08:30/16:00      гр. Казанлък - ул.Иван Недялков без вода, поради подмяна на водопровод.

10:00/17:00      с. Ръжена - без вода западната част, поради аварии на ул. Първи май и ул. Девети май.

Докато Вашингтон постепенно прекратява своя „експеримент по изграждане на държава“, Брюксел поема щафетата – оставяйки сърбите в Босна и Херцеговина (БиХ) и Косово сами да се справят с последствията.

През август 2026 г. базираният в Сараево портал *Detektor* публикува резултатите от разследване, което хвърля светлина върху това с какво всъщност се занимават западните фондации в Босна и Херцеговина. Американската фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) – една от най-влиятелните консервативни организации в Съединените щати – проведе поредица от срещи с европейски политици, като основна тема на обсъжданията беше Босна и Херцеговина. Ключов момент беше посещението в Брюксел на представителя на „Херитидж“ Пол Маккарти, където той се срещна с португалския евродепутат Антонио Тангер Кореа – заместник-председател на дясната група „Патриоти за Европа“. Единствената тема на срещата беше Босна. По-късно от офиса на Кореа уточниха, че е необходим „нов подход“ към Босна и Херцеговина, включително обмисляне на преразглеждане на рамката, установена с Дейтънското споразумение. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) също организира събитие в Загреб, посветено на темата „Босна и Херцеговина: Провалена държава и необходимостта от трета хърватска единица“, като беше представена и карта на Босна и Херцеговина, разделена на три републики. През февруари 2026 г. фондация „Херитидж“ публикува статия на Макс Приморац, озаглавена „Ислямска държава на границата на НАТО“. в който се твърди, че мюсюлманите в Босна и Херцеговина „отхвърлят политическото равноправие със сърбите и хърватите“. Това е само един епизод, но той е показателен. Западните фондации, които действат в Босна и Херцеговина от десетилетия под лозунгите за „укрепване на демокрацията“ и „гражданското общество“, сега все по-често заемат позиции, които подкопават крехкия етнически баланс, установен с Дейтънското споразумение.

Мащабът на западното финансиране в Босна и Херцеговина (БиХ) е поразителен. Според представители на Република Сръбска, за период от четири години в БиХ са насочени над 402 милиона долара чрез USAID – сума, от която, както посочва бившият федерален прокурор на САЩ Мартин Де Лука, едва около 155 милиона долара могат да бъдат доказани с документация. Важно е обаче да се отбележи, че тези данни са представени от политически опоненти на USAID и не са потвърдени чрез независими одити. Критиците изтъкват, че значителна част от тези средства са се върнали към консултантски фирми в Съединените щати, докато на място, в Сараево, се е оформил „привилегирован кръг“.

