Бедрос Азинян за уникалните кадри събрани в албум и изложба

Думите, които никога няма да забравя на моя баща Артин Азинян са „Една добра фотография се прави, когато в нея вложиш - сърце, ум и душа.“

Казанлъчани и гости на града могат да се запознаят с историята на паметника Бузлуджа от Фотодокументалната изложба „Строи се монумент” дело на Бедрос Азинян в Музея на фотографията. Фотодокументалната изложба бе открита в сряда вечерта в Казанлък. В уникалните кадри са представени моменти от изграждането и функционирането на дом-паметника на връх Бузлуджа, в периода 1974 година до 1990 година. Фотосите са дело на тримата фотографи – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян, работили в паметника през различни периоди.

Изложбата е представена в 24 пана, всички кадри са сканирани и обработени, от оригинални черно-бели и цветни негативи, и цветни диапозитиви, като изключително интересно паното, което представя една от мозайките в монумента.

За изложбата и за нейното раждане ще си говорим с казанлъшкия фотограф Бедрос Азинян.

Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина“:

- Здравейте, бихте ли се представили за нашите читатели…

- Здравейте, уважаеми читатели на вестника отразяващ ритъма на Розовата долина! Казвам се Бедрос Азинян, приятелите и познатите ми ми казват Бедо. Роден съм тук, в любимия ми Казанлък. И до ден днешен живея и работя в града. Дори и да съм правил опити да го напусна през годините, съдбата ме е връщала пак обратно тук. Моите предци са дошли в България като бежанци от Турция през 1920-та година, а в Казанлък са се установили да живеят през 1925-та година. Прадядо ми и дядо ми Бедрос (на когото съм кръстен) са били майстори – кошничари. Кошовете, които са изплитали са били необходими основно за беритбата на рози. В годините на развито занаятчийство все повече започва да се откроява фотографията. Един ден, дядо Бедрос завежда сина си (Артин) до фотографското ателие на негов сънародник. Така се заражда любовта към фотографията в баща ми Артин Азинян, Помня „тъмната стая“, фотолабораторията и разбира се своя 16-ти рожден ден, в който получих от него като подарък първия си фотоапарат. През всичките години преминали с фотоапарата в ръка съм следвал уроците, които ми даде поколението преди мен, колеги работили с жар, сила и вдъхновение в сърцата си, в името на това да запечатат онзи паметен кадър в една стотна от секундата.

- г-н Азинян разкажете ни малко повече за изложбата „Стори се монумент“ . Какво показва изложбата, колко кадъра са включени в нея и т.н.?

- Това е фотодокументална изложба, която разказва за началото на строителството, изграждането и функционирането на Дом-паметник на връх Бузлуджа, съдържа повече от стотина кадъра. Фотографския разказ обхваща периода от първия взрив през 1974 година до самото му затваряне за посетители през 1990 година. Последното табло със снимки от фотоизложбата проследява историята на една от мозайките, от момента на представяне ѝ като макет пред комисията, която е приела художественото оформление и съдържание на паметника, през направата ѝ, цялостното ѝ изпълнение, и последвалата разруха, през различни периоди, до ден днешен. Това табло със снимки е и препратка към подготвящата се за издаване втора част на албума с работно заглавие „Сълзи от рубин“, която ще покаже етапите на разрухата, на станалия печално известен по цял свят паметник на връх Бузлуджа, като паметника фантом.

- През изминалото лято издадохте и фото албум „Строи се монумент“. Разкажете малко повече на нашите читатели за него? От къде могат да си го закупят, които не са могли до сега?

- Фотографския албум „Строи се монумент“ е посветен на всички хора – строители, бригади, майстори, ръководители, военнослужещите и офицерите от поделението на строителни войски в Стара Загора, които изградиха този величествен паметник на един усоен връх, известен със суровия си климат. Затова и когато съставях и правих подбор на фотографиите, срещнах трудност при селекцията им, защото зад всеки един кадър, имаше по една разказана история. Книгата съдържа 363  фотографии заснети от тримата щатни фотографа в различните периоди на паметника – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян. Всички кадри са сканирани от оригинални черно бели и цветни негативи и цветни диапозитиви. Всеки етап по реализацията на албума: сканиране, техническа обработка, подбор, набиране и корекция на  текстова част ,оформяне, дизайн, предпечат и печат, отне близо 4 години. Искам да изкажа своята благодарност на всички, които се включиха в неговата направа. След премиерата на албума в края на месец август 2022 година, тези които си го закупиха, оцениха високо, че притежават един пълноценен разказ за уникалния паметник на Бузлуджа и за начина, по който той е бил построен. На този етап албума се разпространява само от мен и издателската къща. Първият тираж е много ограничен и затова албума още не се предлага в книжарниците. От  проведените срещи досега, както и на тези, които предстоят през тази година, всеки има възможността да чуе увлекателния разказ на директора на парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов за историческите събития протекли на този паметен за народа ни връх. Много интересно протичат и последвалите задавани въпроси повечето свързани с това, каква ще бъде участта на паметника, наречен „Паметник на народа“, защо е допусната и от кого разрухата му, поради факта, че всеки е участвал с доброволни финансови средства за неговото изграждане. Книгата и изложбата се реализираха с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

- г-н Азинян, как се роди идеята въобще за целия проект „Строи се монумент“?

