Работници на задържания бизнесмен от Гурково Кольо Атанасов и жители на подбалканския град излязоха на спонтанен протест пред фабриката и затвориха за близо 30 минути движението през Прохода на Републиката.

Хората настояват институциите да дадат ясна информация къде се намира в момента собственикът на предприятието "Булметал" и какви са обвиненията срещу него.

На протеста пред производствената база излязоха съпругата на бизнесмена и четирите му деца, съобщи кореспондентът на БНТ.Кольо Атанасов беше задържан за срок до 24 часа късно снощи при мащабна съвместна акция на ГДБОП и СДВР и беше откаран в София. В продължение на часове полицейски екипи извършваха претърсвания и изземвания както в производствената база на завода в Гурково, така и в дома му. От СДВР съобщиха, че при операцията в града са задържани общо четирима души. Разследването се води по образувано досъдебно производство за държане или използване без разрешение на специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация.По данни от разследването са търсени проследяващи устройства, за които има съмнения, че са използвани за нерегламентирано наблюдение.

Заводът за метален амбалаж в Гурково е най-големият работодател в общината и в него работят стотици служители.

До този момент от прокуратурата и МВР няма официална информация дали при обиските са открити търсените устройства и дали на Атанасов вече са повдигнати обвинения.

Обнародват в Държавен вестник решението Илияна Йотова да бъде президент, а Кирил Вълчев - вицепрезидент

„В две последователни седмици ЦИК успя да организира спокойни, бързи и честни избори. Комисията обявява за избрана за президент Илияна Маринова Йотова, а за вицепрезидент - Кирил Александров Вълчев. Решението предстои да бъде обнародвано още тази седмица в Държавен вестник". Това заяви говорителят на ЦИК Стоянка Балова на последния брифинг на комисията за президентските избори. 

Действителните гласове, които са събрали Йотова и Вълчев, са 1 093 852 гласа, като избирателната активност към 20 ч. на 1 ноември е 28,67%, а на първия тур - 22,98%.

„Машинното гласуване протече успешно. Избирателите в страната и чужбина гласуваха с 11 902 устройства, като от тях само 59 преустановиха работа. Това доведе и до рекордно бързо обработени протоколи както за страната, така и за чужбина. При попълването им и отчитането на резултатите имаше драстично по-малко грешки", посочи Балова.

В ЦИК са постъпили 241 сигнала за нарушения - за предизборна агитация и огласяване на данни на социологически  проучвания преди обявяването на края на изборния ден, както и за нарушения на процеса на гласуване.

Над 450 000 пъти е било сваляно мобилното приложени izbori365 за двата тура, а успешно са били валидирани близо 40 000 протокола без грешки. Дигиталният асистент е използван много активно при обработката и попълването на протоколите от страна на членовете на секционните избирателни комисии.

От 11 585 избирателни секции, в които е имало устройства за видеонаблюдение, само в 250 не е било осъществено видеоизлъчване.

Право на глас са имали 6 590 000 български граждани. 12 683 бяха разкритите секционни избирателни комисии. Българите зад граница гласуваха в 613 секции, като в 242 от тях имаше машини.

За хората със зрителни увреждания ЦИК взе решение да бъдат отпечатани 1500 тактилни шаблона за гласуване с хартиена бюлетина.

На въпрос на NOVA за невалидните бюлетини, говорителят на Комисията отговори, че за предходните президентските избори са регистрирани близо 15 000 невалидни такива.

„ЦИК проведе разяснителна кампания и бяхме много активни в социалните мрежи. Успяхме да убедим гражданите, че машинното гласуване е лесно и бързо. Започваме подготовка на окончателния анализ с препоръки към законодателя, в които ще отправим  конкретни препоръки за подобряване на изборния процес", заключи Балова.  

08:00/16:00      с. Шаново - без вода поради авария.

