Всички новини
Събота, 19 Септември 2026 16:44
Нихат ЕФЕ Председателят на Федерацията на тракийските, румелийските и балканските сдружения (ТРАКИЯ РУБАФЕД) проведе в своята централа първата си разширена информационна и консултативна среща във връзка с президентските избори в България, насрочени з
ДОЛИНА
На проведената в централата на Федерацията консултативна среща бяха обсъдени предстоящият изборен процес, демократичното участие на българските граждани в чужбина и очакванията на българските турци. След срещата ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви решението си да подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова.
В срещата участваха представители на ръководството на Федерацията, членуващи организации и гости. Основен лектор беше председателят на Сдружението (БУЛТЮРК) Рафет Улутюрк.
По време на срещата бяха разгледани не само предстоящите избори, но и участието на българските граждани, живеещи в Турция и други европейски държави, въпросът за избирателните секции в чужбина, демократичното представителство на българските турци, както и редица въпроси, които от години очакват своето решение.
ГРАНИЦИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СВЪРШВАТ С ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ
Една от основните теми на срещата беше правото на глас на българските граждани, живеещи извън страната.
Беше подчертано, че българските граждани в Турция и в различни европейски държави са неразделна част от демократичната система на България.
Независимо от мястото, където живее един гражданин, възможността му свободно и без неоправдани затруднения да упражнява избирателното си право е основен принцип на демократичната държава.
Този въпрос има особено значение за българските граждани в Турция.
През февруари 2026 г. Народното събрание прие промени, ограничаващи до 20 броя на избирателните секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз.
Президентът Илияна Йотова наложи вето върху тези промени, като защити позицията, че българските граждани трябва да могат равноправно да упражняват избирателните си права независимо от държавата, в която живеят.
Впоследствие Народното събрание преодоля президентското вето със 126 гласа „за“ срещу 86 гласа „против“.
БЯХА ПРИПОМНЕНИ ИНИЦИАТИВИТЕ НА БУЛТЮРК ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СЕКЦИИ
По време на срещата бяха обсъдени и инициативите на БУЛТЮРК, член на ТРАКИЯ РУБАФЕД, срещу ограничаването на възможностите за гласуване на българските граждани, живеещи в Турция.
В изявлението на Федерацията беше посочено, че ветото на Илияна Йотова срещу ограничаването на секциите в чужбина е един от важните фактори, взети предвид при решението за подкрепа на нейната кандидатура.
ТРАКИЯ РУБАФЕД ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ
След срещата ръководството на ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви, че в резултат на проведените консултации е взето решение да бъде подкрепена кандидатурата на Илияна Йотова за президент на Република България.
От Федерацията подчертаха, че това решение не се разглежда единствено като позиция в рамките на предизборната кампания.
То е свързано и с очакването за защита на демократичните права на българските граждани в чужбина, както и за по-сериозно поставяне на държавно ниво на въпросите, които в продължение на години вълнуват българските турци.
РАФЕТ УЛУТЮРК: „НАШИЯТ ВЪПРОС НЕ Е САМО ИЗБОРЪТ, А РАВНОПРАВНОТО ГРАЖДАНСТВО“
Председателят на БУЛТЮРК Рафет Улутюрк заяви:
„За нас въпросът не се свежда единствено до това кой ще бъде избран за президент.
Основният въпрос е всеки български гражданин — независимо дали живее в България, Турция или в друга държава — да чувства, че е равноправен гражданин на своята държава.
Българските граждани, живеещи в Турция, са част от бъдещето на България. Същото важи и за гражданите ни в Европа и останалата част на света.
Фактът, че един човек живее извън България, не трябва да намалява неговите граждански права, нито правото му да участва в определянето на бъдещето на страната.
Нашите очаквания са ясни: равноправно гражданство, демократично представителство, защита на културната идентичност и еднакво отношение на държавата към всички нейни граждани в рамките на закона и справедливостта.“
„ПОДКРЕПАТА НЕ Е ПРАЗЕН ЧЕК, А ОТГОВОРНОСТ“
Рафет Улутюрк подчерта още, че подкрепата по време на избори не трябва да се възприема като безусловна политическа лоялност.
Според него демократичната подкрепа предполага взаимна отговорност, а поетите ангажименти трябва да бъдат следвани от конкретни действия.
Българските турци очакват реален напредък по въпроси като равноправното гражданство, политическото и институционалното представителство, майчиния език и културата, опазването на историческото и религиозното наследство, въпросите, свързани с вакъфските имоти и гробищата, както и укрепването на връзките между България и нейните граждани зад граница.