- Идеята, тя се зароди още когато паметника функционираше на пълни обороти. Тогава, за да се посети паметника се правеха заявки за групови посещения с три месеца предварителна заявка. На един час влизаха групи от по 500-600 човека. Провеждаха се и различни мероприятия, ритуали , както и се честваха различни годишнини от славната история на партията. Единствените нагледни материали свързани с паметника бяха изработените няколко картички на паметника, от различни гледни точки с външни и вътрешни изгледи, както и два-три вида диплянки. Решението бе взето от тогавашното ръководство на дом-паметника на връх Бузлуджа, начело с неговия единствен директор Стефан Ноев, да бъде изработен луксозен представителен албум, който да разкаже за строителството на паметника и неговото съдържание, описвайки всички мозаечни пана. Но тази идея така и не успя да се осъществи, въпреки че част от кадрите, които щяха да бъдат предоставени за печат, вече бяха подбрани за обсъждане. В годините след затварянето на паметника, няколко пъти съм се качвал проследявайки хронологията на разрухата му. Така узряваше идеята да събера всички оцелели кадри в един албум и изложба. За целта си поръчах специализиран скенер за фотографски ленти и така постепенно започна процеса на сканиране на кадрите. В този период завършвах и албума „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“, след което дойде ред и на „Моят Казанлък“, авторски албум на Артин Азинян, работата по тези два албума забавиха във времето издаването на албума „Строи се монумент“, но и той  вече е факт.

- Коя е следващата задача пред фондация „Артин Азинян“?

- През тази 2023 година на фондацията й предстои да реализира една интересна идея, която спечели финансиране по програмата „Социално ангажирани изкуства“ на Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към хората с нарушено зрение. Началото на проекта вече е даден, екипите за работа са установени и договорите подписани. Следва обезпечаването и закупуването на фотографска техника. Предстоят курсовете  с участници за работа с нея. На пролет ще пристъпим към индивидуални практични занятия, а лятото ще реализираме и едно изнесено фото студио. С участници предстои да обиколим някои от забележителностите в нашия роден край. Есента ще подредим фотографска изложба с кадрите от участниците в проекта. Ще бъде изработен и късометражен филм, който ще покаже на широката публика, част от работните моменти с проведените събития.

- Бях съвсем малка, когато присъствах на една среща на баща ви Артин с моя баща, говориха за издаване на албум. В моя спомен той остава като светъл човек, обичащ Казанлък и неговите хора, хармоничен. Какъв човек всъщност е бащата Артин и фотографа Азинян за вас?

- Трудно бих успял да опиша всичките качества, които притежаваше Артин Азинян – твореца, учителя, колегата, бащата. Той имаше една уникална харизматичност, елегантност, финес във всичките му прояви и отношения към хората. Поставяше преди всичко любовта към професията и работата, която вършеше. Обясняваше нещата простичко, как се борави с фотоапарата, как се търсят гледните точки, движението на светлината и още много тънки особености и прийоми, които извеждат един кадър до професионално ниво. Около него винаги имаше група от хора, които успяваше да увлича след себе си. Даже и сега, когато разглеждам неговите фотографии, които е успял да заснеме, усещам че процеса на опознаване не спира. Беше строг в случаите, когато изискваше от другите да покажат най-доброто, на което са способни.

- Кой е урока, който научихте от баща ви?

- Най-първия урок е да бъда добър човек. Останалото той просто ми го разказваше с делата си.

- Кои негови думи няма да забравите?

- „Една добра фотография се прави, когато в нея вложиш - сърце, ум и душа.“ и „ Когато всички гледат напред, ти се обърни и погледни, какво се случва зад теб.“

- Бедо, какво е за вас Казанлък?

- Моят роден град. Моето място на земното кълбо. Колкото и опити да съм правил досега да го напусна, все нещо сякаш ме е спирало или връщало назад в него. Карма или съдба, това не е толкова важно, по важното е, че това което са оставили тук моите предци е огромна обич и уважение към хората, които са им подали ръка, за да се установят в това великолепно географско място, изпълнено и пропито с невероятния уникален аромат на маслодайната роза и на чистия въздух по билата на планинските върховете Столетов и Бузлуджа.

Яница Станчева  

СНИМКА: Авторът и кадар от Строисе монумент; Снимка на Христо Христов

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co