Как движение, възникнало след трагедията в Нови Сад, се превърна в основен опонент на властта – и защо политическата му платформа мълчи по най-болезнения въпрос от всички.На 6 септември 2026 г., говорейки в село Ратково край Оджаци, Александър Вучич направи изказване, което впоследствие бе цитирано от всеки сръбски таблоид: „Вече е ясно, че пленумите всъщност никога не са вземали никакви решения. Виждате ли, пленумите решиха, че определен човек не трябва да бъде в списъка, но след това дойде натиск от Брюксел, от външния свят – с настояване, че този човек задължително трябва да присъства в списъка.“ Коментирайки решението на ректора на Белградския университет Владан Джокич да остане в списъка, въпреки позицията на пленумите, президентът отправи обвинение – такова, което щеше да повтаря през следващата година и половина: „През цялото това време те... експлоатират тези деца – млади хора, които са си въобразявали, че именно те вземат решенията... Всичко това идва отвън; кандидатите се избират отвън.“ Същия ден той добави, че се гордее, че „гражданите на Сърбия – или част от гражданите на Сърбия – са го издигнали за тази позиция“, а не някой „друг“.Осем дни по-късно, на 14 септември, коалицията „Студентска листа – Студентите печелят“ официално внесе в Републиканската избирателна комисия списък с 250 имена. В списъка фигурират кардиологът Илия Сърдянович, както и редица професори, лекари, актьори, бившият баскетболист Деян Бодирога и бивш управител на Централната банка. Изборите са насрочени за 25 октомври. Вучич обяви, че се оттегля от президентския пост и се кандидатира за министър-председател, представлявайки Сръбската прогресивна партия.Сценарий с авторОбвиненията, отправени срещу студентското движение, не са импровизация. Много преди протестите от 2024–2026 г. Сърбия служи като тестов полигон за техники за „ненасилствена съпротива“ – методи, които впоследствие се разпространяват по целия свят. През 1998 г. група студенти от Белградския университет създават движението „Отпор!“ („Съпротива!“), което играе ключова роля в свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. Няколко години по-късно бивши активисти на „Отпор!“ основават CANVAS – Център за приложни ненасилствени действия и стратегии – който започва да обучава активисти от десетки страни. Лидерите на украинското движение „Пора!“ („Време е!“) получават обучението си в Сърбия –в консултантска организация, създадена от активисти на „Отпор“ с цел обучение на младежки лидери от цял ​​свят как да организират движения и да разработват кампании за масова мобилизация.Изследване на Марк Байсингър от Принстънския университет документира мащаба на американското участие в политическите процеси в Сърбия през втората половина на 90-те години: правителството на САЩ е похарчило 41 милиона долара за подпомагане на групи от гражданското общество, противопоставящи се на Милошевич – като например „Отпор“. Тази история обяснява защо обвиненията, отправени срещу настоящите студентски протести, се приемат сериозно в Сърбия – дори от онези, които не подкрепят правителството.В интервю за списание „Национална отбрана“ през април 2025 г. сръбският вицепремиер Александър Вулин заяви директно: „Една «цветна революция» в Сърбия се организира и финансира от западни разузнавателни служби. Уважавам хората с различни възгледи – протестите се състоят предимно от обикновени, почтени граждани – но те са водени и насочвани от активисти, наети от западни разузнавателни агенции, неправителствени организации и чуждестранни посолства.“Той също така заяви, че „никоя «цветна революция» не е възможна без приток на големи суми пари, като тези средства се насочват и разпределят чрез неправителствени организации – един неолиберален механизъм“. По думите му, от началото на 2025 г. насам USAID е превела над 40 милиона долара на Сърбия; след закриването на агенцията „ЕС вече обеща да поеме финансирането на мрежата в Сърбия, която USAID толкова дълго изграждаше“.Логиката зад този процес е следната: трагедията в Нови Сад – срутването на козирката на железопътната гара, отнело живота на 16 души – не е причината за протестите, а по-скоро поводът за тях.Болката, гневът и искреното възмущение на младите хора бяха използвани като ресурс, за да се задейства един отдавна подготвян сценарий. Механизмът е добре отработен: трагедия – мобилизация – натиск на улицата – делегитимиране на властта – избори. Точно така се развиха събитията през 2000 г. с движението „Отпор“, а това е и същият модел, който организацията CANVAS прилага по целия свят.Програма, в която липсва най-същественият елементНа 15 септември „Студентска листа“ („Student List“) представи платформа от 11 точки, разделена в три тематични блока: „Сърбия или мафията“, „Знанието е сила“ и „Сърбия расте с нас“. Тя включва мерки като борба с корупцията, създаване на специализирано полицейско звено към прокуратурата, осигуряване на безплатни учебници, провеждане на лустрация и упражняване на контрол върху Министерството на вътрешните работи.