35 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Е ВРЕМЕ ДА СЕ ОТВОРИ НОВА СТРАНИЦА
Едно от важните послания на срещата беше, че болезнените уроци от миналото не трябва да бъдат забравяни, но бъдещето трябва да се изгражда върху ново разбиране за гражданство, равноправие и демокрация.
Историческият опит на българските турци не бива да остава единствено спомен за миналото. Той трябва да бъде превърнат в демократичен урок, който да гарантира, че подобни несправедливости няма да бъдат допускани отново.
ТРАКИЯ РУБАФЕД изрази очакване през следващия президентски мандат да бъде укрепен моделът на държава, която обединява всички свои граждани независимо от техния етнически произход, религия или държавата, в която живеят.
ПОСЛАНИЕ ОТ ТРАКИЯ КЪМ СОФИЯ: ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДО СВОИТЕ ГРАЖДАНИ, КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ ТЕ
Срещата на ТРАКИЯ РУБАФЕД има значение не само като начало на работата на Федерацията във връзка с президентските избори, но и като възможност гласът на българските граждани, живеещи в Турция, да бъде чут в София.
Федерацията заяви, че през следващия период ще продължи информационните и консултативните срещи със своите членуващи организации и с българските граждани и ще следи внимателно развитието на изборния процес.
Основното послание на срещата може да бъде обобщено така:
„Независимо къде живее, всеки гражданин е равноправен гражданин на своята държава. Избирателната урна не е просто място за пускане на бюлетина — тя е един от най-силните символи на демократичната връзка между гражданина и държавата.“
В навечерието на президентските избори на 25 октомври 2026 г. ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви своята институционална позиция и едновременно с това формулира очакванията си към следващия президентски мандат:
Повече демокрация. По-силно представителство. Равноправно гражданство. И България, която не забравя своите граждани, независимо в коя част на света живеят.
Прочетена 93 пъти
09:00/12:00 гр. Казанлък - поради авария се спира водоподаването по ул. Рахил Душанова, Банянска, част от ул. Петрова нива.
16:00/17:00 с. Елхово - с нарушено водоподаване до 17ч на 18.09.26г, поради ремонт на довеждащ водопровод.
00:00/17:00 с. Елхово - с нарушено водоподаване поради ремонт на довеждащ водопровод.
09:00/14:00 с. Ръжена - поради авария в стоп. двор се спира водоподаването на западната част
Прочетена 121 пъти
09:30/14:00 с. Копринка - поради авария на ул. Хр. Ботев се спира водоподаването на източната част.
10:00/14:30 с. Овощник - без вода югоизточната част поради авария.
10:00/14:00 с. Ягода - без вода североизточната част поради авария.
10:30/13:00 с. Конаре - спира се водоподаването поради авария.
Прочетена 108 пъти
16:00/15:00 с. Ягода - без водоподаване в североизточната част от 16ч до 15ч на 16.09.26, поради профилактика.
07:30/15:00 с. Виден и част от гр. Павел баня - без водоподаване поради авария.
08:00/15:00 с. Ръжена - без вода западната част, поради авария.
Прочетена 109 пъти
Третият кандидат, вотът от чужбина или турските гласове?
Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК
Колкото повече наближават президентските избори в България, толкова по-ясно се вижда една важна истина:
На тези избори не е толкова важно само кой ще излезе първи на първия тур, а кой кого ще подкрепи на втория.
Днешната политическа картина е фрагментирана.
Електоратът е разделен.
Отношенията между партиите се променят.
Старите политически лоялности отслабват.
Традиционният политически адрес на турския избирател вече не е толкова ясен.
Гласовете на българските граждани, живеещи в Турция и Западна Европа, придобиват все по-голямо значение.
Освен това поведението на кандидата или политическия кръг, който остане трети, може да се окаже решаващо на втория тур.
Затова днес трябва да зададем един основен въпрос:
Кой всъщност ще избере следващия президент на България?
Кандидатът, който излезе първи?
Избирателите на третия кандидат?
Българските граждани в чужбина?
Или турските гласове, които неведнъж са били решаващ фактор при ключови избори?
Моето мнение е следното:
Последната точка няма да бъде поставена само от една група. Тя ще бъде поставена там, където се пресекат тези три големи сили.
ПЪРВИЯТ И ВТОРИЯТ ТУР СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРНИ РЕАЛНОСТИ
Математиката на първия тур и психологията на втория тур не са еднакви.
На първия тур избирателят по-често гласува за своя кандидат, за своята партия или за политическата си идентичност.
На втория тур обаче ситуацията се променя.
Остават само двама кандидати.