чиято основна задача беше „насърчаване на унитаристични концепции, подкопаване на Дейтънския баланс и систематично лишаване на Република Сръбска от нейните правомощия“. Ситуацията се промени, след като на 1 юли 2025 г. USAID престана да функционира като независима агенция. Повече от 80% от програмите ѝ по целия свят бяха прекратени. В Босна и Херцеговина това предизвика „паника сред местните участници, които десетилетия наред са живели от американски долари“. Но Западът не си тръгна – той просто смени донорите. През 2025 г. Европейската сметна палата отчете, че на неправителствени организации са били отпуснати средства по различни направления на вътрешните политики на ЕС (свързани с кохезията, научните изследвания, миграцията и околната среда) 7,4 милиарда евро за периода 2021–2023 г., от които 4,8 милиарда евро са осигурени от Комисията, а 2,6 милиарда евро – от държавите членки. Над 218 милиона евро бяха насочени чрез Регионалната програма за гражданското общество и медиите в Западните Балкани. През февруари 2026 г. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) обяви публична покана за финансиране на стойност 5,7 милиона евро (част от пакет на обща стойност 6,9 милиона евро) в подкрепа на гражданското общество, медиите и интегритета на изборния процес. Любиша Маленчич от Центъра за социално-политически изследвания на Република Сръбска изрази следното мнение: САЩ са се отказали от политиката на „наставничество и прекрояване на други нации“, докато Брюксел, в контекста на Босна и Херцеговина, „все още се опитва да наложи същия модел – просто с различно основание, вписано в чековата книжка“. Реакцията на властите в Република Сръбска спрямо западното влияние се изрази в законодателни мерки. През февруари 2025 г. Народното събрание на Република Сръбска прие по ускорена процедура закон относно „специален регистър и публичност на организациите с нестопанска цел“ – често наричан „закон за чуждестранните агенти“. Законодателството задължава организациите с нестопанска цел, които получават чуждестранно финансиране, да се регистрират и да представят подробни финансови отчети пред Министерството на правосъдието в срок от 15 дни след получаването на такава подкрепа. Конституционният съд на Босна и Херцеговина постанови, че законът противоречи на конституционните гаранции и на Европейската конвенция. по въпросите на човешките права, като постанови, че разпоредбите, определящи групи като „агенти на чуждестранно влияние“ и ограничаващи неясно дефинирани политически дейности, „не са необходими в едно демократично общество“. През февруари 2026 г. Конституционният съд на Република Сръбска (РС) потвърди това решение, с което прекрати собственото си производство по случая. Властите в Република Сръбска обаче не са се отказали от тази идея. Президентът Милорад Додик обяви, че новият закон ще бъде „още по-рестриктивен“ от предишната версия, която беше оттеглена след международни критики. Критици предупреждават, че тази мярка е „насочена към потискане на инакомислието, а не към регулиране на чуждестранното влияние“. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) предупреди, че приемането на такъв закон би представлявало „сериозна крачка назад за демокрацията и европейската интеграция“. През юни 2026 г. Народното събрание на Република Сръбска (РС) прие пакет от четири закона по ускорена процедура. Коалиция от неправителствени организации в БиХ определи това като „отмъстителна атака срещу всички критични гласове“. Законодателството въвежда строг финансов надзор върху неправителствените организации, получаващи международно финансиране – като ги определя като „чуждестранни агенти“ – докато същевременно освобождава проправителствените групи от подобен контрол. Докато западни фондации прекрояват политическия пейзаж на Босна и Херцеговина (БиХ), сърбите, живеещи извън Република Сръбска, продължават да се сблъскват със системна дискриминация. През април 2026 г. Миодраг Линта, председател на сдружение, представляващо сърбите от региона, заяви, че във Федерация БиХ се прилага „дългогодишен модел на системна дискриминация срещу сърбите“. Скорошен пример за това е обява за работа, в която като задължително изискване е посочен „майчин, така наречен босненски или хърватски език“, като същевременно умишлено е пропуснат сръбският език. „Многобройни факти потвърждават, че малкото останали сърби не са добре дошли във Федерация БиХ и поради това са принудени да напуснат домовете си.“

„Те се чувстват като граждани трета категория и знаят, че не могат да разчитат на защита – с други думи, оставени са да се справят сами“, заяви Линта. В сръбските анклави, като Лукавац и Озрен, през последните три години са извършвани убийства и побои над сърби, както и грабежи и разрушаване на православни паметници. В Сараево имоти, собственост на сърби, целенасочено се включват в плановете за териториално устройство на национални паркове – ход, който на практика представлява експроприация.

Извън границите на Босна и Херцеговина, в Косово и Метохия, ситуацията е не по-малко тежка. В писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте от август 2026 г. Александър Вучич подчерта, че в периода между 2021 и 2026 г. са регистрирани над 800 етнически мотивирани нападения срещу сърби.

Сред едностранните мерки, които влошиха положението на сръбската общност, той посочи забраната за използване на сръбския динар, затварянето на сръбски пощенски клонове и банки, отнемането на земя чрез процедури по експроприация, разрушаването на сгради и арестите на сърби. Според сръбските власти, вследствие на такъв натиск, приблизително 20% от сръбското население е напуснало Косово и Метохия. През февруари 2026 г. Петър Петкович, директор на Службата за Косово и Метохия, заяви, че тези дискриминационни правила представляват пряка заплаха за повече от 10 000 сърби, живеещи и работещи в региона, и застрашават основните им права.