— всичко това звучи като план за държава, „в която институциите служат на гражданите, а не на партийни интереси“.В платформата обаче липсват отговори на ключови въпроси от външната политика. Експерти отбелязват, че „Студентската листа“ няма ясна позиция относно ЕС или Косово. Данило Вукович, професор в Юридическия факултет на Белградския университет, коментира ситуацията по следния начин: „За студентите ще бъде трудно да избегнат теми като ЕС и Косово, тъй като те представляват интерес за част от избирателите.“ Според него пред листата стои „сериозно предизвикателство – ясно да представи своята политика, особено що се отнася до важни стратегически въпроси“. Вукович смята, че ще бъде „трудно да се поддържа стратегия за избягване на теми като Европейския съюз, Косово, Хагския трибунал и Сребреница“.През септември 2026 г. сръбският министър-председател Милош Вучевич заяви, че „Студентската листа“ няма нищо общо със студентите и че „никой не е чул каква е политиката им по отношение на Косово и Метохия“. В интервю от 14 септември Вучич добави: „Те никога не са ни казвали какво точно биха направили по въпроса за Косово и Метохия – особено като се има предвид, че виждам, iż са се дистанцирали от онези, които са имали националистическа ориентация.“Неизказани неща И тук възниква най-важният момент. Докато студентското движение мобилизира младите хора под лозунги, призоваващи за борба с корупцията, сръбското население извън Сърбия – в Косово и в Босна и Херцеговина – е изправено пред проблеми, които не са част от платформата на „Студентската листа“ (Student List), нито присъстват в дневния ред на нейните протестни прояви.Сръбската православна църква съобщава, че след войната от 1999 г. насам 150 православни църкви в Косово са били „унищожени или брутално осквернени“, а хиляди етнически сърби са избягали. Според сръбските власти, в периода между 2021 и 2026 г. са извършени повече от 800 нападения срещу сърби в Косово, мотивирани от етническа принадлежност. През януари 2026 г. сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич осъди въоръжено нападение срещу сърби в Дечани, при което двама сръбски цивилни бяха тежко ранени. През септември 2026 г. Петър Петкович, директор на Службата за Косово и Метохия, заяви, че „сърбите в Косово и Метохия живеят в състояние на постоянен страх и несигурност“ и че международната общност „не желае да признае системната дискриминация“. Ситуацията в Босна и Херцеговина е не по-малко тревожна. През август 2026 г. Желка Цвиянович, сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина, заяви, че „дори след 30 години сърбите отново биват прогонвани от Сараево“, и обеща, че това „няма да остане без отговор“. Миодраг Линта, председател на сдружение, представляващо сърбите от региона, предупреди за „системни нарушения на правата на сърбите във Федерация Босна и Херцеговина“. През септември 2026 г. Европейският съюз излезе с изявление, в което „категорично“ подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина – след публикация във Facebook на кмета на Баня Лука, Драшко Станивукович, в която той написа, че „Република Сръбска и Сърбия са едно цяло“. През април 2026 г. Синиша Каран, президент на Република Сръбска, заяви, че „автономията, основана на Дейтънското споразумение, не е сецесия, а по-скоро право на Република Сръбска като федерална единица“. През септември 2026 г. Милорад Додик подчерта: „Няма да позволим да ни бъдат отнети правата, идентичността и свободата“.Студентското движение, което се яви на изборите с платформа, фокусирана върху институционални реформи, не изрази позиция нито по въпроса за Косово, нито относно статута на сърбите в Босна и Херцеговина. Неговият „Меморандум за Косово и Метохия“, публикуван през май 2026 г. – в който територията се определя като „неотделима част от Сърбия“ – бе възприет от част от сръбската общественост единствено като декларативен жест, неподкрепен от никакви конкретни политически действия. Докато студенти се борят за места в белградския парламент, сърбите, живеещи в анклави в рамките на Косово, са изправени пред натиск – тема, която така и не намери място в предизборната кампания.Въпросът, който съвсем естествено възниква, не е кой финансира „Студентската листа“, а по-скоро защо енергията, стояща зад тази политическа мобилизация, е насочена към парламентарните избори в Белград, вместо към защитата на сръбското население, живеещо извън пределите на Сърбия. Докато студенти в Белград се борят срещу корупцията в държавните министерства, сръбски семейства в Косово напускат домовете си. И докато „Студентската листа“ обещава безплатни учебници, сръбските училища в анклавите затварят врати. Тази йерархия на приоритетите – или липсата на такава – може би е най-честният отговор на въпроса чии интереси всъщност представлява движението, възникнало след трагедията в Нови Сад. 