И тогава избирателят вече не пита само:
„Кого искам?“
Той започва да пита и:
„Кого не искам?“
Точно затова кандидат, който на първия тур е получил 8, 10 или 15 процента, може изведнъж да се превърне във фактор, който решава съдбата на втория тур.
Третото място на първи тур не винаги означава политическо поражение.
Понякога третият кандидат се превръща в истинския арбитър на втория тур.
ТРЕТИЯТ КАНДИДАТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В „СЪЗДАТЕЛ НА ПОБЕДИТЕЛЯ“
Ако изборите стигнат до втори тур, значението на кандидата, останал трети, ще нарасне многократно.
Сред имената, които днес се обсъждат, има различни политически профили.
Илияна Йотова се опитва да събере около себе си по-широк и институционален електорат.
Андрей Гюров се оформя като друг значим център.
Ако Иван Христанов или Ивелин Михайлов успеят да заемат третото място със сериозен резултат, поведението на техните избиратели на втория тур може да се окаже решаващо.
Тук трябва да се разбере нещо много важно:
Третият кандидат може да отпадне от надпреварата, но неговите избиратели остават.
И те няма да изчезнат на следващия ден.
Те ще си зададат въпроса:
„Кого подкрепяме сега?“
И точно тогава започва истинската битка на втория тур.
Но има и още нещо.
Ако третият кандидат каже:
„Подкрепям този кандидат“,
това не означава автоматично, че целият му електорат ще го последва.
Днешният избирател е много по-независим.
Затова подкрепата на третия кандидат е важна, но сама по себе си не е достатъчна.
ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА ВЕЧЕ НЕ СА ПЕРИФЕРИЯ НА ИЗБОРИТЕ
Друг голям фактор е диаспората.
Една от грешките на българската политика през годините е, че често си спомня за гражданите в чужбина едва по време на избори.
А днес в Турция, Западна Европа и други части на света живеят стотици хиляди български граждани.
Те не са откъснати от България.
Семействата им са там.
Имотите им са там.
Родните им места са там.
Самоличността им е свързана с България.
И най-важното — те имат право на глас.
Участието от Турция на президентските избори през 2021 г. показа колко сериозен политически фактор може да бъде този вот.
И на предстоящите избори секциите в Турция могат да придобият особено значение, особено на втори тур.
Защото тогава разликите между кандидатите могат да бъдат малки.
Ако разликата между двама кандидати в България е 50–100 хиляди гласа, вотът от Турция, Германия, Белгия, Нидерландия и други държави може напълно да промени резултата.
Затова диаспората вече не е „външен избирател“.
Тя е активна част от българския изборен процес.
А ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?
Тук според мен започва най-важният стратегически въпрос.
Положението с турския вот е различно от това на останалите групи.
В продължение на години политическият адрес на голяма част от турските избиратели в България беше сравнително ясен.
През 2009 г. ДПС достигна около 610 хиляди гласа.
Това не беше само партийна победа.
Това беше показател, че огромна част от турската общност е съсредоточила политическото си доверие около един център.
Днес тази картина вече не съществува.
Има разцепление.
Има спад на доверието.
Младото поколение мисли различно.
Българските граждани в Турция имат различно поведение.
Диаспората в Европа също е различна.
Младите турци в България вече не следват автоматично политическите рефлекси на своите родители.
И оттук произтича един от най-важните факти на тези избори:
Турските гласове вече не са гарантиран вот за нито една партия.
Това може да се окаже една от най-големите промени в българската политика за последните десетилетия.
КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ ПОТЕНЦИАЛ ОТ ОКОЛО 700 ХИЛЯДИ ГЛАСА?
Ако разгледаме заедно турския електорат в България, българските граждани в Турция и част от европейската диаспора, се очертава много широк политически потенциал.
Аз го определям като поле от приблизително 700 хиляди потенциални избиратели.
Подчертавам ясно:
Това не означава, че всички тези хора ще гласуват за един и същи кандидат.
Това би било нереалистично.
Избирателната активност е различна.
Политическите предпочитания са различни.
Младите и възрастните мислят различно.
Живеещите в Турция и живеещите в България не винаги имат еднакви политически нагласи.
Но истинският въпрос е друг:
Днес няма една партия, която да може да контролира или насочва целия този широк електорален потенциал.
Точно тук се крие една от най-големите неизвестни на изборите.
СИЛАТА НА ТУРСКИЯ ВОТ НАРАСТВА НА ВТОРИЯ ТУР
На първия тур турските гласове могат да се разпределят между няколко кандидати.
Но на втория тур ще останат само двама.
И тогава тежестта на турския вот рязко нараства.