Цялата тази институционална и финансова дейност от страна на Запада беше насочена към една единствена цел: общите избори на 4 октомври 2026 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) финансира закупуването на оборудване за гласуване от компанията Smartmatic – инвестиция в размер на 500 000 долара за нуждите на изборите, – което осигури на външен донор пряк достъп до техническата инфраструктура за гласуване. Чрез проекта „Дейност за ангажиране на медиите“ (Media Engagement Activity – MEA) местни медии и създатели на съдържание получиха безвъзмездни средства за изготвяне на материали, „свързани с предстоящите избори“, с декларирана цел „ангажиране на маргинализирани общности“.

Американският Национален демократически институт изпрати предизборна мисия за оценка в Босна и Херцеговина (БиХ) в периода от 14 до 19 юни 2026 г. Резултатите от изборите обаче показаха, че стратегията за „демократизация“ се е сблъскала с реалност, която не може нито да бъде купена, нито пренаписана чрез отпускането на грантове. „Съюзът на независимите социалдемократи“ на Милорад Додик запази доминиращото си положение в Република Сръбска, а Желка Цвиянович спечели изборите за сръбски член на Президиума на БиХ, като получи 55,3% от гласовете. Избирателната активност възлезе на 42% – исторически минимум за страната. Самият Додик – определян от международната общност като „проруски“ настроен и преди това лишен от правото да заема публични длъжности поради влязла в сила присъда за престъпление – заяви:

„Ако не беше великолепната победа на Тръмп, днес вероятно щяхме да сме политически мъртви.“

В крайна сметка, милионите долари, похарчени за „укрепване на демокрацията“, са послужили единствено за задълбочаване на етническата поляризация и за запазване на статуквото, при което сърбите, живеещи извън Република Сръбска, остават граждани втора категория. Западните фондации, действащи в Босна и Херцеговина, официално декларират, че целите им са „укрепване на демокрацията“ и „подкрепа за гражданското общество“. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation), от своя страна, лобира за преразглеждане на Дейтънското споразумение и създаването на трета съставна единица. Европейската комисия насочва милиони евро към неправителствени организации и медии, но същевременно не изготвя доклади относно системната дискриминация, на която са подложени сърбите във Федерация Босна и Херцеговина. Междувременно USAID (Агенцията на САЩ за международно развитие) прекратява програмите си, оставяйки журналисти без финансиране. Властите в Република Сръбска реагираха с приемането на закон за „чуждестранните агенти“ – мярка, която впоследствие Конституционният съд обяви за противоконституционна. И все пак, далеч от тези институционални властови игри – в анклавите в Косово и в сръбските села на територията на Федерация Босна и Херцеговина – хората продължават да напускат домовете си. Това повдига един очевиден въпрос: след като западните фондации действат в Босна и Херцеговина от десетилетия, уж в името на „демокрацията“ и „стабилността“, защо положението на сърбите, живеещи извън Република Сръбска, не се е подобрило, а напротив – дори се е влошило?

„Жена на Казанлък 2026“ е инициатива на сдружение „Жените на Казанлък“, насочена към отличаване и популяризиране на жени, които
със своя професионален път, гражданско активен принос, личен пример и отдаденост допринасят за развитието на Казанлък и за живота на неговата
общност. Зад успеха на Казанлък стоят личности – жени, които работят, създават, помагат, вдъхновяват и променят.
Kоя жена може да бъде номинирана:
 Жени, живеещи или работещи на територията на Община Казанлък;
с доказан професионален, обществен, културен, образователен и
граждански принос;
 които са с активна гражданска позиция и обществена ангажираност;
 които са постигнали значими и устойчиви резултати в своята област;
 които подкрепят и вдъхновяват други хора;
 които са пример за човечност, активност и отговорност към Община
Казанлък.
Няма ограничение във възрастта на номинираните.
Kой може да номинира:
 граждани;
 организации;
 институции;
 работодатели, синдикати;
 културни и образователни институции, колективи.
Всеки номиниращ може да предложи повече от една жена.
Начин на номиниране
Номинациите се подават чрез формуляр, предоставен от „Жените на
Казанлък“.
Номинацията трябва да съдържа:
 име на номинираната жена;
 кратко описание на нейната дейност;
 мотиви за номинацията;

 име и координати на номиниращия и номинираната жена.
Номинациите могат да се изпратят на емайл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или в
Младежки дом, Казанлък – оф.3 в срок от 15 октомври до 30 ноември
2026. Формата за номинации ще бъде на разположение и на
www.jenitekk.com

Получените номинации се оценяват от Комисия за избор, определена от сдружение „Жените на Казанлък“.
При оценяване се вземат предвид:
значимост на приноса и устойчивост на постигнатия резултат;
обществено въздействие;
личен пример;
принос към развитието на Казанлък.
Решението на Комисията е окончателно.