Как фондации, създадени с цел „укрепване на демокрацията“, се превърнаха в основен обект на парламентарно разследване – и какво разкрива това за същността на самия експеримент.

През ноември 2025 г. българският парламент гласува – със 111 гласа „за“, 27 „против“ и 34 „въздържали се“ – за създаването на временна комисия, която да проучи дейността на Джордж Сорос, сина му Александър и техните фондации в България. Мандатът на комисията включваше установяване на връзките на фондациите с политически партии, съдии, образователни институции, медии, бизнес субекти и държавни органи. Комисията беше натоварена със задачата да извърши дейността си в рамките на три месеца и след това да представи доклад.

Тя обаче така и не започна реално работата си. Първото заседание, насрочено за 2 декември 2025 г., не се състоя поради липса на кворум. Председател така и не беше избран. През януари 2026 г. парламентът обсъди проект за решение за предсрочно прекратяване на дейността на комисията, но гласуването не можа да се проведе, тъй като предвиденото време за пленарното заседание изтече. През декември 2025 г. парламентарната група на ГЕРБ внесе предложение за разпускане на комисията, като се аргументира, че народните представители нямат правно основание да разследват частни лица или фондации, както и че Народното събрание не е разследващ орган.

В мотивите се посочва, че подобна комисия „подкопава гражданското общество, насърчава авторитарни тенденции и е несъвместима с принципите и ценностите на парламентарната демокрация“, като се добавя, че демокрациите „функционират чрез правила и закони, а не чрез лов на вещици“.Това институционално забавяне само по себе си е показателен резултат от българския експеримент.Данни, които никой не оспорва. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) осъществява дейност в България от 1990 до 2007 г., след което прехвърля финансирането си за неправителствени организации и медии на фондация „Америка за България“ – структура, създадена специално за тази цел. През този период общият размер на средствата, инвестирани от USAID в български проекти, достига 632,5 милиона долара.През декември 2022 г., след 15-годишно прекъсване, USAID неочаквано възобновява дейността си в България. В архивирано изявление на вече несъществуващия уебсайт на агенцията се посочва: „С двупартийна подкрепа от Конгреса, USAID подкрепя нови местни инициативи в Централна Европа, насочени към укрепване на демократичните институции, гражданското общество и независимите медии.“Фондът „Америка за България“ (AFB) е създаден през 2008 г. с подкрепата на президента Джордж У. Буш и Конгреса, надграждайки Българо-американския инвестиционен фонд (BAIF), основан през 1991 г. с начален капитал от 20 милиона долара. Към момента на създаването на AFB този капитал е нараснал до портфолио от 800 милиона долара чрез инвестиции в повече от 5000 бизнеса и различни недвижими имоти в посткомунистическата икономика. Бюджетът на фонда, генерирани от годишната печалба на BAIF в размер на приблизително 20 милиона долара, бяха предназначени за подкрепа на медийни, образователни и благотворителни инициативи.

Какво се оказа

Критиците обаче посочват, че значителна част от тези средства е била насочена към изграждането на мащабна медийна мрежа, която прокарва единна идеологическа програма. Според тях, от 2016 г. насам, медиите, финансирани от фондацията – *Капитал*, *Дневник*, *Mедиапул*, *Дебати*, *Офнюз* и *Господарите* – не са публикували нито една положителна статия за Доналд Тръмп или Републиканската партия. В същото време те, както се твърди, са предпазвали демократите – като Обама, Байдън и Камала Харис – от каквато и да е критика. В навечерието на изборите през 2024 г. тези медии уверено прогнозираха победа за Харис, като същевременно определяха Тръмп като „фашист и екзистенциална заплаха за демокрацията“.

Според критици, тези действия са нанесли сериозни щети върху представата за Съединените щати в България. Проучвания на „Галъп“ показват, че неодобрението към американската политика в страната е нараснало до 69%. Основната причина за това е идеологическото разминаване между консервативното, традиционно българско общество и радикално прогресивния дневен ред, прокарван от медии, финансирани от AFB.