Представете си, че разликата между двамата кандидати е 150 хиляди гласа.
Ако 200–300 хиляди активни турски избиратели се насочат в една посока, балансът може да се промени.
Ако и секциите в Турция покажат висока активност в същата посока, резултатът може да стане напълно различен.
Затова никой кандидат на втория тур не трябва да прави грешката да мисли:
„Турските гласове така или иначе ще дойдат.“
Не.
Този път може и да не дойдат.
Турският избирател вече задава въпроси.
Пита:
„Ще ме помниш ли и след изборите?“
„Ще има ли място за нас в държавното управление?“
„Ще каниш ли турските младежи само до урните или и в държавните институции?“
Отговорите на тези въпроси ще определят новото поведение на турския електорат.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА Е, ЧЕ ГЛАСОВЕТЕ СТАВАТ ПО-СВОБОДНИ
Старите политически блокове се разпадат.
Това е изключително важно.
Преди изборното поведение беше много по-лесно за прогнозиране.
Една партия беше силна в даден район.
Друга имаше своя твърда база.
Турците гласуваха предимно за определена партия.
Националистическият вот отиваше на друго място.
Градският избирател също имаше по-ясен профил.
Днес тази карта постепенно се размива.
Избирателят взема все по-индивидуални решения.
Може да подкрепи една партия на местни избори и друг кандидат на президентски.
Може да гласува по един начин на първия тур и съвсем различно на втория.
Затова изборите през 2026 г. могат да се превърнат не просто в партийни избори, а в избори на нов тип електорално поведение.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ВЪЗМОЖНОСТ И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК ЗА ЙОТОВА
Ако Илияна Йотова излезе силно от първия тур, пред нея ще се открие голяма възможност.
Турският избирател помни положителното ѝ отношение в предишни изборни периоди към възможността българските граждани в Турция да упражнят правото си на глас.
Но този път миналото няма да е достатъчно.
Ще е нужна нова стъпка.
Тя трябва да се обърне директно към турската общност.
Не чрез ДПС.
Не чрез старите посредници.
А направо към гражданите.
И трябва да говори конкретно.
Колко турци ще има в нейния президентски екип?
Ще има ли място за млади турски юристи, икономисти, дипломати, академици?
Ще се изгради ли постоянна връзка с българските граждани в Турция?
Ще има ли програма за развитие на районите с компактно турско население?
Ако даде ясни отговори, тя може да привлече значителна част от турския вот.
КОЕ Е ПО-ВАЖНО — ГЛАСОВЕТЕ НА ТРЕТИЯ КАНДИДАТ ИЛИ ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?
Всъщност не трябва да ги противопоставяме.
Гласовете на третия кандидат са отделен политически блок.
Турският вот е по-широк електорален потенциал, който може да се разпредели между различни партии.
Диаспората пък е друга голяма група, географски разпръсната, но политически важна.
На втория тур кандидатът, който успее да привлече поне две от тези три полета, ще получи сериозно предимство:
избирателите на третия кандидат;
турския електорат;
гласовете от чужбина.
Тук се намира ключът към изборите.
ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА И ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ НЕ СА ЕДНО И СЪЩО
Трябва да направим и едно важно разграничение.
Голяма част от вота от Турция може да идва от български граждани с турски произход.
Но диаспората не е само Турция.
Има българи в Германия.
В Испания.
В Белгия.
В Нидерландия.
Във Великобритания.
Следователно „вотът от чужбина“ и „турският вот“ не са напълно едно и също.
Те се пресичат, но не съвпадат.
И това прави сметките за втория тур още по-сложни.
НАЙ-ГОЛЯМАТА НЕИЗВЕСТНА: КОЙ ЩЕ УСПЕЕ ДА СТИГНЕ ДО ИЗБИРАТЕЛЯ?
Според мен на тези избори организационният капацитет ще бъде почти толкова важен, колкото и политическите идеи.
Кой ще слезе на терен?
Кой ще отиде по селата?
Кой ще дойде в Турция?
Кой ще убеди младите?
Кой ще изгради пряка връзка с диаспората?
Кой ще достигне до новото поколение чрез социалните мрежи?
Кой ще успее само за една седмица между двата тура да мобилизира стотици хиляди души?
Тези избори може да бъдат спечелени не само с идеи, а и с организация.
НОВАТА ФОРМУЛА НА ТУРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ: НЯМА ПОДКРЕПА НАСЛЯПО
И турската общност трябва да изгради нов политически подход.
Независимо кой е кандидатът, принципът трябва да бъде ясен:
Няма безусловна подкрепа.
Първо програма.
Първо ангажименти.
Първо представителство.
Първо равноправие.