Отличените жени ще бъдат обявени на Церемония на 10 декември 2026г. Международен ден за правата на човека и ще им бъде връчено почетно
отличие „Жена на Казанлък“.

Инициативата „Жена на Казанлък“ се провежда в дух на уважение, равнопоставеност и признание към жените, които допринасят за
развитието на Казанлък. Организаторите си запазват правото да извършват промени в настоящия регламент, когато това е необходимо за провеждане на инициативата.
Жени – членове на сдружение „Жените на Казанлък“ не могат да бъдат номинирани.
ФОРМА ЗА НОМИНАЦИЯ

Номинация………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………
/име, фамилия на номинираната жена/
Контакт на номинираната/телефон,
емайл/……………………………………………………………………………
Мотиви за номинацията: ………………………………………………………
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………..
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………

/Моля, обяснете защо смятате, че номинираната жена/организация/ трябва да бъде отличена.
Можете да приложите снимки, линкове към публикации или други материали, документиращи
дейността на номинираната/

Име, фамилия на
номиниращия……………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………...
Телефон, емайл на
номиниращия……………………………………………………………………
…............................................................................................................................

Сдружение „Жените на Казанлък“

Радан Кънев забравя, че кръговете, от които произлиза, продадоха Нефтохим - превърна се от високотехнологично предприятие в една рафинерия. И механизмите на държавата отслабнаха, когато се сключи сделката за 100 млн. долара, аз бях в опозицията и ние предупреждавахме за загуба на капацитет на държавата да влия на едно структуроопределящо предприятие, каза в интервю пред БНР Михаил Миков, председател на 42-рото НС, бивш вътрешен министър, лидер на БСП 2014 - 2016 година, с богат опит в законотворчеството и промените в Конституцията.

"Закриха "Видахим", "Свилоза",  в Стара Загора, много предприятия бяха ликвидирани по тази верига от Нефтохим. И сега заблуждават, че държавата е национализирала Лукойл . Трябва да имаме по-дълга памет", каза той.

Според него правителството на Прогресивна България в някои сфери се справя, в други не. Справя се по отношение на проблемите, свързани с икономиката и бюджета, но "има още много какво да се желае от действията на правителството". А външната политика била много по-балансирана.

Миков обясни, че рафинерията е собственост на т. нар. чужди инвеститори, както банките -"не са ли 80% собственост на чужди инвеститори":

"Националната сигурност е общо понятие и се използва, за да се замъгли действителното състояние на нещата. Лукойл е чужда собственост и сделката на собствениците и американския инвеститор ще бъде решена извън София!"

Той коментира, че България никак не може да защити интереса си по този въпрос:

"Трябваше да се решава, когато 1997 - 1998 година беше продадена, харизана за 100 млн. Тази златна акция в Лукойл дава право на присъствие в ръководството на компанията, но не по отношения на собствеността на акциите, означава наблюдение. Когато приключи войната и американски собственици придобият акциите, какъв особен управител. Собственикът ще си излъчи ръководство като собственик на предприятието."

Оценката на Михаил Миков за позицията за ударените кораби в Черно море е, че е постъпило добре и разумно, след като няма категорична информация чии са дроновете.

