "Петокнижие Анжелово" е на 17 октомври от 17:30 часа в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри.

Четвъртък, 08 Октомври 2026 15:25

Авария

08:00/13:00      с. Г. Черковище - без вода поради авария.      

 
08:30/12:30      гр. Николаево - без вода северозападната част поради авария.
 
10:00/16:00      гр. Казанлък - без вода ул. Ив. Недялков, поради подмяна на водопровод.  
 
10:00/13:00      гр. Казанлък - без вода южно от ул. Капрони до бул. 23 ПШП поради ремонт на водопроводно отклонение.
 
Страница 2 от 1346

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co