След това подкрепа.
Това не е политически пазарлък.
Това е естествено право на един демократичен гражданин.
Ако една общност не знае стойността на своя вот, трудно може да очаква другите да я оценят.
В ИЗБОРНАТА НОЩ МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА СЪВСЕМ ДРУГА КАРТА
Още отсега виждам една възможност.
В изборната нощ телевизиите може да не гледат само София, Пловдив и Варна.
Ще гледат и Кърджали.
Разград.
Шумен.
Силистра.
Секциите в Турция.
Резултатите от Западна Европа.
И всички ще задават един и същи въпрос:
„Къде отидоха тези гласове?“
Точно там може да се роди изненадата на тези избори.
КОЙ ЩЕ ПОСТАВИ ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА?
Нека се върнем към началния въпрос.
Кой ще постави последната точка?
Третият кандидат?
Диаспората?
Турците?
Моят отговор е:
Сам по себе си — никой. Но заедно тези три сили могат да определят президента на България.
Третият кандидат може да определи посоката на втория тур.
Диаспората може да заличи разликата между двамата финалисти.
А турският вот, ако се концентрира около конкретен кандидат, може да наклони везните.
Затова ключовата дума на тези избори няма да бъде само „неопределеност“.
Тя ще бъде:
подвижност.
Гласовете вече не са застинали.
Партиите вече не могат автоматичy но да водят избирателите след себе си.
Старите политически центрове отслабват.
Търсят се нови политически адреси.
А в такива периоди побеждава не просто най-силната партия, а кандидатът, който успее да изгради най-широкото доверие на втория тур.
Моята прогноза е следната:
На тези избори президентът няма да бъде определен само от това кой ще е най-силен на първия тур.
Ще го определи кандидатът, който на втория тур успее едновременно да убеди:
избирателите на третия кандидат,
турските гласове
и диаспората.
А за българските турци залогът е още по-голям.
Тези избори няма само да покажат кого ще подкрепят.
Те ще покажат дали българските турци отново могат да се превърнат в самостоятелен и решаващ политически фактор.
Затова посланието на турския избирател трябва да бъде ясно:
Имаме глас.
Имаме тежест.
Но този път ще имаме и собствена воля.
Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК
Прочетена 155 пъти
Събота, 12 Септември 2026 15:46
Национален протест срещу ВЕИ върху земеделске земи блокира градове и пътища
dir.bg
Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места се проведе днес в няколко региона на страната. В акцията се включиха граждани, земеделци, ловци и представители на инициативни комитети и организации. По данни на организаторите зад протеста стоят над 26 земеделски и екологични организации.
Протестите бяха организирани от Националната гражданска инициатива "Бялата лястовица" и Сдружение "Беледие хан - Богьовци", като основните прояви бяха в Добруджа, Русе, Пловдив, Перник и София-област. Организаторите настояват за мораториум върху изграждането на индустриални ВЕИ проекти, докато не бъдат въведени ясни правила за разполагането им и не бъде гарантирана защитата на земеделските земи, горите, водите и интересите на местните общности.
В Добрич протестът започна с временно затваряне на входно-изходни точки на града, след което участниците се включиха в автошествие. Колоната премина през града и стигна до площад "Демокрация", където се проведе митинг. Председателят на "Бялата лястовица" адвокат Владимир Калчев заяви, че протестиращите настояват за законодателни промени, които да регламентират изграждането на ВЕИ съоръжения извън определените приоритетни зони и да ограничат използването на земеделски земи за такива проекти.
От организацията настояват и за спиране на започналите процедури за изграждане на ветропаркове в Добруджа до приемането на ясна законова регулация. Особено остро е недоволството срещу плановете за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърната енергия. Според организаторите те обхващат 25 зони с обща площ над 6300 кв. км.
В Пернишко се проведе протестно автошествие, в което се включиха фермери, ловци, граждани и представители на местни инициативни комитети. По думите на Мирослав Бонев, председател на Инициативния комитет за опазване на обществения интерес в област Перник и координатор за Западна България на "Задруга за запазване на България", в община Радомир площите, засегнати от различни инвестиционни намерения, достигат около 14 000 декара.
Протестиращите настояват при оценката на подобни проекти да се отчита кумулативният ефект върху целия район, а не всяко инвестиционно намерение да се разглежда изолирано. Те предлагат ВЕИ мощности да се изграждат върху покриви, вече застроени терени и площи, подлежащи на рекултивация. Автошествието в Западна България започна от радомирското село Прибой, премина през Радомир и Перник и включи пътния възел "Даскалово".