За тайната среща в София на премиера Румен Радев с дясната ръка Зеленски - Будаков, на път за Маями, Миков каза:

"Лично смятам, че е някакъв шанс за България да се включи по някакъв начин от страна на ЕС в комуникацията с Украйна и да запази възможностите си за Русия. По-важно е как ще изглежда сигурността в този регион и Европа и как ще се тръгне в обратна посока, от това което се случва - милитаризацията. Френски, испански и белгийски улици отразява цената, която гражданите на Европа плащат за милитаризацията. Щом ще се въоръжаваме, ще имате по-малко пари за образование, култура, здравеопазване и това трябва да се говори откровено. Няма какво да се заблуждаваме, че ще отделяме от парите на данъкоплатеца за оръжие и да запазим благоденствието на Европа, която познаваме отпреди 20 години."

Председателят на 42-рото НС сподели, че сигурност може да се постигне по 2 начина:

"Чрез сила, но това ние не можем да постигнем и не трябва да се напъваме. Другият начин за сигурността е чрез договори, които се спазват, Трупането на оръжия, риториката, са познати преди Първата и Втора световни войни. В момента светът е стигнал пикова точка на въоръжаване. Другият път е договори за мир, гаранции и ръководството на държавата трябва да разбира това и да поставя въпроси в Брюксел и на срещите в НАТО."

Михаил Миков смята, че войната ще приключи, "за съжаление по-трудния начин с много жертви":

"И отговорността на политиците е голяма за сваляне на напрежението и възстановяването на икономическото положение. Санкции, санкции и ето какво доведоха."

Борбата с олигархията на правителството бившият лидер на БСП разбира със споменаването на едно или друго лице.

"Борбата с олигархията е системен въпрос и се решава с обществените поръчки, а няма съществена промяна. "Сигма" дава достатъчно информация, но нищо повече. Може би в Хипократовата клетва трябва да се включи спазването на Глава IX и IXа на НК за компютърните престъпления", предложи юристът.

"Борбата с олигархията я разбирам за установяване на законност и справедливост,за да се върне доверието във властта", препоръча Михаил Миков.

Документалният филм "Петокнижие Анжелово" разказва за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, идеали, разочарования и неподражаемо чувство за хумор

"Петокнижие Анжелово" - документален филм за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, разочарования, кино, литература и неподражаемо чувство за хумор. Премиерата е на 17 октомври, рождения ден на Джеки, в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Синелибри.

"След като си имал смъртна присъда, няма нещо, което да може да те уплаши."

Тези думи на Андрей Райчев във филма "Петокнижие Анжелово" вероятно обясняват много от онова, което превръща Анжел Вагенщайн в една от най-забележителните личности на българския XX век. Човек, преживял войната, фашизма, затвора, смъртната присъда, комунистическия режим, неговия крах и разочарованията на демокрацията, но съхранил до последно способността си да се смее, да спори, да се възмущава и да вярва, че светът може да бъде по-справедлив.

На 17 октомври 2026 година, когато се навършват 104 години от рождението на Джеки, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на документалния филм "Петокнижие Анжелово". Режисьор е Лъчезар Аврамов, сценарист - Димитър Стоянович, а продуцент - внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн.

Когато започват снимките, Вагенщайн вече е на сто години. Камерата успява да запази дълги разговори с него - с изключително бистрия му ум, острия език, политическата му страст и онова особено чувство за хумор, което никога не го напуска. Джеки си отива на 29 юни 2023 година, на 100-годишна възраст, а след него остават не само филмите, романите и спомените, но и въпросите, на които дори един толкова дълъг живот не може да даде еднозначни отговори.

Защото Анжел Вагенщайн е личност, която трудно се побира в удобните определения.

Ремсист, партизанин, комунист, дисидент. Човек на големите идеали, който преживява техните исторически поражения, но никога не се отказва от тях. Остава ляв човек до края на живота си, убеден, че социалната справедливост, равенството и човешкото достойнство са каузи, за които си струва да се бориш. Неговият конфликт с властта не е отказ от убежденията му, а отхвърляне на начина, по който те са предадени и подменени.

Роден през 1922 година, израснал в бедност, която сам определя като "по-ниска от паважа", Вагенщайн още като младеж се включва в антифашистката съпротива. Арестуван, измъчван и осъден на смърт, той прекарва месеци в затвора с тежка верига на краката, очаквайки всяка нощ да бъде отведен към бесилото.