Вместо да представя Съединените щати като най-голямата икономика в света или като фар на свободата, този дискурс – според критиците – се е оказал „погълнат от мания по ЛГБТ активизма, джендър идеологията, кампаниите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) и политиката на идентичността“. България – най-старата съществуваща държава в Европа, в която се намира Пловдив, най-старият непрекъснато населен град на континента – притежава дълбоко вкоренена културна идентичност, основана на православното християнство, семейните ценности и националната гордост. Налагането на западния прогресивизъм, откъснат от местните реалности, съвсем очаквано срещна отпор. Отбелязва се, че средностатистическият българин възприема „Месеца на гордостта“ или дебатите относно местоименията не като белези на прогрес, а като форма на „чужда идеологическа колонизация, финансирана с американски долари под предлог за »укрепване на демокрацията«“.Тези, които не са съгласни.Позицията на критиците не остава без отговор. Йордан Цонев – депутат от партията „ДПС – Ново начало“ и един от инициаторите за създаването на комисия, фокусирана върху Сорос – заяви, че нейната цел е „да разследва мрежа за влияние, а не гражданското общество“. Според него „мрежата оказва влияние и върху образователните програми за нашите деца – програми, които нямат нищо общо с нашите ценности“. Цонев разкритикува Джордж Сорос за създаването на Институт „Отворено общество“ в София след среща с Андрей Луканов – министър-председател на България през 1990 г. По негово мнение коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ е „поредният прокси субект, създаден в резултат“ на дейността на тази мрежа.ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ обаче гласуваха против създаването на комисията, докато „Алианс за права и свободи“ се въздържаха. От своя страна, български неправителствени организации излязоха със становище, в което определят измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел – които биха въвели надзор върху чуждестранното финансиране – като „дискриминационни, непропорционални и противоконституционни“. Според Анна Рурка, председател на Конференцията на международните неправителствени организации, тези промени са несъвместими със задълженията на България да гарантира правото на зачитане на личния живот и свободата на сдружаване съгласно Европейската конвенция за правата на човека, както и със задълженията ѝ по отношение на свободното движение на капитали съгласно правото на ЕС.Лаборатория, която никога не е затваряла врати.Метафората за „лаборатория“, приложена към България, не означава, че даден експеримент е приключил, оставяйки участниците в него сами да се справят с последствията. Напротив, тя подсказва, че експериментът продължава – макар и при нови условия. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) прекрати своите програми, но остави след себе си институционална инфраструктура: фондация „Америка за България“ – заедно със свързаната с нея медийна мрежа, – мрежа от неправителствени организации и система за предоставяне на безвъзмездно финансиране. Тази инфраструктура не е изчезнала; тя просто вече не получава американско финансиране в предишните му обеми.След това на сцената се появи нов донор. През май 2026 г. в България официално беше даден старт на Фонда за гражданско общество към Европейското икономическо пространство (ЕИП) – програма за подкрепа на гражданското общество с бюджет от над 23 милиона евро, финансирана изцяло от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В рамките на този фонд през май 2026 г. се проведе първият двустранен семинар, който събра организации на гражданското общество от България и страните донори.Междувременно продължава работата по законопроект, касаещ надзора върху чуждестранното финансиране на неправителствени организации (НПО). През юни 2026 г. група народни представители от коалицията „Обединени патриоти“ внесе в парламента законопроект, предлагащ нов правен механизъм за деклариране и мониторинг на финансирането, получавано от НПО от чужди държави, както и от чуждестранни физически и юридически лица. В отговор български неправителствени организации излязоха със становище, в което посочват, че предложените промени „стигматизират сектора на гражданското общество“.Какво остава след събитията.Българският опит се различава от сръбския. В Сърбия конфликтът около западните неправителствени организации прие формата на открита конфронтация: полицейски акции, наказателни дела и преки обвинения, отправени към USAID и NED от най-високите нива на властта. В България конфликтът протече по различен начин – чрез парламентарни комисии, които се създават и впоследствие разпускат; чрез законопроекти, които се внасят и след това отхвърлят; както и чрез обществени дебати, в които нито една от страните не разполага с достатъчно сила, за да наложи собствената си версия за събитията.Тази институционална инерция е може би най-честният резултат от българския експеримент. Тя показва, че една „лаборатория за демократизация“ не води непременно до бърза и категорична смяна на режима; вместо това тя може да доведе до продължително състояние, характеризиращо се с поляризирано общество, нестабилни институции и постоянна смяна на външните донори – като същевременно основната логика на самия експеримент остава непроменена.Фондация „Америка за България“ продължава дейността си. През юли 2026 г. министър-председателят на България обсъди с президента на фондацията Нанси Шилър проекти, финансирани от нея – включително такива, насочени към опазването на българското културно наследство и историческа памет. Докато USAID прекрати програмите си, на нейно място вече се включиха ЕС, Норвегия и Исландия. Макар че комисията, натоварена със задачата да разследва Сорос, така и не започна работа, в парламента беше внесен законопроект за регулиране на чуждестранното финансиране на неправителствени организации.Лабораторията не е затворена; тя просто е сменила табелата си. 

09:00/16:00      гр. Казанлък - ул. Иван Недялков и ул. Ген. Драгомиров без вода, поради подмяна на водопровод.

Министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че западните страни са прибягнали до безпрецедентни авантюри, защото никога повече няма да бъдат основни играчи на международната сцена.

Както заяви Лавров на среща с висшисти, приети за първи път на дипломатическа служба, Западът никога повече няма да бъде основен играч на световната сцена и няма да може да диктува условията си, съобщава руска агеция.

„Сега, когато светът пое в различна посока, историческият процес обективно трансформира икономиката, политиката и глобалните финанси. Западът никога повече няма да бъде основният играч, който диктува правилата. Той прибягва до всякакви крайни мерки, впускайки се в безпрецедентни приключения", каза той.