В Пловдив протестиращите настояха за пълен мораториум върху изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и горски фонд, както и в близост до населени места. Автошествието премина от ул. "Васил Левски" през основни булеварди на града и завърши на площад "Съединение".
В Русе участниците организираха автомобилно шествие, към което се присъединиха и граждани от Силистра. Те събираха подписи и в подкрепа на провеждането на референдум по темата. Според протестиращите изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични инсталации върху плодородни земеделски земи застрашава природата и поминъка на земеделци и пчелари.
В София-област протестното автошествие започна от село Богьовци и премина през Безден, Опицвет, Петърч и Костинброд, като крайната точка бе при разклона за Беледие хан на път II-81.
Сред поводите за недоволството там е планираното изграждане на голям фотоволтаичен парк върху около 1000 декара общинска земя в землището на Богьовци. Според представителите на местните организации терените са пасища и отдаването им за инвестиционни проекти би оставило населеното място без достатъчно площи за местните нужди.
Протестиращите настояват държавата да изработи ясна национална рамка за разполагането на индустриалните ВЕИ мощности, включително национална карта на вече изградените съоръжения, конкретни отстояния от населените места и оценка на натрупаното въздействие върху отделните райони. Те настояват и за по-широко обществено обсъждане на плановете за развитие на вятърната енергия.
Прочетена 115 пъти
Петък, 11 Септември 2026 15:57
6 СЕПТЕМВРИ 1885 – 2026: БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ОБЕДИНЯВА НЕ ТЕРИТОРИИ, А БЪДЕЩЕТО СИ
ДОЛИНА
Величието на една държава не се измерва с размера на нейната карта, а с това доколко гражданите ѝ виждат собственото си бъдеще в рамките на тази карта.
6 септември 1885 г. е символ на Съединението в българската история. Съединението на Княжество България и Източна Румелия е политически акт с огромно значение, който променя баланса на силите на Балканите.
Но 141 години по-късно не е достатъчно да гледаме на тази дата единствено през призмата на историческата победа.
Днес трябва да зададем един много по-важен въпрос:
България, която през 1885 г. успя да обедини своите територии, успява ли през 2026 г. да обедини своите граждани, региони, икономически възможности и общото си бъдеще?
Защото в съвременния свят държавите вече не стават силни само като пазят границите си.
Издигат се онези държави, които съхраняват човешкия си капитал, задържат младите хора, ограничават корупцията, укрепват институциите, включват малцинствата в обществения и държавния живот и изграждат икономически връзки със своите съседи.
Именно оттук трябва да започне новото Съединение на България.
1885 Е ИСТОРИЯ, НО 2026 Е ВЪПРОС НА СТРАТЕГИЯ
България от 1885 г. е млада държава, която се опитва да разшири политическото си пространство сред интересите на Великите сили.
България през 2026 г. е член на Европейския съюз и НАТО и е изправена пред съвсем различни предизвикателства.
Днешната заплаха
Не е Турция.
Не са турците.
Не са помаците.
Не са и българите.
Истинските заплахи днес са други:
демографският срив, изтичането на млади хора, регионалното изоставане, корупцията, влиянието на организираната престъпност върху държавата, недоверието към институциите, политическата фрагментация и общественото разделение.
Следователно българската политика трябва да изразходва енергията си не за възкресяване на враговете от миналото, а за решаване на проблемите на бъдещето.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ НЕ ОТВЪН, А ВЪТРЕ В ДЪРЖАВАТА
Една държава може да отслабне и без чужда армия да прекоси границите ѝ.
Ако доверието в съдилищата изчезва;
ако лоялността измества професионализма;
ако обществените поръчки се превръщат в средство за обогатяване на определени кръгове;
ако младите казват: „Тук нямам бъдеще“ и напускат страната;
ако малките градове и селата се обезлюдяват, докато всичко се концентрира в столицата;
тогава държавата постепенно започва да губи собствените си хора.
Това е стратегическата заплаха.
В XXI век националната сигурност не може да означава единствено армия, самолети, танкове и охрана на границите.
Правосъдието също е национална сигурност.
Демографията е национална сигурност.
Образованието е национална сигурност.
Борбата с корупцията също е национална сигурност.
АКО СОФИЯ РАСТЕ, А РОДОПИТЕ СЕ ОБЕЗЛЮДЯВАТ, СЪЕДИНЕНИЕТО ОСТАВА НЕДОВЪРШЕНО
През 1885 г. въпросът е бил териториалното обединение.
Днес България има нужда от регионално обединение.
Между София и Кърджали не трябва да има пропаст във възможностите.
Родопите, Лудогорието, Шумен, Разград, Силистра и останалите региони не могат да бъдат припомняни само преди избори.