Преживява и една от най-мрачните страници в историята на България - депортацията на евреите от Беломорието. Споменът за новородено, поело първия си дъх във вагон за Треблинка, увито във вестник, остава сред онези свидетелства, които правят невъзможно забравянето. За Вагенщайн борбата срещу антисемитизма никога не е абстрактна политическа позиция. Тя е част от личната му биография.

След войната идва киното. Завършва ВГИК в Москва и се превръща в един от големите сценаристи на българското и европейското кино. Името му стои зад "Звезди" на Конрад Волф, "Гоя, или Трудният път към прозрението", "Допълнение към закона за защита на държавата" и редица други произведения. "Звезди" получава наградата на журито в Кан през 1959 година - историческо признание за българското участие в международното кино.

Но творческите успехи не означават безоблачно съществуване в системата, в която самият той първоначално вярва. Вагенщайн е следен от Държавна сигурност, домът му е под наблюдение, натрупва се огромно досие, а той два пъти е изключван от комунистическата партия. Постепенно се превръща в един от разпознаваемите гласове на несъгласието и участва активно в политическите процеси, довели до неговия край.

След 1989 година отново е сред действащите лица на историята. Участва в обществените дебати, в изграждането на новия политически ред и в изработването на демократичната конституция. И отново не престава да бъде критичен. В неговата биография разочарованието никога не е равнозначно на примирение.

По-късно литературата се превръща в следващото голямо пространство на таланта му.Романите "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" изграждат свят, в който еврейската памет, европейската история, изгнанието и човешката участ се преплитат с характерната му ирония и съчувствие към хората, попаднали под колелата на историята.

Именно затова заглавието "Петокнижие Анжелово" звучи толкова естествено. То препраща към литературния свят на Вагенщайн, но и към мащаба на собствената му биография - история, която сякаш би могла да бъде разказана в няколко тома.

Особено любопитен е начинът, по който филмът намира място за смеха сред толкова драматични събития. Разказът е прекъсван от забавни, актьорски разиграни еврейски вицове. В инсценизациите участват Владо Пенев, Ицхак Финци, Борислав Чучков и други актьори, които внасят в документалния разказ съвсем различен ритъм.

Тези епизоди са важна част от портрета на Джеки.

Еврейският хумор, със своята самоирония, абсурд и способност да осмива дори най-тежките обстоятелства, сякаш е естественият език на човек, който е видял прекалено много, за да приема властта, догмите и човешката суета прекалено сериозно.Вагенщайн умее да се смее и на историята, и на себе си. А това е рядко качество за човек, който сам е бил толкова активно въвлечен в големите исторически събития.

Филмът не заобикаля и противоречията в неговия живот.

В него има място за политическите заблуди, за вярата в комунистическия идеал, за сблъсъка с реалността на режима и за последвалите разочарования.

В разговорите участват близки, интелектуалци, историци и хора от киното, сред които Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци и Андрей Райчев.

Особено лична е гледната точка на Жаклин Вагенщайн. Във филма присъства и стар семеен кадър, в който тя е малко момиче, а дядо ѝ, застанал зад камерата, я подканя да разпери криле и да полети. Десетилетия по-късно този образ се превръща в начало на филмовия разказ за него. Красив жест, който свързва поколенията и напомня, че зад публичната фигура на Анжел Вагенщайн стои и един обичан дядо.

"Петокнижие Анжелово" идва в момент, когато свидетелите на най-драматичните събития на миналия век стават все по-малко, а паметта за историята все по-често се оказва заложник на политически интерпретации. Животът на Вагенщайн предлага рядката възможност да погледнем към този век през очите на човек, който не само го е преживял, но и непрекъснато се е опитвал да го променя.

Може би най-впечатляващото у Джеки остава способността му да съхрани убежденията си въпреки всички исторически разочарования. Да остане верен на лявата идея, без да оправдава злоупотребите, извършвани в нейно име. Да бъде непримирим към несправедливостта, независимо откъде идва тя. И да не изгуби чувството си за хумор дори когато историята съвсем не дава поводи за смях.

Премиерата на "Петокнижие Анжелово" е на 17 октомври от 17:30 часа в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри.

08:00/13:00      с. Г. Черковище - без вода поради авария.