Държавата трябва да се запита:
Защо един млад човек, завършил образованието си в Кърджали, не вижда бъдещето си там?
Защо селата се обезлюдяват?
Защо хората търсят бъдещето си в Германия, Нидерландия и други европейски държави?
Когато една държава не може да задържи гражданите си на собствената си територия, тя не губи само население.
Тя губи бъдеще.
Затова България се нуждае от дългосрочна Стратегия за регионално равновесие.
Инвестиционните стимули, модерният транспорт, цифровата инфраструктура, професионалното образование, трансграничната търговия и сътрудничеството между университетите и бизнеса трябва приоритетно да достигнат до регионите, които губят население.
ДА СЕ ГЛЕДА НА ТУРЦИТЕ КАТО НА ПРОБЛЕМ Е СТРАТЕГИЧЕСКА ГРЕШКА
Тук стигаме до въпрос с огромно значение за дългосрочното бъдеще на България.
В определени исторически периоди към българските турци се е гледало като към проблем на сигурността.
Тази философия трябва окончателно да остане в миналото.
Защото при правилна държавна политика българските турци могат да бъдат един от стратегическите активи на България.
Погледнете икономическите отношения между България и Турция.
Погледнете Балканите.
Черно море.
Европейските транспортни коридори.
Връзките на Европа с Турция и Азия.
Българските турци познават езика, културата и обществената среда от двете страни на границата.
Това е естествен човешки мост.
Да бъде пренебрегван подобен потенциал не е стратегическо мислене.
Напротив – той трябва да бъде използван в образованието, дипломацията, бизнеса, местното самоуправление, централната администрация и международните отношения.
Българските турци не трябва да бъдат разглеждани като общност, която трябва да бъде държана настрана от България, а като граждани, които могат да свързват България с Турция и един много по-широк регион.
НО И БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ СТРАТЕГИЯТА СИ
Отговорността обаче не принадлежи единствено на държавата.
Турската общност също трябва да промени начина, по който мисли за своето политическо бъдеще.
Вече не е достатъчно да питаме:
„Кой ще защитава нашите права?“
Новият въпрос трябва да бъде:
„Как ще участваме в управлението на държавата с по-подготвени и по-компетентни кадри?“
Това е голяма промяна в мисленето.
Не е достатъчно турските младежи да бъдат възпитавани само като избиратели на една или друга партия.
Необходими са:
юристи,
икономисти,
инженери,
дипломати,
академици,
журналисти,
предприемачи,
общински ръководител
и държавници.
Целта не трябва да бъде просто изпращането на няколко турски депутати в Народното събрание.
Трябва да възпитаме хора от турски произход, способни да поемат отговорност за управлението на цяла България.
Младият турчин не трябва да мисли единствено за политиката в Кърджали.
Трябва да мисли за София.
За Истанбул.
За Брюксел.
За Балканите.
За Европа.
ЛИНИЯТА БЪЛГАРИЯ–ТУРЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА ПО НОВ НАЧИН
Географското положение на България е изключително важно.
За Турция България е един от естествените сухопътни пътища към Европа.
За България Турция отваря връзки към Черно море, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток.
Затова отношенията България–Турция не трябва да остават само на равнището на дипломатически посещения.
Новата епоха изисква сътрудничество в транспортните коридори, енергийните връзки, логистиката, модернизирането на граничните пунктове, промишлените инвестиции, университетите, туризма и трансграничната търговия.
Капъкуле–Капитан Андреево не е просто граничен пункт.
Това е една от стратегическите артерии между Турция и Европа.
Пловдив не е само исторически град.
Той може да укрепва ролята си като ключов логистичен и индустриален център на Балканите.
Кърджали също не трябва да бъде разглеждан единствено като регион със значително турско население.
Той може да се превърне в един от важните южни центрове на българо-турското икономическо сътрудничество.
Когато погледнем картата по този начин, дори въпросът за малцинствата придобива различно стратегическо значение.
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕ: ТРАНЗИТНА ДЪРЖАВА ИЛИ РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР?
През следващите години значението на Балканите ще нараства.
Сигурността в Черно море, бъдещата архитектура на европейската сигурност, енергийните маршрути и транспортните връзки между Европа и Азия отново поставят региона в стратегическия център.
Пред България стои важен избор:
Ще бъде ли просто транзитна държава или ще се превърне в регионален център?
Едно е камиони и влакове просто да преминават през територията ти.
Съвсем друго е върху тези потоци да изграждаш индустрия, логистика, технологии, инвестиции и работни места.
България трябва да избере втория път.
А Турция в тази картина не трябва автоматично да бъде разглеждана като конкурент, а като стратегически партньор там, където интересите на двете държави съвпадат.
ДА ПОМНИМ МИНАЛОТО, БЕЗ ДА СТАВАМЕ НЕГОВИ ЗАЛОЖНИЦИ
Всичко това не означава миналото да бъде забравено.
Насилствената смяна на имената не трябва да бъде забравяна.
Изселванията не трябва да бъдат забравяни.
Белене не трябва да бъде забравян.
Страданията на хората заради тяхната идентичност трябва да бъдат изследвани и документирани.
Но целта на историческата памет не трябва да бъде създаването на нова омраза.
Смисълът на паметта е една и съща грешка никога повече да не бъде повторена.
Ако българските деца бъдат възпитавани да се страхуват от турците, а турските деца – да мразят българите, България няма да спечели.
Ще спечелят онези, които имат интерес обществото да бъде разделено.
Затова историята, която предаваме на следващото поколение, не трябва нито да прикрива истината, нито да произвежда отмъщение.
Тя трябва да бъде история, която документира, признава, помни и помирява.
НОВИЯТ СМИСЪЛ НА 6 СЕПТЕМВРИ: ДЪРЖАВАТА ДА БЪДЕ ПО-СИЛНА ОТ МАФИЯТА
Ако 6 септември действително е Денят на Съединението, днешното българско общество се нуждае от нова обща кауза.
Тази кауза не трябва да бъде етнически национализъм.
Тя трябва да бъде:
чиста, справедлива и работеща държава.
Българин, турчин, помак или ром – исканията трябва да бъдат общи:
Държавата да не бъде разграбвана.
Обществените средства да не се превръщат в богатство на тесни кръгове.
Съдът да бъде независим.
Връзките между организираната престъпност и политиката да бъдат прекъснати.
Държавната администрация да се изгражда върху професионализъм и заслуги.
Всеки, който е извършил корупционно престъпление, да отговаря пред закона независимо от своето име, произход или политическа принадлежност.
Защото корупцията няма етническа принадлежност.
Откраднатите обществени средства са откраднати както от бъдещето на българското, така и от бъдещето на турското дете.
Именно тази обща борба може да се превърне в основата на истинското обществено съединение на България.
„СЪЕДИНЕНИЕ 2035“ – НОВА НАЦИОНАЛНА ВИЗИЯ
Ако искаме да пренесем духа на 6 септември в XXI век, не са достатъчни церемонии и историческа носталгия.
България може да формулира една нова национална визия – „Съединение 2035“.
Нейните стратегически цели могат да бъдат ясни:
Да задържим хората в страната.
Да намалим различията между регионите.
Да освободим държавата от корупционни зависимости.
Да включим малцинствата пълноценно в процеса на вземане на решения.
Да разширим икономическите връзки с Турция.
Да превърнем България в транспортен, логистичен и енергиен център на Балканите.
Да обединим младото поколение около идеята за обща България.
Тогава 6 септември няма да остане само дата, на която си спомняме 1885 година.
Той може да се превърне във философия за бъдещето.
ПРЕЗ 1885 Г. СЕ ОБЕДИНИ КАРТАТА. ДНЕС Е ВРЕМЕ ДА ОБЕДИНИМ ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО
Поколението от 1885 г. е имало проблем с границите.
Нашето поколение има много по-сложна задача:
да възстанови доверието между държавата и гражданина.
Защото най-опасните граници, които могат да разделят една държава през XXI век, вече не винаги се намират върху географската карта.
Те се появяват в съзнанието на хората:
турчин срещу българин;
столица срещу провинция;
богат срещу беден;
държава срещу гражданин;
младото поколение срещу старата политическа система.
Докато тези невидими стени не бъдат разрушени, Съединението няма да бъде напълно завършено.
Затова може би най-важното послание на 6 септември 2026 г. трябва да бъде:
Не е достатъчно да се гордеем, че през 1885 г. сме обединили териториите. Трябва да се запитаме дали през 2026 г. сме способни да обединим хората около едно общо бъдеще.
Защото силната България на бъдещето няма да бъде България с по-големи граници.
Тя ще бъде България с по-силни институции, по-справедлива държава, млади хора, които не искат да я напускат, и граждани, които независимо от етническия си произход могат свободно да кажат:
„Това е и моята родина. Това е и моята държава. Тук виждам бъдещето на децата си.“
Ако България постигне това, тя ще осъществи своето второ голямо Съединение.
Първото беше съединението на териториите.
Второто трябва да бъде съединението на хората, държавата и бъдещето.
Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК
Прочетена 97 пъти
